Необходимо ни е да стигнем до състояние, когато усещаме себе си между Египет и свободата, и ще разберем, че ако се обединим, то заедно ще се издигнем над своята днешна природа и ще можем да избягаме от всяко предишно състояние.

А докато няма осъзнаване на злото и човекът все още желае да остане в Египет, с него е безполезно да се разговаря. Необходимо е да почувства изгнанието в цялата му горчивина, с всичките му проблеми и страдания, за да приеме накрая решението да напусне.

Нашата точка в сърцето, ”Моше”, ни изтегля (мошех) от сегашното състояние – напред. Тогава ставаме готови да приемем поръчителството –  не по-рано.

И в това състояние в човека се съвмещават заедно много желания. Разбира се, в него все още остават всичките негови ”египтяни” и Фараонът, но вече се разкрива Моше, Творецът, народът на Израел – всички свойства на човека, старите, егоистичните и новите, алтруистичните.

Човекът се намира в съмнения дали излиза от егоизма, от Египет. Дори след като е излязъл, в него още дълго време има съмнения, правилно ли е направил или е по-добре  да се върне – докато не поправи целия свой егоизъм.

От урока по статията ”Поръчителство”, 17.09.2010

[#21474]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Получавайки духовно пробуждане свише, ние не трябва да чакаме, докато се разбудят и другите.

Първата ”редица” разбудени и стремящи се към Твореца се нарича ”Исраел” и на тях е възложено задължението да водят целия свят към това състояние, без да чакат светът да се пробуди сам, подобно на тях.

Това изглежда странно: ако съм се пробудил в далечна страна, ако аз сам не съм знаел какво търся, и сам все още не разбирам, какво съм намерил, то защо другите трябва да получат това ”на чинийка”: чрез вестник, телеканал, интернет?

И, при това, тук е заложен причинно-следствен ред: едни ги пробуждат свише, а след това те са задължени да предадат своето пробуждане на другите.

Хората, наричащи се ”Исраел”, тоест устремените ”направо към Твореца”, към отдаване, са задължени да разпространяват по целия свят науката кабала – това е апелът на Машиах. ”Машиах” – това е светлината на отдаването и на любовта, разкриваща се в света. Благодарение на нея, хората се пробуждат. А ние трябва да сме посланици на Машиах.

Исраел, вече разкривайки целта на творението и средството за достигането й, е отговорен за това да устремява към Твореца себе си и всички останали. Това е част от нашето поръчителство.

Ние сме задължени да работим заради всеки, който не може да се пробуди сам. Ние поправяме себе си, за да поправим света, за да доставим удоволствие на Твореца. Без тази единна последователност няма напредък.

От урока по статията ”Поръчителство”,19.09.2010

[#21495]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво ме заставя да съблюдавам съюза, сключен с Твореца?

Отговор: Нищо не ме заставя! Например, влюбил съм се в момиче. Но след месец вече не я желая. Какво да правя? Казват ми: „ Трябва да изживееш целия си живот с нея”. Как така?! Това е лъжа, а не повеля на сърцето.

Ако сега я ненавиждам, как мога да живея с нея цял живот?!..Как ще сключим брачен съюз? Ясно е, че по любов няма да изживееш целия си живот, любовта – това е абсолютна лъжа!

Брачният съюз има висш корен – съюза на творението с Твореца, който е основан не на телесната любов, а на постигане на висшата цел. А любов се нарича взаимната помощ в постигането на тази цел.

Разбирайки този принцип, аз трябва да се издигна над желанието да се насладя и да изживея живота си в отдаване. Аз се подписвам не за това, че ще я обичам цял живот – не е възможно и изобщо не зависи от мен, за това даже и не става въпрос. Аз се подписвам за това, че винаги ще се отнасям към Твореца като към Великия, когото желая да разкрия посредством сключения съюз. Затова е казано: Мъжът и жената и Творецът между тях. Иначе брак няма да има!

За мен е важен Стопанина, а не масата с угощения, стояща между нас. Угощението ни служи само като първа стъпка помежду ни, само докато все още не съм построил по-висока връзка със Стопанина , – за да достигна впоследствие тази висока връзка.

Тоест, ние сключваме съюз със Стопанина не на нивото на любовта един с друг, заради наслажденията на масата, както младеж и девойка се омъжват поради животинската любов помежду си. Напротив, ние се ценим един друг, доколкото чрез връзката между нас достигаме висшия корен – високата духовна цел.

Сега възниква въпросът: как можем да удържим тази висока цел? Затова съществува групата – място на твоето поръчителство, способна да ти даде сила на вярата, която винаги ще ти служи като гориво. Сам ти не би се справил. И Творецът не би те удържал, ако ти не приложиш усилия.

От уроците по статията на Рабаш, 17.09.2010

[#21431]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Сега мислим за обединението между нас, защото открихме, че само в него можем да разкрием Твореца. Аз не искам да усещам себе си вътре във връзката между нас; аз искам да усещам всички заедно. И без значение какви проблеми се изправят пред нас – това е само, за да получа възможност да направя още по-силна връзка. Тогава проблемите се наричат „падение заради подем”, но ние трябва да се подготвим за тях.

Представете си, че вече сте постигнали усещането за „извън себе си”. Ако искаме да съществува това поле на връзка между нас, тогава – вътре в паденията, разочарованията и усилията да останем заедно – ще разкрием че единствената сила, която може да ни задържи заедно е Твореца.

Защо ни е нужен Творецът? Защо не можем сами да се свържем заедно? За да може една връзка да съществува между нас, ние трябва да разкрием вътрешната сила, която се крие вътре в нас. Тази сила въобще не ни принадлежи – полето на връзка между нас може да съществува само, ако тази сила (Творецът) се разкрие.

Ние трябва да разкрием Твореца, защото иначе нашето обединение ще бъде безжизнено. То ще бъде подобно на мъртви клетки, които са взети от различни тела и са съединени заедно – но откъде взимаме силата за живот? Как може отвън да вдъхнем живот в едно тяло? Ние не знаем как да направим това. Това е силата на Твореца, който е вътре в материята и ни оживява.

Може да вземем атоми или молекули и да ги свържем по удобен за нас начин. Но откъде ще вземем силата за живот, за да оживим своето създание? Ние не сме способни да направим това и никога няма да можем да го направим. Ние можем да свържем нещата, които вече са живи, т.е. да използваме нещо, което вече е готово.

С нас се случва същото: ние можем да се обединим и да създадем връзка, но кой ще я оживи? Затова ние ще потърсим Твореца! Ние вече започваме да чувстваме, че тази връзка не може да съществува без Него.

От урока по статия на Рабаш, 17.09.2010

[#21433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Силата на вярата е излъчване, идващо свише и се нарича свидетелство на Твореца, както е казано: „И ще засвидетелства за него Твореца, за да не се върне повече към егоизма”.

С какво свидетелства Творецът? С излъчване, което идва към нас по средната линия. Творецът ни свети със Своите свойства, с проста светлина, но идваща към нас чрез системата от светове, където простата светлина формира излъчване в трите линии и ни свети именно в средната линия.

Това дава възможност за осъзнаване на злото (съпоставяне на доброто в дясната линия със злото в лявата линия), анализ на истина/лъжа над горчиво/сладко, подем в отдаване над получаване (вяра над знанието) и формиране на себе си в средната линия на Твореца, Неговите свидетелства.

Аз виждам примера на Твореца, получавам от Него сили и изграждам себе си подобно на Него. И всичко това до този момент, докато Творецът ми свети, но никога в мен самия не ще има сила на вярата. Това се нарича свидетелство на Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 17.09.2010

[#21408]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В духовния път, душите желаещи да се съединят, трябва постоянно да работят, да строят връзка помежду си. Тогава те постоянно въздействат на Малхут от света Ацилут (невестата) и тя пробужда в Зеир Анпин (З”А), връзка на ниво на вярата, а не получаване на наслаждения.

Тогава този съюз съществува, защото в него сме се подписали, че се държим един за друг само поради величието на духовната цел, независимо от това, кой колко плаща.

Например, ако твоето момиче е красиво, и ти получаваш от нея наслада, това е все едно да си продал себе си на нея. Ако живееш с жена, защото тя е красива, можеш да бъдеш наречен „продажен”, защото ти получаваш наслада от красотата й, с която тя като че ли ти плаща.

Затова подписваме съюз в това, че ще вървим с вяра над знанията, че отдаването за нас е по-важно от получаването, и затова аз постоянно търся възможност да укрепя връзката помежду ни във взаимно отдаване.

И според това, как встъпвам във връзка и във взаимно отдаване, започвам да забелязвам, доколко моята „невеста” (групата, духовният свят) е все по-безобразна, а моят партньор (Творецът) – лъжец. Тогава с кого съм сключил съюз, пред кого съм се задължил?! И тогава имаш възможност да вървиш напред с по-голяма вяра над разума (отдаване над сметката за получаване).

От урока по статията на Рабаш, 17.09.2010

[#21428]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Тези, които се наричат „Исра-ел” (стремящи се към Твореца)   напредват чрез тяхната лична работа и отделно от останалото човечество. Това е за сметка на Решимот, които се пробуждат в тях, и желанието на Твореца да ги приближи до себе си.

Те влизат в специален процес, наречен разкриване на душата (Твореца или духовността, което е едно също). Стъпка по стъпка, те трябва постепенно да разкрият непрекъснатия процес, през който всеки човек трябва да премине в съответствие със скоростта, с която техните Решимот се реализират.

Ние можем само да ускорим този процес, но не можем да го променим. Ние можем да ускорим нашето развитие,  като използваме всички възможни средства и преминем през нашите състояние по-бързо и по-правилно. Ние не променяме самите състояния или редът, по който те идват. Нашата единствена свобода е да използваме учебния процес и връзката между нас, за да повишим своето разбиране и усещане, за да разберем тези състояние по-бързо и да ги оправдаем.

Като сме подготвени за тези състояния, ние ги караме да преминават по-бързо и така изграждаме различно отношение към тях. Тогава ние възприемаме всяко състояние позитивно и с разбиране. Ние сме абсолютно безсилни да променим или да повлияем на нещо друго, освен на нашето отношение към това, което се случва.

Нашето отношение към всички състояния, които ние възприемаме или преживяваме (които, очевидно, идват от Твореца) – се нарича намерение.

Намерението – това е моето отношение към моите усещания и към техния Източник, защото „няма никой освен Него”.

От урока по статия на Рабаш, 16.09.2010

[#21305]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нямаме нито заслуги и престъпления, нито подеми и падения, а просто съществува една верига от състояния, които е необходимо да преминем, за да развием в себе си голямо желание (духовен съсъд) и да приемем в него всичкото добро, което желае да ни даде Твореца.

И затова, ние преминаваме през много различни състояния: в чувствата, в сърцето, усещайки горчиво/сладко, и в разума, усещайки лъжа/истина.

Постоянно объркваме анализа в сърцето и в разума, между сладкото/горчивото и истина/лъжа, които се хвърлят ту в едното, ту в другото, но именно това ни помага да построим съвършено желание и ясен разум.

Човек не се ражда герой, готов за възложената му мисия, а висшата светлина създава само една точка „от нищото”.

Тя се отличава от светлината само с това, че има желание да се наслади, вместо желанието на светлината – да наслади.

А всички останали свойства човек трябва да развие в себе си сам, от връзката с въздействието на светлината върху него, благодарение на разбиране и усещане.

Само тогава той ще я познае и ще я почувства: какво има в Твореца, в светлината, и ще стане същият, както Него. Защото състоянието на светлината е съвършено, а в замисъла на сътворението се предполага, че и творението ще стане също така съвършено, както и Той.

Тоест, от точката, творението трябва да получи серия впечатления – приятни и неприятни, ясни и неясни – докато не достигне състояние, когато действително ще чувства и разбира всичко, и ще може да замени Твореца със себе си в Неговата работа.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 17.09.2010

[#21369]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да разбираме коментара Сулам или изобщо коментарите към кабалистичните книги?

Отговор: В резултат на действието на скритата светлина (ОМ) върху устремения към отдаване, той започва да чувства свойствата отдаване и получаване в много техни проявления и връзки.

Това е сходно с нашия свят, който ние усещаме, с неговите множество детайли, техните взаимоотношения. Разкривайки в себе си целия свят на свойствата, той ни разкрива също познание за техните имена.

Тоест, светите книги обясняват на човек за това, което той разкрива вътре в себе си. А книгите написани на езика на кабала му разказват за свойствата, които той разкрива, подобно на това, как съвременната науката ни обяснява за свойствата на това, което ние виждаме.

Затова кабала се явява наука за висшия свят и само в степента на нейното усвояване, душата е способна да разбере собственото си състояние и да предизвика развитието си.

Четенето на книгата Зоар без коментара Сулам може да разкрие на човека висшия свят толкова, колкото глупакът може да разкрие нашия свят. Той вижда, но не разбира нищо.

А усвояването на коментара Сулам дава възможност на кабалиста да разбира и управлява своите състояния и възможности за сближаване с Твореца по същият начин, по който познаващият нашия свят разкрива възможностите да го използва в своя полза.

[#21410]

Filed under: Въпрос-отговор, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Понякога повествованието на Зоар ми се струва много странно, но всъщност целият разказ е много прост.

Съществуваме аз и ближният. Между нас има разстояние, което се дели на пет части. В най-отдалеченото състояние, аз усещам „този свят”. Ако напълно се съединявам с ближния, ще достигна сливане с него, ще усетя „света на Безкрайността”.

Моето сближаване с ближния се извършва на 5 степени: повдигам се в света Асия, след това – в Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. 5 свята по 25 степени във всеки, всичко това са 125 степени на нашето сближаване.

До началото на сближаването, намирайки се в „този свят”, аз съм длъжен да разкрия целия свой разрив с ближния (осъзнаването на злото).

Усещането ми за себе си и за света възникват във връзката ми с ближния. Зоар говори само за случващото се между нас: описваните от него нежива, растителна, животинска и човешка природа – това са моите желания на нива неживо, растително, животинско, човешко по отношение на ближния, т.е. на другите души.

Цялата Тора говори само за това, как аз строя връзката между себе си и ближния. И това се нарича методика на поправянето.

Тъй като Тора – това е скритата в текста светлина, която според степента на моето желание за сближаване, мога да извлека от източника.

А веднага щом достигна връзка с ближния, аз откривам за себе си в тази връзка висшия свят, според степента на тази връзка аз се намирам в духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 17.09.2010

[#21379]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→