Въпрос: Защо за мен Творецът се разделя на такъв голям брой различни сили –  да не би за да мога да го съпоставя с различни свои желания и свойства и да Го приема?

Отговор: Точно така. Ако егото ми, желанието за наслаждение, се представя за по-високо от Твореца, то вместо Него започва да си представя идоли. Т.е. някакви си други сили, а не самия Творец.

Отпечатъкът на моето непоправено егоистично желание ми се представя като “други богове”. Ако не се намирам в отдаване спрямо определено желание, не действам в поправен вид, то този вид, в който желанието рисува за мен Твореца, се нарича “идоли”.

Това е разликата между 10^те нечисти сфирот (клипа) и 10^те сфирот на святостта (отдаване). Ако аз, като гледам през тях от непоправената си Малхут, си представям Кетер непоправен, то това се нарича “други богове”, идоли. А начина, по който виждам Кетер, когато гледам от поправената Малхут, се нарича Творец.

Той съответства на онова стъпало, на което съм способен да се свържа с Него и да Го разкрия. Но това вече е именно тази висша сила, само че според стъпалото, на което се намирам.

Затова “идолите”  представляват непоправени форми, чрез които ми се представя единствената висша сила, според начина, по който вътре в мен егото рисува моите недостатъци.

Затова, ако човек съумее да се отнася правилно към всичките различни форми на тези  “идоли”, те ще се превърнат за него в пътни знаци (ориентири). Ще разбере, че нищо не е   създадено напразно, а именно благодарение на тях той ще може да напредва. Както е писано – Фараонът ни приближава към Твореца.

Именно, преминавайки от един фалшив идол към друг, аз се приближавам към истината! Колкото и да е неприятно и обратно на истинското състояние, именно чрез тази противоположност ние можем да работим. Защото все още нямаме връзка с отдаването, със “святостта”.

Из урока по статията от книга “Шамати”, 07.07.2011

[47436]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →