Въпрос: Ако светлината е абсолютното, тоталното наслаждение, аз искам да я опозная повече. Как да направя това? Изглежда сякаш тя е дошла да ме повика със себе си, но аз не съм я забелязал…

Отговор: Трябва да решиш какво избираш: светлината или наслаждението, което тя носи? Ако избереш наслаждението, няма да се получи.

Само в началото светлината те отглежда чрез наслаждение, за да можеш да пораснеш и да станеш зрял. По същия начин ние отглеждаме децата в нашия свят. Нашите деца получават, взимайки всичко за даденост, и продължават да растат, докато не достигнат определена възраст, и тогава им се казва: „Спри, от сега нататък ти си възрастен.”

Той може да плаче, че иска да остане дете и да продължи да получава бонбони, но нишо няма да помогне. Ако си пораснал, ти трябва да изпълняваш своите задължения в армията и да работиш, трябва да се държиш като възрастен.

Какво означава да бъдеш зрял? Един зрял човек не може да тича след наслаждението; той трябва да се стреми да отдава! Ти живееш в общество и трябва да отдаваш на всички други: отиди на работа, бъди полезен на другите, и тогава ще имаш право на съществуване.

Точно така е и в духовния свят. Един зрял човек не иска просто да се наслаждава; той се стреми да постигне възвишена и голяма цел в живота си. Да бъдеш зрял означава да бъдеш в отдаване, да работиш не заради наслаждението, а заради неговия източник.

Светлината изисква от нас такава преданост . Тогава ние създаваме връзка със светлината , а не само с това, което получаваме от нея.

Затова сега навлизаме в нова ера, когато светлината вече не ни дава наслаждение. Тя вече не ни обещава, че ни чакат хубави неща и ние повече не бягаме напред, очаквайки да получим някакви нови наслаждения. Нищо привлекателно не ни чака занапред.

Сега не ни остава друго, освен да преминем към нова парадигма: вместо да тичаме за наслаждения, да се стремим към източника на наслаждения. И, ако не искаме да направим това, ще стане по-зле. Светлината все пак ще ни принуди да го направим, като ни отнеме изобщо възможността за наслаждение. Тогава ще започнем да питаме: „Какво става? В какво се състои смисълът на моят живот? Защо го няма наслаждението? Какво да правя?”

Започваш да питаш не за наслаждението, а за неговия източник: „Къде отиде наслаждението? Какво се случи с източника му? Откъде идваше то?” И по този начин напредваме.

Когато получаваме наслаждение, ние не питаме за нищо. Но ако не получавам наслаждение в настоящето и  не го очаквам и  в бъдеще, това става вече проблем. Започвам да търся от къде би трябвало да дойде: „Защо не идва? Какво стана там?”

И става ясно, че ако искам да постигна наслаждение, аз трябва да се приближа до източника. А да се приближа до него, означава да заменя моите желания за получаване с желание за отдаване.

От урока по статията „Кабала и философията”, 30.12.2010

[31298]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние четем „Зоар“ с коментарите „Сулам”, където текстът на първоизточника – самата книга „Зоар”, написана на езика на Талмуда, и коментарите на Баал а-Сулам, написани на езика на кабала, преплитащи се помежду си като нишките в тъкано платно.

Ние получаваме текста вече в готов вид, където тези два езика са премесени един с друг. Но когато ти го четеш или слушаш, пред теб като че ли стоят две картини, два екрана, като на компютър – външен и вътрешен.

На външния екран ти четеш текста на езика на Талмуда, а на вътрешния – става дума за духовни свойства и действия с терминологията на кабала.  Двата екрана постепенно започват да се съединяват за теб в едно. Това ти помага да започнеш да се приближаваш  съзерцанието на външната картина на света с вътрешно съзерцание.

Ти четеш „Зоар“, и това ти помага да започнеш да възприемаш външната реалност като случваща се вътре в теб. Постепенно това ти въздейства, и изведнъж ти започваш  все повече да се отнасяш към света по този начин. Като че ли през някакъв облак ти преминаваш към истинската реалност, към задълбоченото възприемане на действителността. А „Зоар“ те съпровожда.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 30.12.2010

[31266]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво особено дава науката кабала за възпитанието на децата, това, което не може да даде и доброто частно училище?

Отговор: Кабала развива човека. Дава му такива инструменти, с които после е по-леко в живота.

Дава възможност лесно да възприема и изучава, защото открива в човека такива способности, с които той може всичко да усвои. Пред него вече няма да има никакви усложнения, които да чувства, че не са по силите му.

Той ще гледа на всичко отгоре, като на възможно за него познание, без да изпитва никакви проблеми пред каквито и да е знания.

Заниманията с кабала разширяват в детето инструментите на възприятие на по-висока степен, затова при него не може да има трудности при усвояване на традиционните науки – физика, химия, биология. То ще гледа на тях като на науки от по-ниско ниво на природата – неживо, растително, животинско.

Кабала веднага започва да развива в детето човешката степен и всички останали степени стават за него необичайно лесни. То може за 2-3 години да завърши университет, на 12-15 годишна възраст.

Ние просто до сега не сме си поставяли такава цел. Но можем да организираме такава група и да помолим министерството на образованието да им организира изпити за „диплома за зрелост”. Нека да проверят и да видят, колко развити са тези деца и колко зряло мислят. Те действително имат право на диплома за зрелост, съгласно тяхното човешко ниво.

От урока по статията „Кабала и философията“, 28.12.2010

[31048]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

В началото, аз имам просто материалното желание „себе си” и точка в сърцето, устремена към висшето, зачатъка на свойството отдаване.

Разбирам я над желанието, като ù придавам по-голяма важност, в сравнение със земните желания, и от нея се обръщам към обкръжението – към групата, книгите и учителя.

В отговор, от тях получавам увеличено и обработено желание. Увеличено по величина и променено – важността на целта, т.е. придобиването на свойството отдаване и невъзможността да постигна непосредствено нея самата.

С това желание, аз се обръщам „нагоре”, издигам МАН. И тогава, „свише” идва светлината (ор макиф), връщаща към Източника, към свойството отдаване.

Задължителните етапи са следните: 

1. Да се обърна към група.

2. Да получа от нея духовен стремеж.

3. Да се обърна към Твореца.

4. Да получа поправяне.

Като следствие възниква кли, съсъд на отдаването – сумата от всички фактори.

Въпрос: Откъде да знам, че съм получил стремежа си именно от групата?

Отговор: Ти проверяваш, доколко искаш да се обединиш с другарите, но не си способен на това. Именно чрез тази потребност, ако си вложил в нея големи, качествени усилия, ти издигаш МАН. Казано по друг начин, сумата от твоите желания, насочени към обединяването, създава молбата за помощ.

Въпрос: Какви са признаците, по които мога да разбера, че се обръщам правилно към групата?

Отговор: Ако се обръщам правилно, виждам колко са обединени другарите и колко аз съм откъснат от тях. Колко съм малък, а те – велики, колко велика е целта на творението, към която те вървят и до каква степен не съм способен да я ценя.

За мен, групата е идеал, критерий, по отношение на който усещам своите недостатъци. И с тези недостатъци, няма при кого да отида – остава ми само да се обърна към Твореца.

В случай, че правилно се обърна към групата, усещам в себе си такъв недостиг, такива ненапълнени желания, които веднага привличат светлината, връщаща към Източника.

Тази светлина не идва от друга галактика – тя също се намира в мен, в моето сърце. Необходимо е само по-дълбоко желание, за да я разкрия.

Забележка: Под „група”, навсякъде се подразбира не земни лица и свойства, а връзката в една система, с „точките в сърцето” на моите другари.

От урока по статия на Рабаш, 30.12.2010

[31251]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В мига, в който получа намерението „за отдаване“, без никакво получаване за себе си, аз започвам да се наричам „син на бъдещия свят“ – влизам във висшия свят, в усещането за намерението за отдаване и в стремежа да отдавам.

Тогава, в моето отдаване на другите (само вътре в желанието, тъй като нямам още какво да отдавам), в моето отношение към тях, започвам да усещам светлината, която ме напълва – Хасадим. Това напълване ме откъсва от моето егоистично желание.

То  не изчезва, но аз се откъсвам  от него, издигам се над него. За мен вече е ценно не то, а желанията на  другите – също, както за майката е най–скъпо желанието на бебето, и тя изцяло се посвещава на грижата за него. Но при нея, това е заложено в природата й, а ние стигаме до такова отношение към другите посредством висшата светлина.

Така, аз разкривам висшия свят. И, тъй като се изключвам от себе си и живея в желанията на другите, вече без каквато и да е връзка със самия себе си, аз постигам състояние, наречено „свобода от ангела на смъртта“. Тогава вече не усещам като източник  на живот, който ме съживява, желанието, в което преди съм чувствал своя живот. То не ме оживява. Аз усещам живот в напълването на желанията/келим на другите, тъй като те са станали мои.

«Свобода от ангела на смъртта» означава, че моето желание, дори на най–нисшето, първоначално ниво, което ми се представя във вид на мое тяло, може да престане да живее и да получава дори минималното оживяващо го светене „киста де-хаюта“ –  и аз не чувствам, че с това съм загубил нещо. Вече не свързвам себе си с него, тъй като съм придобил друго кли, наречено „душа“.

Чуждите желания, които усещам като свои, се наричат съсъд/кли на моята душа. А напълването в тези желания, е напълване със светлината НАРАНХАЙ на моята душа. Там се срещам с висшата сила, с корена на всичко – и това означава, че постигам сливане с Твореца.

Тогава разбирам, че малкото усещане в моето егоистично желание, с което съм започнал своя път, е било само илюзия, в която е трябвало да живея и съществувам, за да изляза във всеобхватната реалност на отдаването.

А предишната реалност е била просто въображаема, съществуваща само в моята илюзия – като насън. Но в действителност, тя не съществува, тъй като няма място за желанието за наслаждение. Този въображаем, измислен свят изчезва като сън.

Така, ние напредваме към  другото желание. И всеки път, човек постига вътре в чуждите келим, които стават негови собствени. Затова е написано: „Човек се учи там, където желае сърцето му“ –  на това място, в тези желания, той разкрива вечния, съвършения, висшия живот.

От урока по статия на Рабаш, 26.11.2010

[27762]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Тъй като засега, аз все още не разбирам иврит, какво да правя по време на четенето на «Зоар»? Да гледам буквите или само да слушам думите?

Отговор: Всички останали езици, освен иврит, са предназначени хората да говорят на тях в този свят. Докато иврит, не е разговорен език, а  запис на духовните действия, от ЗАТ на Бина (нейните седем долни сфирот), З“А и Малхут – на материала на Малхут. Тези символи са предназначени за тяхното описание.

Тогава, ти гледаш на текста пред себе си, като на последователност от команди в програмата на компютъра – това е просто запис на духовните свойства, сили и действия, които ти трябва да изпълниш вътре в себе си. Така аз виждам иврит. Не гледам на него, като на литературен език – с плавно движение на текста, както е на другите езици.

Освен това, четейки кабалистични статии, макар и обикновено да не гледаш буквите и техните съчетания, при всички случаи гледаш вътре в думата, в нейния вътрешен смисъл. Ти гледаш символа, тъй като буквата,  във всички случаи е символ.

В иврит има много информационни данни, скрити вътре в езика, което не може да се отрази в превода. Тъй като последователността на буквите в текста описва сфирот, последователността на действията. Как може това да се напише  на друг език?…

Във всяка буква, ние трябва да видим символа на духовното свойство, на действието, което тя посочва.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 30.12.2010

[31257]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Със започването на кризата, много хора приемат това, за което кабала говори, съгласяват се, че ни е необходимо обединение и че за всичко е виновен егоизмът.

Но те питат: „А какво конкретно трябва да се прави?“ Нали не можем да накараме всички да учат «Зоар»?

Отговор: Разбира се, че не можем да накараме всички да изучават кабала, ако нямат стремеж към това. Но за тях е необходимо да изучат основните понятия, за които говори Баал а-Сулам в своите статии, само че в лека и достъпна форма: за обществото, за всеобщата връзка, за необходимостта от съединяване, за друго отношение един към друг. Това вече е достатъчно, за да привлекат към себе си силата на развитието.

Както създаваме книга за деца, на разбираем за тях език, с цветни картинки. Но тя ги учи и развива. А на възрастния, трябва да се даде друга книга, съответстваща на неговото развитие. Но това е същият материал, само че опростен, приспособен към всяка група – за мъже, жени и деца.

Ако се съкратят и адаптират статиите на Баал а-Сулам, то те могат да стигнат до ума и сърцето на всеки човек.

Ако веднага попитат какво да правят физически, то отговорът е: „Нищо не трябва да се прави!“ Ако започнем да действаме самофизически, ние ще разрушим методиката. Преди всичко, трябва да променим своята мисъл – тя ще подреди всичко останало! „Всичко се изяснява в мисълта“ – невъзможно е да се започне с действия.

Единствените наши действия са по разпространението и това, което спомага за вътрешното обединение. Не са необходими никакви други действия. Всяка трапеза или конгрес – това е единствено възможност да се обединим. Всичко е насочено само навътре.

Ако можеше да се мине и без тях – не са нужни никакви действия. Всички действия са само вътре, в сърцето на човека. Ние трябва да поправим сърцето.

Тези статии, просто трябва да станат „народна собственост“ – всички трябва да ги разбират, обсъждат, да се запознаят с тях. И в зависимост от това, как човешкото общество едновременно ще преминава през очакващите ни нелеки събития, вие ще видите, как едното ще се свърже с другото.

Човекът ще се окаже по средата. От една страна, Творецът ще го притиска и външно и вътрешно с нарастващата криза.

А от друга страна, ще бъде науката кабала в достъпна форма, прикрепена към човека – и той ще започне да се променя. Той ще се окаже между тези две въздействия: от една страна – страданията, а от друга – методиката на кабала, светлината.

От урока по статията „Кабала и философия“, 29.12.2010

[31169]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Защо светлината ни заставя да се откажем от наслажденията, за да постигнем сливане с нея? Някакъв садизъм…

Отговор: Светлината няма избор. Тя те е създала с желание за наслаждение и сега иска ти да предпочетеш на бъдеш с Нея, вместо това, да напълваш своето егоистично желание за наслаждение. Все едно ти обичаш жена, независимо от това, че тя не е красива – тоест, без всякаква корист.

Всеки от нас иска да го обичат такъв, какъвто е, с всичките му недостатъци. И светлината иска ние да покажем любовта си към нея – такава абсолютна, както тази, с която тя се отнася към нас. Ние можем да докажем, че я обичаме, само издигайки се над наслажденията.

Ти се учудваш, как може да се обича този, който те бие? Но ако аз престана да се отъждествявам със своето тяло и със своя егоизъм, издигайки се над тях и чувствайки, че това съвсем не съм „Аз”, то няма да имам никакъв проблем да обичам светлината. И аз я обичам, не „издигайки се над своите страдания” – а заедно с всички наслаждения!

От урока по статията „Кабала и философия“, 30.12.2010

[31285]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Любовта към Твореца е подобна на любовта към най-грозната жена на света, защото аз обичам самото свойство отдаване, заключено в нея.

И не затова, че то носи удоволствие на моето желание да се насладя, а защото това свойство е по-високо от моите егоистични свойства и аз го почитам, обичам и ценя повече от всичко останало.

Как още мога да измеря абсолютната любов, без всякакви условия? Ние, в нашия свят, обичаме това, което ни носи удоволствие. Но това не е любов! Ние обичаме удоволствието, а не онзи, който ни го дава.

Аз свързвам това наслаждение с теб и, докато ти ми носиш гощавки всеки ден, аз те обичам, но в момента, в който престанеш – цялата любов приключва. Значи аз не съм обичал теб.

Независимата любов може да възникне единствено в противоположност на нещо и затова цялото мироздание е построено на този принцип: има наслаждение, от което трябва да се отделим, и над него да построим отношение към даващия наслаждение. 

И затова ни е дадена точката в сърцето, която е противоположна на егоистичното желание. Нея трябва да отгледаме с помощта на групата от същите такива точки в сърцето. И когато светлината поправя нашата точка, ние започваме да усещаме чрез нея любов – против ненавистта, която усещаме в желанието.

Но по средата, между тях, трябва да съществува тази разделителна линия – откъсване от желанието за наслаждение, повдигане над него. Това значи, че ти се прилепваш към Твореца – ти се отъждествяваш с Него, а не със своето его. От материала на желанието ти строиш нещо друго, високо, противоположно.

От урока по статията „Кабала и философията“, 30.12.2010

[31282]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това светлина, ако всеки човек я открива по свой начин? Това не е ли някакво по-общо усещане или е субективно?

Отговор: Светлината – това не е субективно усещане, а енергия. Както е електричеството в нашия свят, което в зависимост от устройството, в което работи, може да дава и студ, и топлина, да привлича и да отблъсква. Всичко зависи от съсъда, който получава тази енергия и усещащите я.

Всичко зависи от твоите желания. Ти не знаеш какво е това самата светлина и никога няма да узнаеш. Можеш само да подготвиш съсъдите / желанията, за да и се наслаждаваш във всевъзможните форми.

Но самата светлина няма никаква форма – енергията няма форма. Това е като електричеството – вътре в проводника се предават движещи се електрони – това е също вече форма, която е облечена в материал, а не е самата сила.

Всичко, което чувстваме – това са само усещанията вътре в нашите органи за възприемане.

От урок по статията „Кабала и философията”, 30.12.2010

[31295]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→