Съществуват три степени на достигане на пълно сливане на човека с Твореца: обятие, целувка и сливане (соитие), които той достига с помощта на разкриващата се система от връзки.

Тези степени и символизират празниците в началото на Новата година: самата Нова Година(Рош Ашана) – е обятие отляво, а след нея обятие отдясно – светлината на Сукот, която нараства всеки ден. Чак до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот(Шмини Ацерет), в който се достига пълно сливане.

Казано е: “ Неговата лява ръка под моята глава, а дясната – ме прегръща“. След това произтича съединение, което се нарича „целувка“ – по-високо от табура, и след него на нивото Есодот – по-ниско от табура, в получаващите желания, когато вече има светлина Хасадим, за да притегли вътре в нея светлината Хохма заради отдаване.

Целият свят сега разкрива тези степени. И дори светът да не знае, какви етапи преминава, то той се намира в този процес. Отначало постепенно се разкриват греховете – лошото усещане, причина, принуждаваща да се разкрие злото, на нас ни е зле. Но още не знаем, защо ни е зле и никъде нищо не се получава.

След това настъпва следващия етап, когато започваме да разкриваме, че причината за тези неудачи е в това, че не сме съединени един с друг и не съответстваме на природата.

Обръщайки се към света в общо, към всички хора, Творецът остава в определено скриване, и вместо Себе си, отдаващия, предлага на хората в качеството си на свой представител – обкръжаващата ги природа, с която трябва да достигнем равновесие.

Вместо, да достигат любов към приятелите и да строят общия духовен съсъд за разкриване на светлината на сливането, хората просто разкриват необходимостта да се обединят, за да съответстват на този глобален и интегрален механизъм, който действа в природата и сега започва да навлиза и на човешко ниво.

Преди сме мислели, че то действа само на ниво нежива, растителна и животинска природа – като закон за съществуването на Вселената. Но себе си сме считали за нещо по-висше. Сега откриваме, че ние също се намираме вътре в този глобален механизъм, който се появява в нас и ни задължава също да се съединим между нас и с всички останали части на природата в едно, в единна система.

Получава се, че не само за тези, които осъзнато се стремят да достигнат разкриване на Твореца, но и за цялото човечество започват да се разкриват неговите „прегрешения“ – само в по – скрита форма. Всички хора трябва да достигнат поправяне – тоест съединение между себе си – всичките негови степени: „обятие“, „целувка“ и „сливане“, само в някаква друга форма.

Отначало произтичат такива явления, които ни се дават в качество на подготовка. А след това, както е казал Рамбам, започват по-малко да разкриват тайната на отдаването на “ жените, робите, децата, старците“ – тоест на всички тях, които не се отнасят към „мъжете“, способни на собствено преодоляване ( мъж, „гевер“ – произлиза от думата преодоляване, „итгабрут“).

Става въпрос за цялото човечество, което постепенно разкрива законите на висшата система. За сметка на това, всеки става способен да се присъедини към тези, които се отнасят към „мъжете“, които ще им обезпечат светлината на сливане с Твореца.

Поради това тези празници символизират достатъчно дълъг процес – не тези няколко дни, които продължават по календара. Всеки нов ден – е ново разкритие: отначало лявата линия, а следващите 5 дни – разкритие на дясната линия, и разпространение на светлината в 7 сфирот на Зеин Анпин до 8-я ден, веднага след свършването на Сукот, Шмини-Ацерет, които вече съответстват на Малхут – осмата сфира, следваща зад тях.

Всичко това символизира дълга, упорита работа и постепенно преминаване на степените на състояния.

От урока по статия на книгата „Шамати“, 06.10.2011

[56701]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо се казва, че системата е съвършена – ако аз липсвам в нея?

Отговор: Системата на световете, разпространяваща се от света на Безкрайността и до нашия свят – е съвършена, на нея не й достига само светлината. Тя се намира в малкото състояние (катнут) – както необходимия минимум за съществуване, напълнен само със светлината Хасадим.

Но ако получаваме желание да живеем, то трябва  да се включим в тази система. Ние сме последната част на тази система, Малхут. И в тази Малхут има само една точка – чрез която можем да влезем в системата и да донесем своето желание. Но не егоистическото желание на отделния човек – а желанието към съединение. Тоест това е желанието към отдаване.

Ако  внеса в Малхут желание за отдаване, т.е. с приятелите искаме да се съединим така, че да станем като един човек, тогава това желание ще стане като едно цяло – вече не е индивидуално желание на всеки, а наше общо желание. То се нарича „обществена молитва“ и се включва в Малхут.

В такъв случай, тя се превръща в 10-та сфира от всички сфирот. Пред нея са първите 9 сфирот – това са 5-те свята. А ние сме последната точка, Малхут на всички светове. Тук внасяме и нашето желание за съединение, т.е. към отдаване и така активизираме 9-те първи сфирот –  свойствата на отдаване. Те започват да ни влияят, съгласно нашия стремеж към нея, и да ни поправят.

Така последната сфира Малхут се превръща в желание за отдаване и пробужда към живота 9-те първи сфирот, всички висши светове, съединявайки се с тях в общо сливане в една система.

По такъв начин влизаме във висшата система и започваме да се запознаваме с нея. И тогава започваме реално да постигаме всичко, което четем в „Учението за Десетте Сфирот“: Атик, Арих Анпин, тяхното въздействие, Аба ве-Има, ЗО“Н, които се издигат и спускат, взаимодействието на различните части на духовните обекти, капките сълзене от върха на света (мазлин). Виждаме всички тези отношения между нашите духовни корени, опознаваме ги, и можем да ги управляваме, благодарение на знанието за тази система.

На мен всичко в нея ми става познато, сякаш виждам, че това е – магазин, а това – банка, това – съм аз, тук – моята работа, а това – моето семейство, тези – са мои близки, тези – далечни. Така започвам да опознавам новия свят, висшата система, и да напредвам в нея.

И сега кабалистичните книги, вместо „чудесно средство“ (сгула), стават за мен пряка инструкция. Както при покупката на перална машина, отварям инструкцията, и узнавам, как да я използвам. Точно така отварям „Учението за Десетте Сфирот“ и виждам, как да приведа в движение висшата система.

А може да минеш дори без книги, както е казано: „Душата на човека го учи“. И без всякакви книги, мога да започна практически да познавам тази система и все повече да се усъвършенствам в нея.

И всичко това – е право пред нас! Остава само една последна крачка.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56537]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Съвременната икономика се измерва с реални показатели и индекси. Ще има ли икономиката през  преходния период свой показател – индекс на поръчителство? И как да го измерваме?

Отговор: Също с пари. Тъй като ”парите” (кесеф) – това е покритие (кисуф), екран.

Въпрос: Кой ще определя този индекс?

Отговор: Единният управляващ орган, действащ съобразно потребностите и доколкото всички те са способни да се присъединят към него според подобието по свойства. Не е изключено, тази формула да може да се изведе дори сега. Защото ние не говорим за някакви отвлечени работи.

Като начало, трябва да намерим простички слова, да напишем няколко статии за това, какво представлява сегашната икономика, да разкажем за нейната история, за нейната база, на каква основа се изгражда взаимната връзка между хората.

Тъй като икономиката е израз на нашите връзки, на егоизма ни. Но заедно с това, в нея се проявяват симпатията и ненавистта, тя е свързана с политиката и с чувствата, с рекламата и лъжата на съвременния свят.

По такъв начин икономическата наука не е точна, доколкото в нея са включени човешките преживявания и връзките между хората.

Ако в нея не е било заложено нашето усещане, ако само отразяваше разходите и приходите, ние никога нямаше да се сблъскаме с кризата и нямаше да имаме никакви проблеми. Обаче както пише Баал а-Сулам в статията си ”Мир в Света”, ние не можем да измерваме с пари усилията, успеха, удовлетворението, човешките взаимоотношения. …

Да речем, че аз не желая да работя с някой човек дори за 1000 $ на ден, а с друг съм готов да работя и за 50$.

Ние не сме машини, и затова икономиката не е точна наука, а нещо промеждутъчно: измерваме каквото можем, но егоизмът честичко ни разваля ”железните” разчетите и ние нямаме сили да се справим с това.

Това е направено преднамерено, Творецът изначално ни е ”подложил крак”: Ние всички сме създадени различни и затова не можем да се оценяваме един друг по стандартни критерии. От тук са и проблемите с икономиката.

Кога ще можем да изградим ”идеалната” икономика? Кога ще се научим да измерваме желанията и страстите – всичките ъгълчета на вътрешния ни свят. Ето, че излиза така – днешният икономист без кабалиста е безсилен. Сам, само разваля нещата.

Ние трябва да покажем на хората, че може да се разработи нова система за измерване. И преди всичко ще ни помогнат серия от статии за икономиката като огледало на нашите взаимоотношения, в това число и чувствените. Тази психологическа подготовка ще ни позволи гладко да присъединим читателя към кабалата.

Неслучайно икономическата криза стана своего рода ”врата” към новия Свят. Именно тя най-пълно отразява картината на нашия свят, и в него ние ще усетим, какво не ни достига за да оживеем и да се спасим.

А не ни достига поръчителство. Какво е това? Поръчителството попълва между нас тъкмо онези фактори, които икономиката не може да вземе под внимание. Тях не можеш да ги измериш с пари, но ние отрано компенсираме тяхното разминаване. Да кажем, защо един трябва да получи килограм напълване, а друг – 500 грама, а третия 700 грама? Икономическата наука няма да даде отговор, но ние компенсираме нейните пропуски с помощта на духовните сили. Издигайки се над всичките ни желания, такива различни ние ги напълваме с много по- висок разчет, който ще стане ”визитка” на бъдещата икономика.

По такъв начин, към паричната икономика добавяме гематрическата икономика. Съгласно нея, ако човек влага толкова, колкото му позволяват свойствата, получени от Твореца, то той се намира с всички в една система, в края на поправянето. Искаш или не, но по друг начин няма да направиш правилния разчет. Ще усещаш кризата до самия край на поправянето, докато чувствената компенсация, базираща се на взаимното обединение не запълни без остатък всичките икономически разлики.

Единият ми съсед получава повече от мен, другият – по-малко, трети получава нещо друго. Гледайки ги аз ще трябва да компенсирам разликите със своето отношение. Така ще се допълват един друг с материалната икономика и икономиката на екраните, икономиката на интегралните взаимоотношения. Два разчета: материален и духовен – за мен те ще се слеят в едно и ще се компенсират един друг напълно на всичките 100%.

Ето защо именно икономическата криза ще се окаже за човечеството непоносима. И работата не е в насъщния – тук се проявява разликата между хората. То ни се представя във вид на противопоставянето на магнатите и нямащите, но всъщност тук се появява потребността от допълване, от примирие между хората. Ние търсим възможност да компенсираме своите вродени разлики, така че всеки да може да е равен на останалите. Ето какво ни разкрива икономическата криза.

От урока по статия от книгата” Шамати”, 02.10.2011

[56782]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Икономическата система е своего рода егоистически печат на онзи разчет, който правим в ”тялото” на душата, когато я приготвяме за духовно действие. В икономиката ние се ориентираме към максималната печалба, с минимални вложения и риск. Това са практически егоистически разчети. Всичко е явно.

Даже, ако формално егоизмът е туширан, то е само за да не можем да го характеризираме количествен, тъй като той се отнася към чувствата, към роднинските връзки, интересите на страната, народа и т.н. Но всъщност всичко може да бъде изчислено, и ако умеехме да правим това, то бихме се озовали в подготвена система, аналогична на онази, която действа в духовния свят.

Само там разчетът се води в ”тялото” на парцуфа, устремено към отдаване. Вземайки курс към отдаване, ти правиш точен разчет, както при идеалната икономика: колко съм длъжен да извлека от всяко едно желание, от всяка ситуация, от всеки фактор в даденото действие или маневра, за да получа максимална полза – разбира се, с безкористен характер.

Тук разчитаме на получаване, а там на отдаване, но разчетът си е разчет. Въпросът е в това, как да превключа от единия на другия. Да се обясни финалното състояние също не е лесно, но на него му е свойствена математическа точност. Сегашните икономически бедствия, всъщност разкриват чертите на нашия егоизъм, които не са ни достигали за най-точните разчети.

”Този го обичам”. ”Този го ненавиждам”. ”Този ми е противен”. ”Този е далечен за мен”. ”Този ми е приближен”. ”Този е по-важен в общата система”. ”Този е по-малко важен” …

Как да отчетем всичките тези параметри? И как всеки лично ще действа в съответствие с тях, ежесекундно обновявайки своите разчети? Това е то истинската икономика, която ще ни се наложи да въведем. С други думи, трябва да се запознаем с поправената, здрава система, в която егоизмът правилно работи, използвайки двете сили.

Днес икономическият комплекс се базира само на една егоистическа съставна, и затова без да знаем втората половина, ние не можем да я овладеем. Но когато към силите на получаване прибавим силите за отдаване, ще започнем по друг начин да взаимодействаме с обкръжаващите, уравновесявайки отдаването и получаването съобразно собственото стъпало и нивото на обществото. Това ще бъде истинския разчет.

Ще трябва да измерваме и отчитаме взаимните ни връзки – което днес не сме в състояние да направим. Ще трябва да вземаме под внимание всевъзможни връзки и положения между нас в мислите и в чувствата, в степента на нашата близост и  в ”коефициент за отдаване” – внасяйки всичко това в икономическия разчет в чисто математически характер.

Ако добавим към неговите параметри количествените изменения, отразяващи чувствата и състоянието на човечеството като цяло, ние ще получим надежден и неоспорим резултат. Такъв разчет се произвежда в главата на парцуфа: аз отчитам вътрешната и обкръжаваща светлина, решимот, ТАНТОТ, своите вътрешни и външни желания и методите на работа с тях… Това е то икономиката.

Само духовните разчети се въвеждат в желанието, а за това всичките числа са точни и достоверни. В желанието си аз мога да класифицирам фактори и мога да  им присвоявам значения, извличайки ги от ТАНТОТ. По същество книгите на кабалистите – това е икономика на вселената. Светлините – са парите, т.е. живота, а съсъдите са желанията, екраните ни позволяват да придобиваме напълване, печалба. Вътрешната печалба – е вътрешната светлина, бъдещата печалба – е обкръжаваща светлина. Ние правим взаимни услуги: например висшия отдава на нисшия в първи тип на гадлут. А в гадлут от втори тип, нисшият получава светлина от висшия, за да я предаде нататък …

Неслучайно основният удар от кризата премина през икономиката – тъй като за нас тя е най-важната. Не разрушаването на семействата, не краха във възпитанието, не екологията, а именно икономическите проблеми ни накараха сериозно да заговорим за кризата – и това съответства на духовния процес.

С времето ние ще изградим здрава икономика, ще започнем да я обновяваме в съответствие с духовната система и да налучкваме пътя към нея. Този преход ще бъде възможен само при условие, че внесем в разчет компонентата поръчителство, ако го измерим, притеглим, обозначим числено. Ние ще го отчитаме в борсовите разчети – тъй като без това не е възможно. Утрешният успех зависи от това, доколко компонента поръчителство ще нараства в икономическата ни формула.

От урока от книга ”Шамати”, 02.10.2011

[56665]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестника ”Народ”: Да вземем за пример Земното кълбо. В течение на периоди на страшни схватки на две сили, заключени в Земното кълбо – позитивна и негативна – охлаждащата сила победила силата на слабия пламък, охладила тънката обвивка около кълбото и се укрепила там. Но не утихнала борбата на силите и по някое време отново взела връх силата на слабия пламък.

И отново започнал период на битки, докато, в крайна сметка, охлаждащата сила отново не победила силата на огъня. И повторно охладила твърдата и студена обвивка около Земното кълбо. Но този път тя била по-дебела и устойчива на изригването на течности от недрата на кълбото и силите й били достатъчни за дълго време.

И все пак, в края на краищата, течностите отново придобили сила и изригнали от недрата на кълбото и разбили обвивката на парчета и отново се разрушило всичко и кълбото станало течно. Така се сменяли един след друг периодите.

И всеки път, когато охлаждащата сила удържала върха, извоюваната от нея обвивка ставала все по-дебела, докато в края на краищата, позитивните сили удържали върха над негативните и достигнали до пълна хармония: течностите заели мястото си в дълбините на земята, а студената обвивка намерила около тях окончателната си дебелина – и тогава от нея станало възможно образуването на органичния живот.

Тези противоположни сили могат да се наблюдават на всички нива на природата. И главното е, че посредством войните между тях, са достигнали до равновесие. В това е цялата работа. Където и да се срещнат тези сили, те се сражават една с друга. Но само отвън изглежда като борба, а вътре е помирение.

Помирявайки се, те всеки път създават по-развити форми. Отначало, по пътя на противоборството, тези сили се свързват една с друга и произвеждат атоми, молекули, съединения, всевъзможни видове нежива материя във Вселената. Затова тези две сили, позитивната и негативната, се обединяват вече за създаване на живот, започвайки от примитивното ниво до висшето. По такъв начин, тяхната война съвсем не е война, а връзка. Но можем да я разгледаме единствено в рамките на тази дълбочина, до която прониква погледът ни.

И затова днес можем да потънем в противопоставянето на тези сили, действащи в човешкото общество и да разпалим война по света. Обаче има и друга възможност: да разберем, че противоборстващите сили са призвани, в крайна сметка, да се помирят помежду си. И този път нека да направим това предварително, да не се обременяваме с кръвопролития, които в крайна сметка ще ни покажат самото място на обединение. Можем да направим всичко това своевременно.

Обаче тук няма да помогнат преразпределението на парите и ресурсите от богатите към бедните. Справедливото разпределение за всеки е справедливо по своему и затова води към война и силово съперничество. Така че хайде да разберем какъв ще бъде следващият етап от развитието, каква форма ще приеме общото ни единство. Създавайки го предварително, сега вече ще избегнем войната, която пламти на пътя. Ще ”прескочим” над нея, за да се окажем веднага на добър етап на единението.

От урока по вестника ”Народ”, 20.09.2011

[55196]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Светлината е създала точката на желанието ”от нищото” – единственото творение. А в кръг около това творение трябвало да построи система, в която тази точка би могла да достигне нивото на светлината, която я е създала – да достигне до нея с пълно разбиране и осъзнато усещане.

Всичко това трябвало да бъде подсигурено на тази точка и да и се остави само едно: свобода на избора в нейното развитие. Но трябвало да и се предоставят и всичките необходими средства, свойства и предпоставки.

Излиза, че трябва да се прекара мост между светлината и тази точка на тъмнината, който да стане система, прекарваща път на светлината, и позволяваща и, да се смали до нивото на тази малка черна точка, излязла от нищото.

А самата тази тъмна точка, обратна на светлината, е длъжна да събере в себе си всевъзможни форми, съществуващи на този мост между нея и светлината. И когато тя ги усвои всичките, в качеството на вътрешна подготовка, които се наричат информационни гени (решимот), то ще се озове на другия край на системите на Света. И сега под влиянието на собственото пробуждане, възникващи вътре в нея, тя ще започне да се издига по тези стъпала на света и сама да опознава светлината.

Всичките средства идват отгоре: информационните гени, светлината, силата, желанията, състоянията. Всичко освен едно – тя винаги има свобода на избора: да я използва за подем или не. И това е основното!

Както в примера с гостенина и стопанина. Гостът не е виновен за това, че е гладен и има апетит. Той не е виновен и за това, че е беден! Вината не е негова, че има стопанин, могъщ и щедър по сърце, който знае за всичките желания на гостенина, за неговия апетит и вкус и му е приготвил точно това подхождащо му напълване, по количество и качество.

Нищо не уронва престижа на гостенина. Ако той умее да се държи достойно, а не да се нахвърля върху храната, то всичките му недостатъци се превръщат в заслуги, всичката слабост се превръща в мъжество, а всичките му преживявания и жалби – се превръщат в благословение и  святост.

От урока по Въведение в наука кабала, 06.10.2011

[56692]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Душите, включени в Малхут на света Ацилут, я пробуждат с молбите си да им предаде светлината, възвръщаща към източника. И така всяка душа строи себе си.

Когато душите ни се издигат в Малхут на света Ацилут и се присъединяват към нея, разкриват там цялата завършена система. За всеки от нас е относително как Малхут ще ни се представи като бедна и мизерна – такава я виждаме.

Но когато се включваме в нея и в степента, в която искаме да й отдаваме, достигаме това отдаване и откриваме, че там присъстват всички души – всички мои другари и родственици, въобще целият свят се намира там! А аз щом пристигнах тук и установих връзка с тях, за да започнем да работим взаимно.

Както е казано: ”Всеки съди според степента на своята непоправеност”, и непоправената система съществува само относно непоправения човек, който я постига. Само му се струва, че този свят съществува населен от множество хора, които трябва да поправи.

Но трябва да поправи само и единствено себе си. И тогава всичко останало, което вижда около себе си, ще стане система на неговата душа и нищо повече.

От урок по ”Въведение в науката кабала”(Птиха), 06.10.2011

[56689]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Защо изведнъж искам да вляза в някаква нова система?

Отговор: Нямаш избор. Действаме като роби на желанието си.

Или в мен се появява желание да вляза в системата, която скрито започва да ме примамва и да пробужда в мен въпросите: ”Защо живея? Какъв е смисълът на моя живот?”. Или питам: ”Защо ми е такъв живот?”, защото не ми достигат пари, да свържа двата края. А може би ме гризе завистта, понеже тревата на съседа е по-зелена.

Не е важно какво е страданието – то издига човека. Така сме устроени. А ако в нас не са се пробуждали тези желания, изискващи напълването си, разбира се, никога не бихме напреднали. Свободата на нашия избор не е в избора на самите желания, а в това, как ги използваме. И когато вече попадаме под властта на двете сили, получаването и отдаването, то можем да ги изберем и използваме така или иначе. Но не избирам самото желание.

Докато в нас не започва да действа някакво желание, ние сме безжизнени роботи и не се помръдваме от мястото си. Без желание сякаш съм безжизнена кукла без батерия отвътре.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 04.10.2011

[56540]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Творецът е създал творение за това, за да го дари с цялото добро – а това означава да ни даде възможност да отдаваме и да обичаме. Това ще означава, че Tой ни напълва с всички наслаждения.

Да насладиш творението – не значи всячески да удовлетворяваш неговите егоистични желания. Но това, че моето желание се изменя от егоистическо на отдаващо, ми открива възможността за отдаване, която става мое наслаждение. И то се нарича да се напълниш с наслажденията на Твореца – светлината, която запълва цялото мироздание.

Нашето отношение към новото творение, на пътя, на който стоим, е подобно на встъпване в някакъв привилегирован клуб, където е разрешен входа само за хора, притежаващи особени, изтъкнати качества, и по специална покана. За да влезеш там, е необходимо да получиш разрешение, пропуск, а затова, трябва по-рано да изучиш системата на отношения, която съществува между неговите членове.

В този „клуб“ има по-важни участници и по-малко важни, намиращи се във всевъзможни отношения един с друг: родствени, приятелски, делови, тоест съединени с всички видове връзки. И ако ти, установил контакт с всеки и включвайки се в тази връзка между всички, правилно се съчетаваш с цялата тази система и знаеш, как да я приведеш в действие, то можеш да извлечеш от нея полза.

Така работи системата на световете – духовната връзка, в която ние влизаме. Необходимо ми е да знам, какви отношения съществуват между всички нейни елементи. Това означава, че трябва да изуча нейния постоянен строеж, който се нарича ВА“К (малко състояние).

И освен това, трябва да зная, как да приведа в действие своята молба (МА“Н), как тя ще реагира на моето влизане  и въздействие с нея. И тогава виждам, как в нея започва движение: как се повдига сфира  Даат към ИШСУ“Т и Аба ве-Има, как оттук излизат Хасадим и Гвурот, предизвиквайки следващ подем и т.н.

Тоест виждам, какво произтича, благодарение на моето влизане, моето присъединяване към тази система, от добавянето към нея на моето желание. Защото без него, системата се намира в своето постоянно, застинало състояние на „очакване“ (катнут). Но добавяйки към нея своето желание, аз я пробуждам, и тя незабавно започва да реагира!

Това трябва да научим в науката кабала по-рано, докато влезем във висшата система. Учението формира в нас особени свойства и ни приближава към влизането във висшата система. Със силата на желанието си да позная системата, пробуждам от нея въздействие върху себе си, и оттам до мен достигат някакви флуиди, потоци енергия, които ме приближават там.

Защото  искам да попадна там! Както е казано: „Аз към моя Любим, и към мен е Неговата страст“ – нарича се месец ЕЛУЛ ( заглавните букви на думите „аз към Любимия, а Любимия към мен), подготовка за влизането във висшата система. А когато накрая влизам тук, това се нарича ново начало – празнуването на Нова година(Рош Ашана).

Из урока по статията от книгата ”Шамати”, 04.10.2011

[56436]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако желаем да взаимодействаме по между си по същите закони, по които действа висшата система – това и ще бъде практическа кабала. Защото ще поискаме да разкрием помежду ни тези връзки, които съществуват в духовния свят.

Духовният свят – това е постоянна структура, като нежив, невключен двигател, който пускам със своето желание. Веднага, след като моето желание пропадне, двигателят отново угасва. А в зависимост от това, колко внасям в него от своето „гориво“, в каква форма влияя на него – така и ще работи, пробуждам и привеждам в движение цялата тази система. По такъв начин, чрез тази система  напълвам всички.

Подготовката за влизане в системата, което се нарича начало на Новата година, се състои в това, че човек с всички сили се опитва да усети величайшата ценност отдаване. Чрез групата, разпространението той се старае да предизвика върху себе си въздействие отвън, което ще го измени и ще го приближи към отдаване – както е казано: „От любов към хората – към любов към Твореца“.

Благодарение на своето добро отношение към хората и доброто влияние върху тях, тоест опитите да ги приближиш към Твореца и самият да се приближи заедно с тях, той се удостоява от Твореца със светлината, възвръщаща към източника. По такъв начин, встъпва в този особен, привилегирован „клуб“ и започва да се запознава с тях, чрез усещането на преминаващата през него светлина на живота.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56430]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→