Въпрос: Как да обясним на хората по какво се отличава правилното обединение от неправилното?

Отговор: Ние казваме просто: „Дайте да се запознаем с Природата“. Аз не искам да деля човечеството на такива, които се обединяват правилно и неправилно, аз не искам да разбирам някого лично.

И затова ние установяваме връзки с учените – за да демонстрираме пред всички какво представлява Природата. А вие решавайте какво ще правите по-нататък. Само знайте, че степента на подобие с Природата определя колко беди ще получим от нея. Колкото по-голяма е тази степен на подобие, толкова повече наслаждения ни чакат.

На всички ни трябва да е ясно в какво е източникът на страданието. Човечеството си задава тези въпроси и ние ще му дадем отговора. В наше време вече можем да обясняваме. По-рано не е трябвало да се обяснява, защото трябваше да достигнем до максимален, глобален, интегрален егоизъм. Днес ние почти достигнахме до това ниво и затова можем да обясним на хората общата картина на случващото се.

Е, и по-нататък ние ще я излагаме с по-прости думи, ще формулираме отново и отново, обяснявайки на тази основа, откъде се вземат проблемите в семейството, с децата, със здравето, с банките, с работата, по пътищата, със самия себе си и т.н.

Тъй като общата Природа е същността на твоя живот. В тази картина ти можеш да откриеш своето отношение към всичко: към футбола, към работата си, съм смъртта…

Но ти още не си се проявил в тази картина. Нютон, благодарение на една паднала ябълка, е открил закона за привличането. Но самият закон е действал и преди това. Хубаво, ако някой го „удари“ и той започне да разглежда универсалния закон на природата, за да разкаже на света за него. Но ако трябва да чакаме това, без предварителна „презентация“, ще трябва да платим прекалено висока цена.

Тук проблема вече не е в нас и затова аз мога да говоря за това с всеки човек. В моите ръце е знанието – хайде заедно да го проверим. То принадлежи на всички и от неговото овладяване ще спечелим всички. Така че дайте да видим прав ли съм или не.

Това е много здравословен научен подход, изчистен от лични примеси. Аз самият съм готов да проверявам. Главно, погледнете какво открива науката, достигнала до нас през хилядолетията. Още повече, че това има отношение към сегашния момент, към това – ще има ли утре на какво да живеем или не, ще преживеем ли или ще паднем във война.

Накратко казано, от цялата картина на Природата ти превеждаш факти, потвърждаващи, че всичко се стреми към обединение. Цялата нежива, растителна и животинска природа се намира в равновесие, в хомеостаза, във фино взаимодействие между различните видове. На нас ни се струва, че те просто взаимно се унищожават, а всъщност става дума за съвместно съществуване. Така съществуват клетките в нашето тяло.

Разбира се, не е просто да издигнем хората поне малко над сегашното ниво, но няма друг изход. Не можем да ги оставим на „животинско“ ниво, а да държим на инфузия с висшата светлина, за да може тя да ги измени отвътре. Не, те самите трябва поне малко да се приближат към нея.

Ти се приближаваш към тях, като се стараеш да даваш колкото се може по-прости обяснения, а Творецът ще събуди в тях заинтересованост или дори ще ги стегне малко чрез удари, за да могат по-добре да осъзнаят съвременните беди и с по-голяма готовност да се вслушат в доводите. Тогава ще се срещнете в някое място: ти – със своите максимално опростени обяснения и те, със своето внимание, на което са способни.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46638]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

В кабалистичните книги, хората виждат висшата система, управляваща света. Но от науката кабала, както и от религиите, те „са прихванали“ всевъзможни концепции за собствена изгода: мистични учения, философски и прочие теории, които изучават в университетите. В резултат, във философския факултет пишат реферати по демонология и магия.

Заимствайки от кабала названията и термините, а не същността, хората само са се обърквали, предполагайки, че разбират за какво става въпрос. В това число и антисемитите са построили върху толкова неустойчивата основа, цяла конструкция. Хората от обкръжението на Хитлер, са се занимавали непосредствено с тези въпроси, желаейки да докажат, че унищожавайки евреите, ще унищожат цялото зло в света. Ето защо, Баал а-Сулам пише в статията си „Зовът на Машиаха“, че преждевременното разкриване на кабала е предизвикало големи бедствия за Исраел.

Хайде да нарисуваме цялостната картина. Цялата световна култура е построена върху религиите. Още преди някакви си 200 години, в света почти не е имало „обикновени“ книги, „обикновена“ музика, „обикновено“ изкуство – всичко се е въртяло около вярата. Ако науката кабала не се е разкривала по малко в света под различни форми – човечеството би си останало на това стъпало. И действително, откъде ще дойде развитието? Човек не се развива сам по себе си.

Но появяващите се кълнове на кабалистичните знания, разбира се, довели до „разцвет“: върху тялото на човечеството разцъфнал обривът от лъжливи убеждения. Тази историческа щета, донесла много беди на Исраел.

Въпрос: Но Баал а-Сулам пише също, че кабала се е разкрила по волята на Твореца. Как се съчетава това?

Отговор: Разбира се, всичко става по Негово желание. Той е поставил ненарушим закон, съгласно който, ако не съответстваш на добрия път, тогава вървиш по лошия път. И разликата между тях е в теб, а не в Твореца. От Негова страна няма никакви промени. Усещаш Неговото лошо отношение, защото самият ти си лош.

Разкриването на науката кабала на света е причинило зло на народа на Исраел. Но ако той се беше държал по друг начин, по-добре, то кабала нямаше да се разкрие на народите на света, и те нямаше да се отнасят така към него. Защото сърцата на управниците са в ръцете на Твореца.

Всичко в света се съотнася с онзи, в който има точка на избор. А ако човекът е лишен от тази точка, тогава няма и какво особено да направим с него – той напредва чрез общите страдания.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 17.06.2011

[46875]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Съгласно изследвания, 80% от човечеството вярва във Висшата сила, която управлява всичко. Защо не обясним на хората, що за сила е това, какво иска тя от нас? Защото това е много по-интересно, отколкото призивите за любов.

Отговор: Няма какво да обясняваме. Висшата сила – това е Природата, Закон, Сила, толкова непреодолима, като силата на притеглянето. Това е Абсолют – добър, творящ добро и неизменен.

Но ако тази Сила е неизменна, то тя сякаш и не съществува. Липсата на промени, като че ли я свежда до това, сякаш я няма. Все едно да живееш под слънце, навеки застинало в зенита. Какъв е смисълът да го вземаш предвид, ако то е било и ще бъде там завинаги? Просто го има – и това е всичко.

В своя живот, ние правим разчетите си върху онова, което трябва да се промени, върху промените, от които зависим. Друга работа е, когато става въпрос за нещо непоклатимо и нерушимо, от което зависим постоянно до такава степен, че това вече не може да се нарече и зависимост.

Ето какво е „Творецът“. И затова ни е така трудно да обясним това на хората. В действителност, се молим не на Него, а на самите себе си. Ние търсим как да се променим, – а Той винаги е неизменен. Разбира се, аз се променям, ако пожелая, за тази цел не е нужно да Го вземам под внимание. Той е Добър и Твори добро. До Него, аз съм като разглезено дете, чиито родителите го обичат с абсолютна любов, а то си прави каквото поиска и им се качва на главите, знаейки, че нищо лошо няма да се случи с него.

По такъв начин, нашият проблем е в това, как да обясним на хората, че Творецът е подобен на непоклатима стена – просто съществува. Можеш да подскачаш пред нея, размахвайки ръце – това си е твоя работа, а тя все така ще се извисява над теб.

На човек му е трудно да си представи такова нещо: „С кого тогава си имам работа? Излиза, че няма и към кой да се обърна?“ Как да обясним на онези, които вярват във Висшата сила, че няма смисъл да се молят на променящ се Творец, който днес ще направи повече добро, отколкото вчера. Излиза, че вчера Той ми е причинил зло?

В действителност, ние имаме работа с Този, който е добър и твори добро, на лошите и на добрите. Но за човека, това означава, че не е важно, добър ли е или лош – резултатът ще бъде еднакъв.

Обикновеният човек е подложен на промени постоянно. Той през цялото време се съпоставя със света, стараейки се да разчете резултатите от вътрешните и външните промени. Той не разбира какво е универсалната, всеобща, велика, неизменна Сила. Това се изплъзва от нашите сетивни органи, защото те са „изострени“ от промените, а не от статиката. Което не се променя, изчезва от полезрението – аз не го виждам.

Ето защо не можем да обясним на хората, какво е „Творец“. Понякога казвам, че „Творецът“ – това е Природата, че Той е неизменен и няма на кого да се молиш, че молитвата – това е съд над самите себе си… В отговор са готови да ме разкъсат. В това е и проблемът: ние съдим себе си, докато другите молят Твореца, за да се промени Той: „Аз пуснах малко в Твоята касичка – така че, пази ме от беди“.

Говорейки за Твореца като за неизменен закон, ние лишаваме човека от възможността да се обърне към Него. Защото той не вижда нужда да се променя. Необходима е нова, силна „доза“ развитие, за да може да започне човекът да се държи различно.

За каквото и да говорим, в това число и за кризата, – всъщност, обясняваме на хората пътя на страданията: „Алтернативата ще бъдат бедите, а това не си заслужава. Хайде да се променим“. Това не е лъжа, но не е и истина.

Защото на човека, който идва в науката кабала, желаейки да постигне целта на творението, трябва да кажем друго: „Ти трябва да си над това. Не е важно, добро ли е или лошо – трябва да се издигнеш с вяра над знанието. Не трябва твоите действия да се обуславят от страданията или наслажденията. Това вече не е отдаване. Вяра над знанието означава, че се издигаш над наградата. Или работиш, за да избегнеш злото и да стигнеш в бъдеще към доброто? Нима чакаш възнаграждение? Нима искаш сам да постигнеш целта на творението не, за да доставиш удоволствие на Твореца?“

Но от друга страна, на кого ще доставя удоволствие, ако Творецът е Закон? Това е много тънък момент в нашите обяснения.

От урока по статията „Рогът на Машиаха“, 17.06.2011

[46848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката, Творец - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1, ”Вътрешно съзерцание” п.32): Буквите от 4-ри буквеното име (йуд, кей, вав, кей) посочват величината на възбуждането на желанието (кли), т.к. белия цвят на страниците в свитъка на Тора ни насочва към светлината, а черния цвят на буквите в свитъка на Тора показва качеството на келим.

Когато Баал а-Сулам говори за белия и черния цвят в книгата си, той няма предвид материалните хартия и мастило, или пергамент, направен от животинска кожа. Става дума за онова, къде и как ще разкрием 4-тата степен ”далет” (последната степен, отговаряща на най-външното кли – ”кожа”).

Аз вземам ”кожата на животното”, т.е. своето животинско начало, неговата последна 4-та част, и я разделям, разцепвам на две части, отделяйки вътрешния слой от външния. И тогава, от вътрешния слой на кожата се получава ”пергамент”, на който аз мога да пиша букви.

Това е моята последна степен, която все още мога да поправя. Най-външния слой на желанието, останал след това разделяне – аз не мога да поправя. Така се разкрива светлината и тъмата вътре в творението на най-високата степен. От това повече е невъзможно! По-голямо разкриване на светлината ще има само в Края на поправянето (Гмар тикун), където ще разкрием, че там вече няма букви, няма пергамент, и можем да поправим цялата ”кожа” – цялата Малхут се включва в поправката. И тогава буквите пропадат, и се получава ”Той и Неговото име – са едно цяло”.

Малхут и Бина напълно се обединяват и достигат стъпалото на Кетер, както е казано: ”И ще тръгнат Те заедно”. Затова буквите, произлизащи от сфира ЗА”Т де-Бина (долната половина на Бина) и по-ниско от нея – изчезват. Повече няма разлика между черното и бялото.

Тора ни е дадена само до Края на поправянето. А след това, тази методика няма да ни трябва. Ако сме завършили поправянето, Тора (светлината, възвръщаща към Източника) не ни трябва – ние ще се намираме в друго, ново състояние.

От урока по ”Учението за Десетте Сфирот”, 31.05.2011

[46804]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творението е създадено с желание за наслаждаване и то няма никакво друго свойство, желания, сили освен сили за получаване. Но ако Творецът беше създал просто желание за напълване и го бе напълнил, то това щеше да бъде не творение, а някакъв механизъм.

Затова, творението трябва да се наслади не просто с напълване, а с положението на Творец – с усещането за съвършенство и вечност, в пълно осъзнаване, намирайки се на същото ниво.

И затова Творецът внася в творението усещането за срам, усещането за разлика между него и светлината. Точно това усещане за срам го отличава от Даващия и тласка творението към развитие. Така че то започва да усеща, че не му достига още нещо, нещо по-висше от простото напълване. Аз не искам да оставам просто животно.

И тези мисли не идват на човек случайно, сами по себе си – те са заложени в него от самото начало на творението, обобщавайки неговото развитие. Ако той започва да мисли: За какво аз живея и с каква цел? – това означава, че от този момент в него започва да се разкрива усещане за даващия, за Твореца.

Макар засега това усещане да не е явно, но човек вече усеща, че има още нещо освен него и от това в него възниква въпрос: за какво съм нужен, откъде съм се появил? Така реагира човек, който започва да получава отдалеко светлинка от Твореца. И тогава той идва в кабалистичната група – мястото, където може да получи отговор, т.е. да се развие така, че да разкрие източника на живота: висшата светлина, Твореца.

Но всичко започва с този въпрос: ”От къде идва този живот? Защо? Какво се случва тук?“.

От урока ”Обобщаващо въведение (Птиха колелет)”, 24.06.2011

[46813]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да не грешим по духовния път?

Отговор: Честно казано, ние не грешим. Разкриваме непоправеното желание, което всъщност също не е непоправено, а трябва да ни даде контраста, разликата между двете противоположни състояния. Иначе няма да усетим самото състоянието.

Затова, при нас никога няма грешки, няма никакви неизправности. Но противоположното състояние е длъжно да се разкрие. Ние сме творения, и не сме способни да усетим самото явление. Можем да го усетим само измервайки го, оценявайки го, възприемайки го спрямо нещо друго. Трябва да има „аз” и „усещано от мен” – един обект в сравнение с друг.

Не можем да усетим явлението само по себе си – това е Творецът преди създаването на творението, когато за Него не може дори да се каже, че е Добър и Творящ добро. За кого е добър Той? На кого прави добро? Защото доброто може да се оцени само в сравнение с вече съществуващото зло.

Затова, не можем дори да говорим за същността на Твореца, както се опитват да разсъждават философите, тъй като нямаме нито способност да я възприемем, нито думи, за да я опишем.

Творението започва от това, че е противоположно на Твореца, макар и съвсем малко да е отдалечено от Него. И това „съвсем малко”, дава на творението собствен статус, усещане на едното срещу другото – на черното срещу бялото, „предимството на светлината – от тъмнината” – и тогава има за какво да се говори.

Дори не знаем как явлението може да съществува само по себе си. Нима можеш да създадеш някаква форма, която няма никакви различия, граници, характерни особености, оттенъци на цветовете – нищо? Не си способен да възприемеш нещо такова. Това е нещо, което не усещаме. Ако няма някакви оттенъци, различия, ние не възприемаме.

Защото нашите сетивни органи, като петте земни сетива, са изградени така, че някакво въздействие удря върху моите нервни окончания – и тогава получавам някакво впечатление: зрително, слухово, осезателно, вкусово, обонятелно.

Необходими са ми нервни окончания – трябва да има сблъсък, ударно взаимодействие между две противоположности – и тогава усещам. Няма ли удар – няма усещане. Кога започвам да усещам Твореца? Когато се осъществи удар (акаа), сблъсък между желанието и светлината.

От урока по статия на Рабаш, 24.06.2011

[46827]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Учението за Десетте Сфирот“, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините“.

Въпрос 35: Какво е това място (маком)?

Желанието на творението да получава – това е «място» за цялото наслаждение и заключената в него светлина.

Няма нищо друго, освен желанието, което няма никакви граници. Ние го изобразяваме на чертежа във вид на кръг, квадрат, триъгълник, разпространяващ се отгоре, от Твореца, или отдолу, от творението. Но това се приема от нас като условност, за да покажем тази част от желанието, която е пригодна за поправяне, за получаване на светлина.

В изначално създаденото желание няма граници. То никъде не свършва. Цялото мироздание е желание, без желание не съществува «място». Мястото се създава от желанието.

И затова става дума само за поправяне на мястото и съгласно степента на поправяне, това място ще се раздели на кръгове (игулим), прави линии (кав, йошер) или други форми. Но самото желание е безгранично – както Малхут от света на Безкрайността.

Затова в духовната работа е необичайно важно постоянно да се отнасяме към мирозданието като към място за желанието, т.е. да се стремим да разглеждаме всичко под правилен ъгъл и от гледна точка на поправянето.

Ако аз виждам, че всичко това е само «място», т.е. желание, то на всички нива на реалността: неживо, растително, животинско, човешко аз ще гледам на него само като на желания. И тези желания са мои, но моето его ги рисува като странични и като не принадлежащи на мен. Работата над егоизма се състои в това, да съберем и да присъединим тези желания към себе си.

И така аз събирам от тези части «място» за разкриване на Твореца и цялата висша реалност. Тя се разкрива в мен и освен мен няма нищо друго. Цялото възприятие на реалността напълно зависи от това понятие: «място».

Какво представлява мястото «за този свят»? Искрата, промъкнала се от висшия свят надолу, в по-нисшите по отношение на него, по-нищожни свойства, създава място за този свят. Тоест поражда желание, вътре в което се намира нашият свят.

От какво се определят границите на този свят? Само от желанието! Много е трудно да се обясни това, приложено към нашето триизмерно пространство, към границите на Вселената. Има «място», където се намира Вселената и нещо, което го запълва – съдържанието на това място. Но всичко това се отнася само към желанието. Трябва напълно да се отделим от «геометричното» възприемане на света и тогава ще ни бъде много по-просто да не се объркаме и да възприемем по същество това, което ни се представя пред нас.

Единственото, което ни е нужно – е да поправим желанието. Цялата реалност се намира вътре в нас, в нашето усещане и освен нас, няма никакво друго «място». Място е нашето желание!

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 26.06.2011

[46909]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора”: „Творението се развива, качвайки се по стъпалата и се издига по тях към висотите на величието, докато окончателно не унищожи в себе си всички искри на себелюбието.

И се възвеличават в него всички заповеди и всички негови движения – само заради отдаването. Дори насъщното, което получава, също се слива с намерението за отдаване. За това, мъдреците са казали: „Заповедите са дадени само, за да се изчисти с тях творението”.”

Посредством принципа за любовта към ближния като към себе си, ние стигаме до края на пътя – до сливането. Искаме или не, задължени сме да го постигнем. Свободният ни избор се състои в това да напредваме по-бързо, ако сме способни да се възползваме от обкръжението. В противен случай, природата ще ни подтиква, докато не ни принуди – и ние, все пак, ще поискаме да се движим по-бързо от нея.

Как напредваме? Благодарение на вътрешното развитие. Как става то? С помощта на „Тора и заповедите”, т.е. с методиката за поправяне, чрез която трябва да изчистим себе си. Разбира се, не става дума за външните действия на този свят. Баал а-Сулам посочва откъс от Гмара, за да можем точно да разберем: от нас се изисква именно вътрешно поправяне на нашите свойства. Това означава, че взаимоотношенията ни трябва да бъдат насочени изключително към отдаването на същата висота, на която е и Творецът.

Как да постигнем това? Поетапно. В началото, човек нищо не знае – като дете, което започва да расте. После, по малко започват да му обясняват и той постига все повече и повече. В крайна сметка, всичко зависи от обкръжението, от обясненията, от усилията, които полагат в неговото възпитание, и от собствените му усилия, когато се упражнява чрез поставените му задачи.

Всъщност, учат човека да се намира в обкръжение и правилно да го използва, съгласно принципа: „Аз създадох злото начало и създадох Тора като добавка”. Човекът разкрива злото начало именно в обкръжението – друга възможност няма.

А освен това, за тази цел има нужда от Тора, в качеството й на „добавка”, т.е. светлината, връщаща към Източника. Защото, именно спрямо светлината, човекът усеща злото. Светлината проявява моите съсъди и от нея изисквам да ги поправи. А след това, същата светлина ще ги напълни.

Така поетапно, човекът стига до поправянето.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 27.06.2011

[46610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Вярно ли е, че можем да осъзнаем злото само след минаването на махсома? Какво да правя дотогава?

Отговор: Всяко стъпало има свое замерване, свои стандарти и критерии. Точно така, по различен начин съм оценявал себе си на четири, пет, шест, седем години.

Дори сега, имам възможност да осъзная злото. Физически се намирам в групата. Но дали се намирам в нея с душата си? Не. До какво ще доведе това състояние? Какво ще се случи с мен? Защото така няма да постигна духовното. Лоша работа. Жалко за пропиляното време, за живота, от който нищо няма да спечеля.

И тогава започвам да ненавиждам онова, което ми пречи да се съединя с другите – това, което ме отличава от другарите.

Разбира се, всичко се случва в егоизма, в получаващото желание, което иска да получи духовното, за да не изпусне нищо от живота. Но това ще ме отведе до правилното егоистично състояние ло-лишма и тогава, въздействието на светлината го превръща в алтруистичното състояние лишма.

Така или иначе, тук също присъства срамът. Първо се срамувам от възможното изобличаване в кражба, после забелязвам, че не си струва да крада – поне, не винаги. И в крайна сметка се променям вътрешно така, че не ми трябва нищо от никого. Искам само да отдавам. Такъв стремеж имам и се чувствам добре от него.

Прекрасно е – и именно това е лишма, в която вече е заложено желанието за отдаване, действието по отдаването. Разбира се, съществува и компенсация – хубавото усещане. Така се присъединяваме към доброто и повече от това не искаме.

А на следващия етап, светлината, дори без знанието на човека, го връща към Източника – и той действително се съединява с Добрия и Творящия добро.

По този начин, първо се присъединявам към доброто, от което аз самият се чувствам добре, а след това, преминавам към истинското отдаване на Твореца.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46506]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

На духовния път е неизбежно редуването на пустота и напълване, иначе творението би останло без усещания.

Но аз преминавам през тези цикли целенасочено. Всички те ме приближават до крайното състояние, в което съм включен в абсолютно добро.

В края на пътя аз ще постигна това добро, но до тогава трябва да премина през напълно противоположни състояния в своите усещания. Понякога се чувствам добре, а понякога зле. Какво трябва да направя? Може ли Творецът действително да люлее махалото, желайки непрекъснато да ме хвърля в топлото и после в студеното?

Не. Той иска да ме издигне над моите усещания – и над лошите, и над добрите – за да не завися от тях. Състоянията на моя земен, материален живот, страданията или радостта на моята “плът”, т.е. на моите желания, трябва да бъдат целенасочени. Посоката към целта е винаги добра.

Това е абсолютно добро. Аз не чакам да дойде финалната лента, а непрекъснато се издигам към нея, удържайки се с вяра над знанието. Тогава доброто и злото са благотворни и аз съм напълно независим от състоянията, които се прокрадват към мен.

Ние не трябва да достигнем до това в края на пътя, а изначално. По същия начин и детето отива всеки ден на училище. Но за разлика от детето, ние се издигаме до място, в което можем да видим целта и да разберем, че това е благотворно за нас. Нищо не е случайно, природата е абсолютна и всичко в нея е предназначено да доведе частите на творението до крайната цел.

Ако се свържем с целта, то дори когато най-лошите неща ни се изпречат на пътя, не ще ги възприемем като зло. Няма нищо лошо. В следващия момент това усещане се сменя с добро, но тогава също не искаме да се потопим в доброто усещане над главите си. Ние искаме да се радваме и да бъдем щастливи, защото продължаваме към целта – над всичките лоши и добри неща в равна степен. Това е правилното възпитание.

Човечеството не ще може да помръдне напред освен ако не получи обяснение на общата картина: ние преминаваме през определен процес и без значение какво се случва, ние трябва да се държим за целта. В този случай, всички вълни ще дойдат към нас по мирен път и всичко ще ни бъде в помощ.

От урок на тема “Принципи на единното възпитание”, 25.03.2011

[39428]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→