Кабала говори с познати на всички ни думи, но те имат и материално, и духовно тълкуване.

Когато започнем да изучаваме науката Кабала, ние си представяме всичко, за което тя ни разказва чрез образите на този свят.

След това започваме да си мислим, че тя разказва за духовното по начина, по който си го представяме. Но това, все още не е духовното, а само моите фантазии за него. Аз си представям чертежи и различни образи.

Защото, не е лесно човек да премине към възприемане на духовното само чрез качества и свойства, за които не съществуват време, движение и пространство.

Той не може изведнъж да си го представи по този начин и затова рисува в съзнанието си различни картини и образи. Така преминава от един екран на друг, като на компютър, докато не поправи своето възприятие.

Но терминологията си остава същата. Аз имам хиляда сменящи се екрана, като в «Windows», които се описват със същите думи, но картината се сменя през цялото време.

Отначало си представяш всеки термин като нещо материално, а след това все повече и повече по духовен начин.

Вместо «ръце», «нозе», «прекръдка отляво», «прегръдка отдясно», рош (глава), тох (торс) – ти започваш да си представяш свойства, които нямат материална форма.

Дори в материалния свят, квантовата физика открива, че няма «твърди» частици: електрони, протони, миони – всичко е размазано, това са някакви изчезващи електронни облаци, по – близки до понятието за свойства.

Но наименованията си остават същите, защото няма откъде да вземем други, освен от нашия свят.

Защо трябва да сме дотолкова педантични и да не променяме нито една дума? Защото думата, със своя материален клон обозначава висш духовен корен.

Ако променим думите, ще объркаме връзките между корени и клони. А това вече няма да е наука.

Представете си, че в химията променим наименованията на веществата, а след това ги смесим според дадена формула и направим реакция – в резултат ще получим съвсем друго вещество.

Затова запазваме същия език, но през цялото време се опитваме да приближим възприемането му към по – издигната, истинска духовна форма.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Изгнание и освобождение», 12.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п.424: „…Плодовете от работата на Твореца произлизат от тази река, която извира и тече от Едена, т.е. Зеир Анпин, и това са душите на праведниците”.

И това е успех (мазал), когато всички добри благословии и благословенни дъждове текат (нозлим) от нея и оттам излизат.

Както е казано: „За да полея градината“, тъй като тя се разлива (мезил) и полива отгоре надолу, доколкото синовете зависят от този успех (маз́ал) и от нищо друго…

Всички наши степени на издигане и поправяне зависят от „успеха“ (мазал) – светлини, идващи свише „по капки“, една след друга, които се отделят от брадата на Арих Анпин от неговата глава. И доколкото те идват с прекъсване, ние имаме възможност да се поправим.

Нашето поправянето става постепенно, стъпка по стъпка, поради това, че висшата светлина идва към нас на малки порции, нали човек не е способен изведнъж с рязко движение да се освободи от своя егоизъм. Това е невъзможно, това е цялата наша природа!

Затова, при нас настъпва обременяване на сърцето, ние го преодоляваме, след това то отново настъпва и ние го преодоляваме и така „капка по капка“ ние получаваме поправяне.

И всичко това благодарение на разкриване на капчука от светлина Хохма, който носи към нас ручея (Зеир Анпин), извиращ от Едена (Бина) и напояващ нашите души.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Иша ки тазриа“, п.117: „…Ние учихме, че има висши духове – от тези, които са произлезли от левия дух на първия Адам”.

Те не се прилепят долу към този свят, а висят във въздуха и чуват това, което чуват отгоре. И от тях, се ръководят други духове, които са долу, в този свят, показващи се на хората в съня им, като ги осведомяват.

Разбира се, не става дума за хора, които виждат това в съня си. Книгата Зоар не казва нито дума за нашата реалност и нашия свят.

Постепенно, продължавайки да четем все по-вече и по-вече, ние започваме да чувстваме, че се намираме в някаква система, в която действат сили и желания.

Когато човек види, че е свързан с тях и действа чрез тях, той се усеща, като че ли е облечен в определен образ, сила, характер, наречен на някакво животно, птица или растение.

Разбира се, това не е животно, птица или растение, които ние виждаме в нашия свят. Но така човек усеща частите на духовната реалност, духовните сили, привеждащи го в действие.

Затова книгата Зоар описва това в такава форма. На практика, тази форма е най-близка до това, което ние ще започнем скоро да познаваме, в началото на нашето усещане на духовния свят.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.02.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Може ли  да обясним на децата духовното значение на думите и разказите в Тората?   

Отговор: Децата са готови за това повече от възрастните. Те развиват своите усещания, своите органи на чувствата.   

За тях няма проблем да започнат да възприемат езика и термините. Та нали ние им говорим думи, които те за първи път чуват?!

Ти можеш да покажеш на детето стъклена чаша и да кажеш: „Това е чаша”.   

А можеш да му обясниш, че „чаша” – това е усещане в себе си на някакво желание.  

И детето ще възприеме тези понятия, защото то няма още никакви определени понятия за нашия свят. 

Или можеш да кажеш, че чаша се нарича стъклен съд, който ние напълваме, и чаша се нарича моят вътрешен съд, който искам да напълня.

Детето възприема това естествено и няма да се обърка, защото децата нямат двузначно  възприятие, както възрастните.    

Децата се развиват в нашия свят точно така, както ние трябва да се развиваме в духовното. Това е онзи същият път, същият маршрут.

От урок по статия на Баал Сулам  „Изгнание и освобождение”.12.04.2010

Filed under: Възпитание, Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Народът на Израел води началото си от Вавилон, където Авраам разкрил висшата сила на природата и започнал да разпространява знанието за Твореца, за целта на творението, за целта на човека и обществото.

Всичко това е, за да се издигнем над нашия свят, а не да приличаме на животните, които живеят и умират, живеят и умират.

Той разбрал, как да се издигнем над този живот и кръгооборотите на животинското тяло, което е смъртно, достигайки висшето, духовно измерение, което се намира над този животински живот.

Това знание, Авраам започнал да разпространява сред всички жители на Вавилон, като събрал около себе си хиляди хора. Всички те, групата, която той събрал, се нарекли «домът на Авраам».

Групата изминала дълъг път, нараснала, и започнала да нарича себе си народ на Израел. Това не е обикновен народ, като всички останали народи по света, които се обединяват по естествен начин.

Към «народа на Израел» може да се присъедини всеки, който се стреми към обединение, за да разкрие в него Твореца – силата на отдаване и любовта.

Затова тази група (или народ) може да се намира в две състояния: изгнание – когато те искат да се обединят, но все още не са го постигнали, и освобождение – когато постигнат обединението (като един човек, с едно сърце с общо поръчителство «аравут») и разкрият Твореца в себе си (БОРЕ от думите БО – ела и РЕ – разкрий). И по – нататък те се издигат по стълбата на по – голямо обединение и постигане на отдаване, до цялостно поправяне на Егото на любов към ближния – състояние на сливане (двекут).

Като резултат, цялото човечество също трябва да се присъедини към тази група и заедно с тях, да се присъедини към Твореца.

До днес сме преминали през четири изгнания и три освобождения и се намираме преди последното освобождение, тоест – последно, окончателно и пълно разкриване на Твореца – от всички заедно и от всеки поотделно!

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Изгнание и освобождение», 11.04.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Цялата трудност е в това, че намирайки се в материалния свят, ние сме длъжни от него да разкрием духовния свят.

И за да го разкрием, ни е нужно да дойдем с желанието – съсъда, който трябва да се състои вече от тези две линии заедно, съединявайки ги в една средна линия.

Именно средната линия изразява нашата мярка за подобие на светлината.

Това е невъзможно без тези две линии, лявата и дясната, да се обединят заедно хармонично и да построят помежду си свойството на светлината.

И в дясната, и в лявата линии няма свойство на светлината – то трябва да изхожда от мене, за да „засияе тъмнината като светлина“ – желанието да се насладя трябва да стане подобно на светлината!

Затова даже „самоотмяната“, когато аз влизам в състояние на духовен зародиш, на най – малката духовна степен, вече протича във връзка с тези две линии, които ми действат хармонично и във връзка помежду си.

Никога, по своя духовен път, аз не ще мога да усетя Твореца другаде, освен на средната линия.

Изхвърлят ме в други състояния, но в такъв случай аз се откъсвам от Твореца. Аз мога да Го чувствам само, когато формирам в себе си средната линия.

Това е като балансиране вертикалната стрелка на везните. „Везни“ (мознаим) произлизат от думата „ухо“ (озен), слух, Бина.

Аз съм задължен да бъда на тази вертикална, средна линия – само на нея аз Го усещам. Това е линията на Зеир Анпин, на Твореца.

А ако аз макар и малко се отклоня в страни – Той изчезва!

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: От Висшия винаги идва съвършенство, а низшия само изяснява своето отношение към него.

Защо в книгата Зоар е казано: „Тъй като всичко, което се извършва отгоре, се върши съвършено, всичко е единно цяло и произлиза от едно място: било то чудо или съд – а не разделено наполовина, когато половината от него е чудо, а другата половината – съд“.

Отговор: Играейки със своето дете, ти през цялото време се представяш в различни образи, за да различава то в теб различни състояния и отношения, и това да го подтиква съответно да реагира, и по такъв начин да расте.

Ти не можеш да оставаш един и същ. Цялото развитие и предвижване се гради на възприемане на висши свойства, не дотам приятни и предизвикващи в нас неприятни усещания. Така Висшият ни принуждава да се развиваме.

Както пише Баал Сулам в притчата за роба, Творецът се превъплащава ту в бунтовник, ту в разбойник, ту в убиец.

За какво съществува системата от светове? – За да бъде постоянно наш възпитател. Зад нейните филтри се намира висшия свят, безкрайно добър и съвършен, но преминавайки през световете, той ме възпитава.

Аз през цялото време съм против тази система и всеки път получавам от нея най-доброто въздействие за мен.

Тя ми дава именно това, което сега ми е необходимо. А аз съм длъжен всеки път да намирам правилната реакция в отговор.

Аз реагирам правилно – „Юнак! Получи следващото въздействие!“. Аз намерих правилната реакция – „Прекрасно! Получи следващото влияние свише“. Така се предвижваме.

Струва ни се, че Творецът през цялото време мени своето отношение, сякаш се обръща към нас един път от към добрата си страна, а друг път е зъл, като театрална маска, едната половина на която се смее, а другата плаче.

Така Висшият трябва през цялото време да се отнася към низшия, за да го отгледа, така системата от светове се отнася с нас.

Откъс от урока по книгата Зоар, 07.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашите мисли и желания са свързани помежду си. Някой сега мързелува по време на четенето на Зоар и с това отслабва останалите. И той ще получи наказание за това – на него ще му бъде още по-тежко да учи.  

Ние се намираме в една обща лодка и аз или правя дупка в нейния борд, или се опитвам на колкото съм способен със своето намерение, да движа нашата обща лодка.   

И колкото моите сили са по-слаби, колкото на мен ми е по-тежко, но аз преодолявам всички тези пречки, толкова по-големи усилия внасям в общите усилия да притегля светлина. 

Аз въздействам с тях на всички останали, а от другите това се завръща обратно към мен и аз печеля! 

Затова колкото е  по-тежко в учението, толкова по-добре! Аз трябва да чувствам своята отговорност, та нали ние като че ли сме подписали групов договор за взаимно поръчителство, и това трябва да ме задължи да действам.

Невъзможно е да се чете Зоар сам, на мен ми е необходимо обкръжение. Обкръжение – това са хора, намиращи се по целия свят и очакващи резултати от учението!

Творецът е пробудил няколко милиона човека в различни части по света, които четат заедно с нас книгата Зоар. И всеки от тях пред своя телеекран е длъжен да разбере, че ако сега  го мързи, то влияе на останалите! 

И това престъпление ще се върни при него и ще го отблъсне от постигането на целите в такава степен, в каквато е нанесената на всички нас вреда.  

Затова ученето – това не е просто моя лична работа. Сега ние всички заедно се стремим да привлечем окръжаващата ни светлина и с нейна помощ да придвижим нашия кораб към целта.   

Говори се, че трябва да се достигне такава любов към ближния, че да му дадеш последната си възглавница, ако той ти я поиска.

И помисли, другарят ти иска да се предвижва към духовните цели и вие вървите заедно в едно направление, но изведнъж ти го изоставяш! Какво наказание се полага на такъв предател?!

Откъс от урока по книгата Зоар, 08.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Духовност, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Ако поискам заедно с другарите си да разкрия в себе си вътрешните свойства, за които се разказва в книгата Зоар, то те ще се разкрият.

Трябва само много силно да поискам, за да може това свойство на взаимно отдаване, любов и поръчителство да се разкрие във всеки от нас и аз да въздействам на частите от своята душа, виждани от мен като чужди хора, за да пробуди себе си всеки от тях.

Ти – това е част от мене, но аз не мога да действам направо в тебе, ние сме разделени от егоизма, като с преграда.

Аз нямам достъп до тебе, до частите на своята душа! Какво да правя? Само в рамките на възстановяване на душата, аз ще разкрия в нея Твореца, висшия свят!

И тогава аз търся, как да ти повлияя, за да накарам тебе – моята част, да съживиш себе си.

Аз ти въздействам и когато ти поправяш себе си (съживяваш се) – това съм направил аз и затова тази част ми принадлежи! Така аз присъединявам към себе си цялото творение.

Казано е, „земния другар – това е духовното твое“ (гашмиют ахавер зе руханиют шелха) – т.е. възбуждайки го към поправяне чрез земни въздействия, аз самият толкова духовно приближавам към себе си част от своята душа.

И така действа всеки – той възвръща всички останали към себе си. Излиза, че аз никога не работя срещу който и да е друг!

Отдавайки на другите и обичайки ближния, аз се отнасям просто в друга, правилна, „егоистична“ форма към частите на моята собствена душа – нали по-късно ще ми се разкрие, че те са мои.

Както ненавиждах съседския син, който не ми даваше покой със своето свирене на пиано, а сега изведнъж разбирам, че на практика – това е моето собствено дете.

И сега горчиво се разкайвам за своята ненавист и затова съхранявам грешките и престъпленията от миналото и ги превръщам в заслуги.

Така и ние сега, на етапа подготовка към духовно разкриване, разкриваме своите грехове – своята ненавист към всички, а след това ги изправяме, узнавайки, че всичко това е – наше собствено.

Откъс от урока по книгата Зоар, 06.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга Зоар, глава „Ваера“, п.360: „Нозете на своите благочестиви охранява Той“.

Има се предвид един праведник (хасид) – Авраам, когото Творецът винаги е съпровождал, така че никой да не може да му причини вреда.

„А нечестивите в тъмнина ще загинат“ – това са ангелите, които уби Творецът в същата тази нощ, когато ги преследваше Авраам.

Свойството Хесед (Авраам) – това е основа на всички останали изправления, това е първото свойство, което се проявява в изправящият се егоизъм.

Затова ние го считаме за „баща на народа Исраел“ – баща (основа) на народа (всички трайни изправления) Исраел (яшар-ел, водещи човека към Твореца).

Откъс от урока по книгата Зоар, 06.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→