Всъщност, в кабала изучаваме процеса, през който трябва да преминем. Науката кабала ни обяснява какво е света, защо съществува, как съществуваме ние в него и осъществяваме целта на творението.

Кабала посочва онази част, която трябва да реализираме сами, отделяйки я от всичко останало, което не зависи от нас. Именно в областта, която зависи от нас, трябва да съсредоточим всички сили, да осъществим победния пробив и да постигнем успех по пътя към целта.

В това се състои цялата кабалистична методика: да покаже на човека онази точка – малкия бутон сред хилядите всевъзможни бутони и превключватели, които не са свързани към нищо. Ти, сякаш стоиш пред огромен панел за управление на света, но в действителност – това е макет.

Със системата е съединен само един бутон, загубен сред големите прекъсвачи, лампи и цветни табла. Цял живот натискаш бутона, щракаш ключове, дърпаш лостове, движиш плъзгачи, въртиш колела, настройваш регулатори, но резултати няма – и умираш, сякаш нищо не си завъртял.

Става обратното – всички твои усилия се натрупват в един голям отрицателен заряд, който ще ти се наложи да поправиш по-нататък. Защото егоизмът нараства във всяко поколение.

Така че, в крайна сметка, науката кабала ни обяснява къде се намира този ценен бутон, който не можем да различим, да разпознаем сред хилядите други. Именно него трябва постоянно да натискаме, за да напредваме.

Благодарение на него, започваме да разбираме системата, да предугаждаме онова, което става зад панела, да се досещаме как ни объркват останалите бутони и защо действа само един от тях. Казано накратко: при нас идва разбирането кои сме, кой се намира от другата страна на механизма и как действа самият механизъм за връзка на Твореца с творението и на творението с Твореца.

От всичко, което съществува в този свят, трябва да натиснем един бутон, наречен „любов към ближния”. Само чрез него, можем да приведем системата в действие. Всички останали бутони са бутафория, лъжа. Заедно с милиардите си съвременници, можеш да натискаш, въртиш, дърпаш тези фалшификати – така, както са го правили и предишните поколения, отишли си от този свят след напразни опити.

И затова, трябва да разберем, как да намерим този особен бутон и как да го натиснем, как да използваме своята свобода на избора, за да действаме правилно, без нищо да пропускаме. Трябва да обясним това на себе си и на другите, за да ни стане ясно всичко: останалите действия, които не са свързани с натискането на този бутон, с трансформирането на любовта към творенията в любов към Твореца, са напразни и безполезни. Нещо повече – само увеличават минуса в твоята сметка и пак ще трябва да се върнеш към тях.

Ако твоите действия водят към целта, те ти се записват като актив. Благодарение на него напредваш, като все повече разбираш и чувстваш. Ако пък действията ти са погрешни, тогава ще ти се наложи да осъзнаеш тази лъжа, да осъзнаеш грешката и щетата, която си нанесъл – за да я поправиш и след това, вече да продължиш напред. Оказва се, че сме натрупали доста нежелателна добавка, и затова, трябва да се пазим от действия, характерни за „поправящите света”.

Всички поправяния, които трябва да осъществим – т.е. натискането на правилния бутон – се наричат „прилагане на Тора и заповедите”. Аз се състоя от 613 желания, и натискайки бутона привличам някаква сила, която чрез своето въздействие ме поправя – превръща моите 613 желания в действия по отдаването.

Ако съкратя желанието, създавайки над него екран и отразена светлина чрез правилно действие заради отдаване, тогава това желание, от нарушение се превръща в заповед. По този начин съм длъжен да поправя всичките си желания на всичките пет нива на авиют на всяко от тях. Именно това е работата, която сме длъжни да извършим, натискайки правилния бутон, т.е. изграждайки правилната връзка с ближните.

От урока по статията „Даряването на Тора“, 07.07.2011

[47431]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 40: Какво е край (соф)?

Краят и завършването (соф и сиюм) на всяко творение, става вследствие на силата на съпротивление (ограничение), намираща се в 4-тия стадий, където висшата светлина спира да свети, защото той не я приема.

4-тият стадий спира да получава светлина. И това не означава, че светлината престава да свети – просто той отказва да я получава. И затова, тя сякаш изгасва за него и се разкрива силата на ограничението и границата – краят, завършването на цялото творение, за сметка на силата на съпротивлението в 4-тия стадий.

Самият 4-ти стадий създава тази крайна граница, защото не иска повече да бъде получаващ – и затова висшата светлина вече не свети.

Тоест извършва се действие от страна на желанието на творението, определящо крайната граница и създаващо силата на ограничението. И когато висшата светлина престане да свети съгласно това действие, ние наричаме това край на творението.

Действието от страна на желанието и реакцията от страна на светлината, създават новото състояние, което се нарича край на творението.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 27.06.2011

[47030]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар” описва състоянието на височината на 125 стъпала – светът на Безкрайността, светът на сливането, светът на нашето пълно поправяне, когато постигаме подобие на свойствата с Твореца.

Затова, в каквато и противоположност и отдалеченост от това съвършено състояние да се намираме, без никаква точка на допир с него дори в най-малка степен, всъщност именно от това обратно състояние, в зависимост от степента на нашите старания да постигнем съвършенството, силата на нашия натиск става най-голяма. Защото тук, разстоянието работи в наша полза.

Аз не съм създал тази противоположност, а онзи, Когото искам да постигна. Затова, един грам усилия, които задействам, въпреки максималното разстояние, за да бъда с Твореца, се увеличават със 125 стъпала. Тоест, заради усилията ми, тези стъпала действат в моя полза.

Точно по същия начин, ако малкото бебе плаче – всичко е само за него. А ако плаче две или три годишно дете – възрастните вече не му обръщат толкова внимание.

Именно максималното разстояние действа така, че увеличава силата на усилията, които човек полага на другия край на стълбата със стъпалата.

Затова, трябва да придаваме важност на нашето състояние и колкото може повече да желаем да постигнем крайното състояние. Тогава, нашите усилия действително ще бъдат велики.

От урока по  книгата „Зоар”, 05.07.2011

[47218]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи човек да стане „готов за поправяне”?

Отговор: Готов за поправяне означава, че е стигнал до това състояние и, в зависимост от своите свойства и закона за съответствието, е способен да усети някакво ново, особено явление. Когато му е ясно, че то не е могло да дойде по естествен, природен начин, а само като резултат от взаимодействието между двамата – между висшия и низшия.

Трябва да се разбере, че съществуват Творец и творение, които са разделени от пропаст! Между тях няма никаква връзка. И само доколкото вътре в творението се проявява готовността да стане като Твореца –  дотолкова той ще усети Твореца в себе си.

Тази готовност се дава като особен успех, щастлива съдба, в зависимост от това, доколко е съгласен да отмени себе си и да се преклони. При положение, че човекът желае да продължи по този път, независимо какво ще се случи. Той може да проверява, не се ли е отклонил от правилния път и подходяща ли е за него тази група (макар, че доколко е подходяща – също зависи от него). Но ако не изостави своите усилия и продължи, тогава в него се разкрива духовното.

Но той не знае, откъде ще се разкрие. Ние, никога не можем да знаем със своя земен ум и сърце за следващите състояния. Те винаги се разкриват толкова внезапно и в такава непредсказуема форма, че не е възможно предварително да ги очакваме. Тъй като придобиваме нова природа. Затова, само онзи, който продължава с вярност и упоритост – само той ще стигне. Ако върви, скланяйки глава и цени величието на духовното.

Сега, ти нямаш такова чувство и разум, за да разбереш казаното – но ще получиш и чувства, и разум за сметка на това, че ще вървиш „като вол под ярем и магаре под товар”. Защото от нас, повече не се изисква! Всичко останало, целият съсъд, получаваме свише.

Цялата трудност на нашата работа се състои в това, че трябва да работим на едно място, а разкриването получаваме на друго място. Не в моите днешни, егоистични желания, в земните чувства и разум, нито дори вече в духовните, с които се намирам на някакво стъпало от духовната стълба – аз няма да получа следващото стъпало.

Постигам го само за сметка на това, че се прилепвам към Него и отменям себе си – за да мога аз, големият и силният, да се превърна в мъничка капка семе и да се включа във висшето стъпало! Затова, ако питаш, за сметка на какво можеш да постигнеш разкриването на духовното – за сметка на това, че се превръщаш в точка…

Затова, „щастлива съдба” не означава да спечелиш това като на лотария – а онова, което се нарича: „Положил е усилия и е намерил!” Така се случва във всеки миг – аз полагам усилия, а „находката” внезапно се разкрива на съвсем друго място. Тя, действително сякаш пада върху мен отгоре – като подарък. Точно това се нарича „щастлива съдба”, която не очакваш предварително. Може и да очакваш нещо такова, но съвсем не в тази форма, в която ще го получиш.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 06.07.2011

[47340]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нашето развитие може да бъде разделено на две части:

1. Всички неизбежни етапи, когато хората могат да се успокоят с живот и действия в границите на нашия свят.

2. Етапът, когато човек разбира, че нито едно средство, което той има на разположение, повече не е ефективно и той трябва да постигне корена.

Тогава всичко външно отива на втори план, както е написано: „За Твореца не е важно как режеш жертвеното животно – през гърлото или през врата”. С други думи, няма действия в нашия свят, чрез които ние наистина можем да постигнем Твореца. Затова трябва да намерим нови, напълно различни средства – поправящата светлина. Благодарение на тази сила, ние започваме да се развиваме.

Тук има много ясна граница:

• или сме в нашия свят и използваме неговите атрибути, защото нашето желание е само тук и ние желаем да получим това, което този свят може да предложи, и освен това се надяваме на нещо повече след смъртта;

• или искаме да разкрием нови средства в този живот, които ги няма в нашия свят – поправящата светлина, нова, особена сила, която ни отваря и започва да проявява в нас напълно нови желания и напълвания, които са напълно различни от всичко, което сме познавали до днес.

Аз живея като човек в нашия свят – със семейство, работа и социални връзки, с цялото си знае и чувства, но този човек по никакъв начин не е свързан с това, което се оформя в мен под влиянието на поправящата светлина. Тя развива душата в мен, частта от Твореца свише, божествения образ, който аз постигам и изграждам вътре в себе си, участвайки в процеса заедно със светлината. В този случай онова, което е било преди, се нарича „животинско ниво”, а новата част се нарича „човек” (адам), защото е подобна (доме) на Твореца.

Ето защо външните действия нямат значение. Само едно нещо може да ми помогне – да привлека поправящата светлина. Няма друга сила, която може да ме издигне от животинското на човешкото ниво. Единственото необходимо нещо тук е силата отвън и цялата кабалистична методика е насочена само към това.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 06.07.2011

[47343]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”,ч.1, ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 44: Какво е това празен (пануй)?

Празно място – това е място, готово да получи поправяне и съвършенство.

Място в духовното се нарича желание. И желанието може да бъде ”празно”, готово да приеме поправяне, или да не е готово за него – тоест годно или негодно за напълване. Как да проверим готово ли е желанието за напълване? Не е достатъчно просто, изходно желание – трябва да подготвя себе си за поправяне и напълване! Затова, просто желание – засега не е ”място”. Желанието, годно за използване, се нарича ”място.” Баал а-Сулам привежда такъв пример: Ако на човек му е празен корема, в който ще се поместят няколко филии хляб – това още не означава, че той има” място”. Ако той е в лошо настроение или има някакъв проблем, то той не усеща глад. Него го обземат съвсем други грижи. Затова ”празно място” се нарича не просто пустотата – а готовността да приемеш поправяне или напълване. Тоест, необходимо е определено развитие вътре в желанието за наслаждаване, за да достигне то състоянието, което се нарича ”място” – по четирите степени на развитие. И само когато желанието се развие до четвъртата степен (далет), то може само да решава желае ли да се напълни и какво му е нужно – поправяне или напълване. Ето тогава то се превръща в ”празно място”. И наистина ние разкриваме ”мястото”, а не самия Творец извън това място, с една дума абстрактната форма, не облечена в материя. Ние разкриваме само материята и формата, облечена в материя. И затова Творецът се нарича също ”Място”. Защото светлината е също проявление в мястото на желанието, формата, облечена в материя. А извън това място няма за какво да говорим.

Затова когато се говори за заповедите на човека по отношение на Мястото, трябва да се има предвид желанието, получило правилна форма. Към тази правилна форма ние се обръщаме и тя за нас представлява Твореца (Бо–ре), т.е. ”ела и виж “.

”Празно място е мястото, готово да получи поправяне и съвършенство”. А всичко останало е просто ”празен стомах”, неспособен да приеме храна, защото човекът е натоварен с други работи. То не се нарича ”празно място”.

”Празно”е такова място, което е достатъчно поправено, за да се уподоби на свойството за отдаване – което се нарича Творец – ” ела и виж”.

От урока по ”Учение за десетте Сфирот”, 06. 07.2011

[47452]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Егоизмът лукаво и изобретателно рисува пред мен различни картини. Как да разпознаем в тях лъжата, представяща ни се като любов към ближния? Защото за любов говорят всевъзможните религии и методики.

Отговор: В нашия свят „любовта към ближния“ е проста, примитивна игра на малки егоисти. Нима ще намериш някъде истинска любов към ближния, реално и постоянно практикувана?

Да, хората създават отделни поселения, за да живеят в любов помежду си: има селище в Италия, селища в Индия, цял град в Азия… Но си струва да се вгледаш и ще видиш, че става дума за същите тези егоисти, които са решили да внесат по-комфортни социални порядки. Така им е по-удобно, по–приятно и по тази причина те са се обединили, за да украсят живота си.

Някога в Израел кибуците процъфтяваха – селско стопански селища с колективна собственост от типа на колхозите. Хората решили, че си струва да живеят заедно, защото е по-изгодно. „Дайте да преклоним малко егоизма си и ще ни бъде добре.“ Тук всичко е ясно, но нима това е алтруизъм?

Човечеството предполага, че отстъпването на ближния прави човека да бъде алтруист. Но хората, запознати с човешката природа или изучаващи науката кабала, знаят, че всяка отстъпка трябва да е съпроводена от някаква изгода. От каквото и да се откаже, човек търси какво придобива той вместо него. Нека да е някаква скрита придобивка, но нея винаги я има.

Като пример, аз съм готов да живея в кибуц, защото това снема от мен грижата за това, как да устроя живота си. Нима това не е придобивка? Никакви тревоги, аз просто правя това, което кажат. Но развитието върви по своя ред и с времето кибуците се оказаха извън живота. Като цяло за подобни общества няма бъдеще.

Ние вече виждаме, че всички форми на взаимовръзка между хората трябва да се изменят – поради растящия в тях егоизъм. Измененията продължават и тази вътрешна динамика трябва някак си да се реализира, в противен случай ще настане взрив.

Така е било в продължение на цялата история с различните религии, вярвания и методики. Днес те преживяват временно оживление, защото човек наново се намира в търсене, той търси последна ревизия: могат ли те да предложат нещо реално?

След тази проверка те ще отпаднат окончателно. Тъй като днес ние ги проверяваме по отношение на интегралния механизъм, който Природата постави пред нас. Такъв критерий до сега за нас не е имало. Хората отново прелистват страниците с всевъзможните практики, конфесии, мистични учения, опитвайки се да разберат: ще ни помогнат ли те в новия, интегрален свят?

Този процес няма да отнеме много време и много бързо ще приключи с крах на очакванията. Всички ще видят, че е безполезно да чакаме помощ от тук. Всеки обект, на който човек прави проверка, ще се задържи максимум няколко години, след което ще се открие неговата несъстоятелност.

Тъй като ако не се изменя природата на човека, за да стане той толкова интегрален, както и самата Природа, стояща пред него, няма да му помогнат никакви рецепти.

Единствената методика, която прави човека да бъде глобален, интегрален, обединен с другите е методът на привличане на светлината, възвръщаща към Източника, науката кабала. Трябва само да предоставим на всеки възможността да осъзнае своето зло. Тогава всякакви други средства и техните съчетания ще се окажат безсилни и целият този бизнес на „духовни“ уловки ще изчезне.

Човек не ще се успокои, защото светът се е изменил, а и не е работата в успокоението, а във вътрешния „конфликт на интересите“. Никой не ще оцелее в интегралната система, ако не бъдем в пълно съответствие с нея.

От урока по статията „“Даряването на Тора“, 07.07.2011

[47426]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Какъв етап предхожда трепета пред Твореца?

Отговор: От самото начало човек започва да работи единствено над трепета. Трепет се нарича първата заповед. От кой момент ние започваме да работим с трепет? Това е дълъг път – докато достигнем трепета, докато започнем да усещаме, че само това не ни достига.

С други думи, трепет – това е усещането за пълна зависимост от Твореца във всичко. Но тази зависимост идва при човек, който не просто трепери от страх и не просто вярва в това, което са му казали, а който се е проверил във всичко, което му се е изпречило на пътя, и вижда, че не е способен да достигне целта, над важността, на която толкова се е трудил, че сега не може да избяга от нея и да я изхвърли от главата си. И тогава той вижда, че всичко зависи само от придобиването на правилно отношение, което ще има към Твореца.

Той трябва да получи това отношение свише в готов вариант, трепетът трябва да се роди в него. И той не знае всъщност какво представлява този съсъд / кли. Ние не знаем какво е това трепет. Възможно е да си мислим, че това е страх. Но страх от какво? Ще бъда ли аз способен да получа усещането на Неговата любов или не?

Това е много нереално чувство в нашия свят. Ние дори не знаем как това е възможно, това е толкова далечо от нас.

От урока от книга „Зоар“, 06.07.2011

[47290]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да си спомняш за Твореца през целия ден? Как е възможно да Го внесеш във всеки миг?

Отговор: Ние се намираме в Малхут на света на Безкрайността, изцяло изпълнен със Светлина. Но вместо това вечно и съвършено състояние, виждаме и чувстваме собствените си свойства, рисуващи ни материалния свят. Затова, ако искаме да се насочим към целта, към усещането за света на Безкрайността, имаме нужда от поръчителство от страна на обкръжението. Другарите трябва да ни дадат сили, желание, постоянство, усърдие и осъзнаване на важността на целта.

В края на краищата, имам само една цел – да придобия правилното желание и нищо повече. Нека постоянно чувствам, че не се грижа достатъчно за това, да давам благо на Твореца, както Той го прави за мен.

Може да възразиш: „Но аз не знам какво ми дава Той. Съдейки по живота си, понякога мога да кажа, че е по-добре, ако не ми дава нищо“. Това е вярно. Очевидно, всеки човек отрича нещата според собствените си недостатъци. Затова, моето отношение към Твореца може да бъде описано по следния начин: искам да стигна до състояние, в което ще имам желание да Му отдавам.

И самият резултат ще дойде, благодарение на въздействието на светлината и на усилията, които полагаме непрестанно. Светлината се излива върху нас отново и отново – и внезапно тези светения създават желание в човека.

Ние не знаем какво е Лишма, пробуждането свише. Но когато се появи, човекът може да каже: „Сега знам, сега разбирам“. Той трябва да полага усилия като малко дете и от тези усилия усещането ще се появи. Но не и преди това.

От урок по книгата „Шамати“, 05.07.2011

[47199]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот“, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините„.

Въпрос 45: Какво е това просто (пашут)?

Просто – е това, в което няма разлика между степените и страните.

Всички определения се дават по отношение на човека. Понякога ни се струва, че нещо е много просто и еднородно, без каквито и да е вътрешни различия. А след това, когато се задълбочиш навътре и там изведнъж откриваш множество съставни, много свойства. Но това е резултат от моето развиващо се възприятие, вкус (кли).

Отначало съм имал много просто възприятие, като човек, който опитва вино за първи път в живота си и едва сега открива неговия вкус. Но ако поговорите със специалистите, те ще ви разкажат, че съществуват милион различни видове вина, всевъзможни нива и вкусове – цяло изкуство, като във всяка една професия.

Тоест „просто“ – може да бъде нещо, в което просто не различавам много свойства, поради неразвитост на собственото ми възприятие, желание и затова го виждам като просто.

А от друга страна, има такова понятие като ПАРДЕС: пшат-ремез-друш-сод (просто възприемане – намек – иносказание – тайна). И в тази верига, „простото“ (пшат) е най-висшето състояние! Преди него вървят тайната-иносказанието-намека и едва след това е „простотата“.

В такъв порядък ние се изкачваме по стъпалата на световете: започваме от света Асия, където всичко е тайна за нас. Ние и сега живеем в света на тайната, тъй като нищо не знаем за нея! След това е света „Ецира – „намек“, Брия – „иносказание“ и „простота“ – това вече е света Ацилут.

В света Ацилут се постига простотата по отношение на постижението на светлината. Ако тук ни се струва, че това е абсолютна тайна, то след това ние започваме да узнаваме в нея всевъзможни свойства, различни страни и отношения между тях. Ние не разбираме отношението на Твореца към нас и как трябва да реагираме и затова изясняваме множество условия.

А в крайна сметка ние достигаме до едно, единствено отношение, което се нарича „Добър и даряващ благо“ – абсолютна любов! И затова то се нарича просто (пшат).

Но тази „проста“ любов, по пътя на запознаването ни с нея, включва в себе си безброй много чувства и състояния, постигнати от нас. Тя се получава именно в резултат на обединяването“ „613 желания“, „613“ напълвания и множество отношения между нас.

Нищо не изчезва! Но във всяко такова отношение при цялото това различие, ние установяваме едно намерение – насочено към Твореца. И затова всичко това става много просто…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 06.07.2011

[47337]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→