Въпрос: Обръщайки се с молба за съсъд на отдаването, аз винаги виждам, че такъв няма в мен. Къде се намира мястото на вярата?

Отговор: Да придобиеш вяра е много трудно. Защото това означава – да преминеш махсом. Вярата – това е свойството отдаване (хафец хесед), свойството Бина, светлината на отдаването/хасадим. А съвършената вяра – това е светлината хасадим със светенето на светлина хохма.

Става въпрос за висока степен. За да я постигнеш, трябва да се издигнеш над егоизма си, да излезеш от Египет/махсом, да се отървеш от Фараона/егоизма в себе си и да получиш сили/свойството на светлината/отдаването.

Такова е началото на вярата/отдаването. А после настъпва периодът “четиридесет години в пустинята“, когато ние придобиваме вярата, свойството отдаване, изграждайки я над нашия егоизъм.

Завършил този етап, аз получавам вярата, която е над всички мои желания, над целия Египет. Сега аз мога да встъпя в съвършената вяра – да получа вътре в себе си светлината на отдаването/хасадим,  светлината на мъдростта/хохма, усещането за Него, разкритието.

Ето това е встъпване в земята на Исраел:  егоизмът/Фараонът, получаващ поправяне чрез светлините до свойство отдаване/хафец хесед, работи сега за получаване от Твореца заради отдаване. С други думи, твоето желание работи в устрем направо към Твореца (Исраел = яшар-Ел).

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31479]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Докато не си изясним нашето желание за наслаждение, ние не разкриваме в него цялата система от връзки и съставящи го свойства – то ни се струва просто желание, което не представлява нищо особено.

Но, когато започне да се разкрива неговата дълбочина, виждаме доколко тази система е сложна.

Така, в квантовата физика учените проникват все по-дълбоко навътре в материята, всеки път разкривайки цял свят вътре в по-малките елементарни частици, които преди са били смятани за неделими.

По същия начин, и ние проникваме все по-дълбоко в желанието за наслаждение. Но какво виждаме в него? Виждаме как висшата светлина, създала желанието за наслаждение, е въздейтвала върху него и е създала четирите стадия на пряката светлина. И в тези четири стадия, тъй като светлината е влязла вътре в желанието за наслаждение, тя изгражда собствена структура.

В самото желание за наслаждение няма нищо освен желание. Но светлината създава в него разлики според петте стадия на авиюта/дебелината на желанието (шореш, алеф, бет, гимел, далет), сфирот, светове, парцуфим, линии, безкрайно множество видове връзки и форми, всяка от които има свои характерни особености. Безкрайно многообразие от разлики – и всички те идват от светлината.

Затова, колкото повече навлизаме в желанието за наслаждение, толкова повече разкриваме светлината, Твореца, Неговата природа. Но Го разкриваме от материала, от желанието за наслаждение – и това се нарича „форма, облечена в материя”.

Ние разкриваме не самия Творец, а действията, които Той е извършил в материала и от тях Го познаваме, както е казано: „От Твоите действия ще Те позная”.

Проникваме в самия материал. Творецът е внесъл Себе си във вътрешността на материала, а ние разкриваме себе си, намиращи се в същия материал – и там се срещаме с Твореца. Затова, Ацмуто остава непознаваем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.01.2011

[31501]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Трябва ли да вярвам, че кабалистите казват истината?

Отговор: Именно това е „вярата в мъдреците”. Защото нямаш друг изход, освен да вярваш на кабалиста – както по-малкия вярва на по-големия, за да порасне.

В нашия свят, детето също се доверява на възрастните – иначе как ще оцелее? Може ли то да постигне нещо, ако не ги слуша, ако не получава от тях необходимите инструменти, ако не се учи от делата им, подражавайки като маймуна?

Неслучайно, маймуната се смята за преходно звено от животинския към човешкия свят. Ученето „по маймунски” е средството, чрез което може да се стане човек. Детето гледа от възрастните и повтаря след тях отново и отново.

В какво се проявява неговият собствен разум? Именно в това, да гледа и копира външните движения. Благодарение на това, след това то постига тяхната вътрешна същност.

И затова е казано: „От действията Ти ще Те позная”. Ние нямаме изход – трябва да приемем съветите на кабалистите над нашия разум. Защото тези съвети идват от по-високи стъпала, следователно ти трябва да се държиши като дете пред по-възрастни.

Понякога е трудно, тези съвети дори да бъдат чути, защото в себе си, ти винаги изкривяваш думите на мъдреците. Нещо повече – доколкото ти се отдава да ги изпълниш, дотолкова и ще успееш.

Някои получават „от уста в уста” – те растат много бързо. Някои получават „от уста в уши” – те растат малко по-бавно. Но пътят е такъв: по-малкият се учи от по-големия. Главното е да направиш от себе си „маймуна” и да учиш от човека. Защото това са двете степени на развитие.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31483]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Ако въображението пречи на научния подход, водейки до религия или философия, то как има и въображение, което помага на научното изследване?

Отговор: Въображението, което ни помага не е абстрактна форма, откъсната от материята, а форма на висшето, обличащо се на нас.

Във всеки информационен ген (решимо) има две части: информация за „днешното” желание (решимо де-авиют) и информация за „утрешната” светлина (решимо де-итлабшут).

Например, има двойка решимо гимел де-авиют/далет де-итлабшут – 3”/4”. Ако реализирам решимо „3”, то мога в него да получа формата на висшата степен „4” и това се нарича творческа фантазия. Аз го получавам не за да го реализирам, а само като пример.

Решимо де-итлабшут, ми подсказва нова, бъдеща форма, защото е винаги с една степен по-нагоре от текущото ни състояние. Тези „спомени”, са се съхранили в нас от разпространението на степените отгоре – надолу и благодарение на тях ние можем сега да се повдигнем.

Човек действа като машина. Ако в нас има такива информационни гени, „решимот”, то благодарение на тях ние можем да работим, а ако няма – не можем.

Ако изтрием цялата памет в човека, той няма да знае как да помръдне и пръста си съзнателно. Виждали ли  сте колко безпомощно е поведението на новороденото? То не може да направи нито едно, и най-малкото осъзнато движение.

Всичко идва от решимот и ако аз на своята степен реализирам правилно желанието си (решимот де-авиют), то в него мога да получа степента на висшия, облякъл се на мен (решимот де-итлабшут) като образец. На тази основа работи фантазията, която ни помага.

Това не е празна фантазия, която няма никаква основа под себе си, а реална форма, на която ѝ е съдено да се въплъти.

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.01.2011

[31531]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек е уверен, че усеща Твореца – може ли да провери дали това е  реално усещане или е религиозна фантазия?

Отговор: Не трябва да се разубеждава човека от това, което той усеща. Защото не можеш да поставиш на него своята глава.

Да допуснем, че ти нещо реално знаеш, а той не знае, но си въобразява нещо неправилно. Ако ти го притискаш и убеждаваш в своята правота, то вместо своя предишен въображаем образ, той получава друг от теб. Но за него той също ще бъде въображаем!

Дори ако за теб това е очевиден факт и истина (въпреки че също е още под въпрос), но когато това дойде до него, това става само нова фантазия. Затова науката кабала не разрешава това да се прави. Не е необходимо да се намесваме и да разубеждаваме хората.

Толкова повече, че и твоята истина през цялото време се променя и когато се издигаш от степен на степен, цялото минало знание се преобръща до основи. Ти през цялото време преминаваш полярни състояния, прехвърляни от една страна на друга, докато не преминеш махсом. И въобще е казано: ”Не вярвайте на себе си до самия ден на смъртта (своя егоизъм)”.

Затова не е необходимо никого да разубеждавате. Ние само обясняваме на човека, доколко всички сме безпомощни в дадена ситуация и призоваваме за истинско изясняване, за здрав подход. Това се счита за чисти отношения: имаме 5 органа на чувствата – нека да се ръководим от тях.

Но казват, че е възможно да се придобият допълнителни органи на чувствата. Когато ги развием, подхождайки към това научно, здраво и логично, за нищо не вярвайки на дума, и разкрием още една реалност, то започваме да я изследваме! И тогава започваме да разбираме и намираме ново знание, отново на основата на този принцип: ”Да се съди може само на основата на очевидни факти”, на основата на реалното усещане.

От урок по статията ”Кабала и философията”, 02.01.2011

[31528]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Онова, което коренно различава кабала от философията е, че философията се занимава с абстрактната форма, а науката кабала – само с формата, облечена в материя.

И затова, философията е откъсната от реалността, а кабала е свързана с нея като всички науки. Само че, обичайните науки изучават реалността, усещана в егоистичното желание, а кабала – в алтруистичното.

Тази реалност се усеща в същото желание за наслаждение, само че, в единия случай, то иска наслаждение „заради себе си”, а в другия – „заради отдаване”.

Съществуват две форми на съществуване на това желание. И науката, изучаваща поведението на желанието, стремящо се да погълне и получи вътре в себе си, се нарича материална, естествена наука. „Материално”, означава действащо с егоистично намерение.  

Науката, изучаваща поведението на желанието за наслаждаване, стремящо се към отдаване, се нарича кабала. Тази форма на съществуване на материята я няма в нашия свят, а само във висшите светове.

Затова е ясно, че науката кабала е противоположна на материалните науки, тъй като изучава обратното поведение на материала и между тях има принципиална разлика – във всички закони и принципи. Но те използват същия научен подход – да следват само очевидни факти.

И също, както материалната наука изучава 4-те нива на егоистичната материя, съществуващи в този свят, в същата научна и реална форма, кабала изследва съществуването на духовната материя на неживо, растително, животинско и човешко ниво, действащи в отдаването в духовния свят.

Но подходът към изследването може да бъде научен, а може да бъде и религиозен, основаващ се на вярата – и тогава се получава религия, а не наука. А, ако този ненаучен, основаващ се само на едната вяра подход се приложи в нашия свят, тогава се получава „философия”.

Кратка равносметка:

Материалът, може да работи: 1) заради себе си, 2) заради другите. И в двата случая (във висшия свят или в този свят) е приложим научния подход – съгласно опита, разума, очевидните факти, изучаването на формата, облечена в материя.

Освен този, в двете области е възможен и друг подход, изучаващ абстрактната материя – философия и религия.

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.01.2011

[31534]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата „Зоар” въздейства на човека по особен начин – достатъчно е да чете, да слуша, да желае, да бъде свързан (даже виртуално) с групата. Всичко това, дори и в най-малка степен, доколкото животът му позволява да се освободи за тази книга, започва да развива в него духовен орган на възприятие. И в тази степен, човек започва да усеща промени, етапи на напредък.

Книгата „Зоар” трябва просто да се чете. Добре е да се публикуват избрани части в джобен формат, за да може човек да я чете навсякъде. Защото няма по-ефективно средство за напредък, от тази книга.

Книгата с Псалмите не помага за духовния напредък. Цялото човечество я чете вече хиляди години. Хората единствено се самоуспокояват.

Това в никакъв случай не принизява книгата с Псалмите, написана от нивото на пълната малхут. Защото, цар Давид е представител на малхут, на цялото творение. Както и всички други „свещени” книги, написани от постигащите Твореца, те носят в себе си светлина.

Но светлината, връщаща към източника, създаващ в нас свойството отдаване, както обяснява Баал а-Сулам в „Предисловие към Учението за Десетте Сфирот”, за нас е по-близка, по-ефективна от книгата „Зоар”.

В книгата „Зоар” светлината е най-силна. Разбира се, четенето на „Зоар” трябва да се съчетава с изучаване на статиите на Баал а-Сулам, Рабаш, „Учението за Десетте Сфирот”. Но книгата „Зоар”, трябва да запълва всички свободни минути на човека.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 30.12. 2010

31269

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Състоянията „Израел” и „народите на света” непрекъснато се сменят в човек и този процес не зависи от него. Всичко, което той може да направи, е „да натиска газта”, да се стреми напред с всичко, което има. За да направи това, човек се нуждае от силна връзка с групата и неотстъпна мисъл за духовно напредване по посока на отдаване. Така се реализира правилото „Израел, Тора и Творецът са едно”, което е заповедта на Твореца.

Колкото повече усилия полага човек, толкова по-често тези две състояния се сменят. Тук е важно да не позволяваме на някое от тях да ни отклони от пътя, да не искаме да останем в някое от тях, и да не затъваме в някое от тях.

Човек трябва винаги да вижда целта пред себе си и да се стреми директно към нея, дори, ако пътят е крив и неравен. Всеки е движен от собствените му решимот сякаш напредва по криволичещ тунел. Няма къде да избягаш, а само се стремиш напред без да правиш разчети на острите завои.

Може би искаш да спреш, да изживееш сегашното състояние, да го изучиш и да го „обмислиш”. Но това никога няма да помогне. Опитай се да преминеш през всички места с максимална скорост и не се тревожи, ако не познаваш пътя.

Единственият начин да разберем нещо е от висшето ниво. Едно дете никога не знае през какъв стадии на развитие преминава сега. Той разбира само предишните стадии. Затова по-големи деца могат да бъдат инструктори на по-малки. Най-доброто нещо е да се установи такава взаимовръзка между граничещи нива.

Затова ние винаги се стремим само напред, докато не достигнем самия край на поправянето. Само там ще разкрием всички корени, всички първоначални, свързващи и крайни състояния. Когато те се слеят в едно цяло, тогава ще разкриеш системата за момент и ще разбереш всичко. До тогава няма истина, на която да можеш да разчиташ.

От урока по статия на Рабаш, 02.01.2011

[31472]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да усещаш светлината?

Отговор: Усещането на светлината е усещане на наслаждение. В този свят аз мога да се наслаждавам от различни неща, които са ми приятни или неприятни, в зависимост от моето настроение. Веднъж ми е приятно, когато лежа в леглото и не искам да стана да присъствам на урока, а друг път нямам търпение да скоча от него, но не ми позволяват и ми казват да остана в леглото за още една седмица докато оздравея.

С други думи, това не е пълна наслада, така както сладостта, мекотата или топлотата – всички те са ограничени, условни понятия. Понякога те ми дават наслада, а друг път съвсем противоположното чувство.

Общото наслаждение, което чувстваме в нашето общо желание за наслада (желанието за получаване) се нарича „светлина”. Това е така, защото светлината, която е съществувала изначално, е създала нашето желание, съсъд, и сега желанието получава наслада, когато светлината го напълва или го разкрива. Така сме устроени! Затова, когато светлината напусне желанието, тя плаче и иска да го върне обратно. Така е създадено цялото творение.

Но Творецът иска ти сам да желаеш светлината, а не само да я получиш и да се насладиш. Освен наслаждението, което чувстваш, Той желае в теб да има разбиране и осезание за светлината: От къде идва? Какъв е нейният източник? Защо те е създал и какво иска от теб? Това е така сякаш светлината иска да ти покаже: „Погледни от каква далечна звезда съм дошла; там всичко е прекрасно и добро, а аз искам да те взема със себе си!”

Затова тя се скрива от теб и започва чрез всякакви косвени действия да ти привлича вниманието от всички страни. Тя си играе с теб, докато ти пожелаеш да узнаеш източника, от който тя идва, вместо да преследваш удоволствието, което може тя да даде и въпреки наслаждението, което тя дава.

В действителност, ако желаеш да достигнеш до нея, до нейния „дом”, това означава, че ти обичаш Него, а не просто наслаждението, което Той ти изпраща да почувстваш. Ти трябва да Го обичаш толкова много, че да бъдеш готов да „излетиш” до това място, до тази „звезда”, от която Той е дошъл, и никога да не се разделяш с Него. И ти го правиш, въпреки че напълно се отричаш от наслаждението, за да Му покажеш колко много Го обичаш.

От урока по статията „Кабала и философия”, 30.12.2010

[31306]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Вие може да ми разказвате за хиляди интересни неща, случващи се наоколо, но аз няма да ги приема за истина, ако сам не ги видя и опозная.

Помогнете ми да ги позная и почувствам – и тогава ще съм готов да слушам. Но само ако се опитвате да разширите органите на възприятията ми, а не фантазиите ми.

Ако искате да ми дадете микроскоп или телескоп – аз съм готов да ги приема. Аз съм готов да развия в себе си нов орган на усещанията, но това трябва да остане в рамките на моя рационален критичен анализ.

За такъв научен, реален подход говори кабала. Но преди хиляди години се е случила „авария” – кабалистите са обучавали на правилния научен подход бъдещите гръцки философи, които били техни ученици, но те след това са излезли извън него.

Те не пожелали да вървят срещу своето его и да използват науката кабала за своето поправяне. Те мислили, че могат да изследват света, без да поправят себе си – и тогава се развила философията.

И това не се ограничава само в рамките на древна Гърция и онези древни времена – това е обичайният човешки подход. Почти всеки ще ви каже: защо да поправям себе си, аз и така всичко разбирам!

Но това е невъзможно – отначало трябва да разкриеш своето състояние и едва в тази степен ти е разрешено да говориш за него.

И върху такъв подход е основана религията – тя не изисква от човека да поправя себе си. Изпълнил си някакви действия и всичко е наред – ти вече вярваш, че си установил връзка с Твореца.

Това се нарича изгнание от духовното, тоест предполагаемата „духовна” форма на съществуване, без всякакво реално усещане за нея. Затова за този период е казано: „Ние бяхме като насън”.

Кабала призовава човека да се върне към правилния подход, към реалността – от философия към наука, от религия към отдаване и любов към ближния, към получаване на нов орган на чувствата, в който той сам ще види всичко.

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.01.2011

[31519]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→