Въпрос: Какво ме заставя да съблюдавам съюза, сключен с Твореца?

Отговор: Нищо не ме заставя! Например, влюбил съм се в момиче. Но след месец вече не я желая. Какво да правя? Казват ми: „ Трябва да изживееш целия си живот с нея”. Как така?! Това е лъжа, а не повеля на сърцето.

Ако сега я ненавиждам, как мога да живея с нея цял живот?!..Как ще сключим брачен съюз? Ясно е, че по любов няма да изживееш целия си живот, любовта – това е абсолютна лъжа!

Брачният съюз има висш корен – съюза на творението с Твореца, който е основан не на телесната любов, а на постигане на висшата цел. А любов се нарича взаимната помощ в постигането на тази цел.

Разбирайки този принцип, аз трябва да се издигна над желанието да се насладя и да изживея живота си в отдаване. Аз се подписвам не за това, че ще я обичам цял живот – не е възможно и изобщо не зависи от мен, за това даже и не става въпрос. Аз се подписвам за това, че винаги ще се отнасям към Твореца като към Великия, когото желая да разкрия посредством сключения съюз. Затова е казано: Мъжът и жената и Творецът между тях. Иначе брак няма да има!

За мен е важен Стопанина, а не масата с угощения, стояща между нас. Угощението ни служи само като първа стъпка помежду ни, само докато все още не съм построил по-висока връзка със Стопанина , – за да достигна впоследствие тази висока връзка.

Тоест, ние сключваме съюз със Стопанина не на нивото на любовта един с друг, заради наслажденията на масата, както младеж и девойка се омъжват поради животинската любов помежду си. Напротив, ние се ценим един друг, доколкото чрез връзката между нас достигаме висшия корен – високата духовна цел.

Сега възниква въпросът: как можем да удържим тази висока цел? Затова съществува групата – място на твоето поръчителство, способна да ти даде сила на вярата, която винаги ще ти служи като гориво. Сам ти не би се справил. И Творецът не би те удържал, ако ти не приложиш усилия.

От уроците по статията на Рабаш, 17.09.2010

[#21431]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Мъжът и жената | Add Comment →