Баал а-Сулам,”Свят в света”: Четири категории се намират на наше разположение за достигане на целта: милосърдие, истина,  справедливост и мир. През цялото време от тези категории са се възползвали всички, които са поправяли света. В тези четири категории е протекло развитието на човечеството до момента.

Четири категории – ето какво имаме, за да държим курс към края на поправянето. Как да ги разпознаем? Можем много часове да говорим за милосърдието, истината, справедливостта и мира. Но ще се съгласим ли с това, че те сами по себе си се представят?

Това не е просто, но Баал а-Сулам, познавайки духовната природа, казва, че трябва да се ориентираме в това, за да приведем в ред себе си и света. Не знаем какво е това поправен свят. Всички сме непоправени и затова всяко егоистично подобрение ни се струва като поправяне. Обаче за Баал а-Сулам поправеният свят е свят, в който всички потребности, които само могат да се проявят, получават съвършено напълване. Как е възможно това? Все още ни предстои да го разкрием.

Преди всичко, трябва да разберем, че с помощта на егоистичното получаване, никога няма да можем да напълним себе си. Напълването е възможно само посредством отдаването, защото на отдаването, за разлика от получаването, не е било направено съкращаване (цимцум).

Как да се устремим към такова получаване, което само да ни поведе към осъзнаване на изгодата от отдаване? Можем да се развиваме в това направление по пътя на бедствията: постоянно искайки да получавам нещо си, се оказвам под град от удари и накрая достигам до извода, че не трябва да желая да се самонасладя. Тогава започвам да ненавиждам егоистичното си желание, не знаейки, къде да отида и какво да го правя.”А може би ще се насладя от отдаването?”

Така всевъзможните недостатъци ме водят към молба за алтруистично желание, за силата на отдаване, за силата на съединяването с другите. Това е пътят на страданието и аскетизма, за който е казано:”Яж хляб със сол, пий вода с мярка, спи на голата земя…” Някога отдавна хората са извършвали това над себе си и благодарение на него са напредвали към отдаване.

Така е и днес: народ, лишен от кабалистичната методика и не получаващ никакви обяснения за развитието на света, върви по същия този път. Въпросите му все повече се увеличават, но му дават все по-малко и по-малко. В крайна сметка нещастните, напатили се хора започват да усещат, че трябва да бъдат заедно, да извършват отдаване един на друг, да се обединят и да обуздаят егоизма си, чак до пълното му ликвидиране.

Виждаме, как по време на война, следствие на общите страдания хората започват да се обединяват. Даже животните, спасявайки се от земетресенията или от горските пожари, бягат заедно, без да се делят на хищници и жертви. Обединява ги общата беда, защото страхът за живота е по-силен пред страха от глад. Разбира се, не се превръщат в ”праведници” – просто гладът, желанието за напълнение, отстъпва пред по-силното желание за оцеляване.

Ето и ние, разбира се, можем да напредваме към поправяне посредством страданията. Заставят ни да се устремим към отдаване, чрез тях ще пожелаем да разрушим егоизма си, като причина за всички нещастия. Но това е дълъг път, ходене по мъките.

И затова са ни предоставили друга възможност – пътя на Тора.

Защо? Защо ни е необходим вторият вариант? Работата е в това, че към пътя на страданията не пристъпваме от свободен избор. Просто бягаме от нещастията, подобно на животни. В отчаянието сме готови даже на отдаване, но само заради това, че не ни е добре от получаването. Избираме отдаването не доброволно, а като следствие от страданията и бедите, от безизходица. И това не е човешка степен, а животинска.

За да ни въведат в човешката степен, са необходими две сили: отдаване и получаване, между които стои свободният избор. Такъв е пътят на хората с точка в сърцето.

Но за тези, които нямат точка в сърцето, избор също ще има, но на по-ниска степен. И все пак, това ще бъде сегашният избор: да последват този, който може да ги изведе напред.

От урок по статия ”Свят в света”, 04.10.2011

[56427]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята | Add Comment →