Въпрос: В какво се състои свободата на избора? Откъде човек може да знае какво да избере между две възможности?

Отговор: Пред човека няма две възможности –  има само една. Ние не стоим на кръстопът, където трябва да решим накъде да завием – надясно или наляво. Няма такова нещо! Аз се намирам на право шосе и мога само или да ускоря своето придвижване, или да не го направя.

Ако се придвижвам много бавно, то всеки миг получавам удари от друсането по неравното, разбито шосе, с дупки по пътя, където от всички страни могат да ме нападнат диви животни, където ме чакат страшно много проблеми и даже войни.

Или мога да взема вертолет и да летя над това шосе. Това зависи от мен.

Но посоката си остава същата, ние достигаме една и съща цел. И макар да се говори, че човек може да се отклони от пътя, всъщност се има предвид не отклоняване от самото шосе, а отказ да се движиш бързо, подтикнат от собствен мотив.

Тогава ти вървиш съгласно двигателя на програмата на творението,  което се нарича “в своето време” (“беито”) и на всяка крачка получаваш проблеми, удари, войни, беди, болести и кризи – всичко, произтичащо в нашия живот чрез всевъзможните проявления на желанието за наслаждение.

Защото то трябва да ти покаже всичките тези проблеми, защото от отчаяние и страдание ти си “очистил” егото и не би искал наслаждения в такива състояния. Това е достатъчно, за да поправиш егото на тази първа степен – животинското ниво.

Въпрос: Как човекът може да провери дали не е паднал от хеликоптера отново на пътя?

Отговор: Преди всичко, той усеща това по пробуждането си, по въодушевлението, стремежа към целта. Нека провери дали в него “гори” усещането за важността на връзката с групата – единственото средство за придвижването,  работи ли той в името на това, използва ли правилно всички дадени му средства: учителя, групата, книгите.

От урок по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47037]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: По време на първото разпространение на светлината (Кетер), съсъдът все още не съществува. Тогава в какво се облича светлината?

Отговор: Разбира се, това все още не е съсъд. Затова се нарича стадии на разпространение на пряката светлина, а не стадии на съсъда. Може също да се нарече стадии на развитие на съсъда, но несъмнено преди четвъртия стадий няма съсъд, който може да се нарече независимо творение.

Само след като в четвърти стадий става съкращение, разпространявайки се отгоре надолу и достигайки този свят може да се каже, че съсъдът завършва своето развитие. Само тук, в този свят, творението ще пожелае да се върне към своя корен и ще може да се счита за независимо и притежаващо точката на свобода на волята, която то може да разшири от точка до размера на света на Безкрайността.

Според усещането за тази точка за свобода на волята и до степента на неговото развитие, то се нарича творение, докато простото желание за наслаждение не се нарича творение. Това е сътвореното само от страната на Твореца, Домакина. Истинското творение стои срещу Твореца и притежава своя собствена воля.

Затова неживото, растителното и животинското нива на природата не се считат за творение. Те съществуват инстинктивно под пълния контрол на светлината, без никаква независимост. В точно такава форма, не самостоятелно, много хора все още съществуват, изпълнявайки заповедите на своята природа.

Изборът започва там където творението чувства срам, поради неговата липсва на подобие с Твореца, което го кара да се развива. Това състояние се нарича творение.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот”, 19.06.2011

[45812]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има отдаващи съсъди, Галгалта  ве-Ейнаим, наричащи се ”Исраел”, което означава ”право към Твореца”. Само тези съсъди могат да привлекат светлината, доколкото са подобни на нея и притежават единствено силата на отдаване.

А също така има и получаващи съсъди, АХАП, ”народи на света”. В действителност, важни са именно те и всичко се прави за тях. Обаче те сами не са способни да получат светлина направо, ако съсъдите на Исраел не я пропускат до тях.

Такова е разпределението на ролите: Галгата ве-Ейнаим са длъжни да привлекат светлина за АХАП, а АХАП трябва да доставят желанието си на Галгата ве-Ейнаим, за да пропуснат до тях светлината. Само такова взаимно сътрудничество ще ни позволи да достигнем пълно поправяне.

Всички хора по света, в които има ”точка в сърцето”, т.е. усещане за привличане на светлината, се наричат ”Исраел” – яшар-Ел, ”направо към Твореца”. А онези, които са лишени от това усещане, не могат да привлекат светлината направо и се наричат ”народи на света”, АХАП. Заедно те използват природата си, за да привлекат светлината съвместно и да получат разкриването на Твореца в общ съсъд.

Ето така, за да се нагласи връзката между тях, Исраел е преминал към разбиването. Той се повдига към края на поправянето, на стъпалото Храм и затова Храмът се разрушава, т.е. Исраел пада от духовната висота в скверните сили, в народите на света, и се смесва с тях, тъй като АХАП се включва в Галгалта ве-Ейнаим, а Галгата ве-Ейнаим в АХАП. В крайна сметка и едните и другите пребивават в егоистични намерения.

Но когато смесването, или ”изгнанието” се увеличат, те могат да привлекат светлината и да осъществят поправянето. Отначало ще се поправят Галгалта ве-Ейнаим- по-чистите съсъди, у които има решимот, записа на поправеното състояние.

В тях има възможност за привличане на светлината, и благодарение на взаимното включване с АХАП има за кого да привличат тази светлина. И тогава АХАП получава от Галгалта ве-Ейнаим светене, което е достатъчно, за да прокарат линия за връзка нагоре. В резултат, всички заедно съставляват пълноценни десет сфирот и привличат повече светлина.

Така, чрез взаимодействие, ние пристъпяме към края на поправянето.

Сега ние се намираме в началото на поправянето на Галгалта ве-Ейнаим, Исраел. Ако те се поправят, то в тази степен ще успеят да привлекат поправяне към АХАП, към народите на света.

От урока по статията на Рамхал „За мъдростта“, 13.05.2011

[47017]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Както казва Рамбам, истината трябва постепенно  да се разкрива на малките. В работата с децата ние не им натрапваме обединението направо, а се стараем в игрите и в заниманията да вплетем това послание. Може ли твърде прямото послание  да нанесе ущърб и да отблъсне децата?

Отговор: В развитието си ние минаваме през четири етапа: неживо, растително, животинско и човешко.

На неживо ниво предметите, като правило, приемат такава форма, каквато им придадеш, ако у теб има достатъчно сили, за да направиш това. Имайки необходимата енергия, ти можеш да разрушиш структурата на метала, и да го измениш по пътя на нагряването, на натиска и др.

На растително ниво обаче ситуацията е друга: за да се придаде на растението друга форма, е необходимо да се разбере природата му. Да кажем, за дървото трябват различни видове обработки и грижи, и ако ти си майстор в работата си, то ще получиш необходимата форма, съпровождаща дървото в неговия растеж.

Казано иначе, ти сам трябва да израснеш до такова ниво, от което ще можеш да се грижиш за дървото: да го усетиш у себе си, да го познаеш – и тогава, излизайки от вътрешния образ, да осъществиш работа с външната форма и да получиш резултат.

А за да се превърнеш в животинско ниво на развитие, все пак е необходимо да изучиш природата му, да се издигнеш над нея и да го приемеш в себе си. Тогава ти ще можеш да укротяваш и да дресираш животни. Разбира се, в определени рамки, обаче ти ще ги приучиш на такива форми на поведение, които те са способни да усвоят.

По аналогичен начин работи и детският наставник.

Тези нива на развитие – неживо, растително и животинско – представляват по себе си малки, ”детски” състояния, в сравнение с възрастните хора, и завършват на ниво ”тринадесетгодишен”.

От ”13 години” и по-нататък ти имаш работа с човека в човека и съответно се отнасяш към него вече съвсем по друг начин. Приемаш го в групата си, отнасяш се към него като с другар и го издигаш по примера на взаимното партньорство, предоставяйки му място за работа.

Такива са етапите на работа с детските групи.

От урока по статията ”Дарованието на Тора”, 27.06.2011

[46759]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли с две изречения да се даде определение на понятието обединение, към което хората ще могат да се устремят?

Отговор: Обединението е действие, превръщащо цялото човечество в интегрална част от Природата. По същия начин ние успокояваме Природата – в себе си и извън нас – и всички пребиваваме в умиротворение, в равновесие с всички сили.

Всичко утихва – в психологически смисъл, в механически, в биологически, в животински, и прочие взаимодействия. На всички нива, всички сили преминават в равновесно състояние.

Няма нищо по-добро от равновесното състояние. То е хармония между всички части, които накрая усещат истинския живот, а не борбата между тях.

В природата има много съответстващи примери. Това вече е факт, с който са съгласни почти всички учени, и социолози, и психолози. На нас даже не ни се налага да се стараем- толкова много хора в наше време вече разсъждават в това направление.

Обаче поради личния егоизъм на всеки един, те не могат да се обединят, за да обнародват и потвърдят пред всички виждането си. Ако се опитат, думите им биха се оказали съвършено безсилни- защото в тях не би имало дух.

Публичното разяснение е възложено само на нас и на никой не можем да преотстъпим този прерогатив. За разбирането – те разбират, но да се организират и да прераснат в народ са неспособни. Тази задача остава за нас.

Въпрос: Какво имено ни позволяват да обясним на човечеството за случващото се?

Отговор: Вътрешната връзка с Източника на доброто, с Източника, който осъществява поправянето. Ето какво е у нас и в никой друг. Тази задача не можем да предадем на друг. Ние не я скриваме за нас си – просто никой повече не може да се справи с нея. Обяснението трябва да излезе от връзката с Висшето.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 26.06.2011

[46647]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам ”Обобщаващо въведение”: Както материалните предмети се отделят един от друг с помощта на брадва и чук, така и духовната същност е отделена една от друга по различието на своите форми, и увеличаването на степените на различните форми води до това, че те стават полярно противоположни.

Но от страна на Твореца, създаващ желание за наслаждение, няма никакво противопоставяне между това желание и желанието за отдаване. Това е сякаш новородено, получаващо от майка си- между тях няма разделение. Те са неразривно свързани и се наслаждават един на друг.

Ние виждаме в природата, как външният организъм, състоящ се от чужда плът, получава възможността да расте вътре в тялото на материята и не я възприема като чужда! Как въобще е възможно такова явление, като зародиша в утробата на майката- ако в нас попадне малко трънче, тялото веднага ли ще започне да отблъсква чуждия предмет? Веднага около него се образува цирей и тялото се опитва да го изтласка и да го отдели.

Известно е, колко трудно е при присаждането на органи да се преодолее тази бариера на несъвместимост и неприемане на чуждото тяло. А тук, е обратното- вътре в едното тяло расте друго и това голямо тяло през цялото време се грижи за малкото и всичко прави само в негова полза!

Това е пример, когато желанието за наслаждение (зародишът) и желанието за отдаване (майката) не си противоречат един на друг. И точно така се получава по отношение на Твореца, създаващ желание за наслаждение- това желание не противоречи на отдаването, не му противостои.

Но ако има цел да се приведе това желание за наслаждение към форма на отдаване, тогава те след това ще станат противоположни едно на друго, съгласно намеренията си.

В началното състояние има отдаващ и получаващ – Творец и творение, но между тях няма никакво противоречие, и те са съединени заедно. А след това творението се развива и придобива егоистично намерение- и сега, съгласно намеренията си те стават обратни: намерението за отдаване е противоположно на намерението заради себе си от началото до края, от нулата до безкрайността.

Ето ни егоистично намерение и ние трябва да го поправим- а не желанието! Желанието в нас остава, ние завинаги ще си останем с желанието за наслаждение. Но намерението трябва да бъде ”заради отдаване”.

А ние това обикновено го бъркаме, и мислим, че трябва да се борим с желанията си. Религиите и разните духовни учения се стремят да унищожат желанието или да го омаловажат. А кабала казва обратното: ”Увеличи желанието си и заедно с него намерението за отдаване!”- и тогава ще можеш повече да отдаваш с действията си.

Из урока по статията ”Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 24.06.2011 г.

[46820]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч. 1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”

Въпрос 38: Какво е това докосвам (ногеа)?

Ако изменението на свойствата на степента спрямо нейния корен не е толкова различимо, за да се отдели тя от корена, това се нарича ”докосване” на корена.

Това означава, че има някакво подобие, докосване, връзка. Докосване се нарича, ако степента е подобна, макар и в едно действие.

Ако макар и в една точка, в едно свойство се наблюдава подобие, то можем да бъдем сигурни, че във всички останали свойства няма противостояние! Затова няма окончателен разрив между степените.

В нашия свят също се отдава голямо значение на докосването- да докоснеш, се смята вече като достигане. Знак е, че у теб вече има връзка- може да бъде начало на връзка, а може да е последното закачване, преди да излезеш от нея. Докосването- е много важно и фино действие.

Ако е достигната точката на съприкосновение, това е знак, че във всички останали свойства на първото и второто няма никакво противоречие. Това значи, че между тях има различие, но те не се отричат едно от друго. А в едно свойство те се обединяват съвършено в едно цяло.

Oт урока по „Учение на Десетте Сфирот“, 26.06.2011

[46904]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Развиват ли човека страданията, които той усеща по пътя си?

Отговор: В нашия живот нищо не се случва просто така. Няма нищо случайно във Вселената. Ние се намираме във всеобхватна, затворена реалност – в Малхут на Безкрайността, където всичко се случва по изначално заложена програма – от началото на творението и до неговия край. Всичко се намира там предначертано и подписано, освен нашата свобода на избора и мярката на нашето лично участие.

Но от твоето участие или неучастие програмата не се променя, ти само можеш да я ускориш – за себе си и за останалите. Това е единственото, което можем да направим. Всъщност, само това може да се случи – или ние се придвижваме ”в своето време” (беито), или ускоряваме програмата – нарича се ”ахишена” (ускоряване на времето).

Всеки човек, който се старае да ускори тази програма със своето лично участие, съгласно Замисъла на творението, спомага за ускореното развитие на другите хора, защото всичките сме една душа.

Днешният свят се намира в криза, в състояние на осъзнаване на злото. Постепенно, ежедневно на хората им се разкрива защо сме такива, кое е това, което ни причинява зло, в какво се състои тази причина, защо ние нищо не можем да направим със самите себе си. Даже обикновеният човек в света започва да чува и усвоява тези неща, да говори за тях. Колкото повече се намесваме в този процес и обясняваме защо се случва това, процесът на развитие ще бъде ускорен.

Програмата си остава същата, само че има възможност за по-бързо развитие напред.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[47040]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Науката кабала, която трябва да се разкрие в целия свят, не е онази кабала, която изучаваме на уроците по книгата „Зоар”, „Учение за Десетте Сфирот”, трудовете на Рабаш и Баал а-Сулам. Дори нашият адаптиран текст на книгата „Зоар” осигурява на хората само последователно изложение и удобен достъп, възможност да разгърнат книгата и да не се загубят в нейните заплетени изрази, редуващи се със същите откъси на арамейски език.

Науката кабала, която е предназначена за света – това са основно такива статии като „Даряването на Тора”, „Поръчителство”, „Свобода на волята”, „Свят”, „Мир в света”, „Същност на науката кабала”. Те са написани на достъпен език и дават широки обяснения. Към тях трябва да се добави капка от „Шамати”, но отново без всичко онова, което може да изглежда на човека като неразбираеми изказвания..

Казано накратко, за света е необходима облекчена версия. Тя може да бъде представена във вид на книга, която ще бъде разбрана от всички. Например, вместо „Кабала за начинаещи” – „Кабала за народа”. Една книга, в която много простичко, меко и достъпно са изложени всички теми, които са ясно свързани помежду си и не оставят нито един въпрос без отговор.

Защото, на първо място, е необходимо на народа да се обяснят основните неща, за да научи макар и малко за онова, което се случва. А след това, хората ще разгърнат книгата „Зоар” в една или друга форма – като средство за своето поправяне.

От урока по статията „Тръбният рог на Машиаха“, 17.06.2011

[46899]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам „Свобода на волята”: Преди получаването на кабалистичната методика, народът на Исраел са приели да изоставят всяка частна собственост до степента, изразена с думите „царство на Свещеници”, и целта на цялото творение е да се слее с Твореца по свойства: тъй като Той е отдаващ, а не получаващ, те също ще са отдаващи, а не получаващи. Това е последната степен на Двекут (сливане), изразено с думите „Свят народ”…

Как ние излизаме от този свят? Ние влизаме в период на подготовка. След това преминаваме Махсом (бариерата разделяща ни от духовното) и се издигаме до нивото наречено „Хафец – Хесед”, тоест отдаване заради отдаване. Това е степента Бина.

След това се издигаме до степента Кетер, получаване заради отдаване, и получаваме светлината Хохма (Мъдрост), докато на предишното ниво получаваме само светлината Хасадим (Милосърдие).

На степен Бина се отказваме от „частна собственост”, тоест достигаме до състояние Хафец – Хесед, където не се предполага да използваме нашето получаващо желание. Това също е подготовка, етап на поправяне на съсъда. А на следващата степен става получаването на светлината.

От урок по статия „Свобода на волята“, 24.06.2011

[46359]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→