„Предговор към книгата „Паним меирот“, п.5: И оттук разбери казаното в „Зоар”: „Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнание“.

И това се среща още в много източници, в които се говори, че само чрез разпространение на науката Кабала сред масите, ще бъдем удостоени с пълно освобождение.

И е казано от мъдреците: „Нейната светлина връща към източника“… Така че всеки поотделно и всички заедно не ще могат да изпълнят своето предназначение, заради което са били създадени, освен чрез постигане вътрешната част на Тора и нейните тайни.

… И в съответствие с това, разпространението на науката Кабала и идването на Машиаха зависят едно от друго.

С други думи, нашето поправяне е невъзможно без разпространението на науката Кабала. Човек е устроен така, че сам не може да се свърже с висшия свят, тъй като е противоположен на него. Той може да направи това само по „изкуствен“ начин.

Ние се намираме в този свят, в това егоистично желание, за себе си. В това желание може да се пробуди малко егоистично желание към висшия свят – точката в сърцето.

В сърцето, желанията на този свят, усещаме празнота, разочарование. И в допълнение към това усещане за празнота в нашия свят, в нас се събужда точката в сърцето – неразбираем стремеж, тъга за нещо по-висше.

Тези две желания заедно: празнотата по отношение на този свят и стремежът към висшия свят, са подготовка към усвояване на висшия свят.

Това е максималното, което човек получава вътре в себе си, в нашия свят, за своя духовен напредък.

Останалото получава отвън – изкуственото средство в този свят – кабалистична група, книги и учител.Това са средства, приготвени за нас свише – в нашия свят тази възможност не съществува.

Излиза, че вътре в човека се намира зародишът на бъдещето – точката в сърцето. И извън него възниква зародишът на бъдещото обкръжение – книги+учител+група – чрез това обкръжение той се съединява с духовния свят.

Авраам е разкрил възникването в човека на:

(.) на душата + обкръжението (книги+учител+група),

даващи възможност да се привлича светлина от духовния свят, развиваща от (.) на душата, за да може чрез развитата душа, човек да се издигне в духовното.

(.) и нейното обкръжение – нашето 1. най – малко и 2. разбито (станало егоистично) духовно състояние.

Използвайки го, ние можем да поправим (.) – разбития (егоистичен) зародиш на душата (.).

Затова разпространението на науката Кабала е абсолютно необходимо – без това никой от нас няма да знае какво трябва да правим: как с помощта на обкръжението (книги+учител+група) да развием зародиша на душата (.) и да усетим в него поправения и развил се духовен свят.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот“, 30.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваеце“, п.252: Но Итро не бил толкова против Моше, тъй като Лаван бил магьосник, и с магия извършвал всички свои деяния против Яаков.

А тъй като сега Яаков не пожелал да остане там, защото Творецът му казал: „Върни се в страната на своите бащи“, затова не пожелал да остане, пренебрегвайки заповедта на своя Господар, и затова не поискал разрешение.

Има два вида сили. От една страна – силите, които не ни позволяват да се обединим, наречени „помощ против“, като че ли противодействащи на нашето свързване. От друга страна – силите, способстващи обединяването.

Необходими са ни и двата вида сили. Ние трябва да разпознаем всички, като че ли „отрицателни“ сили, всички „грешници“ вътре в нас (Лаван, Ейсав и прочие), и противоположните на тях – „положителни“ сили (Яаков, Ицхак и други).

Всички тези сили действат или „за“ или „против“ нашето обединяване. А ние трябва да вземем решение – коя от тях и по какъв начин ще победи.

Ясно е, че тогава откриваме, че всичко трябва да бъде така, както е написано в Тора, и по такъв начин разкриваме цялото нейно повествование. Къде? Във връзката помежду ни са силите на разединението и силите на обединението.

От урока по Книгата „Зоар”, 01.07.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Защо ми е все по-трудно да уча Зоар?  Не само, че не чувствам да се придвижвам напред, а дори чувствам, че се връщам. Отварям книгата и се чувствам така, сякаш дори по-голямо бреме пада върху мен.

Отговор: Представи си човек, който е обременен с голям проблем и постоянно мисли за това. Дори, когато извършва всякакви други неща, неговото сърце и ум са насочени към проблема.

Подобно на жена, която ходи на работа и трябва да остави болното си дете в къщи – тя мисли само за него.

Когато твоето сърце добие желание, което е способно да мисли анти-егоистично, ти ще можеш да разбереш, че Зоар говори единствено за обединение. Постепенно ти ще развиеш нужда от това. Тогава, то ще дойде като усещане. В крайна сметка, всичко, което чувстваме е обединението (Висшия свят) или липсата му (нашия свят). От това се изгражда в нас картината на света .

От  урока по книгата Зоар – 30.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако ги нямаше произведенията на Баал Сулам, бихме ли могли да привлечем светлината на поправянето от други източници?

Отговор: Не, ние нямаше да имаме никакъв контакт със светлината. На нас ни е необходима система, която да ни позволи да установим връзка с нея. Затова трябва да благодарим на кабалистите.

Всяко предишно поколение трябва да се подготви като почва за следващото поколение. С една дума – както културните слоеве на почвата, както при археологическите разкопки.

Така и ние, през цялото време прибавяме слой след слой и подготвяме почвата за следващото поколение. Без тази добавка сме неспособни да растем.

До Баал Сулам кабалистичното знание е било разпръснато  из разни източници. Но той ги е събрал и окомплектовал в една система.

Тук се има предвид не просто книга, която ни е удобно да четем, а вътрешна система, с помощта на която сега можем да получаваме светлина.

Това поправяне е подобно на онова, което са направили кабалистите от времето на Талмуда, след което не ни се налага да подлагаме телата си на страдания, за които е казано: „Храни се с хляб и сол и пий проста вода”.

Те са направили такова поправяне в общата система, така са обединили всички души, че през тази система вече може да се получава светлина, достатъчна ни за нашето поправяне.

И такова поправяне е направил Баал Сулам. Той не просто ни е написал книги с подробни обяснения. Тъй като четеш – и нищо не разбираш!

Но той е направил така, че чрез неговите произведения ние да се съединим с духовната система и да притеглим към нас светлината, връщаща ни към източника.

Без него ние не бихме направили нищо! Понеже светлината трябва да премине през построената от него система, само тогава тя ще се приближи към нашите души. В това и се състои неговата особена мисия.

Затова имено чрез такива произведения, като „Учението за Десетте Сфирот”, „Въведение в коментара Сулам” ние получаваме обкръжаващата светлина.

Това не може да се получи от други произведения, защото там няма необходимия ни ред и система, която е организирал за нас Баал Сулам.

От урока от статията „Предговор към „Паним Меирот””, 01.07.2010

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Зоар, глава ”Ваеце”, т.219: …Когато Творецът решил да ги приближи до Себе си, Той им дал стъпалото „хляб на бедността”.

„Хляб на бедността” – това е цар Давид, за когото е казано: „Тъй като съм беден и нищ”.

Цар Давид – Нуквата в онова време, когато тя получава осветяване от лявата Бина, и тогава тя се намира на едно и също стъпало със Зеир Анпин, четвъртата основа на престола, Бина, и тогава;

Нуквата, съединена с Бина и не извършваща зивуг със Зеир Анпин, със своя мъж. И за това тя е бедна, лишена от светлина, и се нарича „хляб на бедността”, доколкото хохма не свети без хасадим.

И тогава е казано: „Тъй като съм беден и нищ”. И това стъпало на Нуква се явява като нейно първо стъпало.

Като че ли богатството е в светлината  Хохма. Но какво ще ти даде светлината Хохма, ако не можеш да я използваш , без да я облечеш със светлината Хасадим – тя ти донася тъмнина?

Тогава е желателно да нямаш Хохма, докато нямаш Хасадим. Според наличието на светлината Хасадим се разкрива цялото твое богатство в светлината Хохма.

И затова, богатството се измерва само със степента на светлината Хасадим, която духовния съсъд (кли) притежава. Понеже Хохма може да свети според Хасадим  .

Затова „хляб на бедността” означава, че ти имаш светлината Хохма, но нямаш възможността за нейното разкриване – светлините Хасадим, в теб няма отдаване и любов.

От урока от Книга Зоар, 30.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тази точка, която се появява в сърцето, в опустошеното желание в този свят?

Отговор: Всички желания на човека се наричат „неговото сърце”. Точката в сърцето е бившата връзка на сърцето с другите сърца, останала от разбиването на връзката между тях.

Някога сме били свързани чрез своите желания, сърцата, заедно – в една система Адам. Тези взаимни връзки между нас са изчезнали – останали са само разбитите парчета.

Съединени заедно, ние сме представлявали духовен съсъд – единно желание, напълнено със светлина. С разкъсването на връзката между нас, светлината е изчезнала.

Необходимо е изчезналата светлина да се върне и да възстанови предишната връзка, да ни направи отдаващи един на друг, „да ни върне към източника”.

Затова тя се нарича „Светлината, връщаща към източника”, към доброто, възвръщаща ни към взаимна връзка, която се нарича добро.

Тази връзка е всъщност Твореца. Той се намира във връзката между нас, а самото желание (сърцето)  е само материал на творението.

То не се променя и може да бъде малко или голямо, но състоянието ни зависи от степента на връзка между нас.

Засега тази точка в сърцето не се усеща от всички. Нашето егоистично желание трябва да се развие до определено ниво, за да се прояви в него точката в сърцето.

В началото желанието усеща празнота от този свят, а след това разкрива в себе си стремеж към друго напълване…

При това напълване, светлината не се намира в желанието, а му свети отдалече и затова се нарича обкръжаваща светлина.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 30.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако дам нещо на своя син, той няма да почувства срам, защото аз го обичам. Защо тогава трябва да чувстваме срам пред Твореца, ако Той ни отдава?

Отговор: Синът не чувства срам, получавайки от баща си, защото му принадлежи и се чувства част от него.

Той получава всичко от бащата, с правото си на син, но всичко, приемано от него, не е негово, а на бащата. По този начин, обаче, синът не се развива самостоятелно.

Тази форма на развитие се нарича ”зараждане” и ”отглеждане” – синът, като  мъничък, получава всичко от бащата – от възрастния.

Но после децата порастват и започват да се откъсват от бащата. Искат да станат самостоятелни и вече не желаят да получават от родителите, защото това ги задължава да состанат под тяхната власт. И бащата чувства, че е дошло време да се отдели от сина, за да станат децата независими – възрастни – да могат и те да станат родители на своите деца.

Затова, според  независимостта си, децата се откъсват от бащата и не получават от него, а печелят сами.

Творецът желае ние да станем независими, подобни на Него. Затова, Той прави Съкращаване, създава Свое скриване и ни дава възможност да станем такива, какъвто е Той – със собствени сили, сами да спечелим това съвършенство, величие и изпълване. Иначе ще останем малки, получавайки всичко от Него и цялата ни работа ще се състои само в отмяна на себе си, пред Него за да се направим малки и през цялото време  да молим. Но Творецът не желае ние да оставаме в това състояние. Затова на този етап, когато ние, като малки, се учим от Него да станем такива, какъвто е Той, получаваме независимостта си.

В духовното развитие, даже в стадиите ”зараждане” и ”отглеждане”, ние действаме срещу природата си и затова вече тези степени са нива на нашата независимост.

Целият проблем е да създадеш творение, т.е. да му придадеш независимост за да се откъсне от Твореца, тъй като без откъсване от Него – няма творение.

Откъсването е необходимо и задължително. Това е нашата същност – иначе, ние не се чувстваме съществуващи.

А засега, даже не си се представяме като капка семе в Твореца…

От урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световете АБЕА, по които ние се изкачваме като по стълба, се раждат така, че висшият духовен обект (парцуфът) избира най „светлите”, най-малко пострадалите при разбиването на информационните записи (решимо), поправя ги и ражда следващия след него нисш духовен обект.

Така и аз избирам някакво ниво на онези решимот, информационните данни, които сега мога да поправя, и това става моята нова реалност, моят свят.

Аз сякаш слагам нови по-силни очила и мога да разгледам следващия, много по-нисък слой на информационните записи.

Светлината започва да идва отгоре не само до моето най-светло решимо, но доколкото аз вече съм го реализирал, създал съм по неговите данни свой духовен парцуф, през него започва да преминава светлина по-дълбоко, до записите, отнасящи се към следващия парцуф.

Така слой след слой, желанията стават пригодни за това, да получим въздействието на висшата светлина.

А висшият парцуф, построен на предходния етап, става буквално като леща, като лупа, фокусираща светлината на много по-ниските слоеве на информационните записи.

Избират се записи от един слой, строи се по него един духовен парцуф, през него преминава светлината по-нататък и разкрива информационните записи, отнасящи се към следващия духовен парцуф.

И така всеки път, създаването на висшия парцуф дава възможност на висшата светлина да се пристрои към следващия слой от желания и да влезе в съприкосновение с тях.

А преди това те просто не се усещат, защото са твърде далече един от друг по своите свойства.

Но раждащият се сега парцуф става като адаптер между висшата светлина и информационните записи, намиращи се в следващия по-нисък слой.

Така стъпало след стъпало идва поправянето. Всеки, завършил изграждането и поправянето си, предава целия пакет от решимот по-нататък, за да може следващият духовен обект да избере и отдели оттам своите записи, и завършвайки своето поправяне, да предаде остатъка по-нататък.

Така ние трябва да изпълним своята работа – да изберем най-светлото и леко решимо/желание и с него да работим, а на останалото засега да не обръщаме внимание, то ще се изясни по-нататък.

От урока по статия „Въведение в коментара Сулам”, 29.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Религията е била дадена на нацията на Израел по време на изгнанието, за да може нацията да осъзнае злата природа на егоизма и да развие нужда от Поправящата светлина. Всички други нации е трябвало да се развиват чрез техни собствени религии и вярвания. В древен Вавилон, Абрахам „е дал подаръци (системи от вярвания) на децата на неговата незаконна съпруга и ги изпратил на Изток”. Нациите наблизо получили тези „подаръци” във формата на световните религии Християнство и Ислям. Те са считани за подаръци, защото идват от Твореца и тяхната мисия е да доведат хората по-близо до Него. Последователите също са призвани да помогнат на човек да осъзнае злата природа на своя егоизъм.

Всички религии са „обратна” връзка с духовността. Тази връзка в основата си ни показва, че сме противоположни на духовността.  Постепенно, ние разкриваме, че нашият егоизъм се е развил до степен, от която няма връщане; това е като раков тумор, който ни унищожава. Това се разкрива с помощта на светлината. Цялото наше историческо развитие се е случило под влиянието на Висшата светлина. Светлината прави всичко като действа върху нас директно или в обратна форма.

Светлината развива нашия егоизъм и постепенно ни изяснява неговата природа. Позволява ни да видим, че съществуваме в зла, егоистична природа и че ние различаваме само тъмнина, което е само онова, от което имаме изгода. Ние бавно осъзнаваме егоизма като зло, като причината за цялото зло в света. Виждайки целия егоизъм, ние тогава се стремим към добрина.

Това са всички необходими етапи за нашето развитие.

От ежедневния урок, 29/06/2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Ако не чувствам срам пред Твореца, значи ли, че не изпитвам необходимост да бъда независим?

Отговор: Разбира се, сега още не усещаме потребност да станем независими, защото не чувстваме, че зависим от Твореца.

Затова сме длъжни да преминем през последователен, причинно-следствен процес на развитие на творението.

Виждаме това в примера с нашите деца, желаещи да се развиват – те не искат да слушат родителите си, стремят се да правят всичко сами. Природата ги заставя да постъпват така, иначе те няма да пораснат.

Така и ние. Но това при условие, че аз чувствам себе си зависим от Твореца, когато Той прави всичко вместо мен. Аз не искам да оставам в такова състояние, а искам да бъда независим, голям, да правя нещо сам!

Затова творението започва да усеща срам, зависимост от Твореца и се откъсва от Него.

Тоест ние сме готови да приемем за себе си скритието, желаем да го усетим и да се грижим то да не изчезне.

А над скритието строим своето подобие с Твореца и това скритие – Първо Съкращение, не отминава, ние го приемаме за себе си. Не искам да бъда анулиран пред огромната сила на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→