Въпрос: Как  може човек да провери, че върви по пътя на светлината, а не по пътя на страданието? Има ли някакъв показател за проверка?

Отговор: Ти вървиш по пътя на светлината, ако през цялото време избираш най-доброто обкръжение, най-целеустременото.

В този свят, мен ме обкръжава обществото, различни групи, другари, удоволствия, а аз трябва да избирам: по кой път да тръгна? В края на пътя има цел – Творецът, и искам или не, аз трябва да разбера, че това е природата, която все пак ще победи.

Ако разбирам това, ако имам съзвучна с Твореца „точка в сърцето” – „част от божественото”, то аз трябва вместо всички други общества и наслаждения, винаги да избирам обществото, свързано с духовната цел.

За сметка на него, аз ще разкрия желанието към Твореца, което се изразява в моята връзка с това обкръжение, и тогава то ще се превърне в място, където ще разкрия Твореца.

Но всичко зависи от това, до какво искам да стигна в края на пътя. Има хора, които не виждат целта в края на пътя и затова бродят в живота, буквално носени от вятъра.

Ти трябва да провериш себе си, в зависимост от своето разбиране: какво наричаш Творец, правилно обкръжение, цел и да останеш там, където мислиш, че е истината. Ако в теб има духовна искра/”точка в сърцето”, ти ще намериш подходящото обкръжение и няма да можеш да се успокоиш на никое друго място.

А ако в теб няма точка в сърцето, тогава ще останеш в това обкръжение, мислейки, че можеш да получиш нещо. А после ще си отидеш. Тук всичко зависи не от разума, а от късмета.

„Късмет” („мазал”) – това е светлината, която сълзи („нозел”) по малко свише и се влива в точката в сърцето. Ако я има – ти ще напредваш.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 21.11.2010

[27196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →