Въпрос: Как трябва да се отнасяме към материалните наслаждения?

Отговор: Не е нужно да се мисли за нищо друго, освен, да обърнеш главата си и да се включиш в правилното обкръжение. В края на краищата, ние затова сме предназначени, за това сме се родили и съществуваме в този свят. И това особено се отнася за нашето време!

Затова, в нашия живот няма никаква друга цел, действия, разчети, освен да се прикрепим максимално към обкръжението, което може да ме доведе до такова съединение, което се нарича взаимно отдаване или поръчителство.

Ако изведнъж намеря такова обкръжение, ако изведнъж ме въведат в него – това е организирано свише. Както, когато Творецът е помогнал на Аврам да събере хората и да създаде народ. Такъв пример за построяване на обкръжение и общество получаваме от своите учители, от кабалистите, то се строи отгоре, сами не можем нищо да направим. Но когато вече съществува някакво начално състояние, на нас ни е нужно да го укрепим и да вложим в това общество своите сили.

По този критерий  оценяваме и проверяваме себе си. Цялата ни работа е само спрямо обществото – доколко искам да извлека от него силата на отдаване, която ме променя.

Сам човек нищо не може да промени в себе си. Проблемът е, че  се объркваме и се надяваме сами да се изменим. Човек мисли: “Сега проверявам себе си, ще събера всичките си сили и ще се променя!” Но това е нечиста работа, която се нарича идолопоклонство, защото виждам в себе си такива сили, каквито има и Твореца, и предполагам, че сам мога да направя нещо без Него.

А всъщност, в мен има свобода само в едно – да се прилепя към правилното обкръжение.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2011

[56025]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →