Докато не си изясним нашето желание за наслаждение, ние не разкриваме в него цялата система от връзки и съставящи го свойства – то ни се струва просто желание, което не представлява нищо особено.

Но, когато започне да се разкрива неговата дълбочина, виждаме доколко тази система е сложна.

Така, в квантовата физика учените проникват все по-дълбоко навътре в материята, всеки път разкривайки цял свят вътре в по-малките елементарни частици, които преди са били смятани за неделими.

По същия начин, и ние проникваме все по-дълбоко в желанието за наслаждение. Но какво виждаме в него? Виждаме как висшата светлина, създала желанието за наслаждение, е въздейтвала върху него и е създала четирите стадия на пряката светлина. И в тези четири стадия, тъй като светлината е влязла вътре в желанието за наслаждение, тя изгражда собствена структура.

В самото желание за наслаждение няма нищо освен желание. Но светлината създава в него разлики според петте стадия на авиюта/дебелината на желанието (шореш, алеф, бет, гимел, далет), сфирот, светове, парцуфим, линии, безкрайно множество видове връзки и форми, всяка от които има свои характерни особености. Безкрайно многообразие от разлики – и всички те идват от светлината.

Затова, колкото повече навлизаме в желанието за наслаждение, толкова повече разкриваме светлината, Твореца, Неговата природа. Но Го разкриваме от материала, от желанието за наслаждение – и това се нарича „форма, облечена в материя”.

Ние разкриваме не самия Творец, а действията, които Той е извършил в материала и от тях Го познаваме, както е казано: „От Твоите действия ще Те позная”.

Проникваме в самия материал. Творецът е внесъл Себе си във вътрешността на материала, а ние разкриваме себе си, намиращи се в същия материал – и там се срещаме с Твореца. Затова, Ацмуто остава непознаваем.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.01.2011

[31501]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец | Add Comment →