Въпрос: Как е възможно да молим за желание за отдаване, ако нашата природата е желание за наслаждение, което иска само своето напълване?

Отговор: Именно в това се състои и цялата ни работа. Трябва да разберем, че напълването винаги присъства и никога не се изменя. То не се прехвърля до нас от някакви действия от страна на Твореца. Всичко вече е вътре в мен и само трябва да разкрия желанията, подходящи за възприемане на напълването.

Отдаването – точно това е напълването. Творецът иска да ни даде свойството отдаване, което да ни напълни – същото, което напълва и Него самия.

Творецът е създал желанието за наслаждение „от нищото“, но това е само „един грам“ желание. Освен този грам, няма повече желание за наслаждение – всичко останало се развива вътре в него под въздействие на светлината, силата на отдаването. Ето защо, когато творението усеща напълване в своя окончателен, четвърти стадий на развитие – то се напълва с отношението на Твореца към него. И тогава то поставя граница, защото изпитва срам…

Творението не получава напълване в желанието за наслаждение повече от този един грам. Защото в самото желание за наслаждение няма нищо, освен този грам – всичко останало, което съществува в него, се добавя за сметка на свойството отдаване.

Свойството отдаване обръща желанието за наслаждение, което иска да напълни себе си – на желание да напълни другите. Това е свойството отдаване – единствено добавено към „създадено от нищото“. И затова всичко зависи и се измерва по отношение на свойството отдаване, по отношение на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 15.01.2012

[66467]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В „Предговор към книгата Зоар“ Баал а-Сулам ни обяснява, че частта от мозъка, отговаряща за нашето възприятие, е създадена като фотографска машина, благодарение на която виждам света разделен: Усещам самия себе си като някакво тяло и усещам всичко, което съществува извън мен. Така цялата реалност се разделя на две половини за мен.

Разбира се, че това е лъжа, и никакво разделяне не съществува. Но работата е в това, че има Творец и творение, което в резултат на своето развитие, трябва да постигне Твореца. А такова постигане на Твореца е възможно само ако Той се наблюдава отвън. Затова, творението трябва да се чувства съществуващо отделно без да се отнася към Твореца, като намиращо се срещу Него.

И тогава, сравнявайки двете противоположности, проверявайки и постигайки обратните едно на друго свойства, изяснявайки, че да бъде противоположно на Твореца – това е злото, творението ще може да се поправи и да стане подобно на Твореца, достигайки сливане с Него. Така то ще отгледа от себе си Човек.

И за да позволи на човек да оцени всички тези свойства, да ги разбере, осъзнае и поправи, неговото съзнание, възприемането на реалността се разделя на две – така, че му се струва, че съществува външният свят и той самият.

Разбира се, това не отговаря на истината. Както не е вярно и това, че човек излиза от Твореца и се намира извън Него, извън света на Безкрайността. Но трябва да ни се даде такова усещане, за да добавим своето усилие за изграждането на своя съсъд, на собствено разбиране, на осъзнаване. И тогава това ще бъде ”човек”, изградил всичко това с помощта на свободния си избор.

Подобно на това, как специално даваме на детето трудни игри, главоблъсканици, за сметка на които то ще порасне, ще разбере, ще се старае, ще приложи усилия и ще изгради себе си. Същото се случва и с нас с това наше дуално възприятие, заради което усещаме себе си и света, извън нас.

А нашата задача е да приложим усилия и да съединим тези части в една пълна картина, наричаща се ”Няма никой освен Него” и ”Исраел, Тора и Творецът са едно цяло”. Т.е. да усетя себе си и външния свят – като едно и да разбера, че нататък трябва да се грижа за външния свят , а едва след това за самия себе си. Тъй като за самия себе си трябва да осигуря само необходимото за съществуването на животинското тяло, а всичко останало, целия външен свят трябва да се постарая да видя като най-скъпото нещо, като моя душа.

След това ще разкрия, че външният свят – това също съм аз. И именно онова, към което съм се отнасял като към нещо, което ми е противоположно – ненавиждал съм го, отричъл, отхвърлял и съм се опитвал да се отделя от него, ми е позволило да го изуча, да изуча самия себе си, своята природа, “злото начало“. Аз получих възможността да се боря със всичките му тънки, неуловими и груби, и жестоки свойства – и по такъв път познах Твореца.

Тъй като във всеки частен случай на тази ненавист към външния свят, ми бе необходима определена помощ от Твореца. И излиза, че моето съпротивление на външния свят, а след това, решението да се съединя с него и силата, получена за това от Твореца, единството, което съм достигнал – всичко това ме е довело до сливане с Твореца.

Излиза, че има действия за съединяване с външния свят, а има и допълнение, което получавам в този свят  – усещането за единство или Твореца. За сметка на разделянето на: аз, външния свят и някаква неутрална зона (клипа Нога) между тях, получавам от Твореца помощ – състояние, вече наполовината готово да постигна връзката с Него, именно благодарение на това измамно възприятие.

От урока по книгата Шамати, 08.01.2012

[66254]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да вървя по пътя на отдаването?

Отговор: Ако целта на творението е сътворените да бъдат насладени, а Творецът е добрата сила, творяща добро, и само това е Неговата същност спрямо нас, то за какво да Го молим, да ни направи добро?

Всички крещят към Твореца: ”Направи ни добро!”. Но това е просто смешно – за какво да молиш добрия човек да ти направи някакво добро? Той и сега твори добро, Той нищо друго не може да прави. Казано е, че Творецът е добър и към лошите, и към добрите, и никога не променя своето отношение, както се казва: ”Аз своето проявление АВАЯ не меня” и ”светлината пребивава в абсолютен покой”.

Получава се, че няма защо да Го молим да ни даде добро? Но нали всички молитви, всички молби, псалми, са съставени от кабалистите, от хора, намиращи се в духовно постижение. Защо тогава са се молили те: ”Помогни ми, запази ме, направи ми”?

Това са викове, за да формират желание: ”Помогни ми да поправя своето възприятие!”. Това се и нарича ’’работа на Твореца”. А за Твореца отдаването на нас – не е работа, а наслаждение.

Моята работа се състои в това – да помоля за правилно желание, съсъд, а Неговата работа е да създаде този съсъд. Тоест, това е молба за готовност да приемем напълването, благодарение на което достигаме сливането – а не за приятна промяна.

Думата ”молитва” се превежда като ”самоосъждане” – това е молба на творението за неговата собствена промяна. Когато казвам: ”Защо Ти си ме изоставил?“, Той наистина ли ме е оставил? Или казвам това само за собственото ми възприятие, вътре в което усещам, че Той ме е изоставил – и сам осъзнавам това? Всъщност моля от Него да поправи моето усещане, за да усещам, че Той не ме е изоставил и не се е отдалечил.

Молитвата е молба за поправяне на нашите желания и всичко това се нарича работа на Твореца, а не самото напълване.

От урока по статия на Рабаш., 15.01.2012

[66470]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Съвременното образование „обработва“ всички по един шаблон. Това вече не може да се нарече и образование, защото не разкриваме в хората творческите им способности, не способстваме за тяхното лично развитие.

Изключителността прави човека „чудак“ в очите на обществото, а системата на образование унищожава тези „чудачества“. Детето ходи на училище и получава стандартни материали, стандартни въпроси, стандартни задачи… В крайна сметка ни придават шаблонна форма, като купчинки в пясъчника, независимо от личните дадености.

Нашето образование разглежда човека като машина, която трябва да изпълнява определени функции в обществото и на работното място. Това се отразява и на науката: малко учени стават истински първооткриватели. Защото за това трябва самобитна индивидуалност, нов поглед, ново възприятие както, например, при Айнщайн или Фридман.

Днес в света има милиони учени, а някога са се брояли на пръсти. Работата е в това, че днешният учен – това е „техник“, който изпълнява верига от експерименти, докато не се натъкне на нещо ново. Той не прониква в природата на мирозданието, не вижда какво и как израства отвътре, не разкрива нови пластове и измерения, благодарение на ново виждане. Не, той просто прави опити, пробва ту едно, ту друго и в крайна сметка получава резултати. Разбира се, и тук е необходимо научно осмисляне, но това не са открития в пълния смисъл на думата, те не се явяват плодове на вътрешните, интелектуални усилия на човека. Като правило, до тях се достига в лабораторни условия по пътя на статистически обоснована рутинна работа.

И затова трябва да се направи ясно разграничение между съвременното масово образование и истинското образование, формиращо Човек, а не животно.

От урока по статията „Свобода на волята“, 10.01.2012

[65961]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Намираме се в глобална, интегрална природа. Тя винаги е била такава, но не сме се замисляли за това – не сме го взимали под внимание, докато животът не ни принуди. А напоследък той ни принуждава все по-силно: започнахме да получаваме удари и шамари от всички страни. С други думи, със своя егоизъм, не можем да създадем живот и няма да успеем в нищо: нито в семейството, нито с децата, нито със самите себе си, нито със света, нито с безопасността. Не сме сигурни вече дали сме съхранили нещо за черни дни. Да, и пенсионната система се руши.

Всички системи, които обезпечаваха на човек удобство, комфорт и увереност в бъдещето, които му помагаха – на него и на неговите близки, осигуряваха подкрепа в моменти на слабост, болест или старост – всичко това се обезценява и се разпада. Кой знае, може би утре ще останем на улицата без стотинка в джоба и в сметката.

Тези проблеми предизвикват размисъл в хората.  Иначе не бихме се замислили, защото всички ние сме едно егоистично желание за наслаждение. Така че, се чудим: „Какво всъщност се случва?“

Ако направим правилен анализ, то тогава ще видим, че сами сме построили системата неправилно. В крайна сметка, намирайки се в природата, не мога да правя каквото пожелая, не мога да върша произволия, без да отчитам действащите в реалността сили. Според степента на своето развитие, разкривам все по-мащабни и все по-деликатни неща в природата. Те са били скрити, а сега се откриват пред мен отново и отново – и аз откривам здрава взаимовръзка между всички части на природата, а също и взаимовръзка между хората в многостепенно взаимодействие един с друг и с природата, която на свой ред, въздейства на нас.

Така че, може би не взимам под внимание данните, законите и отношенията, които съществуват в природата, в мен и в човешкото общество, но са скрити от мен? Никога не съм се интересувал от тях, безгрижно съм използвал за удоволствие това, което ми е било под ръка.

Оттук и проблемът: как да изучаваме тези закони? В крайна сметка, без значение какво сме учили за природата, било то физика, химия, биология, зоология, ботаника или астрономия в макро- и микро- мащаб, на всички нива на съществуване, виждаме закон, който обхваща всички стъпки и царуващ между тях закон за равновесието. Цялата природа се стреми към равновесие. В това число и нашата малка система – Земното кълбо.

Така че, ако искаме да живеем в мир и покой, в добро единство с ближния, с другите хора, със семейството и т.н. – трябва да поддържаме равновесие. Формулата ни трябва да бъде такава, че всички положителни и отрицателни действия на получаване и отдаване да се уравновесят и нито едно от тях да не превъзхожда другото, за да може всяко да се запълни.

В такъв случай всеки ще има право да съществува и никой няма да има предимство пред другите, знаейки, че всички ние трябва да запазим цялостния баланс. Това се отнася за участниците, за силите в природата, за силите, желанията и мислите на човека… Здравето на всяка система – частна, малка или глобална, интегрална – зависи от вътрешното равновесие между всички нейни компоненти.

Виждаме това като изследваме глобалния характер и функционирането на всички системи, в това число компютърни, кибернетични, социологически, психологически, физиологични… Дори ако дадена система се развива – тя винаги се уравновесява динамично, тъй като е чувствителна към дисбаланса, който трябва да бъде коригиран. И затова нейното развитие и нейното действие винаги ще бъдат успешни – защото тя винаги изпълнява закона за равновесието между всички свои части, негативни и позитивни. Било то в атома, в който протоните и електроните трябва да се намират в равновесие, или живите клетки, или космическите системи – всичко се подчинява на този принцип.

В такъв случай, разбира се, и в семейството, и в човешкото общество, и в образованието, и като цяло във всичко, което се отнася до човешкото ниво, трябва да проверим своето съответствие с този закон.

От урока по статията „Мир“, 13.01.2012

[66297]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Говорим за необходимостта от равновесие, от баланс. С какво трябва да достигнем до равновесие?

Отговор: Какво ли няма в мен: мисли, желания, отклонения… Мога ли да се откъсна от тях? Не. Мога ли да ги подтисна? Това е лошо, това ще ми коства много сили и време, и накрая ще видя, че вродените качества не изчезват никъде даже и след 50 години.

Тогава за какво възпитание говорим? Какво означава да ”бъдеш Човек”? Как да се издигнем над себе си?

Затова, трябва да вземем всички свойства – и всичко на всичко да установим равновесие между тях. Не трябва да преживяваме за лошите неща в нас – трябва само да ги балансираме с нещо добро.

Нищо не трябва да изкоренявам и това вече е успокояващо, тъй като не трябва повече да се самообвинявам за това, какъв съм всъщност. И нищо от себе си не трябва да изтривам – какво ще остане тогава в мен?! Тогава ще ми остане само да сложа край на живота си. Това подбужда хората към суицид: те откриват, че в тях няма нищо добро. Външните причини могат да бъдат всякакви, а същността е една.

Но ние подхождаме към работата иначе. Всичко, каквото има в човека, той трябва да го опазва, да напредва над собствените си свойства. Добавяйки към негатива позитивни детайли на възприятието, хубави качества. Балансирай, а не разрушавай. Разрушавайки, ти ставаш ”поправчик на света” по звание и вредител по същност.

В действителност всяко едно явление трябва да се балансира относно мен, а не да се унищожава. Иначе ние нарушаваме общия баланс. По същия начин се стремим да уравновесим, да балансираме кръвното налягане и други проблеми в организма, в обществото, семейството.

Нищо не трябва да се подтиска, тъй като получаващото желание е създадено не случайно именно такова. То произтича отвътре, разкрива се от решимото, което не можем да изтрием. Тяхната верига продължава да се развива и единственото, което можем да направим, е да балансираме, да поправяме явленията, правилно прилагайки го, разкривайки добрата му страна.

От урока ” Мир”,13.01.2012

[66294]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Някога парите са били еквивалент на усилието. Селяните са продавали яйца или мляко, обущарят – обувки. И техният труд е определял ценността на вещите. Днес е достатъчно да се напечатат хартийки и да се обяви тяхната покупателна стойност.

Тези хартийки отдавна не са подкрепени с реална ценност. А между другото, парите трябва винаги да се оразмеряват с човешките усилия, в това число и при капитализма. Само че днешните властимащи не знаят как да се върнат към онази система, а част от тях просто не желаят това.

Така или иначе, трябва да го направим. Иначе ще се обезцени всичко и дисбалансът ще разруши световната икономика. Нашите днешни икономически взаимовръзки не съответстват дори на това, което изисква здравият егоизъм, не говорейки изобщо за алтруистично поправяне.

Става въпрос за общество, което следва елементарното правило: „Вървете и заработвайте един от друг“. Защото всъщност ние обменяме стоки, а парите – са само техен еквивалент. Така че, на първо място трябва да бъде приведен еквивалент на съответствие с реалното положение на нещата. В противен случай, ще се потопим в хаос.

Днес милионите в банкова сметка могат да имат много пъти по-малка от реалната стойност. Сами сме раздули системата с множество нули, които нищо не струват.

Поправеното общество трябва да бъде обединено от равенство, взаимност, в него няма да има богати и бедни. В края на краищата, социалната справедливост в крайното си приближаване – това е еднакво ниво на живот за всички, извън зависимост от каквото и било. Преди всичко, трябва да се погрижим всеки да получава всичко необходимо за нормален живот и никой да не изпитва недостиг от основни нужди.

Въпреки това, съвременните дилъри правят всичко обратно и разрушават цели континенти заради призрачна печалба, която дори е невъзможно да изхарчат…

От урока по статия „Свобода на волята“, 05.01.2012

[65523]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Хората, притежаващи духовно постижение, знаят законите на Вселената и разбират природата на масите. Те имат не само знания, но и опит от собственото си развитие, което също е започнало от най-ниското, неживо ниво. Те са преминали вътрешни поправяния, научили са се на участие, отстъпки, любов и са намерили необходимите „инструменти“, за да се грижат за масите. Гарантирано действат за благото на народа, а не в полза за себе си, защото живеят в друга, духовна природа.

Въпрос: Към какво е насочена тяхната грижа за света?

Отговор: Те искат това, което се нарича „да възпитаваш отрока съгласно неговия път“. Именно съгласно неговия път – но да го възпитават, т.е. постепенно да го придвижат напред не чрез страдания, а посредством учене, обяснения и примери. Тези мъдреци осъществяват основната работа, те привличат светлината, а ползата от това получават масите.

Днес масите страдат: някой е останал без работа, някой гладува, някой не е добре със здравето, със семейството, с децата и т.н. А мъдреците привличат светлината, възвръщаща към Източника, и обучават хората на просто, достъпно ниво, така че светлината се влива в масите и ги поправя.

В резултат на това хората получават светлините нефеш и руах, а нешама, хая и йехида остават в мъдреците на техните високи степени – съгласно обратния порядък на светлините и съсъдите.

По този начин масите получават напълване, точно съответстващо на техните желания. Хората искат добри деца, семейно благополучие, гарантирана пенсия, здраве, заетост, добро жилище, приятен отпуск, безопасност и т.н. Желания от друго ниво няма, а и те не са нужни.

Само след това, в хода на общия процес, масите ще започнат да се присъединяват към мъдреците – и тогава ще произтече взаимовключване. Но пак – пасивно от тяхна страна.

По такъв начин, великите се спускат заради служене на народа, но не се губят вътре. Именно високата степен им позволява да дърпат масите нагоре, стъпало след стъпало.

Въпрос: Няма ли опасност неволно да причинят вреда?

Отговор: Може ли любещата майка да навреди на своето дете? Не си представяме майката като полицай. Такава е майчината природа – да се грижи за детето. Майката не просто се грижи, тя е проникната от неговите желания. Нима след това тя може да му нанесе вреда? Нали всичките ѝ мисли са съсредоточени върху това, което ще му достави удоволствие, ще му бъде в полза. Кашата, температурата в стаята, бутилката с вода – майката нито за миг не се отключва от тази вълна на любов.

Така и висшия няма свои желания – той получава желанията на низшия и работи над тях. Любовта задължава да правиш това, което е добро за любимия. В края на краищата обичам или него или себе си. И ако обичам ближния, то се издигам над себелюбието си – и тогава всичко, каквото имам, поставям в служба на него, а за себе си оставям само необходимото.

От урока по статията „Свобода на волята“, 03.01.2012

[65192]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната икономика е изградена върху злоупотребата с ресурси. Ако започнем да икономисваме, огромен брой хора ще останат без работа. Това ще бъде ли стъпка към целта?

Отговор: Преди всичко, не мисля, че трябва да наричаме тези хора „безработни“. Навлязохме в нова епоха и преминаваме през промяна на парадигмата за развитие. Днес трябва да разглеждаме случващото се като възстановяване или подем към света, какъвто трябва да бъде в съответствие с Природата.

В този свят ние жиевеем само с телата си, а всичко останало, с изключение на основните потребности на тялото, трябва да отива за сметка на поправянето на душата. Съответно, грижата за материалните нужди се свежда до това, да живеем нормален, комфортен живот и нищо повече.

Разбира се, за това не е нужно да се връщаме в пещерите. На човека му е нужено жилище, отопление, храна, здравеопазване, сигурност – всичко, което е свързано с желанието за храна, секс и семейство. Обаче трябва да разберем, че това е само необходимата материална база за главната задача. Тялото съществува, за да ни даде възможност да развиваме душата си.

Обръщаме се към целия свят: линията на бедността следва да стане минимум, над който трябва да издигнем всички. За какво? За да може човек да се освободи от грижата за насъщния хляб и да е в състояние да се занимава с душата си. Всичко, което е извън необходимото, не се отнася вече към нашия свят, към земното съществуване и присъщите му желания, а само към поправянето на душата.

Това трябва да бъде подхода ни, макар все още да не трябва да го обясняваме със същите думи. Ако се отнасяме към проблема така, резултатът няма да бъде излишък, а насочваме всичките си сили и ресурси, които остават от свръхнеобходимото, в системата за интегралното възпитание, т.е. в системата по поправянето. Съответно, култура, образование, наука – тях също ги поставяме изцяло в услуга на развитието на душата. В крайна сметка, няма за какво друго да живеем в този свят. Завършим ли с душата – той ще изчезне.

Трябва да разберем, че и техниката, която създаваме, също трябва да ни освободи време за главното, а не за забавление и удоволствия. Преди хиляди години първобитният човек се е занимавал с ловуване само по два-три часа на ден. Едва след това растежът на егоизма е довел до това, че едни хора са започнали да властват над другите и да ги заставят да работят по цял ден.

Така че, сме длъжни да се върнем към своето естествено състояние. И за това хората, нетрудоустроените в традиционния смисъл, не трябва да бъдат наричани „безработни“. Те не са безделници, те просто са се освободили за главното, те се връщат към нормалния живот. Предоставят им възможност за временна заетост по няколко часа, а през цялото останало време те трябва да работят на човешкото поприще – над животинското ниво, там, където човек се учи да бъде Човек.

Нуждаем се от интегрално обучение, за да разберем как да се обединим помежду си. По този начин ще постигнем равновесие с Природата и ще се избавим от бедите и от всякакъв вид проблеми, независимо дали са екологични или финансови. Всичко ще се успокои благодарение на равновесието.

От урока по статията „Свобода на волята“, 09.01.2012

[65844]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да събудим в сърцето си грижа за целия свят?

Отговор: Всички ние съществуваме в един духовен съсъд, в едно желание. Творецът е създал една душа и е невъзможно да се грижи избирателно само за определена нейна част,  а само за целия пълен съсъд . В духовното не съществува нищо „частично“.

Когато става въпрос за отдаване, тогава трябва да се погрижим как да станем свети за Твореца, а това означава да поправим пълния съсъд. Ако Творецът е създал едно желание, то отдаването може да се пробуди само в цялата му пълнота. И както обяснява Баал а-Сулам в статията „Поръчителство“, само заради това ние и съществуваме.

Затова, този, който не се вълнува за общия съсъд – не се грижи за себе си. Трябва само да отворим очите си и да видим, че това е абсолютно едно и също. Светът е отпечатък на това, което е вътре в нас и само така ни се струва, че съществува извън нас.

Ето защо проблемът не е в това, аз „да се погрижа за света“, а в това, как да си отворя очите, за да видя истината и да разбера, че грижата за света и грижата за себе си е една и съща грижа. За да се разсее тази илюзия и да стане ясно, че това е една душа!

Вместо да „събуждам в себе си грижа за света“, аз трябва да се погрижа за себе си – за това, защо не мога да видя, че целия свят е мой духовен съсъд, моя душа.

От това става ясно, че аз не мога да оставя грижата за света – та това е най-важната ми част. Всичко, което чувствам  в себе си  точно сега е само моето тяло и това чувство, наричащо се „тяло“ , някога ще умре и  ще изчезне от моето съзнание. И само грижата, която ще постигна за своето външно „тяло“ ще ми се разкрие като моя душа и ще остане с мен завинаги. В нея аз ще намеря своя истински, вечен живот.

Трябва да преминем през тази вътрешна революция  – в това всъщност се състои и преходът на махсом (границата, отделяща висшия свят). Когато човек започне да се свързва и да асоциира себе си с това, което е извън него, вместо това его, което по-рано е възприемал като самия себе си – това се нарича преминаване на махсом.

Баал а-Сулам говори, че за това се иска само психологически поврат. В тази слепота и заблуда се крие причината за цялото това зло, което преживяваме днес.

От подготовката към  урока, 08.01.2012

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→