Желанието за наслаждение не може да се пробуди без помощта на ”поводите и юздите” на своя ездач. То трябва да се намира под нечие управление, с една дума, да бъде като магаре, пред което окачат чувал със зоб, завързват му очите и му дават направление. Само тогава това желание може да работи.

Напредъкът и поправянето ни се извършват само за сметка на светлината. Светлината ни управлява, тя ту засилва своя натиск, ту го отслабва и ни предоставя някаква свобода. Но трябва да чувстваме и разбираме къде точно ни е дадена тази свобода. Тъй като може там, където ни се струва, че сме свободни, изобщо да не сме. Ако разбираме къде ни е позволено да реагираме и именно в каква форма, то реализираме своето участие в собственото си развитие.

Но преди да сме го направили, трябва да разкрием как светлината през цялото време твори и оживява нашето желание да се насладим, директно управлявайки ни, държейки изкъсо юздата. Всичките ú действия са насочени към това желание, което трябва да се впечатли от въздействащата му светлина и вместо да усеща, че му е добре или зле, да започне да си изяснява: ”Защо ми е добре, защо ми е зле и защо едното сменя другото? Какво искат от мен с това? Как да избегна лошото и да привлека доброто?”

Тоест, трябва да знам какво за мен е добро и какво зло, каква е програмата на онзи, който променя моите усещания от едно на друго. Как мога да Го намеря и да Го хвана, как да разкрия програмата му, да разбера неговото намерение? Основно, всички тези егоистични въпроси са предизвикани от това, че ми е зле в този живот, защото иначе няма нужда от желанието за наслаждение. Лошото усещане се нарича усещане на желанието, изискващо напълване.

Отначало се чувствам не толкова приятно, колкото би трябвало. След това, все по-малко и по-малко ми е приятно, така приятното стига до нулата. А след това става все по-лошо и по-лошо, докато стане съвсем непоносимо. Тоест състоянията ми могат да се намират в много широк спектър, започвайки от неприятното и преминавайки през нулата, да се отклонят по посока на доброто.

Така светлината си играе с моите желания за наслаждение и постоянно внася промени, за да може в тях желанието да се самопознае и да опознае различните напълвания. А получавайки такова количество вътрешни определения, то вече ще може да формира в себе си някакво отношение към тези състояния и към Оня, който ги предизвиква, и ще пожелае да Го разкрие. Защото Той е източник на цялото добро и зло, което има в живота на желанието за наслаждение. По този начин ние напредваме.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 18.06.2012

[81337]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко, което описват кабалистите, се намира в нас, в нашите корени. Според развитието си, моето получаващо желание започва да ми разкрива хоризонти, показва ми настоящето, бъдещето, миналото. Скалата на времето всъщност не съществува, тя е елемент на възприятието, част от картината на реалността, която се рисува в желанието.

И затова хронологичният процес, който изучаваме, всъщност, e поредица от състояния. От безизходност се изразяваме с термините за време, защото такъв е алгоритъмът на светоусещането ни.

Миналото, настоящето и бъдещето са състояния, по които мога да се премествам назад и напред според необходимостта, ако управлявам с желанието и екрана. По такъв начин, няма нито време, нито пространство. Всичко това са мои усещания и желания. Една категория свойства определя понятието време, а друга – пространство.

Времето, както си го представяме днес, е илюзия. В действителност аз се намирам в определено желание на неживото стъпало и това желание ми рисува картините на битието в този свят, на живота и смъртта. И независимо, че кадрите се променят пред очите ми, самото желание си остава непроменливо. Явявайки се копие на много по-високи желания, то рисува в моите усещания етапи, аналогични на духовните стъпала. Струва ми се, че живея, а всъщност, това е само проекция на духовните стъпала и смяна на ”материала” в егоистично и затова ”мъртвото” желание.

Разбира се, за Твореца не съществуват промеждутъчни състояния. Висшата светлина пребивава в абсолютен покой. Той изначално е формирал едно единствено състояние и точно това трябва да проявяваме в своето възприятие. Днес това състояние не може да се разкрие пред мен, защото не съм готов за него. И затова то се е съкратило със 125 стъпала, и аз всеки път разкривам граничещото, по-високо стъпало. Това ми позволява да правя крачки по пътя на възхода и съвършенството.

Но така или иначе, всичко се намира в мен, в моето получаващо желание. Сега времето ми се представя като външен фактор: Земята се върти около Слънцето, бягат минути и секунди …Но в духовното няма нищо външно – там се обръщаме към получаващото желание и в него осъществяваме всичките си действия.

Веригата на всички тези действия определя моето време. Ако тук са ми необходими 10 години за следващата крачка, в духовното измерение е изминала само една секунда. Там усещането за време идва не отвън, а се обуславя единствено от моите действия. Нещо повече, между тях няма интервали, защото всяко от тях предизвиква следващото. И затова, когато се издигам в духовното измерение, моите действия следват непрекъснато и времето изчезва.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 28.06.2012

[81615]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато получавам, за да отдавам, изобилието минава ли през мен? Мога ли да се наслаждавам от него?

Отговор: Ти не се наслаждаваш от изобилието, което преминава през теб. Тъй като това е съвсем друго изобилие, което не прилича на егоистичното напълване. С една дума, ти си гост, искаш да опиташ от вкусния пирог, за да доставиш удоволствие на стопанина, който го е приготвил. Очакваме пирогът да има същия вкус – но не е така.

Въпрос: Но когато обичам някого безкористно, забравяйки за себе си, все пак това усещане се появява в мен. Любовта е предназначена за друг, но я усещам именно аз.

Отговор: Да, усещането се появява в теб, но то се състои от няколко параметра. Така, както получаваш наслаждение, желаейки да отдаваш на любимия.

Представи си: има получаващо желание на Твореца и получаващо желание на творението – ти се явяваш като такова. Ти трябва да усетиш Неговото получаващо желание, да почувстваш как Той иска да извърши отдаване към теб, да усвоиш в себе си това получаващо желание и да Го насладиш.

Основно, ти изпитваш наслаждение в ”главата си”, т.е. в желанието, получено от Него. И излиза, че имено там, в Неговото желание правиш разчет: ”Доколко ще мога да Го напълня?  – съответно дотолкова, доколкото задействам своето получаващо желание”. С други думи, в своето желание усещаш до каква степен Го напълваш,  а това вече е обличане в светлината хасадим.

В крайна сметка, става дума за наслаждение от съвсем друг род.

Въпрос: Как тогава възниква разединението, щом всичко е в мен?

Отговор: Намерението прекарва различието между едното и другото. Когато в твоята ”глава” гори стремеж за отдаване на Твореца, съответно и наслаждението става друго.

Въпрос: Това може ли да се сравни с любовта към собственото дете? Давам ли му аз пирога, преди дори да съм го опитал?

Отговор: Не, наслаждението преминава през теб, но сега всичко се определя от неговото желание, а не от твоето.

Въпрос: Как тогава да прекарам това разграничаване между мен и него?

Отговор: На първия етап се издигаме над собственото желание и едва на втория етап можем да възприемем чуждото, като го направим свое.

За да насладя Стопанина, трябва да усетя Неговото наслаждение, да усетя доколко Той се наслаждава от това, че отдава на мен и какво наслаждение трябва да получа от Него. Трябва да усетя, че наслаждението е дошло от Него и е подарено с любов, а не просто така.

Посредством тази любов Той ми предава чувството за срам, което ми помага да се справя със сегашната ситуация и да я разбера, за да изградя друго отношение. Аз вземам Неговите наслаждения, получавам ги за Него, но правя разчет не за ”пирога”, а за това отдаване. ”Пирог” е най-ниското ниво нефеш де-нефеш, а наслаждението, което аз Му доставям, е целият НаРаНХаЙ.

Ето къде трябва да се пазя, за да не преувелича нещо за себе си: ”Тъй като доставям удоволствие на самия Творец! Само вижте как Той се наслаждава с мен!” Ето тук е заложен основният разчет, а не в ”пирога”, който са ти дали само като средство, позволяващо да насладиш връзките с всички светове. Разчетът е в главата на парцуфа обърнат на взаимоотношението с Твореца.

И затова е необходимо да знаеш кой е всъщност Творецът, как Той действа, как да Го наслаждаваш. Тъй като неговите съсъди/желания са безкрайни. Как да се запазиш в такава ситуация? В сравнение с нея, преките наслаждения са не повече от искра, създаваща желанието, докато всичко останало се основава на величието на Даващия.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 27.06.2012

[81523]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В творението има само светлина и съсъд за нея. А съсъд за светлината е не желанието за наслаждение, което Творецът е създал, а стремежът към висшето, идващо от самия човек.

За да може творението да развие в себе си това желание, Творецът го пробужда с искра от светлината. А творението трябва правилно да използва тази искра, обръщайки се към обкръжението, т.е. към външна сила. Всъщност вътре в самия него е само първоначалното желание и искра.

Желанието идва за сметка на Твореца и не може да се превърне в съсъд за светлината – това е просто общото желание за наслаждение. А искрата насочва това желание към външна сила, към външен фактор. И ако за сметка на този външен фактор творението развие в себе си допълнително желание, то ще стане съсъд за светлината, създаден от самото творение.

Това допълнително желание може да бъде само за отдаване, защото в природата на творението е заложено желанието за получаване. А нещо по-различно от това желание може да бъде само желанието за отдаване.

Изглежда сякаш светлината Хохма (мъдростта) – е светлина на разума, която напълва нашето желание за знания. Но това не е така, светлината Хохма – е светлина на живота. Това е тази светлина, която е създала в противоположност на себе си желанието за наслаждение. Напълвайки това желание, тя му дава жизнена сила.

А на съсъда за светлината Хохма е мярката Хасадим, мярка за отдаване, която може да развие в себе си творението. „Мъдростта (Хохма) се дава на мъдреците“ – това означава, че светлината Хохма идва в съсъда, предназначен за мъдрост – в желанието за наслаждение, което се стреми да стане отдаващо, т.е. подобно на даващия. И тогава светлината Хохма се облича в такъв съсъд.

Доколкото творението полага усилия, за да достигне желание за светлината на живота (а живот означава отдаване), дотолкова светлината на живота, светлината Хохма се облича в него, разкрива се в него. Светлината не идва някъде от далече – тя се разкрива вътре в творението, тъй като винаги е била в него и едва сега се появява.

Ето защо, ние трябва само да се опитаме да не бъдем глупави и да не се надяваме да получим светлината егоистично, а да осъзнаем, че получената от нас искра ни е дадена, за да развием в себе си свойството отдаване с помощта на външен фактор, т.е. на обкръжението. И тази външна сила ще ни даде желание за отдаване, което означава живот и светлината на живота.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 28.06.2012

[81596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко, което ние преживяваме  е същност на желанието, което се разкрива под каквато и да е форма. Може да се каже и по друг начин: желанието приема една или друга форма под въздействие на светлината. Основата на всички светове  е едно и също желание, което се различава единствено по форма и своето ниво.

Всичко, което стои пред нас сега, ние виждаме на най-ниското ниво на желание. А по-напредналите форми възникват, когато това желание приема намерение за отдаване – тогава предишната му форма се заменя за нас с духовна. В други отношения, няма никаква разлика между различните части на световете и степените. Точно, както всеки път, когато ние сякаш слагайки други очила, виждаме света по различен начин.

По този начин желанието остава непроменено, а в него има 620 под-желания, в известна степен взаимосвързани помежду си. И всички тези нива достигат в края до Малхут света на Безкрайността. В действителност, ние и сега виждаме именно нея, но от своето стъпало, съобразно своите инструменти на възприятие. Казано е за това: „Всеки отрича според своите недостатъци“.

Въпрос: Как да обясним това на човек, който не изучава науката Кабала?

Отговор: Желанието – е материя. Атомът се състои от частици, които са енергия, с други думи – желанията се движат. Ако частицата не се движи, тя изчезва. Всъщност, частиците – това е енергия, светлина. Те взаимодействат помежду си, комбинират се и създават различни форми на комуникация. От тази връзка се създава общото желание, а от него материята, в съответствие с нейните четири нива или четирите вида природа: нежива, растителна животинска и човешка.

Всички те имат желание. То може да нараства или да спада, разделено е на „плюс“ и „минус“, но същността му остава една и съща. Нашето обичайно разбиране за материята не съответства на постиженията на науката, не само в квантовата физика, но и на тези раздели, които се занимават с възприемането на реалността. Така или иначе, сега вече е ясно, че материята е всъщност енергия. Това се отнася и до нас самите и до това как възприемаме себе си. Разбира се, не всеки човек ще разбере това, но поне ще повярва на научните данни. В края на краищата, много неща от живота приемаме като факт, без да се притесняваме с проверки.

Така че, ако всички творения са желание, то само по отношение на желанието можем да говорим за подобие или различие, за близост или отдалеченост. Равните желания са заедно. Колкото повече те се различават, толкова повече се отдалечават едно от друго. Противоположните желания са раздалечени едно от друго на безкрайно разстояние. По тази скала – от сливане на диаметрални противоположности – се разпределят всички останали състояния. Всичко се измерва с желание.

Така че, нашата работа е проста – необходимо е само да се доверим на желанието и в съответствие с това да напредваме. Подобно на психолог, аз гледам на себе си отстрани, разглеждам своите желания отвън и проверявам техните настройки: какви форми на желанията има в мен, колко много те упражняват власт над мен и колко аз над тях. Според степента на сегашното си разбиране аз определям желаната за себе си форма и я сравнявам с текущата.

И тогава търся възможност да премина от съществуващата към желаната. Кабалистите казват, че можем да направим това с помощта на светлината, възвръща към Източника. Това означава, че аз трябва да определя сегашното си състояние като нежелано и лошо, а бъдещото – като желано и добро. Разстоянието между тях ми причинява страдание, а също така, предизвиква в мен желание и ми позволява да полагам усилия в групата.

Всичко се определя от съотношението между съществуващото и желаното. Аз разкривам горчивата истина за текущото състояние и се устремявам към следващото, а висшата светлина ще свърши своята работа – тъй като именно тя трябва да ме преведе през необходимите изменения към нови, по-напреднали форми на желанието. Аз само решавам за себе си, че действително искам точно това и с това „затварям веригата“, привеждам светлината в действие.

По този начин, методът е прост, въпреки, че има много компоненти: група, учител, книги, величието на Твореца, обучение, разпространение, картината на реалността, световете и т.н. В крайна сметка, ако се включи всичко това към класа на външното, оставам аз в текущото състояние, което трябва да се прояви като непоносимо, а аз съм в следващото състояние, което е толкова прекрасно, че по-добре да умра, отколкото да живея без него. А къде е светлината? Тя идва чрез групата, тъй като следващото състояние е всъщност единство на ново ниво. Тези условия ме водят към действие.

От урока по „Предисловие към книгата Зоар“, 26.06.2012

[81457]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние все още не разбираме как нашият напредък зависи от насърчаването на света. Но това постепенно ще се разкрива и ние ще почувстваме задължението си към него. Детето се дава на родителите не само да му се радват и играят с него, но и да се грижат постоянно за него. И тази работа се превръща също в забава, защото любовта прави тежката отговорност в желана привилегия.

Ние навлязохме в нова епоха и светът иска да напредва, но не знае накъде, ден след ден се отчайва все повече и чувства своето безсилие. Това ни помага да напредваме. Всъщност, кабалистите от миналото са имали доста по-тежки периоди, когато не са виждали никакви изменения в света и никакви резултати от своята работа. Ние получихме специална привелегия.

Двойка, която няма деца страда много. Понякога възниква такава тясна връзка между съпрузите, когато те решават да живеят един за друг. Но в действителност, само децата превръщат двойката в семейство.

Затова, ако се грижим за света, ставаме като родители, които имат общо дете и това ще ни укрепи. Това ще ни донесе успех във всичко, към което се стремим.

Затова, трябва да се учим, да усъвършенстваме методиката. Всеки е длъжен да стане лектор, преподавател, организатор, и така ще напредваме. Ако не се грижим за хората, тогава нямаме никакъв шанс за напредък. На Творецът не му е нужен нашия напредък – нужни са му именно всичките седем милиарда желания и затова трябва да работим за тях.

От урока по статия от книгата „Шамати“, Ню-Йорк, 21.06.2012

[81253]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как можем да облечем кабалистичните принципи в обикновени и прости думи, които всеки може да приеме и да се съгласи?

Отговор: На човек, който изучава Кабала е ясно, че е нужно съединение. Тъй като се е случило разбиване на желанята и сега се опитваме да ги слепим обратно, ние привличаме към себе си светлината на поправянето А“Б-СА“Г – светлината, възвръщаща към източника, който ни съединява. И в този възстановен и поправен съсъд се проявява висшата светлина, Твореца.

Целият този процес за мен е ясен. Ние се опитваме да се съединим, но не можем и тогава молим за помощ обкръжаващата светлина, която ни съединява и напълва, превръщайки се от обкръжаваща във вътрешна светлина.

Въпросът е как да го обясня на всеки човек така, че той да може да разбере? И аз казвам, че ние трябва да се обединим над всички спорове.

Никога в цялата ни история не сме действали правилно. Но ако се обединим, то ще станем като едно семейство, в което всички се обичат и се съобразяват с интересите на другите.

И сега, от това достигнато състояние ние гледаме на всички и виждаме, че има такива слоеве, такива части от обществото ни, които изискват специално внимание: старци, деца, млади двойки, самотни майки, бедните слоеве на обществото, живеещи в мизерия, при наличието на богати. И само благодарение на обединението ще узнаем как справедливо да разпределим всичко.

Сега на тези кръгли маси се намират представителите на целия народ и нека да видим как на първо място, можем да постигнем единство. А след това вече някак си ще разделим общия пай. Ако направим това, въз основа на нашето обединение и любов, няма да има никакви оплаквания. Обществото ще бъде сполотено, обединено, настроено добро и оптимистично, доволно и спокойно.

И всичко това може да бъде обяснено без споменаване на светлината, възвръщаща към източника. Макар разбира се, всички тези добри изменения да са направени от светлината, но не е задължително хората да знаят за това. Светлината ще дойде чрез тези кабалисти, които ще се намират между тях.

От семинара в Торонто, 20.06.2012

[81123]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В какво конкретно се състои нашето обединение?

Отговор: Обединението се основава на това, че ние всички принадлежим към едно общество и искаме да го направим много по-справедливо, по-добро, по-милосърдно, внимателно вслушващо се във всеки човек.

Искам на всички да им е добре! Не трябва да изпъждате или отнемате парите на богатите хора. И не трябва да пренебрегвате нито един слаб обществен слой на обществото: бедни, старци, жени. Едното не трябва да се осъществява за сметка на другото.

Това е възможно при едно условие: ако отначало изградим справедлива структура в обществото, на равни начала. И от тази гледна точка ще се отнасяме към всички – по примера на семейството, където има деца, възрастни, баща и майка, много задължения, дългове, проблеми. Но ако всички седнем зад кръглата маса, то ще разберем, че трябва да подсигурим детето, стареца с лекарства, всички домакински сметки. А след това гледаме какво ни остава, разделяме си го и преживяваме с него.

Ако под такава форма, отнасяйки се към всички с любов, действаме и решаваме проблемите на обществото, то никой не би се оплакал защо сме направили това именно така. Тъй като всички биха видели и разбрали, че всичко е направено справедливо, защото новороденото има нужда от своето, и старецът – от своето. Т.е. преди всичко, трябва да постигнем съединение, с една дума, така, както е в добро семейство.

И тогава, дори да нямаме такива големи ресурси, ще се удовлетворяваме от тях, никой няма едва да преживява и да се чувства отделен. Тъй като това е основната претенция, която обикновено има човек, защото той усеща: аз нямам онова, което има другия и при това, за моя сметка.

От семинара в Торонто, 20.06.2012

[81126]

Filed under: Възпитание на децата, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Зовът на Месията”: Разпространението на науката кабала между масите е подобно на овнешкия рог, звукът на който се разнася на големи разстояния. Така и отзвукът на тази мъдрост ще се разнася по целия свят, докато народите не чуят и не признаят, че мъдростта на Твореца е в Исраел.

Целият свят трябва да разбере, че народът на Исраел знае как трябва да се уредят връзките с криещата се в природата Висша сила, която може да ни обедини и освободи от днешната ситуация, и да ни издигне над кризата. Това се нарича ”разпространение на науката кабала в целия свят”.

Засега не говорим за това, защото то все още не интересува нашата аудитория. Работейки с масите, се стараем да им обясним и да им разкажем как трябва да се обединим – без да споменаваме науката кабала, с помощта на други средства. Представяме методиката на деца и възрастни, показваме им различни форми на обединение, базираме се върху реални проблеми и се стараем да убедим хората, че единството наистина ще помогне за тяхното решение.

Но това е първата половина от пътя, тъй като все още не им разкриваме пълната истина. Трябва да се действа поетапно, за да не се превърне истината в неузрял плод, да не се разкрие науката кабала преди хората да са почувствали необходимостта от нея.

Но благодарение на дейността ни, хората ще започнат да разбират, че имаме особена методика, която те нямат – методика, даваща сила за обединение, за решаване на проблемите. С очите си ще видят, че само ние сме способни да организираме работата по такъв начин, че тя да даде положителен резултат, а не да се провали ”в бездънната яма”, като всички останали безплодни усилия в нашия свят.

Хората ще разберат, че тук се крие нещо ново, особено и ще искат да разберат какво е то. Тогава ще бъдат готови за науката кабала. Ние и сега не скриваме нашето учение, но едва когато те поискат да се присъединят към тази наука за опознаване на Висшето, тогава ще можем да я разкрием пред целия свят.

Днес приближаваме масите към себе си, за да може по-нататък, устремявайки се напред, те да научават все повече. Тъй като желанието на Твореца е да се разкрие във всеки човек според неговата принадлежност в общата система.

От урок от статията “Тръбният рог на Месията“, Торонто, 20.06.2012

[81055]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

„Зоар“ е светлината, възвръщаща към Източника. Така се нарича книгата „Зоар“ (висша сияйност, светлина). Да се насладим с тази светлина можем само при условие, че сме в състояние да я привлечем и сме в подобие по свойства с нея.

Какво трябва да направя, за да постигна подобие по свойства със светлината? Тя е отдаваща, а как мога аз да отдавам? Акo се издигам във връзката с другарите си, малко отменяйки своето его, за да се съединя с тях, опитвам се да бъда малко по-близо до тях във всички видове действия, мероприятия, разпространение – по този начин постепенно придобивам форма, подобна на светлината. И според силата на приближаването си се удостоявам с това, тя да ми въздейства повече.

Светлината е постоянна в своето отдаване, но аз за сметка на своите действия се приближавам до нея, уподобявайки се на нея. Така се удостоявам с въздействието на светлината, а в резултат, личното ми, частно кли (съсъд), желание става отдаващо. Според степента на вътрешната ми промяна, когато вътре в своите желания и свойства ставам отдаващ, започвам да разкривам тези изменения, които стават в мен.

Неочаквано в мен възникват такива желания и мисли (сърце и разум), които се отличават много от тези, които съм имал по-рано. Така разпознавам в себе си тези и други изменения, все повече и повече, докато не достигна някакво ново състояние, в което чувствам: „Край, тук се измених!“ Тази промяна разкрива в мен една нова форма на обединение от свойства, желания и мисли, която се нарича „парцуф“, „Човек“ (Адам) или „Творец“, което е едно и също.

В крайна сметка, според тази нова структура – съвкупност от свойства, желания и мисли, които са възникнали в мен, разкривам своя нов вътрешен образ – Човека, а вътре в него откривам неговия корен, причината, която го е породила – и това е Творецът. Така разкриваме духовния си напредък.

Да се надяваме, че в стремежа ни към нивото Човек, което означава отменяне на егото и съединение с ближния, с целия свят, изучавайки книгата ‘Зоар“, ще се насладим със светлината, възвръщаща към Източника, и ще приемем една и съща форма – Човек.

От урок по книгата „Зоар“, 15.06.2012

[80959]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→