Въпрос: Ако продължим да работим над вътрешното единство и съединение между нас, то и във външния свят ли ще се обичаме?

Отговор: Не само ние, но и целият свят. Тъй като всичко това е една система. И ако ние на нашето ниво сме по-високо, отколкото останалия свят – ще се постараем да приближим нашите части към съединение като по този начин ще приведем и материалните части, т.е. хората към обединение един с друг.

Тъй като не съществуват хора и не съществува съединение или разрив между нас. Това са същите тези души, само че те самите и връзките между тях ни се представят като такива от гледна точка, която се нарича „този свят“. Всичко, което виждаш – това са същите тези души, в същата тази мрежа, само че те така усещат себе си и мрежата от връзки между нас – като наш въображаем свят.

И затова ако се стремим да построим тази връзка, намирайки се заедно с тях вътре в обща система, но на по-високо ниво в осъзнаване и разбиране – разбира се, че това ще въздейства на всички останали хора.

От урока по  книгата Зоар, 14.07.2011

[48141]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Светлината създава и отглежда желанието, намирайки се вътре в нея, като добра и носеща благо. Но освен това, тя внедрява в творението точка на срам, дава му усещане за самото себе си, за да поиска да се провери и промени.

Тоест, за да могат измененията да идват не само от светлината, според задължителния ред, въздействайки върху желанието и променяйки го, а и самото желание, също да поиска да се промени над тази необходимост.

Не е достатъчно, че творението се е развивало само на неживото, растително и животинско ниво, където развитието става пряко и инстинктивно, под безусловното въздействие на светлината. Сега, желанието трябва само да намери вътре в себе си причина за допълнителната форма на развитие, която се нарича „човешка” – Адам, тоест „подобен”( доме) на светлината.

Това е напълно нова, критична точка в развитието на желанието. Защото до този момент, то се е развивало единствено благодарение на светлината, задължаваща го пряко към това. Но ако тази точка, изискваща лично, самостоятелно развитие да станеш „човек”, се пробуди в нас, тогава, ще ни се наложи да преразгледаме цялото си отношение към живота: своето възприятие, поведение, отношението си към светлината и към самите себе си.

Трябва да разберем, че ако досега сме се развивали за сметка на природата, която пряко, в „линейна” форма е предизвиквала в нас постъпателно, стъпаловидно развитие, то сега, трябва да се развиваме „по друга формула” – сами да привличаме към себе си светлината. И не просто да привлечем повече светлина, за да напреднем по-бързо, а да поискаме от светлината да промени същността на нашето желание.

Сега е необходима личната потребност на творението – молба, молитва, искане, насочено към нея, което предшества въздействието на светлината върху него и по особен начин го предизвиква.

Творението прави съкращаване и заявява, че не желае повече да се развива както преди! Не е съгласно светлината, без разрешение да отглежда неговото желание и да го напълва, а иска тя да започне да променя характера на това желание, трансформирайки го в отдаващо.

Преди, светлината е развивала желанието на човека, без да го пита. Но от този момент нататък, развитието е възможно само по молба на самия човек, след неговия въпрос и изясняването. Когато той сам помоли, знаейки предварително какво иска, тоест предварително си представя следващите стъпала и състояния, както е казано: „Аз събуждам зората, а не тя ме събужда”.

Тоест той предвижда своите бъдещи състояния и желае да ги осъществи. Това се нарича „глава” (рош) на стъпалото, на парцуфа, на душата. И когато прави разчет, какъв и в каква форма иска да бъде, тогава моли светлината да му помогне да реализира своята програма.

По тази причина, наричаме това стъпала на човека, на Адам, което означава „подобен” на Твореца: притежаващ предварителен замисъл, решение и след това изпълняващ го. И той няма да се успокои, докато не завърши тази работа и не реализира върху себе си всички тези форми, подобни на отношението на светлината към него – което се нарича Край на поправянето (Гмар Тикун).

От урока по статия от книгата „Шамати“, 13.07.2011

[48006]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Главата „Трума”, п.585: „Онзи, който се прилепва към Малхут долу по отношение на буквите, тя издига нагоре, тъй като оттам, тя се изгражда за зивуга „паним бе-паним” със Зеир Анпин. … Тъй като тя – това е всичко, т.е. тя включва всички горе, долу и по средата.”

Оттук виждаме, че няма за какво друго да се безпокоим, освен за това, как можем да се включим в Малхут. Според степента, в която включваме в Малхут нашите желания, нейните части се съединяват помежду си и деветте първи сфирот започват да въздействат върху нея.

Малхут – това са точките на съединяване между душите в свързващата ги обща мрежа. Малхут е връзката между душите. Ако включим вътре в тази връзка нашите желания, получени един от друг, тогава те се съединяват помежду си в Малхут. И в зависимост от наличните в тях общи желания, в тях се проявяват свойствата на деветте първи сфирот или свойствата на Твореца, на З”А – и в тази връзка се разкрива светлината.

Затова, не е необходимо да се безпокоим за първите девет сфирот, за Зеир Анпин, за всички свойства на Твореца, а само за това, нашите желания да се съединят. Колкото повече човек обсъжда това, прониква се с него, мисли и слуша, толкова повече в него се образува новото желание към единство. Той разбира, че не само от гледна точка на духовното, но и в материален план, днес светът се нуждае от това съединяване и се приближава към него.

Именно това трябва да видим във всичко, което ни заобикаля – не ни достига само обединяването. То е единственото средство за поправяне на всички недостатъци.

От урока по  книгата „Зоар”, 14.07.2011

[48144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да направя, ако „съм положил усилия и не съм намерил”?

Отговор: Невъзможно е някой „да положи усилия и да не намери”. Ако си направил усилия и не си намерил до сега, то означава че все още не си положил достатъчно усилия. Иначе е невъзможно.

Всичко се намира пред теб! Това е така сякаш са ти закрили очите и са те поставили в стая, в която има маса с различни угощения. А ти си гладен и трябва да я потърсиш!

Но тази маса е тук! Ти можеш да обикаляш из стаята както пожелаеш, никой не ти пречи и никой няма да вземе масата с угощенията. Тоест всичко зависи от твоите усилия!

Затова е невъзможно „да положиш усилия и да не намериш”! Това означава, че има още останали места в стаята, които не си достигнал. А и е възможно да се въртиш в кръг и около същото мястото, докато най-накрая поумнееш и разбереш, че трябва систематично да търсиш и проверяваш във всяка посока.

Тогава се опитваш да намериш по всякакъв начин решение на тези проблеми. Но няма съмнение, че всичко вече се намира пред теб.

От урока по статията от книгата „Шамати”, 12.07.2011

[47896]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато Творецът ни изпраща страдание, това е Неговият начин да ни даде указания, че няма да можем да получим наслаждение директно. В крайна сметка, целта на творението е била да направи човека равен на Твореца, съвършен като Него, а не да бъде просто получаващ!

Само тези, които се отнасят към неживото, растителното и животинското ниво просто получават от Него – нищо повече от вода, която им е нужна „за живот”. Но „човек”, адам, означава „подобен на Твореца” (Доме). Затова неживото, растителното и животинското ниво просто живеят своя живот и всичкото страдание, което те понякога преживяват, е недостатък на човека, който не изпълнява своята цел.

А що се отнася до човека, той винаги страда… Той не може да напълни себе си и цялото му развитие е непрестанният растеж на желанието за получаване на наслаждение, което става все по-голямо и по-ясно, принуждавайки човек непрекъснато да преследва нови видове наслаждение.

Той непрекъснато се надява, че всеки момент ще получи напълване, но всеки път не получава нищо. И накрая, той напълно се разочарова и изведнъж разбира, че повече не може да продължава по същия начин! Той спира да вярва, че може да постигне нещо в този живот със своя егоистичен подход и непрестанно преследване на наслаждение.

Всичко това е било планирано предварително с намерението да накара човек да се огледа, вместо да търси начин да напълни своето желание, да започне да търси начин да придобие формата на самата светлина, той иска да придобие нейните свойства – свойствата на Твореца.

Но формата на Домакина, формата на Даващия, трябва да се облече в желанието на творението. И поради тази причина, стремежът към отдаване, тази отдаваща форма, която се облича в желанието за получаване на наслаждение, се нарича „екран” и „отразена светлина”. Това е новият, не егоистичен подход, до който човек трябва да достигне, след като веднъж напълно се разочарова от своята способност да напълва себе си егоистично.

За това той трябва да промени целия си подход към живота и вместо да преследва наслаждение, да започне да преследва образа на Твореца, който ще се облече в него. В този случай, желанието за получаване на наслаждение, което е съкратило своя егоизъм и се е въоръжило с екран и с отразена светлина, ще придобие същата форма като Твореца, желанието за отдаване. И тогава висшата светлината ще се облече в егоистичното желание във формата на отдаване от страна на човека, насочено обратно към Твореца.

Там, вътре в това желание за получаване на наслаждение, вътре в самия човек, тяхната среща ще се случи – срещата на човека и Твореца. И затова Творецът се нарича „Боре” (ела и виж). В крайна сметка, ти Го разкриваш в себе си, а не някъде другаде.

От урок по статия на Рабаш, 08.07.2011

[47545]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се работи ”на тъмно”?

Отговор: Да се окажеш ”на тъмно” е, когато не можеш да станеш сутринта за урок, тъй като нямаш никаква мотивация и сила, да те тласка напред, никаква перспектива и надежда за бъдещето. Това пълно отчаяние и безсилие, загуба на интерес за каквото и да било.

Нашето желание е нашето гориво. Ако има желание, ако то се разкрива, то ние ще искаме да го реализираме. А ако желанието не се разкрива, то ти се превръщаш в мъртво тяло.

До такава степен, че днес виждаме по света, че ако новото желание не се разкрие на много хора, то те няма да разберат за какво живеят, и ще са готови да се самоубиват с наркотици и антидепресанти. Всичко това е следствие от недостиг на желание, тъй като то вече е достигнало своето насищане на това ниво, до което трябваше да се развием в този свят.

По-нататък няма накъде, затова човек усеща, че в материалните придобивки вече няма смисъл. Казано е, колко му трябва на човек? Ти виждаш, че в случая всичко пропада и се отлага, и нямаш никаква увереност в утрешния ден за нищо. Дори Земното кълбо сякаш се движи към своя край. Всъщност човек винаги е имал някаква представа за вечността. Той винаги си е представял, че неговият живот е безкраен. Или той се е залъгвал с помощта на религиите, с някакви си вярвания, или просто в него е живяла някаква вътрешна инстинктивна вяра, че има още нещо и че с това животът не приключва.

Но сега всички тези кризи и разбивания дават пример, как всичко завършва. Едно завършва, друго, трето… Не остана нито образованието, нито културата, нито желанието за създаване на семейство и за раждането на деца, нито желание за печелене на пари, когато виждаш как се разпада всичко натрупано за един живот. От ден на ден нарастват отчаянието и безсилието, а също и неувереността и загубата на надежда за бъдещето.

И човек вижда в това пример, как пропада надеждата за вечност, която някъде се е таила в него – защото той не е животно, което не може да мисли. Той е човек и в него има такава точка, която се отнася към човешкото ниво – а тази точка е вечна. И затова той е имал някаква надежда, че съществува вечността и той ще продължи да живее!

Той се старае да не мисли за смъртта, не желае да пробужда в себе си такива мисли, тъй като това поражда такива въпроси, на които той няма отговор. С това, той само се лишава от спокойствие и равновесие. Но все пак някъде там, в неговото подсъзнание се е таило, че има вечност.

И изведнъж сега, той идва до извода, че всичко се руши. Цялото Земно кълбо е готово да се разцепи. И това пробужда в него въпрос: ”Че бъдеще, няма?! Всичко се разрушава? Всичко си има край? За какво живея?”

И тук той се предава и изпада в отчаяние, не виждайки смисъл да се движи и без достатъчна мотивация. И това е най-големия проблем на нашето време.

От урока от статия от книгата ”Шамати”, 14.07.2011

[48133]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

”Даряване на Тора”, т.е. методиката за поправяне, е невъзможна без поръчителство, което е като модел за реализирането на тази методика. Ти разкриваш Тора, работиш с нея и реализираш това учение в поръчителството.

Днес, като четем статията ”Поръчителството” на Баал а-Сулам, ние се стремим да намираме все повече нови средства за реализирането на целите на творението. Ние пребиваваме в егоистично желание и трябва да го превърнем във форма за отдаване. Вместо царящият в нас егоизъм, който приема формата на нараснало получаващо желание, ние трябва да осъзнаем злото на тази форма.

Осъзнаване на злото може да дойде или посредством беди, или с помощта на разума. Възможен е и комбиниран вариант. Зависи от това, доколко ще успеем да задействаме разума, за да усилим осъзнаването на злото, без да дочакваме нещастията. Защото ударите свиват времето и по пътя на страданието ни докарват до конфликти, войни и смърт, до трагически състояния.

Така или иначе, ние сме длъжни да осъзнаем злото напълно. Това означава: да осъзнаем, че се намираме в егоизма, в своето получаващо желание, и всеки се стреми само към собствена изгода, нанасяйки зло на ближния. Ако сега не осъзнаем това, представете си колко още ще трябва да работим само за осъзнаване на злото.

Това е ужасно състояние. В писанията е казано: че ”милосърдните жени са варили своите деца”. Ето до какво води осъзнаването на злото. Ние не знаем какво е това.

За да не стигат нещата до крайност, за да съкратим времето и да се опазим от огромните страдания, ние можем да се възползваме от науката кабала, от светлината, възвръщаща ни към Източника, от работата в групата. Затова са ни дали това средство. И тогава в съчетание на страданията и светлината, възвръщаща ни към Източника, ние бързо осъзнаваме злото.

А освен това осъзнаване, друго не ни трябва. Баал а-Сулам пише за това в статията ”Същност на кабала и нейната цел”. За какво сме я получили? За да ускори осъзнаването на злото в нас. Ако аз използвам правилно нейната мощ при всяка възможност, която ми се представя, за да се придвижа до състоянието на анализа – аз ще направя съответния анализ и изводите от него. Затова Баал а-Сулам пише, че отчитайки възможностите, които са ни предоставени, ние живеем в епохата на Месията. Затова започвайте да действате!

Всичко зависи от нас, от това в каква степен ние ще привлечем върху себе си светлината, възвръщаща ни към Източника. Но първо, тя трябва да ни донесе осъзнаване на злото. А да се запознаеш със своето зло е неприятно. Тук трябва подкрепата на обкръжението, трябва вътрешно укрепване, за да се изнесе това разкриващо се зло. Важното е, че то се разкрива, благодарение на това аз непременно ще напредна към целта.

Ако отхвърлям разкриването на злото, защото не ми е приятно, тогава то ще дойде при мен ”през черния вход” и ще ми донесе по настояще трагично състояние.

Човечеството може да напредва по прекрасния път, без почти да усеща злото. От капката отрова, от малкото зрънце зло аз ще изграждам огромното здание на анализа. В групата аз веднага виждам как ми пречи това зло, за да се обединя с другарите. Ако максимално използвам мъничко от злото, то повече от това не ми трябва. Стига само една черна точка – и аз вече разбирам какво означава тя.

Всичко това ние достигаме само със силата на поръчителството, когато искаме всички заедно да построим система за взаимно отдаване, да се обединим като един човек с едно сърце и с това да си помогнем един на друг. В такъв случай ние осъзнаваме злото.

А сега си представи, че светът днес осъзнава мъничко от злото. Погледни развитието на събитията: революции, демонстрации, безредици. От ден на ден ситуацията се усложнява и все повече се придвижва към Израел. Няма друга страна, намираща се под такъв външен натиск. Да, и вътрешен натиск ще се появи.

И затова трябва да разберем, че поръчителството, обединяването, анализът, водещ към осъзнаване на злото – това за нас е въпрос на живот и смърт. На нас не ни трябва друго освен осъзнаване на злото – според степента на това осъзнаване ти ще поискаш да се избавиш от него и не ще забравиш вече светлината, възвръщаща те към Източника. Така тежко болният мисли за лекарството, което може да го спаси. Осъзнатото зло само те възпрепятства да го използваш и те подтиква към търсенето на вярното приложение.

Ако днес държавите и всички видове организации осъзнаят злото, те веднага биха превърнали света в Райска градина. Нима биха извършвали онези глупости, които вършат днес? Днешните събития в света ясно показват, че се приближаваме към критични състояния.

От урока от статията ”Поръчителство”, 13.07.2011

[48023]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Много е трудно да се обясни на човек, че решението на наболелите проблеми се крие във взаимоотношенията между хората…

Отговор: Не е трудно. Защото  сме се подсигурили с подкрепата на многобройните специалисти: не физици-теоретици, а учени, изследващи природата и актуалните проблеми: икономисти, политици, социолози, психолози, банкери, представители на големи корпорации…

Днес всички те говорят за икономика, защото икономиката – това е връзката между нас: колко ти даваш на мен и колко аз – на теб. Това не е култура и не е изкуство, не е религия и не е нравственост – това са пари, прецизен измервателен уред на нашето  взаимоотдаване. Това е мрежа на изправна, егоистична, здрава и висококачествена връзка помежду ни. Ние сме я развалили със своите „балони“, но сама по себе си тя е била учудващо адекватна.

И така, трябва да се обясни на хората, че тази мрежа вече не работи. А това ще обяснят експертите, които ще привлечем, – хилядите, застанали начело на света: управителите на банките, анализаторите от корпорациите и т.н. Нека говорят те, а ние ще стоим настрана. След тях думата ще вземат учените, а по-нататък – представителите на образователната система… Наемай другите и ги ползвай със здраве.

Така виждам нещата на този момент.

Въпрос: За обикновения човек би било любопитно да ги чуе (експертните мнения – бел. пр.) в свободно от работа време, но това преди е било  далече от неговите лични грижи, от проблемите, с които той се сблъсква в ежедневието.

Отговор: Тук няма друг изход, трябва да се отдели време за един първоначален етап, докато убедим човека, че в това се крият проблемите. За да разберем страданията на света, трябва да изследваме случващото се. Сещаш се как болните „сърфират“ в интернет в търсене на информация за своето заболяване и за начините на лекуването му. Така и ние трябва само да дадем на хората „линк“, връзка между това, което се случва сега, и решението.

Тази задача е възложена на учените и в това направление ние трябва да действаме незабавно. Ще насаждаме и разпространяваме не своите, а техните авторитетни и обосновани обяснения. Всъщност, ние трябва да се превърнем в „рекламни автомобили“, които бързо докарвт до народа потока от информацията на експертите. Без каквото и да е напомняне за себе си ние ще увеличаваме техния рейтинг, ще ги публикуваме на сайтовете в интернет, ще ги развъртаме в мрежата и т.н.

На нас дори не ни е необходим собствен портал, ние нямаме намерение да привличаме към него хората, които са свикнали с някаква своя територия. Ето това е истинската работа по разпространение.

Въпрос: Какво трябва да разбере от всичко това малкият човек, който от нищо такова не разбира и се храни с това, което му дават наготово ?Достатъчно ли ще е да чуе, че заедно е добре, а разделено – лошо?

Отговор: Да. Големият човек също трябва да разбере само това. Нали нямаш намерение да му обясняваш за алтруистичното намерение лишма. Той вътрешно още не е узрял за това. Казано е: „Възпитавай юношата съгласно неговия път“.

Въпрос: Значи, подобно на тези, които чрез Фейсбук са принудили производителите да намалят цените на продуктите, ние трябва да подбутваме правителствата към обединение?

Отговор: Да. Ние търсим специалисти – такива, които не само разбират идеята, но и могат да съставят работен план на действие, а по-нататък и да го изпълнят на практика. По света има няколко милиона души, които биха искали и биха имали възможност да се присъединят към предстоящата работа. Необходимо е просто да се организира тази „армия“, за да тя да изпълни задачата.

А самите ние ще останем зад кулисите. Днес не ни е нужна телевизия, тъй като цялото човечество се намира в интернет. Само по такъв начин трябва да се организираме и такова ще бъде нашето предприятие по разпространяване. Към тези промени трябва да пристъпваме час поскоро, незабавно.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.07.2011

[48030]

Filed under: Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Даряването на Тора“: По принцип за човек, който още пребивава в природата на творението, няма абсолютно никаква разлика между любовта към Твореца и любовта към ближния, тъй като всичко, което се намира извън него, за него е нереално.

Ако човек наистина желае да отдава, той не усеща никаква разлика между това да отдава на Твореца и да отдава на другаря. За него и Творецът, и който и да е друг човек са външната същност отсреща. И ако говорим за истинско отдаване, то във външния свят няма близки и далечни, там всичко е единно.

Ако пък в отдаването си правя сметки да получа, тогава разделям ближните по близост – с други думи, по изгодата, която ми носят.

Същото се отнася и за всички другари като цяло: в идеалния вариант, ако всички стигнем до истинско отдаване към ближния, то всички хора, както и неживата, растителната и животинската природа, ще станат едно цяло без никакви различия, включвайки Твореца. Всичко, което е извън човека, остава неосезаемо за него, той не може да дава оценки на външните фактори, разпределяйки ги по степен на близост, не може да измерва разстояние.

Всичко външно сякаш не съществува. А ако наистина ми се иска да изпълнявам отдаване, това външното съществува, но вече без допълнителни „забележки“ от страна на моето желание. Възможно е после, след като направя съкращаване, да реша на кого е по-добре да извършвам отдаване, кого мога да напълня, а кого няма да мога. Иначе казано: с какви желания съм способен да работя сега, а с какви – още не.

Защото „другар“ – това е образ на моето желание, проектиран навън. Избирайки на кого да извършвам отдаване, избирам желания в себе си, с които си струва да се работи. Другарят и моето желание всъщност са едно и също. Всичко се намира вътре.

Друга възможност нямам. Никога няма да мога да работя пред Твореца, ориентирайки се на Твореца, тъй като Него го няма извън мен. Ако той съществува, то е само в моите поправени свойства. Затова няма никакъв външен ориентир, докато не разбера, че и другарят, и Творецът, и цялата реалност трябва да се съберат в моето желание по такъв начин, че да мога да се отнасям към тях по закона на отдаването.

Все пак на кого извършвам отдаване? На собствените си желания?

Ето защо те ми се струват нещо външно, затова ми се представят като „ближни“. Това ми дава възможност да работя с тях така, сякаш стоят срещу мен. Ако ги усещах вътре, щях ли да мога да си представя отдаване? На кого да отавам? На крака си ли? На реброто си ли?

От тук произлиза илюзията, че всичките ми органи са извън мен. Вече съм забравил, че са мои и не вярвам в това, потънал в противоположните си усещания. И сега трябва да работя, въпреки тази противоположност: да ги събирам едно по едно и да ги внасям вътре, откривайки колко са близки и че са мои, докато всичките се съберат в мен и не станат мен.

Такова състояние представлява Малхут на Безкрайността, пребиваваща в пълно сливане. Всичко е в нея: всички съсъди, цялата светлина и даже Даващият – исконният корен, чието състояние Тя е постигнала, като е присъединила към себе си всички части, намиращи се отвън.

От урока по статията „Даряване на Тора“, 10.07.2011

[47684]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Сутрешният урок се дели на пет части. Намерението във всяка част на урока едно и също ли трябва да остава?

Отговор: Разбира се! Няма нищо друго освен това, тъй като цялата Тора говори само за връзката между нас.

Само в първата част на урока ние говорим за това, как трябва да се отнасяме към  връзката между нас, как с помощта на тази връзка ние трябва да разкрием общото свойство на отдаването – Твореца. Това е самото въведение към реализацията, както преди игра ти разказват за условията на играта. Това е първата част на урока.

Втората част на урока е самата игра. На практика тук трябва да се стараеш:

1. постоянно да мислиш за връзката между нас,

2. постоянно да слушаш какво говори „Зоар“,

3. да съчетаваш, да съединяваш между текста на „Зоар“ и връзката с другарите, която ти си представяш, че тази връзка с другарите приема формата, за която разказва „Зоар“.

Естествено, „Зоар“ говори за връзката между нас на много високи нива. Според това как представяш себе си на тези високи нива, в тези състояния, ти ще растеш, подобно на дете, което си представя, че е възрастен, тъй като на теб ще  въздейства висшето състояние, описанно в Зоар.

От урока по книга „Зоар“, 12.07.2011

[47890]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Изучаване на кабала, Молитва, Намерение - Няма коментари→