В писмо N:1 на Баал а-Сулам е разказана притча за царя, който така харесал един негов роб, че поискал да го възвеличи и да го издигне над всички министри…

И затова поставил роба при вратите на вътрешните покои и заповяда на един министър, брилянтен в шутовското изкуство, да се преоблече като бунтовник, сякаш отива на война против царството.

Министърът направил това, по волята на царя и изкусно и с велика мъдрост се престорил, че воюва срещу царския двор. А робът придворен, с риск за живота си, спасил царя и воювал срещу този министър с удивително мъжество и огромна преданост, така че пред очите на всички се разкрила сърдечната му любов към царя.

Тук министърът свалил наряда си, и настанало голямо веселие, защото се убедили, че това е илюзия, а не действителност. И всеки детайл от тази страшна война предизвиквал неописуемо веселие и радост.

И втори път царят наредил на този министър да се облече в одеждите на грабител и убиец, и да поведе срещу него мнима война. Понеже знаел царят, че във втората битка на робът ще се разкрие чудесна мъдрост (хохма), така че той ще бъде достоен да стане главен министър.

И така робът намира ”мъдростта” (хохма) – от знанието в края, и ”любов” – от знанието в началото, и тогава ще се възнесе завинаги.

И наистина това е удивително зрелище- всички тези воини в изгнание, и осъзнавайки скритото добро вътре в тях, всички разбират, че всичко това са своеобразни гримаси и веселие, носещи само благо. Но как би могло да бъде иначе, няма никакъв начин да облекчиш тежестта и ужасът на войната.

В действителност ние не знаем, защо се налага да минем през всички тези страдания, проблеми, войни, обърквания, и срещу това, чрез изяснения, сполуки и неуспехи… Каква е ползата от всички тези страдания?

Но после, по този път постепенно ще осъзнаем, как да намерим това знание, мъдрост, сила, разбиране на общата система. Ние изучаваме действието на Твореца, извършени над нас, и в резултат Го постигаме и разбираме- както е казано: ”По твоите действия ще те постигнем”. Със силата на своето разбиране- ние ще започнем да го чувстваме.

Но при все това причината, поради която е било необходимо непременно по този път да достигнем до това, не ни е известна. И сега, когато все още се намираме на пътя на поправянето, ние не можем да я проумеем- само когато се издигнем по-високо от неговото ограничение към състояние на съвършенство. Тогава у нас ще се появят необходимите разум и усещания- средствата, позволяващи да се познае и да се оправдае този път.

Из урока по писмото на Баал а-Сулам, 26.06.2011

[46589]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Има много просто правило. Ако егоисти с големи желания се обединяват в група, във взаимно поръчителство и  мислят един за друг, тогава всеки от тях ще усеща сигурност и автоматично престава да мисли за себе си.

Това е заложено в природата на нещата и се случва от само себе си. Човекът повече не се притеснява за себе си и сякаш лети в небесата, освободен от личните си грижи. Ако другите наистина мислят за него в затворена интегрална система, той престава да мисли за себе си. Нещо повече, в този случай другарите го задължават да мисли за тях. Така обкръжението въздействат на човека и като резултат всички те пребивават във взаимно поръчителство – така трябва да изглежда съвършеното състояние.

Ако само един от тях изведнъж изгуби поръчителството, то страдат всички. Защото в съвършената система най-малкият дефект се отразява във всичките части като в холограмно изображение. Достатъчно е само един да се спъне и eто че всички усещат, че поръчителството започва да им липсва. Веднага при тях се появяват тревогите и проблемите, те се отклоняват от курса и усещат липса във всичко.

Затова на първо място по важост е групата да бъде голяма, както е казано: „В многочислеността на народа е величието на царя“. В това е смисълът на определението „600 хиляди души“. А на второ място– групата трябва да бъде пълноценна и да се грижи за поръчителството. Ако другарите се грижат само за това, да царува между тях законът за поръчителството, то всичко останало се случва от само себе си, благодарение на силата на групата, сила, присъща на това ниво на поръчителството. Такава сила се нарича „сгула“: от духовното стъпало, на което са се издигнали другарите, нейното въздействие достига материалното стъпало. Защото поръчителството вече представлява духовност, взаимно отдаване, изход от самия себе си към общата система.

По този начин другарите постигат тази обща извънтелесна система – постигат Твореца, намиращ се между тях. Взаимовръзката, която те постигат, се нарича „Малхут“ и в съответствие с нея те все по-силно се обединяват един с друг, все повече постигат Твореца.

Тук е уместно да се зададе въпрос: накъде още може? Нали поръчителството като определение е на сто процента? Така е, то винаги достига пълен обем, но всеки път на нова дълбочина на желанието. Човекът разкрива все нови пластове в собствената си природа и анулира тази природа, за да се присъедини към взаимното поръчителство чрез желанието си. Ето защо неговият съсъд от една страна става  „по-плътен“, а от друга страна – по-чист, благодарение на екрана и на единството.

Като резултат всеки път според новата дълбочина на желанието в неговия съсъд се разкрива нова светлина и Творецът се проявява все повече и повече. Благодарение на това всички другари се напълват, достигат своето духовно състояние, все повече и повече се изключват от материалното, което отстъпва все по-далече на втори план, и така достигат края на поправянето.

От урока по статията ”Поръчителство”, 14.04.2011

[48242]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Преди всичко трябва да променим своята парадигма, своя поглед към живота и света. Трябва да се променя отвътре, да сменя зареждащия диск, да обновя стандарта за оценяване на себе си, на света и обществото. Без промяна на човека, няма да можем да променим света. В крайна сметка, светът е негово копие.

Човешката природа е основата, върху която се изгражда обществото, обкръжението, обучението, културата, икономиката и всички други сфери на дейностите от живота. Светът е външна проекция на онова, което се крие вътре в човека. Следователно, именно човекът трябва да се промени. Всички усилия трябва да бъдат съсредоточени само върху това.

Проблемът не е в икономиката, производството или образованието. Всичко ще се нормализира, когато човекът се промени. А за тази цел, той трябва да бъде възпитаван. Възпитанието е същността на вътрешната трансформация на човека. Никакви външни „топли компреси” няма да помогнат.

Може би тази идея трябва да бъде представена пред ООН, Юнеско и правителствата обяснявайки, че единствената ни цел е промяната на човека. В крайна сметка, без това той няма да промени света.

Ето защо, днес и най-добрите умове в света не разбират какво да направят и какво да променят. Ние сме стъпили на такова стъпало, което изисква от нас нови, качествени промени. Отсега нататък трябва да действаме в целия наши свят с помощта на средството, наречено „поръчителство”. Можем да го постигнем само заедно – сам няма да се справиш.

Например, в случай че успеем, човекът който започва нов бизнес ще открие, че е свързан с всички останали бизнеси в света и затова, те също трябва да бъдйт взети под внимание. В противен случай няма да има никакъв успех.

Оттук нататък не можеш да направиш и крачка без да отчетеш общата, глобална система. И следователно, самият ти трябва да бъдеш глобален отвътре и обединен с всички.

Но аз не съм глобален. Какво да направя? Нима без това никога да няма да успея? Наистина, няма да успееш. Това е неотменим закон. Без интегралната взаимна зависимост няма да постигнеш успех в нищо. Погледни – вече потъваме в мулти кризата. И изходът е само един – да променим себе си.

Как да се променя? Как да се преформатирам? Как да си промия мозъка? Как да деинсталирам старата програма и да инсталирам нова? Защото отсега нататък трябва да имам общо усещане и мислене с всички така, че моите действия по естествен начин да съответстват на новото състояние. Самата ми природа трябва да се промени.

Да направим това, ще ни позволи „Светлината, връщаща към източника”. Хората ще го открият по някакъв начин. Може би ще го направят по пътя на големи страдания, но друг изход няма. Длъжен си да се промениш, за да промениш света, и имаш средство за това. Но до тази Светлина трябва да се добереш чрез осъзнаването на злото, за да разбереш какво не ти достига. „Необходимо е да се променя!” Но откъде знаеш? А как точно да се промениш? Имаш ли вече оформено желание в себе си? Все още не.

Точно затова, на теб ти е дадено поле за работа (групата), средство (науката Кабала) и инструкции (учителя). Моля, действай – започни да се включваш в системата на поръчителството, да играеш в нея, за да откриеш недостатъка, който трябва да поправиш. Тогава ще имаш нещо, с което да се обърънеш към Светлината за поправяне.

Дори не е нужно да ходиш някъде: в степента, в която твоите желания се проясняват Светлината ще започне сама да действа. Защото, ти се намираш вътре в нея и затова тя веднага започва да работи съобразно твоите усилия. В момента, в който изградиш нещо вътре в себе си, Светлината веднага ти въздейства. Така постепенно, ти се променяш дори без да виждаш колелцата, които се въртят в теб.

От урок по статията „Поръчителство“, 13.07.2011

[48016]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Когато настъпва сегашната ”тъмнина”, само по изкуствен начин може да излезеш от това състояние и да го преодолееш. Защото в действителност, в нашия живот няма никаква надежда. Ние живеем като белтъчни тела и приключваме земния си път умирайки.

Има живот, който се усеща вътре в животинското, биологично тяло. А ако тялото умре и животът умира, изчезва усещането за живот и нищо не остава. В този смисъл човешкото тяло няма никакво преимущество над животинското.

Единственият изход в този живот е да се издигнеш на духовното ниво. Само така може да достигнеш вечността. Ако ти се възползваш от тази възможност и в това време, докато се намираш в този земен живот, успееш да скочиш в следващото измерение, значи си успял да станеш вечен. Ако ли не, за теб няма никакво продължение.

И човек усеща това. Тази истина започва сега да се разкрива и да отслабва човека, защото се получава, че няма за какво да живеем. Това е вечната точка в него, изискваща от всеки човек вечност – коренът на всички проблеми, защото днес се изисква отговор. Защото тя усеща, че целият предишен подход, цялото спокойствие, когато той тайно се е утешавал, че се отнася към вечността – сега изчезва! И няма какво да се направи.

Желанието ни се отнася към 4-то ниво, във всеки у нас има подготовка към ниво ”далет”. Макар че ние със своето тяло се отнасяме към неживото, растително и животинско ниво, но вътре в това животно има точка на човешкото ниво. И макар само на тази една точка аз трябва да дам отговор, иначе тя няма да ме остави на мира. Защото това е точка на много високо ниво и затова тя е най-важна от цялото останало животинско ниво в мен.

Ние виждаме, че ако на човек му бъдат дадени всички блага, но му кажат, че той скоро ще умре и нищо няма да има, то на него му остават само наркотиците, за да се откъсне от тези мисли, така ще потисне тази точка, за да не я усеща.

Ние сме скрили тази болна точка наполовина, за сметка на религията и усещането за вечното съществуване. Когато излезе книгата на Моуди ”Живот след живота” (тоест след смъртта), хората много се зарадваха. Те много харесваха да я четат и да преразказват всичките ù разкази. И това, което има там – им даде надежда за бъдещето.

Тоест половината от тази точка на човешко ниво в животинското ни тяло, се е изгасяла за сметка на надеждата за съществуване на вечното бъдеще, а втората половина е мълчала просто заради това, че ние сме се опитвали да не се сещаме за нея. Целият този стремеж за материални желания: пари, секс, семейство, слава, почит, знания, в хипер атрофирала форма, са били само за това, да се потисне тази точка. Увлечи се в играта, за да не задаваш толкова много въпроси. За да се внуши на публиката, че ние сме изпълнени с живот…

И главната криза е в това, че всичко това рухва. В това е цялата причина.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.07.2011

[48130]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не трябва да се страхуваме от разкриването на злото! Защо е нужно да се връщаш всеки ден към една и съща молитва, за да стане това навик? И даже има такава заповед, но как е възможно да се изисква това от човек, ако молитвата (молба за поправяне) се ражда в сърцето и изцяло зависи от желанието, от усещането?

Работата е там, че човек е длъжен да се приучи да работи ”в тъмнина”. Когато при теб дойде тъмнината, осъзнаването на злото, усещането за низостта на самия себе си, обкръжението, Твореца, всички средства за достижението Му, всичко това губи ценност и ти се оказваш захвърлен изцяло без сили, без и най-малкото усещане за важността на пътя.

Но заедно с това, у теб трябва да живее усещането, че цялото това падение е голямата подготовка към следващото състояние. И благодарение на такова отегчено сърце, ти ще можеш да направиш нови разяснения в новото егоистично желание, което се е разкрило в теб.

А след това ще дойде светлината и в тази светлина ти ще видиш в това непоправено желание, в което сега усещаш ненавист, безпомощност, безсилие, новите свойства – отдаването, любовта и напредъка.

И затова е необходима такава голяма работа за приучване към молитвата, за да може имено в такива тежки състояния, в които в началото дори не знаеш как да се откъснеш и да се пробудиш, – за сметка на навиците и опита, да съумееш да се обърнеш с молитва и да приложиш най-голямото и хубаво усилие. Така ще можеш да напреднеш, работейки в тъмнина, както е казано в Песента на песните ”на нощното ложе”.

Затова молитвата трябва да се повтаря по всяко време, подготвяйки човека за главната молитва на ”Съдният ден”. Тези дни се наричат страшни, ”дни на трепет”, но човек трябва да им се радва! Това са дни на радост. Ще постъпиш неправилно, ако плачеш в такива дни.

Действително, сърцето трябва да се разбие, но трябва да приемем това с радост, като разкриване на злото. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка за неговото поправяне”. И, ако човек е уверен, че има средство за да поправи разкриващото се зло, то той се радва на разкриването му. За него тези дни на трепет стават особени, като празничен период, подготовка за голям празник!

За това е необходимо да се готвим за тези дни на трепет като в самите дни – това е подготовка за съсъда, за Началото на Годината и Съдния ден. И, ако човек е направил правилната подготовка, организирал е поддръжката на обкръжението, защото всички молитви са общи и се нуждаят от неговата поддръжка, то той много бързо и на всякакво ниво ще изяснява своето зло и ще се радва на всеки етап, който е минал по пътя.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 14.07.2011

[48 122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Днес вече е реален фактът, че ние не съществуваме отделно един от друг. Макар че и по-рано сме били обединени, но не сме го осъзнавали.

Обаче сега явно ни се разкрива, за да ни принуди да изпълним работата си. А допреди това, ние действително не сме били толкова зависими един от друг. Това не се е изисквало от нас, растели сме и сме се развивали като дете, от което все още не се изисква сериозната работа, която изпълнява възрастният. Защото детето не е годно все още за нея.

Но сега ние израстваме в егоизма си и общата система ни се разкрива. Тя постепенно се е разкривала в течение на цели хиляда години, а хората ставали все по-тясно взаимносвързани.

В древният Вавилон хората са се опитали да се обединят и веднага се е разразила кризата, разпръснала ги по земята, така че връзката се е разпаднала. И те отново започнали да се обединяват, минали през войни, катаклизми, откриване на нови матрици, развитие на религиите, всичко това е поява на нови видове връзки, вътре в системата. Докато накрая не пристъпим към днешния ”глобален” свят!

И затова не можеш да се възмущаваш, че те отвличат материалните проблеми! Ти ще страдаш толкова, колкото страда и светът, съгласно положението си и важността в общата система.

Затова по света има хора, които живеят добре и такива, които живеят зле. По света има някакво общо, средно състояние, но всеки го възприема по своему, защото техните души се намират в различни състояния в тази обща структура от души, и всеки има своята степен, роля, място на работа, както при частите на едно тяло.

Принципът е много прост: ако на всички им е добре, тогава и на теб ще ти бъде добре! Но не трябва просто да чакаш на всички да им стане добре, – а да поискаш това да се случи. …И не защото очаквам, че от това ще ми стане по-добре на мен самия – тогава това вече ще бъде ”заради отдаване”.

Но макар и заради себе си ”ло лишма”, това също е добре. Ние виждаме, че човек постепенно го водят до това разбиране. Тази зависимост, която откриваме сега в целия свят, между всички народи и страни, точно ни разкрива, че е невъзможно, когато на един му е зле, то на друг да не му е зле.

Ние виждаме, че между нас има някаква вътрешна връзка, чрез която проблемите се стичат сякаш по подземен тръбопровод, от страна към страна, от народ към народ. Ние сами не разбираме откъде произтича това. Това е и постепенното разкриване на висшата система, за да я видим най-накрая пред себе си. Няма къде да се скрием от нея.

От урок по статия на Рабаш, 08.07.2011

[47 612]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Глава ”Трума”, п.443: Съдът на наказанието в преизподнята е предназначен за четене на присъдата над грешниците. Обаче преизподнята – това е огън, горящ денем и нощем. И подобно на това, как грешниците се подгряват на огъня на злото начало, престъпвайки думите на Тора, с целия жар, предизвиквайки в тях злото начало, така ги пари огънят на преизподнята.

Ад – това е степен на разкриване на егоизма като зло, когато човек усеща себе си получаващ и огънят на срама го гори. Този огън ни принуждава да се поправим. При това, в това състояние Ад, у човека има всичко освен свойството отдаване и от това той страда. Аз имам всички блага за напълване на моя егоизъм, но не ги искам. Искам да бъда в отдаване, защото така съм близо до Твореца. Аз не искам да бъда получаващ! Това е ад.

От урок по книгата „Зоар”, 08.07.2011

[47 526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как се проверява доколко самоотричаш себе си?

Отговор: Самоотричането може да бъде вътрешно и външно. И аз трябва да проверя себе си мога ли да отменя егоизма си само външно: тоест да съм готов да услужа на другия, да помогна, да направя това, което той говори – независимо от това, че бих го направил по друг начин.

Това се нарича външно самоотричане, когато аз се възпирам и сдържам вътрешното си желание, собствения си разум и начина, по който виждам ситуацията, и правя онова, което казва другия. Точно както добрият слуга, изпълняващ желанието на стопанина. Макар той сам да би го направил по друг начин и може би 100 пъти по-добре, но отменя желанието си пред стопанина. Но това самоотричане се отнася до самото действие – той просто изпълнява заповед както в армията.

Но има по-висша степен, когато ти се самоотричаш и вътрешно – в разума си и приемаш чуждия разум над своя. Тоест ти считаш неговите мисли и решения по-добри и по-правилни от твоите собствени.

И това е след като си ги проверил и си сравнил своите разчети с неговите и виждаш, че той не е прав и е много по-лош от теб в своите разчети и замисли. Но ти приемаш неговите решения, защото за теб те са най-важните. Ти го цениш повече от себе си и затова съзнателно избираш неговите решения.

Защото ти разбираш, че твоите разчети си ги правил в своя егоизъм. И затова ти решаваш, че той е важен и приемаш неговите решения с вяра над знанието. Оттук нататък неговите желания, разчети и действия ти служат като образец и ти се присъединяваш към тях с цялото си сърце и душа.

Ти нямаш никакви доказателства за това, никаква поддръжка, но ти правиш така, че прилепвайки се по такъв начин към групата, към другаря си, към учителя, ти придобиваш желание, над което ще можеш да работиш за отдаване. Ти вече ще имаш желание за отдаване и действие, и мисъл.

Но всичко това не се отнася до нашата работа по разпространение – веднъж завинаги трябва да я отделим от работата в групата. Разпространението е като работа в предприятие и не се отнася към вътрешната работа.

Когато бях със своя учител Рабаш, аз често го съветвах как да постъпи по-добре що се отнася до обичайния живот: къде да отидем и как. И тогава ние разговаряхме като двама обикновени души, извършващи някакво просто, обикновено действие. Когато става дума за самоотричане се има предвид положение от духовна степен и отношението към него.

От урока по статия на Рабаш, 17.07.2011

[48401]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Страданията ни отвеждат до въпроса: защо живеем? Да живея, за да изпитвам страдания в служба на егоизма си, не искам. По-добре смърт, отколкото такъв живот. Mного хора по света са готови да умрат, а някои от тях действително си разчистват сметките с живота.

Как да изменя ситуацията, за да не обслужвам желанието си, а то да ми служи? Това е възможно само ако дойде светлината, възвръщаща ни към Източника. На мен ми е необходима тази скрита сила, макар и да не зная откъде се е взела. Единствено тя променя у мен порядъка на приоритетите, издига важността на духовния живот, отдаването, излизането от себе си насреща, над егоистичните грижи за съществуването, тук и сега.

На някакъв етап човек осъзнава робството си и смисъла на думите: ”Аз съм създал злото начало”. То те води към смъртта, защото ти работиш за жесток собственик, който нищо не ти плаща и те оставя без наслаждение, докато накрая ти не умреш. Няма по-тежко робство.

Аз все още  не мога да видя собственото си зло начало, то ме изиграва, представяйки се за самия мен. Но в действителност,  като че ли някой ме е хипнотизирал, препрограмирал и аз правя това, което той ми каже. Властта му е толкова велика, че незабележимо, но деспотично ме управлява.

Ние се раждаме вече хипнотизирани и даже не разбираме, че се намираме под чуждо въздействие. В живота има случаи, когато попадаме под нечие влияние, а после с удивление откриваме това. Ето и със злото начало е по същия начин. Проблемът тук е какво ще е средството, което ще ни помогне да се откъснем от неговия гнет?

Отговорът е: страданията. Те са като Фараонът, който е приближил синовете на Исраел към Твореца. Този ангел на смъртта по всяко време те заставя да превиваш гръб за него и накрая от заповедите в робската си служба откриваш, че страдаш. Тогава започваш да търсиш причината за страданията си и излиза, че те ти помагат да се отречеш от злото. Така Фараонът, обременявайки синовете на Исраел с тежка работа, ги приближава към освобождението им.

И ние, заедно с целия свят, стоим в началото на същия този процес. Днес първи се пробуждат най-чистите души, които си задават въпроса за смисъла на случващото се: ”Къде е този негодник, който ме измъчва? Аз не искам да страдам!”

В първия момент човек егоистично се опитва да се разбере със собственото си страдание. Затова той повдига очи и започва да си изяснява ситуацията цялостно: ”Какво въобще става тук?” Така постепенно се устремяваме към друга форма, а по пътя – към друга власт. От един ангел минаваме на друг: от Фараона към Твореца. Има само два варианта и нищо друго между тях. В крайна сметка ти избираш кой ще властва над теб.

Най-чистите души минават през това сега, а другите вървят зад тях.

От урок по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47 551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовният път, по който вървим, минава през времето, движението и пространството, извън това, което усеща тялото ни в нашия свят. Извън  това, което желанието за  наслаждение, наречено „тяло“, усеща вътре в себе си всички състояния, през които преминава.

Ако човекът се стреми да достигне свойството на Твореца, отдаването, то той частично или даже напълно се отделя от времето, движението и пространството. И всичко, което се отнася до духовното, той усеща принадлежащо към вечността, където „Няма никого освен Него“, и над което нямат власт промените, протичащи на нивото на този свят.

Затова, когато достига усещания за духовен живот, той чувства, че е придобил вечен живот, възвишен и откъснат от тукашния земен живот, усещащ вътре в неговия егоизъм, който му се показва чрез тялото, направено от плът и кръв.

Има един период в живота на човека, който се нарича „дни на трепет“, и той няма нищо общо с някакви конкретни календарни дати от нашия свят (периодът от юдейския календар от Рош Ашана до Йом Кипура се нарича така).

Това състоянието, когато човек  проверява и изследва себе си,  вижда, че се намира в осъзнаване на злото, а все още му е трудно да го преодолее и да стигне до молитва и молба за поправяне: състояния, които се наричат „Йом Кипур“ (Съдния ден) и Рош Ашана (Начало на годината). Той се намира пред тези състояния в процес на самоанализ и трябва през цялото време да се проверява и да се подготвя за молитва.

Лека полека, ден след ден, той вижда все по-голямо несъответствие между желаемото и реалното състояние. Той намира вътре в себе си разбитите желания и усеща разликата между тях и поправените състояния. Това изясняване, а именно проясняването на тези две състояния и разликата помежду им, го довежда до същинската молитва, която наистина ще излезе от дълбините на сърцето му, от зрялото желание в последния 4-и етап (далет) вътре в общото му желание.

Там той наистина ще почувства до каква степен е противоположен на Твореца и ще поиска поправяне – сила, която ще може да надделее желанието му за наслаждение.

Тази работа се дели на обща и частна, тъй като молитвата обикновено създаваме в обществото, благодарение на нашето влияние един на друг. И всичко заради това да изясним как и доколко човешките свойства се различават от свойствата на Твореца.

От урока по статията от книга „Шамати“, 14.07.2011

[48125]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→