Казано е: „Аз създадох злото начало, и създадох Тора като добавка, тъй като Светлината, заложена в нея, връща човека към Източника“. Така че, преди всичко трябва да разкрием злото начало и след това, според степента, в която сме го усетили, ще поискаме да намерим „добавка“, „лекарство“, което ще го превърне в добро начало.

Как можем да разкрием злото начало? За да направи това, човек трябва да намери правилното обкръжение. Ако иска да се включи в това обкръжение така, че всички да станат като един човек с едно сърце, ако иска взаимно поръчителство и интегрално единство с всеки без никакво разграничение, когато всеки е отговорен за всички, подобно на клетките в живия организъм, ако не съди другите, но го е грижа за тях, за да могат те да го пробудят, ако основното нещо за него е личната вътрешна работа, ако се опитва да бъде сред другарите и скланя глава пред тях, за да получи осъзнаване за важността на целта и отменя себе си отново така, че важността на другарите го зарежда с дори още по-голямо осъзнаване на целта и обкръжението, ако е постоянно в този кръг и работи в него, тогава получава от другарите тяхното общо, интегрално осъзнаване за важността на целта.

Това вече не е неговия съсъд, неговите желания, а желанията на общността. Това вече е Малхут. Човек, който се е старал да извиси своята молба към групата, към Малхут на света Ацилут, сега е в нея само, ако се свърже с другарите, пробужда ги и работи заедно с тях. В отговор, те пробуждат него – и заедно стават едно цяло, едно желание. Техните лични искания се свързват и се превръщат в Малхут на света Ацилут, която е близо до нас.

И ако между тях има единство, това влияе на по-високите стъпала, към които не се отнасяме. Нашите чувства, усещания и нашата реалност са само в Малхут.

Така че, работата ни трябва да бъде насочена към Малхут на света Ацилут, към връзката с всички останали – и заедно с всички да се съединим с Източника на светлината, с Твореца. Тази работа се разделя на две части, които всъщност трябва да са споени една с друга:

• взаимоотношенията на човек с групата;

• взаимоотношенията на човека с Твореца.

Ако действаме правилно, ще постигнем първото разкриване. Това зависи само от степента, в която свързваме исканията си в една единствена молитва. И тогава, всеки с неговото лично желание ще открие, че е включен в Малхут. Сама по себе си, Малхут е точка, но ние я „разширяваме“, изграждаме чрез нашите желания. Деветте долни Сфирот се намират в световете БЕА (Брия, Ецира, Асия) в разбито състояние.

От урока по „Даряването на Тора“, 06.07.2011

[47310]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо за мен Творецът се разделя на такъв голям брой различни сили –  да не би за да мога да го съпоставя с различни свои желания и свойства и да Го приема?

Отговор: Точно така. Ако егото ми, желанието за наслаждение, се представя за по-високо от Твореца, то вместо Него започва да си представя идоли. Т.е. някакви си други сили, а не самия Творец.

Отпечатъкът на моето непоправено егоистично желание ми се представя като „други богове“. Ако не се намирам в отдаване спрямо определено желание, не действам в поправен вид, то този вид, в който желанието рисува за мен Твореца, се нарича „идоли“.

Това е разликата между 10^те нечисти сфирот (клипа) и 10^те сфирот на святостта (отдаване). Ако аз, като гледам през тях от непоправената си Малхут, си представям Кетер непоправен, то това се нарича „други богове“, идоли. А начина, по който виждам Кетер, когато гледам от поправената Малхут, се нарича Творец.

Той съответства на онова стъпало, на което съм способен да се свържа с Него и да Го разкрия. Но това вече е именно тази висша сила, само че според стъпалото, на което се намирам.

Затова „идолите“  представляват непоправени форми, чрез които ми се представя единствената висша сила, според начина, по който вътре в мен егото рисува моите недостатъци.

Затова, ако човек съумее да се отнася правилно към всичките различни форми на тези  „идоли“, те ще се превърнат за него в пътни знаци (ориентири). Ще разбере, че нищо не е   създадено напразно, а именно благодарение на тях той ще може да напредва. Както е писано – Фараонът ни приближава към Твореца.

Именно, преминавайки от един фалшив идол към друг, аз се приближавам към истината! Колкото и да е неприятно и обратно на истинското състояние, именно чрез тази противоположност ние можем да работим. Защото все още нямаме връзка с отдаването, със „святостта“.

Из урока по статията от книга „Шамати“, 07.07.2011

[47436]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако всичко идва свише, то защо на човека му се дават телесни страдания, които го разсейва, след като вече е избрал този път? защото излиза, че вместо да се занимава с ученето, е принуден да се бори с материални трудности, а понякога дори да се бори за живота си.

Отговор: Ние наистина получаваме всички състояния свише. Както е казано: „Няма такава тревичка долу, над която да не стои надзирател отгоре, който я бие и я принуждава да расте!“ Само благодарение на тези удари растем.

Оплакваш се, че ни изпращат удари, които сякаш ни отвличат от духовния път. Причината за тази бъркотия е неразбирането на факта, че ние възприемаме всичко от гледна точка на егоизма, а не на отдаването. Ние не разбираме цялата програма на  творението! Защото  всеки плътно се е затворил в своят миниатюрен съсъд-желание и се притеснява само за него.

Но всъщност, според строежа на системата, ние всички сме свързани заедно. Представете си, че всичките 7 милиарда души зависят  една от друга! Това ще рече, че моето усещане за света е резултат от влиянието и въздействието на всички върху всички. Аз усещам всичко, което се случва с всички – и лошото, и хубавото, цялото поведение на вселенската система в реално време, на мига, и то става „моя живот“.

В цялото сътворено като в едно огромно живо тяло действат различни  животоподдържащи системи и взаимодействат една с друга. А аз се отнасям към един от органите на тази система, примерно към „черния дроб“,  който според мястото си, функциите си, важносттта за организма усеща общото състояние на организма:  доколко е добро или лошо, т.е. доколко е  болна или здрава системата.

От това  се изгражда нашето усещане за света. И затова не се учудвай, че те разсейват. В степента, в която целия мир е разделен, в същата степен и ти ще бъдеш отделен. В степента, в която целия мир е обединен, в същата степен и ти ще се присъединиш – в съответствие с твоята функция в тази обща система.

Ако играеш важна роля в организма – то ще се чувстваш по-зле от всички останали, понеже върху теб лежи цялата  отговорност!

Ако принадлежиш към част от организма, която не е важна, то няма да се чувстваш много зле. Всичко сякаш ще се върти както е било задвижено, и ще ти изглежда нормално. Защото ти си относително изолиран от най-чувствителните и важни органи в организма.

От урок по статията на Рабаша, 08.07.2011

[47616]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Първата война, която водим за своята вярност и единство с Царя (Твореца), не е бърза и не е проста, с множество врагове, пречещи и ненавиждащи те, или обратно – с „доброжелателите“, примамващи те от различни страни.

Ту с добро, ту със зло, тези предрешени министри – лицемери се опитват да объркат верния роб, да го излъжат и да го отклонят встрани. Но робът, само укрепва във верността си към царя след всичките сражения от този първи етап.

Той все още си остава роб – все още не му достига ум, мъдрост. Но вече придобива вярност, тоест стъпалото „отдаване заради отдаване”.

И тогава, той пристъпва към следващото стъпало. Сега вече, борбата се води не за неговата вярност и преданост, а за неговата съобразителност. Враговете се предрешват не като убийци и злодеи, а обратно – като добри съветници, които учат как да се угоди на Царя: „Опитай и ще видиш!”

И сега, цялата работа се състои в това, много внимателно да се отнесеш към тези „съвети” и да видиш, че така се преоблича нашето его, желаейки да ни увлече в противоположната посока – не в полза на Царя. Но е много трудно да видиш и различиш едното от другото.

Следващият път, по време на втория етап от работата, всичко ще бъде обратно. Егоизмът вече няма да те учи как да направиш нещо добро за Царя, а ще те подвежда, защо царят се отнася така жестоко с теб: „Виж колко тежко работи и нищо не получи в замяна! Къде е наградата за усилията ти?!” Тоест той ще те дърпа, за да те върне от втората част на пътя към първата и да постави под въпрос предаността ти.

Вътре в човека се случват големи преврати в резултат на тази игра, която с такава жестокост и хитрост провеждат с него тези ловки егоисти, можещи да се обличат в такива различни одежди, че той не може да ги разпознае и им вярва, оставяйки се в техните ръце. Всеки има мигове на слабост и неразбиране, на неувереност, когато иска да се опре на мнението на мнозинството – на мнението на хора, които му се струват уважавани и умни.

Министърът, който ни обърква на втория етап на пътя, има много хитрости и уловки. Това е много трудна работа и в нея, ние придобиваме мъдрост, умение да различаваме „тъмнината” от „светлината”. Защото цялата премъдрост е именно в умението да се различават тези две противоположности. Но както и да е, в крайна сметка, ние напредваме.

И накрая, на втория етап, човек постига цялата система на взаимоотношения с Твореца: противоположната на правилната и правилната, от лявата страна – от страната на нечистотата (клипа) и от дясната страна – от страната на късмета. Когато всичко това намери място в неговото разбиране и бъде изцяло изяснено, на него му става ясен целия ред, установен в царството (Малхут). И тогава той, разбира се, може да стане верен и мъдър министър, служещ на Царя, и изцяло да поеме върху себе си управлението на работата.

И сега, когато е изучил тази работа в цялата й дълбочина, получил е средствата за извършването й, и притежава необходимите сили, приближавайки се до Царя – той се слива с Него безкрайно.

Това разказва притчата, която на пръв поглед ни се струва проста. Но всъщност, тя покрива всичките 125 стъпала на духовната работа.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46581]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Мислите за духовното предизвикват в мен мъка и страдания, защото не усещам Твореца. Какво може да се направи в този случай?

Отговор: Ако човек чувства в живота си истински страдания, тогава тази болка скрива Твореца от него. Това е направено специално – за да не повредим отношенията си с Твореца и въпреки всичко да имаме връзка с Него, а не да Го ненавиждаме и отхвърляме.

Има различни състояния, но в степента, в която човек се чувства зле – Творецът му се разкрива. Затова, трябва да стигнем до състояние на взаимна подкрепа и поръчителство с нашето обкръжение. В този случай, дори при големи неприятности, обкръжението ще ни помогне да се издигнем над лошото усещане – към неговата причина. И тогава ще разбера, че усещането за зло идва не от Твореца, не от висшата сила, а от силите на собствения ми егоизъм.

И тогава, ще започна да разделям усещанията си на две части: 1) на собствените си желания, които не са поправени и именно затова се чувствам зле в тях и 2) на Твореца, висшата светлина, която излъчва върху мен добро.

Но именно защото Творецът ми свети чрез доброто, а аз съм Му противоположен, усещам доброто като зло – тоест Неговото добро се превръща за мен в противоположност. Затова, Творецът не може да ми се разкрие още повече – защото тогава ще се почувствам толкова зле, че няма да мога да издържа това.

Докато оставаме непоправени и усещаме Твореца в обратната Му форма, в степента, в която нашето его обръща светлината в тъмнина – Творецът ни се разкрива само толкова, колкото можем да понесем. А в степента, в която не можем да понесем – Той се скрива.

Той само малко Се разкрива, за да ни покаже едва, едва злото – за да не ни се изключи разума и да можем да анализираме чувствата си. Тогава, започвам да проверявам откъде идва злото, от какво е причинено?

И като резултат от това, намирам някаква група, някакви книги и учител, които ми обясняват, че злото си го предизвиквам сам, тъй като природата ми е противоположна на Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 24.06.2011

[46330]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

По своята природа, по характера на своето действие, ние се явяваме получаващи. Но колкото повече получаваш заради отдаването, толкова по-високо си като даващ. Действието като такова не се променя – променя се само твоето отношение. Именно то те превръща в даващ, вместо получаващ.

Усеща ли се това от Твореца? Може да се каже, че за Даващия нищо не се променя, а се променя само за човека. Защото към Съвършения няма какво да се добави. Всичките Му реакции и впечатления, всъщност се проявяват в теб – в образа на Твореца, който ти си формирал.

Благодарение на това, можеш да приведеш себе си в съответствие с Него: на теб ти се струва, че в Него стават промени, че Му доставяш големи или малки удоволствия. Повече страдаш или се наслаждаваш от Него, съобразно с това, доколко Той страда или се наслаждава от теб, и т.н.

Всички тези взаимоотношения се развиват в самото творение – само, за да се издигне то на стъпалото на Твореца, т.е. да се добави към него съвършенството, произтичащо от свойството отдаване. И затова излиза, че сякаш Творецът играе с творението – само, за да го възпитава.

По същия начин и ние, демонстрираме на децата различни лица: смеем се с тях, ставаме сериозни, показваме, че сме се разсърдили – всичко заради възпитанието, заради това, да се проявят пред детето колкото се може повече щрихи, които ще го научат правилно да работи със себе си и с обкръжението. А всъщност, нас винаги ни движи любовта – и нищо друго.

По този повод, Баал а-Сулам пише във „Въведение в книгата „Зоар“” (п.33) следното:

„Творецът желае, тези образи, рисуващи се само в душата на получаващия, да бъдат видени така, сякаш самият Той участва в това с него, за да може максимално да увеличи постижението на душата. Така бащата, играейки с любимия си син, проявява само малка своя част, демонстрирайки огорчение или доволство, макар да няма в него нито от едното, нито от другото. Той го прави само, за да развива своя син и да разширява неговото разбиране.”

От урок по статията „Даряването на Тора“, 26.06.2011

[46515]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

От статията „Двете нива в постигането”, книгата „Шамати”: „Има две нива: 1) Разпространявяне на световете отгоре надолу. 2) Издигане отдолу нагоре.

Първото ниво е „направил Творецът, създавайки” (Берешит), тоест подготвяйки за нас място за работа. Второто ниво е, когато ние самите започваме да се занимаваме с духовна работа и се обличаме в подготвените стъпала отдолу нагоре.

Като малкото дете, което засега не знае нищо освен самия хляб. А когато порасне, започва да разбира, че има причина, поради която хлябът може да се нарече хляб, тоест постига формата на хляба.

А после, то продължава изследването, докато не стигне до състоянието, когато вземат зърната и ги засяват в земята. Дотогава е знаело само, как да получи от хляба, тоест да намалява хляба, съществуващ в света. Но след това, вече знае, как да го увеличава.”

Ако просто взема къс хляб и започна да го ям, ще почувствам само наслаждение, обличащо се в моето желание  – и нищо повече.

След това, започвам да размишлявам: а от какво е направен хляба? Това е неговото предишно стъпало. За да постигна това предишно стъпало, трябва да се задълбоча в него, да се изкача на него и да го постигна.

Имало е някакво състояние, което е предшествало хляба – например, тестото. Необходимо е да напредна и да науча за неговото съществуване. Издигам се на едно стъпало от себе си – от хляба към тестото, и постигам онова, което се случило при разпространяването отгоре надолу, от тестото към хляба.

А после, от тестото се издигам още по-високо – към брашното и водата, и разбирам, че от тях е направено тестото. След това напредвам още по-високо и научавам, от какъв източник се взема водата, и че брашното е направено от зърна. Откъде се вземат зърната?

Така напредвам все по-нависоко, докато не стигна до самия източник. От своята страна, съм вървял срещу корена. Разбирам, че от корена до мен са се разпространявали стъпала, докато не са стигнали до „хляба”.

„Хлябът” означава наслаждение. През цялото време изследвам своето желание: наслаждението или неговото отсъствие, причината, поради която не получавам наслаждение и как да го постигна. Няма какво повече да изследвам. Около това се върти целият ни живот и неговото усещане.

Чрез разкриваните от мен действия постигам корена, от който произлиза цялото отношение към мен свише, и аз самият, и целият този път отгоре надолу, включващ  вътре в себе си и моето връщане отдолу нагоре.

Ако постигна корена, ще разкрия истинското състояние. А всички останали предишни състояния, разкрити от мен до този момент, образуващи се при слизането към мен отгоре надолу, и в моето издигане нагоре към корена, са били необходими изключително, за да разкрият това едно, единствено съществуващо състояние.

От урок по статията от книгата „Шамати”, 27.06.2011

[46652]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че трябва да усетим духовното така, че ”всички кости ще кажат”. Но ако човек вече е умрял и не са останали никакви кости, как той ще усеща духовното?

Отговор: Става въпрос за духовните съсъди на човека, които се наричат ”мозък -кости- жили- месо- кожа” – 5 нива. Ние трябва да достигнем духовно състояние, при което ”всички кости ще кажат”. Това е разкритие в такъв мощен, вътрешен духовен съсъд, както ”костите”-съсъда за светлината Хохма, в който вече има ”мозък”(светлината Хохма).

„Всички кости ще кажат”- това е действие, при което духовния съсъд,”костите”, със светлината Хохма вътре, след това разкриват тази светлина в ”жилите”, в Бина, тоест в още по-външния съсъд.

Пожелавам ви такова разкритие! А за материалните кости не се безпокойте, техния край е ясен.

Необходимо е да се възприеме всичко прочетено не в материалната, а в истинската форма. Ние четем книги, които разказват за душата, а не за биологическото ни тяло. Тяло се нарича ”материал / магаре” (хомер) и него го очаква такава съдба, както и всички останали животни, които живеят и умират.

Но докато то живее, ние трябва да успеем да оживим духовното си тяло- да го възкресим от мъртвите. Ако душата е вече мъртва- то оживи я! Притегли към нея светлината, която ще вдъхне у нея духът на живота.

От урока по статията „Обобщащо въведение (Птиха колелет)“, 24.06.2011

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко зависи само от желанието на творението. А около нас, всичко се намира в неизменно състояние – заобикаля ни светлината на Безкрайността, Творецът, природата. Не е важно с какво име ще наречем това съвършено свойство на отдаване и абсолютна любов, царстващо в мирозданието и запълващо всичко със себе си.

Но няма да можем да разкрием тази висша светлина, Твореца, Неговото отношение към нас, без за тази цел да притежаваме подходящите инструменти желания (келим). Затова, цялата методика на науката кабала се състои в това, как да направим себе си годни да получим усещането за Твореца

Творецът е винаги добър и носи благо, отдаване и любов. И най-голямото наслаждение е да усещаме Неговата любов към нас. Проблемът е единствено в това, че тя може да се почувства само в отдаващите желания, защото след като се докосне до егоистичните желания, това усещане мигновено изчезва.

Излиза, че единственият съсъд, годен за разкриване на отношението на Твореца към мен от моя страна, е страхът, че няма да мога да приема любовта Му към мен и правилно да отговоря на нея.

Ако се разкрие Неговото отношение към мен – а това е единственото наслаждение, което наистина съществува в природата, трябва да съм готов да го приема в съсъда, който се нарича „трепет”. Тоест страхът да не използваш тази любов за свое удоволствие, наслаждавайки се егоистично, а да Му отговориш със същото наслаждение.

Това се нарича трепетен страх, защото трябва да се боя, че отношението ми може всеки миг да се развали и да се преобърне, и вместо да мисля за Него – ще започна да мисля за себе си. Но моята способност, през цялото време да бъда за Него също толкова любящ, какъвто Той се разкрива по отношение на мен – зависи от Неговото въздействие  върху мен.

Тоест от Твореца зависи, дали ще усещам този страх – и аз моля, Той да ми го даде. Защото този трепет е моята главна грижа. Когато се развия и постигна правилния страх: нужната форма и достатъчна сила, веднага ще започна да усещам Неговото отношение към мен.

Това е като лампичка, на която постоянно увеличавам и увеличавам напрежението, докато най-накрая тя светне! Оттук нататък вече виждаме, че тя започва да свети. По същия начин и ние сега се намираме в океан от любов и отдаване, идващ от Твореца и в мига, в който условието от моя страна, което се нарича „страх”, започне да се изпълнява на необходимото ниво, аз ще започна да разкривам Твореца вътре в своя трепет.

Именно от Него зависят тези два канала:

– Създаването на съсъд, осигуряващ този страх в мен. Защото иначе, няма да мога да бъда сигурен в себе си – аз напълно завися от Неговата помощ, която се нарича светлина, връщаща към източника.

– А също така напълването, разкриването на Неговата любов към мен – за да може, когато тя се разкрие, да я приема и да се отнеса правилно към нея. Така че, тази любов да не развали моето отношение към Него и аз изведнъж да не падна в егоизма.

В крайна сметка излиза, че и в изграждането на съсъда-желание, и в неговото напълване, и в резултата от това напълване – абсолютно във всичко завися от Твореца. За да постигна сливане с Него, ми е необходим страха, от който се изгражда духовния ми съсъд, получаването на светлината и резултата от това получаване.

Ако се погрижа, цялата тази съвкупност от условия да се осъществи в правилна форма, съгласно нивото ми, като резултат ще постигна сливане – ще създам духовен съсъд и ще получа напълване в него. Така постигаме целта, която е била именно сливане с Твореца.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 06.07.2011

[47326]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Свобода на волята„: Когато човек придобие алтруистично намерение и достави удоволствие на Твореца, тогава, обличайки се в това удоволствие той се удостоява с абсолютна вечност, подобно на Твореца и с това придобива свобода от ангела на смъртта.

Нищо не изчезва, нищо не умира и не се ражда, няма нищо ново, освен това – как ние ще използваме светлината и съсъда. Творението иска само да добави своето отношение, своя начин на приложение на светлината и съсъда – две основи, от които Творецът е направил света. Творението иска да ги управлява с помощта на две „юзди“: отляво – съсъда, отдясно – светлината. Като ги прилага заедно, то става подобно на Твореца, т.е. намира се в средната линия. Точно това е неговата „добавка“.

Към това е устремено цялото развитие на творението. Преди всичко то трябва да вземе в ръцете си тези „юзди“ – да се издигне над желанията за получаване и над светлината, отказвайки се от тяхното егоистично използване и да пожелае да премине към друг способ. Трябва още да разберем как да придобием този собствен, самостоятелен подход.

А след това, добило се до това в някаква мяра, творението започва да реализира своята нова форма, прилагайки я към желанието и всеки път решава, каква част от желанието то ще използва сега, колко светлина за него ще е нужна и как да допусне светлината в желанието.

По същия начин гостенина си взема малко от угощението, желаейки само да зарадва хазяина. Самото наслаждение не зависи от него. Мамещите ястия, които са поставени на масата също не зависят от неговия избор. Така те се възприемат от неговото желание, такава е взаимовръзката между желанието и светлината.

Човек определя само това, с какво намерение той допуска наслаждението в себе си, какво иска да добави с това действие. Той строи отношение и към съсъда и към наслажденията и в крайна сметка към Хазяина, към Твореца, от който изхождат тези две линии: линията на съсъда, желанието и линията на светлината, напълването.

По такъв начин, нашата „добавка“ – е намерение. И затова цялата кабала – е същност на науката за намерението, тя показва как се построява намерение заради отдаване на Твореца. И ако ние действително Му отдаваме, то строим в себе си образа на Даващия, такъв, какъвто е Той самия. Той – на мен, а аз – на Него.

Това е нашият път и по протежение на този път нищо не се изменя: нито съсъдите, нито светлината. Развитието се състои само от това, как ние ги използваме. Човек (Адам) е този, който самостоятелно решава, как той иска да използва тези начала в себе си. Нашето отношение, нашето намерение, нашата независимост – ето какво в крайна сметка придава форма на човека, подобен на Твореца.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47534]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→