Човек не е в състояние да разбере какво е това намерение „заради отдаването“ (лишма), тъй като ние винаги се намираме в друго, обратно на отдаването в природата – в желание за наслаждение. А това, което ни се струва като отдаване в този свят, е само още една форма на егоизма, преструващ се на отдаващ, за да може като отдава някому, по косвен път да получи от него още повече.

И затова не ни е ясно какво означава „лишма“ – чисто отдаване, без всякаква изгода за самия себе си. Баал а-Сулам казва (книга „Шамати“, статия „Лишма е пробуждане свише“), че „човешкият разум е неспособен да осъзнае как може да се случи такова събитие в нашия свят“.

И затова ако човек действително работи над това да постигне отдаване, той започва да разбира доколко тази задача е нереална. Как е възможно той да престане да мисли за себе си и да възникне мисъл, действие, желание, насочено „навън“, без всякакъв оглед за собствена изгода?

Тъй като всичко, което се случва, дава на човека да разбере, че цялата работа и възнаграждение трябва да бъдат заради себе си – в противен случай, той не ще успее да направи дори и едно, единствено движение. И затова лишма е светлина свише. И само този, който я усеща – тоест получава свише – може да разбере какво е получил сега. А дотогава в него не може да има никакво зацепване, дори и най-минималното разбиране и усещане какво е това „лишма“.

Затова е казано: „Пробвайте и се убедете колко прекрасен e Творецът“. Тоест отначало „пробвайте“ – получете в усещанията, а след това вече ще можете да разберете.

Защо тогава да прилагаме усилия и да се стараем да изпълним съветите на кабалистите, ако нищо не може да ни помогне, докато Творецът не ни даде друга природа? Не е ли по-просто да почакам докато не я получа?

А отговорът е в казаното от мъдреците: „Не ти е дадено да завършиш тази работа, но и не си свободен да се откажеш от нея“. Тоест на човек лежи задължението да приложи максимум усилие, което се нарича молитва. Защото молитвата се нарича недостатък, без усещането на който е невъзможно напълването. Ние трябва да придобием такова желание, което ще бъде пригодно за напълване със свойството отдаване.

Но как мога да моля за нещо, което изобщо не познавам и което нямам в себе си, което не съм пробвал никога и от което никога не съм имал нужда? Става така, че работата на човека, за да получи от Твореца свойството Лишма, е необходима само за да придобие недостатък и желание – напълването никога не зависи от човека, а е подарък от Твореца.

Но молитвата трябва да бъде пълна, тоест от дълбините на сърцето, когато човек е абсолютно уверен в това, че никой на света не може да му помогне, никой друг освен Творецът. Тоест нужно е да вложиш всичко, което имаш, да достигнеш до разбиване на сърцето в своето отчаяние от напълно вложените сили, че само Творецът може да ти помогне. И тогава Творецът чува твоята молитва.

Погледнете само колко усилия трябва да бъдат вложени и колко разочарования трябва да изпитаме за преминаване от състояние в състояние, когато все по-дълбоко и дълбоко постигам, че не мога, не съм способен, не искам! И как се спускам от стъпало на стъпало, прониквайки все по дълбоко и дълбоко в сърцето – докато не достигна до истинската молитва.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47215]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Вие можете ли да опишете всички състояния, които трябва да преминем от нашето днешно състояние до истинската молба за отдаване?

Отговор: Това не са някакви точни, разбираеми за нас, последователни стъпала. Тези състояния се променят – отиват си и се връщат обратно. Но е ясно, че в самото начало, когато човек дойде, на него му се струва, че може да постигне всичко сам и че не зависи от никого – нито от учителя, нито от групата. Той си мисли, че са му достатъчни книгите, за да върви напред.

След това му предстои прозрение – въпросът е в това, колко време ще му отнеме. Понякога егоизмът така му запушва ушите и очите, че той нищо не вижда, и така могат да минат години. А понякога и по-малко.

Но всички етапи, през които трябва да преминем, са стъпала на осъзнаване на нашата неспособност да постигнем целта и зависимостта от: учителя, книгите, групата, приложените усилия, от един вид, от друг,  от трети. Така се издигаме стъпало след стъпало, докато не достигнем до разбирането, че зависим само от Твореца, под това се разбира, че се обединяват всички предходни фактори: когато аз не мога да се придвижа без учител, без книги, без група…

Сега разкривам, че всичко е заключено в Него – в това понятие, което се нарича ”Творец”. И тогава действително виждам, че всичко наоколо освен мен – това е Той, единствен и нищо друго не съществува. Аз разбирам, че съм неспособен, но независимо от това, трябва да склоня себе си и през цялото време да Го търся.

От урок по  статия от книгата ”Шамати”, 05.07.2011

[47212]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, Шамати, статия 5, „Лишма – това е пробуждане свише“:

„Човек се научава да работи за отдаването, без да се съобразява със себе си, без да търси вкус в работата си, а вярвайки, че чрез работата си доставя наслаждение на Твореца. И човек трябва да вярва, че Творецът приема неговите усилия, независимо какви са те.”

Въпрос: Как може да се достави удоволствие на Твореца? Какво значи това?

Отговор: Нашата реалност не се е променяла, не се променя и няма да се промени – тя си е все същата. Сега ни се струва, че тя е тъмнина и скриване, но независимо от това, искаме да си представяме, че сме слети с Твореца.

Пречи ми само това, че не се отнасям към Него така, както Той се отнася към мен. Този разрив ме хвърля в тъмнината, поради което не чувствам, че се намирам с Твореца и съм напълнен със светлина. Вместо това, възприемам реалността във вид на нашия свят.

А трябва постоянно, като децата да си представяме: аз искам да съм в разкриване – т.е. в отдаване на Твореца. Мисля ли за това истински? Ако изпратя към Него мислите си чрез групата, чрез другарите, за да се поправят всичките 613 желания на сърцето ми към отдаване, ако съм готов да изпълня всичките тези 613 заповеди, тогава подготвям съсъда за разкриването на Твореца.

В това се състои цялата кабалистична методика. Необходими са усилия – нищо повече не трябва да правим.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47193]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч. 1,” Въпроси и отговори за смисъла на  термините”.

Въпрос 39: Какво е това централна точка (некуда емцаит)?

Централна точка: Четвъртата степен, която в Безкрайността се нарича така, защото е единна с Безкрайността.

Ние започваме да усещаме себе си,  своето съществуване, едва когато достигнем до четвъртата степен. Така, че ние можем да го усетим само в контраста с противоположното – с висшия корен.

Това усещане се разкрива в последната четвърта степен на четвъртия стадий (бхина далет де далет). Защото четвъртия стадий е желанието да се насладиш, започващо да познава себе си. И в него самото трябва да се разкрият всичките предходни степени.

Степените 0-1-2-3 се отделят от корена и се изграждат вътре в четвъртата степен. И тогава последната четвърта степен приема опита на предхождащите я и относително тях т.е. постижението на онова, което прави с нея висшия, тя разкрива себе си и своето отношение към Него.

Тази четвърта степен на четвъртия стадий ни се разкрива като желание да се насладим. В своята горна част тази степен стига до разбиране и постигане на корена, а в долната и част, там се проявява нейното собствено отношение, реакция на разкриване на отношенията на Твореца към нея. И тази реакция е усещането на срам, който я кара да направи първото съкращаване (цимцум алеф). Но както е написано, тази степен се нарича централна точка ”по причина на нейното единство със светлината на Безкрайността.” – т.е. в нея се разкрива цялата светлина на Безкрайността дотогава, докато тя изпитва срам и решава да направи съкращаване.

Всичко това е съсредоточено вътре в четвъртата степен (далет) – на разреза, на който завършва нейната горна част. Онази част, в която усеща отношението на създателя към нея и затова се прилепя към Него – т.е. включва се в Него и отменя себе си пред тази светлина с любовта на Твореца.

Това става точно на границата, след която започва долната част и новото разкриване. В състояние на своето сливане с Твореца, в което тя постига своето пълно сливане със светлината и преданост към Него, с цялото си сърце и душа, със силата на своята природа, в самата дълбочина на това сливане тя изведнъж разкрива такова свойство в Твореца, към което не може да се прилепи. Защото сега тя не се прилепя към самия Творец, а към онова напълване, което получава от Него. И затова тя усеща тяхното съединяване като несъвършено. В Създателя има още едно свойство – на отдаващия, а към него тя не е способна да се присъедини. И затова тя започва да изпитва срам. В самата дълбочина на своята привързаност и зависимост от Него, както новороденото, бозаещо от майка си тя открива, че Той и е напълно противоположен.

И това предизвиква в нея страшен срам, защото тя се намира направо вътре в Създателя, в най-тясна връзка с Него. Това усещани за срам построява в нея четири обратни степени в които тя решава, какво да прави с тези несъответствия. И достига от усещането за срам към неговата четвърта степен, което идва от корена до решението да се съкрати и повече да не получава светлина.

А сега тя започва да търси начин, как да постигне сливане при условията на равенство и подобие по свойства, а не с цената на това да отмени себе си и да стане напълно получаваща.

Това се явява централна точка – онази която е била абсолютно слята с Твореца, преди да се е разгорял в нея срама и да се осъществят останалите действия.

От урока ” Учението за Десетте Сфирот”, 27.06.2011

[47111]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Учение за десетте сфирот”, част 1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините”:

Въпрос: 17 Какво е тъмнина?

Бхина Далет (четвъртата степен) в Рацон (желанието), която не получава Ор Елион (Висшата Светлина) в себе си благодарение на Цимцум (съкращение), се счита Шореш (корен) на тъмнината.

Това е въпреки факта, че Цимцум (съкращение) в четвърта степен се явява свое собствено желание. Четвъртата степен преодолява своето желание за получаване за себе си и започва да иска да бъде като Твореца заради свободния си избор.

Разбира се, не може да се каже, че то е било напълно свободно, ако е чувствало толкова ужасни страдания. Това не е било, защото не е имало Светлина – то има цялата Светлина на Безкрайността. Но дори така то се чуства зле, поради съкращението.

Тогава решава, че напълвайки себе си със Светлина в четвърта степен би означавало пълна тъмнина. От този момент нататък това се счита за „тъмнина”. Тоест ако аз получавам за себе си от Домакина, Твореца, и усещам, че съм получаващ, ако се наслаждавам не само от това, което получавам, но и от факта, че получавам от Него, заради любовта и доброто му отношение към мен, т.е. вземам и двете – Неговото отношение и самото удоволствие (в противен случай, то би било първата степен), тогава аз решавам, че това е пълна тъмнина за мен.

В действителност нищо не се променя. Казано е, че светлината напуска, но Светлината не влиза или излиза по никакъв начин. Зависи само от това, как аз възприемам моето състояние, мислейки, че съм в тъмнина.

Преди миг съм бил в добро състояние и съм се радвал на всичко: Домакина и угощението. Получил съм наслаждение от близостта на Твореца и мога да получа наслаждение от всичко, което е Той. Внезапно в същото състояние започвам да откривам разликата между нас, което означава, че разбирам, че има друго сътояние, в подобие по формите между моите качества и Неговите. Тогава решавам, че състоянието ми е в пълна тъмнина и няма нищо по-лошо.

От този момент нататък това решение, взето на по-висока степен, се простира над всички по-ниски степени, които са също коренът на тъмнината в нашия свят. Тъмнината е усещането, че съм обратен на Твореца, че съм получаващ, а Той е Даващ.

От урок по „Учение за десетте Сфирот““, 20.06.2011

[46729]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Първо, трябва да разберем, че творението е желание. Всъщност желанието е единственото средство, инструмент, на разположение на творението – то е орган на усещане, чувствен елемент, нещо, позволяващо му да почувства собственото си битие и да го разбере: „Защо съществувам? От къде идвам и посредством какво? Какво е животът? Какво е моето напълване и на къде отивам?”. Всичко това се проявява в желанието.

Творецът, Висшата светлина е сътворила просто една безформена точка, „нещо от нищото”, която трябва да развием, тъй като, по програмата на Твореца, творението трябва да се издигне до Неговата висота. Тази точка е цялото творение. Тя е противоположна на светлината и това свойство е достатъчно. Затова и се нарича точка.

По време на своето развитие точката трябва да изпита различни видове противостоене на светлината, изхождащи от самата светлина. Светлината проектира себе си върху тази точка и така създава в нея обратни форми.

Така е произлязла само една точка като „съществуваща от нищото”, а всички останали нейни свойства възникват като „съществуващи от съществуващото”, произхождащи от светлината. Тази точка се развива в свойства, които са проектирани от светлината и които са противоположни на нея. От своето противоположно състояние точката научава степените на подобие с Твореца, които може или не може да достигне. Така тя разкрива светлината.

Тази точка на желанието за получаване преминава дълго, грандиозно, многостранно, поетапно развитие. Ако Творецът е желанието да дава наслаждение, то творението, по необходимост, е желанието да получава наслаждение.

За да може творението да изрази себе си, то трябва да определи формата на своето желание да получава. Как става това? По пътя на цикличното развитие: всеки път желанието придобива своя форма, получава напълване в тази форма, след което напълването изчезва, оставяйки формата празна. Тогава творението решава как да я използва.

По-рано светлината е определяла условията за наслаждение на творението, а сега, напротив, творението получава наслаждение в даването на наслаждение на Отдаващия. Така творението обръща получаването в отдаване.

По този начин светлината създава желанието и неговата форма – тя напълва желанието. По-късно творението разбира, че трябва да остане празно, да бъде лишено от светлината. Творението не може да го понесе – срамът го спира. Тогава то поисква сила от самата светлина, за да се избави от нея. Светлината, която пробужда усещането на срам в него, се съгласява и дава сила на творението. Тогава творението изисква вътрешни промени и съединение от светлината и така то се предвижва напред.

Дори ако всичко идва от висшата сила, от силата на светлината, то се отнася до желанието за получаване, но заедно с това, творението започва да решава какво иска и да „прехваща инициативата”. Затова периодът на развитие започва от чувството на срам и надолу се „записва на сметката” на творението.

От урок по „Въведение в науката кабала” (Птиха), 25.05.2011

[43981]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Непонятно е защо творението прави съкращение и отблъсква наслаждението? Защо то не може да бъде близко до Твореца и да получава от Него?

Отговор: Аз отблъсквам не наслаждението, а неприятното усещане. В този момент аз вече не чувствам наслаждение. Ако ми даваш някакво угощение, а то предизвиква в мен срам, аз преставам да усещам наслаждение от такова угощение. Цялото това вечно напълване повече не предизвиква в мен радост!

След това ще ми се наложи да пробудя обратно в себе си вкус към това наслаждение. Тъй като, когато придобия свойството Бина и започна да действам заради отдаването, а след това започна да получавам заради отдаването, аз трябва отново да пробудя в себе си вкус към наслаждението.

Но това не са вече тези вкусове, които съм усещал по-рано, а наслаждение от съвършенно друг вид, което аз предавам на Твореца. Преди всичко, аз вземам и изпълнявам Неговото желание. Проверявам, благодарение на каква любов Той ми е дал тези късчета угощение и искам да напълня празното място в Него. Празно поради това, че не съм приел напълването от Него.

Аз мисля за Неговото наслаждение – за това какво удоволствие Той получава, когато ме напълва. И от това, какво аз чувствам, какво наслаждение Му давам, аз сега разбирам какво наслаждение трябва да взема от Него и под каква форма да го насладя.

Когато започна да се наслаждавам от отдаването, аз вече не усещам стария вкус на наслаждението от получаването, а също и намерението за отдаването отменя простия вкус в мен. Затова се нарича – придобиване на нови съсъди, желания.

И желанията за отдаване и за получаване в мен са абсолютно нови, което се нарича «613» пъти повече от преди. Това многократно умножаване се взема именно от срама, който ни позволява да увеличим и своите желания и наслажденията 613 пъти.

Това е срам от разликата между мен и Твореца, разлика в нашите положения. Това не е просто някакво усещане, а точно измерване на това, доколко Той е изцяло отдаващ, над мен, получаващия: именно на висотата на този срам.

И разлика се получава не от някакво веществено получаване – разликата е в нашите намерения. Затова, ако ние работим над този срам, за да го превърнем в почет и уважение, то достигаме това «613» кратно увеличаване.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 27.06.2011

[47115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да преминем към съответствие със закона, на който ние толкова дълго не се подчинявахме, с когото нямаме подобия на свойствата?

Отговор: Това не е закон, а състояние. Законът означава, че ти действаш и се вместваш в определена формула, която си длъжен да съблюдаваш волю или неволю. Има закон – това е реализация на някоя си формула, минаваща между причината и следствието: ”игрек е равен на функция от хикс”.

Законът, открит от кабалистите, днес започват да откриват и други. Много вече разбират, че трябва да пристъпим към съответствие с Природата, да се обединим, да извършваме отдаване. Потребността от това вече се проявява, но да я реализират хората никога не ще успеят без съответната методика.

Древните вавилонци се оказали в същото състояние: ”Ако не се обединим, ще умрем на място”. Същото е било и при даряването на Тора: ”Ако не се обедините, тук ще бъде мястото на вашето погребение”.

Това вече се изяснява, но имаме ли методика?  Ако ”да” – то ние знаем как да се придвижваме напред, ако ”не” – тук действително ще бъде нашият гроб. Ние просто ще разпалим война по света при липсата на друг изход.

Приближаваме се към тази точка: или човечеството ще приеме методиката и ще тръгне по пътя на ускорението, или няма да я приеме и ще тръгне по естествения път на развитие. Едно от двете.

Проблемът е в това, че ние трябва предварително да разпространяваме по света науката Кабала, защото хората не знаят, че има цел и методика, позволяваща да се достигне целта без войни и страдания. По принцип, те даже ще успеят да разберат целта, защото пред очите ни е хармонията на света, от която само човекът се явява изключение. Но как да се включи човек в тази хармония?

Методиката трябва да заеме мястото между действителното и желаемото – с други думи, тук е необходима висша светлина, сила, действаща над нашата природа. Тя е създала нашата природа в получаващо желание и само тя ще създаде у нас свойството на всеобщото единение. И ще намерим ние това средство само в кабалистичната методика, защото в нашия свят това го няма.

От урок по статията ”Даряването на Тора”, 21.06.2011

[46041]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светът постепенно се потапя в глобална криза, но един обикновен човек, така нареченият „добросъвестен гражданин“ не го чувства, не вижда повече от това, което му се показа днес. Как да привлечем вниманието му? Науката Кабала предоставя резултатите си на две нива.

Първо, това е постигането на Твореца, по време на което ние откриваме вечната и съвършена Сила. Според разкриването се сливаме с нея, а според сливането се спасяваме от ангела на смъртта и ставаме подобни на Твореца.

Постигайки  това подобие, аз вече не усещам принадлежността си към нещо не вечно и не съвършено. Сега принадлежа на Него, дори и в качеството си на семе, прилепнало към стената на матката. Аз съм в Него, аз се намирам на стъпало, което е по-високо от този свят, вече съм достигнал вечносттта, съвършенството, хармонията и свободата.

А на второто ниво, в този материален живот получавам методика, която ми позволява да избягам от нещастията, които постепенно се приближават и се разкриват пред света.

Разбира се, на нивото на този свят съм много зависим от другите и затова не мога да гарантирам, че ще ми бъде хубаво, благодарение на изучаването на науката кабала. Защото сега се намирам в обща мрежа, която свързва всички.

И все пак в области като възпитание на децата или личното ми отношение към живота получавам голяма изгода дори на материално ниво. Там, където мога да повлияя на живота си лично, почти независимо от другите, кабалата наистина ми помага.

По този начин ми е осигурена осезаема изгода едва в първите години на обучение – мога по-добре да възпитавам децата си, по-добре разбирам живота. Най-важното се крие в това, че постигам Твореца. Именно това е «свободата от ангела на смъртта».

Разбира се, най-лесно е да си останем «Шимон от пазара»: да си продаваме дините, вечер да гледаме футбол, посягайки към бирата, и в упор да не виждаме всичко останало. Какви планове има, какви въпроси, какви мечти? Раят за него – това не е цвърчащата скара пред широкия плазмен екран, където нашите винаги побеждават. Очите са вперени в телевизора, а ръцете раздухват жарта с типичния размахващ жест.

На такъв човек нищо не можем да обясним, той е настроен на друга вълна.

Каббала предава на два диапазона: за този, който е привлечен от смисъла, и за този, който е способен да извлече от нея ново разбиране за живота. Вторият вариант също е ценност, защото човекът започва да вижда света в дълбочина, разкрива механизмите, които го движат, връзките, които го опасват.

Пред такъв човек започват да прозират нравите на хората, природата на мирозданието, хода на еволюцията, скалата от приоритети… Ти му откриваш нашия свят, глобалната система, а той започва да разбира принципите й на работа.

Това е много ценен подарък. Не е по силите на човек от улицата да разбере за какво става дума, а тук изведнъж той започва да свързва едното с другото, разпокъсаните детайли започват да се нареждат пред него в стройна картина, разкрива света, в който живее, и пътя, по който човечеството е стигнало до сегашното състояние.

Досега не е възприемал нещата така, живял е зад параван: ето я моята къща, ето я моята работа, ето яденето, ето спалнята. А сега на човека му се отварят очите – много преди той наистина да си зададе въпрос за целта и за Твореца. Така той става човек на стъпалото на този живот.

От урока по статията на Рахмал „За мъдростта“ 13.05.2011

[47092]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Разкриването на злото – достатъчно ли е за напредването?

Отговор: Разкриването на злото е силно средство за напредване, тъй като това е разкриване на непоправеното желание. Ако го поправиш, тогава ще напреднеш. Затова, без разкриване на злото е невъзможно.

Да кажем, сядаш в автомобила и се стараеш да стигнеш до определено място. Изведнъж виждаш, че ключът не влиза в ключалката за запалване. Започваш да поправяш ключа. Когато го поправиш, го поставяш в ключалката, за да запалиш, но тя не превърта. Трябва да я поправиш.

Поправил ключалката, превърташ ключа – колата не запалва. Откриваш, че проводниците, идващи към ключалката за запалване, не са свързани. Трябва да ги свържеш. Свързал си проводниците – защо пак не запалва? Няма акумулатор.

И така – всеки път, докато не поправиш целия автомобил. Но всеки път разкриваш, какво не достига – докато напълно не завършиш целия ремонт, до най-последната капка боя, която си полирал до блясък. Тогава сядаш – и тръгваш. А дотогава, колата няма да се помръдне от мястото си.

Въпрос: Какво означава да поправиш всеки детайл?

Отговор: Да поправиш означава, че разбираш за какво ти е необходим този детайл, как е свързан с другите детайли, каква е неговата повреда и каква е поправената му форма.

Защото всеки детайл е част от твоето сърце, от твоята душа. „Ключалката“ и „ключът“, „проводниците“ и „акумулаторът“, до най-малкия детайл – всичко това са твоите вътрешни желания, „плътта“ на твоята душа.

От урока по статията на Рабаш, 24.06.2011

[47033]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→