В нашия свят се намираме във връзка с физическите си тела и ни се струва така, сякаш имаме свобода на избора, индивидуалност, самостоятелност, молим и получаваме отговор, реакция. Но след това откриваме, че просто сме седели пред огледало… Не е имало никакви други хора. Моите собствени свойства са ми се представяли като човечество, голям свят около мен, с който сякаш работя.

Затова трябва да разбереш, че това, което причиняваш на другите – ти причиняваш сам на себе си. То не само че се връща към теб по обходни пътища, а и действаш пряко срещу себе си. Тъй като всичко, което виждаш около себе си, са твоите собствени вътрешни качества, изкристализирали на повърхността.

И това е единствената възможност да разкрием себе си. Защото ако бихме разкривали това желание, с което ни е направил Творецът, вътре в себе си и бихме били затворени в него през цялото време, нямаше да се опитваме да го проверим, а бихме го възприемали като добро, мислейки само за това, как да го напълним. Бихме го лелеяли като любяща майка, която се вълнува единствено от това, детето и да е пълничко и здраво. Тя не критикува личните му качества.

И затова сме поставени в такава, особена реалност. Казано е, че човекът е малък свят и всичко, което се намира вътре в него, той вижда като отвън. Целият обкръжаващ свят си ти самият, обърнат наопаки и навън. И сега, виждайки всичко съществуващо уж като извън мен и отнасяйки се към всичко егоистично, можеш да се опиташ с всички свои егоистични свойства да постигнеш любовта.

Излиза, че всичко е създадено само за твоето поправяне. Ако всички тези твои свойства биха останали само отвътре, ти не би успял да ги разкриеш и да ги поправиш, и порада това не би получил правилни съсъди за разкриване на Твореца. Но доколкото всичко това се намира извън теб, сега можеш да го видиш, да проанализираш своето отношение, да го откриеш 613 пъти повече и по такъв начин да разкриеш Твореца. Тъй като вътре в теб не може да се разкрие повече от една точка в сърцето.

От урока по статия на Рабаш, 09.07.2012

[83393]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нито един проблем няма да се реши, ако не изхождаме от точката на нашето единство. Тя е основата, от нея трябва да се започва всичко. Към нея присъединяваме всяка дума, всяко свойство – всичко, което пожелаем. Тъкмо към нея, точката на единението.

И затова не може да се задейства нито една мисъл, докато не си определил тази точка. Първо се утвърди в нея, а след това започни да мислиш как да я укрепиш, как да разшириш нейната власт над другите свойства, как да направиш от нея кръг.

Това се осъществява с помощта на обкръжението. Ако ти създадеш тази точка и работиш, за да включиш в нея другарите, тогава тя се разширява правилно и ти не забравяш за главното.

Въпрос: Защо състоянията се затягат? Защо усещаме тежест?

Отговор: Тежест изпитваш в своите материални, егоистически желания. Когато ти е леко и добре – то ти се радваш. От друга страна, ако напредваше чрез взаимна връзка с останалите, то би се радвал, когато става по-тежко.

Въпросът, защо състоянията се затягат, сам по себе си е егоистичен. На човек, който напредва, не му се дават такива мисли. Той се пита само едно: ”Как в сегашното състояние да се уверя, че извършвам отдаване без каквато и да е лична изгода? Трябва ми само знак, че наистина Ти доставям удоволствие – знак, че съм напълно откъснат от самия себе си. Не ми трябват нито усещанията, нито облекченията – само да знам, че действам правилно.” Ето какво е отдаването.

Въпрос: По какъв признак познавам, че това ми се е отдало?

Отговор: По светенето хасадим, което ще получа. То няма да ми даде нищо друго, освен действието отдаване. Тогава ще разбера и ще почувствам, че Творецът не знае нищо за моите усилия и достижения, та и никой друг не знае за тях – и от това ще изпитам още по-голяма радост. Тъй като това е признак, че наистина съм откъснат от своя егоизъм.

Въпрос: Как да затвърдим такъв подход в сърцата ни?

Отговор: Само посредством общото мнение на групата. Нужна ни е ”разпръсната във въздуха” вест за това, че отдаването е отсъствие на всякакви насрещни искания. На мен ми трябва само вярно направление и сили за пътя, а самият път е сякаш път с еднопосочно движение.

А след това, поправяйки по такъв начин всичките си желания, аз ще се изкача на новото стъпало и ще започна да се наслаждавам от отдаването. Това вече не ще го опишеш с думи – получавам заради самото отдаване и се наслаждавам, обаче моето наслаждаване се усеща не в обичайните желания, при все това, че все пак го има там…

Въпрос: Какво е това ”общото мнение на групата”?

Отговор: Това е общият устрем, поставящ отдаването над всичко. Всички трябва да знаят, че това е така, трябва да говорят за това, макар и изкуствено, един пред друг, да издигат важността на Твореца.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 15.07.2012

[83071]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Източните народи, например китайците – утвърждават, че вече знаят истината, но всъщност това не е никаква истина. Какво да правим?

Отговор: Казано е: ”В мъдростта на народа вярвай.” Работата е там, че всички култури и религии говорят за нашия егоистичен свят, стремейки се да внесат в него такава система, която да ни помогне да търпим животa си, своето его, да дадат отговор на текущите призиви и дори надежда за задгробен живот, независимо, че този раздел при китайците е засегнат слабо. Затова пък другите религии и вярвания, вземайки идеята от кабала, са разработили цели системи.

Така или иначе, става дума за егоистична система и за това, как се облагодетелстваме в нея – с надежди за по-добър живот в този и в бъдещия свят. Всичко това не е свързано с промяна на човешката природа. Няма нито една методика, която да призовава и да си поставя за цел да обичаш ближния като самия себе си. С това науката кабала се различава от всички останали системи – тя единствена ни посочва необходимостта да променим човека посредством Висшата сила и обяснява как да направим това. Всички останали средства са заключени в нашия егоизъм и да ги прилагаме е все едно да се дърпаш за косата, за да изскочиш от блатото.

Освен това, всяка методика съответства на народа, в чиято среда е създадена. Предполагам, че не можеш да разбереш Конфуций, ако не си китаец. Неговото учение е много дълбоко, обаче изглежда повърхностно в очите на другите народи, защото не съответства на тяхната природа и характер.

Не случайно съществуват седемдесетте корена на седемдесетте народа. Всеки народ си има свой духовен корен, пораждащ в нашия свят своя проекция. От тук произлизат различията, в това число и културните. Да речем, опера – това са италианците, а испанците без кориада не можеш да си ги представиш. И още повече това засяга философията. Не може да разбереш Данте, ако го откъснеш от културата на неговата епоха.

Ние само си даваме вид, че разбираме произведенията от миналото. Нима аз мога истински да изуча японската философия, ако не съм родом от там? На мен просто няма да ми се отдаде да я почувствам, да я усетя отвътре. Аз съм способен само да прегледам материалите и да наизустя нещо буква по буква, но не и да усетя духа.

Не мога да разбера Конфуций, защото вътрешно не съм устроен така, както той. По природа не мога да почувствам индианците. Може да им подражаваме външно, да им ходим на гости, но няма да ми се отдаде да свържа тяхното учение с моята душа.

В най-добрия случай, ще мога да усетя друг народ, но няма да стана част от него. И затова нашият свят е пълен с глупости: Ние сме се откъснали и лишили от вътрешното напълване от богатите култури и дълбоките философски концепции, оставяйки само обвивките.

Седемдесетте корена се запазват до края на поправянето и само след това ще изчезнат в общия Кетер. И затова, освен сухи научни докторати, никакво взаимно проникновение няма да има. В тях няма нито грам истина. Нещо повече, съвременните китайци гледат на Конфуций отдалеко и също не разбират цялата му дълбочина. Но все пак те могат да се приобщят към него и по някакъв начин да направят връзка със своя корен, докато за останалите това не е по силите им.

От своя страна, ние трябва да се обединяваме във взаимна любов над всичките си корени, без да се оплитаме в тях. Източник на седемдесетте корена е Зеир Анпин, но дори в него те не се смесват, а се обединяват само с помощта на екрана. Изобщо, в духовното всички разлики се запазват и дори нарастват в съответствие с подема, доколкото свойствата ни набират сила. Поначало, ние с теб сме близки и се различаваме малко помежду си, а след това, на духовните стъпала започваме да се разделяме по конуса, защото колкото и високо да се издигаш, злото начало се възнася още по-високо. Но над него, над всички детайли на възприятието, ние се свързваме във взаимно отдаване.

”Как” – ще попиташ ти.

Когато поставям твоето желание по-високо от моето, а ти слагаш моето по-високо от твоето, тогава  започвам да се прониквам от учението на Конфуций, а ти – от учението на Моисей, над разума и знанието. Така се съединяваме един с друг, извършваме отдаване и всички ставаме като едно семейство, като един народ, като един човек. Но за това ни трябва екран, трябва да започнем да работим заедно.

От урок по ”Учение за Десетте Сфирот”, 15.07.2012

[83194]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Китайската мъдрост говори за две сили – Ин и Ян – представляващи негатив и позитив, или женско и мъжко начало. Свързано ли е това по някакъв начин с кабалистичните понятия? От къде са тръгнали тези представи?

Отговор: Това е открито при всички: нашият свят се състои от две противоположни сили, проявяващи се във всички сфери и на всички нива. Техният баланс определя състоянието на материята, а нивото – нейната същност, изразена в нежива, растителна, животинска или човешка природа. Всичко зависи от съотношението на противоположните сили в системата и тяхната взаимовръзка. В неживата материя балансът е неизменен, в растителната той придобива динамика и започва да се изменя, а на животинско и човешко ниво тази динамика се усилва.

Това, което китайските мъдреци са разкрили преди хиляди години, е истина. През цялата история са откривали тази истина и в други части на света. Но това няма отношение към духовното – става дума за явления от нашия свят, поддаващи се на изследване с помощта на традиционната наука, която се основава на намерението за получаване.

От друга страна, „духовното“  е намерението за отдаване. То е абсолютно откъснато от нашия разчет, от природата на нашия свят. И тук науката кабала играе роля на средство, на инструмент, на „приспособление“, позволяващо да издигне човека от реалността на получаването в реалността на отдаването. Кабала обяснява как да бъде премината тази граница между получаването и отдаването, а по-нататък – душата учи човека, доколкото той вече знае за какво става дума.

Няма друг метод способен да осъществи това преобразяване, този преврат в човек, да го преведе през Рубикон. Аз сам не мога да изтребя собствения си егоизъм, а кабала ми дава възможност да предизвикам външната сила, която да ме промени на отдаване, за да поставям ближния над себе си и чрез това да му доставя удоволствие.

Днес ближният ми е най-малкото безразличен, да не говорим за ненавистта или користното използване. В действителност, именно ненавистта се обръща в любов и колкото повече е тя, толкова повече любов може да породи. Но освен кабала, в света няма друго средство, с помощта на което можем да предизвикаме тази сила, която да измени погледа ни върху нещата.

„Хайде да си помагаме един на друг“ – предлагат прекраснодушните добряги, и ние трябва много да се пазим да не ни сложат на един ред с тях. За разлика от тях, ние не сме утописти – напротив, казваме, че човешката природа е глупава. На кръглите маси за момент изпитваме потребност от единство и веднага откриваме, че не можем, а и не желаем това.

Тогава достигаме до две крайности: от една страна, струва си да се обединим, а от друга страна, сме неспособни на това. Какво може да се направи? Ето това е истински въпрос и ние трябва да достигнем до него.

Обясняваме това дотолкова, доколкото хората са способни да възприемат и да издържат. Не разказваме, че не е възможно да се обединим със собствени сили, докато те самите не видят това. Ще ни се наложи да направим изменения в нашата практика, в съвместните мероприятия, семинари, кръглите маси, в системата на обучение, в интегралното образование и възпитание. Постепенно ще разработим методиката.

Във всеки случай, друг път за света няма и не може да има. Колкото и дълбоки да са познанията за Ин и Ян, това няма да даде решение. Но те могат да бъдат използвани като отправна точка за нашето разпространение в Китай.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 15.07.2012

[83066]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар“,  глава ‘’Берешит–2’’, т.172: Да създадем Човека (Адам). Откъс от ‘’Да създадем човека по образ Наш и подобие Наше” дава  указание  за това, че човек се състои от шест окончания, включващи всичко – както Хохма, така и Хасадим, по висше подобие, т.е. по подобие на Зеир Анпин в света Ацилут.

…Хасадим се отнася към свойството захар, а светенето на Хохма – към никва. И захар достига съвършенство посредством светенето на Хохма, с помощта на никва, а никва – посредством хасадим, с помощта на захар. И тогава човек става единствен в света и властващ във всичко, така, както и висшите ЗОН.

Мрежата, посредством която е изградена връзката между нас, се нарича ”Адам’’ (Човек) -не желанието за наслаждение само по себе си, а връзката между желанието и свойствата. Затова е казано:  ”Да създадем Човека по образ Наш и подобие Наше”. Тоест „Да създадем Човека”  – в степента на отдаване, която се разкрива във взаимното обединение между частните души, в свързващата ги връзка. В нея има Хасадим и Хохма, мъжката (захар) и женската (никва) част. Всичко това изучаваме в книгата „Зоар“.

Затова, четейки „Зоар“, трябва да си представяме как в нашите връзки – поправени или разбити, но проявявайки се в нас в някаква форма – се разкрива система, която се намира в това свойство.

И не е важно, ако те ни се разкриват в своето разбито състояние – както в групата на раби Шимон се е разкрила ненавистта  в цялата си сила.

Главното е, че това не е равнодушие. А дали е добра или лоша сила, това вече не е важно. Самата мощност на силата говори за степента на изясняване. И винаги на тази степен има и лява, и дясна линия – две противоположни свойства – и зла, и добра сила, които след това се съединяват в средната линия.

Затова не трябва да се боим от разкритие на злото. Трябва да ”благодарим за лошото, както и за доброто”. Главното е това да бъде целенасочено разкритие, колкото може по-високо, мощно и изяснено.

От урок по книгата „Зоар“, 12.07.2012

[82778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Човек трябва да открие всички не поправени съсъди на желанието. Той разкрива това само искайки да достигне отдаване. Следователно човек, който все още не е започнал своята духовна работа и не се е свързал с групата, за да достигне до отдаване на Твореца, не се доближава до злото.

Следователно злото, за което кабалистите говорят, не се намира в нашия свят. Нашите желания се стремят към телесни наслаждения: храна, секс и семейство, и към човешки наслаждения: пари, уважение и знание. Всички тези желания са на „животинска” степен.

Злото начало започва от по-висока степен – когато човек се стреми към обич, единство и взаимна подкрепа. Действайки в това направление, той разкрива все повече и повече злото начало. В същото време, светлината се разкрива и поправя желанието. В последствие, човек достига до състояние, в което не може повече да понася злото, и от тази точка започва да работи в посока поправяне на злото.

Тук има две степени: Бина, което означава „отдаване заради отдаване” (поправяне на 248-те желания) и Кетер – „получаване с цел отдаване” (поправяне на 365-те желания). На края човек поправя цялото зло.

Злото се разкрива за първи път, когато човек започне да прави първите стъпки към отдаване. Злото не се разкрива в нашия свят; то не се разкрива на този, който не привлича поправящата светлина. Обикновеният човек мисли, че не се нуждае от поправяне  – това е неговата природа; неговите желания не са на пътя на правилната връзка.

Истината се разкрива в наши дни. В центъра на човечеството са кабалистите (предците ни) и ние, Бней Барух, сме около тях. Никой друг не се стреми да отдава. Хората ще получат „проблясак” от нас и ще разберат, че има само един път – обединение.

Човек, който оформя система на взаимна връзка, е този, който разкрива злото начало, силата на съпротивление, своето не желание за поправяне и непривлекателност на идеята. Няма друг начин. Ако човек не разкрива връзката си с останалите, с групата, то и не може да разкрие злото. Злото начало се разкрива в разбиването на връзката между нас. Величието да разкриеш цялата материя на творението, наклонноста към злото, се разкрива от тези, които се стремят към „Гмар Тикун“ (краят на поправянето).

От урок по „Предисловие към книгата Зоар“, 10.07.2012

[82584]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава посоченото в книгите изискване да научиш себе си да изпълняваш Тора и заповедите, които в случая ще ни помогнат да придобием втора природа – любов към ближния?

Отговор: Заповеди се наричат действията по поправяне, които искам да извърша. Отначало трябва да разкрия в себе си какво трябва да поправя, както е казано: ”Не е възможно да се изпълни заповедта, ако преди това не си я нарушил.” Тоест, преди всичко, откриваме недостатъка в нас, злото начало, и тогава виждаме какво трябва да поправим.

Поправяне на желанието за наслаждение в желание за отдаване се нарича изпълнение на заповедта, защото така е заповядано от Твореца. А това може да бъде реализирано само за сметка на светлината – сила, която се нарича Тора.

Тоест, дадени са ми всички условия за разкриване на егоистичното ми начало, работейки с моите другари и изяснявайки своето отношение към тях. А когато разкривам своето его,  разбирам, че то се нуждае от поправяне. Тъй като това е истинското зло, защото ме отделя от Висшата Сила, от Твореца.

И тогава използвам силата на групата. Ако имаме желание да се обединим, за да получим силата на поправянето (Тора), то ние я получаваме свише и тя ни обединява. А стъпалата на нашето единство се наричат изпълнени заповеди. Тоест с такива последователни порции аз изпълнявам заповедта на Твореца, Неговото желание относно мен и накрая стигам до това, че моето желание за наслаждаване става отдаващо и, съгласно подобието по свойства, в него се разкрива силата на отдаването, Творецът.

Всичко това се реализира направо на място, там, където се намирам, на тази земя, а не някъде в небесата, както ни се струва.

От урок по  статията „Даряване на Тора”, 01.07.2012

[82863]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Въпрос: Каква молба достига до Твореца?

Отговор: Преди всичко, трябва да се разбере, че ако молбата не изхожда от общата молитва, то тя не се приема. Хората викат към Твореца от дълбините на сърцата си, от това че са съкрушени и заплашени от смъртта – нищо не помага. Защо? – Защото тяхната молба не преминава през филтъра, съгласно който се приема само онази молба, която произлиза от общата система, от съединението между нас – без значение дали е за добро или за зло, но засягащо това съединение. Молитвата е задължително обща, а личната молитва не се приема.

Въпрос: Как мога да свържа своето желание с желанието на някой друг, когато аз изобщо не усещам?

Отговор: Постарай се да го усетиш или плачи, че не го усещаш. Тъй като разбираш, че твоето лично желание не оказва никакво въздействие. Ако идват двама – ”Прекрасно! Какво искате? Да установите връзка помежду си? Да се обедините? Вие карате ли се? Изяснявате ли отношенията помежду си? Това е добре!”

Защо от този момент нататък е настъпило времето за поправяне на света? – Защото хората започват да усещат, че връзката между тях не е наред. Нима по-рано да е била наред? – По-рано просто я нямаше. Днес усещаме, че тя е порочна, и че трябва да се поправи. Затова отсега нататък започва поправянето.

Ако не взимаме под внимание връзката между нас – няма значение под каква форма – то няма какво да се прави, няма с какво да се явим пред Твореца. Аз лично нищо не мога да направя – в мен няма нищо за поправяне. Да поправим можем само връзката между себе си и останалите.

Въпрос: Някога Вие обяснявахте за системата, която ще преобразува неистинската молитва в истинска. Имахте предвид личната молба или общата?

Отговор: Няма лична молба! Ако аз викам сам – това не означава, че моята молба е лична. Важното е за какво викам – това определя дали молитвата ще е обща или не. Може би моля сам, но моля за обществото – и тогава това се нарича обща молитва.

Масите мислят, че ако се съберат 10 човека (на иврит минян), то това е молитва. Не. Може да е един човек, но той да моли за връзка, за поправяне на системата – и тогава това се нарича обща молитва.

Затова когато пристъпваме към занятията, е много важно да се въоръжим с правилна молба. Иначе учението ни отдалечава и вместо еликсир на живота се превръща в смъртоносна отрова. И виждаме, че хората се разделят, разбягват се, падат. От къде произлиза това? – От онази светлина, която действа в неправилна форма, донася ти тъмнината, т.е. води те към целта по дългия път.

От урок по книгата „Зоар“, 12.07.2012

[82775]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Човек постоянно се самоанулира, постоянно изпълнява волята на Твореца, постоянно ”отправя себе си в небитието” на фона на растящото в него желание.

Отначало отменям себе си пред малкото желание на неживото ниво – и тогава, с една дума се намирам в майчиното лоно, ”в девет месечна дрямка”. След това в мен се пробужда група от желания, отнасящи се към растителното ниво  – и пак трябва да се анулирам на техния фон.

Но във всички случай, за да отменя себе си, за да стана нищо, трябва да се самозадействам. Посредством действия, противоположни на Твореца, създавам онова, което се нарича, ”помощ срещу Него” и се самоанулирам по пътя на отдаването на Твореца.

В крайна сметка, нищо не отхвърлям като непотребно. Всички желания влизат в работа, както е казано: ”Всичко се прибавя към общата сметка”. Моля само за самоотмяна, но тя идва за сметка на това, че познавам и усещам себе си и всички, целия свят. Тъкмо това ми позволява да се слея с Твореца.

Въпрос: Може ли да се каже, че самоотмяната е любов?

Отговор: Любовта се проявява не при самоотмяната, а във Величието, когато използвам всичките си свойства, за да отдавам. Любов означава, че извършвам отдаване, установявам връзка, т.е. действам активно.

А самоотмяната е присъща на плода или на младенеца, и не представлява израз на любов.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”11.07.2012

[82687]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Това, което човек прави самостоятелно, не се взема предвид, тъй като той не може да направи сам никакво духовно действие. Духовно – това означава, насоченост към поправяне на разбиването, в посока на съединение, което изисква общата сила. Ако той прави нещо сам – го ръководи егоизма му, защото той не е способен на нещо друго.

И затова такива усилия не се вземат под внимание. На човек може и да му се струва, че е вложил много усилия, толкова много е направил, мобилизирал е огромна сила, но от това няма никакъв смисъл и то не се взема под внимание. А след известно време, започва да се оплаква, че не вижда никакъв напредък и че нищо не се получава, разочаровайки се от собствената си способност да достигне духовното. Но това не означава, че той не може – просто нищо не е направил правилно.

Понякога това може да отнеме 10-15 години, да се опитваш да разбереш къде се намираш и накрая да чуеш това, което са ти казвали още от първия ден, в който си дошъл. Но само  няколко години по-късно човек осъзнава, че духовната сила може да бъде получена само от групата, от обкръжението – според степента на самоотричане пред тях.

И той е в състояние да направи това самоотричане –  дори не само в мислите, в желанията, а и в простите физически действия. И колкото повече той се прекланя, толкова повече ще възприема от останалите мислите и желанията, насочени към духовното. Това ще бъдат духовни мисли и желания, защото човек ги е получил за сметка на отмяна на своя егоизъм!

Така той постепенно ще напредва стъпка след стъпка, за което е казано, че малките грошове се натрупват в един голям капитал.

Ето защо любовта към другарите – е необходимо и единствено условие, което може да служи като лост, нашият трамплин за достигане на целта. И ако човек не прави от себе си „нула“ по отношение на „1“-цата на другаря си, то не ще успее да получи духовна сила и да продължи с нея.

А да продължи – означава с нейна помощ да отмени себе си и отново да се впечатли от групата, а чрез групата да се свърже с Твореца. И става така, че по отношение на групата аз съм като дете към възрастните и получавам от тях величието на целта, чрез тях се обръщам към Твореца. Така напредвам отново и отново по извивките на спиралата, това, което се нарича „в кръговете“.

Няма никакви други шансове за напредък. Тази мрежа, единственият съсъд, който се е разбил, е точно тук, пред нас. И въпреки, че ние не можем активно да работим с 99% на този съсъд, защото те не искат да станат партньори в тази работа, но има другари, които Творецът ни е довел и ни е събрал заедно, да си помагаме взаимно и като отменяме себе си, да получаваме сила един от друг. А с нея ще продължим пътя си към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 04.07.2012

[82212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→