Ние се развиваме от състояния, които са много далеч от поправените, както е казано: „всичко произлиза от земята“ – т.е. от степен, която не разбира, не усеща духовното и самата тя не съществува в него с нито едно от свойствата си. Така желанието за наслаждение започва да се развива под въздействието на силата на отдаването, на силата на светлината и този процес е много дълъг и стъпаловиден.

Тъй като на всеки етап то трябва да изпита противоположните състояния и техните всевъзможни съставки, за да предобие разбиране и опит. Дори на неживата степен, където желанието сякаш нищо не усеща, материята е действително безкрайна – цялата Вселена и огромното нейно разнообразие – цялата Менделеева таблица.

Защо е нужно такова разнообразие и обем? В края на краищата само за да се съберат всички тези впечатления, получени на неживата степен и за да се създадат от нея растенията.

А на растителна степен отново започва безкрайно разнообразие на видовете – и защо ни е нужно всичко това? Известна част от тях изчезват в течение на еволюцията, а се появяват нови – всичко това е развитие на желанието за наслаждение на растително ниво. След това над нея възниква животинската степен и отново се появява огромно множество видове – ние дори още не познаваме всички.

И в крайна сметка това развитие достига до степента „човек“ – отначало просто като усъвършенстване на животинския вид, който още дълго време ще се развива, докато не започне да долавя нещо над своя животински живот. Тази същата светлина, която е работила през цялото време и е създала всички предходни стадии – сега работи на последния, четвърти стадий над човека.

Отначало светлината играе с човек, като с малко дете, което вярва на приказки – тя го заставя да създаде себе си по образа на богове и изваяния, да се покланя на идоли, на дървета, на камъни, да вярва в какви ли не неземни духове. Тъй като без това, той не може да се развива. И трябва да разберем, че всички тези стадии няма как да ги избегенем или да ги надскочим.

И дори Тора е написана по такъв начин, че всеки я разбира съгласно своята степен. Ако гледаме на нея „в простото ѝ тълкуване“, то тя ще ни се стори като исторически разказ и понякога съвсем нереален. Но има по-дълбоки нива от нейното постигане: намек, иносказание, тайна на Тора…

И ако искаме да достигнем истинската основа, то трябва да я разглеждаме като разказ за желанието да се наслади и неговото поравяне. Това е, което се опитват да ни обяснят кабалистите. Те създават такива коментари, като се взема откъс от Тора и обясняват неговия вътрешен замисъл, от гледна точка на вътрешните свойства на човека – тоест желанието да се наслади и неговото поправяне, което е основа на цялата материя. Тъй като неживата, растителна, животинска природа и другите хора – са нашето усещане за собствените ни органи на осезание на външното за нас ниво на желанието за наслаждение.

От урока по статия на Рабаш, 27.09.2011

[55897]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Трудността, която усещаме в нашата работа, насочена към това да отменим нашето его и да се постараем да се свържем един с друг – произтича от факта, че ние не чувстваме важността на тази работа.

Даже напротив, всичко е устроено така, че чувстваме презрение: „Защо да се съединявам? С кого?..“. Гледам тези хора. Лицата им, характерите им – и не чувствам нужда да се обединя с тях. Намирам се в такова скриване, че реалността пред мен ме отблъсква от съединяването.

Затова кабалистите препоръчват да се изгради среда, група – главно с цел да тя да започне да ни разкрива важността от обединението, значението на любовта към приятелите. В крайна сметка, доколкото това ще бъде важно за мен – дотолкова ще мога да се откажа от себе си и да започна да се свързвам с другите хора. А ако аз не се опитвам да намеря сили, за да почувствам значението на обединението, мога да се въртя много години и дори да не се доближа до другите, за да бъда свързан с тях чрез сърцата ни. И тогава, разбира се, аз нищо не получавам и нищо не разбирам.

Чувал съм много оплаквания от хора, които дълго време се учат с нас. „Занимавам се с това в продължение на много години. Какво се случва с мен? Защо не напредвам?“. Не им отговорям, но наистина бих искал да им кажа: „Вие сте тук в продължение на десет години?! Аз те виждам, сякаш идваш току що…”

Присъединил ли си се към групата? Опитваш ли се да изградиш Шхина – мястото, където ще се възцари висшия свят, ще се разкрие в теб? Грижиш ли се за съсъда, достоен за разкриването, за което сега питаш? Това е твое задължение! Направи ли го?…Тогава защо броиш десетте години? Може би през всичките тези години си се връщал назад, а не напред?..“

Самият човек не прави проверката правилно за това колко усилия е вложил, за да се свърже с другите хора, а пресмята години според астрономическия календар в съответствие с въртенето на Земята около оста си и на Земята около Слънцето. Но дали самият човек се е преобърнал няколко пъти, за да се постигне целта? Или си е останал какъвто е и, значи не е минала и една година.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[55758]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава всички да се откажат доброволно от всичко заради духовната цел?

Отговор: Доброволен отказ на всички заради духовното означава да си поставиш за цел да достигнеш до отдаване, само това свойство да се възцари в теб и да престанеш да усещаш себе си. Сега не усещаш Твореца? Ето така няма да усещаш себе си – каквото и да се случи.

Както и да ти се карат, каквото и да говорят за теб – никакво външно въздействие няма да ти влияе.

Егоизмът ти все повече ще нараства, но през цялото време ще се издигаш над него със силата си на отдаване. И тогава в нещо ще бъдеш подобен на Твореца.

Виждаш, че ние може да Го ядосваме, да Го разтреперваме – а Той не ни обръща никакво внимание. Как му се удава това – нима висшата сила е лишена от чувство и разум? Не, това е просто абсолютното свойство на любовта и отдаването, което е над всичко. Всичките престъпления ще покрие любовта!

Всичко казано можем да смятаме като подготовка за началото на Новата година. Сега може да се каже, че сме готови.

Това не са леки състояния и колкото по-нататък напредва човек, толкова по-дълбоки стават те. Както в спорта, на финал излиза най-подготвеният да достигне до целта. През цялото време се извършва все по-щателен подбор – количеството се сгъстява и по такава йерархия ние достигаме до финала. И не трябва много да се преживява, че някой е отпаднал по пътя – макар че това е много жалко, но такъв е светът, такава е природата.

От урока по статия на Рабаш, 26.09.2011

[55880]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние се намираме в постоянен процес на развитие на желанието си за наслаждение. От този момент, когато то е било създадено от светлината ”от нищото”, това ”нищо” е започнало да се развива под въздействието на светлината и до този момент така и продължава – от началото на творението до неговия край.

В това развитие има такива етапи, на които желанието за наслаждение още изобщо не се нарича творение и строи свое неживо, растително и животинско ниво – системата на духовната природа. А после вътре в тази духовна природа, се създава душата – Адам, ”човек”, говорящо ниво. Тази душа също се развива на степени: нежива, растителна и животинска, в световете БЕА (Асия – неживо, Ецира – растително, Брия – животинско ниво).

А човешкото ниво в човека – той трябва сам да построи себе си. Ако не строи себе си като човек, то съществува като животно и използва цялата обкръжаваща среда (нежива, растителна и животинска, всички светове БЕА) егоистически, опитвайки се да получи от нея максимално, колкото ù се отдаде. Така се развиваме, изсмуквайки от обкръжаващата природа всички всевъзможни напълвания, помагащи ни да растем в своя егоизъм.

И когато достигнем такава степен, когато вече почти всички са притиснати от природата, то започваме да усещаме, че егоистичното ни желание е противоположно на степента ”човек”, на света Ацилут. От този живот ни става тежко, но не знаем кого да обвиним за това, защото светът Ацилут е скрит от нас и се намираме по-ниско от парса (границата, която го отделя от световете БЕА).

Затова човек не разбира, защо му е толкова зле. Оказва се, че целият живот е пред него, всичко е за него – живей и се радвай. Но не получаваме допълнителна светлина, която не може да мине през парса от света Ацилут и да се спусне към нас през световете БЕА и от това ни е лошо – от човешката част в нас. Защото този човек в нас е противоположен на сегашната човешка степен, Зеир Анпин на света Ацилут. Така започваме да се стремим да разкрием източника на живота си, на неговия смисъл и цел.

Цялата наша работа – да се напише ”черно на бяло”. ”Бялото” – се нарича света Ацилут. ”Черното” – това е най-ниската ни степен, цвета на света Асия. Светът на Брия е червен, на Ецира е зелен, на Асия е черен. А всичко се пише на бял фон – на ”висша белота” (ловен елийон) на света Ацилут.

Пишещият човек е този, който се проверява и измерва спрямо света Ацилут. Той иска да стане подобен на човека на света Ацилут, но проверявайки себе си вижда, доколко не съответства на този образ. Така напредва.

От урока по статията на Рабаш, 25.09.2011

[55678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Науката кабала не е справочник на егоиста, не е борсов пътеводител на новата реалност, не е инструкции по използване на нова операционна система за свои интереси.

Изучавайки кабала, аз осъзнавам, че трябва сам да се изменя и друг изход за мен няма. Ние трябва да приведем себе си в съответствие с новата система, осъзнато и без уговорки да влезем в нея, да оставим всичко старо назад и да преминем Рубикон, зад който е новият свят.

Ето защо кабалистичната методика са разкрили и разработили хора, устремени право към Твореца (яшар-Ел) и наричащи се „Исраел“. Така тя им се е разкрила, така те я подават на света и всеки в света трябва да знае това.

Означава, че няма да ни помогне самото поръчителство – обичайното солидарно поръчителство. Нашите призиви за обединяването са първият етап по пътя наистинското поръчителство. И, колкото по нататък се придвижваме, толкова по-ясно виждаме, че на нас ни е необходимо вътрешно поправяне, в съответствие с новата система. Ние поправяме не природата и не света – ние поправяме себе си.

Кабалистичната методика е противоположна на това, което е било по рано. До този момент Природата ни е движела отвътре: ние винаги сме реализирали своето растящо егоистично желание. Този стопанин е притежавал абсолютната власт над нас, и ние предано сме изпълнявали всички негови заповеди. Той е бил толкова голям, че е заемал цялото полезрение, закривал е очите ни и ние постоянно сме живеели с неговите мисли, без да правим никаква разлика между него и себе си.

Сега в нас се заражда ново отношение към егоистичната природа. Откриваме, че със своята власт тя ни разрушава, че тя е лош стопанин. Защото, в резултат, оставаме на служба при него без всякакво възнаграждение. Властта на егоизма се оказва лоша и ни води към опустошаване. А от друга страна, ни се разкрива друга власт – желанието за отдаване…

Много неща още трябва да поставим по местата за себе си и да предадем на света. В нашите думи, обърнати към хората, се крие светлината, връщаща към Източника. И не е важно, колко разбират те, – светлината вече действа в системата на нашата взаимовръзка.

Затова, ние сме задължени да излезем на улицата, да работим в социалните мрежи, да пускаме материали – колкото може повече. Ние не чакаме да ни разберат веднага, ние не съдим за успеха на разпространението по първата реакция на аудиторията. Отдаването за нас е само по себе си възнаграждение, защото то носи на хората светлина, връщаща към Източника.

От урок по вестник „Народ”, 22.09.2011

[55359]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Празниците и особените дни, за които се говори в кабала – това не са дати от обичайния календар, а достигнато от човека на своето особено лично състояние, когато той прави принципна вътрешна равносметка със самия себе си. И ако човек достига до такава равносметка – значи за него наистина настъпва ново начало, което се нарича нова година, Рош Ашана. Така той достига и до празничната молитва.

Всеки празник – това е душевна равносметка и молитва, защото няма нищо друго, освен поправянето на желанията ни. Но началото на новата година е особено с това, че идва след множество изяснявания. То не настъпва докато човек не провери напълно всичките желания, които ще му се разкрият – тъй като всяко висше стъпало включва в себе си всички предишни като малка част от себе си.

Но когато човек прави равносметка на всичките си действия и мисли, той вижда, че не е постигнал успех, не напредва, че въобще не е създаден за духовно извисяване. Овладяват го тежки мисли относно духовното и съмнение, завист по отношение на другите – той иска да е по-високо от тях и мисли: „Защо те, а не аз?”

И след множество такива сметки, изцяло загубвайки се в тях, той, най-накрая чувства, че му е необходимо ново начало. Няма изход, всичките тези сметки, изяснявания, критика, завист, ненавист – не се променят с години. И единственото, което му остава – това е молитвата, вик за помощ, защото тук може да помогне само висшата сила.

А до тогова, човек вижда себе си изцяло изгубен. Той вижда, че целият свят не е съгласен с това, което той прави и самият той не разбира, какво се случва с него и какъв е този път. Цялата негова критика  произлиза от егоизма му.

Затова в молитвата се говори за напомняния – за необходимостта да проанализираш всичките си желания и постъпки и за надуването на рога /шофар/ – защото ни е необходимо да извисим духовния си път независимо от всичко /„шуфра” – на арамейски език е „красота”/. И тук, за да напредваме, трябва просто да се обърнем към първоизточниците.

В света има множество мнения, множество хора, които влияят на човека и му внушават своите мисли, дърпайки го в различни посоки. Но над себе си трябва да се постави строг съдия и през цялото време да се прави сверяване с първоизточниците, в степента на разбиране на написаното, независимо от своето его, от желанието да се издигнеш и да спечелиш, да станеш повече от другите – а напротив, желаейки единствено да получиш силата на отдаването и да се разтвориш в този народ, вътре в който обитава Творецът.

От урока по статията на Рабаш, 26.09.2011

[55785]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Трябва да се провери, има ли в теб ненавист към враговете и противниците ти, или ти разбираш, че тях ги управлява Твореца, който по такъв начин те защитава, за да не ти позволи да се съединиш с мнението на еснафа и материалния свят, и ти помага да следваш само духовните първоизточници. Така трябва да се очистиш, проверявайки всичко, което става с теб. Да не съжаляваш, да не се грижиш за нищо, освен за чистотата на пътя, за да се съвместят целта на твоя живот и целта на творението в един общ прицел.

Няма значение, ако видиш, че си бил объркан от различни егоистически разчети. Винаги требва да смяташ, че в изминатото до сега – ”Няма никой освен Него”. А от този момент и по нататък: ”никой не може да ми помогне, освен аз самият да си помогна”. Ако ти се намираш между тези две условия, то може да се каже, че си дошъл до началото на новата година – до новото начало.

Но като крайна цел, заложена още в началото на замисъла, трябва да бъде постигането на любовта към ближния. И ако имаш с някого лични сметки –ти вече не се намираш на вярната пътека. И ако искаш да се издигнеш над другите, да придобиеш знание, напълнение, или даже искаш да отдаваш – също трябва да провериш, не е ли това отдаване егоистическо.

Така твоите разчети ще стават все по-чисти и накрая ще достигнеш първия ден на новата година, в който е бил създаден човека. Всичко започва от това да създадеш самия себе си.

И така ще бъде всеки път: годината има четири глави, и всяка глава има свой разчет и ново начало, докато човек не завърши всичките си поправяния. А проверката е в това, доколко е неподкупен вътрешния му съдия – честен и остър, мъжествен воин, готов да се повдигне над всичките си лични разчети. А това не е лесно. Тук трябва един разчет над друг – до такава дълбочина, която е позволена само на човека.

Но всичко това не е за да се самоизяжда човек, а тъкмо обратното, за да се стреми в ”В Светлината на Твореца да види светлина”. Винаги трябва да се стараеш в Светлината да виждаш любовта към ближния и относно този еталон да се самопроверяваш.

И да не обръщаш внимание на всичките си стълкновения с другите, тъй като може Творецът по такъв начин да те обърква, карайки те така да виждаш останалите, или обърква тях, насочвайки ги срещу тебе. Както е казано: ”Не съди другия, докато не попаднеш на неговото място” –  може те да са много по-високо от теб, а ти още да не си дорасъл до тях, за да ги разбереш.

Бъди винаги доверчив към Твореца и с това върви напред.

Затова, ако имаме учението на Рабаш, неговите статии и обяснения, как да се съединяваме в групата, а също и статиите на Баал а-Сулам и другите кабалисти, посочващи ни пътя и съдържащи Светлина, възвръщаща ни към Източника – то колкото повече се самопроверяваме, съгласно тези първоизточници, толкова по-вярно ще напредваме. Основното е да не се страхуваме!

И не трябва да се плашим, че пътят е така труден и отрупан с толкова много съмнения, които пробуждат егото в нас, водещо постоянни сметки. Не трябва да се гледа на това, а да се стараем по-скоро да достигнем покаяние – душевните разчети, и да се издигнем към началото на новата година – към нова степен. Тъй като до целта достига онзи, който пренебрегва заради нея всичко останало.

От урока от статия на Рабаш, 26.09.2011

[55778]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Гордостта, повече от всичко друго, ни пречи в работата, тя ни кара да мислим: ”Аз ще ръководя, аз ще управлявам”. Това се проявява в най-примитивна форма, както е прието в света, когато човек не дава възможност на другите, опитвайки се да ги задмине, когато не е готов да върви наравно с тях.

Но на нас ни трябват открити отношения, когато аз се старая да бъда нито по-високо, нито по-ниско от останалите. Тъй като по-ниско също не е добре, това не се нарича другарство. И по-високо – също не е добре.

Трябва да бъдем наравно – т.е. да престанем да чувстваме себе си! Аз усещам себе си, ако съм над или под, но ако съм наравно с останалите, то усещам не себе си, а само връзката между всички нас и плувам с тях по течението.

Такова трябва да бъде усещането ни непрекъснато. То понякога се появява при нас по време на конгресите, при различните срещи и мероприятия – но ние трябва да го поддържаме постоянно. Тъкмо това усещане на връзката между нас трябва да се превърни в светлина и в разкриване на Твореца.

Засега това е само чувство, че ние сме съединени и обединени – това е само изграждане на съсъда. Но всъщност този съсъд достига състояние на отдаване, и тогава ще усетим в него светлина.

От урока по книга ”Шамати”, 20.09.2011

[55168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако си пожелаваме един на друг добър окончателен подпис и хубава година, то вътре в тези думи е заключена висшата сила, тъй като сме свързани един с друг чрез съвместната подготовка, с правилен списък, където сме описали всичките си свойства на бял фон.

Белият фон е същото това поръчителство, което може да се представи, като ”белилото” на групата, относно което изяснявам своите желания, свойствата си и виждам доколко те са ѝ противоположни и пригодни за съединението ми с групата. И все пак завършвам този списък и не се предавам, а продължавам и продължавам да анализирам своята противоположност.

Тази работа от последния месец преди началото на новата година се определя от условието: ”Човекът, стремящ се към Твореца (Исра – ел), светлината възвръщаща към Източника (Тора) и висшата сила Твореца – са единни”. Исраел – е човекът, желаещ да достигне съединение с останалите, Тора – е светлината на поправянето на егоистическото начало, която се разкрива само чрез работата в групата. Защото само в нея се проявява Егоизма ми – като черно на бял фон, ако си представям групата съвършено ”бяла”, поправена.

И ако искаме да достигнем тази обща ”белота” да разкрием Твореца във връзката между нас – Той се проявява и ние получаваме Неговия ”Подпис”.

Всичките тези ”записи” записваме на сърца си – всеки на своето. Сърцето на човека – това са неговите”613” засега непоправени желания, злото, разбитото, непоправеното сърце. И се стремим да го поправим. А поправянето се състои в това, да съединим сърцата си. Бъдещото състояние е съединение на всички сърца, на всичките ни мисли, така че разумът и сърцето да се сливат в едно цяло, и ние всички ставаме един човек. С надеждата да постигнем такова състояние и всеки да напише своето писмо…

И ако го пишем така, то това не е просто писмо – ние пишем Тора в своето сърце. Защото цялата Тора всъщност ни разказва за разкриване на злото в нас и за поправянето му, което в такъв случай получаваме отгоре, от висшата ”белота”. Затова отделяме черното от бялото, за да пишем с него на белия фон. Но трябва да научим свойствата на самото ”бяло“ – на обкръжаващата светлина. И цялото това обучение да пишем – е едва само подготовка, за да дойде обкръжаващата светлина и да ни освети отвътре.

Черното ще си остане черно, а бялото ще си остане бяло – както основите на нашето изграждане. Но ние включваме в себе си и двете и навлизаме все по-дълбоко навътре, в тъй наречените ”тайни на Тора” – там, където черното и бялото се сливат в едно. Такова сливане вече е невъзможно да бъде описано в писмо. А онова, което не се изразява в писмото, точната форма на записа, не са дописани ”некудот”(точки), ”таамим” (вкусове), ”тагин” (коронките над буквите) – така е, за да ги попълни сам човека, за сметка на своята вътрешна работа и да ги добави към буквите.

Всъщност ние скриваме своята чернота относно групата, представяйки си я окончателно поправена, в съвършено ”бяло” състояние. А завършвайки тази работа, усещаме, че сме достигнали такова състояние, когато Творецът трябва да завърши окончателно работата ни и да се подпише.

От урока по статия на Рабаш, 25.09.2011

[55672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кога разбирам, че отдавам, а не получавам?
Отговор: Разбираш, че отдаваш, когато почувстваш, че всичко това се извършва от силата на светлината, обличаща се в теб и че чрез теб действа Твореца. А ти си инструмент в ръцете на онази сила, която се е облякла в теб. Тогава наистина ще отдаваш.

Отдаваш, когато чувстваш, че с радост се намираш извън себе си – в другите и там изпълняваш висшите действия. В теб действа светлината. Има такъв вътрешен дух, който те тласка и направлява. Това е такова усещане, което не може да се сбърка с нищо друго! Но то идва в резултат на всичките предходни действия, които изпълняваш над силите си. Основното е да желаеш да отдаваш! Сякаш се опитваш да включиш тази машина, отново и отново – докато накрая не заработи!

От урока по книгата ”Шамати”, 14.08.2011

[55574]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→