Казано е: “Цялата Тора започва с Тайната (Сод)”. ПАРДЕС (последователно постижение на духовната реалност) започва със ”Сод” (Тайна), а завършва с ”Пшат” (знание, обикновено тълкуване).

Сега ние не усещаме, че стоим пред Тайната, че всичко е плътно затворено. ”Пшат” означава, че всичко е обикновено, понятно, всичко е разкрито – това е последната степен на постижението.

Започвайки да постигаме духовното, ние се издигаме от нашия свят в свят Асия, където разкриваме ”Сод” (Тайната), че всичко за нас е тайна, всичко е скрито. Така разкриваме в свят Асия.

Когато се издигнем в свят Ецира, то ще разкрием ДРУШ (изяснение), а ако достигнем свят Брия – ще разкрием там РЕМЕЗ (намек).

Ако достигнем свят Ацилут – ще ни се разкрие ПШАТ (знание) и всичко пред нас ще бъде открито – обикновената висша светлина, изпълваща цялата реалност.

От урок по Книгата Зоар, 25.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Пристъпваме към четене на Книгата Зоар, след като сме се подготвили за нея, изучавайки статиите на Рабаш в първата част на урока, т.е. когато сме готови да получим светлината, връщаща към източника.

Какво означава „готови”? Ние имаме желание за това – желание именно за вътрешно изменение, към придобиване на свойството отдаване над нашия земен разум и усещане. Искаме това свойство да властва в нас.

Но какво да направим, ако в човек няма желание за това? Ако не чувства, че не му достига свойството отдаване? Ако в него няма дори желание да усети този недостатък? Какво да прави?

Нека също бъде сред тези, които желаят да придобият свойството отдаване. Този, който чувства себе си като почти нямащ отношение към това, нека се постарае като младенец да се приобщи към, тези, които се учат. Тъй като е казано за науката кабала: „Ще изцели всяка плът”.

В нашия свят здравия човек все понякога преминава през медицинско изследване: „А ако открият, че съм болен?” Защо ти е всичко това, ако си здрав?.. – „Искам точно да знам, че нямам някоя болест, която може да се развие, а аз все още не я усещам”.

Така и ние. Затова, ако дори не усещаме недостатък на свойството отдаване и се чувстваме „здрави”, ние вярваме на великите кабалисти, които ни съветват да се проверим.

И затова четем Книгата Зоар, дори без усещането на потребност от нея: възможно е за сметка на това четене, към което аз не се чувствам съпричастен, не усещам в него никакъв вкус и необходимост – аз все пак ще се проверя и ще видя, че в мен има отрицателни свойства, които като изправя ще достигна нещо хубаво (ще оздравея).

От урока по Книгата Зоар, 28.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да се стремим към отдаване, ако ние не усещаме духовното, не виждаме пред себе си ясна целта, някакви си духовни обекти и форми?

Как мога да се ориентирам сред тях, да направя поне някаква крачка в тяхна посока, без да сгреша?

Отговор: Всичко това е вярно, ако говорим за външното. Но духовно се нарича вътрешният свят и трябва вътрешно придвижване, което се случва за сметка на нашите вътрешни изменения.

Избирайки обкръжението, което ще ми влияе, всеки път избирам какви ще бъдат моите следващи желания, промени. И постоянна проверка: придвижвам ли се или не, основана на това, за сметка на какво аз се придвижвам.

Получил ли съм егоистично напълване и удовлетворение от това, че нещо съм извършил, чул съм одобрение, почувствал съм гордост от самия себе си, повече усетил, повече разбрал – или се придвижвам, без да гледам на пустотата, във всичките тези егоистични желания, и готов да вървя, без да получавам в тях напълване, а за сметка на друга сила.

Каква е тази друга сила – аз не знам! Това е силата на отдаването, любовта, която изисквам да ми се даде. Тази сила е невъзможно да се получи от групата – групата може само да ми внуши важността от нейното получаване. Но самата тази сила е длъжна да дойде от Твореца.

И тогава изведнъж започвам да усещам в себе си цялата вътрешна лаборатория – и не се нуждая от никакви външни образи.

Аз започвам да виждам, че всичките тези градации на свойствата и тяхното изясняване се осъществяват вътре в мен. А какво се случва отвън, за мен не е важно.

Също виждам духовната цел вътре в мен – в това да работя само с горивото на любовта и отдаването! Аз искам, моите желания да се напълват от обкръжаващата ни светлина, а не пряко напълване – усещане на отдаване, а не насищане със светлина.

И се получава така, че аз отстранявам всички тези съмнения : къде е тази висша цел и как мога да я постигна?! Понеже сега чувствам, че тя се намира вътре в мен и аз проверявам и я  оценявам по онова, от какво се напълва моя духовен съд, от какво той получава жизнена енергия, какво чака – преситено напълване или само гориво за работа?

И в такъв случай аз вече не чувствам, че ми липсва каквото и да било зрение и външни признаци по пътя на духовното – а всичко това се намира вътре в мен.

Когато човек постепенно премества своето внимание от външните параметри към вътрешните – това е онзи същия преход, по който можем да проверим себе си, доколко ти си се приближил до махсома – границата, отделяща ни от духовния свят (ниво).

Понеже човек започва да се управлява (манипулира) отвън, с помощта на Твореца, с помощта на групата така, че може да работи не заради това, за да израсте съгласно своите егоистични критерии, а по-високо от знанието.

Той започва да работи с някаква чужда енергия, която не е имал по рано. Неговото тяло, машина, започва да работи от само себе си, като ”вечен двигател”- това означава, че той вече е започнал да получава енергия за отдаване, която му служи за гориво.

От урока по статия на Рабаш. 28.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваеце“, п.133: …И тъй като тези НЕХИ се съединяват с по-ниския по време на малкото състояние (катнýт), то след това, по времето на голямото състояние (гадлýт), когато висшият връща на своето стъпало собствените НЕХИ от мястото на по-ниския, с тях към мястото на висшия се издига и по-ниският, който е прилепен към тях. Благодарение на това, по-ниският получава светлината на висшия.

Да предположим, че сме прочели някакъв откъс от «Зоар». За какво става дума в него? За връзката между душите, между частите на реалността – и за нищо друго.

Какво е разликата за мен, с какви думи се говори за нея – ХАГАТ, висшият, Лея… Във всички случаи, аз не разбирам какво се случва тук. Кабалистите вземат думи от нашия свят и обясняват съотношенията на силите в духовния – в напълно различна действителност.

Но аз, четейки всяка дума, трябва да си казвам: „Това е връзката между душите. Това е свойството отдаване, което цари помежду ни. И висшата светлина, изпълваща душите, т.е. нашите желания, и съединяваща ги в общ духовен съсъд. И това е Творецът, разкриващ се в творението. И творението, усещащо Твореца».

Зад всички тези думи, аз винаги трябва да виждам една реалност. Тогава за мен не е важно какви думи чета. Но аз чета, за да си кажа след всяка дума, че тук се говори за единство, за свойството отдаване, изпълващо цялото желание за наслаждение.

Но по-правилният, по-вътрешният начин е, през цялото време чувственно да усещам, че става дума за единство, връзка, любов, сливане, за единна реалност, за поръчителство.

А всички думи, само детайлно изясняват в мислите и разума ми онези усещания, в които се намирам. Така ще бъде значително по-леко и правилно да възприемаме всичко, за което четем в „Зоар”.

От урока по Книгата „Зоар”, 25.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: По какъв начин лошото образование е свързано с липсата на обединение между хората? Аз не виждам връзката тук.

Отговор: Това, което наричаме „образование“, дава образование, но не възпитава. Училището не изгражда от детето човек, а му дава само знания – по физика, химия и т.н.

Ние наричаме образователната система възпитателна, но тя изобщо не възпитава. Това се вижда от резултатите, а също и от предметите, които се изучават там.

Колко уроци и беседи, свързани с възпитанието на човека, има в училище? В програмата има само физика, химия, четене, писане – а след това се учудваме, защо имаме трудности с децата.

Училището подготвя роботи, които са били научени да работят в предприятията. В това се състои задачата на училището – да подготви работник (инженер и др.), който ще работи на „конвейера“.

А какъв човек ще стане и как ще живее – никой от образователната система не се интересува от това. Защото  всъщност, това не е възпитателна система!

Тази образователна система никога не си е и поставяла задачата да възпитава човека. Тя възниква по времето на промишлената революция, когато е било необходимо от селяните да се направят работници.

Тогава са създали и съвременното училище, за да се научат малко да четат, пишат и пр. За да може този, който цял живот е работил с кравите и със земята, да работи с машините и да разбира най-простите физични и химични закони и да изпълнява инструкциите.

Затова е било създадено училището и в този вид съществува и досега.

Но сега, ние трябва да преминем към истинска „възпитателна“ система, а това е нещо съвсем различно.

И тя ще се основава на това, не колко знаеш по физика или математика, а доколко си човек!

Човек е този, който е свързан с останалите! Само според тази връзка можеш да бъдеш наречен човек, а не от количеството научни знания.

Ако успяваш само в областта на науката – това ще ти помогне само да създадеш по–страшно оръжие.

Защото към своето непоправено его, ти ще добавиш знанието, получено в училище, и ще започнеш, с негова помощ да използваш всички останали хора. И това ще определя твоя житейски успех.

Днес възпитават човека така – първо го питат: каква специалност си избрал, и колко се печели от нея? И това се нарича образование?!

Ако хората видят, че се е появила система, позволяваща наистина да се даде на децата образование, те веднага ще откликнат. Тъй като този проблем е ясен за всички.

Днес хората дори не искат да раждат деца – няма какво да дадат на децата. Те не желаят да ги създават, за да не ги обричат на напразни страдания.

Затова е необходимо да се доведе до знанието на хората, че всички проблеми в обществото и в нашия личен живот, се дължат единствено на липсата на връзка помежду ни. А тази връзка може да се постигне само по пътя на светлината.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот“, 28.06.2010

Filed under: Възпитание, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние можем да съществуваме или в получаващо или в отдаващо свойство и да ги реализираме.

Та нали само две сили управляват мирозданието, две природни сили – силата на получаването и на отдаването.

Едната от тях е силата на получаването, което изначално се намира в нас, ние сме родени с нея и за това я смятаме за естествена.

Но всъщност няма нищо по-естествено отколкото свойството на отдаване. Само, че то не се намира в нас и за това ни се струва неестествено, изкуствено, нямащо никакво отношение към реалността.

В действителност обаче, истинската реалност – това е именно свойството на отдаване, та нали цялото мироздание, освен нашия свят, пребивава в него. И само ние съществуваме в миниатюрното, затворено, въобръжаемо пространство, в свойстовото на получаване.

И тъй като това пространство е затворено и откъснато от всички светове и от Твореца, ние смятаме, че освен него не същствува нищо друго, подобно на червея в ряпа, който мисли, че целият свят прилича на тази горчива ряпа, в която се намира той, глупав и неразбиращ, че отвъд нейните предели съществува огромен, светъл, сладък и прекрасен свят. Така и ние.

Затова е необходимо да се разбере, че свойството на получаване, в което пребиваваме ние е мизерно и ограничено, дадено ни само за това, чрез него да познаем неговата противоположност – свойството на отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 27.06.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В книгите винаги има главен герой, около когото се развива цялата история.

Ако аз чета кабалистична книга и се опитвам да си представя всички тези сили вътре в себе си, там също ли има някаква централна сила и второстепенни, по-маловажни?

Отговор: Когато ти четеш кабалистична книга, не е важно до колко я разбираш, а твоето усилие.

В доховното разкриване има противоречие: от една страна разкриването става интимно, лично, в мен, но силите необходими за това разкриване съм длъжен да получа от другите, чрез съединението ми с останалите души.

Излиза, че едното противоречи на другото. На мен ми се иска да остана само с Твореца, с моето духовно желание, светлината, която се връща към източника.

Но ако аз искам да разкрия духовното, аз мога да го видя само в светлината на отдаването, а светлината на отдаването може да дойде при мен само чрез групата.

Получава се, че аз с точката в сърцето, духовното желание, чета книга и искам да изградя в себе си картина, каквато описва книгата. Но как мога да осъществявам своите изменения?

За тази практическа работа ми е дадено само обкръжението, групата. Само при нашата взаимна връзка, ако аз правилно се отнасям към тях, а те правилно се отнасят към мен, от нашето съединение ние издигаме молбата, МАН.

И вече в отговор аз получавам светлина свише, връщащата се към източника – правилното отношение, което ми позволява да видя това, което е написано в книгата.

Ето тогава започвам да се пренастройвам и виждам своята истинска връзка с останалите. Тогава вече нямам проблем да се съединя с тях.

Те всички се превръщат в мой свят, в който аз реализирам това, за което съм чел – аз чувствам свойството на отдаването във връзката с другите, връзката за която разказва книгата.

А за сега, все още, чувствам конфликт, който не мога да разреша. Аз съм съгласен с такива отношения: аз и Творецът, аз и книгата, аз и светлината, аз със самия себе се, аз и света, аз и групата. Но всичко трябва да започва с мен.

А тук е необходимо съединение между мен и останалите, за да мога да им служа, само за тяхно благо… това е нещо напълно неразбираемо за мен.

Как аз мога да превключа от себе си към другите и да не чувствам разлика между тях, разкривайки, отдавайки им своето сърце?

В началото аз се отнасям към книгата егоисточно, но после разбирам, че ми е необходима силата на отдаването.

А когато осъзнавам, че в мен няма и не може да има такова свойство, разбирам, че ни е необходима светлина, връщаща се към източника, за да мога да се пренастроя по книгата. 

Затова от нашето общо желание, получено от групата, ние издигаме МАН и в отговор получаваме светлината на поправянето и се отнасям към книгата по нов начин, мога се построя по нейните указания, т.е. сглобявам своето „лего”.

От урока по Книгата Зоар, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Увод към коментарите „Сулам”, п.78: Лявата линия се бори с дясната линия, защото лявата линия, предназначена за светлината Хохма, иска да омени дясната линия, която е предназначена за светлината Хасадим. И така протича сблъсъкът …

Сблъсък се осъществява, ако две противоположни страни искат да се съединят. Защото, ако няма нещо, което да ги съединява и притегля едно към друго, не би възникнал сблъсък!

За да има сблъсък, обектите трябва да бъдат противоположни един на друг по своята природа, но да се стремят да се съединят, съгласно своето желание.

Тоест трябва да присъстват две противоположни тенденции: от една страна има ляво и дясно, а от друга страна, трябва да се съединят.

Но как могат да се съединят? Ако имат някакво по-високо, еднакво за двата обекта желание, по-висока възвишена цел, тогава всеки от тях може да се откаже доброволно от своята природа и над нея да се съедини с нещо противоположно.

Тук се извършва работа на лявата страна спрямо дясната и на дясната спрямо лявата, които са готови да се откажат доброволно от своите свойства и да постигнат съединяване, което е над тяхната природа.

Затова се случва сблъсъкът им, конфликтът между тяхната природа и тяхното намерение, което е извън природата им.

Сблъсъкът бива само:

1. Между противоположности;

2. Между такива, които имат нещо общо извън тях. И именно това общо между тях ги довежда до сблъсък.

От урока по статията „Увод към коментарите „Сулам”, 26.06.2010

Filed under: Ежедневен урок, Кабала - Няма коментари→

Не трябва да се забравя, че главното е въздействието на висшата светлина върху нас! Това е най-важният компонент, за който ние винаги забравяме.

Когато светлината въздейства върху нас, тя ни позволява да почувстваме малко и от другата страна – природата на отдаване и нейна малка искра, която е в нас, започва да расте.

Аз целият се намирам вътре в своя голям егоизъм, с тази единствена дадена ми искра на отдаване – точката в сърцето. И ако изучавам кабалистични книги и работя с другарите, желаейки да ги присъединя към себе си, с това аз привличам обкръжаващата светлина, която ме връща към източника.

Моята точка в сърцето се разширява и става по-голяма, и в този допълнителен обем аз започвам да усещам, какво е отдаване – в противоположност на получаването, което е егоистично свойство. И така, изучавайки едното в контраст с другото, мога да проверявам тези качества – плюс срещу минус.

Както е във физиката и химията – за да оценя, винаги е необходимо да сравня противоположностите, в противен случай, няма да мога да направя разлика. Трябва да има светлина срещу тъмнината, само тогава ще започна нещо да разбирам.

Затова, сядам и уча, и макар че нищо не разбирам,  постепенно привличам към себе си обкръжаващата светлина, благодарение на това, че се намирам в група и в близост до оригиналните първоизточници.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Наградата в духовното – това самите усилия ли са?

Отговор: Наградата – това е екранът и отразената светлина. Самите усилия ние не можем да оценим и измерим.

Нужен ни е екран и отразена светлина – единственото, което можем да придобием. Всичко останало се намира в изобилие – вземай!

Разрешението да получиш (като входен билет), да вземеш определена порция – това е отразената светлина.

Съгласно отразената светлина, която възниква в тебе, влиза в теб, влива се, ще се прояви напълването, сливането с Твореца, изобилието, съществуващо в творението.

Вземи всичко, но само според степента на отразената светлина. Затова отразената светлина е награда. Тъй като всичко останало не се налага да заработваме.

Висшето изобилие само ще запълни нашите духовни съсъди, желанията (келим) – само да я има отразената светлина.

Но самото напълване ми е нужно не за самонаслаждение, а за да проверя и измеря колко отдавам.

И макар напълването да ми доставя огромно наслаждение, то изцяло се измерва чрез светлината на отдаване, чрез отразената светлина.

От урока по статията на Рабаш, 27.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→