Въпрос: Когато човек ни слуша, той, естествено, си задава въпроса: какво трябва да правя?

Отговор: Трябва да получаваш още и още информация за това, че благосъстоянието на света зависи от добрите връзки между хората. Зависи абсолютно.

Пари, месторабота, пенсионни осигуровки, ваканция, здравеопазване, екология, време, образование, съпружески отношения – всичко, което можем да си представим, не може да бъде коригирано «фронтално ».

Къде изглежда да е проблемът? Ако имаме финансова криза, ще  напечатаме повече пари и ще ги раздадем на когото трябва. Проблем с Либия? Ще приложим натиск върху Либия. Това е нелепо, но една от нелепостите, с които не можем да се шегуваме – много тъжна нелепост.

Какъвто и да е проблемът, днес е невъзможно да го решаваме фронтално, пряко, въпреки че в миналото действахме именно по този начин. Всичко беше просто: нещо се случва тук – поправяме го тук, случва се там – поправяме го там. Но вече така не се получава. Сега това е невъзможно.

Оказахме се в една затворена система, и докато поправяш една част, се разваля друга. Днес трябва да познаваш цялата система, днес трябва да я влееш в себе си, да мислиш глобално, като нея, да я чувстваш глобално. И само тогава може да успееш.

Защо са безполезни срещите на големите седморки, осморки, двайстки? Защо не работи нито една правителствена програма за изход от кризата? Цялата причина е в това.

Трябва да разберем, че поръчителството – това е решението, правилният подход към всеки проблем.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48155]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Духовното е построено върху отдаването. На каква основа да построим работата си, докато се намираме в ”период на подготовка” за встъпване в духовния свят?

Отговор: Има указание: ”Слушай Израел!”, т.е. човек е длъжен да се нагласи за това, че ”Творецът е единствената Висша сила над нас, Творецът е един” (думи от молитва).

Да допуснем, че аз говоря на себе си: ”Слушай, Творецът е висшата сила над теб, Той е един.” С това се определя моята посока, която ме води към Източника, към разкриването, съединяването, единството.

Това е основата, на която се построява нашата работа – оста, по която аз трябва да се движа. Сега трябва да се присъединя към тази ос с всички всевъзможни, намиращи се в мен средства, за да осъществя този принцип.

Аз и Творецът се намираме в двата противоположни края на една линия. И аз се приближавам към Него за сметка на намиращите се в мен средства: съединяването на ”Исраел, Тора и Творец” в едно цяло.

Тора, това е всичко, което може да си представиш, всичко, което съществува, освен самото изходно желание на творението. Както е казано: ”Аз създадох злото начало и Тора в добавка, за неговото поправяне”. И всичко това аз трябва да съединя в едно направление.

Липсва ми близостта с Твореца, моята цел е сливането с Него. Аз не зная с точност какво е това – съгласно желанията, мислите, решенията, завършека на целия този път. Но аз имам себе си, целта и средствата за нейното постигане. Ето всичко това аз трябва правилно да организирам и използвам. А крайната точка, резултатът е един. Всичко се включва в това понятие – Един и единствен.

По пътя ние получаваме друга форма на разума, мислите, взетите решения, действия, абсолютно всичко се променя вътре в човека. Светлината извършва революция в нас по пътя и създава нов човек.

Ние сега не можем да си представим какво е това. Но във всяко състояние, на всеки етап, ти трябва да се стремиш към това, способен си и длъжен да го направиш сега, на това ниво. И тогава се получава, че всичко действа в едно направление.

Тук се включва и твоето търсене, и особено борбата с препятствията, които се стараеш да разгледаш и да видиш, че тук работи твоят егоизъм, поваля те от пътя, от мисълта, че ”Няма никой друг, освен Него”.

Необходимо е през цялото време да се проверявам с особено внимание дали се намирам в мир и съгласие с единната висша сила във всичко, което правя. Разделя ли се сега в мислите ми и в моето усещане цялото мироздание на две или даже на три части, сякаш има Творец, всички останали създания и всевъзможни причини, и аз самият.

Някой ме дразни, поставя ми всякакви препятствия, създава ми проблеми  – това означава, че аз не свързвам целия този свят с Твореца, а признавам идолите, ”другите богове”. Защото как може да има някакви си други причини за моите състояния, щом като има една сила, действаща в мирозданието?

Трябва да проверя себе си, как реагирам на всички тези причини: на всеки човек, враг или другар, и на всеки проблем поотделно, или обединявам всички тях и зад всичко виждам да стои Творецът, който ми устройва целия този театър. За да съединя всичко в едно и да го отнеса към Него, аз достигам принципа: ”Няма никой друг, освен Него”.

Това е сериозна работа и, ако човек притежава чувствителност и внимателно анализира състоянията си, то той бързо и правилно ще напредва.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 07.07.2011

[47 448]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Четейки Зоар следва да не забравяме за намерението, и вместо думите да си представяме чувствена картина. Нашата чувствена картина трябва да включва в себе си две съставляващи:

1. Радост от това, че се докосваме до Тора – до нещо високо, което още не сме в състояние да оценим;

2. Желание, потребност действително да се съединим, да се слеем с нея.

Затова аз трябва да изпитвам радост от уважаването на Тора, от осъзнаването на важността на целта, с която ние сме свързани във всеки случай, и от желанието да стана достоен за всички тези свойства на отдаване, за да се облекат в мен, в моя духовен съсъд, и аз действително да стана отдаващ, излъчващ светлина.

От урока по книгата „Зоар”, 05.07.2011

[47 288]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Необходимо е да се разбере, че освен трепета, който се явява при правилното отношение към Твореца, повече нищо не ни е нужно! С това и започва работата на човека, когато той започва да прави разлика между ”святост” (отдаване) и ”нечистота” (клипа, егоизъм).

Да се намираш в святост – означава да се безпокоиш през цялото време, за това Творецът да ни поддържа и да ни позволи да съхраним правилното отношение към Неговото разкриване и проявата на Неговата любов към нас. Това безпокойство трябва постоянно да овладява човека, защото, ако той се сломи и в някаква секунда, в някакво състояние по този път той остави тази грижа, то незабавно ще изпадне в егоизъм, в клипа.

И той веднага започва да използва доброто и любящо отношение на Твореца към него, заради лична изгода. Ако той, макар и за миг, се наслади от тази любов заради себе си – това вече е клипа.

А ако той се страхува дали ще съумее да обърне цялото разкриване на любовта на Даващия в ответно отношение към Него, за да Му отвърне с такава любов и отдаване, това е ”святост”.

По такъв начин човек издига себе си на такова ниво ”святост и нечистота”, което се определя от неговата способност да приеме любовта на Твореца. Ако той прави това само в страх за това, дали ще върне същото такова отношение, – това се нарича отдаване, ”святост”. Но, ако той иска сам да се наслади на любовта на Твореца, то това се счита за ”нечисто желание”, клипа.

Това се нарича ”екран”, който той през цялото време трябва да запази над себе си и да се грижи, за това да приеме разкриването на светлината, на Твореца – само в ”отразената светлина”. Тази отразена светлина и определя степента на ”страха”.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 06.07.2011

[47 323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясняваме на хората нашето послание за обединение? Можем ли да кажем, че това е природен, очевиден феномен?

Отговор: Можем да говорим за обединение, показвайки го от различни ъгли. Защото, обединеието винаги е благо, ако се прави заради правилна и справедлива цел. Казано е „събрание на глупци”, тоест обединение на нечестивци е лошо за тях и лошо за света. От друга страна, обединението на хора, които желаят добро, разбира се, носи благо на тях и на света. Ние виждаме това.

Всички ние печелим от обединението. Единството отвращава само индивидуалния егоизъм на човека, заради неговата ограниченост. Не е толкова трудно да обясним на хората, че във всяка ситуация, обединението, придружено от добро намерение, никому не причинява загуба, винаги се увенчава с успех. Винаги.  И само, ако ти искаш да навредиш някому или да спечелиш за чужда сметка, само в случай на пряка или косвена вреда, обединението ще бъде зло и нежелателно.

Във всички останали случаи можем да цитираме формули, доказателства и примери от живота на животните и растенията, както и от човешките взаимоотношения, които демонстрират, че обединението носи благо.

Въпрос: Това значи ли, че можем да кажем, че доброто обедиенение съответства на закона на природата и затова работи?

Отговор: Така и казвам във всичките ми беседи и видеоконференции. Дори, ако човек ме мрази, дори ако е настроен против и клони на другата страна, моята цел е да поставя него и мен в позицията на изследовател в процеса на разговора.

Дори ако сме най-заклетите врагове в света, все още се намираме вътре в Природата – така че нека да я погледнем. Нека да се вслушаме, какво ни казва. Защото, безусловно ще ни се наложи да вървим съобразно нейните закони по добрия начин – ако се съгласим, или по лошия – ако не се съгласим. Във всеки случай, няма къде да избягаме.

И сега нека видим кой от нас е прав.  Възможно е, истината да е някъде по средата? Това няма значение – за нас, като изследователи, само трябва да се изяви тази истина, а не да останем в своето лъжливо самоуспокоение, както би ни било приятно.

Искаме да разкрием истината и истината е Природата. Можеш да проклинаш законите на вселената, но това няма да ти помогне, защото се намираш в тях.

Това е, на което трябва да наблегнем. Все повече научни открития показват нашето противостояние, нашата противоположност на Природата, проявяващи се в криза. Вижте, какво се случва с нас, накъде вървим в неразбирането си на законите на Природата. Необходимо е да ги изучаваме. В „Предисловието към ТЕС” (п.42) Баал а-Сулам  пише за това:

Това, че сме така далече от Твореца и до такава степен сме способни да престъпим Неговото желание е предизвикано не от друго, а от една причина, ставаща източник за всички страдания и мъчения, които търпим и всички злоумишлености и непредпазливости, върху които „стъпваме на криво”.

Заедно с това е разбираемо, че с отстраняването на тази причина ние тутакси ще се избавим от всякаква мъка и страдание и веднага ще се удостоим със сливането с Твореца с цялото си сърце и душа. И тук ще ти кажа, че тази първоначална причина се състои не в друго, а в „нищожността на нашето разбиране за Неговото управление със Своите създания”. Ние не Го разбираме, както подобава.

От урок по статията „Дарованието на Тора“, 26.06.2011

[46521]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как решава човек, колко може да получи ”заради отдаване” и къде е длъжен да се спре? Как да бъда сигурен, че няма да сбъркам и да получа заради себе си?

Отговор: Аз вече съм получил стопроцентово усещане за срам – срещу светлината на Безкрайността, в безкрайният съсъд, безкрайно се срамувам, заради получаването, чувствайки Твореца и себе си. Вече на базата на всички тези данни мога да правя сметка. И сметката е много проста: пълно съкращаване! Нищо не искам да получа, тъй като стопроцентовият срам ме заставя да се откажа от всичко.

След това, което съм направил, аз започвам да смятам: колко мога да получа ”заради отдаване”, до какъв предел? Ако никога не съм бил в такова състояние, никога не съм го усещал, как мога да си представя, какви наслаждения ще ми се открият там?

Всички наслаждения от получаването ние вече сме усещали в света на Безкрайността. Но сега аз се приготвям да получа заради отдаване на Домакина. В Малхут на Безкрайността в мен е била само светлината Нефеш и в тази светлина, на Малхут на Безкрайността, аз съм направил съкращаване.

Но сега, когато се приготвям да отдавам на Домакина, за мен ще има много повече наслаждения: от отдаването на Него, от сливането с Него, от Неговото постигане, от подобието с Него! Ето от такова богато угощение за гостите, аз ще се почувствам в нещо подобен на Него! И как да проверя същите тези огромни наслаждения, как да им устоя, ако никога досега не съм ги усещал и нямам данни за тях (решимот)?

Сега как избирам, колко мога да отдам и по какво това се отличава от състоянието, в което е станала грешка и разбиване? За да разбера това е необходимо да си изясня по какво се различава ”главата” (рош) от ”тялото” (гуф). Как главата може правилно да планира действията, които преди това още никога не са се изпълнявали на практика?

И тук става въпрос за свръх точно изчисление. Защото ако взема от Домакина и грам повече от това, което мога да отдам, това няма да бъде отдаване! А ако аз получа от Него и грам повече от това, доколко е способен да направи екран – аз ще се разбия! Длъжен съм точно да отсека получаването си като отрежа на необходимото място!

И по такъв начин единственото желание, което е било създадено от Твореца, може да се раздели на две части: глава и тяло.

Отначало аз върша същото това действие в желанието, но с това действие се проверявам: колко мога, повече или по-малко, къде е границата. Аз се задължавам да отида и да проверя.

И когато проверявам себе си, Творецът идва заедно с мен. Ние сякаш подписваме договор и сключваме съюз. Аз казвам на Твореца, че се приготвям сега да изпълня действие заради отдаване. А Той казва: ”Така ти сега ще създадеш главата на ново стъпало? Добре, не се страхувай, Аз съм с теб!”

Затова всяка ”глава” на стъпало – това е безкрайността… Там се намира Творецът. А творението, като дете с възрастен, търси, как да изпълни действието. Все едно възрастният държи детето за ръка и го води да се учи да пише или рисува. Така се създава главата на парцуфа.

А след като съм се научил как се прави това, изпълнявам това действие в тялото,”сякаш” вече сам. И в такава форма се строят всички стъпала отгоре надолу.

От урок по „Въведение в науката Кабала“ (Птиха), 12.07.2011

[47996]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната култура пропагандира индивидуализма. Може да се разбере, че светът се обединява от отчаяние, страдание или под заплахата от беда. Но как да минем без това? Тъй като всички примери от разрушаването на Храма до колхозите и кибуците свидетелстват против обединението.

Отговор: Вие размишлявате за света преди самите вие да сте реализирали поръчителството! Отначало проверете по себе си въз основа на собствения си опит, а след това с този опит се обърнете към хората.

Осъществете единството на дело и тогава ще получите отговорите за света. Обсъдете помежду си, как да направите това първо сами, без да се бавите, още сега, в рамките на цялото ваше световно кли, сред всички другари, които толкова много са се наслушали на това. Започнете и след това ще разберете как да се обръщате към света. Не ме питайте какво да правите и как да го правите. Напред, топката е у вас.

Говоря не за вашето поправяне, или на групата, а за света, за разпространението в света, защото дойде време за това. Що се отнася до вас, до групата, то вие според степента на осъзнаване на необходимостта трябва да реализирате поправянето на себе си. Аз не мога да ви насилвам, но вие поверете методиката за поправяне преди всичко въху себе си.

Въпрос: За това трябва да се измени отношението към обединението, а аз не чувствам, че за мен то е важно…

Отговор: Ако чакаш в тебе да дойде желание за обединение, значи ли че се отказваш от лично поправяне? В такъв случай в Твореца / Природата има възможност да ти предаде желание за развитие посредством страдания.

Реши: поправяне по пътя на страданията или чрез въздействието на светлината – изборът е в твоите ръце.

Помислете за това заедно, почетете заедно статии. За какво говори Рабаш в статиите за групата, ако не за поръчителство? За какво е предназначена цялата наука кабала? За да се постараем да се обединим и посредством обучение да привлечем светлината на поправянето.

Не искаш – но групата може да ти даде желание, а светлината на поправянето ще превърне твоето зло в добро. И тогава ще разбереш какво трябва да направиш за човечеството.

Ако напредвате по този път, вашето поръчителство ще се излее върху целия свят. А докато не направите това аз ще ви използвам за обръщение към хората. Вие не се грижите за себе си, а аз още по-малко мога да се грижа за вас, защото по този начин ще ви отнема свободата на избора. Така в крайна сметка, с ваша помощ аз ще продължа своята работа – ще обясня на света възможността за пътя на доброто – може те да поискат да го реализират.

От урока по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48316]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

В наше време физическите действия не определят нищо. Природата изисква от нас правилно отношение. И това е проблемът. Не е нужно да помагаме безвъзмездно на хората или да смъкваме последната дреха от гърба си. От нас се изисква различно отношение. Ти трябва да промениш себе си, а не начина, по който се държиш.

До сега действахме физически, по начина, по който искаше нашият егоизъм или фалшив алтруизъм. Раздавахме хляб на бедните и общо казано, се опитвахме да променим света както искаме. Но вече стига. Резултатите говорят сами за себе си. От сега нататък, ние сме тези, които трябва да се променят.

Вместо да променяме света, ние искаме да променим себе си с помощта на външни сили. Това е новата тенденция. По този път ще видим как всичко, което сме забъркали, се поправя.

Но за човек е трудно да разбере това. Той си мисли: „Какво, трябва да се променя? Защо просто не вземат 10% повече данъци от мен, вместо това?”. Следователно, за това е нужно общественото мнение. То ще направи лесно онова, което сега изглежда трудно. И тогава то вече няма да е толкова трудно. Ако всеки започне да мисли за това, тогава аз с радост ще се включа. В крайна сметка, влиянието на хората около мен работи само. То не зависи от мен, аз не определям нищо. Аз завися от другите.

И затова, не е нужно да се обръщаме към всеки човек по отделно. Най-важното нещо е да променим обкръжението, общия начин на мислене на света. И всичко друго ще си дойде.

От урока по статията „Поръчителство”, 14.07.2011

[48152]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо след толкова много години обучение ние все още питаме в какво се състои нейната цел? Става така, че ние всеки път започваме от нулата?

Отговор: Не, всеки път ние започваме с още по голяма „нула“! Тъй като егоистичните желания постоянно растат, увеличава се разбирането. Нашите желания стават все по точни и по-остри и затова нашата „нула“ става все по-дълбока и по –определена.

От урока по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48257]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако Творецът е създал желанието и иска да го наслади, то не е ясно какво още е нужно от нас? Да бъде разкрито нашето желание, и да го напълни?

Но работата е в това, че в създаденото ни желание за наслаждение, заложено в нас от Природата, ние трябва да добавим собствения си стремеж, глад, апетит. Защото общите желания за напълване не ни дават усещане за съществуване. Подобно на това, как създанията не усещат себе си на неживо, растително и животинско ниво, включително и човек, водещ неосъзнато животинско съществуване.

Но стремежът да усетиш Твореца е да разкриеш у себе си свойството отдаване – това е съсъда, обратната страна на светлината, в който се разкрива това свойство. И тогава този съсъд се напълва със светлина. Затова не вярвай, че е възможно ”да прилагаш усилия и да не намериш”! Защото всичко се намира пред теб – заповядай, всичко можеш да разкриеш, нищо не е скрито от теб! Само недостатъка на собствения ти стремеж скрива светлината от теб.

На нас не ни достига само съсъд, собствено желание, усещане за глад, жажда, недостиг на напълване, страдание. Но това трябва да е страдание имено от отсъствието на това свойство, явление, което трябва да се разкрие. Това означава, че не ни достига само едно – стремеж за отдаване!

Затова не е достатъчно желанието създадено от Твореца. Защото това е природа, общо свойство. И не е достатъчно само да развиваме това желание. Ние виждаме, че желанието се развива от неживо ниво и поражда растителната и животинската природа, но това не им дава усещане за същността на живота, защото всеки съществува вътре в самия себе си.

И така живее човечеството в продължение на цялото свое хилядолетно развитие, защото това развитие е обикновено желание за наслаждение, и толкова. Така ти няма да отидеш по-нататък от интересите на съществуването си, животинския живот. По този начин само поддържаме в себе си живота, но не постигаме източника му, причините, целите, които се намират по-високо от обикновеното желание за напълване.

Всичко това е заключено в Този, който ни дава желанието, ражда го, – в неговия Създател. И затова в животинското състояние ние трябва да открием, въоръжавайки се със стремеж към Него, съсъда за разкриване на Твореца, причината за живота, самата истина за живота на човешкото ниво и неговата цел.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 12.07.2011

[47902]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→