Работата в групата върви в две плоскости: 1) величието на групата, на приятелите или величието на Творецът (което е едно и също), 2) собствената нищожност в сравнение с групата и Твореца.

Ако аз се ориентирам така, то получавам правилното желание, чрез което мога да отменя себе си и да се включа в групата.

И в мигът, в който аз се включа действително в групата, като само една точка, тогава започвам да чувствам себе си като духовен зародиш, потопен в светлината, изпълваща групата.

Лицата на другарите, които ние виждаме около себе си – не това се нарича „група“. Групата – това е общото желание на душите, съединени една с друга и дадени ми като място, където аз да срещна Твореца.

И относително това място съм длъжен да работя, тъй като аз съм – желание-съсъд, и това място също е желание-съсъд и с този съсъд аз работя, така че да се включа в него, да се прилепя, да разширя себе си. Аз мога да работя с тях, защото ние сме една и съща природа!

А с Твореца аз не мога да работя тъй като това е светлина. Това – е то свойство, което аз разкривам вътре в нашият общ съсъд (“място“) в такава степен, в която аз влизам в него и участвам в него.

Сега това място ми се представя като запълнено с разпокъсани, разединени частици/души. Но ако видя истинското състояние вътре, аз бих ги видял всичките като особени души и духовни парцуфим, свързани в една съединяваща ги мрежа – едно желание.

На мен ми е нужно да поправя своето отношение към тях (т.е. това е моето изправление!), така че да ги видя съединени. Групата – това е Малхут на света на Безкрайността. Няма нито един човек в света, който да е бил свързан с останалите и да не се намира в края на своето изправление.

А аз сега виждам друг свят зад своето повредено зрение, както се казва: “Всеки съди спрямо мярката на своите собствени недостатъци“.

Когато търся от тях по-голямо въодушевление и енергия за напредъка си, аз се обръщам към своето собствено отражение в огледалото!

И Творецът е устроил така целия свят, който ние виждаме пред себе си – той е мое копие, с което аз работя. Дотолкова доколкото аз изисквам от групата да работи и да се обединява – тя в отговор ми влияе на мен.

Всъщност аз работя сам със себе си, условно стоя пред огледалото и си създавам различни физиономии!

За тази цел Творецът е разделил моето възприемане на света: на мен и всички, които са вън от мен, за да имам аз възможност да работя и да достигна вътрешното усещане.

Иначе аз никога на бих успял да усетя Него – даже и не бих разбрал, че освен мен може да има още някой…

От урока по "Бейт Шаар а-Каванот", 21.11.2010

[27181]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Контактът с учителя и групата предоставят възможност още един път да проявиш своето отношение към Твореца.

С групата ти работиш направо, а що се касае до учителя е необходимо да издигаш в своите очи важността на неговите думи, неговите послания. Наистина иначе не можете да сте „в курса”.

Тук е важен не само теоретичният разбор, но и практическата реализация, която засега „куца”.

А освен това, ученикът трябва да се предпазва от презрение към групата и към учителя. Наистина, това без всякакво съмнение, го лишава от възможността да се издига, оставя го настрана в продължение години. Аз много съжалявам, когато видя такива случаи.

Самото презрение е естествено, но когато човек не се бори с него – това е голям проблем. Тук е заложена възможността за анализ, нали количеството на презрението към учителя и към групата – това е мярка за презрение към Твореца. Само в случая с Твореца то е скрито.

Ако човек не се сражава с презрението, не го преодолява, то „отлита” назад до такава степен, че понякога е жалко, че той въобще е тук. Струва му се, че върви напред, а извън групата, той би разбрал, че е излязъл от пътя. Тогава би си дал сметка за ставащото и би се върнал на пътя.

Презрението е по-лошото, което може да се случи. Жалко за хората, които то отбива от пътя.

Ние сме взаимосвързани по такъв начин, че само чрез мен към вас идва цялото изобилие. Така е устроен духовният свят: аз получавам от своя учител, а вие – от мен.

Не трябва да се допуска презрение към източника. Обратно, към източника е необходимо да се прилепиш, колкото се може по-силно със сърце и с душа. Говоря това, защото иначе ние не достигаме желаното. Тук е необходима взаимна работа и по-крепко единство.

Това ще се проявява все повече. В миналите години не сме били толкова силно сплотени, не сме съзнавали, че трябва да се сближим душите си. А днешните наши състояния все повече ни задължават на това.

Както обикновено ще има проблеми, трудности, охлаждане, пренебрежение. Над тези „материали” трябва да работим и да се издигнем.

От урок по беседа за Баал Сулам, 19.11.2010

[27142]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Откъде може да се появи в мен молитва за съединение с другите и за изправяне? Как да помоля за това?

Отговор: Ние викаме и молим за изправяне – но изкуствено и фалшиво. Ние самите знаем, че това са само празни думи.

Но ако работя в групата и се поставям под нейното въздействие, осъществявайки своя единствен свободен избор, то тя ми предава въодушевление и ме пробужда за духовното.

И това вече не е лъжа, защото аз съм се впечатлил от другарите. И въпреки че изкуствено съм се опитвал да се включа в групата, но когато тя е поработила над мен, аз съм възприел това сериозно.

Така съм устроен – аз съм частица от общата система, която работи по такъв начин от сътворението на света, и затова не мога да избягам от влиянието на обкръжението, колкото и да се опитвам. А тук аз, на обратно, сам искам да ми повлияят и се старая за това.

Ако се обръщам към Твореца с желанието, получено от групата, то от Него непременно получавам отговор, реакция! Защото това желание е с особена природа – желание за съединение.

Но когато сам се опитвам да се съединя с групата или викам с това желание към Твореца – това е фалшиво искане. Това не се нарича истинска молитва (МА”Н) – това е лъжа. Въпреки че също е полезна, защото в крайна сметка виждам, че не помага.

Ако обаче се обръщам към групата, възвеличавайки нея и принизявайки самия себе си, и получавам в отговор от нея желание – молба, която след това отправям към Твореца, това вече се нарича МА”Н.

И тогава на този МА”Н идва отговор свише, МА”Д, който действително ще ме съедини с групата, и там, вътре, аз ще разкрия Твореца. В същата степен, в която аз внеса част от себе си вътре по своя молба – в нея ще ми се разкрие Творецът.

А от мен самият не може да изходи никакво алтруистично желание или действие.

Групата стои между мен и Твореца и ние се срещаме вътре в нея. Аз отправям своята молитва към Твореца чрез групата. Той в отговор чрез групата ми изпраща светлина, с помощта на която аз вече мога да се издигна в групата и там да разкрия Твореца.

Между мен и Твореца трябва да стои групата, ето защо тя се нарича „мястото”, и така се нарича също и Творецът, защото там ние се срещаме с Него.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 21.11.2010

[27184]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как  може човек да провери, че върви по пътя на светлината, а не по пътя на страданието? Има ли някакъв показател за проверка?

Отговор: Ти вървиш по пътя на светлината, ако през цялото време избираш най-доброто обкръжение, най-целеустременото.

В този свят, мен ме обкръжава обществото, различни групи, другари, удоволствия, а аз трябва да избирам: по кой път да тръгна? В края на пътя има цел – Творецът, и искам или не, аз трябва да разбера, че това е природата, която все пак ще победи.

Ако разбирам това, ако имам съзвучна с Твореца „точка в сърцето” – „част от божественото”, то аз трябва вместо всички други общества и наслаждения, винаги да избирам обществото, свързано с духовната цел.

За сметка на него, аз ще разкрия желанието към Твореца, което се изразява в моята връзка с това обкръжение, и тогава то ще се превърне в място, където ще разкрия Твореца.

Но всичко зависи от това, до какво искам да стигна в края на пътя. Има хора, които не виждат целта в края на пътя и затова бродят в живота, буквално носени от вятъра.

Ти трябва да провериш себе си, в зависимост от своето разбиране: какво наричаш Творец, правилно обкръжение, цел и да останеш там, където мислиш, че е истината. Ако в теб има духовна искра/“точка в сърцето“, ти ще намериш подходящото обкръжение и няма да можеш да се успокоиш на никое друго място.

А ако в теб няма точка в сърцето, тогава ще останеш в това обкръжение, мислейки, че можеш да получиш нещо. А после ще си отидеш. Тук всичко зависи не от разума, а от късмета.

„Късмет” („мазал”) – това е светлината, която сълзи („нозел”) по малко свише и се влива в точката в сърцето. Ако я има – ти ще напредваш.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 21.11.2010

[27196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Използвайки като пример статията „Нощта на годеницата”, можем да добием представа как е била написана книгата „Зоар”.

Нейните автори са постигнали Малхут напълно и са разкривали в нея фрагменти на различни части, такива като желанието за наслаждаване заради получаване („ангел Дума”) – часта, работеща под Второто съкращаване (Цимцум Бет).

Мъжката част на Малхут се нарича „цар Давид”, а съответстващата на нея женска част – „Бат Шева”.

Кабалистите са разкривали светлината, поправяща Малхут, която може да чувства себе си разделена на две части и да работи само в едната от тях.

Те се наричат „МИ” (מי) и „ЭЛЕ“ (אלה). Ние постоянно работим над правилното съчетаване на тези части и по този начин се уподобяваме на Бина, на името Елоким (אלה-ים), което се състои и от двете.

Виждайки нашите корени в Ацилут и тяхното правилно функциониране, авторите на „Зоар” разкриват наименованията, тоест числовите обозначения (гематрията) на тези части.

А след това, те разказват образно за това и обясняват, че един път в историята, ние преживяваме такива състояния, когато духовният корен се спуска и облича в материалния свят.

Но тук се проявяват само следствията, а кабалистите разказват за корените, на които трябва да се уподобим. Затова, четейки книгата „Зоар”, трябва да си представяме свойствата, силите, действията, които те са разкрили на висшите стъпала, а не персонажи и събития от този свят.

Как да разкрием духовните действия? За тази цел трябва да изпълним едно условие – да стигнем до подобие между техните и нашите свойства.

Ние искаме да се обединим, да разкрием помежду си свойствата на това взаимно обединяване и да напълним със светлината йуд-кей (י“ה) онази част на желанието, която ще се разкрие във всеки.  

Тогава ще разберем и усетим, как да разпределим своите желания и да отделим частта Давид, с която можем да работим от частта, с която не можем да работим. А към Давид ще присъединим поправената женска част – Бат Шева.

Всеки ще прояви тези части в себе си, за да се обедини с другите и да поправи общата Малхут, в която според степента на поправяне се разкрива Творецът.

Всички светове се проявяват между душите – там, където е станало скриването и отслабването на светлината. Когато се стремим към единство, скриването изчезва и ние разкриваме формата на връзката, за която разказва книгата „Зоар”, докато не постигнем неограничената взаимна връзка – света на Безкрайността.

От урок по книгата „Зоар”, „Предисловие”, 21.11.2010

[27177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква е вътрешната работа в групата между „кръговете” (игулим) и „правата линия” (йошер)?

Отговор: Преди изпитвах удоволствие от успеха в материалния свят, но след това изведнъж почувствах, че нещо ми липсва в живота и започнах да търся място, на което да се чувствам по-добре. Благодарение на това усещане,  достигнах до науката кабала, но кой ме подтикна към нея?

Моите въпроси се наричат „желание за напълване” (хисарон). Аз (моята „точка в сърцето”) съм съществувал в някакво „кръгло” място и изведнъж съм се почувствал зле. С други думи, възникнало е напрежение между мен и моето обкръжение, различие, „делта”. Аз съм почувствал тази делта (различие) като зло, мъчен от въпроса „За какво живея?”, защото не се чувствам удовлетворен и в равновесие.

От това усещане обкръжаващата светлина е започнала да ми въздейства и да ме придвижва, тъй като съхраняването на равновесието е закон на природата. Обкръжаващата светлина е това, което ме тласка към състояние на равновесие.

Аз съм започнал да се предвижвам и съм попаднал в следващото ми състояние; аз съм започнал да търся отговори да допуснем в мистиката, след това съм попаднал в някаква философия и накрая съм попаднал в центъра на кръга: науката кабала.

Кой е бил този, който ме е водел през целият този път? Това е обкръжаващата светлина! Аз винаги съм съществувал в нея, но не винаги съм го осъзнавал. Така съм преминал през 1-то, 2-то, 3-то и 4-то състояние.

Във 2-то състояние съм по-спокоен по отношение на обкръжаващата светлина, защото съм усетил по-малко напрежение отколкото в 1-то състояние. Но след като съм прекарал известно време в това състояние, съм получил въздействие от обкръжаващата светлина и съм започнал да чувствам, че това състояние не е много добро. Тоест аз съм увеличил моята чувственост към обкръжаващата светлина, което ме е накрало отново да се чувствам зле! И отново съм започнал да търся.

Така аз съм тласкан от светлината всеки път. Всъщност аз сам нищо не правя; светлината работи върху моите желания, докато достигна до самия център.

В центъра е напълно уникално свойство наречено „група”. В тази точка обкръжаващата светлина (Ор Макиф) и вътрешната светлина (Ор Пними) напълно престават да ми въздействат.

Аз съществувам в централната точка на всички „кръгове” (игулим), където те не действат, а също и в края на „линията” (йошер), където тя не действа. Така че какво да направя?

И тук трябва да действам независимо, тъй като се намирам в точката на свободата на избор. Сега светлината не ми въздейства, а чака. Доколкото аз мога да изляза от това състояние на равновесие, дотолкова светлината ще започне да ми въздейства!

Свързвам се с групата и цялото допълнително желание, което получавам от нея, ме повдига! Желанието се отнася към линията, защото аз съм го получил от групата.

Когато моето желание попадне в линията, аз отново съм под влиянието на игулим (в крайна сметка, аз все още нямам екран (масах) и не принадлежа на йошер), и отново усещам разлика между мен и кръговете.

Като резултат обкръжаващата светлина започва да ми влияе. Това не е общата светлина, а принадлежаща на нея, тъй като съм получил моето желание от групата, която е линията. Обкръжаващата светлина в линията иска да ме повдигне, за да бъдем аз и тя в баланс.

В това е сгула (лекарство), чудотворната сила на Тора, защото тази светлина ми влияе и ме повдига в тази права „тръба”. Аз се издигам за сметка на обкръжаващата светлина, но тази светлина ми влияе до степента, до която реализирам моята свобода на избора в групата, като се свързвам с нея в общото учене.

В това е цялата ни работа! Баал аСулам го обяснява в книгата „Бейт Шаар аКаванот”, което е основата на всичките ни намерения да достигнем отдаване.  Затова аз мога само да се издигна „в линията” с помощта на допълнителна сила, която получавам от групата. Според желанието, получено от групата, впечатлението за важността на целта, величието на Твореца и нищожността на моят егоизъм, обкръжаващата светлина започва да ми влияе.

От урока по „Бейт Шаар аКаванот”, 14.11.2010

[26489]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм мюсюлманин и изучавам кабала от няколко месеца. Мога ли да спазвам законите на своята религия и да поправям душата си?

Отговор: Кабала е възникнала преди юдаизма, християнството и исляма. Тора разказва, че Авраам „дал подаръци” на синовете на наложниците и ги изпратил на изток, полагайки началото на източните учения. Всичко е тръгнало от един източник.

Общото желание се дели на множество части и всяка има свой път на поправяне. Някои могат да пристъпят към него веднага – те създали група, която Авраам извел от Вавилон.

Всички останали части се разпръснали по света и всяка напредва по своему, съобразно набора от собствените си свойства.

Средствата за тяхното напредване са различните религии, вярвания и култури. И няма никакъв проблем да останеш в своето вероизповедание и в същото време да следваш духовния път. В Трудовете си, Баал аСулам пише следното за последното поколение: „Формите на религиозен живот на всички народи, преди всичко трябва да задължават техните преставители да отдават на ближните си – според принципа за любовта към ближния, като към себе си. Такава е общата религия на всички народи. Обаче, като изключим това, всеки народ може да следва религията и традициите си, и не трябва един народ да се бърка в работата на друг.”

С дуги думи, не трябва да се бъркаме в работата на народите и кулурите. Остави ги – на хората това им трябва. Цялата тази „територия” няма отношение към духовното. В степена на напредване, тя се превръща за човека в културна платформа, в традиция и не пречи на пътя.

Ако искам да се издигна над своята природа, за да се обединя с всички, дори взаимоотношенията между религиите ми се представят в друга светлина. Бидейки мюсюлманин, аз изведнъж разбирам, че мога да вървя към целта заедно с християнина.

И наистина, какво може да ми попречи? Всеки е свикнал с домашната кухня и това никой не му го взема. Както пише Баал аСулам, всеки може да остане в своята религия и тук никой няма право да се намесва. По същата причина, това няма отношение към духовния път.

В крайна сметка, религиите представляват културата в нашия свят – традицията, изначално съответстваща на природата, на различните части на Малхут и съгласуваща се с корена на душата.

… Неотдавна четохме седмичната глава от Библията, в която Авраам, по указание на Твореца е трябвало да принесе в жертва единствения си син Ицхак, но в последния момент, отново по указание на Твореца го заменил с жертвоприношение на козле.

Жертва на иврит е курбан, от думите каров – сближаване (дясната линия, Авраам, жертвайки своя егоизъм, курбан, с лявата линия Ицхак, се сближава с Твореца – каров).

И ние чуваме как мюсюлманите празнуват празника курбан в чест на това, че Ибрахим по волята на Аллах, вместо Измаил, принесъл в жертва козел. Аллах – от думата Алла, елион, висш.

От урока по книгата „Зоар”. „Предисловие”, 21.11.2010

[27159]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Чувствам, че можем да увеличим скоростта на нашето съединение до неговата истинска висота, без да чакаме следващия конгрес. Как да направим това?

Отговор: Ние няма да чакаме следващия конгрес. Трябва още сега да преодолеем разрива и разстоянието, всеки да си представи вътре в себе си това място, на което се съединяват желанията ни, и в тях ще разкрием духовния свят, Твореца!

Заради нашето общо усилие да съединим заедно своите желания, точките в сърцето и искането Творецът да се разкрие пред нас и да ни съедини – това ще се случи. За тази цел не е необходимо да чакаме конгреса!

От урок по статията „Същност на религията и нейната цел”, 21.11.2010

[27193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Какво всъщност ни съединява – вярата в Добрият и Творящият добро, този идеал ли?

Отговор: Нас ни съединява светлината. Никакви наши идеали, нищо, създадено от нас, няма да сработи. Единствено ако молим светлината да ни съедини – тя го изпълнява. Едно просто действие – да или не. Само светлината!

Ние сме способни единствено да достигнем до правилната молба – и то с труд. Това е нашата единствена възможност – да си изясним нашето състояние, да разберем кое е хубаво, а кое – лошо, правилно да се подготвим за следващата степен към по-отдаващо състояние, където сме по-силно свързани заедно, – и да помолим светлината да ни даде силата на отдаване.

Но, стремейки се да се съединим, ние трябва да видим в нашето състояние не целта, а средството – за да отдаваме на Твореца. Не забравяй за Хазяина!

Защото в крайна сметка, ако през цялото време мислиш за собственото си изправяне, за своите неизправени свойства, ако си потънал в това през целия ден: „Аз трябва да се съединя с другарите! Защо не сме обединени?! Аз ли не съм изправен, или те?” – защо правиш това?

Ти забравяш за целта и мислиш само за половината работа! Ти крещиш, суетиш се, но си загрижен само за средствата. И какво искаш всъщност?…

Ние забравяме, че чрез съединението си трябва да достигнем до отдаване на Хазяина. Има Творец – и ние трябва да дойдем до такова състояние, че да отдаваме Нему, да извършваме такива действия, че Той да се наслаждава от нас. Затова се съединяваме.

Окончателното действие се намира в началният замисъл. Ти винаги трябва да откриваш пътя си съобразно крайната точка. Така се планира всичко.

Изясни си точно какво искаш да получиш в крайна сметка. След това започни да си записваш какви етапи трябва да предшестват това, какво ти е нужно – какви сили, пари, знания, оборудване. А ние крещим за средата на пътя, като че ли това е всичко…

Това е много важно, защото иначе няма да достигнем дори до средата на пътя. Защо? Защото получаваме светлината от крайната точка – от същият този Творец. Затова аз не мога да поставя пред себе си половината път в качеството на цел.

Аз не мога да приема за цел малка част от работата: аз искам да постигна съединение между нас от 10 грама, за да доставя 10 грама наслаждение на Твореца. Добре! Тогава ти имаш пълното действие – Рош (началото), Тох (средата), Соф (края). Това работи.

Но ако си казваш: „Аз искам да вложа всичките си сили, за да се съединя с групата! – нищо няма да получиш, защото това е само половината.

Затова Бала Сулам обяснява в статията си, че Исраел (стремящият се към Твореца), Тора (светлината) и Творецът за длъжни да присъстват във всяко състояние, иначе ти се отклоняваш от пътя и не вървиш към целта. И затова краят на действието трябва да присъства в началния замисъл.

От урока по Книгата Зоар, 21.11.2010

[27153]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

«Зоар», глава „Цав“, п. 56: „Има прекратяване на работата в съботите и по празниците, при всеки – в съответствие с неговото свойство.

Както например, волът, на когото надяват хомот и магарето, на което поставят товар, така също и онези, които са поставили върху себе си хомота на небесната Малхут, а също тфилин – в събота и по празниците са освободени от това.”

«Зоар» говори за състояния – делници, празници, съботи, начало на месеца (Рош ходеш). Това са специални сияния, идващи от ГАР на света Ацилут към душите, намиращи се в Малхут.

Разбитите души се издигат от световете БЕ“А в Малхут на света Ацилут (Малхут де-Ацилут) според това, как могат  да се присъединят към нея, тоест, желаят да се обединят.

Малхут де-Ацилут се обръща към З“А де-Ацилут, З“А – към Аба ве-Има (АБ“И), АБ“И – към Арих Анпин (А“А), а от А“А де-Ацилут идва обратно светлина към същите души, издигнали се в Малхут.

Тази светлина, пристигнала свише, се различава по своята сила и мощност. Има светлини с мощност алеф (1-ви ден на седмицата), бет (2-и ден), гимел (3-и ден), далет (4-и ден), хей (5-и ден), вав (6-и ден) и шабат (7-и ден, събота). Така ги назоваваме – според дните на седмицата.

Може да се каже и по-друг начин: тези светлини донасят на желанието за наслаждение различни свойства – хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод, малхут (последното свойство, шабат).

Затова, има светлини, различаващи се по свойства, които наричаме делнични дни. А след това, когато завършим стъпалото, идва специална светлина, наричана „събота“.

И тогава работата е забранена, тъй като ние не можем да работим с Малхут – с желанието за наслаждение. Можем да работим само с тази част, която можем да  съпоставим с желанието за отдаване – с шестте свойства, предшестващи Малхут.

Затова, седмият ден от седмицата е ден за отдих, почивен ден. Какво значи това? Няма работа – цялата извършена вече работа се събира и се разкрива в Малхут.

След това, има периоди от 30 дни – според луната, тоест отношението на  З“А към Малхут. Има празници – Нова Година (Рош Ашана), Сукот, Шавуот и други. Всичко това са различни светлини, идващи от Рош (главата) на А“А. Там е заложена цялата програма, по която работим.

Всички тези светлини се наричат „пробуждане свише“ (итарута де-ле-ела), защото това сияние не зависи от нас. Те постоянно се сменят и ни въздействат, предизвиквайки различни състояния.

Макар да казваме, че висшата светлина се намира в абсолютен покой, под това се разбира, че тя не сменя своята програма, път и посока.

Желаем ли това или не, тя ще извърши своята работа. Ако можем да привлечем от нея допълнително сияние – то ще ни е от полза. Ако ли не – тя ще направи всичко сама.

И затова се нарича абсолютен покой, а не бездействие. Тъй като всеки миг, светлината извършва безброй действия, на които не влияем. Но ние можем да предизвикаме нейното допълнително въздействие върху себе си.

От урока по книгата «Зоар», 21.11.2010

[27156]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→