Въпрос: Знаем, че получаваме наслаждаване от Твореца в съответствие с това, доколко Той е важен за нас. Излиза, че дори пред мен да има стена, всичко зависи единствено от степента на нейната важност?

Отговор: И Рабаш, и Баал а-Сулам дават за пример невестата, за която е достатъчно само съгласието от страна на онзи, който е важен за нея. С това сякаш той я ”купува”.

Но нали той нищо не е платил, нищо не ù е дал. Защо тогава тя се задоволява с това? Защото Той е велик в нейните очи.

Какво получава нашето желание от Твореца? Изобщо нищо. Но той е велик – и ние сме готови за ”сватбата”, готови сме да се ”прикрепим” към Него със сърце и душа, в окончателно и съвършено сливане.

Творецът ”те купува” не с нещо друго, а само със Своята важност. Само нея придобиваш през целия си път на развитие и тъкмо това те напълва.

Тук се появява въпрос. Нашето желание е отгледано от светлината, приело е в себе си цялото отдаване на Твореца. С какво то желае да се наслаждава? Всъщност то иска да се наслаждава от величието и от нищо друго. Ние не можем да получаваме удоволствие от наслаждението, като такова – подобно нещо се случва само в този свят с неговите мними наслади, идващи от Твореца към точката ”нещо от нищото”. Само насладите на този свят са достъпни, за да поддържат нашето съществуване, докато не започнем да постигаме величието на Твореца. Всички духовни стъпала са осъзнаване на Неговото величие, с което ти се наслаждаваш, ако искаш да Му отдаваш.

От друга страна, злото начало, Фараонът – това са опити да се наслаждаваш директно, но все пак, изключително с величието на Твореца. И тъкмо то представлява духовното наслаждение.

Струва ни се, че това величие е необходимо единствено за да се справим със своя егоизъм, а след това ще се наслаждаваме заради самото отдаване. Но не, цялата ни работа се състои в това, да възвишаваме Твореца в нашите очи. С това развиваме в себе си нови желания, пренасяме акцента от буквалните егоистични удоволствия към наслаждение от Неговото величие – и така в крайна сметка достигаме до духовно нечистите желания, което също не е толкова просто.

Величието на Твореца ни пленява и е много трудно да се измъкниш от този плен. Защото цялото световно устройство е същност на стъпалата на стълбата. Когато някой от много високо стъпало излъчва поне малко от своето величие, аз се покорявам, ”продавам се на корена”. Сега той за мен е бос, властелин.

Но аз искам да действам иначе – осъзнато, осмислено. Искам да се възпротивя на това превъзходство на висшия, не желая да бъда подкупен от неговата важност, величие и сила.

По такъв начин, работата вече не е в това, че получавам от Него – борбата се води на стъпалото на величието. Аз не искам да работя за висшия, за това, че той е велик. Защото с това просто отменям себе си по естествен начин.

Въпрос: Значи, всички книги на кабалистите през всичките хилядолетия на развитие са били посветени само на едно – самостоятелното осъзнаване на важността?

Отговор: Вярно: И не случайно съвременният свят е объркан дотолкова, че никой не разбира случващото се. Защото в действителност всичко се върти около една единствена точка на сливане.

Въпрос: И все пак в този свят за мен няма нищо важно до такава степен. Аз не се старая да издигам изкуствено каквото и да било в своите очи. Нима всички светове и стъпала са предназначени единствено за това?

Отговор: Те са били създадени в следствие на това, че светлината е напълвала желанието и му е придавала различни форми. Та с какво ни напълва Творецът? Какво наслаждение има Той, щом е създал творението, желаещо именно това?

Ще ти кажа повече: има ли Творецът нещо повече, осен силата за отдаване? Не. Той е създал в творението механизми на възприятието и стъпала именно за тази сила. И се развиваме единствено в посока на това, което засяга нейната важност.

”Къде са тогава приготвените от Него и предназначени за мен наслаждения? Къде е господарската трапеза от знаменития пример?”

Няма нито грам наслада във вида, в който ти си я представяш. Няма никаква гощавка. И независимо, че то ти се межделее, това са само фантазии. В нашия свят ти се задоволяваш с тази лъжовна наслада – гълташ ястия, но не се засищаш. Време е да се избавиш от своите илюзии и да започнеш да различаваш стъпалата на Даващия. Тъкмо това ще заиграе в границите на твоето възприятие, с него ще бъдат свързани твоите разчети.

Сега е възможно да разберем какво се е случило при първото съкращаване (Цимцум алеф). Малхут е пристъпила към него, когато е открила, че се явява получаваща по отношение на Даващия. Пред нея е зинала пропастта между получаващия и Даващия, а не между гладния и вкусната почерпка. Именно величието на Даващия ме извежда извън самия мен. Аз правя разчет не на ”радостта на стомаха”, а на наслаждаването на Даващия. Когато се проявява Неговото отдаване и моето получаване, ме обзема срам, но не за храната, от която се наслаждавам – това е срам пред Неговото величие в сравнение с моята принизеност…

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 17.07.2012

[83415]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →