Целият проблем е в подхода. Ако се опитвам да поправя тази криза, използвайки старите си методи, търсейки решения и опитвайки се да поправя икономическата система, която съм изградил, това се нарича Амалек (най-голямото, най-жестоко желание за получаване в нас) – нашият основен враг.

Но трябва да осъзная, че това разкриване идва при мен от природата. Нищо не може да се направи, като използваме старите методи, тъй като тази промяна се случва вътре в човешката природа. Промяната не е във всеки от нас по отделно, а в нашите отношения, във връзките между хората. Не съм искал това да се случва, но то се случи.

Трябва да започнем да виждаме това и да разберем, че всеки от нас е егоист и ще си остане такъв. В същото време, връзката между нас е станала по-силна и е различна от преди. Няма да мога да изградя тази връзка според изискванията на моето его.

А ние сме като твърди топчета вътре в една система и всяко топче е егоист. Обаче връзките между нас вече не са егоистични. Не са такива, каквито сме ги построили в старата икономическа система, която е била директен отпечатък  на старото ни его, точна демонстрация на егоистичните връзки.

Но днес се разкрива различен вид връзка и затова не можем да контролираме мрежата, която сме изградили. Това се нарича разкриване на Твореца и ние не се отнасяме правилно към него. Не разбираме, че трябва да се включим в новата природа.

Ние сме егоисти, но връзките между нас не са егоистични; те се променят. Трябва да бъдем по-чувствителни към тези промени и винаги да се приспособяваме към тях, да се съгласяваме с тази нова връзка. Правейки това, „ще заличим спомена за Амалек“, нашият най-лош враг.

По този начин премахваме нашето безразличие, пренебрежение и безгрижие. Превъзмогваме безгрижното си отношение към промените и започваме да изследваме какво се случва тук. Тогава ще имаме нужда от мъдростта на кабала, защото иначе не можем да вложим всички сили, които имаме, всички учени и всички средства в света в анализ и пак няма да направим и едно правилно заключение.

Това е защото бихме останали като непроницаеми топчета – всеки вътре в стария си егоизъм. Сега трябва да получим инструкцията (думата „Тора“ идва от думата „Ораа“  – инструкция), която ще ни научи как да действаме правилно, за да извършваме такива действия тук долу и това ще даде тласък на промени горе.

Самият Творец разкрива тази мрежа, новата връзка между нас. За нас обаче това означава криза, защото сме изградили определена система, а Той отпечатва различна върху нея.

Няма какво да правим с тази нова система. Можем само да променим себе си според тази новоразкрита система, да настроим тези топчета към новата връзка между нас. Това означава, че трябва да издигна молитва, тоест трябва да помоля за промяна в мен, за нещо, което липсва в мен, което ми пречи да се свържа с тази нова мрежа правилно.

Тази нова мрежа ще продължи да се разкрива все повече и повече; този облак ще продължи да се спуска по-ниско и по-ниско. Нашата работа е да се опитаме да разпознаем тази мрежа и да пожелаем да се настроим към нея с практически действия. Така ще призовем влияние свише, което ще реализира това вътре в нас.

Промяната няма да бъде в системата, а в нас. Ние ще се променим в съответствие с нея.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54349]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Не е важно дали разбирам правилно какво чета в книгата или колко съм объркан – зачита се моето желание да разбера! Човек напредва благодарение на влиянието, което получава от висшата система, докато учи, чува за нея, желае да бъде включен в нея, извършва всякакъв вид действия към нея и работи с обкръжението си и по разпространението.

Постепенно започва да усеща тази система отдалече: започва да разграничава, че тя е Аба ве Има, вътрешни и външни части, и светлината хасадим (милосърдие) или гвурот, които му влияят според това, доколко той е включен в системата.

Това е цял свят и е невъзможно да се обясни на някого, който не живее в него. Както е невъзможно накратко да обясниш на същество от друга планета това, което се случва в този свят. То самото трябва да бъде в него, да получи нашите инструменти, чувства, интелект и вкусове. Ако приеме нашия живот, тогава след известно време то също ще поеме всякакъв сорт впечатления от обкръжаващото го общество и ще разбере какво се случва в този свят.

Не е възможно да разберем нищо чрез думи. Всичко трябва да премине през теб и да остави вътрешни впечатления в теб. Тогава ще разбереш, както казват „едното вътре в другото“.

Ние също сме така. Пробуждайки обкръжаващата светлината върху себе си с нашето желание да влезем в тази система, започваме да усещаме какво е пред нас: че цялата система е основана на любов и отдаване.

„Аз за моя Любим“ – в крайна сметка, се стремя към отдаване чрез тази система, изградена от мои приятели. „И моят Любим за мен“ – защото тогава ще започна да чувствам как Той ме променя с помощта на обкръжаващата светлина от същата система, в която желая да вляза. И така се случва моето поправяне.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - Няма коментари→

Общата тенденция на желанието за наслаждение е все по-голямо съединение, но сега ще трябва сами да го реализираме. Разликата е много голяма в сравнение с цялото предишно развитие . Това се вижда дори в развитието на съвременната наука, която разкрива в наши дни, че в природата съществува скорост по-висока от скоростта на светлината.

Рамбам още през 12 век написа, че целият свят съществува под скоростта на светлината. Но Рамбам е бил кабалист, а кабалистите са могли да разкрият това още преди хиляди години. Но как обикновеният човек може да открие скорост по-висока от скоростта на светлината – нали не се намира в духовния свят?

Работата е в това, че желанието за наслаждение става толкова тясно преплетено и подобно на духовното и с такава сила ни задължава да се съединим, че ние започваме да разкриваме гранични явления – на границата между нашия свят и духовния. Това се случва вътре в нас – защото всички разкрития се случват вътре в мен, там се намира целия свят. И затова учените откриват такива явления, които са абсолютно неестествени, несвойствени за нашия свят и не съответстват на материалните закони.

Същото се случва с всички останали проблеми, които ни се разкриват сега в света. Ние откриваме вече духовните закони, но не искаме да ги признаем, защото тези закони са ни противоположни! Затова не искаме да ги спазваме и да ги изпълняваме, поради което и възниква такава криза.

Това е криза на възприятието! Разкрива ни се нова закономерност, но ние не я искаме – искаме да играем така, както и по-рано – на нашите си игри! Вече сме установили такива правила на играта и изведнъж – разкрива се нещо ново, но ние не го искаме. И така ще се противим, докато не получим достатъчно удари, за да се съгласим и да поискаме.

От урока по статия на книгата „Шамати“, 10.10.2011

[57207]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Не можем по никакъв начин да се оценим един друг, защото няма истински критерии за сравнение. Да предположим, че произвеждаш 50 продукта на ден, а аз само 30. В следствие твоята заплата е по-висока от моята и аз, чувствайки безпомощност, съм ти ядосан, защото оценявам нас двамата по един и същ критерий. По настояще ние двамата преценяваме нещата по този начин.

Трябва да разберем, че всеки човек има своя собствена точка на душата и нямаме право да съдим другите. Само трябва да си помагаме, така че всеки един да реализира себе си по най-добрия начин. Освен това, няма никакъв друг начин, отношение или стандарт, който определя правилната взаимна връзка. Мога само да оценявам себе си и останалите в отдаване. Никога не ще бъдем равни и прави в получаване. Дори ако чувстваме, че „работим добре заедно”, другите ще започнат да гледат на нас с подозрение.

Светът никога няма да стане добър според законите на егоизма. Оставете надеждата, че може да постигнете нещо справедливо чрез получаване. Дори най-добрият човешки разчет няма да задоволи останалите.

Затова не трябва да се сравняваме по сила, успех, менталност, усещане, семейство, образование. Нека просто пренебрегнем това. Светът трябва да разбере, че ако изискваме хората да дават или да получават нещо, то никога не ще създадем нещо стабилно и продължително. Всяка една теория ще бъде опровергана.

Затова трябва да преминем към отдаване.

От урока по статията „Мир в света”, 06.10.2011

[56709]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Не разбирам хората, които излизат по улиците и изискват нещо да им бъде дадено. Защо да го заслужават? Ако те бяха мои деца, то нещата биха били различни. Но аз не съм ги родил, за какво тогава трябва да се грижа за тях?

Даже и да съм магнат, какво от това? Аз съм си изкарал парите, а ти защо идваш при мен? Какво несправедливо има тук? Какво нелегално има? Защо искаш нещо от мен? Защо трябва да се чувствам засрамен от заработеното, от общественото си положение?

Например, един атлет, който тренира 20 години вдигане на тежести, сега има мускули като на Арнолд Шварценегер и се гордее с това. Изведнъж при него идват някакви демонстранти и искат от него „да свали” няколко мускула от себе си. Как ще реагира той?

Ако един магнат работи усилено и получава много пари, той също има свои собствени „мускули”, които са отразени в неговата банкова сметка. Какво право имаш да се докосваш до тях?

Още един пример: един музикант свири от години по 15 часа на ден. Трябва ли да се откаже от постигнатото заради теб?

Защо гледаме на богатия по различен начин? Той не е ли работил толкова, колкото и атлетът или музикантът? А какво значение има, ако той е припечелил в резултат на усилията на бащата си? Ако мислите, че има социална несправедливост – променете обществото, направете нещо. Но е напълно погрешно да излезете и да искате нещо. А освен това, ако сломите магната, вие ще разрушите обществото. Кой ще даде работа на хората? Кой ще им осигури живота?

Докато светът е егоистичен, не можем да го променим към добро. Видяхме какво се случи в Русия. Вместо да поправяме нещата, ще създадем още по-голяма лъжа и нови пътища за крадене. В едно егоистично общество всяка организация и всеки един действа в зависимост от своите собствени интереси и тук нищо не можем да направим. Не можем да изградим по-справедливо общество, отколкото настоящето, основаващо се на базата на същите желания, на същото егоистично „гориво”.

Няма друг избор освен да променим двигателя.

От урока по вестника „Народ”, 28.09.2011

[56036]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Всичко започва с това, че създаденото от Твореца желание се разбива и става егоистично, разделено на части, отделени една от друга. Ние започваме да усещаме себе си, съществуващи вътре в егоизма – всеки сам за себе си.

Така се развиваме, от абсолютната нула, преминавайки през неживия, растителен и животински стадий – такива степени, при които се развиваме инстинктивно. И накрая достигаме до четвъртата степен на развитие на желанието, при която маймуните вече се развиват осъзнато. Светът започна да навлиза вече в този етап на развитие.

Всъщност, това навлизане е започнало доста отдавна – още от първия човек, Адам Ришон и от древния Вавилон, а след това се е развивало стъпка по стъпка, правейки най-голям скок по времето на Ари. През цялото това време желанието ни все повече се е съединявало и за сметка на това съединение са възникнали по-сложни, нови създания и форми: неживите, растителните и животинските. Плюс се е съединил с минус, започнали са взаимно да си влияят един на друг, произвеждайки от амебата до различните животни.

Колкото повече отделните части са ставали по-свързани една с друга и по-взаимодействащи си, толкова по-напред е вървяло развитието. Но при първите степени това съединение се е извършвало инстинктивно, под натиска на природата, която движела еволюцията все по-напред. И така еволюцията достигнала до човешката степен, където също започнало някакво обединение на обществените образования: семемйства, племена, след това градове, страни, а днес целият свят започна да се обединява. Тоест проследява се явна тенденция към обединение.

Съгласно това, егоистичното желание във всеки човек ставало все по-сложно и преплетено.Отначало то се състояло от множество различни желания, но след това тези различни желания все повече се съединявали и прониквали едно в друго. Над класическата наука с нейните разделения на области, възниква синергетиката, обединяваща различни области една с друга. Така всички закони на физиката, химията, биологията се съединяват и постепенно довеждат до единна картина на природата.

И вътре, във всеки от нас, мислите и желанията все повече се преплитат и включват една в друга, благодарение на което ние опознаваме света все по-дълбоко. А всъщност, този свят не съществува – ние се намираме в океан от светлина! Но колкото повече се усложнява желанието ми за наслаждение – все по-силно усещам разкриващия се пред мен свят, сякаш него го има! Сякаш ги има всички тези обкръжаващи ме хора, а в действителност те са части от моето собствено желание. Те само сега ми се струват като отделени, но когато се съединим, то ще станем като „един човек с едно сърце“.

Затова цялата тенденция на природата: и обкръжаващата и вътрешната, в човека и неговото разбиране, е насочена все повече към съединение на разбитото желание да се наслади. Ние се намираме непрекъснато в този процес на съединение, но едва днес достигнахме до такъв период, когато този стремеж трябва да бъде осъзнат, разбираем за нас. Природата ни задължава, влизайки в четвъртия последен стадий на развитие, да узнаем нейната тенденция и да и подръжаваме, за да можем да я следваме, да я оправдаем и да се съгласим с нея.

Не можем вече да се развиваме чисто инстинктивно, както по-рано, когато природата е развивала в нас егоистичното желание и с това ни е тласкала към различни действия – изпращала ни е да откриваме Америка и ни е вдъхновявала за различни действия. И основавайки се на своето желание ние сме изобретявали и строили.

Но днес вече не е така. Днес ти имаш избор: искаш ли да го направиш или не, дали ти се струва важно или не? А ако не ти се струва важно, то природата започва да те учи по всякакви обходни пътища, а не по преки, за да не ти отнеме свободата на избора. Като дете, което не иска да слуша родителите си и те са принудени да прилагат хитрост и да му създават неприятности, за да достигне само до тях и да започне да ги моли. Така природата си играе с нас, като с дете, за да не го лиши от самостоятелно осъзнаване, разбиране, съгласие.

Тоест природата оказва натиск върху нас, подтиквайки ни напред и показвайки ни посоката – но не ни задължава да вървим. Природата е най-хитрия политик от който можем да се поучим!

От урока по статия на книгата „Шамати“, 10.10.2011

[57087]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Много хора по света пропагандират за сплотяване и грижа за ближния. Как да се обединим с тях?

Отговор: С тях не се обединяваме. Има немалко „прекрасни души“, които доброволно работят в болниците, помагат на нуждаещите се, участват в дейности на благотворителни организации и фондове. Помагат на хората и е много хубаво. Както пише Баал а-Сулам и както потвърждават социологическите изследвания, до 10% от човечеството е проникнато от алтруистически желания.

Но днес за първи път в историята е настъпил преломен момент, и човекът трябва да се обучава по законите на този свят, в който встъпва. Защото нашата задача не е поредното егоистично подслаждане, не е подаръци за бедните, не е козметично преразпределение на ресурсите  в полза на нямащите.

Не, човечеството стои на прага на качествено ново измерение, в което сме длъжни да достигнем към глобално, интегрално единство. Природата вече ни подчертава какво има пред нас, сякаш говори: „Така трябва да изглеждате – органично свързани, както един човек с едно сърце, подобно на всички останали мои части. Достатъчно се разраства в мен раково образуване“.

Никой, освен нас, не разбира същността на произтичащото. И затова трябва да учим хората, ние – просветителската организация, обучаваща по законите на глобалния свят.

Взаимовръзката се проявява повсеместно, няма да се разединим, дори да поискаме. Единствената възможност да се скъса нашата връзка е  война, но и тя няма да помогне, защото вътрешните връзки никъде не изчезват. Войната бързо ще свърши, и отново ще бъдем принудени да продължим обединението, само че в по-тежки условия.

Днес кризата разрушава всички сфери на човешката дейност. И в това състояние трябва да видим трамплин, точка за скок към следващата степен. Еволюцията на природата ни задължава да преминем към нов етап.

Каква ще бъде нашата полза? Ние ще спечелим тази нова система. Работейки заедно над взаимното обединение, постигаме вътрешната сила на природата, нейния вътрешен механизъм – и се изкачваме на новата степен на битието. Преди всичко, се избавяме от днешните беди и проблеми, и освен тях, достигаме следващото измерение.

Друг изход няма, към това ни задължава природата. И затова не раздаваме подаръци на празници, оставяйки го на други организации, и се занимаваме само с новото, интегрално възпитание. Точно така, както яслите и училищата подготвят децата за живота в нашия свят, сега трябва да подготвим цялото човечество за живота в света, който се е открил пред нас, и в който всички са обединени в глобална взаимовръзка.

Висшата, единна, интегрална система се приближава към нашата, човешката система, разрушена от егоизъм, и ако се сблъскат, ще се случи ужасен взрив.

От урока по статия „Една заповед“, 07.10.2011

[56861]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Как да обясним на масите нашия поглед за кризата и за справедливо разпределение? Защото  за тях това е нещо утопично.

Отговор: Няма да ни се наложи да чакаме много. Хората, разбиращи от икономика и водещите в международно отношение, изпитват дълбока тревога от произтичащото. Виждайки, какво става, те вътрешно треперят. Ако обикновеният човек се окаже в такова състояние, то би изменило хода на неговите мисли.

Приближаваме се към безизходно положение. Две кризи – икономическа и екологична – ни подгонват в капан. Висшето управление изобщо не ни оставя свобода на избор. Страданията довеждат човека с точка в сърцето до науката кабала, и само тогава той започва да избира. От друга страна масите постоянно ги движат беди.

Затова цялата работа е в теб. Само когато започнеш да реализираш това, което ти е възложено, бедите ще отстъпят и ще започнем да преминаваме към равновесие с Природата. Тогава и екологията ще ти поднесе приятни сюрпризи – нали ще разкриеш в Природата нови сили.

Разбира се, искаме да ускорим процеса. И  съм настроен оптимистично, защото ден след ден наблюдавам, как специалистите по икономика и финанси, а също и учени все по-грамотно описват ситуацията.

Изоставаме от темповете на развитие именно ние – тези, които са длъжни да разпространяват по света вестта за единство. И нашето изоставане е много голямо. Само това ме плаши.

От урока по статия „Мир в света“, 06.10.2011

[56785]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Целта на целия процес, през който преминаваме, е разкриването на Твореца. Разкриваме Го по Неговите действия върху нас. За тази цел Творецът създава система, закони, според които тя съществува и действа, и човека вътре в тази система.

Тогава Той задвижва човека и системата. Човек трябва да се вслушва във влиянието на Твореца, какво се случва вътре в него и отвън, защото всичко това са действия на Твореца. Както е казано: „Няма никой освен Него“.

Ако човек е съгласен, че всичко идва свише, от Твореца, той става чувствителен към всичко, което се случва вътре и около него, към начина, по който то му влияе. Така човек се опитва да разбере какво Творецът иска да му разкрие.

Анализирайки всякакви видове действия: добри и лоши, близки или далечни за него, такива, които той възприема като добри или лоши, човек започва да разчита плана на Твореца относно него. И когато разкрие огромната пропаст между него и Твореца, противоположността на мислите им, започва да разкрива двете крайности, едната обратна на другата.

От една страна, той чувства, че иска да действа според своята собствена природа. Но тъй като вече е разкрил, че е по-добре да следва противоположната природа, разбира, че трябва да действа различно. По такъв начин разкрива злото в себе си, злите мисли.

Но той се радва за това! В крайна сметка, колкото повече грехове разкрива в себе си, колкото повече усилия полага да ги разкрие, толкова по-близо ще стигне до истинска молитва, тоест до молбата да ги поправи. Молбата за поправяне се нарича „изкупление“.

Злите мисли не трябва да изчезват, а трябва да бъдат „подсладени“. Тоест трябва да добием ново намерение върху нашите егоистични желания, които се обръщат в отдаване.

Разкриването на греховете и престъпленията с помощта на голямата светлина, светлината хохма (мъдрост), която свети върху човека и го изправя пред факта, колко лош и противоположен на Твореца е той. Тогава според това усилие, той може да достигне поправяне.

Всички поправяния, както и всички наши грехове, са работа на Твореца. Накрая всички грехове и техните поправяния, цялата светлина, която привличаме, за да разкрием злото и да го поправим, светлината на сливането, са само за да доставим удоволствие на Твореца. Оказва се, че разкривайки греховете и тяхното изкупление, човек достига обятията на Твореца и сливане с Него.

От урок по статия по книгата „Шамати“, 06.10.2011

[56705]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

В работата над обкръжението има два подхода: обучение и възпитание.

Обучавайки човека, му разказваме за ”кръглия”, взаимосвързан свят, който трябва да пребивава в равновесие с природата, за мрежата, свързваща нашето общество, в което всички сме длъжни да се включим. Обясняваме какво е това глобален, интегрален свят и в какво се състои кризата, разгръщаща се между нас и общата мрежа. Учим хората на тази наука – за всеки в рамките на способностите му, в подходяща за него форма. Говорим за природата, за нейните закони и това се нарича образование.

Второто съставящо глобалното просвещение е възпитанието. В неговите рамки привличаме хората към дейност в групите, в различните социални системи. Обясняваме как правилно да уредим връзката, привличаме психолози, провеждаме колективни мероприятия. Тук също е необходимо учене, но главното е именно практическата част. Човекът трябва да възприема, да усвоява, вътрешно да откликва на различните форми на отдаване и обединение, демонстрирани по телевизията и  радиото, по вестниците и др.

А по-нататък, благодарение на всички тези усилия на обществото, към нас приближава светлината, възвръщаща към Източника и ни променя помалко. Двойното въздействие на обучението и възпитанието активира силата на масите – особеният ефект на ”множеството”, както е казано: ”В многочислеността на народа е величието на царя” (Мишлей). Това не просто е множество, това е болшинство, в което се разкрива по-високо измерение.

В самота без другарите, със своята точка в сърцето, ти си нула. Така до никъде няма да стигнеш. Но ако заедно прилагате усилия на духовния път, то, независимо колко нищожни биха били те, ще достигнете до успеха, благодарение на ефекта на масите. Ако човечеството би се включило в тази работа, промените биха последвали незабавно, още на следващия ден.

От урок по статия ”Мир в света”, 06.10.2011

[56787]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→