Важно е да се изясни точно, в какво можем да променим желанието си за наслаждение под влияние на светлината, за да не разчитаме на своите сили напразно. Всичко, което можем да направим да ускорим своето развитие, използвайки групата като увеличително стъкло, което приближава към нас въздействието на светлината, това е единственото възможно за нас действие, а друго и не ни трябва.

Започвайки работа с групата, ние се научаваме да фокусираме, да събираме всичките лъчи на светлината, възвръщаща ни към източника, за да преминат точно през центъра на групата и да бъдат насочени към желанието ни за наслаждение. Тъй като тогава, това егоистично желание ще се промени благодарение на светлината.

Ние искаме да изучим, как се случва това: как този лъч светлина, преминаващ през увеличителното стъкло, се увеличава, концентрира, усилва, и попадайки след това върху желанието, го прекарва през четирите стадия на развитие. Тогава ще видим, как в желанието за наслаждение изведнъж стават такива промени, че то става противоположно на себе си. Започва да живее не вътре в себе си, а се издига над своето желание, по-високо от съкращаването и екрана, към отразената светлина – към отдаването вместо получаването, и така достига до поправянето.

Тази работа по ускоряване на развитието на нашето желание за сметка на светлината, възвръщаща ни към източника, ни дава възможност и сили да разбираме и постигаме цялата система. Би ни се струвало, че е просто ускорение, но именно в него ние откриваме всички средства, всички детайли на творението и процесът на неговото развитие. Тъй като преминавайки през всеки детайл ние трябва да ориентираме групата в нова форма.

Фокусът, който настройваме с помощта на лупата, всеки път се променя, преобръщайки се обратно в сравнение с предходното, зависещи от новите вътрешни и външни условия. Ние през цялото време променяме действието на групата върху нас, а нея я регулираме съобразно светлината, Твореца. В резултат на това вътре в себе си  изграждаме нова система, над своето желание за наслаждение. Групата става за мен моя свят. Вместо миниатюрното желание за наслаждение, аз получавам целия свят, голямата, мощна система на света на безкрайността.

Благодарение на заключеното в нас желание, ние имаме възможността да постигнем тази система, наричаща се ”група” – безкрайна в своя краен вид и по такъв начин получаваме средство, издигащо ни над егоизма.

А пълното стъпало за отдаване се нарича преданост на душата. Това означава, че човек напълно се е откъснал от своето желание за наслаждение и се казва, че отдава цялата си душа. Разбираемо е, че всички тези етапи на поправяне извършва светлината, а от нас се иска единствено да насочим неговото действие върху нас чрез групата – да съединим тези три съставни в едно, за да застанат всичките в една права.

Тогава няма да останат съмнения, че ние искаме да се доближим до природата на светлината и затова, си представяме групата точно по такъв начин, и искаме чрез нея светлината да ни подейства. В крайна сметка всички тези съставни се съединяват в едно цяло.

А след стъпалото на предаността на душата се разкрива стъпалото на любовта, когато човек разбира, какво се е подразбирало под цел на творението ”да насладиш сътворените”. Това понятие се разкрива само в съвършената отразена светлина. Но до  тогава, на човек не му е известно намерението на Твореца относно творението.

Ние постепенно се изкачваме по стъпалата. Изпълвайки някакво условие, благодарение на това ние разбираме още малко от намерението на Твореца относно творението. Така напредваме: първо поправяне на желанието посредством светлината, възвръщаща ни към източника, а след това постигане замисъла на творението.

От урока по статия от книга ”Шамати”26.07.2012.

[84030]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е, че ”увереността е одеянието на светлината”. В основата на всичко лежи желанието. Но самото желание не е способно на нищо, ако светлината не му въздейства. И най-големият праведник, изкачил се по много от духовните стъпала, пада и се завръща към животинското си състояние, ако светлината престане да му свети. Той ще се спре много по-лошо от останалите. Независимо, че това е доста значимо състояние, защото е голямо, но със знака минус – противоположно на светостта.

Докато има светлина – имаме увереност, а като спре да свети – увереността изчезва. Всичко зависи единствено от светлината, осветяваща човека. В това състояние той ще има силата да се издигне, нещо да каже. А когато светлината изчезне, то човек загубва дори паметта си, какъвто е случая с Баал Шем Тов, който дори не можал да си спомни азбуката. Човек престава да разбира, в кой свят се намира, съществува ли висшият свят и Твореца.

Тоест всичко зависи от мощта на светлината, достигаща до нас и въздействаща на материала, на желанието. Затова е казано, че ”мъдростта идва с опита”, а също така, ”приложил си усилия и си намерил”. Но цялата тази работа, усилията, преодоляванията са насочени към едно единствено действие: да ускорим влиянието на светлината върху нас. Тъй като всичко зависи от нея. Ние се опитваме да се подготвим така, че светлината да не изчезне.

Разбира се, дори тя да изчезне, то в крайна сметка случайните тежки състояния ще са ни от полза. Но ние трябва да направим всичко зависещо от нас, да бъдем по-близко до нея, да се прилепим и да заприличаме на нея.

Целият път е предопределен, а ние имаме сили само да ускорим своето движение напред. А скоростта зависи от онова, доколко всички ние искаме да реализираме новата форма, следващото стъпало да се реализира между нас. Върху това са съсредоточени всички сили.

Увереността е осветяване свише, а ако то изчезва, то не остава никаква увереност, усещане, разбиране. Както е казано в Псалмите на Давид; ”Скрил си ти своето лице, и аз се изплаших.” Затова трябва да постигнем такава връзка помежду си, за да задължим светлината да е винаги между нас.

Всички заедно, с общи усилия и с помощта на светлината можем да създадем помежду си такова свойство за отдаване, любов, обединение, че тази светлина никога да не престане да ни свети. Ето това се нарича увереност, взаимно поръчителство.

Така достигаме състоянието, в което висшата светлина винаги ще ни свети. Независимо, че всеки ще се изкачва и ще пада, люлеейки се на всички посоки, но благодарение на многото взаимни действия, случващи се всяка секунда и на различни места, ние постигаме стабилност. Ние не само, че не падаме, но тъкмо обратното, само се изкачваме все по-нагоре и по-нагоре. Нашите падения също се превръщат в подем – едното за сметка на другото, събиращо се от всички в общата касичка.

Така ще постигнем увереност, друг начин няма.

От урока от книга ”Шамати”, 25.07.2012

[83928]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Последните изследвания показват, че невроните в мозъка проявяват гъвкавост при съединение. „Материалът” остава същият, но връзките в него се променят. Може ли от тук да се направи аналогия с „материала” на получаващото желание?

Отговор: Със средствата на традиционната, „материална” наука никога няма да разберем работата на мозъка. Предполагам,че на изследователите това вече е ясно. Нали мозъкът зависи от текущата ситуация и затова данните в тази сфера почти не позволяват да се определят статистическите закономерности или да се намери някаква последователност. Мозъкът – това не е просто „половин килограм сиво вещество”. Той през цялото време е променлив и макар ние да сме класифицирали по предназначение всички негови части, те могат да изпълняват съвършено различни функции.

В главата на духовния парцуф, от където произтичат решенията, има пряка и отразена светлина –  връзката между Твореца и творението. Така стоят нещата и в нашия мозък, само че на друго ниво. И затова ако не разкрием в себе си част от Твореца, няма да ни се отдаде да узнаем принципите на работа на мозъка. Половината картина едва излиза от тъмнината, а ние не знаем какво я привежда в действие.

Като цяло, нашият мозък може да се сравни с детектор, с приемник, който улавя сигналите от обкръжаващата среда. Няма голям смисъл да го разглеждаме сам по себе си, освен в неговото пространство. Изучавайки само мозъка и „оставяйки го зад кадър”- неговата връзка с източника на данни, никога нищо няма да узнаем. Нашият мозък възприема външната информация от някакво поле.

Устроени сме с много детерминиран образ: нашата природа се дели на нежива, растителна, животинска и човешка, ние се разделяме по парцуфи, по сфирот, по части, по „дебелина на желанието” и  „скованост” на  екрана, а всъщност в духовното всичко е едно, всичко е свързано в неделимо съвършенство. Там е  миналото, настоящето и бъдещето, там са трите състояния на развитие, там е заключено всичко.

Мозъчната дейност сякаш е приемно устройство или взаимодействие вътре в системата, която мога да възприемам само в степента на собственото отдаване. Може да се каже, че мозъкът – това е част от общата система. Но в действителност мозъкът е разумът на всеки, простиращ се в цялата Безкрайност, която човек трябва да постигне на дело. А за сега ние усещаме само нейните трохи.

Не мисля, че науката ще продължи да се движи в предишното направление. Един ден учените ще установят, ще изменят подхода и ще започнат да правят открития на по-високо ниво. Точно така, както от времето на парния двигател човечеството е преминало към двигател с вътрешно горене. Изследователите на мозъка ще поискат да се издигнат на нивото на „информационния слой”, лежащ над нашия свят. Само от там те ще могат да продължат своите търсения, като в същото време съвременният подход нищо не им дава.

От урока по ”Предисловие към книгата Зоар”, 16.07.2012

[83203]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За възприемане на точната картина на реалността е необходимо да се обхванат двете гледни точки към нея: от страната на Твореца и от страната на творението, и да се разбере как се съотнасят една към друга. Въз основа на тези две състояния можем да установим отношението към всяко желание, за да може, в резултат, всички тези точки, определящи отношението между Твореца и творението, в степента на техните противоречия или сходства едно с друго, да ни дадат ново възприемане за света.

Това вече ще бъде не тази, лъжлива, представяща ни се сега пред нас картина, която се нарича въображаем свят, защото тя е едностранна и малка, ограничена само в това, че преминава вътре в нас, през нашия егоистичен филтър, пораждайки усещането за този свят.

Когато обширната, безкрайна реалност, намираща се извън нас, зад пределите на нашето постижение, преминава през нашия егоизъм и попада в нашето усещане, тя се стеснява до материалната картинка на нашия свят, който усещаме като резултат. Но за да достигнем неограничено възприятие са ни необходими две нови точки.

Нашата малка егоистична реалност се нарича животинска, защото се възприема от животинското ни тяло. За да усетим действителната реалност са ни необходими две точки: едната – противоположна на Твореца, и другата точка – подобна на Него.

А между тези две точки, от тяхната връзка с всички видове отношения: “за” и “против”, от сходството и противоречието ние изграждаме своята нова картина за света. Всички те са с противоположни и подобни свойства – те и ще станат съставните елементи на нашето възприятие.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 13.07.2012

[83694]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как нашето обединение е основа за разкриване на духовните етапи?

Отговор: Всеки етап е свят, който чувстваш, свят, изтъкан от връзката между всички души. Първоначалното свързване, произтичащо от света на Безкрайността, постепенно намалява, докато не претърпява разпадане и не е разбито напълно в нашия свят. И сега оттук започва изкачването по същите тези етапи на свързване. Само трябва да го покажеш.

„Материал“ на душите е желанието за получаване, а връзката между тях е точно тази система, която ние изучаваме. Десет сфирот, духовни парцуфи – всичко това са различни начини за връзка между душите.

Като цяло, от това се създава единното цяло, когато се издигаме към Малхут, света на Безкрайността и всички връзки на 100% са пропити от отдаването, без никакви пречки и недостиг. Тогава съпротивата изчезва при прехода между нас и връзката се осъществява с безкрайна скорост, незабавно. Това е състоянието на Безкрайността.

В крайна сметка, сливането означава нещо просто: това, което е в мен – в същия миг е в теб, и обратно. Тази комуникация е безгранична, не се ограничава от рамките на времето и съпротивата на егоизма. „Резисторът“ между нас изчезва и желанията ни свободно си взаимодействат в своята цялост.

Въпрос: Как трябва да стане това на семинарите?

Отговор: Сливането ни на семинарите – това е усилие: искаме да се включим един в друг толкова тясно, колкото можем изобщо да си представим, така че всеки да загуби усещането за себе си и да почувстваме единното желание, единната мисъл, единното цяло. Въз основа на тези усилия, от гледна точка на единството, ние мислим за решаването на въпроса, поставен от учителя. Тъй като ключът се крие именно там, в обединението.

Към това се стремим по време на семинарите – с помощта на обединението да намерим отговора. Всеки път в търсене на решение ние искаме да го открием чрез единството, без привличане на някаква логика. Още повече, сега няма логично да проучваме и анализираме думите на кабалистите.

Без обединение няма никакъв смисъл да седим в кръг. За какво ни е нужен тогава? За интелигентен разговор или научен дебат? Не, задачата е само да се реализира обединение между нас на нивото на чувствата, за да създаде то ново качество. И тогава в общото усещане ще се състави представата.

Семинарът е предназначен за да се създаде общ съсъд, принадлежащ към по-високата степен. Опитваме се с всички средства да я достигнем. Е, ако няма решение, значи не сме успели.

Безполезно е да се напомня за обединението по пътя – то трябва да е първоначалната настройка. Възможно ли е да дойдем на семинар, не за да се обединим, и в това единство да открием следващото стъпало или поне решението на въпроса, който води към него?

От урока по статия на Рабаш, 13.07.2012

[83843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Практическо обединение - Няма коментари→

Светлината  е впечатление вътре в желанието, особено явление в него, затова аз я усещам различно. Казано е:  светлината, проявила се вече на някакво стъпало, не изчезва никога от там. Това означава, че всички състояния, някога преживяни вътре в материала на творението, които наричаме светлина или тъкмо обратното, тъмнина, всички частни впечатления, остават завинаги вътре в желанието и съществуват едновременно, без да си пречат едно на друго.

Това е нещо като ефир, напълнен с милиарди радио вълни, които не си пречат една на друга, защото се намират на различни честоти. Те не се натрупват една върху друга. Същото се случва и с желанието, което съдържа още повече компоненти. Всичко, което някога се е случило, си остава в това желание. А желанията се включват едно в друго – от първото до последното.

Тоест във всяко желание се намират всички останали желания, а също така и техните състояния. Но работата не е в количеството. Качеството се получава не благодарение на количеството, а над него, когато аз се издигам над всичките тези огромни количества от впечатления към единия Управляващ, който ги предизвиква. И затова привличам светлината, която от всичко това ще направи – Единия.

Никакво прибавяне на количеството няма да даде ново качество. Можете да смятате, ако искате до безкрай – рационалните числа нямат краен предел. Има такива физически константи, които се изразяват с ирационални числа и нямат точен израз, съдържащи безброй цифри след запетаята, както например, числото ПИ. И тъкмо тези ирационални константи ни посочват фундаменталните основи на Природата.

Но постигайки границата на числения, количествения метод – тъкмо на тази граница човека иска нов качествен подход.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 10.07.2012

[83575]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: За да опише нашето състояние, Баал а-Сулам дава пример с червей, който живее в ряпа, и в края на краищата излиза на светлина. Например, два червея решават заедно да излязат от ряпата. Но по пътя единият от тях попада в отчаяние. Защо се случва това?

Отговор: Това се случва защото Творецът  изпраща ’’трудности в сърцето”, а червеят не е съгласен. „Защо? Защо има трудности по пътя? Защо не е по друг начин?”  Гордостта е тази, която снижава човека и го изхвърля от пътя.

Въпрос: Какво трябва да направи в тази ситуация другият червеѝ?

Отговор: Да се опита да помогне колкото може. Но не е по силите му да върши работата на друг.

Главното тук е да наведе глава, да снижи нос и да приеме неизменните закони на природата. Днес не ги разбира и няма значение колко силно крещи – нищо няма да промени. Може да проклина закона за гравитацията, нима от това ще стане ”по – добър” и ще спре да ти въздейства?

Необходимо е да разберем, че се намираме в свят с неизменни закони и само спазвайки ги, можем да напредваме. Съпротивлявайки се, законите ще работят по съответен начин. Това е разликата между пътя на Тора и пътя на страданието.

Едно и също се случва и в нашия свят, но тук живеем в общество със изкуствени закони, за това всичко изглежда като покупко-продажба, че всичко може да се “удвои“,  и само трябва да изчакаме подходящия момент.

От друга страна, погледнато в посоката на Твореца, откриваме, че няма нищо фиксирано и абсолютно. Или работим с Него по добър начин, или по лош начин – междинен вариант няма.

Така когато червеят  усети “трудностите в сърцето“, необходимо е да разбере, че няма избор. Проблемът е в празните надежди, че лошото състояние ще отмине от самосебе си, и доброто ще доѝде само. Помнете казаното: “Това, което умът не направи, времето ще направи.“ Но това ще се случи само полагайки усилия през това време, въпреки ума и липсата за разбиране на случващото се.

По време на буря няма смисъл да се седи и чака доброто време. Необходимо е да реагирам, макар и объркано, без да разбирам, деѝствайки, да положа усилие. Тогава времето ще направи това, което умът не може.

С други думи, с повече деѝствие, правим това, което умът би направил без забавяне.

От 4-a част от Ежедневния Урок по Кабала от 12/7/12 “Въведение към книгата Зоар“

[82783]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е необходимо толкова време, за да се отчая от своите сили? Защо не ме ”обезсилят с един удър“?

Отговор: Защото си упорит. Ти все пак се надяваш да постигнеш успех самостоятелно и не ни вярваш, когато ти казваме, че това е невъзможно. Същото се случва и с целия свят.

Въпрос: Какво ни предстои?

Отговор: Ще дойде краят на илюзиите – трудни времена. И затова трябва много бързо да подготвим нашите другари, да направим от тях лектори и наставници. Аз съм много доволен, че вече е положено началото, и процесът е задвижен. Трябва с всички сили да продължаваме да действаме в това направление.

Тъй като, в крайна сметка, в Израел хората трябва да разберат, че сме на прага на много тежък период. Очакват ни много сериозни проблеми, много по-сериозни от тези на масовите демонстрации. Това засяга и социалния аспект, и външните инсинуации от САЩ. Разказват ни за ”големия ни приятел” зад океана, а такъв приятел няма – тъкмо обратното, той постоянно се стреми да ни бутне в бездната.

Така че трябва да успеем да покажем на народа, че спасение има – да им покажем с всички възможни средства. Времето не чака. След няколко месеца ще настъпи такава ситуация, когато това послание ще трябва да живее сред народа. И затова трябва да формулираме своите обяснения, да разпространяваме материали, да издаваме книги и брошури. Тъй като думите ни вече са актуални и хората виждат как се сбъдва онова, за което отдавна вече говорим.

Днес от нас се иска максимално продуктивна работа в областта на разпространението. Това е наш дълг. Решението трябва да бъде доведено до народа. Тъй като никой друг освен нас няма да има решение – и това е опасно, защото народът ще се отчая от безизходицата. Трябва да издигнем нашия флаг високо и да обясним, че спасение има, че това не е просто шанс, а именно решение за надежден изход от сегашната ситуация и великолепен подем.

Да съберем сили, защото настъпва съдбоносно време. И хората ще започнат да проявяват по-голяма предпазливост и разбиране, те ще станат по-достъпни за нашите обяснения.

А през това време трябва да изработим още по-близка до народа методика. ”Вълната” ще се надигне в близките месеци, ще настъпят беди и проблеми – и хората ще знаят, че има решение, позволяващо препятствията да се преодоляват веднага, всеки път достигайки до ново равновесие. Така ще можем да даваме пример на целия свят.

Въпрос: В какъв срок трябва да утвърдим системата за интегрално възпитание в САЩ?

Отговор: Предполагам, че разполагаме с половин година, до декември – януари. А може би и по-малко. А това, което засяга Израел – мисля, че става въпрос за два или три месеца. Тъй като ситуацията продължава бързо да се влошава.

Обаче трябва да се разбира, че всичко зависи от нас. Осъзнавайки това, човек става и се захваща за работа. Ако заедно с цялото международно кли решим да достигнем единство и чрез него да привлечем светлината, възвръщаща ни към Източника – нищо в нашия свят не би ни попречило. Всичко, каквото се случва тук, каламбур, криза и безнадеждност, е нищо в сравнение с главното. Така че – напред.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 17.07.2012

[83471]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Знаем, че получаваме наслаждаване от Твореца в съответствие с това, доколко Той е важен за нас. Излиза, че дори пред мен да има стена, всичко зависи единствено от степента на нейната важност?

Отговор: И Рабаш, и Баал а-Сулам дават за пример невестата, за която е достатъчно само съгласието от страна на онзи, който е важен за нея. С това сякаш той я ”купува”.

Но нали той нищо не е платил, нищо не ù е дал. Защо тогава тя се задоволява с това? Защото Той е велик в нейните очи.

Какво получава нашето желание от Твореца? Изобщо нищо. Но той е велик – и ние сме готови за ”сватбата”, готови сме да се ”прикрепим” към Него със сърце и душа, в окончателно и съвършено сливане.

Творецът ”те купува” не с нещо друго, а само със Своята важност. Само нея придобиваш през целия си път на развитие и тъкмо това те напълва.

Тук се появява въпрос. Нашето желание е отгледано от светлината, приело е в себе си цялото отдаване на Твореца. С какво то желае да се наслаждава? Всъщност то иска да се наслаждава от величието и от нищо друго. Ние не можем да получаваме удоволствие от наслаждението, като такова – подобно нещо се случва само в този свят с неговите мними наслади, идващи от Твореца към точката ”нещо от нищото”. Само насладите на този свят са достъпни, за да поддържат нашето съществуване, докато не започнем да постигаме величието на Твореца. Всички духовни стъпала са осъзнаване на Неговото величие, с което ти се наслаждаваш, ако искаш да Му отдаваш.

От друга страна, злото начало, Фараонът – това са опити да се наслаждаваш директно, но все пак, изключително с величието на Твореца. И тъкмо то представлява духовното наслаждение.

Струва ни се, че това величие е необходимо единствено за да се справим със своя егоизъм, а след това ще се наслаждаваме заради самото отдаване. Но не, цялата ни работа се състои в това, да възвишаваме Твореца в нашите очи. С това развиваме в себе си нови желания, пренасяме акцента от буквалните егоистични удоволствия към наслаждение от Неговото величие – и така в крайна сметка достигаме до духовно нечистите желания, което също не е толкова просто.

Величието на Твореца ни пленява и е много трудно да се измъкниш от този плен. Защото цялото световно устройство е същност на стъпалата на стълбата. Когато някой от много високо стъпало излъчва поне малко от своето величие, аз се покорявам, “продавам се на корена“. Сега той за мен е бос, властелин.

Но аз искам да действам иначе – осъзнато, осмислено. Искам да се възпротивя на това превъзходство на висшия, не желая да бъда подкупен от неговата важност, величие и сила.

По такъв начин, работата вече не е в това, че получавам от Него – борбата се води на стъпалото на величието. Аз не искам да работя за висшия, за това, че той е велик. Защото с това просто отменям себе си по естествен начин.

Въпрос: Значи, всички книги на кабалистите през всичките хилядолетия на развитие са били посветени само на едно – самостоятелното осъзнаване на важността?

Отговор: Вярно: И не случайно съвременният свят е объркан дотолкова, че никой не разбира случващото се. Защото в действителност всичко се върти около една единствена точка на сливане.

Въпрос: И все пак в този свят за мен няма нищо важно до такава степен. Аз не се старая да издигам изкуствено каквото и да било в своите очи. Нима всички светове и стъпала са предназначени единствено за това?

Отговор: Те са били създадени в следствие на това, че светлината е напълвала желанието и му е придавала различни форми. Та с какво ни напълва Творецът? Какво наслаждение има Той, щом е създал творението, желаещо именно това?

Ще ти кажа повече: има ли Творецът нещо повече, осен силата за отдаване? Не. Той е създал в творението механизми на възприятието и стъпала именно за тази сила. И се развиваме единствено в посока на това, което засяга нейната важност.

“Къде са тогава приготвените от Него и предназначени за мен наслаждения? Къде е господарската трапеза от знаменития пример?“

Няма нито грам наслада във вида, в който ти си я представяш. Няма никаква гощавка. И независимо, че то ти се межделее, това са само фантазии. В нашия свят ти се задоволяваш с тази лъжовна наслада – гълташ ястия, но не се засищаш. Време е да се избавиш от своите илюзии и да започнеш да различаваш стъпалата на Даващия. Тъкмо това ще заиграе в границите на твоето възприятие, с него ще бъдат свързани твоите разчети.

Сега е възможно да разберем какво се е случило при първото съкращаване (Цимцум алеф). Малхут е пристъпила към него, когато е открила, че се явява получаваща по отношение на Даващия. Пред нея е зинала пропастта между получаващия и Даващия, а не между гладния и вкусната почерпка. Именно величието на Даващия ме извежда извън самия мен. Аз правя разчет не на “радостта на стомаха“, а на наслаждаването на Даващия. Когато се проявява Неговото отдаване и моето получаване, ме обзема срам, но не за храната, от която се наслаждавам – това е срам пред Неговото величие в сравнение с моята принизеност…

От урок по “Предисловие към книгата Зоар“, 17.07.2012

[83415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, “Предисловие към книгата Зоар”, п.28: …Започваме нова работа по привеждане на огромното получаващо желание във форма на отдаване. И тогава то оздравява, тъй като достига подобие по свойствата. Засега е отдадено във властта на долното и подлежи на пречистване, но всъщност това “тяло” не трябва да бъде друго.

Има желание за наслаждение, създадено от Твореца. Става дума не за присъщната на всички потребност да поддържат живота на тялото, а за желанието извън този свят, което ни е дадено за поправяне – за нашето отношение към ближния.

Всичко, което стои извън рамките на това отношение, не се взима под внимание. На нашата “животинска” част са присъщи желания, използване на храна, секс, семейство, пари, почести и знания. Не е важно какъв вид приемат те, защото равносметката съвсем не се прави за тях.

Възпитанието, културата, моралът, етиката и други ценностни системи имат работа с нашия свят – като цяло, само затова, че се стараят да поправят отношението на човек към тези неща, приписвайки им някаква важност. Но изначално е дадено много точно определение: “Възлюби ближния, както себе си”. Такъв е универсалният, всеобхватен принцип. Само това трябва да поправяме и само в това направление да работим, извън зависимостта от други желания. Именно в отношението към ближния е станало разбиването на съсъдите и поправяйки се там, разкриваме висшата светлина, сливането.

Затова кабалистите казват, че трябва да разкрием егоистичното желание във взаимоотношенията с ближния и да осъзнаем, че то е изцяло устремено за лична изгода вместо за тяхно благо. Всичко се измерва спрямо ближния и съгласно този критерий считаме получаващото желание за “зло начало”, както го определят кабалистите.

Ако силата ми е обърната към ползата за мен, а не за ближния, значи това е зло начало. И сега трябва да го обърна в добро начало, за да може самата тази сила, това желание да работи не върху мен, а за благото на ближния. Защо? Защото с това доставям удоволствие на Твореца.

Работейки по такъв начин, извиквам светлината, връщаща към Източника – силата, която ме поправя по пътя на подемите и паденията. При това, сега “подем” за мен е по-доброто отношение към ближния, а в “падението” виждам, че все още съм противопоставен на отдаването.

Продължавам с тези проверки, докато не открия, че цялото ми получаващо желание е мъртво и не е способно за нищо. Тогава, от състоянието на смъртта, започвам да внасям живот в него, докато не достигна края на поправянето.

По такъв начин, всичко става в моето получаващо желание, което е обърнато към ближния – в частен вид към обкръжението, а в цялост – към Твореца. Това трябва да осъзнаваме твърдо и ясно.

От урок по „Предисловие към книгата Зоар“, 09.07.2012

[82511]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→