Преди четене на Книгата Зоар ние трябва да се настроим така, че да усетим себе си в групата.

Защото тогава ние се намираме в подобие на свойствата със самата група кабалисти, която е написала книгата Зоар и можем по – лесно да разберем, какво желаят те да ни предадат.

Разбирането идва в резултат от въздействие на светлината. Светлината ни действа от връзката между душите на десетте кабалисти, които всички заедно са се намирали в напълно поправено състояние, т.е. в изцяло поправени връзки помежду си.

Затова, когато те са поправили връзките помежду си до такава степен, че в нито един от тях не е останало непоправено желание да се наслади, тогава разкрили помежду си висшата светлина наречена „Зоар“ – светлина излизаща от Рош (глава) на Арих Анпин, светлината на Безкрайността.

И затова, ако се стараем да достигнем също такова отношение между нас, както при авторите на Книгата Зоар, то привличаме светлина от това състояние, което те са достигнали.

Тази светлина може също така да създаде връзка между нас, както е казано: „Правещият света във висшето, ще направи света в нас“. Именно това трябва да очакваме от четенето на Книгата Зоар.

Откъс от урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

В науката Кабала ние действаме като учени. Откриваме нов свят, поправяме се, в процеса на това поправяне се учим и през цялото време растем.

Затова, никой не може да знае съществуващата степен предварително, преди да я достигне. Няма нищо такова, че пред нас всичко е открито – и ние вървим.

Нищо не е разкрито! Винаги идваме към нещо, което миг преди това е било непонятно и скрито.Така се придвижваме.

Откъс от  урока по книгата Зоар, 16.04.2010

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако по времето на Първия и Втория Храм целият народ е бил в духовно постижение, не е ли могло да се премине през разбиване само в духовното, без материалното му въплъщение, и веднага да се постигне Третия Храм?

Отговор: Цялото слизане и издигане на душите трябва да се отрази и на най – низшето неживо ниво – в нашия свят.

До самия край на поправянето, то трябва да премине през всички слоеве на желанието за наслаждение, в цялата негова дълбочина, завършвайки в материалния свят.

Затова, нямаме никаква възможност да избегнем събитията, които се случват в този свят – тоест в нашето егоистично желание, което усещаме като «този свят».

Ние винаги ще ги усещаме като следствие от нашите големи или по – малки успехи в духовния свят, от нашите отношения с Твореца.

Невъзможно е да се раздели онова, което става в духовния, от това в материалния свят – то е едно и също.

Има едно и също желание, в цялата дълбочина – от този свят, до света на Безкрайността, само че, то е с различен авиют (грубост) на пластовете.

И човекът долу, със своята молитва (МАН), издигаща се в Безкрайността, определя цялата светлина, спускаща се от самия връх, по всички нива на желанието, през всички светове до неговата степен, а след това и по- надолу.

Защото, намирайки се някъде по средата на духовната стълба, ти включваш в своя МАН целия авиют на желанието, намиращо се по –долу, под теб.

И тогава светлината, идваща в отговор на тази молитва, преминава през теб и се разпространява по – нататък, надолу, до самия край!

Затова, всеки човек влияе на плътността на Малхут в света на Безкрайността.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 15.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казвате, че Кабала дава възможност на човека да постигне вечен живот. Но ние виждаме, че кабалистите също умират. Как така?

Отговор: Кабалистът умира в твоите очи, защото не виждаш неговия живот на кабалист. Ти виждаш само част от него – животинското тяло, което, разбира се, умира, както всяко животно.

Вечно остава да живее неговата божествена, духовна част, която той е развил в себе си. В мига, в който я открие, тя става негова и му дава чувството за вечно съществуване. Вечно е свойството на отдаване, което е придобил, желанието за отдаване.

Ние започваме постепенно да долавяме това с приближаването до махсома, когато в нас се появява предчувствието за отдаване.

Светлината, която започва да достига до човека, му дава усещане за това, какво значи малко да се издигнеш над материята и да мислиш по – различно, да се отнасяш към другите от гледна точка на отдаването.

Той все още не се намира в отдаване, но вече може някак си да се докосне до нея. И тогава, в него се появява предчувствие, че може да се включи в това свойство – усещане, което принадлежи на вечността.

А дотогава, той не възприема. Светлината не се е приближила достатъчно до човека и всичко това ще бъдат празни приказки за него. Той ще поиска да хапне, да си почине, а вечността – тя е много далеч от мен, аз не я чувствам.

Само, когато започне да усеща отдалеч дъха на светлината, като полъх на вятър, той започва да разбира,че в Кабала е заключено освобождението от ангела на смъртта. Когато светлината се приближи към човека, тя му носи чувството за вечно съществуване.

Това е начално условие за единственото свободно действие, което можем да изпълним. А иначе – за какво ти е свобода? Какво още имаш да правиш в своя живот, в животинското тяло?

Всичко останало правиш не ти, а отгоре го извършват над теб. Единственото, което можеш да направиш сам, е да достигнеш вечността.

Отдаването е вечно, а получаването – временно. Светлината Хохма не идва при нас завинаги, а само, ако бъде възприета вътре в светлината Хасадим.

Затова, за да постигнем вечността, преди всичко трябва да придобием желания за отдаване, и тогава, в тях, можем да почувстваме своя живот – вечен.

Откъс от урока по статията на Баал Сулам «Свобода на волята», 15.04.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал творението от желанието за получаване на наслаждение, но трябва да се внесат в него искри на отдаване, за да съществува творението и да се развива.

То трябва не само да получава, но и да отдава, та нали силата на живота се състои от две части: поглъщане и отдаване.

Животът се заключава в изясняването, какво за теб е лошо, и какво е добро, в отхвърлянето на вредното и притеглянето на полезното.

Така действа всяко живо същество, съгласно своето състояние и степени: растително, животинско или духовно, т.е. човешко ниво.

За това, във всеки елемент на творението, освен неговият изходен материал – желанието да се насладиш, трябва още да се добави и желание за отдаване, за да не бъде то мъртво, безжизнен прах – а да оживява.

За да се направи от прах живо същество, е нужно да се внесе искра светлина, свойството на отдаване, вътре в желанието за получаване.

Това смесване на свойствата на получаване и отдаване във всеки „атом” на творението се случва в процеса на разбиването на душите.

До разбиването на душите, в Първото състояние на съкращаване (цинцум алеф), Малхут получава светлина, защото Творецът и дава такава сила, а не защото тя сама я притежава.

Започвайки от света Ацилут и по- нататък, Малхут се смесва с Бина и започва да действа сама, желае да се съедини с нея, да се издигне в Бина и да стане като нея. Това вече е работа на самото творение. А до това всичко се изпълнява от силата свише.

За това, само след разбиването на келим (желанията), когато искрите на отдаването проникнали в желанието за наслаждаване, това получаващо желание станало способно да извършва действия на отдаване. А също така, то разкрива, до колко е противоположно на светлината!

Разбиването всъщност – това е истинската природа на творението, желанието за наслаждаване, относно светлината.

Разкрива се тяхната противоположност, свойството на егоистичното желание да усеща и да се грижи само за себе си.

Редом с него се разкрива светлината на отдаването и любовта, – и тогава творението осъзнава своята противоположност относно Твореца, и какво желае да бъде.

То придърпва светлина свише, за да се уподоби на Твореца – започва работата на творението.

Откъс от урока Зоар 15.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Защо за процеса на изправяне е било необходимо да се мине през разрушаването на двата Храма?

Отговор: Изправеният духовен съсъд е длъжен „да получава за да отдава”. Но като начало трябва да се достигне до изправяне на намерението, да се отдава, а след това  „да получава за да отдава”.

Затова е и разрушаването на съвършеното състояние „светът на безкрайността’’, създадено от Твореца, станало на два етапа : от „получаване за да се отдава” към „отдаване заради отдаване” – крушението на Първия Храм, загубили сме светлината Хая, а след това от „отдаване заради отдаване” в „получаване заради себе си” (нечисти желания, клипот) – крушението на Втория Храм, загубили сме светлината Нешама. Така ние сме се озовали в нашия свят.   

С това за нас се създало поле за работа – да възстановим Храма. А доколкото това правим ние самите, то разкриваме себе си в най-съвършената светлина Ехида.   

Същото се отнася и за земното строителство на Храма, затова отначало, както с предходните Храмове, на нас ни е нужно да достигнем духовна степен в себе си, а после да построим външния Храм.  

Остава въпросът – ще ни се наложи ли да го строим в материалния свят? Та нали е казано, че когато нашия свят достигне пълно изправяне, този въображаем свят (олам амедуме) ще изчезне от въображението ни, и ние ще възприемем в своите изправени свойства само духовният свят

При всички случаи, ако Третият Храм бъде построен от камък, то това ще стане само след като го построим в нашите сърца, както това е било с Първи и Втори Храм. Затова ние трябва да съсредоточим цялото си внимание в изправянето на нашите сърца.  

Откъс от урок по книгата Зоар, 15.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Главното при четене на «Зоар» е да се слеем с текста. Достатъчно е да помним, че светлината ни въздейства.

Малкото дете се намира сред възрастните. Какво разбира то от техните разговори, от тяхното поведение? Нима знае какъв е техния свят? За него това е тайна.

Ние сме устроени от природата така, че детето, намирайки се сред възрастни, без да е подготвено, не разбирайки нищо, възприема чрез така нареченото «обкръжаващо сияние».

Такъв е начинът на развитие – постепенно , косвено, отвън, то започва да поема всичко от възрастните, включва се в тях, без предварително да разбира какво става. И от това проникване в тях чрез своето желание, то започва да усеща, а после – и да разбира. Това развива в него сетивните органи, желанията (келим), а след това и разума.

Вече възрастни, ние не се развиваме, а само допълваме в себе си знания и усещания. Но сетивните органи повече не се развиват.

Тяхното развитие е възможно само, когато човек влезе в «пространство», където не разбира и не усеща нищо, но желае да стане подобен на него.

Тогава, благодарение на своето желание и стремеж, без да разбира и знае, той започва да поема от това пространство сили и това го развива.

При възрастните няма такова вътрешно развитие, както при децата. Те само напълват свои стари желания. Нови желания, както в нашия, така и в духовния свят могат да растат само благодарение на това, че аз искам да усетя и да науча, къде се намирам.

Чета «Зоар» и не знам за какво се говори там. Но тъй като желая да разкрия тази картина, аз развивам сетивните органи на своята душа. Затова се казва: «Учи се не чрез ума» (ло хахам ломед).

Нашето духовно развитие се извършва по същия начин като развитието на детето в нашия свят. Само чрез пълно заличаване на себе си, на низшата степен пред висшата. Нали ще усвояваме нов свят!

Кабалистите пишат за това в много статии. В статията «Завършване на Книгата «Зоар» Баал Сулам пише, че ученикът трябва да анулира себе си пред Рава, както децата – пред възрастните. Само по този начин ти постигаш по – висше състояние.

Откъс от урока по книгата «Зоар», 14.04.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква е логиката във „вяра по-висока от знанието“?

Отговор: Във „вяра по-високо от знанието“ има логика на висшето. Логиката на нисшето – това е когато аз гледам на света със своите разум и чувства – и така съществувам.

Но по такъв начин аз се движа по плоскост, само на моята степен на развитие и никога няма да мога да се издигна по-нагоре.

Това се нарича „вяра по-ниско от знанието“ или „вяра колкото знанието“ – вярата, свойството на отдаване, висшите знания, не определят моите постъпки.

Във „вяра по-високо от знанието“ аз сякаш снемам очилата от очите си – и не виждам нищо, освен висшето. Аз съм готов да се присъединя към висшето във всичко, което той пожелае.

Аз искам да намеря неговото усещане и знание – за сметка на силите за сливане с него. В това действие аз съм готов напълно да анулирам себе си, да се разделя със своите „цели“.

И когато аз постигна неговата степен, в мене вече ще има неговата вяра (неговото свойство на отдаване) и знания по-големи, от сегашните.

По голямата сила на отдаване аз придобивам също с по-големи висши знания. Това се нарича „вяра по-високо от предшестващите знания“. Така аз постигам по-висока степен.

Затова тези, които вървят с „вяра по-високо от знанието“, именно така добавят знание, защото в тях има нови съсъди на възприемане – нали знанието, постиженията, светлината Хохма се разпространяват само в светлината Хасадим (отдаване, вяра).

Тогава тези, които не могат да се издигнат над своето знание на животинския си разум, вкопчват се за това състояние, в което се намират, не желаят нищо по-вече и не могат да отменят своето мнение пред висшата степен, пред учителите –те не ще достигнат нищо и ще останат „животни“.

Те ще бъдат „умни и разумни“ в рамките на своя разум, но няма и да разберат дори, че съществува висша мъдрост. Нали висшата мъдрост ни се струва без всякаква основа под себе.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Зоар, глава „Ваера“, п.510: „И ангелът на лицето Негово ги спасяваше“. Защото Той се намира с тях в бедата, тъй като в началото се казва: „Във всяка тяхна беда, съчувстваше им Той“.

… Когато Исраел е в изгнание, Шхина също се намира с тях в изгнание, както е казано: „И ще се върне Творецът, Елоким твой, на пленниците твои, и ще се смили над тебе“.

Твореца може да бъде заедно с творението само в беда и в изгнание. Защото иначе гордостта, егото, големината на желанието за наслаждаване ги разделя.

А когато творението се намира в беда, в усещане на изгнание и мъка, тогава то може по-силно да почувства Твореца и да бъде по-близко до Него, както е казано: „Близък е Твореца до разбитите сърца“.

Няма друга възможност да се пробуди творението, да се приближи към него и да бъде заедно с него – само ако то се намира в беда. От това състояние то вече може да се пробуди.

Но ако творението е готово само да предизвика в себе си страдание – така наречените „страдания от любов“, когато то страда не от земните беди, а от отсътствие на връзка с Твореца, тогава то се издига и може да достигне напреднали, хубави състояния, живот, пълен с всички блага и наслаждения.

Но вътре в тях, в него остава усещането за страдание – същата липса и тъмнина, в които творението се е намирало по време на раздялата с Твореца. То остава в празното пространство долу, вътре – и във всичкото благо над него.

Откъс от урока по книгата Зоар, 09.04.2010

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

«Зоар», глава «Шемот», п.59: «… И никога Творецът не оставял Исраел в изгнание, без преди това да постави своята Шхина сред тях.

И най – вече, когато Яаков се спуснал в изгнание, Творецът и Неговата Шхина, и висшите праведници и колесници – всички се спуснали заедно с Яаков… Така постъпва Творецът във всички изгнания…»

Какво означава «Шхина се спуска с народа на Израел в изгнание»?

Ние мислим, че съществува нещо, в което Творецът не действа. Но нали има само една сила, която действа в цялото творение, в нас – и това е Творецът, светлината.

Изгнанието е особено състояние на творението, което светлината специално създава в него, в сътвореното от нея желание, за да го спусне надолу, да го отдалечи от Себе си, да създаде в него желание към Себе си.

Светлината много точно отмерва всички състояния на изгнание, всички проблеми, които възникват в желанието за наслаждение, цялата празнота, всички нещастия.

Обратната страна на светлината, на Твореца, действа в изгнание, както е казано: «Ожесточих Аз сърцето на Фараона». Творецът е присъствал също и вътре в потопа и т.н..

Защото «Няма никой освен Него». Изгнанието е форма на въздействие на светлината (Твореца), в своята противоположност, от обратната си страна – точно премерена, във всички градации на свойствата, срещу всяко желание, във всяка душа, във всички връзки помежду им.

Заради това, разбира се, Творецът, светлината се намира заедно с народа в изгнание, през цялото време му въздейства и го поддържа.

Той сам създава изгнанието със своята обратна, сенчеста страна, както е казано от цар Давид: «Отпред и отзад ( със светлината и тъмнината) Ти ще ме обгърнеш».

И, когато вече не е необходимо светлината да въздейства чрез обратната си, сенчеста страна, тоест чрез тъмнината, когато Той достатъчно разтърси и възбуди желанието (кли), и то наистина се устреми към лицевата част на светлината – към отдаване, тогава Той извежда кли от изгнание към освобождение.

Но само светлината е единствената действаща сила – с обратната си или лицева страни. И затова изгнанието е начинът, по който Той ни подготвя за нашето освобождение.

Откъс от вечерния урок по книгата «Зоар», 12.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→