Въпрос: Как мога да се отнасям към Твореца, ако Той е свойството отдаване?

Отговор: Наистина, какво е това свойство? Физическа сила? Нима мога да обичам силата на притегляне или да я ненавиждам? Да кажем, че тя може да ми харесва при условие, че ми причинява нещо хубаво. Но това не означава, че я обичам или ненавиждам. Аз осъзнавам, че това не е живо същество и се отнасям към нея съгласно своето усещане, съгласно изгодата, която получавам от нея.

Аз се наслаждавам от слънцето. Но нима го обичам? Какво е любовта към слънцето, в сравнение с любовта към растението, животното, човека?

Та как да се отнасям към Твореца? Преди всичко, за Него е казано: ”Аз своето АВАЯ не меня”, ”Висшата светлина се намира в абсолютен покой”, ”Добър и Творящ благо и на лоши, и на добри”, Творецът се отнася към нас с абсолютна любов.

От друга страна, наричат Твореца – Велик, Страшен и т.н. Цялото зло произлиза от Него, цялото добро – от Него. Говори се така противоречиво, че аз се обърквам.

Ако нещо е неизменно – това е лошо. Защо ни казват, че Творецът не се променя?

Баал а-Сулам ни обяснява в своето писмо №2, че ако бащата се отнася към сина си с абсолютна любов, той предизвиква в него ненавист, вместо любов. Понеже няма никаква реакция и синът вижда, че без значение как се отнася към баща си – бащата отвръща с абсолютна любов. Това не дава на сина възможност да развие любовта си, да се променя, да вижда взаимовръзката, да се доближат. Сякаш се намираш не пред живо същество, тъй като растението все пак реагира, животното – още повече, а още повече човек. Така положителните и отрицателните реакции дават възможност за взаимопроникване, а от тук се образува връзката, взаимното включване.

Но ако Творецът не се променя и е изцяло толкова Добър и Любящ, то какво мога да изпитвам към Него? Не мога да се сравнявам с Него. А щом не мога да се сравнявам, то Го оставям така, сякаш Той не съществува. Защо ми е да вземам под внимание нещо неизменно?

Това са много дълбоки разбирания, с които са се занимавали не само кабалистите. Но кабалистите са искали да кажат, че Творецът винаги е – „Ела и Виж”, така Го разкривам. Аз не разкривам самият Него, Неговата същност, а само формата, облечена в материя. И затова, когато Го разкривам в цялата Му пълнота, в пълната и съвършена форма, която може да бъде разкрита само от творението – тогава Го разкривам в Неговото отношение действително като Абсолют, Съвършен, Вечен, Добър и Творящ добро.

Но във всички останали мои състояния, според степента на собствената си неизправност, виждам доброто и злото от Негова страна, както е казано: ”всеки съди в зависимост от своята неизправност.” Тогава имам възможността да се обърна към Него в състоянията на своята неизправност и съответстващите поправяния, и да Го видя и добър, и зъл. Но след това трябва да вярвам в това, което говорят великите кабалисти, които са Го разкрили в истинския Му вид, че там е Той – абсолютно Добър и Творящ блага.

Трябва да съотнеса това със своите желания/келим така: в даден момент виждам Твореца един – доколкото те са поправени и повредени; а когато Го достигна на крайното стъпало на стълбата, ще Го разкрия като Добър, Носещ благо.

Тогава в мен вече няма противоречия, а имам само карта за напредък, където съм постигнал определено ниво в своите отношения с Твореца, и така осъзнавам, че се променям сам – и с това Творецът се променя в моите очи.

И благодаря на Твореца за това, че е създал тази стълба със стъпала на скритие, с помощта на която имам възможност да придобия връзка с Него. Иначе не мога да се свържа със Съвършения.

От урока по статия от книгата „Зоар“, 09.07.2012

[82488]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Въпрос: На вчерашния семинар се изпълних с надеждите на всички другари за предстоящия конгрес, който ще се състои след пет дни на север в Израел. Тези пет дни дори ще преминат под девиза “Чукаме на вратата на Твореца!” А днес се чувствам в напълно противоположно състояние, няма го това искане, което беше вчера, като че ли “издърпаха килима под краката ми”…

Отговор: Мисля, че такива смени на състоянията трябва да са не от ден на ден, а от минута на минута. Преди минута бях дотолкова слят с цялото, с такава сила и енергия се стремях към него, а след минута напълно обратно – като че ли никога не е било.

И какво от това? На какво може да се учудваме тук? Доколко желанията ни могат да се менят? Няма никакъв проблем – това е творението. В крайна сметка, сме подобни на екрана на телевизора – това, което показват на него, това и виждаме, а което не показват – не. А онзи, който показва – не съм аз. И какъв сигнал ни изпраща – не зависи от мен.

Въпросът е в това, как сам да започна да извършвам това действие, за да прожектирам филма, който аз искам, а не онзи, който ми показват? Не искам да оставам в този живот, в който ми превъртат това кино. Искам друг филм!

Въпрос: Как да ми прожектират този филм, как да проведа правилната подготовка от този момент и по-нататък?

Отговор: Проблемът е в това, че мога да изменя своето усещане, филма, който ми прожектират, при условие, че се издигна до неговата истинска форма. Постоянно ми изпращат нови решимот, сигнали, нови картини – от Безкрайността през цялото време идват до мен. С помощта на всяка такава картина се приближавам до Безкрайността. Това е много дълъг път, а засега се намирам на такъв етап, когато реагирам на тези въздействия като животно: стремя се към хубави усещания и бягам от лошите.

Ако искам да напредвам не по ”животинския” начин, когато кадрите, идващи към мен, усещанията, в които се намирам в това триизмерно пространство, определят целия ми живот, ако искам да напредвам добре и бързо, то трябва се отъждествя с този Киномеханик, който ми прожектира този филм. Трябва да се съединя с Него, с Неговия план, да се съглася с процеса, да се съглася с това, което Той ми изпраща, и да разбера, че това, което Той изпраща, и това, което виждам – това са две противоположности.

Например, има картина, която можеш да видиш като черно на бяло или като бяло на черно – негатив и позитив. Така и тук: трябва да променя формата на възприятието, само че при нас не е просто черно-бяло, а противоположни форми, в множество най-различни свойства на възприятието. Трябва да си пожелая да възприема тази картина такава, каквато Той я вижда, каквато Той я изпраща. Картината идва на моя триизмерен екран, вътре в който се намирам и искам да я усетя в такъв вид, какъвто се представя в Неговите очи, каквато я изпраща Той. Той ми изпраща картина, пълна с доброта и благо, бидейки Добър и Творящ добро, а аз я виждам в пълнотата й, противоположна в цялото свое възприятие – в желанията, мислите.

За да я видя в същинския й вид, трябва да променя възприятието си, свойствата си, желанията си – на противоположни. Това е напълно възможно. Имам допълнителна връзка с Него освен тази картина, а и чрез картината мога да се свържа с Него.

Ако от тази картина, всъщност, взема целия свят, всичко, представящо се пред мен, искам да го съединя заедно и да го съотнеса с това, Кой ми прожектира този филм, то по такъв начин влизам във връзка с Него и как мога да поискам от Него да промени моите свойства.

Така, с помощта на света, правилно подреждайки го по методиката, се свързвам със Създателя и Той прави в мен това изменение. Тогава виждам, че картината се променя и вече разбирам какво трябва да правя. Важното е да получа първото изменение. Оттук вече разбираш как да вървиш нататък, имаш път, имаш правилния подход. Да се надяваме, че ще можем да реализираме това първо действие.

От урок по книгата „Зоар“, 01.07.2012

[81813]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Във всеки от нас има 613 желания, които се отнасят до връзката ни един с друг, която трябва да поправим. Преди всичко, трябва да видя, че всички те са егоистични и че искам да използвам ближния и да използвам Твореца.

Направлението: „Исраел, Тора, Творецът“, т.е. от любов към творението към любов към Твореца, отначало работи в обратна форма: използваме Твореца и творението за собствено благо. Трябва преди всичко да разкрием това и то се разкрива при условие, че използваме правилно и творението, и Твореца.

На първия етап, желаейки да достигнем общата връзка с цялото мироздание през творенията към Творецът, откриваме в това своите престъпления и подлост, и така разкриваме злото начало. И това не се случва един път, а през цялото време, според степента на напредък, се разкрива малка част от егоизма. Искаме неговото поправяне, а в светлината на поправянето откриваме още малко от егоизма и пак искаме неговото поправяне.

От Твореца чрез групата идва светлина, осветява, поправя разкритото от нас зло и в следствие на това откриваме в себе си нови, по-силни и жестоки вълни на егоизма. Така напредваме от малките грешки към по-сериозните, а след това от не големите престъпления към по-големите, които постепенно се разкриват и поправят.

Но винаги се стремим към любов, към съединение, към обединение на Исраел, Тора и Твореца едно цяло. Искаме Творецът да е свят, „отделен“, особен, т.е. свойството отдаване винаги е било начело на ценностите за нас. Така става напредъкът.

И главното в тази работа е да разберем, че всички поправяния са съсредоточени извън човек. Неговият духовен напредък се извършва извън него. А извън него са само Шхина и Творецът, който я напълва.

На човек му се струва, че около него е целият свят: неживият, растителният, животинският, човешкият, но това е само негова илюзия, въображение. В действителност, всичко това не съществува. Когато човек започне да разкрива истинската реалност, открива, че тя цялата е лишена от духовен живот, а я оживява само висшата сила – Творецът, който стои зад всички тези образи и сенки. Сами по себе си те са само обличания, обвивки, които нямат вътрешно напълване.

Да се надяваме, че истината ще ни се разкрие бързо и ще започнем истински да работим с Твореца през тези одеяния.

От урока по статия на Рабаш, 09.07.2012

[82496]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Основното в нашата работа е упоритостта. Не трябва да се пренебрегва нито един момент и никакви случайни, най-малки възможности, на което е основан принципът: ”Приложил усилия и намерил.”

А човек обикновено започва да преценява и да прави егоистичен разчет, както в нашия живот: струва ли си сега да ставам и да вървя на работа? И решава, че за двеста долара той е готов да стане, а за петдесет – няма смисъл да прави усилия.

Възможно е, от гледна точка на егоизма, това да е правилен разчет, но ако се говори за работа с отдаване, трябва да се отчете, че нашата печалба е в това, колко ние даваме, доколко напредваме по посока към Твореца! И тук дори един грош може да стане не грош, а милиарди долари. Всичко зависи от величието на онзи, на когото отдаваме това.

Затова разчетът трябва да се води за отдаване, а не за получаване. А в разчета за отдаване колкото по-нищожна и по-неважна ни се струва работата, толкова повече тя може да даде. Защото нашите усилия и преодоляването на пренебрежението, многократно увеличават тази малка работа.

Онова, което в моето материално, егоистическо зрение ми се представя за дребно и не толкова важно, придобива голяма възможност, която получавам в замяна за малките усилия, ако използвам всичко това за отдаване. Защото всичко се решава в мислите. От мен се иска само не голямо усилие, за да преодолея своите съмнения, струва ли си да се занимавам с такива не особено важни неща. Но ако го изпълня и започна да работя над онова, което в моите егоистични очи не ми се струва толкова важно, то извършвам вече духовно действие.

И независимо, че от егоистична гледна точка ми се струва, че съм направил някакво мъничко дело, но за отдаването то има огромно значение. А ако сега започна да мисля за онова, на кого отдавам – съгласно това и ще бъде оценена моята печалба. Основното е величието на Твореца. Моят стремеж е да постигна не самия Него, а точно Неговото величие, което ме извежда от скритието и ми позволява да постигна разкриването.

Защото разликата между скритието на Твореца и Неговото разкриване се определя само от едно условие: пренебрегваме ли Го или се опитваме да усетим Неговото величие. Само това променя нашето желание и ни води към разкриването.

От урок по статия на Баал а-Сулам, 03.07.2012

[82139]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме следствие на разбиването. И затова, ако искаме да се доближим до светлината, до духовния живот, до подобието с Твореца, това е възможно само за сметка на съединението. Ето защо ни прекарват през много състояния, от които трябва да се научим, че без единство няма да намерим правилните сили, средства, мисли и желания.

Много пъти през своя живот човек си е казвал, че всичко е достатъчно, и се е заклевал от този ден нататък да се вземе в ръце, и всеки миг да посвети на духовния напредък, да използва всички възможни средства, да престане напразно да разпилява живота си и да пренебрегва възможността, дадена му свише.

Но вече в следващия момент той забравя за тези мисли. Вижда, че ако идват някакви пречки, той не може да устои насреща им. И нарочно е направено така, за да го научат, че ако иска да се държи на пътя здраво и през цялото време да прави най-добрия избор, той трябва да получи силата на обкръжението.

А може да получи тази сила, ако смята обкръжението за нещо много по-голямо от самия себе си. Ако има един другар, когото той възприема на по-високо от себе си ниво, то това е както единица относно нулата, т.е. ”10”. А ако има няколко другари, то съответно това число расте.

Колкото повече може да склони себе си пред останалите, колкото по-висши му се струват, толкова повече впечатления той може да получи от тях, т.е. сила за молитва, съединение, за цялата духовна работа.

Тъй като, всъщност, той вече отменя себе си пред останалите и затова му се полага духовна сила. Но засега тази духовна сила, неговата самоотмяна и областта, където действа той с другарите си са егоистични, ”ло лишма”. И независимо от това, действията са правилни и затова работят.

Те не трябва да бъдат пренебрегвани, тъй като точно тези малки грошчета се събират за една голяма светлина: усилията му, да издигне другарите си и целта на творението, която той се готви да достигне с тяхна помощ, се натрупват все по-високо и по-високо.

От урок по статия на Рабаш, 04.07.2012

[82215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.17: Всъщност и в днешното промеждутъчно състояние ние пребиваваме в съвършенство, съответстващо и подобаващо на съвършения Творец, който ни е създал. Тялото не ни причинява вреда, тъй като му предстои да умре и да изчезне. То е приготвено за нас само за онова време, което се изисква, за анулирането му и придобиване на нашата вечна форма.

Казано е: ”Аз създадох злото начало”. Става дума за онази непоправена форма, която се разкрива в нас, за да я анулираме. С това постигаме дълбочина в творението и познаваме Висшата сила, Една, единствена и уникална. Тя действа по такъв начин и трябва да сме благодарни за това, че има условия, позволяващи ни да извършваме определени действия и да се издигаме на стъпалото на Твореца.

В нашия свят, научавайки каквото и да е, аз си оставам такъв, какъвто съм си бил, плюс знанията за онова, което е извън мен. А в духовното, всичко ново се разкрива вътре и минава по мен – по моите желания и основи.

Като следствие, аз постоянно се променям, всеки миг се раждам отново. С всяка промяна ставам някой друг. Аз, който съм бил някога, не съм свързан с миналите ми състояния, с онова, което е било преди преминалото през мен духовно действие.

Съществува единствено причинно-следствената връзка, а в останалото, моите мисли и усещания на сегашното стъпало напълно се различава от предходното стъпало.

Трябва да бъдем готови за това и целта на подготовката е вече на предварителен етап да се научим да преминаваме през различните състояния. Отчаяние, разочарование, апатия и безучастност се сменят от въодушевление и вълнение. Преминаваме през цял спектър от усещания и благодарение на това можем да се самоанализираме, наблюдавайки как при прехода към ново състояние, от предишното не е останало и следа.

Сега амплитудата между нашите подеми и падения, а също така и между различните детайли на възприятието, още не е толкова голяма. И независимо от това, моето животинско усещане може да бъде противоположно на онази оценка, която правя. Например, спускайки се на дъното, разглеждам това като изкачване на нов връх. Тъй като работата е в това, от Кого аз получавам своето падение и какво Той самият желае да направи с това за мен. А може би и обратното: възторг, като от наркотик или като печалба от лотарията, струва ми се като без изход, лишен даже от искрица светлина и хвърлящо ме в животински желания.

Усещам ситуацията не по усещането, а по нейната важност и цел. Всичко зависи не от състоянието като такова, а от оценката, която аз му давам. Следователно, първата ни работа е да преминем от усещанията към анализа на тяхната съответстваща цел. Проверявам всяко нещо, за да установя доколко то е свързано с целта, колко е близко до нея, доколко е полезно за нея. Да речем, ако е падение, което като че ли ме отделя от целта, предназначено за следващото стъпало, то аз се радвам.

По такъв начин, се стараем да поддържаме връзка с целта и да мерим всяко наше състояние с нея. В крайна сметка, искам да пребивавам в едно, съвършено състояние. А онова, което преминава през мен, само ми помага да се самоанализирам и все по-вярно да се сливам с това състояние на сливане.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 03.07.2012

[82061]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Необходимо ли е да се въведе темата „здравословен начин на живот“ в основния курс Интегрално възпитание?

Отговор: По този въпрос напоследък има статии, които предоставят статистически данни, като се набляга на това, колко много заболявания и здравословни проблеми бихме разрешили, ако се намираме в правилни взаимоотношения помежду си.

Естествено, ако се понижи статистиката за убийства, изнасилвания, както и различни социални напрежения, това съответно и ще се отрази на цялостното здраве на хората и обществото.

Но днес има и друга причина – човек  е просто по-балансиран.

Всички наши проблеми, всички заболявания възникват от вътрешен дисбаланс. Ако влезем в равновесие един с друг и всички наши системи започват да работят в хармония, след това и болестта изчезва.

Теоретично от данните от теориите за интегрирани системи на взаимодействие е ясно, че човек не трябва да боледува от нищо.

Той трябва просто да бъде спокоен и здрав човек, както когато е заспал или мъртъв, даже и този преход да не усеща. Тоест всичко трябва да бъде много лесно и гладко, защото интегралната, аналогова система преминава в такова състояние, когато от човешко ниво постепенно се спускаме на животинско, от животинско на растително и постепенно затихва. И ако се спускаш бавно по тези нива, ти не усещаш че умираш, а просто като че заспиваш, напускайки тялото.

По темата здраве са събрани хубави научни статистически материали, затова си струва да бъдат включени  в нашите лекции.

По принцип е необходимо, с помоща на  филми, да покажем на хората всички проблеми, които съществуват в съвременното общество, за да могат в действителност да открият „Уау, къде живеем! Уау, какви проблеми!“ – тъй като все още не всички разбират, сблъсквайки се с тях. Заедно с проблемите, трябва незабавно да дадем и решението.

От беседите по интегрално възпитание, 22.05.2012

[80758]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предговор към книгата Зоар“, п.19: Всички страдания в нашия свят се появяват пред нас само за да ни подтикнат да елиминираме егоизма на тялото и да получим съвършената форма на даващия желанията. Пътят на страданието сам може да ни доведе до желаното състояние.

Порочното ни желание трябва да преминава през кръгообороти, т.е. да се изменя в хода на своята еволюция. Развивайки се, то постоянно се стреми към наслаждения, докато това преследване не престане да го удовлетворява. Напротив, сега то му носи само неприятности и проблеми.

Въпреки това, страданията могат да бъдат различни. Някои от тях се крият във факта, че желанието не може повече да напълва себе си – и това още не е страшно. Въпреки това, в допълнение, то страда от своите недостатъци. С други думи, желанието страда не само от липса на наслаждение, но и от липса на жизненост. Едно е, когато липсва излишък, а съвсем друго – когато липсва необходимото. В крайна сметка, това води до смърт.

Ето защо виждаме, че желанието може да бъде насочено точно към каквото трябва. Страданията те принуждават да бягаш от тях – с други думи, насочват те точно където трябва. Едновременно с това, те не задават посока към целта, а само отблъскват от себе си. Но има и друг път – пътят на Тора. Тя разкрива целта пред самия човек, без болезнени подсказвания.

Състояние, в което се чувствам зле (зло), ме отблъсква от себе си – натам, накъдето страданието престава да бъде движеща сила. Отделяйки се на това разстояние, аз се спирам, и тогава нова болка отново ме изхвърля на безопасно разстояние – само за да спре мъчението. Това „брауново движение“ може да отнеме години и поколения. Това е пътят на страданието.

От друга страна, по пътя на Тора ми се показва целта и вървя към нея по добрия, приятен и кратък път през 125 стъпала.

От урок по „Предисловие към книгата „Зоар“, 03.07.2012

[82055]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек забравя, че през цялото време стои пред светлината, пред Твореца, Добрия и Творящ блага, без всякаква мярка. А всички ограничения, препятствия, пречки, отдалечавания, скрития, съществуват вътре в човек. Той трябва само да свали това покритие, да унищожи преградата и тя ще изчезне.

Защото всички пречки, намиращи се вътре в човек, са следствие на онзи мързел и гордост, които порочното му егоистично желание поставя пред него като преграда. Трябва да се разбере, че ако висшата светлина запълва всичко със себе си, то всички пречки произлизат от самите нас.

Ако за сметка на обкръжението: учител, книги, другари, група, всичко свързано с тази работа, той успее действително да поиска да се избави от пречките – това означава, че той я отменя. Тъй като тези негови усилия се превръщат в екран и отразена светлина. А пречката е била предизвикана от отсъствието на екран и отразена светлина, и е възникнала в човек в следствие на разбиването.

Всяко наше състояние е в резултат на разбиването, тъй като в нас няма нищо освен разбитото егоистично желание, рисуващо ни в своите изчоплени свойства всякакви картини и форми, усещания, мнения мисли, желания, които се наричат ”Този свят”.

А в мига, когато поискаме да преодолеем това разбиване, ще разберем, че преживяваме всичко това вътре в своето порочно желание, което трябва да се обърне навън. Нищо повече не ни е нужно, освен желанието да обърнем всичко наопаки, искания, наречени молитва, молба, вик, за който е казано: ”Победиха ме децата ми”, тъй като са накарали Твореца да измени това изкривено усещане и зрение на истинско.

А като се самоубеждаваме към поправяне, с това убеждаваме към оправдаване целия свят и той се преобръща. Мислим, че Творецът прави това, но това е работа на нашите собствени ръце. Светлината пребивава в абсолютен покой и винаги е готова да ни се притече на помощ, за действие. Всичко зависи от това, ще можем ли да я призовем, да я задължим към това действие.

Затова трябва да се каже: ”Никой няма да ми помогне, освен аз самият!” Тъй като всичко се намира в ръцете на човек: духовната искра, порочното желание, обкръжението, което трябва да се организира така, че да представлява система от правилни ценности, от скала за приоритети. И с помощта на всичко това той ще може да напредва и да изисква поправяне от светлината, от източника, който ще се открие в мига, когато човек действително пожелае това.

От една страна, се казва, че всичко се прави от Твореца. А от друга страна, е казано, че всичко зависи от човек. И наистина, всичко се извършва от висшата светлината, от висшата сила, но само по молба на човека. Дори когато днес страдаме и като че ли желаем да се избавим от страданията, ние действително не желаем да се избавим от тях. Защото ако бяхме поискали, то вече отдавна да сме приключили с тях.

Тоест всички действия извършва светлината, Творецът, но решението за тях взима човек. Както е казано: ”Приложил усилия и намерил” – няма друг начин това да се случи. Затова трябва да се разбере, че всички средства са известни, а така също трябва да си изясним: своето намерение, посоката на мислите и целта.

И ако човек направи правилно изясняване, ако правилно използва обкръжението и всички дадени му средства, то висшата светлина е готова да изпълни това действие в мига, когато се появи такова желание в човек.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 27.06.2012

[81750]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че само моето отношение различава сегашното състояние от следващото?

Отговор: Всичко се определя от отношението – с други думи, от намерението. Променяйки намерението, ти променяш света в своето възприятие. Разликата между този свят и света на Безкрайността е в намерението. Всички състояния се различават само по твоето отношение, по намерението. Всъщност, няма нищо друго освен състоянието на Безкрайността. Всичко останало са картини, които рисуваме с нашето намерение.

Въпрос: Днес не обичам, ненавиждам хората, с които контактувам през деня. От друга страна, ако ги уважавах, то какъвто и да е контакт с тях би ми доставял удоволствие и бих им помагал през цялото денонощие. Това ли е нужната промяна – добрата взаимовръзка, от която се наслаждавам. Или тук играе роля онази Сила, която при това ще се разкрие?

Отговор: Тя е главното. Работата не е в това, да бъдеш ”добричък” – ти трябва да се обединиш с останалите, защото в това единство ще разкриеш Твореца. В кабала това се нарича ”заповед”: изпълняваш заповедта на Заповядващия.

Като цяло, всичките ни действия имат за цел да се сравняваме с Него, подобно на това, как гостенинът се сравнява със стопанина – казано по друг начин, да доставим удоволствие на Създателя, така както Той на нас. И затова моето правилно отношение към другите трябва да бъде насочено към това, да бъде постигнато добро отношение към Твореца. А без това за какво са ми добрите взаимоотношения с обкръжаващите? – Само заради собственото благо? Това напълно противоречи на онова, което се изисква от мен.

Затова е казано: ”Краят на действието е заложен в изначалния замисъл”, ”Исраел, Тора и Творецът са единни”. Съгласно този принцип трябва да изграждаме всичко.

Всеки друг контакт с други хора, кабалистът използва само заради целите на напредъка. Той изпълнява необходимите физически действия, за да се подсигури, но винаги прави разчет на това, какви сили, какво внимание се изисква от него, за да изпълни духовните действия и с това да достави удоволствие на Твореца. По такъв начин, кабалистът използва света, за да наслади Твореца.

Въпрос: И наслаждава ли се с това?

Отговор: Да: Но не заради самото наслаждение, а за да извърши нужните действия. Наслаждението престава да бъде тяхна причина.

Такова отношение променя всичко, благодарение на него виждаш духовния свят. Тъй като твоите взаимоотношения с другите и с Твореца стават много по-явни, и ти разкриваш мрежата на силите, мрежата на отношенията, мрежата на мислите, мрежата на намеренията, мрежата за действие. Тъкмо тя и съществува в действителност. Е, а нашият свят постепенно губи своята важност и самата форма, ”разтваряйки се” в тази мрежа, понеже той нищо не определя…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 01.07.2012

[81816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→