„Заповед“ на езика на Кабала – това е поправянето на желанието, създадено от Твореца. Желанието се развива с помощта на светлината, която му въздейства в четири стадия на своето разпространение. В резултат, желанието се „раздува“ до безкрайни размери и получава всичко, което светлината иска да му даде: любов, напълване, изобилие.

В началото желанието е било малко, като капка семе. А след това любовта го „раздува“ в огромна топка. И ето, чувствайки любов, в някакъв момент желанието изведнъж усеща, че самото то е противоположно на нея. Тогава то веднага „спатъхва“ и отново се връща към точката.

Какво се случва с цялата тази любов, която е чувствало желанието? Тя се превръща в страх, в благоговение, в негов ограничен свят. Желанието не може повече да понесе всичко това, което е получило от Корена чрез четирите стадия и затова намалява себе си.

След това то се опитва да се справи със ситуацията – да намери подобие, да се слее със същото чувство. Тъй като това чувство  е същността на прозрението, на разкриването на Твореца, Негова същност. И сега, желанието се опитва да се „раздуе“, да се уподоби – малко повече, и повече… В началото то осъществява поправяне в петте парцуфа на света Адам Кадмон (А“К), а след това преминава към НеХИ де-А“К, за да може, в крайна сметка да придобие светлината хасадим в Никудим, място в света Ацилут.

По-далече то не може да продължи и става разбиване: желанието открива, че неговите свойства не му позволяват да постигне съвършена любов. Въпреки това, от друга страна, това му дава усещане и разбиране и то строи света Ацилут (А) и световете БЕА.

По този начин ние постигаме предишното отношение, което сме изпитвали в света на Безкрайността – с други думи, постигаме любовта. Към това се стремя, постоянно проверявам и измервам, в каква степен съм достигнал любовта.

Ето защо Творецът е създал групата: аз имам другари, имам кого да обичам. „Упражнявай се на тях, проверявай резултатите – казва Той – и ако достигнете до правилна взаимовръзка помежду си, то Аз ще се разкрия във вас“.

Творецът е разбил общия съсъд и днес ние представляваме една разбита група. По този начин, Той ни дава възможност, по пътя на поправянето между нас, да Го разкрием и Му се насладим. От наша страна, готовността да обичаме се нарича „съсъд“, а от Негова страна, готовността да обича се нарича „светлина“. И в резултат те се срещат: нашият поправен съсъд – това е „светата Шхина“, „Събранието на Израел“ и Твореца идва в него.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 09.02.2012

[69398]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо говорим повече за усещането на недостатък? Защо забравяме, че всъщност ни очаква полза, която ще извлечем?

Отговор: С други думи: ”Каква ще ми е ползата от това?”

Всъщност и това е вярно, трябва да извисяваме отдаването в своите очи. Това се нарича ”ло лишма”. Тъй като от една страна, аз искам да достигна целта – абсолютното отдаване, в което моето ”аз” ще се разтвори без остатък, а от друга страна, откъде да вземем гориво за това? Как да направя поне крачка към това, което просто ме анулира?

И затова трябва все пак да си представяме нещо, свързано с получаването. Без това напредъкът е невъзможен. . Тогава какво, самозалъгвай се – но като трета страна, сякаш ти лъжеш някой друг. ”Да, аз отивам към беззаветното отдаване, аз нищо няма да имам, на мен нищо не ми трябва, аз искам само да се включа към ближния, да го обикна без каквато и да е полза за самия мен… затова изпитвам прекрасно чувство, ще завладея духовния свят, вечността, съвършенството…”

Лъжи себе си, за да не останеш без сили. Да, но това не е лъжа. Тъй като Творецът е добър и твори добро, целта на творението – е наслаждаването. Но наслаждението е в такива желания, които днес не ме привличат. Освен това, както пише Баал а-Сулам, ние трябва да държим баланс между силата за получаване и силата за отдаване. Колкото получавам, толкова трябва да отдавам – с това аз възвръщам цялата природа в равновесие, а равновесието – е най-доброто състояние. Става дума и за нашето здраве, и за екологията, и за човешкото общество, и за семейния живот. Вместо да се развеждат, хората ще живеят в мир и любов и заедно ще отглеждат децата си. Човек ще се издигне над краткия си живот и ще види целия безкраен процес, великия път, отрязъка,от който той сега преодолява.

Когато ти постигаш равновесие с Природата, очите ти се отварят и виждаш всичко. Време е да започнеш уравновесяването в дадената ситуация, търси баланс между получаването и отдаването в себе си в другарите по света. Тъй като ти разкриваш едно от 125-те стъпала – най-ниското, нулевото.

Цялата ни история, цялото ни развитие, самата човешка еволюция ни води към състоянието, в което нагледно се проявява дисбаланса. Какво ли само не ни очаква в бъдеще: епидемии, войни и т.н. И всичко това, за да ти покажат, колко не си балансиран. Много учени говорят вече за необходимостта от хемостаза.

Та ето, уравновесявай се сега в текущото състояние – и ще се издигнеш на следващото стъпало. А там отново ще ти се наложи да изграждаш равновесие. Тогава ще видиш, че всичко това – е единен комплекс, единна Природа, Творец, Единна Сила. И тогава ще ти е по-лесно да поддържаш равновесие с нея. В това се състои нашата работа.

И така, който иска да е здрав, сит, щастлив на него ще му се наложи да установи равновесие.

От урока по статията ”Мир”, 10.02.2012

[69437]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Каквото и да правя, зад това винаги стои сметка за лична изгода. Ето защо, аз съм противоположен на Твореца – и поради това не мога да Го разкрия?

Отговор: Няма. Сега ние сме в период на подготовка, в състояние на ло лишма. Над него е махсом. То е едно много особено състояние. От една страна, на пътя към махсом ти постоянно изясняваш целта: „Какво е това да отдаваш? Доколко е добро или лошо това? Кой е Твореца?“ А от друга страна постоянно мислиш: „Какво ми дава всичко това?“

Точно това е ло лишма: ти напредваш и всеки път трябва да оправдаваш в собствените си очи този напредък. Никой не ни принуждава да надскачаме себе си. Взаимодействието на съсъда и светлината, което започва в света на Безкрайността е довело до разделянето на системата на две. Тя се е разделила на души и светове, на съсъди и светлина – и тези две линии, в съответствие с една от друга се спускат надолу. Сега трябва да ги присъединя към средната линия, да ги използвам като юзди за връщане обратно, към точката на своето раждане в Безкрайността.

Ясно е, че системата отговаря на всичките ми нужди и сегашните обстоятелства, тя не изисква от мен никакъв фалш. Наистина съм егоист, който иска да използва целия свят за своя собствена изгода, да обере всеки, да лъже всички и т.н. Ако още не съм разкрил това, ще разкрия, че всичко си е така. Само трябва правилно да се уеднаквят всички тези  неща, за да могат получаването и отдаването да бъдат уравновесени съгласно сегашната ми степен.

Аз съм готов да се включа в групата, за да заработя за себе си добро бъдеще, в духовния свят. Аз не запушвам устата си, а правя анализ. Ние не крием нищо нито от себе си, нито от другите, в противен случай подходът ни би бил несериозен и непрактичен. Върху себе си изучаваме силите, действащи в Природата – сили, които са призвани да ни водят напред към целта. И трябва да се провежда изследване, без да се колебаем и без да се крием.

От урока по статията „Мир“, 10.02.2012

[69430]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предисловие към ТЕС“, п.89: Наградата за заповедта стои не в този свят, а в бъдещия свят.

Става въпрос за тази част, която не е по силите ни да поправим. Само след поправянето на „каменното сърце“, т.е. истинската обратна страна на АХАП-а, а не АХАП-а при издигането, ще можем да разкрием съсъдите, които ще се напълнят със светлината на Безкрайността.

До този момент разкриваме в получаващите съсъди само капка, отглас, а не истинската любов, не светлината хохма. Засега ни е достъпно само малко светене на хохма в движението отдолу нагоре, несъизмеримо с мащабите в края на поправянето. В действителност ние още не разкриваме свойството любов.

Това е скрито от света, но, докато съществуват световете (оламот), т.е. скриванията (аламот), докато още не сме достигнали пълния край на поправянето, любовта, разбира се, не може да се разкрие. Защото „любов“ – това е прякото напълване на съсъдите със светлина, когато имаме екран над всички желания.

Получаващото желание, каквото е било в света на Безкрайността до Първото съкращение, не е получавало светлината заради отдаване, и такова то повече никога няма да бъде. Изобщо, не се случва така, че желанието и светлината да се срещнат истински, за да може светлината да се намира в желанието. И затова трябва да разбираме различието между любовта, която разкриваме в АХАП-а при издигането, и любовта, която разкриваме в края на поправянето.

Любовта – това е определено разкриване на Твореца, което е невъзможно в истинския си вид по-рано от края на поправянето. А до този момент Той се разкрива само в обратната страна.

От урока по „Предисловие към учението на Десетте Сфирот“, 09.02.2012

[69395]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместим ”вярата над знанието” и принципа, че ”трябва да се съди само по това, което виждат очите ти”?

Отговор: Критичната оценка трябва да се основава само на твоите реални усещания, както е казано: ” Съдията се основава само на онова, което виждат очите му” – а не на това, как на мен ми се струва,  както е написано, както са ме научили, както е казал някой. Най-важното е, това което човек усеща с желанията си и разбира с ума си.  Това е основата, от която изхождаме – аз нямам повече от това, което чувствам. А сега трябва да видя  как мога да се издигна над това. Тъй като целият духовен растеж е основан на издигането – всеки път на ново ниво. А как  мога да се издигна на следващото стъпало?

В материалния живот, ние се издигаме по стъпалата за сметка на нарастване на егоистичните си желания и по – дълбоките и всеобхватни мисли –т.е.  за сметка на порасналия разум и сърце. Но в духовното издигане е важно не количественото нарастване, а повишаване на качеството.

Затова не се грижа да растат разума и чувствата ми – не се стремя повече да почувствам и разбера в училище и в обикновения живот. Не да се ограничавам – в това не виждам своята посока. Тъй като аз искам да получа ново свойство, което не се намира вътре в предишното сърце и в предишния разум.

Трябват ми друго сърце и разум! С една дума – това са две различни картинки. В новата картина на света действат сърцето и разума, които се грижат за ближния. Независимо, че за сега не зная, какво е това? А там, на старата картинка – тъкмо обратното, грижа се само за себе си.

И двете картини имат еднакво право на съществуване. Но аз трябва да разкрия втората картина, втората реалност. И това е невъзможно да си го представим, докато тя не се разкрие. Ние само се приготвяме за това. От онази, новата картина до нас достига само светлината, според това какви усилия полагаме, от старото си място , за да я постигнем.

Тази светлина постепенно формира в нас способността да започнем да различаваме тази картина отдалече и по малко да си представяме, какво представлява А онова, което става в нея, се нарича за нас ”над знанието”, над от нашия разум, както е казано: ” Видях противоположния свят”.

От урока от книга ”Шамати”, 09.02.2012

[69287]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е „молитва на просяка“, която не остава без отговор?

Отговор: „Молитва на просяка“ – е молба на човек, който разбира, че вече никой, освен Творецът, не може да му помогне. Той чувства, че самият той няма никакви права, никакви заслуги, никакви добри дела на сметката си, няма поддръжка от никого – останал е напълно гол, без нищо. И дори егоизмът вече е престанал да го поддържа – това се нарича пълна нищета.

В такъв случай – може да дойде помощ само от Твореца (посредством групата). И помощта, за която човек моли – е молитва на просяка за най-необходимото, единственно за спасение на своята душа.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 30.01.2012

[68282]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Всеки човек на някакъв етап от своя живот започва да усеща, че трябва да разкрие смисъла на съществуването си. Това може да бъде осъзнато търсене на смисъла на живота, което се дава на отделни избрани личности, или не осъзнато търсене, както е присъщо на повечето хора – но на всеки все някога ще му се наложи да потърси отговор на този въпрос: За какво живея? Тъй като целта на развитието е да ни върне всички към онзи корен, от който някога сме излезли.

И когато човек пита: „За какво е този живот?” – той всъщност пита: „Защо са тези страдания?” Страдания, лични или общи, но всеки пита поради това, че не получава напълване. Така човек започва да търси и някои започват да изучават науката кабала, а други попадат на други места.

Развитието на човешко ниво е започнало преди стотици хиляди години, с появата на човечеството, издигнало се над животинското ниво. То започнало с развитието на разума и езика, но всъщност го е движел все същият въпрос: „За какво живея?”. Независимо от това, че живеещият преди хиляди години всъщност не е разбирал значението на този въпрос – както и днес, когато в нас се пробужда този въпрос, ние не разбираме точния му смисъл. Това е просто неясен стремеж, който ни кара да вървим напред.

Така напредва цялото човечество – преследва богатства, слава, власт и не знае, че целта на развитието не е в това, а е да постигнем своя корен. Да си изясним: „От къде съм аз и какво ме управлява – т.е. какво трябва да постигна?”.

Желанието да се насладя, събуждащо се в нас, ни поставя тези въпроси, които постепенно стават ориентирани към корена, от където ни свети висшата светлина. Така е построена системата.

Но човек, достигнал вече последния етап на развитие и доведен до такова място, където започва да се учи, отначало без да разбира връзката на потребността да узнае за какво живее, в какво е смисълът на този живот, с това, което изучава. А често той не осъзнава и самия въпрос, който се облича в различни други въпроси или просто любопитство.

Така той започва да изучава науката кабала или отначало само се увлича от някои други методики, загубвайки много години. Пътьом, покрай кабала, му пробутват всевъзможни „чудеса” и съвети, как да преуспее в живота, как да разбере своето минало, настояще, бъдеще. Но ако той наистина се насочва към кабала, а не към ясновидците на бъдещето – то разтваря кабалистическите книги и не разбира къде се намира всичко това: висшите светове, парцуфите.

Той няма никаква връзка с тези понятия. Не знае къде съществува всичко това: зад границите на нашия свят, на Галактиката или изобщо във Вселената? Някъде там ли е – горе или долу, или вътре в материята? Човек трудно разбира как да се отнася към това.

За това е необходимо много време. И даже когато човек слуша – той не чува, че науката кабала говори само за връзката между хората. Той не разбира, че за сметка на установена правилна връзка ние разкриваме реалността, принадлежаща на новото, много по-високо измерение.

Трудно му е, съгласно неговото предходно мнение и впечатление за науката кабала, да я свърже с човешките отношения. Как може такава скрита и висока наука, такива възвишени имена и светове, действия и сили – да имат някаква връзка с отношенията помежду ни: между мен и ближния, между мен и другарите?

Той просто не може да си представи, че всичките висши светове и онова, което става вътре в тях, по същество е „психологическа” връзка между нас, хората. И ако започнем да си взаимодействаме един с друг – с отдаване и любов, това означава, че използваме духовна сила. В този случай достигаме дълготрайна любов към ближния, а не онази егоистична, с която сме свикнали в нашия свят, наричайки използването на ближния за собствено удоволствие – любов.

Но ако използвам себе си в полза на другите – това се нарича любов към ближния. Когато се отнасям така към някой друг, то започвам да разкривам в отношението си към него духовен парцуф, висши светове, сфироти, ангели, бесове, духове, които са „за” или „против” моята връзка с ближния. Това могат да бъдат положителни сили или отрицателни – т.е. сили „на светостта” или „на нечистотата”. А всички заедно, те се обединяват в една обща сила, която разкривам чрез любовта си към ближния, наричаща се Творец и имаща още различни имена, отразяващи характера на моята връзка с останалите.

От урока по статия на Рабаш, 03.02.2012

[68749]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо отделяме толкова внимание на безработицата? Нима нашата правилна работа не се заключава в това, да доведем хората до верните изводи без помощта на уволнения?

Отговор: Да се продължава тенденцията от последните столетия – е просто лъжа и голяма, горчива грешка. Вярваме, че колкото повече произвеждаме, толкова повече напредваме и преуспяваме.

Прогресът – това, разбира се, е нещо хубаво. Развиваме се вече десетки хиляди години. Но трябва да държим верния курс: да разработваме колкото се може повече средства, облекчаващи материалния ни живот – и нищо повече. На това трябва да се спрем, без да стигаме до излишества. Нужни ни са дрехи, храна, отопление и охлаждане, здравеопазване, безопасност, трябва да устроим света си на принципа на равно разпределение и социална справедливост – и всички трябва да се подчиняваме само на тази цел. Изначално трябва да виждаме крайния резултат, без това не може да има никакви програми за развитие.

Но хората, управляващи света, не разбират как да построят вярната програма. Преди всичко, трябва да се учим от Природата, а Природата изисква от нас равновесие. Равновесие означава, че в своя материален живот обезпечавам за себе си нормално, приемливо ниво и не повече. Земното кълбо няма да издържи нашите „добавки“, това е ясно. Трябва да стигнем до равновесие с Природата и рационално да изпълняваме всички нейни закони.

А всичко останало човек трябва да посвети на своя духовен подем. Защото на нашето следващо стъпало ще се обединим като един човек с едно сърце и ще се издигнем на нивото Адам, т.е. подобен (доме) на Висшата сила – Природата, общата аналогова система, цялата пребиваваща в равновесие.

„Краят на действието се крие в началния замисъл“ – това трябва да видим първоначално. А нататък търсим възможност да осъществим замисленото. Нека заедно да започнем да обсъждаме и планираме този път.

Преди всичко, решаваме, че хората, попаднали под съкращения – това не са безработни. Просто те са освободени от безполезни работи, които само вредят на екологията и човечеството. От тези дейности няма никакъв смисъл, те са предназначени само да поддържат редицата от разработки, които периодически се свалят от производство и отстъпват място на следващата модификация. Трябва ли заради това да добавяме нули към банковите сметки на магнатите? А и Земята не е предназначена за това, ние я опустошаваме и замърсяваме свръх всякаква мярка.

Достатъчно ли е да се молим за процентен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП). „Китай показва чудесни резултати – 10% за година!“ А между впрочем това не е никакъв разцвет и китайците ще пожънат горчивите плодове от такова „развитие“. Екологичните проблеми там носят вече фатален характер, те комплексно нарастват и няма за какво да се завижда.

Целият свят счита това за прогрес, а в какво е тук прогресът? В производството боклук за цялата планета ли? В отравянето на земята и водата, в отровния смог над градовете и индустриалните зони? И това е животът? Ако утре заради разширяващата се криза китайците започнат да купуват по-малко, то след един ден там ще бъде не революция, а човекоядство.

Днес ситуацията е толкова деликатна, че всяка малка неуредица заплашва с разкъсване на артерията, свързваща страната със света, и паралич, който води към смърт. Всъщност сме станали много крехки и слаби. Скъсай някаква, каквато и да е връзка – и всички ще го почувстват.

И понеже друг изход няма, трябва да снижим нивото на потребление, да приключим с тази лудост. И не си струва да се плашим от безработицата – обратно, хубаво е, че хората се освобождават от безсмислена, вредна работа. Трябва само да се погрижим, да ги обезпечим и организираме. Те няма да седят вкъщи, ще получат „пособия за обезпечаване“, „стипендия“, но само при условие, че учат. Бал а-Сулам говори за това, че е необходимо да седнем на учебната скамейка. Настъпва нов живот и трябва да се учим да живеем по новому.

Като цяло, се случва това, за което говорим вече няколко години. И ако действаме правилно, то всичко ще бъде наред.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот““, 01.02.2012

[68310]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо Творецът изпраща на човек всички тези състояния: милиарди хора по света, безпристрастна върволица от мигове…?

Отговор: Навярно си виждал как птиците или рибите се движат в ято. В морето понякога се струпват милиони риби и всички те се намират в синхронно, съгласувано движение. Сякаш имат един разум – защото са взаимно свързани. Птиците също се обръщат не след водача, а дружно и едновременно.

Гледайте клипа на моя ученик Владек Занковски – Птиците.

Когато група лъвове излиза на лов, те поддържат помежду си постоянна връзка и се усещат един друг в това общо движение. Усещанията на всяко едно дърво в гората се предават на всички останали дървета и работата тук не е в кореновата система, изобщо не е във физическата комуникация.

По такъв начин в природата групата генерира особен разум, особено чувство за общ ред. И този механизъм управлява всички по равно, неограничени от разстоянието, времето и каквото и да било.

Милиарди хора в света също се намират под въздействието на единния разум, който ги управлява като свои части. Те не са обособени и не съществуват сами по себе си, а се привеждат в действие от своите желания, които Висшата сила, светлината управлява. Достатъчна е една команда отгоре – и всичко се задвижва.

Защото „Творец” – е замисъл на творението. Замисляйки се да построя къща, аз първо правя чертежите и едва след това пристъпвам към строителство, съгласно плана. Ето и замисълът на творението – същността е този план, който управлява всичко. Ние изцяло сме му подчинени.

Движенията и промените в нашите желания и усещания, физическите ни действия, мисли и фантазии – всичко това не сме ние. Човек, в крайна сметка, е усещане. Каквото се усеща в получаващото желание, това съм „Аз”. Изключи ме от усещането и аз ще загубя всякакво осъзнаване, ще изчезна. Всеки от нас всъщност е малко желание за наслаждаване, усещащо своята реалност. Материя няма, „материя” – това е желание. И затова няма никакви проблеми в управлението на милиардите. Тъй като всичко това е единна система, едно цяло. Едно мъничко „щракване” се отразява на всички като в рибния пасаж.

Груповият разум е свойствен за всяко струпване на животинско, растително и неживо ниво. Той съществува и на човешкото стъпало, но тук ние искаме и сме длъжни да съберем това единство сами – над своето желание, въпреки него. Тогава ще установим връзка с общия разум, но вече от по-висш ред.

Като цяло, явлението колективен разум е известно на психолозите и на специалните служби. На животинско ниво то се използва от правителствата да формират общественото мнение. Иначе няма да може да се задържи властта. И това се осъществява не само по пътя на демонстрациите и други масови събития, но и във всекидневния живот – с помощта на средствата за масова информация, на слуховете, разпространяващи се сякаш случайно… Има много канали за въздействие и те са добре известни на всяко правителство.

От тук трябва да разберем, че групата е едно цяло, единно желание, една мисъл, от която никой не може да избяга. Виждаме как мравките се подчиняват на общия разум, но всъщност и хората действат по същата система. Излез на улицата, погледни обявите и новините, малко се дистанцирай от събитията, оцени вчерашния ден, излез от него – и ще се убедиш в това. Излизайки на улицата и ставайки част от цялото, човек вече не се управлява сам. Той бърза заедно с другите, крещи заедно с всички, подчинява се на общия разум. От тук виждаме какво е това обединение. Ако се обединяваме, възниква обща сила, общо желание, общ помисъл. И всеки, който се намира в тези рамки, под това влияние, не е в сила да се покаже, да излезе навън. Да се измъкнеш можеш само ако разрушиш границите на групата. А затова трябва да получиш мощна сила, способна да разкъса взаимната връзка на групата, подобно на това, как ускорителят за частици разкъсва техните връзки. Трябва да придобиеш такова ускорение, за да се откъснеш и озовеш зад защитната преграда – което не е толкова лесно.

На тази основа се изграждат групите, помагащи на алкохолиците да се освободят от алкохолната или наркотична зависимост: стараем се да поставим свързващата сила, потенциала на общия разум срещу потенциала на разрушителната сила.

А в действителност това дори не е общ разум, той не се образува от отделния разум на участниците в групата. Колективният разум на милиардите риби – това не е сбор, превишаващ всяко едно събираемо в милиарди пъти. Не, тук се заражда ново, много по-високо качество. От къде се взима то? От тяхното обединение: сплотявайки се, те прибавят към своето единство силата на Твореца и сега вече Той ги съпровожда във всяко едно движение.

По такъв начин разумът, разкриващ се над всичко, не означава, че мислим еднакво. Този разум ни управлява свише, той не е наша производна – просто обединявайки се, привличаме върху себе си висшето управление от този вид. И това се случва на всички нива на природата.

По подобен начин се случват и революциите, когато тлеещите и едвам забележими искри избухват в пожар, пред който властта не е в състояние да издържи. Нима е трудно да се потуши вълнението със сила? Но не, властващите внезапно се усещат безпомощни, „импотентни”. А работата е в усещането на огромната сила, стояща над народа, който те винаги са презирали. Появява се нещо много високо, а не ниско. Но не е важно колко хора са излезли на улицата – техният вътрешен потенциал внезапно израства до небесата и властта вдига ръце…

От урока по „Предисловие към учението за десетте сфирот”, 06.02.2012

[68868]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: В наши дни всеки специалист трябва да се учи през целия си живот, за да успява в развитието на своята област. Така или иначе, науката открива ясни и абсолютни закони. Съществуват ли също такива закони за тези, които се стремят към духовното? Неоспорими, ясни формули, без помощта на които не можем да достигнем целта?

Отговор: А какво изучаваш самият ти на уроците? Егоистичното ни желание за наслаждение може да се представи във вид на „кутийки”. Това е материалът. А над тях стои намерението за получаване. Самото то представлява проблемът. Материалът на желанието не се променя (константа), то е постоянно – променя се само намерението, променяйки при това цялата реалност.

Така че, не обръщай внимание на материала, той не се поддава на изменение. Затова, ако променяш намерението, това усещане в материала се променя кардинално. Можеш да направиш това само пробуждайки го за промени.

Днес се напълваме с помощта на егоистичното намерение. То цари сред нас, в нашите взаимоотношения. Желанието за наслаждение, обърнато към себе си, иска да получава заради получаване. В следствие на подобна тенденция всички ние усещаме реалността в този й вид.

Между намерението за получаване и намерението за отдаване има пет етапа или 125 стъпала. Става въпрос именно за намерението! В зависимост от това, как се уча да го използвам правилно, желанието ми се разкрива все повече, отново и отново. Така минавам махсом, извършвам съкращение, пазейки се от лошото отношение към ближния, затова построявам добро отношение към него, затова и му отдавам. После се изяснява, че ближният, а също така и цялата „работна територия” съм аз самият, постепенно проявяващ се пред моя поглед.

И всичко това е в степента на сформираното намерение. Освен за намерението, не трябва да се грижим за друго. Единственото лекарство е да пробуждаме помежду си вътрешната, скрита сила, която променя намерението ни. И тогава постепенно, в своята среда, започваме да усещаме световете Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон и Безкрайността. Разкриваме ги тук, между нас, а не някъде в неизвестните далечини.

Трябва само да разкрием в желанието си движещата сила, вектора, насочен към промяна на отношението към ближния. Това е и намерението. Да се надяваме, че ще ни се удаде да се подготвим и да направим това на конгреса в пустинята Арава.

От урока „Въведение в книгата Зоар”, 03.02.2012

[68850]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→