Въпрос: Съдейки по всичко, страданията по пътя са неизбежни, и без тях няма да ни се размине …

Отговор: Но ти можеш да ги замениш за страдания на любовта. Ако обкръжаващите, както се казва ти промиват мозъка – ти започваш да цениш отдаването. ”Защо и аз го нямам? Къде да го намеря? Може би тук? А може би там?” Търсиш го навсякъде като хипнотизиран. И тогава не са ти нужни никакви беди заменят ги вътрешните терзания. Но това вече е тъга по отдаването, по целта на творението, с която те свързва пряка траектория. Всичко зависи от обкръжаващите. Те трябва да ти „нашепват“ през цялото време за важността на отдаването – и ти ще се устремиш към него.

Но ето въпрос: нима действайки под натиска на обкръжението, ти не оставаш на животинско ниво? Вярно. И затова хората с точка в сърцето казват: ” Вие сами трябва да сформирате правилното обкръжение, а също така да го предадете на другите, които нямат в това свобода на избора. Тяхната свобода е по-скромна, тя е в присъединяването им към вас. Ако ти реализираш своята свобода на волята и създадеш обкръжение за себе си, то ще можеш да го създадеш и за останалите. Проблемът е в това, че ти си лишен от обкръжение. Ти не си създал такова, и затова не се въодушевяваш от него и не го предаваш на другите, още не можеш да станеш обкръжение за тях.

Не се оплаквай от това, че не можеш да повлияеш на другите – вместо това помисли, как да си повлияем сами на себе си? Тука няма никакви премъдрости – само практическа работа. Ако не я изпълним, то няма за какво да си мечтаем за поправянето на света. Кой ще го поправи? Ние днешните?

Ние трябва да създадем такова силно обкръжение, че целият световен Бней Барух да стане РОШ (глава). И тогава ще можем да бъдем система, въздействаща върху целия свят. При това не само чрез медийните канали, телевизията, радио каналите и интернет. Всичко това е необходимо, но основното – ние ще влияем на света затова, защото вече сме влезли в системата на душата, в системата на взаимната връзка между нас, където постоянно текат мислите и желанията на всички.

Ние и сега се намираме в тая система, но не сме водещи, тъй като не сме придобили силата за отдаване. Придобили силата за отдаване, ние ще обхванем общата система и тогава ще транслираме важността за отдаване на всички. Това е то истинското въздействие на обкръжението.

Да се надяваме на успех през настоящата година и да я направим добра за всички в света.

От урока ”Мир в Света”, 04.10.2011

[56542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Кабалистите искат да ни разкажат за развитието на системата, в която съществуваме, за да може именно днес, в тази повратна точка, да разберем какво да правим. Изучавайки тази система, те се запознават с дългосрочното развитие на висшите светове, с дългия подготвителен процес на разбивания и поправяния и с установяването на различни механизми, които определят свойствата на бъдещото творение в нас.

Когато това новородено творение вече получи усещане за себе си в централната точка на мирозданието, тогава започва да се създава нашата материя. Баал а-Сулам ни казва как тази материя се е появила след Големия взрив и как е оформила Вселената. По време на Земното развитие, в продължение на милиони години е ставало редуване на загряване и охлаждане на нейната покривка, докато материята не достигнала до своето окончателно място, разпределена съгласно физическите състояния на газ, течност, твърдост и плазма.

Тогава се създали условия за появата на биологичен живот върху покривката, обкръжаваща огнената вътрешност на Земята. Минали са милиони години на развитие, включително десетки хиляди години за формирането на съвременния човек. Разделяме това време на множество сегменти, но по принцип, говорим за развитието на желанието за наслаждение. Така са ни предшествали различни стадии на развитие: астрофизически (образуване на Вселената), геологични (образуване на Земята), еволюционни (формиране на флората и фауната) и исторически (формиране не човечеството).

Най-общо, желанието за получаване се е развивало по такъв начин, че е растяло с всяко следващо поколение. До сега изпълнявахме неговите команди и в нищо нямахме свобода на избор. Чувствахме се свободни само защото нямахме силата на съпротивление на нашето желание и действахме съобразно волята само на една егоистична сила.

Движени само от него, напълно и охотно му се подчинявахме, подобно на владетел, който изцяло властва над нас по такъв неизменен начин, че щастливо следвахме неговите заповеди. Въобще не му се съпротивлявахме. Каквото поискаше владетелят, се впускахме да го насладим. Нещо повече, аз въобще не правих разлика между нас – дотолкова се бях слял с неговата сила.

Но днес се разкрива още една сила в нас и това се явява причината за появата на големи проблеми. Не можем да се справим с двете сили. Те са противоположни една на друга, а ние сме изправени пред тях, потресени от случващото се. Изглежда, че сме изгубили контрол, спрели сме да разбираме какво се случва и сме се оказали в отчайваща ситуация.

Една нова система ни се разкрива, в която действат силата на отдаване и силата на получаване. При това, силата на отдаване проявява все повече и повече власт, на фона на нашата привързаност към силата на получаване, силата, която определяме като наша природа. Силата на отдаване не действа в нас, а между нас, в нашето обкръжение и трябва да преминем на нейна страна, да се приобщим, присъединим към нея и да се научим да работим с нея. Всичко това е нещо ново за нас и затова се намираме в криза.

Именно в този период, както са предрекли кабалистите, се разкрива науката кабала, за да ни обясни как да съществуваме от сега нататък. Затова Баал а-Сулам казва, че преди всичко, трябва да започнем да учим. Ако не учим, е по-добре нищо да не правим.

Всички наши методи произлизат от предишната, остаряла система и те само ще оказват вреда, защото вече действат нови закони. Това се случва на глобално и лично ниво в света и в живота на всеки човек.

Затова нека започнем да учим, за да разберем ситуацията, в която намираме себе си, вътре в мрежата, в която се оказваме. Изучавайки днешното състояние, ще разберем природата на проблемите и тогава ще достигнем до правилното решение.

От урока върху вестника „Народ”, 22.09.2011
[55368]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Трябва да изясним защо Творецът е създал всичко точно по такъв начин. Всичко е било в Неговите ръце и Той е можел да го направи по различен начин, нали? Той не е жител на нашия свят, който трябва да приема всичко така, както е дадено.

И все пак защо Той е създал обратен ред на желания и светлини, поради което желанията, които привличат и разкриват светлина посредством големи усилия, получават само малко осветяване, а най-голямата светлина, която те не познават и не усещат, се разкрива на напълно различно място? Защо трябва да е така?

Най-голямата полза от скриването на огромната работа, която изпълняваме, е че не ни обърква. Чудесно е, че голямата светлина, която извикваме, е скрита от нас.

Изпълнявам малко действие в себе си, разкривайки връзката си с всички останали, тласкайки ги към съединяване, и по този начин пробуждам огромна светлина във висшите светове. Но аз не я разкривам. И това е добре, защото ако се разкриваше, аз щях да съм свършен. Щях да стана толкова горд, че духовният ми път щеше да приключи. Затова трябва да бъда благодарен, че светлината е скрита, защитавайки моето желание.

От друга страна, трябва да развия желанието за отдаване. Въпреки че виждам, че не получавам никаква полза от моята работа, все пак искам да продължа. Няма награда и нека да няма, но аз се свързвам с групата, с обкръжението и не изисквам нищо друго от себе си, освен способността да отдавам.

Такава възможност винаги съществува пред мен. Ако наистина го искам, всички пътища са отворени за мен. Не казвай, че небесата са затворени пред теб; всичко е отворено! Няма ограничение на отдаването и ти няма за какво да плачеш. Ако плачеш, значи го правиш за егоистично получаване. Можеш да направиш всичко, което поискаш, но няма да можеш да вземеш нищо за себе си.

В момента на отдаване, желанията и светлините, които ги напълват, са скрити от нас. Това е от полза за нас във всички случаи и трябва да сме благодарни за него. Първо, това ни позволява да не блокираме себе си поради огромната светлина и второ, позволява ни да развием свойството отдаване на място в пълна тъмнина.

От урок по „Учението за десетте сфирот“, 20.09.2011

[55183]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Вече разбираме, че всички сме свързани помежду си в тясна взаимна връзка и че тази връзка работи в света по различен начин, отколкото в миналото. Добавено е ново условие, нов коефициент към нашата взъимовръзка, която все още не можем да вземем предвид, поради нашата природа. Не сме запознати със системата, в която сме били хвърлени, и затова нищо не ни се получава.

Затова кабалистите казват: първо, трябва да научим каква е системата и да разберем ситуацията. Тогава ще знаем как да подредим живота си.

Не можем да продължим да напредваме със собствени сили. Ако откажем да се учим, ще се научим чрез ужасни удари, които ще ни покажат колко упорити и невежи сме. Във всеки случай, ще трябва „да се върнем в училище“ и да учим науката кабала. Тя не ни е била дадена без причина – става дума за системата на обратна на нас реалност, за висшия свят.

Не трябва да се заблуждаваме: изучавайки системата, няма да можем да поправим финансовата система или да открием нови методи за ръководство на бизнеса в новите условия. С изучаването на науката кабала само ще осъзнаем, че трябва да помолим за силата на поправяне.

Методиката на кабала няма да ни позволи да продължим да „усъвършенстваме“ света чрез нашия жесток егоизъм. Той само ще ни даде възможност да придобием нова сила, силата на отдаване, като допълнение към силата на получаване. Само когато силата на отдаване доминира над силата на получаване, ще знаем какво да правим със себе си и със света.

Мъдростта на кабала не е наръчник за решаване на всички проблеми, използвайки обичайния егоистичен подход. Ученето само ще ни покаже как да помолим за вътрешна промяна. Само след като се променим вътрешно, ще разберем какво да правим със света.

Ето защо методиката на кабала трябва да се разкрие външно, изкуствено. Тя не се изгражда в нас по естествен начин отвътре. Тя ни се дава отвън, за да положим усилия и да помолим да се поправим.

Тук ни се дава свобода на волята: изправен съм пред нова система, нов метод и трябва в себе си да развия желание за промяна. Аз съм в своя егоизъм пред нова система, нов свят. Науката кабала е това, което ме адаптира към новия свят. Тя ми помага да достигна състояние, в което моля за поправяне. Тогава ще се променя: освен егоизма си, ще имам още и свойството отдаване, и ще разбирам как да подхождам към новия свят сега.

От урок по вестника „Народ“, 22.09.2011

[55364]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Някога кабалистите, желаещи да разкрият духовния свят, трябвало да започнат с нашия свят и да работят чрез него, чрез всевъзможните науки, чрез огромни усилия и страдания – т.е. направо от самия материал да изтеглят себе си към разкриване на духовния свят и да открият правилната система за връзка между хората.

Но после се разкриват произведенията на Ари, в които той разказва за вътрешните връзки, съединяващи ни чрез всевъзможни особени системи на отношения: ЗО”Н, ИШСУ”Т, Аба ве-Има, Арих Анпин и т.н. С това ни обяснява, в какви форми на връзки можем да се намираме, как ни влияят разните им съединения и как самите ние можем да им повлияем и да пробудим тези форми на връзки. Случва се всичко това, което и в нашия свят, но само в свойството на отдаване.

Как в нашия свят можем да задействаме някакви видове връзки, за да могат те, от своя страна да започнат да ни влияят – същата тази мрежа от отношения ни свързва и в духовния свят, само че по-вътрешна. По такъв начин, от материалистичната психология преминаваме към духовната и тогава ни се разкрива дълбоката връзка между душите, хората, които живеят сега и които са живели преди. Не е важно съществува ли човек в дадено време в този свят или не – главното е да се включи в тази мрежа. Тогава нашият свят сякаш се изпарява, губи важността си, защото е само външен отпечатък, чрез който трябва да влезем навътре.

Ари разказвал за всичко това, а Баал Шем Тов е научил, как трябва да се работи, с цялата преданост на душата (месирут нефеш), казвайки: ”Творецът е твоята сянка”. И сега, след всичко това, можем за сметка на работата в групата (също възстановена от Баал Шем Тов, после и от Рашби) да притеглим към тази мрежа от връзки светлината, възвръщаща към източника. Достигаме я не просто с желанията си и със силите си, а привличаме върху себе си отгоре от тази връзка светене, наречено светлина възвръщаща към източника, светлината на Тора, обкръжаващата светлина.

Защото, ако изучаваме строежа на тази система и се стремим към нея заедно, желаейки да организираме между нас същите тези връзки, даже не е важно разбираме или не, но усилията ни ще пробуждат въздействието на тази сила в нас.

Както и в нашия свят, ако искаме да познаем някаква система, то се включваме в нея, изучаваме във всевъзможни форми и постепенно започваме да я чувстваме. Внезапно в нас се създава картина на тази система и разбираме, какво е това и как можем да се свързваме с нея и да работим. Точно така се случва и в духовния свят – променя се само намерението на човек. Когато се включва във висшата система, то го прави заради това, за да й се отдаде. Колкото повече се включва в нея, толкова повече напредва в разкриването й.

За това се изисква голяма работа: с учителите, с другарите, с целия свят и с ученето. Всичко това се свързва заедно.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Баал а-Сулам,”Свят в света”: Четири категории се намират на наше разположение за достигане на целта: милосърдие, истина,  справедливост и мир. През цялото време от тези категории са се възползвали всички, които са поправяли света. В тези четири категории е протекло развитието на човечеството до момента.

Четири категории – ето какво имаме, за да държим курс към края на поправянето. Как да ги разпознаем? Можем много часове да говорим за милосърдието, истината, справедливостта и мира. Но ще се съгласим ли с това, че те сами по себе си се представят?

Това не е просто, но Баал а-Сулам, познавайки духовната природа, казва, че трябва да се ориентираме в това, за да приведем в ред себе си и света. Не знаем какво е това поправен свят. Всички сме непоправени и затова всяко егоистично подобрение ни се струва като поправяне. Обаче за Баал а-Сулам поправеният свят е свят, в който всички потребности, които само могат да се проявят, получават съвършено напълване. Как е възможно това? Все още ни предстои да го разкрием.

Преди всичко, трябва да разберем, че с помощта на егоистичното получаване, никога няма да можем да напълним себе си. Напълването е възможно само посредством отдаването, защото на отдаването, за разлика от получаването, не е било направено съкращаване (цимцум).

Как да се устремим към такова получаване, което само да ни поведе към осъзнаване на изгодата от отдаване? Можем да се развиваме в това направление по пътя на бедствията: постоянно искайки да получавам нещо си, се оказвам под град от удари и накрая достигам до извода, че не трябва да желая да се самонасладя. Тогава започвам да ненавиждам егоистичното си желание, не знаейки, къде да отида и какво да го правя.”А може би ще се насладя от отдаването?”

Така всевъзможните недостатъци ме водят към молба за алтруистично желание, за силата на отдаване, за силата на съединяването с другите. Това е пътят на страданието и аскетизма, за който е казано:”Яж хляб със сол, пий вода с мярка, спи на голата земя…” Някога отдавна хората са извършвали това над себе си и благодарение на него са напредвали към отдаване.

Така е и днес: народ, лишен от кабалистичната методика и не получаващ никакви обяснения за развитието на света, върви по същия този път. Въпросите му все повече се увеличават, но му дават все по-малко и по-малко. В крайна сметка нещастните, напатили се хора започват да усещат, че трябва да бъдат заедно, да извършват отдаване един на друг, да се обединят и да обуздаят егоизма си, чак до пълното му ликвидиране.

Виждаме, как по време на война, следствие на общите страдания хората започват да се обединяват. Даже животните, спасявайки се от земетресенията или от горските пожари, бягат заедно, без да се делят на хищници и жертви. Обединява ги общата беда, защото страхът за живота е по-силен пред страха от глад. Разбира се, не се превръщат в ”праведници” – просто гладът, желанието за напълнение, отстъпва пред по-силното желание за оцеляване.

Ето и ние, разбира се, можем да напредваме към поправяне посредством страданията. Заставят ни да се устремим към отдаване, чрез тях ще пожелаем да разрушим егоизма си, като причина за всички нещастия. Но това е дълъг път, ходене по мъките.

И затова са ни предоставили друга възможност – пътя на Тора.

Защо? Защо ни е необходим вторият вариант? Работата е в това, че към пътя на страданията не пристъпваме от свободен избор. Просто бягаме от нещастията, подобно на животни. В отчаянието сме готови даже на отдаване, но само заради това, че не ни е добре от получаването. Избираме отдаването не доброволно, а като следствие от страданията и бедите, от безизходица. И това не е човешка степен, а животинска.

За да ни въведат в човешката степен, са необходими две сили: отдаване и получаване, между които стои свободният избор. Такъв е пътят на хората с точка в сърцето.

Но за тези, които нямат точка в сърцето, избор също ще има, но на по-ниска степен. И все пак, това ще бъде сегашният избор: да последват този, който може да ги изведе напред.

От урок по статия ”Свят в света”, 04.10.2011

[56427]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

От нас се иска непрекъснато ускорение, тъй като в духовното не се отчита постоянната скорост, а само добавената към обичайната скорост, ускорението, което постоянно нараства. От това трябва да направим извода, как трябва да действаме.

Баал а-Сулам обяснява, че това допълнение към обичайните действия се нарича вяра над знанието. Това е такова допълнение, което е невъзможно да бъде извършено със собствени, човешки сили. Но ние се стараем да го постигнем и затова викаме нагоре и този вик предизвиква върху нас светлина, възвръщаща ни към източника.

Тази светлина идва не просто така, когато се занимаваш с нещо. Тя идва, когато разкриваш за нея ново, празно място – и тогава тя се появява! Още едно празно място – и отново светлина! А ако всичко остане така, както е било, както е обичайно, то светлината няма причина да дойде, защото тя е изпълнила вече своята работа и е възпроизвела в тебе някакво действие.

Затова трябва постоянно да добавяме в себе си все нови пустоти и тъмни кухини, за да молим само за сила, която ще ни позволи да работим така, сякаш сме съвършено пълни със светлина.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56325]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се каже, че осъзнаването на факта, че ние сме част от една обща интегрална система и трябва с всички възможни сили да се грижим за нея, се явява първа стъпка в духовния свят?

Отговор: Да. Трябва колкото е възможно повече да разпространяваме по света самото знание за това и вътрешната подкрепа, подкрепата на тази гледна точка. С други думи ще задействаме два канала за работа с хората: от една страна, обучение, информация, а от друга страна – възпитание.

Един човек трябва да познава системата, в която се намира. Необходимо е, също така да обяснява на децата си законите на страната и работата на различните правителствени учереждения. Това е най-важното нещо за едно дете – да разбере света, в който живее. Така и човечеството трябва да се обучава на интегралните закони, доближавайки го до реалното дело.

Тогава хората ще разберат принципите на действие на глобалната система, в която се намираме, и ще могат да се съгласят с новите принципи, които трябва да приемем за въоръжение. Тяхното прилагане трябва да бъде желателно, така че с радост да се съгласяваме на въздействието на околната среда, която ще ни „оперира“. Готов съм за упойката, така че отново и отново да се събуждам обновен. Всеки път ще откривам новите свойства на отдаването – и така ще се включа в интегралния свят.

Сам не съм способен на нищо. Единственото нещо, което мога да направя, е да поискам да се излекувам, както един пациент, който отива в болница, за да бъде излекуван. Лечебният процес е непознат за него и нищо друго, с изключение на съгласието, не зависи вече от него. Така и аз се объръщам за помощ към околната среда, готов да се доверя: „Извикайте в мен промяната .“

По принцип това ми е работата. И тя не е трудна, просто не трябва да се разпилявам в тези сфери, в които самият аз няма да получа резултати. Излишно е да се бъркам в система, в която има строги закони. Така или иначе няма да разбера нейните зъбчати колела. От мен се изисква само едно: да поискам и да предоставя на околната среда възможност да ме приведе в действие – така че моето зъбчато колело да се завърти както трябва. По-скоро, разумът и чувството у мен да съвпаднат с въртенето му, защото то самото се върти правилно. Аз само ще разкрия това, което е вече тук.

[56235]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава да се отмениш пред учителя?
Отговор: Това е анулиране по отношение на това, което ти обяснява учителят, посланието, което той ти предава. Може би би могъл да разкриеш посланието и сам в книгите, но той ти го предава в по-жива форма. Теоретично, можеш да учиш и без учител, но е изключително трудно. Въпреки всичко ще ти се наложи да пробудиш душата, която те предхожда в йерархията, но ако тя не е близо до теб в някакво материално въплъщение, ще е много по-трудно.
Учителят е цяла система, а не „човек“. Това е система, която ти предава методиката, учението, светлината, създава в теб трудности и проблеми, работи върху теб и върху твоите другари. Това е работата на наставника, който се грижи за групата и събужда в тях желания, духовни потребности. Той ги обърква и по този начин ги възбужда, така че бързо да ги доведе до решение. Но той не трябва да краде от свободата на избора им и да ги прави негови слепи почитатели или Хасидим – това е най-важното нещо.
Учителят трябва да се разкрие пред теб и да се прояви по такъв начин, че ти да не му бъдеш напълно подчинен и да изчезнеш пред него. Той трябва да ти остави място за собствените ти усилия, като те държи в постоянни съмнения относно себе си, в чувство на отблъскване, пренебрежение, тъмнина. В противен случай това ще бъде обикновено кланяне и тогава в теб няма да възникне необходимост от Твореца.
Учителят ти разкрива знанието, но не разкрива самия себе си, а показва точно обратното, за да ти даде възможност да се обърнеш към Твореца.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56322]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Творецът създава желанието за наслаждение противоположно на Себе си, на светлината, на свойството отдаване, затова то желае само да получава. А когато творението разкрива своята противоположност на Твореца и иска да стане като Него, отдаващо, то, то се издига все по-високо в свойството отдаване, което получава направо от Твореца. Но неговата централна точка остава скрита.

Желанието да получава, разкриващо се в Малхут на света на Безкрайността, абсолютно нищо не знае за себе си. С една дума, като младенец виждащ пред себе си нещо, което се случва и иска да участва в него, мислейки, че всичко каквото прави възрастния е хубаво. Ето така Малхут на света на Безкрайността извършва съкращаване на себе си, казвайки, че иска да бъде като Твореца и нищо повече! И светлината се съгласява, играе си с детето. Тя дава на Малхут всичките и необходими сили. Ти искаш екран – заповядай, ето ти на теб Галгалта, А”Б,СА”Г, М”А, БО”Н, света Некудим …

Първият път светлината, Творецът разкрива на творението неговата истинска същност – при разбиването на съдовете. Представете си с каква” жестокост” това е било направено! Но засега няма още творение, става дума само за материал на желанието за наслаждаване. И в това разбиване му се разкрива, доколко то е противоположно на светлината.

Но това все още не е неговото собствено разкриване, всичко това са действия на светлината, която разбива желанието и себе си заедно с него. Така започва да се създава системата на света Ацилут и световете БЕА, и се достига някакво съвършен но състояние, в което всичко е готово за раждането на човека.

Човек се ражда от особено съединение между Малхут и Бина. И когато възниква това уникално създание, основано на съединяванията по свойства на получаване и отдаване, то при него се появява възможността за собствено осъзнаване на действието, за постепенно постигане целта на творението. Това не е проста тема, за изразяването на която не достигат думи. Учението за Десетте Сфирот ни разказва за строежа на човека в много общи линии, без никакви подробности. Ние само знаем, че той възниква от средната третина на сфирата Тиферет от света на Ецира, но без да усетим духовните светове, това е невъзможно да се разбере по смисъл. То е все едно, да разказвате за някакво явление от този свят, с което никога не сте се сблъсквали.

И така, ражда се човек и започва да работи над цялата тази система, която е била създадена преди него – за системата, от която той се е появил, и благодарение на която се е родил. С онази система от светове, която е изтъкала това особено преплитане на силите за получаване и отдаване, за да остави за него свободата на избор – особеното създание наречено Човек. А след това, след като се разбива, разбитите души издигат молитва (МА”Н) и изгражда Малхут на Света Ацилут – в това се състои нашата вътрешна работа.

И ако искаме да се обединим и да станем като едно цяло, ”като един човек с едно сърце”, ние сме длъжни да се включим в тази Малхут и да я принудим да се издигне до Зеир Анпин на света Ацилут, за да се обединим с него. Ние трябва да работим в онези граници, на онези стъпала, където Творецът е играл с творението, което тогава нищо не е знаело и не е разбирало: В Малхут в света на Безкрайността и на всичките стъпала на световете, разпростиращи се оттам и надолу – до онзи момент, когато творението достигнало до собственото си усещане и осъзнаване.

Ние не можем да работим в областта на своите свойства, със своето собствено Аз – а само над своето включване във Висшия, в Твореца.

Тъй като нашият корен си остава скрит до самото крайно поправяне. Затова когато пробуждаме Малхут, ние винаги го правим с вяра над знанието: ние само се молим да се включим във Висшия, само да Му се уподобим, да се присъединим към Неговите действия. Това сливане се извършва също за сметка на висшия, както цялото спускане на световете отгоре на долу – така трябва да принудим висшия да ни издигне обратно отдолу нагоре.

Но през целия този път ние никога не се докосваме до своето истинско ‘’Аз” и не играем с него. Така, както не се докосваме до същността на Твореца, а само до неговото отношение към нас – точно така, ние не се докосваме до своята собствена същност, а само до нашето отношение към Него. Ние работим над цялата област от отношения между нас, освен тези двете крайните, последните точки над които за сега сме безсилни.

Когато завършим своето пълно включване един в друг, Малхут в Бина и Бина в Малхут, аз в Твореца, а Творецът в мен – тогава се случва особено съединение, което се нарича ”Рав паалим умекаб циел” и се достига Края на поправянето, ”Гмар Тикун”

От урока по „Учението за десетте Сфирот“, 02.10.2011

[56314]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→