Ню Йорк, Урок №2

Рав Кук: „Големите духовни въпроси, които са решени само от великите и изтъкнати хора, сега трябва да бъдат решени на различни нива от цялата нация. За да се спуснат великите, възвишени неща от височината на тяхното великолепие до дълбочината на нивото на масите, трябва колосално богатство на духа, както и постоянна социална активност, която се превръща в навик. Само тогава познанието ще се разпространи и езикът ще може да изрази по-дълбоки неща по лек и популярен стил, възвръщайки същите тези страдащи души.

Науката кабала действително е много скрита и отдалечена от хората, въпреки че всичко е на едно „място”, светът и душите, сфирот, парцуфим, окръжности и линии. Всичко, което изучаваме в науката кабала е на едно място, в едно състояние. Но при усещането на получаващите то става ясно съобразно закона на подобието на свойствата. Нашите сегашни свойства определят коя част от съвършената реалност сме способни да уловим.

Сега нашите свойства са егоистични, изключително лимитирани и ограничени. Затова ние улавяме съвсем малка част от огромния свят, в който се намираме. И го улавяме чрез усещанията на тялото, което е ограничено от границите на времето, движението и пространството. Всичко това ни ограничава изключително много.

В хода на цялата история човешките същества са били в това състояние и само единици са можели да проникнат в истинската реалност, където „да усещаш” означава да живееш и да съществуваш със същото свойство. Това е така, защото живея с тези свойства, които съм способен да развия в себе си. Ако те са над времето, тогава аз съм вечен, но ако те са потопени във времето, тогава моето съществуване е временно. Ако моите свойства са над пространството, тогава аз чувствам реалността от край до край, но ако те са затворени в някаква малка част, тогава аз съм вътре в нея и усещам себе си ограничен по обема на триизмерната координатна система. Аз съм ограничен също в движението, минаващо по физическите оси, но не по осите на времето.

Накратко, съществуват много ограничения и в този смисъл всичко зависи от моите свойства. Ние не разбираме наистина това, защото сме привикнали към определени качества, с които сме родени, израснали и с които живеем и сега. Но ако наистина ги променим, тогава напълно ще трансформираме нашата реалност. Прониквайки в по-висшия пласт от нея, ще я усетим като вечна, съществуваща над времето, пространството и движението. Там може да живеем в напълно различни условия.

Ето защо кабала е наричана наука за получаване, защото с нейна помощ можем да получим или усетим една напълно различна реалност. Ние придобиваме „регулатор”, посредством който можем да променяме оста на времето и движението, пренасяйки се в други измерения и времена с лека промяна на вътрешните свойства.

Всичко това е реално. Тази способност е сега в нас. Ние можем да влияем на Светлината, която ни формира и съответно ще ни дава различни свойства. Кабалистите от всички поколения са използвали този механизъм до наши дни.

Днес обаче ние се оказваме в специално състояние, когато тези способности се изискват от цялото човечество. В нас се заражда импулс към промяна на сегашната ни форма на съществуване. Ние започваме да се чувстваме все по-зле и по-зле в този свят и намираме все по-малко и по-малко ползи от живота в него. Все още се държим за него до безизходица, дължаща се на нежелането ни да страдаме, но сега започваме да бъдем по-настоятелни в задаването на въпроса: „За кого? Какъв е смисълът на такова съществуване?”

Въпросите и страданието, породени от различните нива ни подтикват към търсене. И в същото време разкриваме вътрешната способност да контролираме създадената в нас сила до такава степен, че действително се променяме с нейна помощ. Тогава в този период от време, в този живот, в нашата реалност, ще можем да обърнем малките колелца в нас и да намерим себе си в напълно различни измерения.

Това е което Рав Кук пише за „големите духовни въпроси, които са решени само за великите и изтъкнати хора и трябва сега да се разрешат на различни нива, за всички народи”. Всеки е способен на това.

От 2-я урок в Ню-Йорк, 12.09.2011

[54417]

Filed under: Възприемане на реалността, Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Трябва да поправим системата, за да стане подобна на Твореца, на отдаването, на Природата. Днес има излишък от изследвания, които показват, че капитализмът е нещо като временно избухване на егоистична болест, краят на която наблюдаваме в наши дни. Това се проявява особено в икономическата криза и екологичните бедствия.

Не може така да продължава по-нататък. Друга работа е, ако имахме неизчерпаеми природни богатства и енергийни ресурси. Но намаме! Прахосваме вече последните и стигаме до задънена улица: разликата между бедни и богати нарства, обществото се руши, а Земята става все по-негостоприемно място.

Грешим като мислим, че можем да построим правилно функционираща егоистична система. Американците са били опиянени от тази идея и завладяха всички с нея. „Американската мечта“ им се удаде, защото те живееха в дълг към целия свят, а и имаха „храбростта“ да се кичат с тези „успехи“: „Вижте как ловко можем да крадем и как карисво можем да лъжем. Погледнете само какъв живот можем да водим за ваша сметка“. По същество, ето какво стоеше зад тяхното изобилие. По този път тръгна и Европа.

Целият проблем е в това, че винаги търсим евтини източници. Някога това бяха робите. След това започна експлоатацията на народите от новооткритите земи, които се използваха и като пазар. Постоянно действахме за нечия чужда сметка, непрекъснато крадяхме от някой друг и го използвахме в свой интерес – като робите, коренните жители на Азия, Африка и Америка, крепостните селяни и т.н.

Това се явяваше факрор за развитие, лъжа, която напоследък се пропи в цялата система и се добра до парите. Доларът стана международна валута, а промишлеността и търговията се вплетоха в толкова хитра схема, че хората по целия свят заработиха за американците.

Къде е предела? Днес ние изчерпахме възможностите за евтени източници. Роби вече няма, няма и завладени от цивилизацията страни. Всичко води до това, да се разбие принципа на евтенията. Няма вече евтина работна сила и евтина енергия. Дойде време да си дадем сметка за ставащото. Ако искаме да оцелеем, то трябва да отсъдим всичко по справедливост.

И затова пред света застана проблема за справедливото разпределение. Навсякъде хората се пробуждат с това искане. Но в действителност то означава, че на всеки се полага толкова, колкото е вложил в благото на човечеството. Основавайки се на принципа на егоизма, няма да получиш нищо. Скро ще открием, че никой не може да получи каквото и да е от другите по егоистичен път. Само си представете накъде се движи света: разкрива ни се система за взаимно поръчителство, изискваща взаимност и отдаване.

Това не означава, че трябва да раздаваме богатства наляво и надясно. Не, ние всичко строим на основата на взаимността, не правим отстъпки заради самите отстъпки, а се ръководим от съображенията за истинска справедливост. Всички предишни системи няма да могат да работят. Стоим пред пълномащабна повереда в системата и пред икономически проблеми. В крайна сметка ще ни се наложи да се съгласим с това, че справедливостта, взаимното поръчителство – са едиснтвен изход.

Баал а-Сулам пише за „алтруистичната система“. Но не трябва да мислим, че тя отнема всички сметки. Обратно, алтруизмът е най-точният разчет, не оставящ никакви вратички: всеки получава според вложението. А който не влага усилие, той ще остане без нищо. Ако изведнъж около нас всички се окажат алтруисти, това съвсем не означава, че те ще ме хранят „заради хубавите ми очи“. Тъй като говорим за закони в природата. Творецът е най-великият алтруист, но видял ли си от Него някога нещо хубаво? Напротив – само беди!

Казано е: „един срещу друг е създал Творецът“. Две сили – и позитивната и негативната – извънредно жестоки и напористи. И затова в бъдещото общество аз няма да мога да си губя времето за сметка на другите.

От урока по вестник „Народ“, 28.09.2011

[56043]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Баал а-Сулам, вестник ”Народ”: Възнаграждението за умствения труд е по-предпочитано, отколкото за физическия, трудът на сръчните е по-предпочитан от този на несръчните, ергенът трябва да получава по-малко от обремененият със семейство, работните часове трябва да бъдат еднакви за всички, а също така и разпределението на продуктите на труда трябва да бъде еднакво за всички – как да обединим в едно тези противоречия?

Как да се въведе справедливо разпределение, ако всички сме различни? При различните хора има различна производителност на труда. Невъзможно е да се предявят към тях еднакви изисквания и да оценяват усилията им по еднакви критерии. Излиза, че у нас няма даже основа, база за построяване на справедливо общество.

Това трябва да се обясни на тези, които призовават по улиците за социална справедливост. Как да я определят? С какво да отмерят? Всички, по природа, се отличаваме един от друг и нямаме критерии за сравнение, значи никога няма да достигнем до справедливо разпределение. Защото, за да се подели всичко правилно, трябва да се намираме на стъпалото на Твореца.

Фактически, справедливото разпределение е това, което всеки от нас получава днес. Защото във всеки миг от живота си получаваш това, което ти дава Творецът. Точно това е справедливост, това е, което ти се полага. Той ти определя абсолютно точна мярка.

Творецът създава за теб всички условия. Нека да не се съгласяваш с Него и със системата, обаче Той ти дава всичко и ти казва:”Работи, започвайки от тази точка, където стоиш. Съгласно свойствата на душата си, ти трябва да се намираш имено в това състояние. За теб е оптимално и можеш да напредваш само оттук. Започни да работиш и ще получаваш все повече. А засега си получил всичко необходимо за по-нататъшните стъпки – по справедливост и по всички правила.”

Даже Фараонът е признал: ”Творецът е праведен, а аз съм грешен.” Макар и да не си съгласен, да не си осведомен, да не си готов, но всичко е така, както трябва да е.

Но в такъв случай, нима можеш да се отместиш от мястото си? Ако получаваш определеното, то къде да се поместиш? Само към отдаване.

Ако искаш да напредваш, променяйки себе си, обкръжението, обществото, света, тогава трябва да се учиш от Твореца на това, какво означава да бъдеш праведен – да се обръщаш към всеки и да помагаш на всеки да върви към справедливо разпределение по стъпалата  на все по-голямо отдаване.

На всички стъпала, съвсем до края на поправянето, на нас справедливо ни разпределят това, което ни се полага, съгласно абсолютно точен разчет. И затова на духовната стълба е невъзможно да се изкачиш на ново стъпало, докато на 100% не се съгласиш с всичко, което се случва, с други думи, докато не придобиеш съсъдите на отдаването и не се съгласиш, че това е справедливостта.

Какви могат да бъдат след тази демонстрация? Какви изисквания? Подобрете обкръжението, подобрете връзката между вас и ще се издигнете на по-висока степен на справедливост. На текущата степен ви се полага имено това, а на следващата ще получите нещо друго. Какво? Започнете да извършвате отдаване един на друг и ще видите. Защото светлината е винаги тук. Просто, издигайки се заедно с обществото, получаваш повече, а спускайки се – по-малко.

Така че, от какво да се крещи на улицата? От собственото неразбиране на случващото се? От кого ще изискваш справедливост, ако всички ние седим в една лодка? Такива призиви никога няма да доведат до нищо добро. Египет и Либия са нагледни примери за това.

И затова преди всичко трябва да се разбере: ние винаги се намираме в поправена система и можем само да напреднем в нея към все по-възвишено състояние на взаимно поправяне. Пребиваваш в света на Безкрайността и получаваш от него толкова, колкото съответства на твоята степен, колкото можеш да възприемеш. Той те напълва, в него има всичко, от което някой ден ще пожелаеш да се насладиш.

И при това ти крещиш, че ти е малко? Получи повече, предоставили са ти такава възможност. Започни да се обединяваш с другите, и колкото по-здрава ще е връзката ни, толкова повече ще получим. А без взаимно поръчителство, никога няма да усетим щастието. Можеш да ходиш на демонстрации и да устройваш революции, но нищо няма да излезе от това.

От урока по вестник ”Народ”, 28.09.2011

[56049]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо е най-трудното да се издигнеш на първото стъпало и да влезеш в духовния свят?

Отговор: Раждането, това е най-тежкото и опасно действие. В днешно време вече не чувстваме това  толкова остро, благодарение на развитието на медицината за последните сто години. А дотогава, много жени и новородени са умирали по време на раждането и това е било обичайно явление.

Процесът на раждането е необичайно труден – и в материалния свят, и в духовния. Затова трябва да се отнасяме не така, както в съвременния земен живот, където вече сме свикнали да се надяваме на докторите и цезаровото сечение. Трябва да се разбере, че това е въпрос на живот и смърт, особено за такова сложно същество, каквото е човекът.

И затова духовното ни раждане не е обикновен процес. Защото, колкото е по-съвършено създанието, толкова му е по-трудно да продължи рода си. А духовното раждане означава начало на духовен живот. Това даже не е продължение на земния живот на същото това материално ниво. Ти трябва да се родиш на съвършено ново ниво!

Сега даже не си представяме какво е това – това е раждане на чувство и разум, на ново съзнание, на възприятие, на усещане, на разкриване, което не е било в теб преди! И всичко това изведнъж се ражда, разкрива се в теб, пробива отвътре в такава форма, че ти даже за миг не си очаквал това. И изведнъж откриваш, че то съществува и е възможно, и че то е такова, каквото ти не можеш даже да си представиш. Просто това е чудо! Затова се нарича чудо на излизането от Египет.

А после вече започва процесът на развитие и ръст, а не на такава революция, каквато е раждането.

Кабалистичните източници описват духовното раждане в прекрасното сказание за лопатара, бродещ високо в планините и срещащ змията, която го ухапва на това място, откъдето трябва да излезе новороденото – и това помага на лопатара да го роди. Този разказ описва отсичането на най-жестокото егоистично желание, неподдаващо се на поправяне, на ”каменното сърце” (лев аевен). Иначе е невъзможно да се роди.

В тази точка се съединяват всички крайни, противоположни сили, съществуващи в творението, за да се роди новото създание, включващо двете сили заедно (отдаването и получаването). Това е истинско чудо, създадено от Твореца – защото се ражда човека.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2011

[55891]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Човек е свикнал да използва обкръжението за лична изгода. Когато става дума за социална справедливост, много виждат в това изгодата да откъснат още нещичко.

Отговор: Затова на първо място трябва да се постави възпитанието – преди всичко. Човека трябва да се образова по нов начин, да му се обясни системата, в която се намираме.

Например, ние сме запознати с реалността в нашия свят. Аз знам, какво е това банка, работа, здравна каса, пенсионен фонд, национално застраховане, пътно движение, светофари, полиция, правителство … А новороденото все още не го знае и затова го обучаваме.

По същият начин трябва да обучаваме човечеството и да го приобщаваме към новото в живота, към интегралния свят. Егоистическите механизми постепенно престават да функционират. Силата да получавам скоро с нищо не ще ме подсигури.

Погледни: финансистите водят сметки за стотици милиарди, обаче не знаят какво ще се случи с икономиката след няколко месеца или след няколко седмици. Скоро това ще стане очевидно; сили много, но нищо не може да се направи. Всичко изчезва, разваля се, разпада се – не действа. Нито една система няма да работи, освен алтруистическата система, която ще ни се наложи да създадем.

Въпрос: Но това още не е станало, а аз имам други належащи проблеми …

Отговор: Тогава започвай веднага да действаш. Ти искаш всичките блага – тогава си плати за тях с отдаване на другите. Това е твоята работа, която се нарича ”да работиш за Твореца”. Стоим на прага на новия свят, в който няма да можеш да се изхраниш със силата на егоизма. Единствената възможност е  – да се действа със силата на отдаването. Колкото дадеш на другите, на обществото, толкова ще получиш от обществото храна, облекло и всичко останало. Иначе – нищо. Защото в новия свят царства алтруистическата сила.

Въпрос: Как хората ще привключат на новата програма?

Отговор: Посредством бедите които ги очакват. Тъкмо фараонът е този, който приближава Исраел до Твореца. Злодеят Аман ги докара до там, че евреите побягнаха от вавилонското изгнание и се върнаха в земята на Исраел. И царят стоеше зад Аман до последно. Не е възможно да се мине без негативната сила, която се разкрива в качеството на егоизма, на ненавистника.

В крайна сметка хората ще бъдат подтикнати към промените от бедствията, а също така от нашето положително въздействие – разпространението. Те веднага не могат да станат други и да се съгласят с нас. Тяхното желание е противоположно на отдаването. За тях принципът на любовта към ближния, като към себе си – не е нищо повече от наставление за децата. Те просто не чувстват, че това е основата на всичко, на поправянето на душата.  Все още не им се е открило злото на тяхната природа.

Ще го усетят след множество удари, докато накрая фараонът, не признае: ”Аз съм грешен, а Творецът е праведен”. По-рано той така не е мислил. Но след това ще откриеш, че всичко е в тебе самия, в това че си глупав. Не обкръжаващата природа, не твоя съсед, никой друг, а именно ти. Тогава ще усетиш необходимостта от изправяне, и то ще дойде. В търсене на методиката ти ще намериш нас и ще помолиш да те научим. А засега, не желаейки да страдаме, ние отрано разпространяваме методиката, независимо, че с това предизвикваме в теб ненавистта. Такава е нашата помощ за света.

От урока по статия от вестник „Народ“, 28.09.2011

[56040]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Светът вече вижда краха, очакващ го в близкото бъдеще. Но, освен нас, никой нищо не прави, и нищо хубаво не възниква…

Отговор: Ако работехме правилно, светът вече щеше да се е събудил от съня. Той няма да се събуди, ако ние не го разбудим. Само ние сме виновни за ставащото. Хората са неспособни да се опомнят сами – те се събуждат, само ако ги тресеш.

Това касае всички без изключение, включвайки световните лидери и специалисти. В някой от тях вече има искра за разбиране, въпреки, че те малко разбират за ставащото, виждат ситуацията, но все още не променят образа на мисленето, още не осъзнават, че да се променят трябва самите те, а не светът. Преди, егоистично сме променяли света, а сега трябва да се промени самият човек. Има учени, които показват това, но само с първо външно приближаване, сами не разбирайки, какво стои зад техните думи.

Тук е и необходима нашата работа – включително до това, че този учен да седи на урока, заедно с теб.

Да разтресем „материята“ на човечеството можем само ние. И поради това, към никого не предявявам претенции. Създаването на СМИ, правилно въздействащо на обкръжението, – също е на нашите рамена. Всичко е възложено на нас, и на никому другиго.

И поради това, гледайки на света, аз се уча само на едно: как да се приближа до това „дете“ и да занеса до неговата уста лъжичката с хранителна смес. Тук всичко зависи от нас.

Въпрос: Какво още не правим?

Отговор: Не разпространяваме. Как влияеш на света? Как му предаваш това, което получаваш на уроците? Не правим достатъчно. Защото, на нас е възложенаена цялата работа по поправянето: да организираме себе си, да организираме мрежата от връзката между нас, да я разпрострем между всички наши групи по целия свят. Защото, имаме стотици групи, милиони хора ни слушат, въпреки че не излизат на връзка.

Но, защо ли, все още, не ни достигат силата и мъдростта, за да изградим системата по подобаващия начин. Ние все още не можем да доведем до света посланието в такава обвивка, която да го привлече и да внесе в него новата програма. Хората не са виновни за нищо, те не могат да направят нищо, макар и готови да усвоят повече, отколкото ние им даваме.

От урок по статията „Една заповед”, 23.09.2011

[55496]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Взаимното поръчителство е единственият начин да се противопоставим на ударите, които природата ни изпраща днес (ако въобще разкриването на Твореца може да се нарече удар!). Взаимното поръчителство ще ни постави в съответствие с тях и ще ги усещаме не като удари, а като добро въздействие.

Ако днес се съединим чрез взаимно поръчителство в тази степен, в която трябва да бъдем, ще усетим добротата в този свят и ще успеем във всичко. Баал а-Сулам пише в статията „Скриване и разкриване на Твореца” как се променя погледът на човека. Бихме видели здрави хора, преуспяваща икономика, промишленост, съвършено семейство. Няма да има нужда от антидепресанти, наркотици, разводи.

Нашият свят би бил в хармония и бихме били загрижени само за постигането на по-висше състояние на хармония с Твореца, със силата на природата, която ще ни се разкрие все повече и повече.

Трябва да приведем себе си в съответствие със съвършената система на съединение във възможно най-кратък период. Все още не можем да си представим какво означава съвършена връзка. Но трябва да я постигнем в най-кратко време. Не мога да си представя колко бързо трябва да се разкрие това – всеки един ден ще се усеща като нов живот. Промените ще бъдат толкова бързи, че хората ще изгубят усещането за време.

Днес усещаме, че има сутрин и вечер – използваме фрази като „ела утре”, „след една седмица” или „след месец”. Но това ще изчезне, защото ще изгубим усещане за времето. Времето ще стане промяна на състоянията до степен, в която хората няма да мислят за сутрин и вечер. Тези понятия ще изчезнат от съзнанието и времето ще бъде измервано само чрез случващите се промени.

Така се издигаме над времето и пространството. Всички наши усещания повече няма да зависят от тях. Ще продължим да ядем, да пием и да вършим неща от този свят, но ще ни влияе един нов механизъм и ново отношение, докато целият този свят изчезне и плавно се пренесем в новото състояние. Важността на този свят ще се изгуби до такава степен, че ще спрем да го виждаме и чувстваме.

Доколкото се издигаме, за да се свържем един с друг, дотолкова този свят ще започне да изчезва.

От урока по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54519]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Цялата реалност представлява развитие на нашите желания за получаване на наслаждение. Първо, тя трябва да се развие сама, докато достигне духовното ниво. От този момент започваме да се развиваме в две направления, в зависимост от два паралелни пътя: ляв и десен, винаги издигайки се над своето желание за получаване на наслаждение и работейки за важността за желанието за отдаване, докато не разберем, че въобще няма желание за получаване – всичко съществуващо е чисто отдаване.

Така достигаме до точката, в която нищо не е бяло, а около нея съществува само една бяла светлина, и ние започваме да правим различни действия, за да поддържаме това бяло свойство. Цялата работа се случва през нощта, за да отделим природата на получаване от природата на отдаване и за да разберем, че нашето желание за получаване на наслаждение е обратният отпечатък на светлината. То ни е било дадено именно за да го преодолеем, да се издигнем над тъмнината и да изградим своя собствена реалност.

Тези препятствия са като домашни упражнения или спортни тренировки, от които зависи целият ни напредък. А учителят е добър, когато има голям резерв от добрина и упражнения, организирани в правилна подредба, съобразно с нуждите на всеки ученик. Той също така знае как да доведе човека до поправяне, до целта, по най-бързия и ефикасен начин.

Целият ни живот е серия от упражнения, които Творецът поставя пред нас, чакайки ни всеки път да реагираме правилно на тях. Той е най-компетентният съдия, който никога не прави грешки, който знае всичките ни пътища и основата на всеки един. Затова трябва да разберем, че всичко, което чувстваме във всеки един момент от съществуването си, е само с цел най-бързо и ефикасно да постигнем добрата и правилната цел на своето развитие, докато достигнем до крайното, идеалното състояние.

Затова трябва да оправдаваме всички действия на Твореца и всички ситуации, в които ни поставя, да се упражняваме в преодоляване и изясняване, в установяване на правилно отношение. Това е целият ни живот.

Но когато не успеем да направим някое от упражненията и не действаме по правилния път, тогава настъпва следващото състояние. Ако действията ни са успешни в него, поправяме също и дълга, който сме оставили преди това. Всички състояния във всеки един момент са свързани във верига на причина и следствие: усещането в сърцето и разума, възприемане на реалността, на миналото, на настоящето, на бъдещето и на цялата среда. Всичко това аз обрисувам в своите собствени свойства като цветове на белия фон на светлината, които взимам от черната точка, потопена в белия океан на отдаване.

Всичко съществуващо, освен тази бяла светлина, която все още не различавам, е оттенък на моите свойства. Ако ги издигна до оправдаващия, Който ми дава сегашните усещания, ще видя себе си като черна точка сред океан от бяла светлина. А всичко друго, което виждам, е допълнение, което ме води до следващото, по-висше стъпало.

Неговите допълнения винаги идват под формата на усещане за тъмнина, във всички различни форми, която настояща реалност обрисува пред мен. Но всички тези цветове са съставени от моите „613” не поправени желания. Затова виждам, че в цялата реалност, материалното и вътрешното усещане (сърцето и разума), Творецът винаги ме подканва да постигна подобие с Него. В крайна сметка нямам нищо друго освен тази единствена черна точка, основа, която Той е използвал, за да ме създаде „от нищото”, благодарение на океана от висша светлина.

Духовната работа започва тук.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 08.09.2011

[54025]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Много хора смятат, че науката кабала разказва за „броя на ангелите на небесата и какви са техните имена”, за някакви неясни и далечни понятия, които нямат нищо общо с нас. Минава много време преди човек, започнал  да учи кабала, да се отърси от тези стереотипи. Ние не се учим на нов подход към реалността, не ни възпитават в този дух.

Сега, постепенно, c развитието на кризата, която всички усещаме, поради постоянна необходимост да разкрием как да се устроим в живота и в света, в една нова връзка между хората, която трябва да осъзнаем, ако искаме да оцелеем в този свят, ние ще се запознаем с науката, която ни обучава да създаваме правилна връзка помежду си. Това е с цел да можем да управляваме своето ежедневие и да излезем от кризата във всички сфери на: възпитанието, семейните отношения, науката, икономиката и нашата връзка с природата, която продължава да ни нанася удари.

Затова сме принудени да търсим проблема, за да се избавим или да работим с него, иначе ще продължим да страдаме. Желанието ни за наслаждение ни принуждава да намерим причината на всички наши страдания, а именно че хората са свързани неправилно , че егоистичните връзки, които сме развивали в продължение на хилядолетия, не работят повече и дори вредят.

Преди всичко, винаги сме вярвали, че всеки от нас трябва да е егоист, всеки –  за себе си, че трябва да построим потребителско общество, че всеки трябва да се наслаждава, съобразно своите способности да използва и мами другите за свое собствено благо. Само трябва да се пази да не го накажат или да не попадне в затвора, а ако успее в това – нека да управлява.

А сега се разкрива нова система, която ни казва: „Не! Тази тенденция, този егоистичен подход, това поведение повече няма да работи. Трябва различен подход. Предишната система е индивидуалистична, в която не сте били зависими един от друг. Сега сте достигнали до края на своето индивидуално, собствено развитие. Както филизите, поникнали от земята,  са израснали  до тавана –  няма   накъде  повече да растат.”

Сега, когато сте достигнали  „тавана”, трябва всички да се обедините. Това е различна система на съществуване. Искате ли да съществувате? Да? Тогава сте длъжни да бъдете по – свързани с останалите.

Трудно е да си представим подобна система. Ние само забелязваме своята неспособност да постигнем нещо. Чрез страданията постепенно разкриваме действителното състояние, в което сме. Поради тази причина ни се и разкрива науката кабала.

Тогава вместо „небесни ангели” и различни странни и непознати думи, постепенно, макар и трудно, разкриваме, че науката кабала ни разказва за структурата на връзката между нас и начина, по който да постигнем тази правилна връзка и да станем част от нея. И доколко нашето отношение към правилната връзка определя нашето бъдеще – до такава степен, че няма да имаме нужда да работим основно физически, както преди, а повече –  в намеренията.

Няма да е необходимо да изобретяваме в своя живот или света различни физически работи, с използването на различни механизми, съоръжения или технологии. Вместо това, всичко ще се насочи към взаимовръзката между нас. А резултатът ще зависи именно от качеството на нашата връзка.

Ако преди хиляди хора са работели по полетата, милиони са работили във фабриките, заводите и  промишлените концерни, днес ще откриваме все повече и повече, че човек  няма къде толкова да работи. Той може само да влага в усилване на връзката помежду ни по виртуален, вътрешен начин.

Именно това ще определи успеха ни в производството, износа и вноса, във всичко необходимо за устройството на материалния ни живот. Ние все повече ще  насочваме своя поглед и ще акцентираме на вътрешните взаимоотношения, защото там ще ни се разкрие  един действително съвършен и нов свят.

За да постигнем постепенно, стъпка по стъпка, разкриването на тези състояния, ние четем „Зоар“, която най-силно способства за разкриване на разума и сърцето, на очите и ушите, за да започнем да усещаме доколко сме зависими от мрежата на връзките между нас.

От урока по книгата „Зоар”, 07.09.2011

[53892]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар, Кабала, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Има ли някакъв трик, от който мога да се възползвам, така че през цялото време обществото да ме насочва, независимо от всички пречки, които ми поставя  моя егоизъм?

Отговор: Това е един много интересен момент. Виждаме, че по протяжение на цялата история, и до ден днешен, човек е ставал все по-умен, от поколение в поколение. И тази мъдрост се натрупва във всяко поколение, а не в самия човек.

Да допуснем, човек е изживял определните му 70 години, завършил е живота си и се ражда отново – в следващото поколение. Но защо той се ражда съвършено неразумен, и губи всичкиящя си жизнен опит, навици, всичко, което е получил в предишния си живот? А от друга страна за какво умираме, щом бихме могли да пренесем със себе си всичката възприета мъдрост от поколение в поколение?

Животните работят по инстинктивно заложената в тях програма. Те се раждат и на тях не им е необходимо да се учат, те вече притежават всички нужни им инстинкти. Но при човека тези инстинкти не съществуват, и как тогава аз мога да предам от поколение в поколение всички постигнати от мен успехи в изучаването, натрупаната информация, знанието за обкръжаващата среда, обществото, целия опит?

И Творецът ни е приготвил особен метод. Развивайки се като животни, само на материално ниво, ние не бихме могли да пренесем от живот в живот никаква натрупана информация, която сме придобили като хора (хора в материалния смисъл, тоест на неживо, растително, животинско и човешко стъпало).

Но сега ние излизаме на последното четвъртото стъпало от човешкото развитие – и в това е причината за глобалната криза, кризата в обществото. Понеже ние чувстваме, че сами не съответсваме на тази глобалност, не сме свързани с обществото на таова ниво и и не го използваме, за да изградим самите себе си.

Природата изисква от нас да се развиваме в много интересна форма: ако аз съм свързан с обкръжението и се развивам за негова сметка, тогава аз построявам в себе си нови стъпала на постижението чрез моята връзка с това общество. По такъв начин аз ставам “Човек“, тъй като придобивам желание за отдаване. И тогава цялата ми работа, всичките ми знания и постижения, всичко с което съм се сдобил за 70 години на моя живот – остават в обкръжението.

А когато умра и се родя отново, започвайки новия си живот, аз се свързвам с всичката тази информация, оставена от мен като в хранилище и продължавам! Тоест всяко стъпало сега, ако ние правилно се свързваме с обкръжението, ще бъде изграждането на още по-високо стъпало.

Не започвам отново да откривам Менделеевата таблица и всички останали закони. Ако аз по естествен начин се свързвам с обкръжението, то ще получа от него всички знания, които съм достигнал преди и съм оставил в обществото. Аз съм останал там, всъщност съм се съединил с тях и съм установил контакт!

По такъв начин ние виждаме, как сами запълваме всички недостатъци, празноти оствени от природата в човека, в сравнение с животните. Такъв чудесен способ ние приготвил Твореца за духовен напредък. И в течение на няколко години или въжно е на няколко живота, аз се издигам на самия връх и не губя нищо – нито един малък детайл, изучен някога дори в този материален свят.

Новороденото се ражда и започват да го учат да контактува с обкръжението, тъй като раждайки се то притежава само неживо, растително и животинско стъпало и трябва бързо да премине всички тези стъпала. Но след това то така ще се развие, както е било казано по времето на Храма, когато целия народ на Израил се е намирал в духовно постижение: “нямало е дете, от Дан до Беер-Шев, което на шест години да не е знаело законите на святостта и нечистотата“.

Защото всички тези постижения се съхраняват в обкръжението, с което в течение на своя живот аз се съединявам и ставам едно цяло. Там се намират всички мои постижения, цялата духовност – а физическото тяло живее и умира, тъй като то е само външната форма намоето проявление.

И всичко това е много актуално днес, защото ние сами все още не знаем, на какво високо стъпало ние съдено да се издигнем.

От урок по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55586]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→