Да влезем днес в Райската градина
Да се издигнем над усещането горчиво-сладко, без да го вземаме предвид, и да преминем към изясняването истина-лъжа ни помага силата на обкръжението, в степента на стремежа ни да се съединим, въпреки взаимното отблъскване.
Но всички състояния си остават, нищо не изчезва, ние само все повече се издигаме над предишните състояния, и така растем.
И затова всичките проблеми си остават, но ние получаваме антиегоистичен екран, и се издигаме над тях. Предишният опит се превръща в създавана от нас система.
И когато достигнем пълното поправяне – съединението между нас, то в крайното състояние ще присъстват всички лоши и добри свойства. Нищо не изчезва, ще останат всички престъпления и грешки, но те ще се превърнат в заслуги!
Защото само ако те съществуват, ще можем да действаме противоположно „над тях”. На основата на тези две противоположни форми, поради тяхната разлика и напрежението между тях, ние постигаме истинската реалност, „620 пъти” по-голяма, отколкото първоначалната точка, в която не сме усещали нито себе си, нито Твореца.
От това ще направим следните изводи:
Всичко, което сме преминали досега, именно така е трябвало да се случи. „Няма никой, освен Него.”
Всички състояния, които ни очакват в бъдеще, вече включват в себе си записи (решимо) за етапите, през които трябва да преминем.
Но в каква форма ще преминем тези етапи – зависи от нас. Можем предварително да положим усилия, да си направим изяснения и под нашият натиск следващите етапи ще бъдат в подобие на Твореца.
Или пък, не в подобие на Него, но и в този случай, въпреки всичко ще стигнем до добро, но само разтягайки времето, така че светлината ще пробужда в нас страдания, според степента на противоположността ни на Него. Тоест, ние ще загубим във времето и в усещането на страдания.
Затова: миналото е било такова, каквото е трябвало да бъде, в бъдещето – всичко зависи от мен, а в настоящето трябва през цялото време да се задържам в едно състояние, което се нарича „поръчителство”. Това е степента на връзката между нас, която се пробужда от „светлината, възвръщаща ни към източника”.
Има желание, има точка в това желание – решимо, има и светлина – всички компоненти. А връзката, която трябва да създам между тях, се нарича поръчителство.
Ако го достигна, аз напредвам леко и бързо, с въодушевление и радост, и от този момент и нататък, чувствам себе си така, като че ли съм влязъл в Райска градина!
От урока по статията „Поръчителство““, 17.09.2010
[21479]
Ако аз нямам подкрепата на приятелите си в групата, тогава не мога духовно да напредна. В краен случай трябва да имам пасивна подкрепа от групата дотолкова, доколкото всеки е способен да я предостави.
Ние четем Зоар. Какво е важно за мен – да знам текста във всичките негови подробности или да позная Твореца, защото тук се разказва за Него, за Неговите действия?
Въпрос: Какво означава „да говорим с Твореца”?
Написано е: „Ще направим и ще чуем”, което означава, че имаме възможност да работим върху нашето обединение, колкото може повече в този материален свят, действайки така „сякаш” искаме да се обединим. Затова сме в този илюзорен, фалшив свят. Той ни е даден, за да ни помогне, не за да ни наказва!
За да постигна ново ниво трябва да придобия допълнително желание – тежест в сърцето. Тогава мога да го анализирам и да се обърна със завършена молитва, разбирайки че не мога да остана в този егоизъм, че онова, което ми липсва е качеството на отдаване. Не казвам на Твореца, че се чувствам зле, за да подобри живота ми. Моята молитва може да бъда само такава: „Добро е, че си ми дал това зло, за да разбера по този начин как да пожелая да отдавам и да се издигна на нивото на любовта към ближния”.
Има вътрешно разпространение – нашето сплотяване, в което ще се разгори огън, светлина.
Въпрос: Какво означава постоянна вяра?
Творецът не желае ние да се откажем от този свят. Той не изисква от нас по-малко да ядем, пием или спим. Напротив, човек трябва да се грижи за здравето, семейството, да води нормален начин на живот.