Баал а-Сулам, „Въведение в книгата Зоар“, п.26: В хода на строителството всичко се осъществява само в съответствие с детайлите на замисления план… И няма нищо ново в света, което не би изходило от общия корен в света на Безкрайността и личния корен в света Ацилут и не би минало след това през световете БЕА, ставайки творение и въплътявайки се след това в нашия свят.

Създадено е само едно нещо – желанието. В това желание творението и съществува, в него то чувства, мисли и разбира. Колкото е по-голямо желанието, толкова повече граници на своята реалност то може да възприеме.

Ако желанието на творението би останало първично, то не би усещало нищо. Това произтича от четирите стадия на разпространение на пряката светлина. Нашето желание е тръгнало напред, когато светлината е започнала да въздейства на желанието, създадено като нещо от нищото. По време на целия път това желание се е развивало от светлината, получавайки от нея свойства, промени, импулси към действие. В светлината е заложен замисъла на творението, и затова, когато чрез светлината било създадено желанието, в него започва да се реализира този замисъл.

Развивайки се, желанието включва всевъзможни въздействия на светлината, които се превръщат за него в получаване. То получава, усеща, разбира и реагира. Всяко действие на светлината инициира този механизъм на промяна в желанието: отново и отново то включва, чувства, разбира и реагира – безброй пъти.

В действителност светлината е неподвижна – тя само демонстрира себе си в желанието по такъв начин. Именно в желанието произтичат всички промени, докато то не се „преобърне“ толкова пъти и не натрупа толкова изменения, за да спре и започне обратния път. Светлината пребивава в покой, държейки се за своята вътрешна програма, която води желанието назад към нея – но така, че то само да поиска да се окаже в тази точка, където светлината го е породила, и да оправдае своето рождение. По този начин то оправдава и приема светлината.

Целият път към нашия свят и обратно се осъществява посредством светлината. Когато осветява желанието и то се отделя от нея, произтича разпространение отгоре надолу. А след това светлината преминава към обратно въздействие, и творението започва да се сближава с нея, но се сближава осъзнато, желае да се върне към светлината, т.е. да се уподоби на нея. Тогава то получава обкръжаващата светлина като помощ и през цялото време иска да придобие вътрешна светлина – с други думи, да стане като нея.

По моя свободен избор, светлината оказва своето въздействие, променя ме. Тогава получавам подобие, и в мен се разпространява вътрешна светлина – степента на моето отдаване. Така получаващото желание се възвръщаща към светлината и се слива с нея.

С това постигаме първоначалната програма на Твореца, а след това – различните „спецификации“, т.е. частите на общия „строителен чертеж“. Самият „чертеж“ се намира в света Ацилут, а ние в световете БЕА се занимаваме с неговата реализация – поправяне на материала на желанието. Подобно на архитект, човекът строи своя дом – получава власт над своите желания.

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 03.02.2012

[68605]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо напредъка е възможен само благодарение на общия стремеж, а не на желанието на всеки поотделно?

Отговор: Друг стремеж не съществува. Всички останали желания са само малки частици от общия съсъд, неспособни да задържат напълването. Тъй като те нямат обем. Минималния съсъд възниква от съединението на минимум десет човека, в съответствие между корена и клоните. Как индивидуалното желание може да стане място за разкритие?

Ако става дума за духовен съсъд, т.е. за отдаване, то не може да се реализира в един човек. Кого ще обичам: самия себе си, ще отдавам на себе си ли? И това ще наричам отдаване?

Духовен съсъд се нарича желанието за отдаване, стремежа към любов. А напълването – способността да се реализира отдаването. И ако се стремя към отдаване, то как мога да изразя този стремеж, да го нарисувам, да го изваям, някак си да го усетя, ако не е свързан с още няколко души и не търся заедно с тях форма на това желание за отдаване.

Това е задължителен модел, без който не мога да проверя: искам ли да отдавам или не искам, защо ми е необходимо. Ще видя, че мразя и не искам другарите си и трябва да проверя дали ще мога над това, все пак, да оформя желание за отдаване.

Имам нужда да надмогна себе си и да се споразумея за операция над мен, да отрежа част от себе си, като че ли ще изстъргват с метално гребло моето его и на мен това ми е страшно неприятно, но  започвам да обичам това.

Аз започвам да се наслаждавам на това, защото усещам важността на отдаването, ценя духовната цел повече от собственото си месо, от егоизма, който за мен се превръща в омразен враг, който желае да ме погребе под себе си до края на живота ми.

Човек трябва да премине през такива състояния и да ги почувства. А как може да го направи ако е сам, без връзка с другите?

И когато има връзка – започват проблемите: омраза, амбиция, борба за власт, всевъзможни разногласия, възникващи в групите. И те забравят, че това им се изпраща с цел, да преодолеят всички тези пречки и да изяснят – кой съм аз по отношение на желанието за отдаване, под какви желания съм погребан.

Вместо това, хората започват да се карат и обвиняват взаимно. Разбирам, че има всякакви видове състояния, но те трябва да минават бързо. Не трябва да се засяда в тях за дълго. Тук трябва да се обръща внимание какво казва учителят. Необходима е вяра в него и уважение към неговото мнение, за да може по-бързо да се излезе от вътрешните  разпри.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 30.01.2012

[68643]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Знаменитият физик Стивън Хокинг, заедно с цяла група учени, смята, че нашият триизмерен свят е „под вода“, а четвъртото измерение е „над водата“ и ние трябва да се научим да „плуваме“ заедно. Те наричат това „теория на всичкото“. Като цяло, говорят за единадесет измерения, които можем да си представим като единадесет стени. Сблъсъкът на такива стени е станал причина за Големия взрив. Към това се включват и тези учени, които работят над Големия ускорител. Какво можем да кажем за това?

Отговор: Аз в никакъв случай не пренебрегвам резултатите от научните изследвания. Напротив, внимателно се вслушвам в тях.

От къде се вземат всички тези теории? Работата е в това, че егоистичното ни желание постоянно се видоизменя под въздействие на светлината, възвръщаща към Източника. И като се променя, то разкрива в себе си всякакви теории, концепции, възгледи.

За нас това не представлява особен интерес, с изключение на възможността за проверка: движи ли се човечеството към истината, напипва ли я в тъмнината.

Днес учените, както се казва, са ударили в стена – в една стена, не, в единадесет. Ако искат и за напред да разбират Природата, те ще трябва да променят себе си. Вътре в човек трябва да се построи ускорител – ние наричаме това „ускорител на времето“, „съкращаване на пътя“. Този ускорител се създава чрез група, където другарите получават силата на светлината и тогава реално могат да я използват.

Учените нямат средства, те вече изпробваха всичко. Диаметърът на пръстена на ускорителя е повече от 26 километра. Но нека да бъдат дори 26 милиона километра – какво от това? Ще се намерят още някакви частици, ще има нови данни – и после какво следва?

За да разберем Природата, ни е нужна втората сила, заложена в нея, но учените не разполагат с нея. Те през цялото време се опитват според някаква си една част да направят изводи за друга част – а това е невъзможно. Теория на струните, теория на всичкото… Чувал съм за тези неща още в началото на своята научна дейност. Тези теории са резултат от постоянно нарастващото желание, което всъщност е това, което измисля нещо ново. Постепенно то се приближава към истината, но при това си остава егоистично, без да се изменя вътрешно, качествено.

И затова науката като цяло, и физиката в частност, фактически се намират в задънена улица. Кардинален напредък вече няма. Остават още някои „неразвити“ области – например, генетиката. Но и там става дума повече за технологии, а не за постигане същността на явленията.

Човечеството е изправено пред всеобхватна криза. Така че, ако ние не разкрием втората сила – силата на светлината, и не се научим да работим заедно, тогава нищо няма да ни помогне. В крайна сметка, учените правят опитите си на най-ниското ниво: да кажем, сблъсък на елементарни частици. По този начин те не научават втората, много по-голяма половина от цялата система – тази половина, която управлява всичко.

Аз също обичам да гледам научни програми по телевизията, но като цяло, науката приближава към своя край…

От урока по „Въведение в книгата Зоар“, 03.02.2012

[68594]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Не поправям себе си, а своето включване в останалите. В мен няма нищо за поправяне, освен връзката ми с останалите.

Какви са тези ”останали”? Тук трябва да разбираме, че това, което съм бил вчера – днес вече не съм същият. По различните състояния в мен, трябва да изяснявам състоянията между мен и останалите. Всеки ден човек започва на чисто и поправянията винаги се правят във взаимна връзка с парцуфите.

Казано е, че любовта между творенията насочва към любовта към Твореца. Другарската любов е съсъда, отношението, в което проявявам своето отдаване към Него. Тъй като Творецът е общият закон, общото свойство, което разкривам във взаимната връзка между всички нас. Няма нищо извън общия съсъд. В своето отношение към другарите, в дъха си, в сърцето си аз създавам Твореца. А дотогава Него го няма.

Въпрос: В групата изпълняваме следното упражнение: всеки трябва да мисли за това, всички мислено да се грижат за всички. В разговорите ние си напомняме един на друг за това и добавяме: ”С помощта на Твореца”. Води ли ни това към истинската любов?

Отговор: Да, ако имате предвид, че всяко нещо може да съществува само с помощта на светлината, връщаща ни при Източника. Тогава наистина изграждате необходимите условия за реализация.

Любовта няма граници – тя се разпространява до Безкрайността и по-нататък. Всеки път я определяме по новому – изхождайки от текущите си желания и намерения. Днешното упражнение действа срещу забравяне: другар помага на другаря си за три условия: Аз, Той и Висшата сила, светлината връщаща ни към Източника – с други думи, връщаща ни един към друг. Някога в нашето единство царяла светлината, и сега, споявайки ни отново, тя реализира необходимото условие за поправяне, за да се възцари отново в нас.

На езика на кабала това се нарича ”заповед”.

От урока „Предисловие за Учението за Десетте Сфирот“, 01.02.2012

[68654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е висшият корен на черните буквите? От къде идва силата им?

Отговор: От точката на буквата йуд. Казано е в стихотворението на Ари:

„Знай, до началото на творението е била само висшата, запълваща всичко със себе си, светлина.

И  е нямало свободно, незапълнено пространство –

Само безкрайна, равномерна светлина, която заливала всичко .

И когато решил Той  да сътвори световете и населяващите ги същества..“ –

Тогава започва да се разкрива желанието за наслаждение, нещо противоположно на светлината.

Светлината е отдаване и любов. И изведнъж, вътре в отдаването и любовта започва да възниква нещо черно, различно от отдаването и любовта. Всъщност, тази мъничка капка, нещо неравностойно на светлината, различно от нея, което се формира в нея –именно това се нарича творение. Друго творение няма. Всичко останало се е развило от нея. Всичко останало се определя от това минимално, мъничко различие от светлината, което започва да се развива за сметка на светлината – започва да усеща себе си и да осъзнава своята противоположност на светлината.

И тогава ние говорим за четири стадия на разпространение на светлината, Безкрайността, съкращаванията и по-нататъшното развитие на творението. Но в действителност, нищо не се променя: остава си същото мъничко различие от светлината. Единственото, което расте в него, е усещането, колко противоположно е  то на светлината. Но всъщност, то е съвсем малко по-различно от светлината.

Затова Творецът е създал само точка на буквата йуд, а всичко останало се развива вътре в тази точка. Това е коренът на буквите.

[68295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Говорихте за това, че вместо към напълването трябва да се стремим към желанието, към потребността. Какво означава да се стремим към желанието? Какво означава да получим напълване от желанието?

Отговор: По улицата върви младеж и целият сияе от щастие. Защо? Той обича момиче.

Кажете, какво му става от тази любов? Защо това чувство така го напълва? Какво получава той? Той не получава, а е готов да отдава. Той иска да се свърже с нея, да обича. Не говоря за любов между възрастни хора, не и за сексуални отношения, а за по-високо чувство, макар то също да е основано на получаване.

Ти обичаш човека и искаш да му направиш удоволствие. Искаш на него да му бъде хубаво, стремиш се да се свържеш с него.

Освен хормоналното влечение, присъщо и на животните, ни е дадено това възвишено чувство, за да научим нещо от него. Нищо не е създадено просто така. Затова в нашия биологичен организъм, в това белтъчно тяло има някакво въодушевление от чувството към ближния, наречено любов на един човек към друг.

Защо това ме напълва? Чувствата ни напълват. Любовта се напълва от това, че съм в отдаване, а не в получаване. И ако получавам нещо от обичащия ме, то е само, за да ме пробуди и да откликна в отговор. Но, всъщност, ако в мен живее любовта, аз се наслаждавам, отдавайки на любимия човек, а не получавайки от него.

Това са закони на природата, нищо не можеш да  направиш.

От урока по книгата „Зоар“, 30.01.2012

[68030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не е възможно да се приближиш до истинската любов, без да се осланяш на ненавистта. Без ненавистта имаме само животинска любов, игра на  хормони. Една инжекция – и ти вече обичаш. Друга инжекция – и ето, ти вече не обичаш. Любовният плам в нашия свят е гонитба за самонапълване. Когато ти се прияде – заобичваш бифтека, когато искаш да създадеш семейство – заобичваш децата и жената. Това са различни видове напълване, които могат да се възпроизведат, съединявайки електроди към мозъка.

Истинската любов се изгражда над ненавистта. Иначе тя не може да бъде усетена. И затова в нашия свят няма любов, тъй като става дума за човешка любов, а не за животинско привличане, което ми доставя егоистично удоволствие, без да имам реална основа.

Въпрос: Това ми напомня на мултипликационен филм, в който героите се озовават във въздуха над пропаст, но продължават да бягат още известно време, преди да погледнат надолу.

Отговор: Вярно, те откриват, че са увиснали над пропастта – и тогава падат. Точно това се случва днес и със света. Това е напълно адекватна илюстрация на кризата. Ето защо власт имащите се страхуват да погледнат надолу.

Въпрос: Как да се хвана за нещо в такава ситуация? Как да достигна до истинската любов?

Отговор: Всъщност аз съм малък човек, не усещам висшите материи, в създалата се ситуация само се обърквам. Какво да правя? Отговорът е прост – трябва ми група. Това е едновременно и диагноза на болестта, и лекарство.

От урока ”Предисловие към учението за десетте сфирот”, 31.01.2012

[68209]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато цивилизованите страни са се развили до крайно ниво, те започнали да развиват страните от така наречения ”трети свят” (Африка и Азия) и влезли в тези държави, за да издигнат там заводи и подготвят цялата инфраструктура.

Но за да организират производството, е необходимо също така да обучат хората, затова там откриха училища. Заедно с това, развитите страни започнаха да приемат за обучение в своите университети хора от тези региони. И от този момент нататък на материално благополучие, просвета, култура и наука цялото човечество стана много взаимно свързано.

Днес всичките държави в света са свързани с много тесни връзки. Така Американците с насмешка разказват, че когато искат да позвънят от Ню- Йорк в Бостън, то първо се свързват с операторите в Индия, които на свой ред ги свързват с нужния оператор. Получава се, че тези телефонни линии до такава степен са свързани помежду си, че ние не се съобразяваме с разстоянията, не пренебрегваме коятп и да е страна и не правим сметка, че ще трябва да полагаме кабели на друг материк.

А ако се вникне в този процес още по внимателно, то ще видим, че цялото Земно кълбо е обвито от колосална многослойна мрежа от връзка. И днес вече е невъзможно да се построи или направи нещо, ако нямаш достатъчно знания и нямаш възможността да получиш най доброто оборудване, от който и да е производител в света или необходимите специалисти и информация – така сега е устроен светът.

Всички тези връзки се развиха през последното столетие и внезапно открихме, че тази система не работи по ред причини. Аналитиците и специалистите в сферата на социологията, политологията, икономиката и финансите предлагат своите решения, всеки на свой ред. Но в крайна сметка, има едно просто решение: тази система изисква от нас много по-вътрешни връзки.

И за да продължим своето развитие, ние сме задължени да постигнем по-тясна връзка и да разберем и да признаем необходимостта от взаимното поръчителство, т.е. че сме зависими един от друг, живеем на една планета – Земята и друг изход, освен да усетим, че всички ние съществуваме, като едно семейство, нямаме.

С други думи, развитието ни е започнало с търговията между нас и с това, което сме произвеждали: оборудване, продукти за храна и т.н. Постепенно започнахме да създаваме съвместни предприятия, международни банки, обединени фондови пазари. Аз мога да извършвам търговски операции на Токийската борса, а след това на Германската, Московската или Ню Йоркската – не е важно къде и с какво търгувам, защото навсякъде всичко е еднакво. Аз само анализирам, къде имам сметка да влагам и къде не.

Но парите се съхраняват на едно място и ползвайки се от електронната поща банките само си препращат една на друга известия за преводи и операции – и това е достатъчно. Няма значение, къде физически се съхраняват парите, защото ние смятаме, че златото се явява основен еквивалент за тяхната стойност. Възможно е самите пари да се съхраняват от някоя държава от третия свят, като хранилище за всички златни запаси – основното е, че съществува строг контрол.

Както вече казах, в последно време ние усещаме, че нашите връзки в такъв вид не могат съществуват повече. Особено това се отнася за Европа. От една страна това е най-развитото място, но от друга най-раздвоеното. И ние виждаме, че поради това раздвоение те са лишени от вътрешно съответствие, разбиране и усещане, че се отнасят към една система. Това спира всички държави от общия пазар, тъй като общия пазар не е достатъчен – необходимо е всички тези държави да се обединят с още по-здрави и тесни връзки, а това не е толкова просто.

Трудното е в това, че ние трябва да бъдем по-близки един до друг по дух, съгласно разбирането на създалото се положение, признаването на невъзможността да съществуваме един без друг. Затова  трябва да възпитаваме народите на Европа, а това са 30 държави, за които взаимната зависимост между тях е задължителна.

Това е ясно, че е така, но проблема е в това, че и политолозите, учените, политиците вземат решения разбирайки с разума си необходимостта от промени, но емоционално все още не са готови да се откажат от своя личен живот и от националните се особености.

Всъщност, ние мислим, че това е ненужно. Човек не трябва да променя своите навици и своето поведение, отнасящи се спрямо културата и националните традиции. Той трябва само да се повдигне над всичко това и да се обедини с останалите хора, във взаимно поръчителство.

От 5-та беседа за новия живот, 27.12.2011

[67795]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се разбере, че всички усещащи се наоколо промени, ни се дават като помощ, тъй като без тях ние не бихме се помръднали от място. Срещат се сред всички състояния – много изнурителни, продължаващи по няколко дни, и на човек му се струва, че те не доставят никакво удоволствие и никаква полза.

Има дни, когато човек се усеща като абсолютно животно. Но всъщност, не е негова работа да прави оценка на самото състояние – трябва само правилно да се използва, и да се извлече от него някаква полза. И е възможно той да остане в такова състояние до края на живота си – състоянията се дават отгоре. Но реакцията на човека е лично негова.

Затова винаги трябва да се проверява и оценява същността на състоянието, не по самото него, а по своята реакция на него. И съответно с това решение – добро ли е това състояние или не. Възможно е, самите състояния да не се променят, но човек през цялото време различно реагира на тях и се опитва да намери начин и различни уловки, за да се издигне над тях.

И независимо, че състоянието си е все същото, той продължава упорито да се бори, за да достигне до някакво отдаване, до обединение, да се доближи до Твореца. И затова тъкмо той оценява такова състояние, което му дават, за да усети дори най-малкото желание, позволяващо му да напредва.

Той е благодарен, че не се е откъснал съвсем, а Творецът му е дал желание и сили да се закачи за края на подаденото му въже, и очаква, че всеки път ще го водят на такова място, където може да приложи усилия. И това му е достатъчно – той не иска повече.

Тъкмо, в най-сериозната работа се нуждаят от най-малка подкрепа – само да не се отделят. А от този момент и нататък – всичко вече е в ръцете на човека.

Затова, е много важно да си създадеш ред и програма за обучение, за разпространение, за работа в групата и през цялото време да се връщаш в правилната диря, поне няколко пъти на ден, ако имаш разбира се възможност.

Всичко е в ръцете на човека и той сам трябва да реши, какво е за него ден – и какво е нощ. Ако му е хвърлен спасителния край на въжето – това трябва да е началото на деня… И няма значение, какви състояния му изпращат отгоре – важното е, как той сам се подкрепя. Как се приготвя: ”Аз сам пробуждам изгрева!”

Въпрос: Каква трябва да е моята реакция към моите състояния?

Отговор: Ако аз не попадам в съвършено безсъзнателно състояние, когато изобщо забравям за духовното и започвам да мисля като всеки случаен човек, ако ми е дадено някакво усещане, че съществува работа за Твореца, цел на живота, средство наричащо се кабала такива мисли и желания, поне не голямо подсещане – това е единственото, което ми трябва.

А състоянието може да бъде най-лошото – това е не е важно. Достатъчно е да извърша своята работа, а всички останали условия не са важни. Аз искам само едно: ”всичко, каквото и да е само и само да не се откажа”. Ако аз държа края на въжето, за което от сега нататък мога да се държа и да израствам от всякакви състояния – от най-тежките, но свързани с целта даже с някакви противоположни образи – това е достатъчно.

От урока по статия от книгата Шамати, 25.01.2012

[67583]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да събудим завист в групата към авторите на книгата Зоар, за да пожелаем да се уподобим на тях и да достигнем тяхното ниво?

Отговор: Това е много трудно. Те са много далечни и неразбираеми за нас. При това ние въобще не можем да разберем, какво представлява от само себе си човек, който разбира цялото творение, намира се в пространство, пълно със светлина, където му се разкриват законите, управляващи цялото сътворение, зад пределите на нашия свят, да пребивава в разбиране и усещане за цялата природа – великият Разум и Замисъл, довеждащ всичко до действие, опознаващо онази хармония, в която всичките части на творението са свързани помежду си.

По принцип, ние тъкмо от това изпитваме наслаждаване. Тъй като си мислим, че наслаждаването – е чувствено и желанието да се насладим, като че ли разбира единствено езика на усещанията, чувствените впечатления, но това не е съвсем така, защото, чувственото впечатление той получава от светлината Хохма.

Това малко ни обърква и ние не напълно разбираме, какво е това. Но продължителното наслаждаване – това е наслаждаване от постигане на системата на Висшето управление, където се разкрива Твореца. Тъй като ние не постигаме абстрактната форма и същността, облечена в материя – свойството отдаване, облечено в нашия материал – в получаващата материя.

Затова Творецът (Боре) се нарича ”Ела”/ БО и ”и Виж”/ РЕ, доколкото ние отиваме и виждаме, постигаме. Но ние постигаме светлината Хохма – как тя се облича в цялата системата и я управлява във всичките и части от край до край. Ние виждаме доколко тези части са раздвоени и отделени една от друга от егото си, от разликата в свойствата, и доколко те са свързани помежду си и поддържат един друг в такива форми, проявени и допълнени, че ние дори не можем да си ги представим, че това може да ги свърже или да ги допълни. Именно съединяването на противоположностите дава огромната радост и постигане на съвършенството.

Така е и всичко в нашия живот. Да допуснем, че гледаш някакъв филм или виждаш някаква ситуация. Ти се впечатляваш именно от онова, че отначало действащите лица са били раздвоени, противопоставяха се един на друг, страдали са – и изведнъж настъпва помирение. Това е причината за цялото въодушевяване на човека – да речем, че има някаква несправедливост, а след това справедливостта възтържествува, и тем подобни ситуации. Върху това са изградени всички произведения.

Това произлиза от същия този висш корен: отначало ние виждаме и постигаме огромното разделение, съществуващо в цялата система между частите и, а след това постигаме съвършенството и. Когато от раздвояване се постига съвършенство, както е казано: ”Всичките престъпления любовта ще ги заличи” – от това идва постижението, разбиране и благодарността към Твореца.

От урока по книгата „Зоар“, 24.01.2012

[67467]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→