Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Ако част от народа не иска да съблюдава поръчителството и остава потънала в себелюбие, заради нея и останалият народ остава потънал в мръсотия и низост, не намирайки никакъв изход.

Въпрос: Кой може да поправи влечението ми към мръсотията и низостта?

Отговор: Аз действам по отношение на другарите, а те по отношение на мен.

Значи, те ме поправят? Да. А, аз поправям тях? Да. По какъв начин аз поправям себе си? Посредством това, че поправям тях.

Такова поръчителство никой не достига без другите и във всички свои действия зависи от тях и в позитивен, и в негативен смисъл, и в радост, и в беда. Той зависи и от добрите, и от лошите им действия, а те зависят от неговите.

Сега това става реалност, която се проявява в нашия свят по много неприятен начин. В някоя страна се случва нещо лошо и това веднага се усеща в другите държави. От друга страна, ако някъде се случи нещо хубаво, то и с другите ще настъпят промени към по-добро.

Това е истинско ”разбиване” за егоизма ми: аз искам на другите да им е лошо, а на мен да ми е добре, за да може в сравнение с тях аз да съм на печалба, че на тях им е по-зле отколкото на мен – сега вече ми се стопля сърцето. А сега виждаме как интегралността на Природата ни кара да мислим по друг начин. Тя ни учи на това, че никой не може да извлича полза за сметка на другия. Ако на един ще му бъде добре, то така ще им бъде и на другите. Не може да бъде така, че на някой да му е добре, а на друг – зле.

Постепенно се доближаваме до такава картина на света. Виждайки това, което се случва на развитите страни. Една се срутва – останалите не знаят какво да правят и падат с нея. Ние достигнахме до такъв икономически ред, т.е. до такъв егоизъм, че всичко зависи от всички. Това е поръчителство, така се проявява то.

Аз не съм си и мислил, че ще завися, да речем, от Франция. Каква работа имам с Франция? Но сега съм длъжен да се грижа за това, да не се случи там банкрут. Ако Франция банкрутира, то вън от всяко съмнение, след два дни това ще се отрази на моя джоб. При това ще се отрази негативно. Ето, ако аз бях получил изгода – нека да банкрутирам. Но не, това е в моя вреда.

По-рано чуждите беди носеха изгода. Докато светът не се затвори в интегрална система, всички ще действат в собствен интерес, без да се съобразяват с другия. Всяка страна ще се грижи за собствената полза, всеки път сме правили здрава, егоистична сметка за печалба на гърба на другите. Нека дори да призовем на война против тях и да разрушим до основи противниковата страна до основи – толкова по-добре за мен.

Сега бихме искали да продължим в този дух, но не можем. Скоро ще стане ясно, че и война не можем да разпалим. До такава степен зависим един от друг, че нищо не мога да обезпеча за себе си сам. Няма да ми достига това, което руша в другите.

Ето до какво стигнахме. Желаейки доброто на себе си, на народа си, на страната си, с нейните структури и институции, аз съм длъжен да се грижа за благото на всички. Само тогава и на мен самият ще ми бъде добре.

Такъв механизъм действа в отдаване в парцуфим, между хората, между човека и Твореца. Аз съм длъжен да взема желанието на ближния с цел да го напълня и да го поставя в служба като мое желание. Само при условие, че аз го напълвам, грижа се за него, всички изобилия ще дойдат чрез мен и ще се разкрият в мен 620 пъти по-силни.

Светът все още не разбира в каква система влиза. И за да разбере, ние трябва колкото е възможно по-бързо да разкажем на хората за това. Иначе в отчаянието си те все пак ще достигнат до война. Просто няма да имат друг изход.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.07.2011

[48384]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Свикнали сме, че в нашия свят съществуват ясни и познати явления, които не се променят. Но от друга страна, все пак има явления, които зависят от начина, по който ги използваме.

Например, електричеството, с чиято помощ може да се произвеждат най-различни напълно противоположни действия: както да създава студ, така и топлина. Или огънят, който може да затопля, а може и да изгаря. Всичко зависи от начина на използването му.

С други думи, всичко зависи от ползвателя, от съсъда, желанието (кли), в което се е въплътила самата сила.

И на същия принцип е висшата светлина, вътре в която се съдържа всичко: и самото желание, и всички явления, възможни и реализируеми, и всички впечатления, които желанието ще възприеме от светлината.

Обичайна грешка на начинаещите е да мислят, че светлината е нещо определено и постоянно, което винаги е добро. Но не винаги е така. Даже има термин „пулса де-нура“ (удар на огъня) – проклятие. Изобщо, както всичко най-добро, така и най-лошото идва от светлината и сякаш по аналогия с електричеството, всичко зависи само от това, как го използоваш.

Затова определянето на Твореца като „Добър и Даряващ благо“ означава светлина, явление, което може да бъде прието и разкрито само в желанията за отдаване. Не е възможно да получиш и усетиш тази доброта в егоистично желание, там него просто го няма.

И доколкото желанието за отдаване не е ограничено с нищо, а природата на самата светлина – в корена й „Добрия и Даряващ благо“ – е безгранична, то това явление, наречено светлина и живот, може да бъде усетено само в желанието, което е напълно насочено към отдаване. А всички други противоположни форми не  се наричат живот, нито светлина.

Но ние бихме искали да достигнем усещането за ”Добрия и Даряващ благо“, но не разбираме, че това не означава нищо друго освен усещане за отдаване и любов. Като човек, който е пристрастен към наркотиците, и си мисли, че доброто състояние е само когато е под наркотично въздействие, не разбирайки, че съществува възможност да се наслади от нещо друго.

Затова нашата задача е да подготвим желание, съсъд за усещане на свойството отдаване. Написано е: „Дадена е мъдрост на мъдреците“, т. е. на този, който разбира, че не се намира в свойството на отдаването и че  трябва да достигне само тази природа, за да получи светлината Хохма (светлината на мъдростта) – на живота.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 18.07.2011

[48441]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се обясни кабалистичната методика с термини от съвременната наука?

Отговор: Може ли да се обясни на кравата математическото преобразувание на Фурие? Става въпрос за различни степени. Човек, който няма развито шесто чувство, няма точка в сърцето, не може да разбере за какво става въпрос. Той няма потребност от това и да се обръщаш към него е безполезно. И затова, в широкото разпространение ние трябва да се съобразим с желанието на масите, а не с тези, които изучават кабала.

Във всички поколения в света не са разбирали кабалистите. И е правилно: със степента си на развитие хората не са способни още на това. Казано е в Псалмите: ”Човека и животните спасяваш Ти” – но кога? Днес не можеш да обясниш на хората какво е това алтруистично намерение лишма. С тях е трудно даже да се говори на тема ”възприемане на реалността”. Това е любопитно, пикантно, но всъщност не разбират, не схващат, просто не могат.

За да може действително човек да чуе добре думите за поправянето на желанията си му е необходимо още едно стъпало желания. А до този момент ние можем единствено да ускорим развитието му с външни средства. Така или иначе, докато не усети убождане в сърцето, няма да разбере обясненията ти.

Така е устроен светът. Хората се намират на различни степени на развитие и даже в края на поправянето си остават на неживо, растително, животинско и човешко ниво. Обаче е казано: ”Всички ще Ме познаят – от малкия до големия”, всеки в зависимост от нивото си.

Още, ще дойде време и ние ще видим как хората ще започнат да разбират думите ни: един – с научни термини, друг – с чувствата си, трети – благодарение на обикновени действия, които стигат, за да се окаже човек съпричастен със сливането. За някои е необходимо да постигнат, да усетят сливането, активно да участват в него, а за други не е задължително. Всичко се определя от желанието.

Няма защо да се предполага, че всеки по равно получава желания, стремеж към отдаване и разкриване на Твореца. Обаче всеки получава такова количество, в зависимост от съсъдите му, и ще бъде напълнен, благодарение на общото взаимно включване.

Ето защо кабалистите са укривали знанията си до наши дни. Сега може да ги открият, но всеки ще схване само незначителна част. И все пак, в целия свят вече ще започне да действа огромното количество общо желание. Такава е революцията, която се осъществява днес по света. Съвременната криза всъщност е взаимовключването на желанието.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 05.07.2011

[48309]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че народът на Исраел е достигнал поръчителството, когато всички са се съгласили с това. За да влезе в глобалната ера на поръчителството, трябва ли целият свят да е съгласен с това?

Отговор: Не. Не за всички хора става въпрос и не за всички желания на човека. Тук не се отнасят всички жени, деца и старци, иначе казано, такива желания, които засега не могат по мъжки да се превъзмогнат. Защото мъжът (гевер) – това е този, който преодолява (митгабер) егоизма си.

Условието за поръчителство не е още краят на поправянето, а едва началното съгласие, не повече. „Съгласете се и ще получите Тора. Ако вие по принцип сте съгласни на такова обединение, то Аз ще ви дам средство, с помощта на което на практика ще пристъпите към него”.

При получаването на Тора синовете на Исраел още не са поправени, те само усещат злото на текущото състояние и разбрат, че посредством поръчителството ще могат да се издигнат над него. Обаче те не знаят какво означава да са даващи, още не са в отдаване. По-нататък те ще започнат да използват Тора по предназначение; на първи етап – отдавайки заради отдаване, т.е. не причинявай на другите това, което ненавиждаш.

Всичко това е само първото малко поправяне по духовния път, обаче поръчителството е необходимо още по-рано. В първоначален етап то не е тотално, не се простра по целия свят, не прониква в дълбочина и не е предназначено за всеки. И съответно във всеки обхваща само „мъжките“ желания, а останалите вече не. ”Женските”, ”детските” и ”старческите” желания само оказват поддръжка, те сякаш са неутрални и ”не възразяват”.

По такъв начин трябва да се разбере, че поръчителството е достатъчно близо до нас. То съвсем не изисква от нас нечовешки усилия. Не, ние идваме към него, още не бидейки ”народ”, т.е. не сме се обединили помежду си. Все още ни предстои веднага след получаването на Тора да направим златен телец. Такива са етапите по пътя и човечеството вече пристъпва към тях.

Необходима е вътрешна агитация в групата, за да може решително да пристъпим към това. В световната ни група няма никакъв проблем да се реализира поръчителство.

От урок по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да не се възгордеем от отдаването си на Твореца?

Отговор: Да се гордееш може само с това, че си получил поддръжка свише и с нейна помощ си преодолял трудностите и егоизма си. Трябва да се гордееш с Твореца, със светлината, с Неговата помощ, а не със себе си!

Защото какво има у нас самите – нищо! Нито собствени желания, нито светлина, нито действие. Даже и своя молитва си нямаме, ние я получаваме от обкръжението. Затова, колкото по-надалеч се придвижва човек, толкова по-малко получава  и повече благодари!

А когато се върне обратно към Малхут в света на Безкрайността, той получава всичко това от светлината Нефеш де-Нефеш, която е била в Малхут в най-първоначалното ù състояние, но човек увеличава в нейното светене ”613” пъти благодарността си, постигането на доброто, усещането за величието на Даващия.

Но самата светлина не се променя, тя няма никакви граници. Самата светлина така си и остава Нефеш де-Нефеш, само не голямо светене. А човек го увеличава до огромен пламък.

От урок по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48251]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: През последните няколко дни младите двойки в Израел започнаха протест срещу кризата с жилищата. Те започнаха да „изграждат” градове от палатки на обществени места, за да протестират срещу неимоверното увеличаване на цените на жилищата. Това ще доведе ли до поправяне?

Отговор: Това е добро нещо. Обаче какво може нашето правителство да направи за тях? Ние му приписваме големи възможности, мислейки си: „Те ще решат нещо днес и ще го изпълнят утре”. Но това не е така. Правителството не знаеше ли за тези проблеми? Не искаха ли току що министрите да се съберат на конференция и да вземат решение, така че утре да започнат да се строят нови, евтини жилища?

Това не може да се случи, защото ние си имаме работа с голям комплекс от взаимосвързани обществени проблеми и това е само едни от тях. Ние не можем да поправим нито един от тях, освен ако не поправим връзката между хората в страната. Никой няма да може да помогне: нито премиерът или правителството, нито парламентаристите, нито пък хората, които седят в палатки на градските улици.

Хубаво е, че те стоят там и е добре, че премиерът е загрижен. Добре е, че той се страхува и че те изискват от него. Може би това най-после ще ги накара да достигнат до правилното заключение: че поправянето няма да дойде от премиера. И дори парите няма да решат нищо. Тук е скрит по-голям проблем. Дори и да имаше достатъчно пари в страната, властите нямаше да могат да вземат някакво полезно решение.

Трябва да разберем, че в нашето време няма никакви отделни, проблемни ситуации. Сега, когато природата ни е затворила в интегрална мрежа, всичко зависи само от връзката между хората. Няма нито един обществен проблем, даже най-малкият, който да може да бъде решен без обществена взаимовръзка, без съединение сред народа и в света. Без да се обърнете към това средство, вие няма да можете да направите нищо.

Задачата може да изглежда второстепенна или чисто техническа – „Какво е толкова трудно в това всъщност? Просто дайте заповед, освободете малко земя за строителство и нека започнат да строят.” Но те не могат да направят това, защото те ще се изправят пред непреодолими вътрешни бариери. Това е същото като да изискваш чисто отдаване от човек, когато той просто не е способен на това. Той просто не може да го направи.

Така че знайте това: днес има само едно решение на всеки проблем: взаимно поръчителство. Ако няма взаимно поръчителство, то няма никакво решение. Точно това трябва да накараме хората да разберат. Можем да бъдем сигурни, че ще постигнем успех и ще преодолеем всички проблеми само чрез силата на взаимно поръчителство.

От урок по статията „Поръчителство”, 17.07.2011

[48377]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Когато при мен идват големи проблеми и тежки състояния, и за тях ли трябва да бъда благодарен?

Отговор: Ако желаеш да бъдеш над напълването, с екран и отразена светлина, теб не те е грижа за настоящото усещане в твоето желание, независимо дали то е добро или лошо. Ти осъзнаваш, че всички състояния, през които преминаваш, каквито и да са те, без значение колко са лоши, са необходими, за да развият твоето желание.

Това може да бъде трудно за постигане, ако ти се случи някаква беда или сериозна болест. Но ако постигнеш правилното поправяне, ти никога няма да чувстваш нито едно състояние като лошо или вредно, при условие, че в това състояние ти се сливаш с Твореца.

В своето усещане може да се чувстваш ужасно, но вместо да се идентифицираш с усещането, ти ще се идентифицираш с целта. С други думи, ти ще разбереш защо Творецът, който до сега ти е давал добри усещания и дори повече (пет долара, вместо обичайния един!), изведнъж ти дава нула или дори по-малко от нула…

Очевидно, това е направено, за да може, въпреки всичко, ти да постигнеш поправяне в тези желания, което е усещането за благодарност. Това не е просто, но така работи то. Така се разкриват желанията.

За нас е трудно да разберем и да оправдаем това, тъй като ние зависим от нашето егоистично, материално усещане, но това е така. Написано е: „Дори с остър нож, опрян в гърлото ти, не губи надежда в Неговата милост”.

От урок по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48248]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Когато човек се приближава към свойството отдаване, как това се отразява на неговата работа в групата?

Отговор: Той се старае през цялото време да поддържа чувството за поръчителство, за да не лишава другарите си от нищо, да не изпитват никакъв недостатък, да се укрепват в единно намерение за отдаване, да не забравят за това и да не забравят усилията нито за секунда. Тогава те също ще въздействат на него и между тях ще се възцари усещането за величието на целта, топлото сърце.

Ето какво тревожи човека. Тъй като помислите за другаря са много по-действени, отколкото мислите за себе си. Грижата за лично предвижване ще донесе някаква мизерна поправка, предизвикана от страха и други странични разчети. От друга страна, ако той включва усилия в другите, то безусловно държи верния курс.

Мислите, разчетите, намеренията са насочени не към обединението на групата, не към единство с другарите, насочени са към духовното. Те не привличат светлина, завръщаща ни към Източника. Важно е само онова, което възнамеряваш да направиш в групата. Ако ти се грижиш за сплотяването на другарите, за тяхното бъдеще – в това се състои духовната работа, която ще донесе плодове. Всичко друго е безсмислено. Гилел е формулирал това много кратко: ”Не прави на другаря си това, което е ненавистно за теб”. С други думи, няма за какво друго да се грижиш в живота си освен за това, как да не причиниш зло на другаря си. За сега това е достатъчно за твоя егоизъм. Опитай се да се поправиш така, че всеки миг, във всичките разкриващи се желания ти да мислиш единствено и само за това, как да не навредиш на другаря си.

Направи това и ще постигнеш успех: когато ти пожелаеш да действаш не във вреда на другаря, на теб изведнъж ще ти се разкрие доброто отношение към него.

От урока по статията ”Даряването на Тора”, 10. 07.2011

[48313]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да оправдаеш приятеля си, който е паднал и е загубил правилното намерение?

Отговор: Тоест въпросът звучи така: как да оправдая себе си, защото ми се струва, че приятелят ми вероятно е загубил намерението си?

Към това трябва да се отнесем по два начина. Във външните, практически действия аз трябва да му помогна. А вътре в себе си трябва да го оправдая и да смятам, че на негово място бих паднал значително по-ниско.

А още по-дълбоко навътре си казвам, че го виждам паднал само защото Творецът ми е изпратил такава гледна точка. И всичко това е, за да се издигна над тази мисъл и да смятам, че той е окончателно поправен, а аз не съм, щом го виждам в падение. Както е казано: „Всеки съди в степента на собствените си недостатъци”.

Най-важно е да се разбере, че ние се намираме като в кристална решетка, в силовото поле на Твореца, който управлява всичките ни състояния. И затова трябва да разглеждаш другаря си като представител на Твореца, показващ ти Неговото отношение към теб. По същия начин трябва да видиш групата – дори света и самия себе си.

Дадена ти е площадка, на която си длъжен през цялото време да въвеждаш ред и да я доведеш до окончателно поправеното състояние. Длъжен си така да коригираш своето зрение, че да видиш целия свят в края на поправянето му /Гмар тикун/ – така ще постигнеш и края на своето поправяне.

Защото в духовното не се се случват никакви промени – ти и сега се намираш в абсолютно съвършено състояние. Защо тогава виждаш неговата пълна противоположност – този развален свят и всички като непоправени?

Но ако разпространиш в света методиката за поправянето и пожелаеш да го постигнеш заедно с всички, доколкото е възможно – по този начин ще поправиш себе си и ще трансформираш онези части, които ти се струват външни във вътрешните.

Когато започнеш да се молиш, ще съдиш самия себе си и ще искаш да се промениш. В крайна сметка ще постигнеш състояние, в което всички ще се съединят заедно и в тези съединени части ще се разкрие висшата светлина. И тогава външното и вътрешното ще станат равни.

От урока по статия на Рабаш, 17.07.2011

[48397]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как се развиват събитията в света и какво изискват те от нас?

Отговор: В света се случват много събития. Част от хората вече разбират, че се приближаваме към криза, към катастрофа. При проведените беседи в Европа с онези, които разбират от икономика, почувствах смесица от тревога и страх. Компетентните хора не знаят какво ще става занапред, не си представят как ще излезем от така създалата се ситуация.

Те казват, че през последните две-три столетия човечеството се е оказало в капан. Преди 30 години Нобеловата награда е била връчена на най-добрите икономисти за изследване, което твърди, че потребителското общество може устойчиво да се развива до безкрайност. Човешкият егоизъм просто не е виждал, че все някога този пир ще свърши.

Дотук добре, но какво ще правим с природните ресурси? Ами с човешката природа? Ето до каква степен егото ни е заслепено от собствените „успехи”: ние не сме били готови да признаем очевидното.

Само преди няколко години в нашите беседи водещите икономисти отричаха всякаква възможност за криза. Такъв е човешкият егоизъм – така е устроен, че не ни позволява да видим това. На въдицата му се хващат дори блестящи специалисти, колкото и умни да са те. Причината се крие в природата на човека.

Днес много важни персони предпочитат просто да не се замислят за утрешния ден. Изход няма, нищо не може да се направи, да става каквото ще. Защото от една страна, имат в джобовете си милиарди, а от друга – милиарди няма какво да ядат.

В крайна сметка започва да се говори за световна война – за това, че трябва да бъде унищожено половината човечество. Те виждат „изхода” в това. Разсъждавайки логично, друго решение няма: енергийните ресурси се изтощават и икономиката не може да се задържи на ръба. Излиза, че разцвет е възможен само след масово унищожение.

Никой не действа целенасочено в тази посока, но поради безизходността на ситуацията, всичко отива натам. Втората световна война е следствие на процес, предизвикан от Великата депресия – ето и сега този сценарий може да се повтори.  Например, днес почти всички са убедени, че европейският пазар няма да просъществува дълго.

При тези обстоятелства, ние, от своя страна, трябва да се погрижим за това, името на Добрият и Творящият добро да бъде привнесено като усещане в човечеството, във всички хора, в общия съсъд, в единната обща душа, която е била създадена – за да го усетят в истинската му форма и колкото се може по-бързо.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 17.06.2011

[48303]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→