Зоар, глава “Иша ки тазриа”, п.117: „…Ние учихме, че има висши духове – от тези, които са произлезли от левия дух на първия Адам”.

Те не се прилепят долу към този свят, а висят във въздуха и чуват това, което чуват отгоре. И от тях, се ръководят други духове, които са долу, в този свят, показващи се на хората в съня им, като ги осведомяват.

Разбира се, не става дума за хора, които виждат това в съня си. Книгата Зоар не казва нито дума за нашата реалност и нашия свят.

Постепенно, продължавайки да четем все по-вече и по-вече, ние започваме да чувстваме, че се намираме в някаква система, в която действат сили и желания.

Когато човек види, че е свързан с тях и действа чрез тях, той се усеща, като че ли е облечен в определен образ, сила, характер, наречен на някакво животно, птица или растение.

Разбира се, това не е животно, птица или растение, които ние виждаме в нашия свят. Но така човек усеща частите на духовната реалност, духовните сили, привеждащи го в действие.

Затова книгата Зоар описва това в такава форма. На практика, тази форма е най-близка до това, което ние ще започнем скоро да познаваме, в началото на нашето усещане на духовния свят.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.02.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →