Въпрос: За да разпространявам науката кабала, аз трябва да увелича желанието си. Колкото по-голямо бъде желанието ми, толкова повече давам на света. Как да израсне в мен такова желание, че да прелее навън?

Отговор: За това трябва да развиваш в себе си способността за състрадание към хората, да съпреживяваш болката им.

Възможно е да си се ентусиазирал от някаква идея на Баал а-Сулам, да си решил да разкриеш Твореца и да се слееш с него. И сега искаш да принудиш всички към това. Това отдаване на света ли ще бъде?

Да извършиш отдаване на хората, означава да напълниш техните желания, а не собствените си. Не ги заставяш да приемат това, което е важно за теб, напротив, тяхното желание става най-важно от всичко останало. Ето това е отдаване.

А иначе, искаш насила да ги принудиш за нещо. На тях им се иска да гледат футбол, но ти закриваш всички стадиони: ”Ще им покажа аз един футбол, ще асфалтирам всички полета, ще въведа закон, забраняващ футбола, като хазартна игра”.

Ти си мислиш, че тогава те ще имат време за вътрешно поправяне. Поне някакво. Те не искат никакво поправяне, те искат футбол. И това, по твоему, любов ли е? Нима си мислиш, че на хората можеш да им дадеш нещо насила? Та ти просто им преобръщаш живота. Нима е възможно така?

Да обичаш някого – означава да вземеш желанието му и да го напълниш. И затова ни е необходима система от възпитание, за да се действа постепенно, нежно, без натиск. Ние трябва да обясним на човека, че всички негови беди са предизвикани от дисбаланса с Природата, от ненавистта към другия. Имено в това сме противоположни на Природата и затова страдаме на различни нива. Даваш обяснения според възможностите си и постепенно установяваш контакт с този, който иска по малко да ги възприема.

Към човек трябва да се обръщаш така, че да му обещаеш благо. Например, сега е отпускарски сезон. Раздавай ярки брошури с илюстрации на заминаващите със самолет, с чувство за хумор и в същото време с идея, която искаш да съобщиш. Нека на човек да му бъде приятно да открие тази брошура в самолета или на шезлонга. По начина на поднасяне тя съвпада с настроението му, а съдържанието звучи примамливо, обещавайки му хубаво продължение след връщането в къщи.

Можем ли да направим такава брошура? Засега не сме го направили….

От урока по статията „Даряването на Тора“, 12.07.2011

[47924]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как може да се ”благодари за лошото, като за добро”?

Отговор: Рабаш привежда пример, как баща, всеки ден давал на сина си по 1 шекел, веднъж изведнъж му дал 5 шекела, за голяма радост на сина си. А на следващия ден се връща обратно към обичайния 1 шекел.

И защо така баща ми постъпва с мен? Той иска, аз да се отнасям към него с любов и недостигът от 4 шекела, които сега не ми достигат – аз ще запълня със своята любов, със своето отдаване! За да не гледам колко получавам от него, а доколко мога да Му благодаря.

Заради това, че изведнъж получих от Него ”5 шекела”, аз разширих своето желание – но от гледна точка на получаването. А сега аз мога да напълня това допълнително желание с отдаване. Т.е. Той ми е дал възможност да разширя своите желания и да се издигна към голямото отдаване.

Но аз трябва да работя над това. През всичкото това време, всеки ден, аз получавах по 1 шекел и бях благодарен за този шекел на Баща ми. И ето, един ден баща ми даде 5 шекела. Моите желания се разшириха, аз получих по-голямо удоволствие и естественно, аз съм Му благодарен. Но за какво съм Му благодарен? Защото съм получил допълнително 4 шекела!

На другия ден, от вчерашното ниво, с нараснал апетит, аз вече очаквам, че отново ще получа 5 шекела – и изведнъж получавам както преди 1 шекел … Сега аз усещам празно желание в размер на 4 шекела. Но какво да правя с него? Да го напълня със своята любов, със светлина за отдаване, с благодарности! Та нали аз разбирам, че Баща ми сега ми дава възможност да Му отдавам – именно с този празен съсъд, напълвайки го със светлината Хасадим, вместо Хохма. Той напълва моето желание със светлината Хохма, а аз го напълвам със светлината Хасадим. Откъде още може да се вземе възможност за отдаване, ако Той не опустоши моето желание?

Как аз ще Му се отблагодаря и още по силно да се обединя с Него, да станем еднакви, ако Той отначало не ми даде голямо напълване, а след това да си го прибере? И отново да ми даде повече – и отново да ме опустоши. Както е казано: “Обличането на светлината и нейното изчезване – създават съсъд, пригоден за използване”. Ето сега вече аз имам съсъд.

От урока от статия на Рабаш, 15.07.2011

[48254]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да проверим, прилагаш ли ти своето относително, 100%-во усилие към общия център в групата, за да получиш правилен ”кръг”?

Отговор: 100 процентното усилие в групата може да се провери по това, ако на тебе не ти остане нито една мисъл за самия теб. Защото ти разбираш, че всички твои постижения, дори още егоистични (ло лишма) – са само в нейния център!

Няма друго място, където ти би могъл да разкриеш нещо повече от земния, материален живот – освен централната точка на групата. А ето сега, всички заедно, както това правят децата в градината – постарайте се да направите ”кръг”!

Но къде е този център, как да го намерим? Няма никакъв център – това е въображаема точка. Първо трябва да се направи ”кръг”, а после да намерим неговия център. Такъв подход е приет в духовното пространство.

В материалния свят – ти първо избираш центъра, а след това в кръг около него чертаеш окръжността с пергел. А в духовния свят, ние разкриваме централната точка в която се намира Твореца, именно с това, че правим кръг. И тогава ние Го разкриваме. Ние вървим ”отдолу нагоре” в своето разкритие.

Вътре в човека няма какво да се прави – той така и ще си остане на ниво животинско желание. Но ако той строи кръг с останалите хора, то се получава формата на човека, Адам – т.е.” подобен” на Твореца. Ако всичко се намира в равновесие, в хармония, всички са обединени – тази форма е подобна на Твореца, нарича се Адам, човек.

Как да построим с общи усилия ”кръг” помежду си? За това се разказва във всички статии на Рабаш, посветени на групата. Всеки е длъжен да отмени себе си по отношение на другите, за да получи от тях величието на целта. А целта – е постигане на взаимно отдаване.

Всички заедно прилагат едно общо усилие по отношение на останалите, и всички заедно – по отношение на Твореца. Това се нарича” Исраел, Тората и Твореца са едно цяло ”. Понеже всички ние искаме между нас да изградим такава мрежа от взаимни връзки, която покрива и запълва целия този построен от нас кръг. И когато ние привършваме, то в центъра на построения кръг разкриваме Твореца.

Ние го усещаме в цялата мрежа, покриваща този кръг и простираща се между нас, но Неговият корен се намира в самия център.

От урока ”Учение за Десетте Сфирот”, 27.06. 2011

[48229]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко се разкрива вътре във връзката между мен и другите. Някога сме се намирали в света на Безкрайността, където не съм съществувал аз и другите души – всичко е било едно цяло.

След това е възникнало усещането, че съществувам аз и другите, външният свят: неживото, растителното, животните, хората, множество различни обекти, съединяващи се, взаимодействащи си един с друг и създаващи тази жизнена суета.

Но защо ми е дадено такова усещане, вместо спокойствието и съвършенството на Малхут на Безкрайността? За да започна сега, да се ориентирам в целия този панаир от усещания и да съединя всичко заедно, както е кзано: „Той и Името Му са едно цяло” – като Малхут на Безкрайността.

Такова съединение може да се направи само с помощта на свойството на отдаването, на любовта обединяваща всички тези различни неща обратно в едно. Защото любовта съединява!

Силата на отдаването отменя нашето зло егоистично начало, разкриващо се между разхвърляните и отдалечени части, разделени от силата на ненавистта, на разбиването. А аз, трябва именно противодействайки на тази сила на ненавистта и отдалечаването, да я преодолея – нея и нейните ограничения, и да изградя връзката между нас. И тогава ще изградя система, съединяваща всички тези части.

Преди това, не е съществувала никаква система. Просто, те са били слети в едно монолитно цяло. И изведнъж, получаваме множество части, съединени с всевъзможни видове различни връзки. Като електронна схема, натъпкана със съпротивления, индукционни бобини, кондензатори, транзистори, създаващи различни условия за съединяване.

Ето такава система трябва да сглобя сам! Сега, моето его ми рисува всичките тези резистори, индукционни бобини – елементи, пречещи на съединяването. Те не правят късо съединение в схемата ми, но внасят някакво съпротивление: понякога „магнитно”, понякога във вид на „кондензатор”, понякога в съвсем други параметри. И от всичко това се изгражда системата.

И човешката система, и електронната, и биологичната – всички работят на такъв принцип. По тази схема изучавам съзидателната сила, действаща вътре в създаденото. Аз разкривам вътре в тези системни връзки Твореца! Нямам друга възможност да Го разкрия, а само благодарение на това, че започвам да изграждам такава система вътре в егоистичното си желание.

Включвам я, и я принуждавам да работи, защото в нея се разкрива светлината, ако съм съединил всички части правилно! Светлината започва да протича по тази система като електричество, и тогава се разкрива взаимната работа на нейните елементи, тяхното взаимодействие, програмата. Разкрива се Творецът!

И кой е направил всичко това? Аз! И сега разбирам кой е Той и какво е. Ето, такава е нашата работа!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 31.05.2011

[46793]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот“, ч.1, „Въпроси и отговори за смисъла на термините“.

Вопрос 15: Какво значи светъл, тънък (зах)?

1-вият стадий на желанието за получаване, се определя като по-светъл (зах) спрямо 3-те следващи стадия.

„Тънкостта“ и „грубостта“ се определят по отношение на желанието за наслаждение. В коренния стадий – Кетер, изобщо няма дълбочина на желанието за наслаждение  /авиют/, а е представено само желанието за отдаване, внесено от Твореца във всяко творение.

Затова, 1-вият стадий /алеф/ е началото на творението, на неговото желание да се наслаждава, и най-светлият и тънък от всички останали 3 стадия, идващи след него.

Защото той, все още не е преживял много впечатления от въздействията на Твореца, на светлината – и затова е най-светлият. Светлината още не го е развила до дълбочината на желанието, годно за използване. Това засега е само началото, зародишът на желанието – и в този смисъл е най-близо до светлината. Засега, той няма никакво самостоятелно действие и собствена реакция.

Когато вече започне да реагира в края на 1-вия стадий, това ще послужи като причина за възникването на 2–рия стадий /бет/.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 20.06.2011

[46417]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако ние искаме да създадем връзка с духовното, то тази връзка е възможна само чрез съсъд / кли / желание. Духовно се нарича светлината. Светлината се разкрива вътре в съсъда. Съсъдът, това са работните части, които се съединяват помежду си. Когато той се съединява, преодолявайки своето съпротивление на ниво ”шореш/ 0“, те разкриват в себе си малка светлинка ”светлината нефеш”.

Ако те се съединяват с голяма сила, ”наричаща се” алеф / 1”, то разкриват мощ на съединението на светлината, на взаимното отдаване, поръчителството, наричано ”светлина руах”.

Ако те се съединяват още по силно, то разкриват светлината „нешама”, след това” хая” и ”ехида” – докато между тях не се образува безгранично съединение, и тогава светлината в тях се нарича светлината на Безкрайността.

Ние не трябва да се тревожим за светлината, та нали тя винаги присъства. Но ние не можем да разкрием тази светлина, да я усетим, доколкото съществуват условия за нейното разкриване – закон за подобие по свойствата. Ако в съсъда, който изграждаме, съединявайки се помежду си, достигнем такова свойство, каквото притежава светлината, то ще го усетим вътре в нашия съсъд.

Затова нямаме никаква нова цел в нашата работа – само да се грижим за съединението на нашия съд. Правилното съединяване в съда се нарича” поръчителство”, ”отдаване”, любов. За това трябва да се безпокоим. С мярката на достиженията и единението между нас ние ще разкрием нашия живот в основното състояние.

Днешния живот в човешкото общество вече ни тласка към такова обединение. Светът стана интегрален, всичките му части са свързани помежду си. Хората не желаят да бъдат в тази взаимна връзка, но цялото общество, цялата обкръжаваща среда, цялата вселена, цялата природа така съществува. А ние не желаем. И затова целият този материален свят е длъжен да подтикне човечеството към духовното.

Същото се случва и с нас, в нашия път към постигане на духовното. Ние се намираме помежду си в интегрална връзка, но не желаем това да го осъзнаем. И затова страдаме.

Затова, според степента на това, как ще продължим да се обединяваме помежду си в правилна връзка, ние ще предаваме на света способността правилно да се съединяват помежду си на тяхното ниво. И така всички ще поемат правилното направление към обединение, докато не разкрият всичката светлина, цялата НаРаНХаЙ вътре в обединението, вътре в поръчителството.

От урока по книгата „Зоар”, 14.07.2011

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ние четем кабалистичните първоизточници, в които е заложена светлината. Може ли тя да се привлече по друг начин?

Отговор: Ти трябва да се учиш и да държиш връзка със системата, в която хората пребивават в отдаване. Трябва да държиш връзка с кабалистите – първоизточниците. Защото тях ги напълва висшата светлина.

Всички ние се намираме в единната система Малхут на света на Безкрайността. Всичко, което се случва по-нататък е само обличане, скривания, завеси, зад които състоянието ни става все по-тъмно. Все едно обаче, това е същата тази Малхут.

И затова, желаейки да пробудиш следващите състояния, ти установяваш контакт с хората, с душите, с желанията, които са вече поправени, с кабалистите. Четеш това, което са ти написали, за да държиш връзка с тях, за да си колкото е възможно по-близко до тях в общата система.

Без това как ще привличаш светлината, възвръщаща към Източника? Нужна е поне някаква нишка към самата идея, към посланието на кабалиста. Нека четеш неговия текст в превод, нека ти е трудно да го разбереш в подаването му и да предпочетеш облекчения му, адаптиран вариант, но самата идея ти е необходима. Макар и с нещо, ти си длъжен да бъдеш свързан с желанието на Баал а-Сулам, Авраам, раби Акивa, Рамхал, Ари, Моше… На теб ти трябва нишка, водеща към поправената част на системата.

А как иначе? Просто да дърдориш за поръчителство на улицата? За какво си мислят егоистите, скандиращи подобни лозунги? Подобно на футболните фанатици, те са готови да набият някого, защото любовта между тях винаги е насочена срещу някого. Само такъв егоизъм и нищо друго не им трябва.

Думата ”фашизъм” също означава връзка, обединение, но само против някого. Ето какво може да се случи, ако ние не дадем на света светлината, която да неутрализира това отношение и да разпространява поръчителството в целия свят, отхвърляйки възможността да се обичат едни, а да се ненавиждат други.

Без това послание в света ще се установи нацистки режим. Хората ще се обединят в борба с кризата и ще тръгнат един към друг.

От урок по статия „Даряване на Тора“, 11.07.2011

[47808]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия ”Роза”, п.1: …Творецът (Елоким) в стиха ”В началото сътворил Творецът”, т.е. Бина, пораждаща Нуква на Зеир Анпин, произнася 13 думи: ”В началото Творецът сътворил небето и земята. А земята била смут и хаос, и мрак над бездната, и дух”.

… И тези 13 думи отговарят на тези 13 венчелистчета на розата сред тръните, в свойството на море, стоящо на дванадесет бика, които се явяват подготовка и приготовление за Кнесет Исраел, за да може тя да получи 13 пъти милосърдие.

Съществуват висши системи, филтриращи и намаляващи светлината, за да могат нисшите да я получат. Така и Малхут стои на стража пред това, за да може от първите девет сфирот, намиращи се пред нея, да дойдат само тези светлини, които тя е способна да получи за изгода на нисшите.

Как знае тя, че може да получи полза за нисшите? – Всичко се определя от потребностите на нисшите, от желанията, които те издигат към нея. И затова, съгласно пробуждането отдолу (итарута де-летата), това е молитва (МАН) от наша страна, към нас слиза отговор свише (МАД).

Затова човек не може да се жалва, че не получава. Не моли, затова не получава. Ако помоли – ще получи. Но молбата трябва да бъде такава, че вътре в нея да издигнеш правилното желание, духовният съсъд/кли. И тогава няма да имаш проблем, ти ще получиш светлина в него. Всъщност, сама по себе си молбата се явява съсъд. Ако тя е правилна, светлината идва.

Правилната молба означава, че ти усещаш вътрешна необходимост, желание за нещо. Всъщност, ти винаги получаваш това, за което се молиш. И ако ти казваш, че Творецът ти причинява страдание, то ти си го изпросил. А ако винаги утвърждаваш, че Той ти носи добро, тогава ти си молил за това. Винаги получаваш, съгласно молбата си.

Ако е така, как е възможно ние да молим за нещо лошо?! Да, ние молим за лошо. Ако аз искам да получа напълване в желанието си за наслаждение – „Заповядай, получаваш!” Тогава, защо се чувствам зле? Това вече зависи също така от всички системи. Но ти получаваш това, за което си се молил.

Ние не разбираме колко безотказно работи това ”Добрият и Творящият добро” – ”Заповядай, получаваш!”. Така родителите възпитават детето: ”Искаш ли това? Заповядай!”. А после какво?-„Ой!” „Но нали ти поиска това?…”

Така и Творецът постъпва с нас.

От урок по Книгата „Зоар”. Въведение, 08.07.2011

[47680]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Молитва, Намерение, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направи човек, ако не му се отдава да превъзмогне себе си, ако в групата започнат сплетни и инсинуации?

Отговор: В това е и проблемът. Ако ние сме свързани, макар и само с една буква от кабала, то отсега и нататък, всичко, което се случва с нас, е свързано само с другарите, само с постигането на Твореца в групата. За събитията в живота ни няма друга причина. Каквото и да се е случва с теб, всичко хубаво и лошо е свързано с целта. Излязъл си на духовния път.

Хората по цял свят все още се намират в етап на ръст на егоистичното желание, докато не стигнат до тази точка, където ще им се открие проблемът: или обща световна криза на интегралната връзка, или точката в сърцето.

Обаче неуспехите с нас произлизат само от небрежната работа в обкръжението. И отново по този начин само в обкръжението, само във взаимната връзка с другарите, ти ще съумееш да поправиш всички проблеми. Защо? Защото ти самият пробуждаш светлината, която изпълнява цялата работа. Имено тя създава и определя всичко в твоя живот, от физическото до духовното здраве. Всичко зависи от това – има ли я или не достига.

По такъв начин работата в групата е универсално средство, позволяващо да се достигне успех във всичко.

Въпрос: Как да проследя за себе си, че групата е единствената територия на нашата работа? Как да се задържа на този път?

Отговор: Необходима е обща настройка и поръчителство, за да може всеки да помни това и да му придава значение. Аз съм длъжен да не забравям, че целият ми живот, на всички нива и във всички детайли зависи само от благополучието на групата, от нейното съвършенство.

От урок по статия „Даряване на Тора“, 10.07.2011

[47703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо не реализираме поръчителството между нас, за да повлияем след това на целия свят? Какво искаме от останалите?

Отговор: Вярно е, първо ние трябва да преминем. Казано е в статията „Любов към Твореца и творенията“:

Колкото синовете на Израел се сплотяват, изпълнявайки Тора, толкова те ще предадат своята сила на останалите народи.

Затова сме посветили много години, целият си живот, в организирането на групи и привърженици по целия свят. И сме длъжни да продължим започнатото. От една страна това ще ни доведе до поръчителство, а от друга – разпространението трябва да бъде не само вътрешно, но и външно. Едното не отменя другото.

Но разбира се, основният акцент лежи на нашата вътрешна работа.

От урока по статията „Поръчителството“, 14.07.2011

[48158]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→