Вътрешната ни работа започва със стремежа към излизане от самия себе си, към съединяване. А резултатът от съединяването се измерва с това, доколко то противоречи на желанието ни, какви сили пречат на съединяването и се борят против него.

Точно тези съпротивляващи се сили ни оказват помощ от противоположното, за да покажат на човек къде още трябва да приложи усилия, за да се поправи.

И така той напредва още и още. Опитва се да се обедини с ближния и да отдава – и всеки път получава отблъскване и поправяне на посоката, трудности, ожесточаване на сърцето, осъзнаване на грешките. Но повтаряйки се всеки път, това постепенно се натрупва ”грош след грош – в една голяма сметка” и един път идва ”разплатата”, т.е. действително му се разкрива силата на отдаване, силата на вярата.

И главното тук е да не се отчайваме! Защото започваме този път съвършено егоистично (ло лишма) и мислим само за това, как да спечелим и то на едро. Въобще никак не свързваме това с другите хора и не чувстваме какво е това ”ближен”.

Това засега са същите тези действия, които съществуват у новороденото, което въобще не разбира какво прави и не усеща какво правят с него. Но с течение на времето то започва по малко да усеща, да чува и да вижда нещо, някак си да реагира и така расте! Точно така и ние растем в духовното! Само трябва да полагаме усилия във всеки един миг от живота си, както и детето, което по естествен път е подтиквано от природата да расте.

И в крайна сметка, от човека не се изисква повече от това, което е способен да даде. Главното е да се опитва! Главното е да желае отдаването, макар и колкото и да е, и както ти искаш. И разбира се, че този стремеж не е към настоящето отдаване, но не е важно! Главното е да искаш и от тези усилия се ражда дълбокото желание. Също като дете, което иска да е възрастен, и благодарение на усилията си да стане голямо, да разбира, да чувства, да прави нещо – да расте.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 14.08.2011

[55580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представляват усилията в духовното?

Отговор: Още преди 30 години написах в най-първата си книга, че нашият свят е разположен върху силова мрежа, която ни управлява. Разликата между нашия свят и духовния е в това, „на кого се подчиняват царствата /Малхут/” – защото в този свят Малхут действа заради егоизма, а в духовния свят – заради отдаване.

И ние трябва да доведем усещаните между нас връзки от този свят  – до любов към ближния, до общо взаимно отдаване, тоест към състояние, в което ни се разкрива висшия свят. А това може да се направи само в група и под правилно ръководство.

Колкото се приближаваме към духовното, толкова започваме малко по малко да разкриваме тази мрежа от връзки и да усещаме, че целият ни свят е наложен върху тази силова мрежа. Човек си представя, че през цялото време се намира в нашия свят, напълно пронизан от мрежа от сили, която го управлява. Тази мрежа се нарича висше управление. А усилието на човек се състои в това, доколко той иска да се включи в тази мрежа и да се пробуди в нея, като самостоятелно действащ участник.

А там действат само силите на отдаването: ЗО”Н и Аба ве-Има, едните се издигат, другите се спускат, има постоянни състояния, а има особени дни, наричани начало на месеца, начало на новата година: празници, дни от седмицата. Всичко това са параметри на изменения в тази система.

Ако ние желаем чрез нашия свят, чрез връзката между нас, да разкрием тази мрежа, за да се прояви тя открито около и между нас и да видим, че се намираме вътре в нея и я активираме чрез своите желания – това значи, че прилагаме усилия.

Отначало човек разкрива тази мрежа индивидуално, все едно я вижда пред себе си. По същия начин, в нашия свят, на всеки му се струва, че именно той е главният действащ герой, а останалите са само второстепенни и зависещи от него. Той не счита, че те оказват върху него голямо влияние: лошо или добро.

Но колкото повече се включвам в тази система, толкова по-добре чувствам света и по-ясно виждам, как той ми влияе в посока към добро или лошо и как аз мога да влияя на него: къде това е възможно и къде не е. И така, както нашите материални възможности са ограничени да променят системата, така и в духовното съм ограничен. Аз мога да повлияя на другите само с това, че им помагам да напредват, внасяйки още повече жизнена сила и здраве в цялата тази система.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56318]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Трябва да създадем наша собствена образователна медийна агенция: телевизия, радио, вестници и интернет. Трябва да изградим система за възпитание на децата, както и женска организация. Жените са готови да работят. Те усещат разкриващите се проблеми повече от мъжете. И имат огромна сила на влияние, от която не се възползваме правилно. Това е много важно.

Трябва да се обърнем към правителствата. Нашите контакти с ООН, ЮНЕСКО и други организации не са достатъчни. Нужна е масова дейност, осланяйки се на думите на учените.

Има много планове, но не можем да ги реализираме, защото съзидателните ни сили са ограничени. Трябва да пишем ежедневни статии и да ги пускаме в интернет. Трябва да създаваме кратки клипове с привлекателна анимация, която да обяснява различни аспекти на нашето послание по прост начин. Но това не съществува. Нуждаем се от много хора, всеки от които да създава определено влияние навън.

От урок по статията „Една заповед“, 23.09.2011
[55494]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да използваме природните си качества за отдаване?

Отговор: Не трябва да мислим за това – то се получава автоматично. Не трябва да работя против природните си свойства и наклонности, а да се стремя някак си да ги изменя и ”поправя”. Защото засега изобщо не знам какво трябва да направя със себе си.

Цялата ни работа е в това да се включим в правилното обкръжение, просто със затворени очи, и да му дадем възможност да влияе върху нас колкото може по-силно. Разбира се, моята задача отначало е да проверя и да изясня дали именно това обкръжение ми е необходимо. Но когато вече съм проверил и съм влязъл в него, по-нататък искам само едно – то да ми влияе повече.

А по какъв начин силите, получавани от обкръжението, ще повлияят на природните ми свойства и наклонности – не мога да знам. Не предполагам какво ще се получи от това съчетание и връзка. Моят единствен избор и проверка е само в това дали обкръжението, което ми влияе, отговаря на разбирането и усещането ми за максимално възвишено и изключително, духовно, устремено към отдаване, към разкриване на Твореца общество.

Но как именно то работи върху мен и моите свойства и как едното влияе на другото сега не мога да знам. Това ще го узная после, когато започна да разкривам духовните степени и разбера как, в крайна сметка, работи това. И то не на степента, на която се намирам в момента, а само повдигайки се на по-високата и поглеждайки от нея към ниското, на вчерашния ми аз – тогава ще мога да видя това и малко да го разбера.

Цялата духовна работа идва от вярата над знанието, в получаването на силата на отдаване над силата на получаване и докато в мен не се построи тази система, няма да имам възможност със своите инструменти на възприятие да постигна и да разбера какво се случва. Само повдигайки се на степен и то не на една.

Това въобще не се явява наша задача. Докато човек се намира в отдаване заради отдаването, у него няма възможност за постигане предназначението на природните му свойства и влияние на обкръжението. Само когато започне да се свързва с всички останали души и да получава заради отдаване, тогава, благодарение на тази връзка, той започва да изучава самия себе си.

Никога няма да узная нищо за самия себе си, докато не започна да отдавам на другите, и тогава относно тях, по моето отношение към тях ще разбера самия себе си. Те ще станат такава система на отброяване, относно която ще мога да измеря. Защото винаги са ми необходими две точки, за да направя измерване. А ако съм само аз, тогава спрямо кого мога да измеря?

Затова само при условие, че установявам правилна връзка с останалите и ги изучавам, също така изучавам самия себе си!

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55513]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Една заповед”: В Тора има две части: първата касае отношенията на човека с Твореца, а втората – отношенията на човека с другите хора. И аз ви призовавам винаги да работите над отношенията с другите хора. По този начин ще се усъвършенствате и в това, което касае отношенията на човека с Твореца.

Нашето историческо развитие е преминало под диктовката на Природата, на Твореца, на решимот, заложени в нас от програмата. Развивали сме се инстинктивно, посредством различни импулси, които са се зараждали вътре в нас. Днес този етап приключва.

Това се случва живота на всеки, а в наши дни и в целия свят, като се проявява във вид на глобална и интегрална криза. Не знаем как да управляваме делата си, цялото човечество внезапно открива, че нещата са излезли от контрол. По света се случват неразбираеми процеси, изтръгващи ни юздите от ръцете.

По-рано можехме всякак да се справим със ситуацията, а днес не. Постепенно се изяснява, че сме се отучили да се понасяме един друг: един говори нещо на друг, а той не го разбира. Вече не можем да се разберем ясно за нищо, макар да виждаме, че без общото съгласие, макар и минимално, просто няма да оцелеем.

Развитието под диктовката на Природата, когато всичко беше ясно от само себе си, когато правехме каквото си наумим, подчинявайки се на призивите, които избухваха отвътре, приключи. Точка. Решимот се появяват в нас по-рано, но не знаем какво да правим с тях и не можем да разгледаме външната система, в която се намираме. Светът е объркан.

Ето защо в наше време се разкрива методиката, обясняваща как да пригодим живота си в новите условия, как да бъдем самите себе си. Обаче още не усещаме колко ни е необходимо това учение, наречено ”Тора”.

По-рано ни е развивала вътрешната сила. Тя постоянно е действала в нас и несъзнателно сме се подчинявали на заповедите й. Не притежавайки собствено желание, даже не сме били изпълнители. Буквално сме били като кукли, с които са провеждани разни манипулации.

Но сега тези вътрешни манипулации постепенно се прекратяват. Вътрешната ни програма сякаш е увиснала и не се проявява по-нататък. Какво искат от нас силите на природата? Защо престанаха да ни управляват и развиват?

Тези сили искат отсега осъзнато да участваме в развитието си. Ето до какъв етап се добрахме.

Но откъде да знаем как правилно да участваме в развитието си? Без това знание не се ориентираме в новата реалност и затова ще получаваме удари от нея. Трябва да добавим това, което по-рано ни осигуряваше Природата.

Затова и се разкрива кабалистичната методика, показваща ни пътя. Тя обяснява как трябва да действаме, за да изпълним сами законите на Природата, които са ни развивали по-рано. Импулс за това може да добием чрез обединението с другите. Ето защо трябва да търсим единството, за да намерим тези желания и призиви към поправяне, които самите ние трябва да въведем в програмата.

Така буквално хвърляме дърва в печката, осигуряваме гориво за двигателя на развитието си и напредваме. Това гориво може да бъде както положително, така и отрицателно. Така че в печката, редом с жарта от горящите дърва, е необходим кислород и охлаждащ въздухоотвод. Ето, че са ни необходими и двете страни на медала: от една страна, ненапълнените ни желания, отчаянието и мрака, а от друга страна – светлината, обединението и потребността от взаимност.

Трябва да разкрием всичко това, за да създадем ингредиент, необходим за развитието ни. Ако го добавим, силата на развитието променя състоянията в нас и еволюцията ни продължава. Обаче ако не намерим желание, цел, разочарования, правилен стремеж, то ”колелото на състоянието” не се връща.

По-рано, докато участието ни не е било необходимо, решимот са го въртели автоматично – следствие от разбитите души, на неживо, растително и животинско ниво. Но днес участието ни е станало необходимо условие. Към разбитите решимот трябва да добавяме желанието си, за да се реализират правилно.

Тази реализация се състои от две части: построяване на съсъдите – желанията и техните напълвания. Построяването на желанията, както пише Баал а-Сулам, се отнася към отношенията на човека с другите хора, а напълването се отнася към отношенията на човека с Твореца. С това ние с вас трябва да се занимаваме. Разбира се, преди всичко трябва да се погрижим за съсъдите, а после вече за тяхното напълване.

И затова е казано, че любовта към творенията насочва към любов към Твореца. На преден план трябва да се погрижим за правилното обединение между нас, тогава в него гарантирано ще се прояви съвместното ни свойство отдаване, а в него се разкрива Висшата сила, която се нарича ”Творец”.

От урока по статията ”Една заповед”, 23.09.2011

[55501]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Имам  неприятното предчуствие, че дори и след сто години няма да разбера текста на книгата Зоар. Какво да направя?

Отговор: Така, както по-рано човек е искал “ да отхапе“ за себе си целия този свят, сега той иска да получи всичко духовно. Само по себе си желанието  е прекрасно. Но веднага, след като само възникне такава мисъл, човек трябва  да разбере, че тук има две противоположности: аз постъпвам в духовното, когато съм едно цяло с всички.

Как мога, със своето огромно желание за наслаждение, до такава степен да искам духовното и едновременно да бъда едно цяло с всички? Това е нереално! Само ако получа от обкръжението втора сила, противоположна на моето желание да получа духовното, независимо от останалите: „Каква работа имам с тях? Кои са те? Дали изобщо съществуват? Само аз имам отношение с Твореца! А вие всички можете да изчезнете..“ Такъв е човекът. И всеки, който е над своя приятел, притежава по-голям егоизъм.

Как заедно с това  достигам преданост на душата, когато постъпвам с всички и желая само да отдавам – до такава степен, че за мен нищо няма да има от това, и аз дори не узнавам, че отдавам, защото да знаеш за своето отдаване е вече  награда? Тази способност трябва да получа от обкръжението.

От една страна, в мен има жестока, необуздана сила – желание да се наслаждавам, и колкото повече – толкова по-добре, просто горя от желание да достигна духовното. От друга страна, чрез групата на мен трябва да ми въздейства светлината с противоположни свойства. Това се нарича „авиют/ дебелина на желанието отдолу и екран над него отгоре“ – и тогава в мен ще има съсъд/кли за разкриване на духовното.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2011

[55884]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към материалните наслаждения?

Отговор: Не е нужно да се мисли за нищо друго, освен, да обърнеш главата си и да се включиш в правилното обкръжение. В края на краищата, ние затова сме предназначени, за това сме се родили и съществуваме в този свят. И това особено се отнася за нашето време!

Затова, в нашия живот няма никаква друга цел, действия, разчети, освен да се прикрепим максимално към обкръжението, което може да ме доведе до такова съединение, което се нарича взаимно отдаване или поръчителство.

Ако изведнъж намеря такова обкръжение, ако изведнъж ме въведат в него – това е организирано свише. Както, когато Творецът е помогнал на Аврам да събере хората и да създаде народ. Такъв пример за построяване на обкръжение и общество получаваме от своите учители, от кабалистите, то се строи отгоре, сами не можем нищо да направим. Но когато вече съществува някакво начално състояние, на нас ни е нужно да го укрепим и да вложим в това общество своите сили.

По този критерий  оценяваме и проверяваме себе си. Цялата ни работа е само спрямо обществото – доколко искам да извлека от него силата на отдаване, която ме променя.

Сам човек нищо не може да промени в себе си. Проблемът е, че  се объркваме и се надяваме сами да се изменим. Човек мисли: „Сега проверявам себе си, ще събера всичките си сили и ще се променя!“ Но това е нечиста работа, която се нарича идолопоклонство, защото виждам в себе си такива сили, каквито има и Твореца, и предполагам, че сам мога да направя нещо без Него.

А всъщност, в мен има свобода само в едно – да се прилепя към правилното обкръжение.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2011

[56025]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво най-добре ще помогне, за да отменя самия себе си?

Отговор: Да не бъдеш самоуверен и да не се надяваш на себе си. Доколкото всички твои желания, сили, мисли – всичко, което е в теб, то винаги е против отдаването, против висшето. Главната слабост на човека – това е неговият разум, който не му дава да превъзмогне своето его и да отмени себе си. А освен това, няма нищо друго.

Защото получаващите ни желания не са пригодени за духовния свят. Всичко, което можеш да правиш с тях – е само за да  отмениш себе си пред висшия. И благодарение на това отменяне получаваш неговите желания.

А в желанията към висшия започваш да отменяш себе си по отношение на останалите, и по такъв начин получаваш всичките техни желания. Така присъединяваш към себе си цялата Малхут на света на Безкрайността – именно за сметка на това, че им отдаваш.

Може да попиташ: „А кога най-накрая ще получавам?“ Но такова изобщо не съществува в духовния свят… Няма никакво получаване – има само отдаване! И дори когато получаваш, това по същност произтича във форма на отдаване. В духовната реалност просто няма такава форма, като получаване.

Точно така, както в нашия свят не разбираме, какво е това отдаване. Разбираме само, как да получаваме. Всеки миг мисля, живея и съществувам само за това. А в обратната реалност съществува само отдаване и няма получаване.

Дори когато извършваш получаващо действие, не правиш на това получаване никакъв разчет, а мислиш само, колко по такъв начин можеш да преобърнеш в отдаване.

В духовния свят думата „получаване“ има съвършено друг смисъл, в сравнение с нашия свят, където ми е известно, че това Аз ще го получа, Аз – е адресът, по който идва напълване и остава в мен. Аз – последната спирка за получаване на това напълване! А в духовното, само го предавам нататък.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 28.09.2011

[56218]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Нима не е възможна глобална егоистическа система? Защо глобализацията ни разкрива точно системата за отдаване?

Отговор: Ако сме зависим един от друг, то не може да не вземаме под внимание един друг. А егоизмът –е безучастието към всички, освен към себе си. Днес аз откривам, че се намирам в системата на зъбните колелца, че моето негативно въздействие върху другите се връща обратно назад и ме поразява. Това означава, че съм длъжен да вземам под внимание чуждите интереси като мои.

Това е всъщност взаимното отдаване – много простичък, егоистически алтруизъм. Ние не говорим с хората за отдаване по-високо от знанието, а изясняваме с факти от този свят: ”Вие самите виждате, че всичко зависи едно от друго. В общия механизъм всяко лошо нещо се завръща като бумеранг назад. Ето, излиза така, че друг изход няма – всеки е длъжен да оказва позитивно влияние, за да получи позитивен резултат”. Какво тук е неясно? Нещо повече, ако ни заплашва опасност, то връзката помежду ни става още по-здрава.

Оттук следва извода, че: егоизмът ни пречи. Ако бяхме по-обективни и над него – абсолютно и с добро, то бихме образували идеалната система. Тогава никога и никъде не бих получил какъвто и да е негатив. Тогава всичките колелца щяха да се въртят както трябва: отнасям се към тях с цялата си душа – и в отговор от тях при мен ще идва само добро.

Това означава, че трябва да достигнем някакво нереално състояние, в което всички като един си взаимодействаме в дружен порив, както мравките в мравуняка? Но те следват инстинкта си, а ние трябва да се обединяваме въпреки собствения си егоизъм? Възможно ли е това? А между другото, изострящата се криза, видимо ни задължава към това – към взаимно обединение, без да гледаме на нашата ненавист, завист и изолация. От къде да вземем сили за това?

Давайте, в краен случай, ще преминем към междинно обединение – ще сключим договор за намеренията. Като за начало нека малко да подсладим нещата.

В такъв случай, ще ни се наложи да се замислим как от днес нататък трябва да работят системите за взаимна връзка: образованието, социалните отношения, семейството, отношението ни към природата и особено – финансово – икономическата система. Някои неща ще се наложи да балансираме – икономиката, да въведем социалната справедливост, да намалим разликата между отделните сектори в обществото. Поне малко ще трябва да се съобразявам с другите, както със себе си.

Да кажем така: винаги ще заделям за другите част от онова, което вземам за себе си. Нека да бъде една десета част: всички я плащат, и от нея ние разпределяме средствата съобразно статуса на всеки. Това ще бъде не социална застраховка, често раздаваща средства неотговарящи на реалните доходи. Не, всички ще отчисляваме част и ще я разпределяме съответно листа за доходите, за да можем да попълваме един на друг недостига от социалното неравенство.

Големите дела се осъществяват поетапно – и трябва да се започва от обикновените реални крачки, след които разбира се ще последват и другите.

От урока по статията ”Мир в света”, 02.10.2011

[56226]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Празниците и особените дни, за които се говори в кабала – това не са дати от обичайния календар, а достигнато от човека на своето особено лично състояние, когато той прави принципна вътрешна равносметка със самия себе си. И ако човек достига до такава равносметка – значи за него наистина настъпва ново начало, което се нарича нова година, Рош Ашана. Така той достига и до празничната молитва.

Всеки празник – това е душевна равносметка и молитва, защото няма нищо друго, освен поправянето на желанията ни. Но началото на новата година е особено с това, че идва след множество изяснявания. То не настъпва докато човек не провери напълно всичките желания, които ще му се разкрият – тъй като всяко висше стъпало включва в себе си всички предишни като малка част от себе си.

Но когато човек прави равносметка на всичките си действия и мисли, той вижда, че не е постигнал успех, не напредва, че въобще не е създаден за духовно извисяване. Овладяват го тежки мисли относно духовното и съмнение, завист по отношение на другите – той иска да е по-високо от тях и мисли: „Защо те, а не аз?”

И след множество такива сметки, изцяло загубвайки се в тях, той, най-накрая чувства, че му е необходимо ново начало. Няма изход, всичките тези сметки, изяснявания, критика, завист, ненавист – не се променят с години. И единственото, което му остава – това е молитвата, вик за помощ, защото тук може да помогне само висшата сила.

А до тогова, човек вижда себе си изцяло изгубен. Той вижда, че целият свят не е съгласен с това, което той прави и самият той не разбира, какво се случва с него и какъв е този път. Цялата негова критика  произлиза от егоизма му.

Затова в молитвата се говори за напомняния – за необходимостта да проанализираш всичките си желания и постъпки и за надуването на рога /шофар/ – защото ни е необходимо да извисим духовния си път независимо от всичко /„шуфра” – на арамейски език е „красота”/. И тук, за да напредваме, трябва просто да се обърнем към първоизточниците.

В света има множество мнения, множество хора, които влияят на човека и му внушават своите мисли, дърпайки го в различни посоки. Но над себе си трябва да се постави строг съдия и през цялото време да се прави сверяване с първоизточниците, в степента на разбиране на написаното, независимо от своето его, от желанието да се издигнеш и да спечелиш, да станеш повече от другите – а напротив, желаейки единствено да получиш силата на отдаването и да се разтвориш в този народ, вътре в който обитава Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2011

[55785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→