Въпрос: Защо не се отдава на човека да се прилепи към висшия и да види в него причината за всичко случващо се, за да напредне?

Отговор: Това се нарича „от ума си тегли” – има в главата ни „блокаж”, който много ни пречи. Заради него, нищо не можем да направим. Всеки е убеден, че всичко разбира и може да направи с ума си. Човекът не може да анулира своя земен разум, своето „Аз”.

Законът за израстване и издигане от стъпало на стъпало изисква да се отмени предишното ниво, за да се придобие следващото. Дори растенията се развиват по същия начин от семената. Всяка клетка, преминаваща от едно състояние в друго, преминава през такива изменения. Само че, ние трябва да ги направим съзнателно, с разбиране, по собствено желание!

В природата, това става автоматично, инстиктивно – така расте зародишът в майката и всяко дете. А, ако искам да получа специалност и да се науча на нещо знам, че за тази цел, трябва да отменя своя разум пред преподавателя. Искам, той да ми разказва и да ми показва какво да правя – и повтарям след него.

Повторил съм след него веднъж, два пъти и съм схванал принципа, вътрешната основа. От това, че съм го направил няколко пъти разбирам, защо това е устроено така, а не иначе. Ако нашето егоистично желание поддържа това, то няма никакъв проблем да отменя разума си – и аз се уча.

А тук, егоистичното желание е против такава отмяна, и затова на нищо не можеш да се научиш! Ти настояваш на своето, като упорито магаре (магаре/хамор е съзвучно с думата материал/хомер) и не помръдваш от място, дори да те убият!

И нас, в крайна сметка, ни убиват! Завършваме живота си, без да сме постигнали. И наистина, колкото човек е по-умен, толкова за него е по-проблематично.

От урока по статията „Кабала и философия”, 03.01.2011

[31626]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Мъдреците са казали: „Който не се е трудил преди съботата – какво ще яде в събота?”

В нашия свят, времето тече самó. Ние растем, възмъжаваме, остаряваме и умираме – всичко е подвластно на времето. Същото се отнася и за другите закони, които ни водят през живота.

Спрямо нас, управлението се извършва самó по себе си, което означава, че ние се отнасяме към неживото, растителното и животинското ниво на развитие. На чертежа, те са обозначени с цифрата 1 и с черен цвят: човекът изгражда своя живот срещу „ближния” – всичко онова, което е отвън.

По-нататък, започваме да привличаме светлината, връщаща към Източника, работейки в група, и получаваме от нея съсъда на душата. Тогава се обръщаме към Твореца (издигаме МАН) и получаваме от Него помощ (МАД).

И ето, че след всички събития, произшествия, мисли и желания в нас, и в целия свят, започваме да разбираме, че те идват от Твореца, от една Причина. Тази Причина, ни ги изпраща чрез „ближния”, за да можем,  издигайки се над тях, да установим връзка и да направим разчет с Твореца.

Така, преминаваме към втория тип управление и се издигаме над знанието, в което сме се намирали преди това. Работим срещу своя разум и желание – оправдаваме висшето управление, осъзнавайки, че всички негови действия са насочени само към това, да ни издигнат към сливане с Твореца.

Тогава, всички неприятни за нашия егоизъм неща, ни помагат да се извисим, за да изградим над знанието отношение с Твореца.

Извършваме тази работа в течение на „седмицата”, във всички свойства на душата. На шестия ден, стигаме до Есод, който включва всички предходни етапи, и тогава чувстваме, как ближният и Творецът се спояват в едно цяло.  Така се разкрива третия тип управление.

А след това, в навечерието на съботата, навлизаме в четвъртия етап – с очите си виждаме, че управлението обхваща и нас самите. В резултат, когато настъпи съботата, ние сме слети с Твореца над всичко, което е преминато през седмицата.

Така, с малки седемдневни порции, придобиваме общото поправяне на своята душа. Всяка седмица става основа за следващата, докато не стигнем до заключителната събота (шабат шабатон).

От урока по статия на Рабаш, 03.01.2011

[31592]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

През целия ден аз трябва да се усещам под властта на вечното, съвършено управление, все едно то вече ми се е разкрило.

Ако правя точно така, кабалистите ме задължават по половин час на ден да посвещавам на анализ и да проверявам себе си, както в началото на новата седмица.

В идеалния случай, ако ми се отдаде, постоянно да се удържам над знанието, то съм длъжен да проверявам своя отправен пункт в него. По този начин аз обновявам своята работа и привнасям в нея все по-голяма дълбочина.

Например, аз съм успял, работейки с някакво решимо (х). Сега за мен се появява възможност да се спусна и да проверя какво решимо е било това, а след това да продължа работата си. И така отново и отново седем пъти, докато от Хесед не дойда до Малхут, до събота.

Работейки в ХАГАТ, аз създавам три линии. В НЕХИ аз ги построявам в желание за наслаждение, а Есод се превръща в сбор (Σ) на всички дни.

Всеки от тези дни аз строя по-високо желание, авиют с ново качество. А като цяло те съставляват десет сфирот. Тяхната „глава” (ХАБАД) ние постигаме по-късно.

В мащаба на творението става дума за шестте „хилядолетни” поправяния, след които настъпва седмото хилядолетие на покой. Този процес се подразделя на съответни части, всяка от които е аналогична на цялото.

От урока по статията на Рабаш, 03.01.2011

[31588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако накрая целият изминат път се отменя, какъв е смисълът на всичките ни днешни действия?

Отговор: А по какъв друг начин може да се постигне абсолютната любов? Как да се изгради тя, след като всяко следващо стъпало се строи на основата на предишното?

Целият изминат път се отменя – по начинът, по който се разкрива, че целият този свят е въображаем. Когато достигаш до края на поправянето и се включваш в изходната точка на сътворяването, в нея наравно се сливат състояние „1” ( начало на сътворяването) и състояние „3” ( край на поправянето). А състоянието „2” ( процеса на поправяне) все едно престава да съществува. То се включва в състояние „3” заедно със състояние „1”, като че ли нищо не е било и всичко това сме си го въобразявали!

Всички изменения са се случвали само в усещането ни, трябвало е да изживеем всички тези състояния, за да можем да разберем Твореца и да го почувстваме, да се прилепим за Него и да се слеем с Него.

А всичките светове (оламот) – означават „скривания” (аламот) и тези светове, скривания – изчезват! Те са необходими, само за да създадат постепенно нарастващо скриване, проблеми и страдания, които ни пробуждат, за да започнем по малко да постигаме отдолу нагоре онова едно, единствено реално съществуващо състояние. А освен него, нищо не съществува.

Всички състояния, които преминаваме са необходими за да си изясним – това са 125 стъпъла на изясняване на онова съвършенно състояние, в което винаги се намираш. Ти просто не си способен да го постигнеш напълно отведнъж и затова го правиш постепенно, на части: разбираш още малко, чувстваш още нещо.

Все едно „ядеш тази порция” на части, това значи да се издигаш по стъпалата на световете. Но, в действителност, тези светове не съществуват, освен в твоето възприятие. След като постигнеш всичко, вече няма нужда от тях.

Обаче, те като че ли съществуват в мен, тъй като по тях съм се изкачил до края на поправянето, до окончателното сливане? Вярно, но това е само твоето усещане, пътя на твоето постижение. А в реалността има само едно съвършенно състояние, съществуващо и до и след теб – Малхут, напълнена от светлината на Безкрайността, както в самото начало, така и в самия край.

От урока по статията „Кабала и философия“, 03.01.2011

[31637]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1988/89, статия 6, „Какво oзначaва „над знанието“: Аз вярвам с вярата на мъдреците, които са казали, че Творецът чува молитвите на всички уста. Това се нарича: с вяра над знанието.

Човек трябва да се старае очевидно да разкрие, че Творецът чува молитвите. А до тогава той върви напред, все едно вече е разкрил това.

Тук всичко зависи от поправянето на неговите келим. Ако той още не вижда нещо, това не значи, че то не съществува и в реалността. Счупените очила още не са признак, че светът е обеднял. Аз си представям, че предметите, които съм виждал преди, продължават да съществуват.

Но какво да направя, ако аз никога не съм ги виждал, а и все още нямам очила? Тогава трябва да следвам съветите на мъдреците. А иначе как ще съумея да различа нещо?

Помня, когато бях на 11 години изведнъж ми казаха: „Необходими са ти очила”. Отначало не разбрах, как и защо, още повече в онези години очилата за децата още не бяха толкова разпространени. Родителите ми трудно ми намериха подходящи очила и след като ги сложих, аз, удивен, видях неща, които не бях виждал по-рано.

Така е и в духовното: трябва да повярвам на специалистите, които казват, че трябва да придобия нов възприемащ  инструмент, духовно кли – и тогава ще прогледна. Той не се придобива веднага, а посредством множество действия. Аз ги извършвам, за да видя новия свят, извършвам ги чрез силата, която се нарича „вярата на мъдреците”.

Те казват: „Трябва да придобиеш духовни очила, нуждаеш се от тях”. А аз не чувствам това, аз никога не съм чувствал духовния свят, за да ми липсва той сега. Но аз, все пак, следвам съвета им.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31493]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От векове всички кабалистични книги описват духовното постижение, духовния свят. Сред народа обаче те били изопачавани според земните разбирания. В крайна сметка принципът на вярата се превърнал в сляпа убеденост:

– Аз вярвам, че някъде ”в пустотата се върти куфар” (или всяко друго допускане, включвайки Твореца).

– Ти виждал ли си го?

– Не, но вярвам.

Това сред народа се нарича вяра: някой ми е разказал за нещо, което не е виждал, и аз изразително повтарям неговите истории.

Една от съставните части на нашата духовна работа е да унищожим в себе си грешните представи на масите за вярата и религията и да се върнем към истинските значения на тези термини: науката кабала и постигането на Твореца.

В статията „Същността на религията и нейната цел” Баал а-Сулам нарича религия науката кабала – средството за постигане на Твореца. Но в нашия свят от нея са направили всевъзможни фантасмагории и вярвания.

Сблъсквайки се с лъжливи определения, ние сме длъжни да поправяме себе си, връщайки се през цялото време към правилните трактовки. „Религия” – това е науката кабала, „вярата” – това е разкриването на Твореца, свойството на отдаване, светлината хасадим. „Съвършената вяра” – пълно усещане на Твореца, светлината хохма, облечена в светлината хасадим.

„Вяра над знанието” – пътят на отдаване над получаването. Аз все едно плувам по вълните на егоистичните желания под платното на свойството на отдаване, което точно е адаптирано към тях, но им е противоположно.

„Исраел” – тези, които са се устремили право към Твореца. Останалите се наричат „народи на света”. Във всеки от нас, докато напълно не се поправи, съществуват и двете състояния. „Цар на Исраел”: човек се намира в състояние „Исраел” и чувства, че Творецът царува в него. „Цар на народите”: Творецът пак така царува в човека, но не с неговото съгласие или не с негово знание.

Всичко зависи от определенията и ние трябва да ги знаем наизуст, за да може при четенето на текста те сами да изплуват в съзнанието ни.

От урока по статията на Рабаш, 02.01.2011

[31486]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Може ли с помощта на четенето на книгата „Зоар” да придобием общо, универсално усещане? Това не би ли отменило уникалността на всеки човек?

Отговор: Каква уникалност може да има в момента? Какъв човек?… Ние говорим за твоето „животно”, което трябва да стане Човек.

Ти имаш „магаре” (на иврит „магаре” означава „хамор”, от думата „хомер” – материя) и само една духовна искра в него. Ние искаме да ти помогнем да изкараш тази искра от „магарето” и да я свържеш с останалите искри, мъждукащи над стадото от „магарета”.

Представи си седем милиарда „магарета” и над всяко едно блещукаща искра. Ние искаме да съединим тези искри заедно, а след това да изградим от тях Човек, подобен на Твореца. Само тогава те ще придобият общо усещане на единната душа Адам Ришон.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 03.12.2010

[31596]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако човек няма възможност да провери, истинско ли е неговото усещане за Твореца и любовта му към ближния или не, то как да си изясни това?

Отговор: Хората, които сами искат да постигнат истинско изясняване за сметка на светлината, възвръщаща към Източника – трябва да реализират тази методика върху самите себе си.

Но доколкото всички души са свързани една с друга, то направените от тях разяснения се разпространяват също и на другите души. И тези хора, които сега са доволни от фантазиите си, постепенно ще започнат да усещат, че в тях няма никаква реална основа.

Всеки има своя фантазия и вяра – някой е пресметнал, че в света съществуват 3800 различни религии и вярвания. Аз самият не съм проверявал, но съм готов да приема това на доверие.

Само че голямото развито егоистично желание, което все повече се пробужда в човечеството, не иска да се задоволи на доверие.

И доколкото ние все по-плътно свиваме нашия кръг и по-тясно се свързваме един с друг, а мненията преминават от един на друг, и по-високото мнение властва над по-ниското – ние по този начин „разпространяваме” знанието за кабала и внасяме съмнение в сърцата на всички останали.

Но във външна форма не е необходимо да се убеждава никой, в никакъв случай. Ако в ръцете на човек е попаднала кабалистична книга и той е поискал да я прочете – много добре. И е необходимо още да се отчете, че всеки я разбира по своему и намира потвърждение на своето мнение.

Затова е необходимо да се работи над себе си и тогава по нарастващото и разкриващо се егоистично желание в общата система на душите ще преминават „електрически” сигнали. Привлечената от нас светлина ще достигне до всички останали и те ще се научат да мислят по новому – ще поискат да добавят към вярата и знание.

Не е необходимо да се губи съвсем вярата – но ако се добави към нея и знание, то тя ще се обърне в културни традиции. А добавеното знание, ще бъде знание за Твореца, разкриването Му от творението.

И в крайна сметка, философията ще изчезне, религиите ще се превърнат в култура и традиции на народа, а науката кабала ще разкрие на човека висшата, вечната реалност.

От урока по статията „Кабала и философията“, 02.01.2011

[31516]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Книгата „Зоар”, Предисловие, статия „Итро”: „Зоар” обяснява реда на образуване на парцуфим на Ацилут: Атик, Арих Анпин, Аба ве-Има, Зеир Анпин, как източникът на всичко, Масахът на Малхут на Мидат а-Дин използва парцуф Атик, действа в Арих Анпин, за да скрие Хохма там… След това, тя обяснява ВАК де Зери Анпин относно шест завеси и украсената завеса – ГАР де Зеир Анпин.

Авторите на книгата „Зоар”  са разкрили реда на връзките между тях, и във връзката помежду си са разкрили парцуфим, светове, свойства и вътрешни разграничавания. Всичко това съществува между човек и останалите.

Когато човек види другите като свързани помежду си, това се нарича свят на Безкрайността. Ако ги вижда като частично свързани, това се нарича парцуфим, които са над него. Така те говорят един с друг, разкривайки всяко свойство и наричайки го „раби Йоси, раби Хия, раби Елизар, раби Шимон”, както и различни картини на природата.

Всичко това са състояния, през които преминават нашите души в процеса на поправянето им. Знам от моя личен опит колко трудно е за човек да обрисува проста картина във въображението си: че няма нищо освен разделените души. Тяхното пълно разделение се възприема от тях като нашия свят. Тяхното частично обединение, включването на желанията едно в друго чрез правилото „Обичай ближния като себе си”, създава усещането за висшия свят в душите.

Тяхното пълно обединение се възприема като света на Безкрайността: безкрайно, неограничено свързване и, съответно, абсолютно напълване от светлината.

От урока по книгата „Зоар”, Предисловие, 02.01.2011

[31507]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че главата на низшия парцуф се облича в тялото на висшия парцуф. Какво означава това “облича се във висшия“?

Отговор: “Тялото“ на висшия – са неговите действия, работата над желанията, а “главата“ – това е взимането на решения.

Низшият не може нищо да направи на своя “глава“, на своята степен. Казано е: “По Твоите действия ще Те познаем“. Тоест низшият трябва да се включи в “тялото“ на висшия.

И когато на практика низшият се учи на това, което прави висшия, извършвайки го сам – само тогава той започва да разбира какво висшият е искал да му каже с това. Докато ти не направиш това, което висшият ти е казал да направиш,  няма да разбереш за какво говори той.

И  когато трябва да изпълниш нещо, което той е казал – това не е някакво тъпо животинско действие, а нещо, което трябва да извършиш, за да се научиш! Вижте как децата повтарят нашите действията, без да разбират смисълът им.

Когато на детето дадат пластмасов чук и гвоздеи, то не знае какво трябва да прави с тях. Но щом види как ти забиваш гвоздеите и то прави същото – така то започва да разбира за какво е нужно това.

По друг начин е невъзможно да се учи. При изграждането на образователната програма ние трябва да отчетем, че да се научи нещо може само от примера. Виждаме, че картината е скрита в духовните корени, и е заложена при разпространението на парцуфим ( низхождането на връзката между душите) отгоре надолу.

Целият разум, който се дава на низшия, е нужен само за това, – той да успее да повтори действията на висшия. Главата на низшия трябва да работи само в такава форма.

Ако главата на низшия гледа нагоре, така че да взема пример от висшия и да извършва действия подобни на неговите, то низшия го чака успех. А ако низшият смята, че може на своя глава да осъжда, взема решения и нещо да изпълнява – чака го неуспех.

Той ще мисли, че се намира на такава степен, на която сам може да направи нещо. Но всичките действия се изпълняват в “тялото“ на висшия. Ако на низшият му стига умът, за да отмени своя разум, то той се издига и получава умът, разумът на висшия.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 02.01.2011

[31512]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→