От писмо на Рабаш (№16): Известно е, че окото не забелязва дребното, но голямото е по-лесно да се забележи. Затова, докато човек се намира в малка лъжа, той не е способен да види истината, че върви по пътя на лъжата, и се заблуждава, сякаш върви по пътя на истината…

Но ако лъжата е голяма, тя достига до такива размери, че ако човек пожелае, може да види в нея истината. И тогава той вижда, че върви по лъжливия път, т.е. разкрива своето истинско състояние. Излиза, че той разкрива в душата си точката на истината, която му показва как да се издигне на правилния път. И това е мостът, свързващ истината с лъжата, след който свършва лъжата и започва пътя на истината.

Ние през цялото време се стремим към доброто, към истината и отдаването, но когато нашите усилия достигат до някаква степен, усещаме тъкмо противоположното, откриваме, че се намираме в лъжата: не отдаваме и не желаем да отдаваме, а се грижим само за самите себе си.

Но осъзнаването е лъжливо състояние – това е самото разкриване на истината!  Макар то да не е приятно и човек да не знае какво да прави. Но ако се абстрахира от всичко и отново се устреми към отдаване, смятайки това за добро и жадувайки за истината, тъй като истината – това е отдаване, то отново открива, че е потънал в още по-голяма лъжа… Да, това е истината! Истина е, че се намира в лъжа.

И така се продължава дотогава, докато лъжата не стане толкова голяма, че да е непоносимо да останеш в нея. И тогава той така вика, че идва спасението.

Имаме самото състояние, а също така и неговото осъзнаване. И колкото повече нашите състояния се приближават до истинските, толкова повече се поляризират.

От подготовка към урока, 07.08.2012

[84915]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това любов над егоизма?

Отговор: Преди всичко, прилагайки усилия в групата, в учението, използвайки всички възможности, трябва да получим висока оценка за свойството отдаване. По пътя човек преминава през много състояния на получаване и отдаване, като изобщо не ги осъзнава, сякаш е мъртъв. Той може да се намира в противоположни състояния и да желае само да получава, разочаровайки се от пътя, а може и обратното, да пребивава в необичайно въодушевление.

Но трябва да се издигнем над всичките тези полярни, противоположни състояния. Има състояние, а аз се издигам над него. Състоянието се изпраща свише, от Твореца, който желае по такъв начин да провери как ние ще реагираме и ще се издигнем над всяка ситуация.

По-често, човек усеща равнодушие и пренебрежение. Но ако си каже, че не иска да вярва на очите си и започне да действа, за да си върне вдъхновението, чувствителността, усещането на духа за живот, за отдаване, особено отношение към собственото поправяне – над равнодушието и пренебрежението, то постепенно ще привлече към себе си светлината, възвръщаща ни към източника.

Аз започвам да ценя свойството отдаване, напредването към Твореца, към Неговото разкриване, състояния, които са над този свят. Ако аз имам вече такава оценка, стремеж за отдаване – значи имам съсъд. Искам да се усещам разтворен в свойството отдаване, да го ценя повече от всичко. Защо изведнъж? Така ми е подействала висшата светлина и сега искам да притежавам това свойство.

Въпросът още е в това, защо аз го искам? Възможно е, да чувствам, че с него ще ми е по-добре: ще ме освободи от всички страдания и преживявания. Нима е лошо да се усещаш непринадлежащ към този свят? Много хора биха искали да се отърват от него.

Затова трябва да проверя: защо и за какво правя това? Висшият свят ме пробужда, внушава ми уважение към отдаването, но към кое – може би към егоистичното? Аз се самопроверявам с помощта на групата, на другарите, мога ли благодарение на моя устрем към свойството отдаване, да го достигна, да го почувствам. Желая ли отдаването, за да отдавам на ближния или правя това, за да получа нещо: уважение, почет? Всичко това проверявам в групата.

Защо правя това – за да ми бъде добре? Не! За да им бъде добре на другите? Да! Но от къде ми е известно, че това е именно така, и тайничко все пак не се надявам да получа някакъв отговор?

Проверявам дали се стремя чрез другарите да доставя удоволствие на Твореца. Тук трябва задължително да се разкрие моята истинска, бъдеща цел. Аз изведнъж разкривам, че всичките ми действия за отдаване искам да обърна към Твореца.

Но и тук трябва да разберем, че отдаването на Твореца е безусловно изгодно. Защото Той ще разбере и ще ми плати за моята преданост, и ако аз съм постигнал това, означава, че целият ми живот се напълва с друга важност. Но не! Искам да отдавам така, че Творецът да не знае нищо за това – единствено, за да се намирам в свойството отдаване.

Аз проверявам действията си, за да разбера доколко съм способен да се издигна над егоистичните желания. Ако не си повтарям постоянно как да се издигна над получаването към отдаване, то никак няма да мога да се закача за отдаването. Нужно ми е през цялото време да проверявам какво съм спечелил и какво съм загубил и мога ли да не обръщам внимание на загубите. Тоест имам възможността да получа напълване, но се издигам над това.

През цялото време си водя отчет за получаващите желания, доколко мога да се удържа в истинско отдаване. Едното се изгражда над другото. Защото в отдаващите съсъди, в стремежа към отдаване няма никаква възможност за оценяване, освен ако не правиш това заради себе си – а само ако зад всичко това се намират получаващи желания, които съкращавам, за да построя над тях екран и отразена светлина, т.е. моето действие за отдаване.

От урок по ”Писма от Баал а-Сулам”, 05.08.2012

[84853]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всички събития се разкриват само относно човека, заради неговия недостатък за съвършено възприятие, заради непоправените му усещания. Светът изглежда несъвършен съгласно зрението и знанията на човека. Но трябва да се разбере, че това несъвършенство не е в света извън нас, а в самите нас.

Днешната световна криза се разгръща не около нас, а в нашето възприятие. Но в онзи миг, когато ние се поправим, всички външни проблеми ще изчезнат. Тъй като светът сам по себе си не съществува, а само в усещанията ни – той се намира вътре в нас. С поправянето на нашите свойства веднага изчезват всякакви катастрофи и проблеми, урагани, кризи. Няма нищо такова – цялото сътворение е запълнено от проста Висша светлина…

Разликата между лъжата и истината е само вътре в човек. Преди всичко, анализирайки сипещите се върху него удари, той трябва да разбере, че те имат конкретна причина и цел, както е казано: ”Аз съм първи”, тоест причината и ”Аз съм последен”, тоест целта. Тези удари идват, за да се поправи човек, виждайки, че неговото възприемане на реалността е лъжовно.

Тази работа е като ”помощ срещу него”. Защото ако това зло бе останало вътре в човека, той никога не би го разкрил. Но доколкото злото се разкрива отвън, сякаш се обявява срещу него, човек може да го разделя. Нашето его многократно увеличава това зло, позволявайки да го виждаме в другите в най-отвратителната му форма.

Ние гледаме на своето зло като през лупа и го виждаме в 620-кратен мащаб. Това ни помага да го разкрием, това е ”помощ срещу самия себе си”. Аз разкривам това зло в другите, но с помощта на разума разбирам, че всичко е тъкмо обратно, че то се намира вътре в мен, по такъв начин мога да се поправя. Човек е задължен постоянно да се намира в такъв анализ, за да възприема правилно реалността: всичко, което е лошо, видимо отвън, трябва веднага да се преобърне, да се види вътре в нас и да се поправи.

И така, докато не се обединя с онова, което се намира извън мен и това свойство става за мен добро. Аз го приемам и се намирам в него, правилно поправяйки се. Тъй като с негова помощ мога да се проверя относно групата, другарите, Твореца.

Излиза, че такова външно възприемане на реалността ми помага да намеря злото в себе си, като мое вътрешно отражение, да разбера, че не светът е разрушен, а аз самият съм разрушен, защото така се разкрива моето собствено зло. И поправяйки себе си, аз поправям целия свят. Това се нарича ”Да преклониш себе си и целия свят на везните на оправданието“.

Да се надяваме, че ще усвоим това, ще възприемем тази картина и ще можем да предадем този здрав и правилен подход на целия свят, на всичките му обитатели. И тогава благодарение на човека, ще можем да излекуваме всички проблеми. А първата трудност е да обърнем своя подход и вместо да се опитваме да поправяме света, да разберем, че трябва да поправим самите себе си.

Науката кабала казва, че целият свят, който виждаме около себе си, е отражение на вътрешните ни свойства, като отражението в огледалото. Но за по-голяма яснота може да се каже, че преди всичко трябва да се поправи човека, за да може след това той да поправи света. Защото непоправеният човек създава непоправен свят, а поправеният човек построява поправен свят.

От урока на тема ”Пряко и косвено въздействие”, 02.08.2012

[84700]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да помолиш Твореца?

Отговор: Да помолиш Твореца означава, че ти осъзнаваш силата, която действа в цялото сътворение, разбираш, че ти си зависим от нея и никой освен нея не действа. Ти започваш да усещаш, че наистина тази сила съществува, действа и управлява всичко, тогава има към Кого да се обърнеш и с какво.

Затова са ми нужни разкритията, че не действам аз, а Той, за благо или за зло, в какво Той въздейства, какво прави, какво ми трябва, за да го извърши Той. А Той ти причинява всевъзможни злини, за да обърнеш внимание на това, кой си ти, какво представляваш, доколко на нищо не си способен. Тъкмо това сега се разкрива пред света със сегашната криза.

А след това започваш да напредваш в това осъзнаване и да опознаваш от какво всъщност си зависим, докато не Го разкриеш – отначало като зло, защото на теб ти е зле. А след това постепенно напредваш, започваш да разбираш, че всичко това е за твое благо и дори ако не се усещаш добро, разбираш, че Той ти въздейства, за да те насочи към доброто, като възпитател. И макар че в земните ти усещания не ти се струва, че това е добро, започваш да възприемаш Неговите свойства, да разбираш и осъзнаваш Неговите действия, че те са за наше благо.

Ти се отъждествяваш с Него, въпреки лошото усещане. И това ти дава нов разум и чувства – духовни, вместо земни. И независимо, че тялото страда, на теб ти се иска да се слееш с този план на творението, с тази цел повече, отколкото с твоето тяло. Тогава молиш да те повдигнат, извършваш такива действия, че този Висш да ти даде нови ценности, и ти да си по-голям в своите разум и чувства, и да си слят с Него, с Неговия план, с всичко, което върши Той, вместо да пребиваваш в своето желание за наслаждаване. Доколкото молиш за това, дотолкова ценността за отдаване и любов става по-висока от получаването и изолираността от другите. И така напредваш все по-напред и по-напред.

От урок по книгата „Зоар“, 01.08.2012

[84537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От Твореца получаваме само осъзнаването на злото, защото Той е създал единствено получаващото желание. А светлината, т.е. средствата, които ще помогнат да се поправи ситуацията, трябва да търсим от обкръжението.

Смисълът тук е в следното: активното действие от страна на Твореца се състои в това да ни даде осъзнаване на злото, а активното действие от страна на творението се състои в това, осъзнавайки злото, да помоли за поправяне. Така и работим.

Нищо не ми е необходимо от Твореца – нека само да ми разкрие, че се намирам в злото. Но само в същинското, “качествено” зло – трябва да разбера, че съм лишен от отдаване и да почувствам, че ми е зле от това. Всичко останало ще тръгне от само себе си: разбира се, ще изтичам за помощ, ще викам, ще моля и искам, докато не Го заставя да ме поправи.

И тъй, задачата на Твореца е да ми разкрие злото, а моята задача е да поискам от Него да обърне злото в добро.

Въпрос: Как да увелича силата на молбата ми към Твореца?

Отговор: Силата й зависи от това, доколко ми е зле в егоистичните свойства. Всичко следва само от усещането, разумът тук е безполезен. И затова трябва да прехвърля ситуацията в чувство: зле ми е от това, че се намирам в егоистично желание.

Например, срам ме е пред околните, които ме гледат с нескрито презрение. Просто не мога да не се замисля: “Как ще бъде по-нататък? Аз и утре трябва да се срещам с тях.” По такъв начин, когато ми е зле, търся изход.

Ето, ако ми бе хубаво и пред никого не ме бе срам, не бих могъл да пристъпя към поправяне. Егоизмът е напълно удовлетворен, и някой си там да говори, не го трогва. Думите сами по себе си са безсилни – трябва да ги прехвърля на това вътрешно ниво, където ще предизвикат отзвук, за да ми стане зле наистина от това, как се отнасят към мен. Въздействието на обкръжението трябва да преобладава над собствената ми сила за самоубеждаване.

Казано накратко, трябва да усетя срам. Той ще ме доведе до съкращаване, към молба и към всичко, което ще следва по-нататък.

Въпрос: Как да усилим този срам?

Отговор: Чрез силата на мисълта.

Въпрос: Как да се усили мисълта?

Отговор: С постоянство, упоритост в нейното прилагане.

Въпрос: Как да се повиши упоритостта?

Отговор: Помоли другарите да ти помагат да си припомняш това и да дават осъзнаване на важността.

Въпрос: Какво, ако забравя да ги попитам?

Отговор: Предварително напиши мейл, за да те подкрепят.

Въпрос: Ще забравя, че трябва да напиша мейл.

Отговор: Няма такова нещо да не са предоставили шанс на човека, да не са протегнали “крайчеца” на нишката. Винаги от нещо може и трябва да започне твоя път.

От урок по “Предговор към книга Зоар”, 30.07.2012

[84266]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трябва да се устремим към единство и постоянно да „бъдем“ в тази точка, докато не добием своето, докато не почувстваме духовния свят, който се разкрива в обединението, съгласно закона за подобие по свойства.

Ден след ден разкриваме нови подробности, нови щрихи по пътя. Много явления се проявяват в резултат на натиск. Така че, ние трбва да „натиснем“ в определена степен – и тогава ще ни се разкрие светлината, затворена вътре.

Въпрос: Що за натиск е това?

Отговор: Натискът е търсене, както е казано: „В нощта на леглото си потърсих Онзи, когото обича душата ми.“ Лежа в мрак – с други думи, всички части на духовния ми Парцуф са на едно ниво и аз съм лишен от светлина, лишен от разбиране. Въпреки това, аз търся: Кой ми изпраща тези състояния? Защо? Какво иска от мен? Как да се свържа с Него? И тогава Той се разкрива.

Въпрос: Но къде тук е натискът, налягането? Това търсене е приятно приключение…

Отговор: Ако не усещаме натиск – е лошо. Поръчителството трябва да го осигури за всички. Това изисква вътрешен „натиск“, неизбежен, неотклонен въпрос: „Ще бъдем ли в състояние да достигнем целта или не?“

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 31.07.2012

[84368]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Предговор към книгата Зоар“, п.48:Превъзходството на светлината Нешама над светлината Руах съответства на разликата на животинското ниво от растителното и неживото в материалния свят.

В духовното всяко  изменение обхваща всичко. В нашия свят, се изменят отделни детайли и не наблюдаваме всички последици, при които всяко конкретно изменение води до потръпване  в цялата система. Ние не чувстваме, не осъзнаваме това, макар че, ефектът на пеперудата немеква за нещо подобно. От друга страна, ако си в духовното, чувстваш как и най-малкото изменение се отразява на цялата система от началото към края и от края към началото.

Такава е природата на аналоговите системи. При цифровите системи, измененията са с прекъсване, пулсирайки с отделни тактове, един след друг. Е, в аналоговата система те обхващат едновременно всички части.

Така че, животинското ниво е различно от предишните по това, че може да служи на другите свободно, независимо от себе си. Така се проявява неговата преданост: той не зависи от себе си и усеща другите – всеки един от тях, „без каквато и да е зависимост от працуфа като цяло“. По този начин животинското ниво е свободно да прави отдаване – тъй като в това отдаване, желанието за получаване не го ограничава в нищо.

Ние оценяваме всички стъпала само по това, доколко те могат да седят над желанието за получаване, за да отдаваме заради отдаването, над него, и дори да получаваме за да отдаваме с негова помощ, т.е. да вземем от него сили и правилно да ги използваме.

Растителното ниво зависи от обкръжението и затова не може да се движи – тъй като всяко негово приплъзване включва егоистично намерение. То може да отдава, само оставайки на мястото си – дотогава, докато не преодолее Авиют на третата степен в своето желание за получаване. Тогава ще бъде в състояние да се движи и ще се включи в животинското  ниво.

Всичко измерваме според способността да отдаваме. Колкото мога да отдавам, толкова използвам желанието си за получаване, а в останалото – заключвам, неутрализирам го. На неживо ниво аз се „запушвам“ напълно, защото само по този начин мога да бъда в отдаване – като капка сперма в утробата. След това се развивам, придобивам екран, способност да се движа, да действам – но само като плод, като зародиш. Продължавам да ограничавам себе си, а вътре раста – но нараствам именно в ограничението, все по-добре контролирайки, ограничавайки себе си.

Накрая постигам максимална сила за ограничаване и тогава се раждам. Това означава, че връзката ми с обкръжението става все по-активна. Сега мога да контактувам със света не като плод в утробата, а вече отвън. При това не излизам извън утробата, както става в нашия свят – просто връзката ми се изменя на противоположна: започвам да давам и да вземам. Вече не се затварям, не изолирам себе си от отдаването, а си давам възможност да отдавам, защото мога вече да давам и да получавам, да се усмихвам на висшия и същевременно молейки го, да настоявам за изменения. Имаме бебе, което плаче, за да получи нещо, а в духовното бебето плаче за да отдава: „Дай ми сила за отдаване!“ Сега мога да получавам или да не получавам, да суча или да не суча – и продължавам да раста.

Растителното ниво може да отдава по много ограничен начин, без да се движи от мястото си. Единствената му свобода на избора е да се открие за светлината или да се закрие пред нея. То не може свободно да търси светлината, подобно на котката, която излиза от къщи, за да се напече на слънце. Растението е неподвижно и следователно остава в сянка.

Разликата тук е в това, че на животинско ниво в мен има екран с голяма сила, и дори и да изляза на слънчева светлина аз мога да го използвам за отдаване. А на растително ниво аз нямам такава способност и затова получавам сила за отдаване, когато слънцето свети и съм лишен от нея, когато залезе. На този етап висшия взема върху себе си грижата за екрана на нисшия и му дава храна, когато той е в състояние да я смели.

По такъв начин, първоначално всички екрани се намират под властта на Твореца, а след това според това как творението се обръща с молба, те постепенно му се връчват. Посредством екрана творението покрива желанието си за получаване – и след това над екрана, пред него се разкрива Твореца.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 30.07.2012

[84273]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Предисловие към книгата Зоар”, п.53: Очиствайки животинската част на получаващото желание, човек го превръща в даващо желание дотолкова, че Знаещият тайната свидетелства, че няма да се върне повече към своята глупост…

Какво поддържа човека, ако не светлината, която му вдъхва живот? Без светлината не би могла да съществува противоположната на нея форма – ”съществуващото от нищото”.

Бина, намираща се сред всички сфирот, е точката на поврата, на преобразяването. На стъпалото Бина човек се очиства от получаващото желание, а след това отново започва да използва това желание, но вече с намерение за отдаване. Ако досега човек постоянно се е сражавал с получаващото желание, то сега се обръща към него за помощ.

По такъв начин, на нивото Бина човек придобива подкрепа от страна на висшата светлина, която позволява желанието на партньора да се променя.

Стъпалото Бина е като преход от детството към зрялостта. Досега човек се е поправял по отношение на онова, което е най-важно за него: отново и отново той се е издигал над егоизма си, предпочитайки Твореца пред него. Сега, когато е придобил стъпалото Бина, светлината твърдо го задържа там и човек вече не ще се завърне към глупостта си, няма да попадне в плен на получаващото желание. Такова “обещание“ му се дава отгоре – това е “свидетелството на Знаещия тайните“.

И тогава човек получава разрешението и способността да работи по новому със своето желание – получавайки заради отдаване.

По-рано дори не можех да погледна към тази “примамка“, аз само се отвръщах, стараейки се да стоя настрана от нея, колкото се може по-далеко от нея – докато не се изкача на стъпалото на Бина. Тук получавам подкрепата и гаранцията на Твореца – Той свидетелства, че с мен няма да се случи нищо лошо. И тогава аз внимателно се оглеждам към Малхут, търсейки възможност да я обърна в отдаване – с помощта на Твореца, който постояно ме удържа от падения.

Тази точка на преход от алтруистично отдаване към алтруистично получаване е много важна. Тук човек има нужда от съюз с Твореца, доста здрава подкрепа от Негова страна. Тъй като напред е работата с егоизма към отдаване…

От урок по “Предисловие към книгата Зоар“, 01.08.2012

[84458]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Къде е онази точка, откъдето започва моят свободен избор? Какво трябва да включва тя в себе си? Как виждам света през нея? Как разделям всички неща на важни и неважни, скъпи и незначителни, как построявам скалата на приоритетите?

Отговор: Свободата на избора започва от точка, която се нарича основа на душата. И затова търсенето на тази точка  е основното, през което преминаваме, и с което се занимаваме в процеса на подготовката.

Можем да си изясним точката на свободата само след като достигнем първото, най-малко стъпало на свойството отдаване. Тогава започваме да разбираме какво да избираме и откъде. Тъй като изборът е винаги между две алтернативи.

Ако ни дадат за избор две абсолютно идентични неща, ние няма да можем да изберем. Ще се колебаем между двете и няма да стигнем до решение. Трябва да намерим някакъв недостатък или преимущество в едно от двете.

Затова свободният избор е възможен, ако избирам свойството отдаване в сравнение със свойството получаване. Ако мога да различа такива свойства, и реша, че свойството отдаване е за предпочитане пред свойството получаване, то мога да подходя с такава мярка и да започна да избирам какво е добро и какво е лошо във всяка ситиация.

Тоест преди всичко, за свободния избор трябва да бъда свободен от желанието си да се наслаждавам, да зная, че избирам свойството отдаване и да мога да го избирам във всеки един миг. Това и определя нивото ми, моето стъпало. Затова, всеки път избирайки все повече свойството отдаване пред свойството получаване, аз напредвам. Това е единственото, което трябва да направя.

Но най-първата точка на свободния избор, в която излизаме от изгнанието и ставаме ”свободен народ в своята страна (арец)”, т.е. в желанието си (рацон), свободни от своя егоизъм, се появява в онзи миг, когато човек минава махсом, границата към духовния свят. А до тогава – това е времето за подготовка.

И след махсом вървим по оскъден път, преминаващ през пустинята, и избираме земята на Израел, т.е. искаме да постигнем желанието, насочено направо към Твореца (Исра-ел) и постоянно отдаващо. Но за сега от това не усещаме никаква полза и правилен напредък. Това са ”40 години странстване из пустинята”, независимо че ни се струва, че може да бъде прекосена за една седмица, като Синайската пустиня. Защо трябва да се обикаля 40 години?

Това време е необходимо, докато човек не получи всичките си вътрешни изяснения и за да може да избере желанието за отдаване, наречено земята на Израел, заменяйки егоистичното желание, наречено Египет, в такова състояние, което за него означава пустиня. Засега още нищо не го привлича към отдаване.

След това, когато стъпи на земята Израелева, той се сблъсква с още по-големи проблеми. Тъй като там желанието за наслаждение започва да получава духовни наслаждения и той трябва да ги преодолее, за да получи отдаването.

Накратко казано, свободата на избор означава доколко човек, независимо къде се намира, предпочита вярата над знанието, т.е. свойството отдаване пред свойството получаване.

А в материална форма се изразява в това, че каквото и да е състояние да виждам пред себе си – аз го възприемам като проява на Твореца. Тъй като Той ми е дал това, тези вътрешни усещания и Той ми показва целия този свят около мен. Той си играе с мен и от двете страни: вътре и извън мен, оставяйки ми само една свободна точка на избор, за да мога вярно да определя своето отношение във вътрешния свят, който Той е отпечатал в мен, относно външния свят – Неговото проявяване.

И в крайна сметка, трябва да съединя себе си с външния свят, за да постигнем една форма, която се нарича ”Няма никой освен Твореца”.

От урок по книгата ”Шамати”, 27.07.2012

[84360]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: По какви признаци може да се определи, че Зоар ми въздейства?

Отговор: Признаците се проявяват в това, че аз започвам да усещам, доколко групата става важна за мен, грижата за благополучието на другарите, за тяхното съществуване, за съединението с тях, стават за мен все по-необходими, доколкото средствата за постигане на целта стават за мен важни, като самата цел, тъй като вътре в това средство ние постигаме целта.

С други думи, няма цел, която да се разкрива в средството, както ние си мислим сега. Творецът (Боре)  е „”Ела и виж” (Бо–ре). Правилният ред за връзка на душите, който ние разкриваме – това е образът на Твореца.

Тоест групата не е средство за разкриване на Твореца. Сама по себе си групата става Творец. Това се разкрива, като ”Той и неговото име са единни”, едното с другото се слива и не може да има между тях никаква разлика.

И няма никаква възможност да направим разлика между ”Аз” и ”групата”. Това е такова единство, че ти се разтваряш там, и теб те няма. А вярната връзка между нас, свързващата ни мрежа образува схемата на висшите светове и превръща всичко в Малхут на Безкрайността. В съответствие с това ние се изкачваме по стъпалата на разкритието на светлината, силата за отдаване, преливащи се вътре в системата, като вечно течение на жизнената сила и енергия.

И не е възможно да се различи едното от другото, защото всички явления на светлината са същите тези съсъди/желание, които действат отвътре в такава форма. Няма светлина, която да се разкрива като нещо чуждо вътре за системата. Напротив, сама за себе си системата започва да свети, както е казано ”И тъмата ще засияе, като светлината”. И това се нарича светлина. Нищо не идва отвън. Правилните действия на съсъда – засияват. Няма светлина извън съсъда.

От урока от книгата Зоар, 30.07.2012

[84249]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→