Въпрос: Какво е клипа?

Отговор: След разбиването на келим (желанията) в света Некудим, разбитите желания, които можели да се използват, били избрани за построяване на световете АБЕА.

А всичко, което останало след този подбор, се нарича «клипа» (обвивка), нечисти желания.

Клипа – това са желания, които не мога да използвам ( да поправя) за отдаване до самия Край на поправянето.

Клипа се проявява при изясняване причината на болестта и при отделянето й от тялото.

Цялото тяло е болно (разбитата душа) – болят и главата, и краката, и ръцете, и сърцето, и белите дробове – навсякъде има някаква болка.

Но защо?

И аз откривам, че има малка болна част, която отравя с тази болест цялото тяло, защото всичко в организма е свързано.

И ако отделя от тялото онази част, в която е източникът на болестта, то тя се нарича клипа.

Всичко в тялото може да се съживи, поправи, освен тази повредена част. И аз през цялото време се грижа, тази лоша част да не се смесва с тялото, да не му пречи и да не разпространи отново болестта в него. В това се състои нашата работа с клипот.

Всеки път, ние ги различаваме във всяко свойство, защото в тялото на душата болестта е поразила всяка клетка, всеки орган, и аз трябва да отстраня източника на болестта, а останалото – да почистя и поправя.

И тогава възстановявам всичко, което е възможно, освен това порочно място, което аз изтръгвам, отсичам от себе си.

Тоест клипа е желание, което трябва да открия, да отделя от здравото тяло, и повече да не използвам. Тогава мога да поправя тялото.

А, когато изпълнявам тази работа на 100%, и изцяло разделям желанията на две части: отделно здравата, отделно болната, тогава идва Краят на поправянето (Гмар тикун), и аз виждам, че клипата също може да се поправи.

Как разбирам къде е доброто желание, а къде – клипа? Идва светлината АБ-САГ и отделя желанията, които могат да се използват, от клипа.

Тя ни показва във всяко желание – дали то е за отдаване, или за получаване. Това ни дава възможност да определим мястото на всяко от желанията и да построим стълба от тях, според подобието им със светлината.

Когато светлината осветява желанията, веднага се вижда, кое от тях е по – близо и кое по – далеч от светлината, или е изцяло противоположно на нея. Трябва ни само светлина, за да видим това!

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 19.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е клипа?

Отговор: След разбиването на келим (желанията) в света Некудим, разбитите желания, които можели да се използват, били избрани за построяване на световете АБЕА.

А всичко, което останало след този подбор, се нарича «клипа» (обвивка), нечисти желания.

Клипа – това са желания, които не мога да използвам ( да поправя) за отдаване до самия Край на поправянето.

Клипа се проявява при изясняване причината на болестта и при отделянето й от тялото.

Цялото тяло е болно (разбитата душа) – болят и главата, и краката, и ръцете, и сърцето, и белите дробове – навсякъде има някаква болка.

Но защо?

И аз откривам, че има малка болна част, която отравя с тази болест цялото тяло, защото всичко в организма е свързано.

И, ако отделя от тялото онази част, в която е източникът на болестта, то тя се нарича клипа.

Всичко в тялото може да се съживи, поправи, освен тази повредена част. И аз през цялото време се грижа, тази лоша част да не се смесва с тялото, да не му пречи и да не разпространи отново болестта в него. В това се състои нашата работа с клипот.

Всеки път, ние ги различаваме във всяко свойство, защото в тялото на душата болестта е поразила всяка клетка, всеки орган, и аз трябва да отстраня източника на болестта, а останалото – да почистя и поправя.

И тогава възстановявам всичко, което е възможно, освен това порочно място, което аз изтръгвам, отсичам от себе си.

Тоест клипа е желание, което трябва да открия, да отделя от здравото тяло, и повече да не използвам. Тогава мога да поправя тялото.

А, когато изпълнявам тази работа на 100%, и изцяло разделям желанията на две части: отделно здравата, отделно болната, тогава идва Краят на поправянето (Гмар тикун), и аз виждам, че клипа също може да се поправи.

Как разбирам къде е доброто желание, а къде – клипа? Идва светлината АБ-САГ и отделя желанията, които могат да се използват – от клипа.

Тя ни показва във всяко желание – дали то е за отдаване, или за получаване. Това ни дава възможност да определим мястото на всяко от желанията и да построим стълба от тях, според подобието им със светлината.

Когато светлината осветява желанията, веднага се вижда, кое от тях е по – близо и кое по – далеч от светлината, или е изцяло противоположно на нея. Трябва ни само светлина, за да видим това!

Откъс от урока по книгата «Бейт Шаар Каванот», 19.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разкриването винаги е лично, него не бива да го получаваме от някой друг – можем само да се научим да четем.

Но нас трябва някой да ни научи да четем, защото четенето и писането са на човешко ниво, а ние, когато започваме да се учим сме на животинско ниво. Трябва някой, който се намира на степен „човек”, който да ни помогне, за да се повдигнем на човешко ниво, да ни научи да четем и пишем.

Книгата – това е цялото Творение, първоначалния замисъл въплътен до последното действие.

За да го разкрие човек, трябва да премине през разказа и да го напише върху сърцето си („запиши цялата Тора върху твоето сърце”), да подготви своите духовни съсъди. Четейки Тора той се учи от висшето, а записвайки я – става подобен на нея и започва да Го разбира. Така се повдига на степента на замисъла на Творението – в края на книгата.

Книгата е замисълът на Творението, който откриваме в края. Разказът четем и преписваме върху себе си, като променяме желанията си и строейки от тях букви.

Така сами ставаме автори, като разкриваме нейният Автор. Ние правим копия на книгата – в това се състои нашата работа.

Авторът не измисля Книгата в главата си – пред него е готовата книга в небесата, а той само я преписва. Той не работи със собствения си ум, дори не умее да чете и пише – първо трябва да се научи.

Ако се научим да четем и пишем, и съумеем да препишем Творението на Твореца, то ще получим този автор. Творецът не е автор, защото нищо не е написал. В него всичко се реализира чрез мисълта.

Но ние откриваме Неговия замисъл в поправените си желания и после, Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.

Ако се уча да чета, то Неговият замисъл започва да се разкрива в моя материал и аз се измервам според това как се справям с нея и как преписвам.

Замисълът на Творението – това е дясната линия, моят материал – това е лявата линия, а в средната линия преписвам този замисъл на своята лява линия.

Книга, автор и разказ – това са Творецът, Творението и връзката между тях , която се нарича Тора.

От подготовка към урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От книгата „Шамати”: Книга, автор, разказ. Книгата – това е състоянието до Сътворението (замисълът).

Автор – собственикът на книгата. Единството между автор и книга представлява „разказ”.

Трябва „да получим разказ”, т.е. Тора, заедно с Даващия Тора.

Ние се намираме в някаква реалност и сме длъжни да я изследваме, да разберем какво означава тя. Илюзия ли е или истина, или това е едно и също нещо? В мене се разгръща някаква програма с причини и следствия, но кой е нейният автор? Ще позная ли автора на разказа, който чета вътре в себе си?

Самата книга (цялата тази реалност) вече е съществувала, когато съм започнал да чета и да разказвам.

Но цялото разкритие е вътре в мен, от това как чета този разказ, преминавам през тази книга от начало до край и как се впечатлявам от нейните течения.

И вътре в този разказ, според мярката на моето познаване и включване – разкривам автора на книгата. Влизам вътре в книгата и разказът и започва да ме изгражда, и да ме подготвя, да стана неин автор (преписвач).

Разказът това е Тора, водеща ни към пълно разкритие на цялата книга, в която се намираме заедно с даващия Тора.

Всеки от нас я разкрива сам отново, но на него му трябва учител, който може да му прочете тази книга.

Както в нашия свят възрастният чете на детето, докато то не порасне и не се научи само да чете. Така и в науката Кабала, (духовно) възрастният, е длъжен да помогне на детето, защото то не може само да я открие, а само чрез преподаването на учителя.

Докато не се научи само да чете тази книга и да преминава през този разказ, за да разкрие автора.

Постепенно сами ставаме този автор, пишем Тора върху материала на своите желания, всеки път приемащи нови форми – букви.

Независимо, че книгата е написана от Автора, превръщаме се в неин автор и преминаваме този разказ от начало до край, сравняваме се и се обединяваме с книгата, и с автора, и с разказа.

Забележка: на иврит има дума Сойер , която означава едновременно автор и преписвач.

Счита се, че авторът е един – Твореца, който е написал само една книга Тора, която включва в себе си всичко, а ние само я преписваме – всеки в себе си.

От подготовка кум урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Разкриването винаги е лично, него не бива да го получаваме от някой друг – можем само да се научим да четем.

Но нас трябва някой да ни научи да четем, защото четенето и писането са на човешко ниво, а ние, когато започваме да се учим сме на животинско ниво. Трябва някой, който се намира на степен „човек”, който да ни помогне, за да се повдигнем на човешко ниво, да ни научи да четем и пишем.

Книгата – това е цялото Творение, първоначалния замисъл въплътен до последното действие.

За да го разкрие човек, трябва да премине през разказа и да го напише върху сърцето си („запиши цялата Тора върху твоето сърце”), да подготви своите духовни съсъди. Четейки Тора той се учи от висшето, а записвайки я – става подобен на нея и започва да Го разбира. Така се повдига на степента на замисъла на Творението – в края на книгата.

Книгата е замисълът на Творението, който откриваме в края. Разказът четем и преписваме върху себе си, като променяме желанията си и строейки от тях букви.

Така сами ставаме автори, като разкриваме нейният Автор. Ние правим копия на книгата – в това се състои нашата работа.

Авторът не измисля Книгата в главата си – пред него е готовата книга в небесата, а той само я преписва. Той не работи със собствения си ум, дори не умее да чете и пише – първо трябва да се научи.

Ако се научим да четем и пишем, и съумеем да препишем Творението на Твореца, то ще получим този автор. Творецът не е автор, защото нищо не е написал. В него всичко се реализира чрез мисълта.

Но ние откриваме Неговия замисъл в поправените си желания и после, Неговата мисъл се разделя за нас на книга, автор и разказ.

Ако се уча да чета, то Неговият замисъл започва да се разкрива в моя материал и аз се измервам според това как се справям с нея и как преписвам.

Замисълът на Творението – това е дясната линия, моят материал – това е лявата линия, а в средната линия преписвам този замисъл на своята лява линия.

Книга, автор и разказ – това са Творецът, Творението и връзката между тях , която се нарича Тора.

От подготовка към урока, по книгата „Шамати“, 18.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Книга Зоар, глава „Шемот“, п.177: В земната райска градина всички се намират в образ и форма, в които са обитавали този свят.

(Този свят се нарича духовната степен, на която човек в се намира сега)

Тази загадка и тайна е предадена от мъдреците. Духът (руах), спускащ се на хората от към женската страна, винаги оставя следа, подобно на печат с горещи букви.

Тъй като контурите на тялото в този свят излизат навън, а духът се отпечатва в неговата вътрешна същност.

Когато духът се простира извън тялото, и се издига в земната райска градина, този дух се отделя в земната райска градина под форма и образ на истинското тяло от този свят, понеже той винаги е подобен на печата.

„Тялото“ (желанието) и „духът“ (напълващата го светлина) се приближават един към друг, буквално като печат и отпечатък. Нали те са се разделили само за това – за да се съединят отново.

Науката каббала ни обучава, как да ги направим подходящи един за друг! И затова има таковя име („кабала“ означава получаване), защото ние започваме да организираме и управляваме проникването на светлината в желанието, определяйки, в каква форма тя трябва да проникне в желанията и да ги напълни.

Затова ние изучаваме природата на светлината и природата на желанията, защото тя не ни е известна предварително. Първоначално ние не виждаме духовното!

Ние трябва да се свържем със светлината, да се свържем с желанията, да получим точната форма на светлината и формата на желанията и така да ги приспособим едно към друго, за да влезе едното в другото!

Резултата, който ще получим, ще се нарича „наука за получаване“ на светлината (наука кабала).

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 15.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как се променят самата методика на Кабала – изправянето и разпространението на знанията, в условията, когато целият свят преминава към виртуална връзка?

Отговор: Трябва възможно най-бързо да построим система за разпространяване на кабалистичните знания в Интернет, която ще бъде топла, даваща на човек усещане за всеобща връзка.

Тя трябва да ни научи как да бъдем свързани един с друг, включвайки във виртуалното обучение и възпитание, както децата, така и възрастните.

Днес, в учебните ни центрове ние отделя по-голямо внимание върху теорията и развитието на разума, а би трябвало да акцентираме повече върху възпитанието и построяването на човека.

Духовната връзка е тази, в която аз чувствам другия човек, вътре в себе си, като неразривна част от мен – по-близък, отколкото майката усеща детето си, защото нейната връзка е материална. Духовната връзка е още по- тясна.

Но виртуалната връзка е етап по пътя към духовната. Освен това, ние трябва да натрупаме определена мощност, обединявайки заедно много желания, защото успехът ни зависи от всеобщото пробуждане.

И за това, главното средство е Интернет, именно, с каквато цел е бил създаден. Той не се е развивал, за да разпространи по света всякакви продажби и несериозни, лекомислени глупости, а за да създаде връзка между хората.

Именно затова е предназначена Интернет мрежата. А връзката може да бъде само чрез любов.

Затова, в момента, в който започнем да създаваме тази мрежа и поискаме, по тези електрически кабели да потече усещане за връзка и любов, ние ще разберем как да я построим правилно.

Тогава човечеството ще почувства, че Интернет се променя, че в него има висша, духовна сила и той действително се превръща в една паяжина , обхващаща света, в духовна мрежа, а не просто средство за предаване на информация или извличане на изгода.

Тази духовна сила няма да използва хората, за да извлече печалба, а ще използва мрежата, за да издигне хората на едно ново ниво.

От урока по статията на Баал аСулам „Изгнание и освобождение“, 14.04.2010

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм изучавал Тора, зная пет езика, слушам Вашите уроци и долу горе съм запознат с кабалистическите термини.

Когато учиш някакъв език и знаеш думите, то четеш разказа и го разбираш.

Но на урока по ТАС, аз чета откъс от текста и нищо не разбирам, независимо, че зная всички термини. Той ми се струва някакъв си китайски език. Защо?

Отговор: Този език ти си длъжен още да го изучаваш. Думата „език” произлиза от понятието „езиче на везни”, намиращо се по средата.

По мярата на онова, как ти ще постигаш духовните определения, по средата между доброто и злото, – ще строиш твоя език.

Това е средната линия, която човек е длъжен да построи в себе си. Тогава ще започне да разбира и усеща градациите на свойствата.

До като човек, не достигне духовното усещане, колкото и да учи – у него, почти нищо, не остава от изученото. Подобно на онова, да му обясняваш хиляди пъти вкуса на ястие, което той никога не е опитвал.

Та нали всички наши възприятия – това са вкусовете. Всички определения, съществуващи в ТАС, кабалистите „опитали”(таамим) от светлината, влязла в желанието (тох кли) с намерение да отдават, съгласно закона за подобието на свойствата.

Първото съкращение действа и не ни дава възможност да получим светлина, ако не сме му подобни. Без екран, без намерение да отдаваме, ние не можем да усещаме светлината.

За това, до като нямаме екран, ние не разбираме за какво става дума. Та нали всичко се постига чрез усещанията.

За това се казва: „Опитайте – и ще се убедите, колко е хубав Творецът!”. Аз съм длъжен да Го „опитам”. Та нали всичко това го постигам в мен.

И затова, това се явява проблем. Колкото ти да учиш тук, този език постоянно се изпарява.

Но от друга страна, той те подготвя за онова, да започнеш да усещаш. А когато в теб се появят усещанията, ти ще разбереш, за какво става въпрос.

Тогава няма да ти се налага да учиш. Изведнъж ти ще започнеш да разбираш, кое, как се нарича. На тебе няма да ти бъде вече необходимо да четеш за това в книгите. 

Усещайки някакво духовно явление, ти ще знаеш, как то се нарича. Откъде? Кой ще ме обучи? Никой.

Светлината, се облича в твоите желания, предава им своето впечатление по четирите стадия – таамим (вкус), – некудот (точката под буквите), – тагин (короните над буквите), – отие (буква), и строи в теб гематрията (числовото значение на буквите).

Тази гематрия се превръща в слово. Ти го „четеш” и изведнъж започваш да разбираш: Това желание се нарича „дърво”, а това – „слънце”. Ти знаеш, че това е така. Даже ако живееш някъде на кравя на света и не знаеш езика, ти ще започнеш да разбираш.

От урока ( Въвеждане в науката кабала) 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Ние можем да изискваме от светлината всичките необходими на нас поправки и напълнения.

Всичко, за което само можем да си помислим, го има в светлината – та нали това е нашият източник, който ни е създал.

Когато със всички наши действия (учение, работа в групата, разпространение на кабала), ние притегляме светлина и тя започва да ни действа, след някакво време при нас идва усещането, сякаш стоим срещу нещо, непознато.

Това е светлината, започваща да се приближава към нас, независимо, че ние не я виждаме, но я усещаме, как до нас достига нейният „полъх’’(руах).

И тогава ние можем да приложим някакви действия, страхувайки се, да не я загубим – да загубим тая светлина, това усещане.

Така започвам да строя своите отношения със светлината, страхувайки се, че тя ще изчезне – отношения на отдаване. Светлината ми дава да разбера, че ако не искам да я загубя – аз съм задължен да бъда отдаващ!

И аз започвам през всичкото време да се проверявам, старая се да бъда в такова намерение и свойства, за да изляза от своето его. И тогава аз чувствам около себе си или в себе си някакво присъствие на светлина.

Така човек започва да изгражда „сянка” на своето природно, естествено желание да се наслади. Такова упражнение си прави с нас светлината, сякаш ни казва: „Ти искаш да ме усещаш ?! Тогава прави тъка! А ако не – Аз изчезвам…”.

Тази игра постепенно приучава човека да остава в „сянката”, докато това не стане за него, като втора природа.

Сега той иска да бъде в сянка, чувства, че това е особено състояние – извисяване на своите лични разчети. Така от „ло лишма” идват към „лишма”.

Той вижда, че от това състояние полъхва съвършенство и вечност. Тоест, то му е за благо. А след това той започва да цени само това състояние, само това свойство – отдаване и любов към ближния.

Всичко това прави с нас светлината със своята игра – приближавайки и отдалечавайки се, за да бъде сянката ту от страна на светлината, ту от страната на човека; ту човек скрива своето егоистическо желание, ту светлината скрива себе си.

Така човекът постепенно изгражда свой анти-егоистически екран (масах).

 Урок по статия от книга ‘’ Шамати’’ 16.04.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→