Въпрос: Защо е станало разбиване на желанието във висшите светове?

Отговор: Разбиването е в това, че в мен е имало намерение за отдаване – а е станало заради себе си, и чувствам разбиване!

Преди съм се сдържал от егоистичното получаване по свое желание, по свое решение – контролирал съм се. И изведнъж моето „аз“ сякаш изчезва – вече не съм стопанин на себе си.

Именно в това се заключава днешната световна криза: повече не управляваме ситуацията. Кризата не е в това, че в някакои области възникват неуредици. Още не разбираме природата на целия този безпорядък, внесен от кризата. А той е именно в това, че човек изгубва власт над произтичащото.

Преди съм властвал над всички със своя егоизъм. Налагало ми се е да се боря против нечий друг егоизъм и така сме воювали един с друг – единият печели, другият губи, а след това обратното. Но ни е била съвършено ясна тази борба. Не е важно, че понякога съм грешал – но съм виждал, че управлявам случващото се. И поради това, то не се е наричало криза.

Всички лични кризи, които са се случили дотогава – това все още не е било криза. Кризата е в това, че ти губиш всякаква способност да разбираш и управляваш ситуацията. Изведнъж се появява някаква чужда власт над теб, а ти не я разбираш, не знаеш законите, по които тя действа – нищо! Ето какво се случва с нас днес.

Затова, за да преминем тази криза, трябва да търсим как отново да си върнем властта над произтичащото. Сякаш моята кола е престанала да слуша кормилото и аз търся как да си върна управлението. Преди всичко, в такава ситуация трябва да спреш! Защото някога си имал контрол, а сега си го изгубил.

И така, ние спираме – тоест повече не използваме егоизма така, както преди. А ако сами не искаме да направим това изменение, то природата прави това заради нас и ни разрушава. Това става днес: закриват фабрики, хората остават без работа, всичко се руши и търпи банкрут едно след друго.

Природата го прави, за да съкрати мащабите на този безпорядък и да ни успокои със сила, ако ние не сме способни да направим това сами. За да може сега, в това по-спокойно, съкратено състояние, да започнем да разбираме и изясняваме за сметка на какво можем да го контролираме.

Висшата сила иска ние да управляваме. Преди, тя ни е давала да властваме с помощта на егоизма – през цялото време е увеличавала нашия егоизъм и така ни е заставяла да се развиваме. Но сега трябва да вземем властта в свои ръце – вместо висшата сила и така, както нея.

Такава задача стои пред нас днес. В търсене на нови средства на управление, ще изясним, че за сметка на егоизма не можем да властваме. Това просто вече не работи – ти въртиш кормилото, а колата абсолютно не реагира. Освен това, двигателят заглъхва! С все сила даваш газ, но колата не се движи.

Силата на желанието в своята пряка егоистична форма – вече не действа. И какво може да се направи?

Оказва се, че има друга система – сякаш друг тип автомобил, не просто на бензин, а хибрид – с електрически двигател. Ето на такъв друг тип двигател трябва да преминем. Чрез интегралната система и връзката между всички – ще пуснем новия двигател. Няма друг изход, старият вече не работи.

Дори не си представяме колко обратна система е това – още не сме започнали да се запознаваме с нейните закони и с това, което става в нея. Засега стоим буквално в очакване на произтичащото, за да привикнем помалко към новия свят, и слушаме някакви отделени звуци от ставащото зад стената. И дори това ни се отдава с огромни усилия…

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 24.01.2012

[67470]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние не разбираме какво означава да се наслаждаваме от отдаването. Целта на творението е да се насладят сътворените. И те действително ще се насладят – въпросът е само: как?

Ние не разбираме че желанията, които усещаме днес, са ни абсолютно чужди и отделени от нас. Наслаждаването от отдаването – не е удоволствие от това, че някой друг се наслаждава. Това би било просто бизнес, изгоден и за двамата.

А ако се наслаждавам от това, че на него му е добре, дори ако на мен ми е много зле, но аз превъзмогвам себе си, както родителите, които жертват всичко заради децата си – това също е отдаване. В духовния свят възникват такива желания, които дори ни е трудно да си ги представим. Може само да даваме приблизителни примери – като материални клони спрямо корените.

Затова трябва максимално да се постараем да си представим, доколко това особено понятие е отделено от привичното и изисква психологическо преобръщане. Целият свят се преобръща в съзнанието ни и тогава разкриваме нещо съвсем ново.

Това изисква вътрешни усилия и откъсване от обкръжението, готовност за бягство от текущото състояние, да скочиш в Червено море, да загубиш главата си, да изхвърлиш всичко, което имаш, да останеш абсолютно гол и беззащитен и да приемеш всичко, каквото и да е то – само и само да е дошло свише.

Трябва така да се подготвим за конгреса в Арава и ако можем да се удържим в такова състояние, ще достигнем пробив в тази черна тъмнина, към водите на Червено море и ще престъпим през всичко, каквото и да ни се разкрие там.

От урока по писма на Рабаш, 16.01.2012

[66595]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Предговор към ТЕС”: Можем да видим Твореца само при скриване на лика, т.е. само от обратната Му страна, подобно на човек, който вижда своя приятел отзад и затова може да се усъмни, мислейки си: ”Може би това е някой друг”? По този път, изборът винаги се намира в ръцете на човека: ще изпълни ли желанието на Твореца, или ще наруши Неговото желание.

Скривайки се, Твореца ни предоставя възможността да се съмняваме, а значи и да действаме. Ако Творецът се беше открил, ние бихме станали Негови роби, ”негови роботи”, безусловно изпълняващи волята Му. Разкриването Му автоматично би ни задължило на това. Тъй като между нас и светлината нямаше да има ”прекъсвач”, позволяващ ни да се уподобим на Твореца самостоятелно.

Но Творецът ни дава усещане за скриване: Той не просто се скрива, а ни дава да усетим, че Него го няма. При това, ние можем да изпълняваме Неговата воля така, сякаш Него го има – да действаме вместо Него. С това Той ни дава възможност да изпълняваме неговите действия. За нас това е шанс, място за работа и гордост, че ние можем да разрешим своите съмнения във висшето управление.

Но откъде да съберем сили за тази работа, ако Той е скрит от мене? Тук трябва да се разбере, че скриването – е нещо като ” черна светлина”, която изгражда в желанията и мислите ми особена форма, очертанията на скрития Творец, отсъствието на когото аз се мъча да запълня.

Ако тази форма ми беше разкрита, то аз безропотно бих изпълнявал Неговата воля. Как да създам в себе си тази форма на Твореца, за да ме задължава тя към действие в Негово отсъствие? Аз трябва да сформирам вътре в себе си Неговия образ – само тогава ще ми се отдаде да изпълня замисленото.

Постепенно, човек изгражда в себе си подобието на Твореца. И Творецът все повече му показва, на каква дълбочина и в какви форми Той се скрива. Така напредваме, докато не построим всичко, което Творецът желае. И тогава ще се уподобим на Него по свойства.

По такъв начин, работата не е в самото изпълнение на волята на Твореца. Нашето получаващо желание и различните форми на получаване – това е само средство. А основното е, че така ние създаваме в нас подобие на Твореца.

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 23.01.2012

[67375]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Румъния вече цяла седмица е обхваната от вълнения. В Букурещ те придобиха ожесточен характер. Нашите другари от там са много разтревожени. Общо взето, как трябва да се отнасяме към страданията, които изпитва света?

Отговор: Ние трябва само да разпространяваме материали за обединение. И  тук има няколко правила:

• Ние с никого не се смесваме;
• Ние не сме нито ”за“,  нито ”против”;
• Ние, като възпитатели, се отнасяме към хората много деликатно и без преструвки.

Така пристъпваме към работата, съгласно принципа ”любовта ще покрие всички престъпления  ”: необходимо е да се постигне договаряне за обединяване, за умиротворяване. Това не означава, че всички успокоени се разотиват по домовете – в такъв случай щe се окаже, че сякаш сме против демонстрантите. Не, ние сме за промени. Но в историята подобни методи никога не са довеждали към нещо добро.

Пред очите си имаме подобни примери – Египет, Тунис и други като тях. Каква беше ползата от стихийните безредици в Лондон? Подобен подход не води към нищо хубаво. Египет бе обхванат от разруха и си остана в нищетата. Така, че безредиците няма да помогнат.

Затова трябва да раздадем обяснителни брошури с материали за поръчителството и с нашите препоръки: разговори, кръгли маси, интегрално възпитание.

Но преди всичко, трябва накратко да се охарактеризира сегашната ситуация: защо се случва това?

В този случай, ние не се обявяваме срещу правителството или срещу някой друг. Става дума за естествен процес, за етап от нашето закономерно развитие, където светът става глобален и взаимосвързан.

Какво да правим? – Да се адаптираме към новите условия. Тъй като друг изход нямаме, интегралната мрежа вече се изявява. По-рано се адаптирахме инстинктивно, а сега трябва да се адаптираме осъзнато, да постигнем съответствие с променящия се свят. Такова е нашето нова стъпало на развитие.

А по-нататък ние обясняваме, как да бъде направено това: посредством интегралното възпитание, с помощта на добро обкръжение, което да убеди всеки от необходимостта за обединение с останалите.

Румъния е доста хомогенна, в нея няма други култури – това не е Америка и не е обединена Европа. Затова е много по-лесно да се говори за обединение.

Такъв подход ще умиротвори народа, ще заздрави държавата, ще осигури на хората работа. Те ще се издигнат до осъзнаване, ще разберат, какво се случва, и сами ще видят, че това е добро за тях, за страната и народа, и за техните деца.

Като цяло, ние приканваме всички към всеобщо обединение, и нищо повече. Тук няма скрити ”дългове”, мръсни номера, опит за забогатяване за чужда сметка. Напротив, нека всичко да направят сами, нека да организират обучението и да изградят обкръжение, съгласно природните закони, в сътрудничество с психолози.

Ето какво трябва да предлагаме, тъй като редица държави стоят на прага на същите конфликти .

От урока по ”Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, 22.01.2012

[67215]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Какво ни кара да „си създаваме идоли“ – да приписваме духовни качества на материалните предмети и действия?

Отговор: Ние сме като деца:  всеки върви с биберона си, с куклата си, с играчката си. За малките е необходима връзка с нещо такова, за което може да се държат. Те се нуждаят от нещо познато, свързано с дома на родителите, близко и успокояващо.

Всеки човек, оказвал се на ново, непознато място, не знае как да се държи, как да говори, какво да очаква. Той се чувства неудобно, не може да заспи, нервничи… Не е като у дома: всичко е обичайно, разбираемо и удобно, с близките си говорим на един език.

Така сме устроени и така стоят нещата в духовния свят, откъдето произлиза всичко това. Как можем да се намираме в ситуация, с която не съвпадаме по фази? За да научи и разбере ситуацията, на човек му трябва опора от обикновени символи. Колкото по-далече са хората от духовното, колкото по-слаби се чувстват, толкова по-силно зависят от външни атрибути. Масите в по-голяма степен, личността – в по-малка.

Следователно, всички външни традиции на юдаизма водят началото си от времето на разрушаването на Храма. Дотогава, материалните символи са били просто ненужни, тъй като човек е живеел в духовния свят.

От урока по „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот“, 15.01.2012

[67149]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как изглежда групата, която е вече в духовното?

Отговор: Външно няма да се забелязва нищо, всички ще изглеждат като обикновени хора. А вътре ще става всичко онова, за което ние четем в кабалистическите книги. Ще видиш същите лица, но ще се отнасяш към тях по друг начин.

Ще чувстваш мрежата на вътрешната връзка между всички – тъкмо тя ще образува онова място, в което ще се разкрие духовния свят. Сякаш си получил фенерче, включваш го и започваш да виждаш дърветата, камъните, хората, животните – целия свят.

Това светещо фенерче е твоето добро отношение към останалите, взаимното поръчителство, което ти усещаш към тях. В това взаимно поръчителство, което произлиза от теб, започваш да проявяваш висшата система и виждаш, че в нея, направо пред теб, има дървета, животни, хора, които по-рано не си забелязвал.

Само че, всички тези неживи предмети, растения, животни и хора, не са материални, както в нашия свят, а са духовни. Такава картина се разкрива пред теб. От тук са всички онези познати лица наоколо, но ти разкриваш вътрешната връзка между тях.

Някога, много отдавна, гледах филм за обир на диамантена борса. В него крадците пръскаха с боядисващ спрей, и в тази мъгла се виждаха лазерните лъчи, включващи сигнализацията, ако някой пресича стаята.

Ето и ти сякаш разпръскваш около себе си такъв спрей, като облак от душевно отношение, усещане за обединение, поръчителство, и в него се проявяват лазерните лъчи, съединяващи ни един  друг – виждаш как те преминават и свързват всички заедно.

Ти разкриваш структурата на отношенията, виждаш как тя действа и управлява всичко. Ти разбираш, че в крайна сметка, тя движи всичко.

Сега виждаш, как всички се движат, но не разбираш, какви сили ги задействат. А тогава, изведнъж започваш да усещаш и физически, и вътрешно, сякаш някаква ръка влиза вътре в куклата и започва да я движи. Това означава да разкриеш висшето управление.

И съответно, се учиш как сам да съответстваш на тази система за управление – както движенията на добър кон се съгласуват с желанията на  ездача.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 20.01.2012

[67079]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да се подготвим за конгреса в пустинята, така че както е казано: „изцяло да отменим себе си”?

Отговор: Отначало трябва да разбереш какво означава това: „да отмениш себе си” – да престанеш да съществуваш? А какво тогава ще остане?

„Аз” – това е моят разум и чувства, ум и сърце. Ако това ми бъде отнето, то ще ми остане само животинското тяло – какво по нататък? Но и моят разум и чувства – също не зависят от мен. Такъв съм се родил, получил съм възпитание, изваяли са ме по някакъв начин – нима това съм аз самият? От какво да се откажа – къде тук съм „Аз”, когото трябва да отменя?

Ако все още не усещаш това, то и няма какво да отменяш. Но ако се каниш чрез групата да се прилепиш към Твореца, както е казано: „от любов към творението – към любов към Твореца”, и откриваш отблъскване и ненавист, то тъкмо в това и трябва да се принизиш. Това е то „Аз” – разкриващ своята истинска същност: съпротивляваща се и нежелаеща да се съедини.

Това е силата на разбиването, скрита в мен – същият този „запис” (решимот), информация, дошла при мен от разбиването. Някога съм бил свързан с останалите, а сега пробуждам тази връзка и проверявам – намирам ли се в нея или не? И благодарение на усещаната връзка или на нейното отсъствие, на желанието за нея или не желанието, започвам да изяснявам това разбито „решимо”.

Ако изяснявам, че стоя срещу всички останали – това вече е първата проява на Фараона. Но ако не си приложил такива усилия, то няма да го разкриеш. Може би, ти дори още не си влязъл в Египет или се намираш там, но засега не са завършили твоите „седем сити години”? И засега просто получаваш удоволствие от общите трапези, събранията на другарите, от приятното обкръжение, харесва ти да бъдеш с всички заедно и с любовта на другарите.

А когато свършат „седемте тучни години”, започват да се разкриват проблемите, нещастията, споровете и безредиците. Но човек не бяга от това, а осъзнава, че всичко това му се дава специално. И независимо че усеща отблъскване, ненавист и пренебрежение към такова общество, все пак се старае да го преодолее. Тогава настъпва такъв момент (ако преди това  не изостави този път), когато започва да усеща в това важност, разбира, че няма избор и че така трябва да бъде.

Така той се озовава право срещу Фараона. И всичко това е вътрешна работа, отвън тя може да бъде съвсем незабележима. Това е период за прилагане на усилия и осъзнаване, че той нищо не може да направи – тъй като това е Творецът, който му разкрива силата на разбиването, за което е казано: „Да отидем при фараона, тъй като Аз ожесточих сърцето му”.

Творецът показва на човека, доколко той е слаб и не е способен да издържи това изискване: да обича ближния. Той няма представа какво още може да направи и е готов на всичко, само и само да постигне братската любов. Съгласен е да премине през всичките „10 египетски наказания”, да премине Червено море, да приеме условието за взаимно обединение и поръчителство, за да получи силата на светлината, връщаща го към Източника, наречен Тора – за да поправи себе си и да постигне любов към творенията, а чрез нея да достигне до любовта към Твореца.

Представяте си каква подкрепа и грижа трябва да получи той от обкръжението и свише, за да не избяга със своя егоизъм, който всеки път се укрепва и се стоварва отгоре му. Той трябва да види, че „един срещу друг ги е създал Творецът”: има само „тояга и змей” (отдаване и егоизъм) и няма нищо по средата – или едното, или другото.

От урока по книгата „Шамати“,  19.01.2012

[66932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава, че „решимот се включват в екран”?

Отговор: След първото съкращение (цимцум алеф), екранът става главен в работата.

Екранът е единствената ми грижа, онова място, където постоянно усещам себе си. Всичко останало, освен екранът, са други условия, предназначени за поддържането на екрана и определящи неговата форма, характер, точното направление.

Моята задача е да се концентрирам само върху екрана. Какво ме интересува, какви желания възникват в мен, каква светлина има и какво се случва в живота, ако е било прието решение, че от днес нататък винаги ще се старая да бъда подобен на висшия. А подобието на висшия осигурява екран.

Всички останали условия, вътрешни и външни, каквото и да се случва – всичко се събира и концентрира в едно понятие, което се нарича „екран” (масах). И мисля само за него: как да направя оптималното и максимално действие от всички възможни, за да стана подобен на Твореца – във всяко едно състояние.

Не ме вълнува нито самото състояние, което не зависи от мен, нито това, което усещам вътре – нищо! Важно е единствено да разбера, че съм получил това от Него и в това състояние, където са ме довели, трябва да изпълня такова действие, което ще ме направи подобен на Него. Ето това е!

Нека това да е най-малкото състояние (катнут) или най-голямото (гадлут), или нещо по средата между едното и другото – това не е важно! Тъй като всичко това идва от Него. Цялото си внимание насочвам към екрана.

А „решимот, включени в екрана” – това са данните, с които работя. Това е информация за мен самия, за висшето – за предшестващо ме отгоре състояние, за нисшото – отвсякъде. „Решимот” са „записи” на всичките ми впечатления от всичко, което е било или ще бъде. Всички тези данни се събират в екрана, а моята работа е да си ги изясня, да ги сортирам по важност и съгласно тях да действам, за да се уподобя на висшия.

Формулата е оптимално проста. Т.е. да направя максимално възможното, избирайки най-доброто.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 18.01.2012

[66801]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът не се крие от нас – скрива Го нашият егоизъм. От Него ни отделя противоположната природа. Как да приемем формата на Твореца? Как да стигнем до Него, съгласно свойството за подобие? Как да Го намерим, да открием, че Той се намира в нас?

За това са необходими определени действия. Кой ги извършва? Ние или Той? Ясно е, че трябва сътрудничество за това. Не можем да напредваме без висшата светлина – с Неговите „стряскания” Той иска от нас участие, което се нарича „свободен избор”. В това участие се състои цялата ни работа. Тук ограничения няма, тя е отворена за всички и се осъществява чрез изучаване на кабалистическите първоизточници.

Тези източници могат да станат ”еликсир на живота” или „смъртна отрова” – цялата работа е само в подхода ни.

Ако искам да разкрия злото начало и да го поправя, тогава мога да преуспея и науката кабала ще бъде за мен ”еликсир на живота”. Ще разкрия в себе си ”смъртта” – собствения си егоизъм – и ще искам да го поправя, за да се осъзная за живот.

Ако се уча заради егоистическите си постижения, ако търся знание, сили и величие, власт и т.н., тогава учението само засилва егоизма в мен и моят успех е противоположен на отдаването, при това даже не съзнавам това. Такова обучение се превръща в „смъртна отрова“.

Пътьом минаваме етапи на скриване и разкриване на Твореца. Скриването бива единично и двойно, а разкриването отначало проявява пред нас управление, посредством награждаване и наказание, а след това и вечно управление.

Всъщност, всичко зависи от моите желания. От страната на Твореца няма никакви ограничения, той не се крие и не се открива. Скриват Го моите собствени желания и ако правилно работя с тях, то постепенно те се поправят и в зависимост от това поправяне, разкриват Твореца. Така или иначе, аз сам го скривам от себе си.

Точно така в нашия свят разкриваме много явления, които по-рано не сме забелязвали: нови видове птици, нови видове творчества, нови видове животни… тези неща са съществували и по-рано, но не и за нас. Обаче с времето ставаме възприемчиви, благодарение на чувственото и умственото развитие, под въздействието на обкръжението, което възвеличава нещо в нашите очи, пробужда в нас страстта, властолюбието, тщеславието и ни кара да обръщаме внимание на онова, което по-рано не е имало значение за нас. Всички говорят, че това е важно – и аз попивам чуждите желания. Тава е достатъчно, за да сломя равнодушието: разкривам новите желания и излизам от прикритието относно даденото явление.

Същото засяга науката кабала и Твореца – тук действа същият принцип. Аз съм егоист и нямам достъп до нищо, освен до текущите ”животински въпроси”. И затова, ако искам нещо по-високо, трябва да вляза в съответното обкръжение, което ще ме тласка и направлява към нещо велико.

По такъв начин, всичко зависи от поправянето на желанията. Отначало, за мен не съществува каквото и да е било явление -остава в пълно скритие. След това започвам да разкривам някакво желание, устремено към него, и скритието по малко изчезва, докато не открия нещо ново.

На духовния път търся Твореца, но не като източник на наслада – искам да разкрия Неговото отношение към мен. Тъй като Той желае да се разкрие като Добър и Творящ добро. Работата не е в това, че ще получа от Него – За Него е важно да разкрия как Той се отнася към мен, за да видя Неговата доброта и да се въодушевя, и да се изпълня от това отношение. С това Той ме ”купува”.

Тоест всичките четири етапа на скритието и разкриването се отнасят към неизменното, добро отношение на Твореца, което постепенно разкривам в съответствие със своите съсъди за желания. Разкривайки доброто Му отношение, виждам, че то е съществувало и по-рано – само че аз в своята неизправност не съм усещал, не съм разбирал това. Съответно и сега, когато виждам далеч не във всичко доброто отношение на Твореца, трябва да направя разчет за скриване: нека в тези или в други неща да не виждам доброто отношение, обаче е възможно и тук то да присъства. Възможно е да съм виновен в това, че не виждам Неговата доброта.

От урока по ”Въведение към Учението за Десетте Сфирот”, 17.01.2012

[66692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съвременната криза обхваща всички нива на природата. Неотдавна по телевизията показаха предаване за природни явления, които се оказват напълно неочаквани за хората. В това число ставаше въпрос за острови в Тихия океан, жителите на които се прехранват от морски риболов.

Днес, влизайки в морето, те се страхуват да се отделят от брега на повече от няколко километра. Климатът толкова се е изменил, че бурите и ураганите връхлитат неочаквано и е невъзможно да се предвидят. И това го казват хора, израснали от детството си с морето, опитни ветерани, за които океанът внезапно се превръща в непознат.

Такива са мащабите на общата човешка криза. Човекът – това е най-високата част на природата, обладаваща най-голямата разрушителна сила, превишаваща всички други.

В света има явни и скрити сили. Взрив от бомба няма да премине покрай мен незабелязано, но радиоактивното излъчване ще почувствам само по неговите резултати. Има още по-фини излючвания, резултатите от които са напълно неочаквани за нас. От нас е скрит техният източник – съкрушаващата сила на човешката мисъл, на човешкото желание.

В своето егоистично развитие „сме дошли до точката“: порасналото население на Земното кълбо генерира толкова мощен негатив, че просто се задушаваме един друг, едновременно разрушавайки и предишните нива на природата, които лежат под нас. Те са големи в количествен смисъл, но слаби в качество, а ние, със своя качествен потенциал, можем просто да ги ликвидираме – точно каквото се и случва. Ето от къде произтичат „сюрпризите на океана“ и много други явления.

И така, цялата работа е в нашите мисли, нека да ги поправим. Кабалистите говорят за два варианта на развитие: по добрия път и по пътя на страданието. Видимо е, че сега вървим по пътя на страданието. Как да се движим в това направление по добрия път? В нас има само една цел – сливане с Твореца. Това е съдбата за всички хора, всички народи. Означава, че трябва да им обясняваме как да вървим по добрия път – да обясняваме, имайки предвид техните особености на развитие.

Силата на човешката мисъл разрушава света. Носим зло на самите себе си и на останалите части на природата. Днес това може да се демонстрира на хората нагледно с примери и научни обосновки. Оттук следва извода за това, че трябва да се отнасяме по-добре един към друг. Иначе вървим към гибел. Нека да подобрим своя живот с помощта на тази единствена сила, която е способна да ни помогне.

„Каква е тази сила?“ – питат те. „Това е силата на нашата добра взаимовръзка“ – отговаряме, всъщност давайки друго определение за Твореца. Днес тази сила трябва да се прилага в мащабите на целия свят. За мислите не съществуват разстояния, те не отслабват в мярката на отделяне от източника и мигновено достигат дори звездите, стоящи на хиляди светлинни години от нас.

Как да го направим? Днес сме стигнали точка, в която няма да получим нищо без правилната молба. В нищо няма да добиеш успех, ако не помолиш помощ от Твореца. Просто се уподоби „по форма“ като добро момче – и ще получиш „кутия бонбони“.

За какво трябва да моля? За отдаване:

– Искам да раздам тези бонбони на всички.

– Много добре. Вземи!

Отначало ще се жалваш, но след това ще се научиш. Първо ще ти дадат от общата кутия, а с времето ще преминеш към наслаждение от отдаването, взимайки за себе си само необходимото.

Грози те гибел по пътя на страданието, ако не стигнеш до тази молба за другите. „Искам да получавам удоволствие само от това, че им нося добро. Дай ми да се насладя именно с това, дай ми сили за това! Направи така, че това да стане възможно!“

По такъв начин се осъществява поправянето.

От урок по статията „Свобода на волята“,04.01.2011

[65309]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→