Въпрос: Наградата в духовното – това самите усилия ли са?

Отговор: Наградата – това е екранът и отразената светлина. Самите усилия ние не можем да оценим и измерим.

Нужен ни е екран и отразена светлина – единственото, което можем да придобием. Всичко останало се намира в изобилие – вземай!

Разрешението да получиш (като входен билет), да вземеш определена порция – това е отразената светлина.

Съгласно отразената светлина, която възниква в тебе, влиза в теб, влива се, ще се прояви напълването, сливането с Твореца, изобилието, съществуващо в творението.

Вземи всичко, но само според степента на отразената светлина. Затова отразената светлина е награда. Тъй като всичко останало не се налага да заработваме.

Висшето изобилие само ще запълни нашите духовни съсъди, желанията (келим) – само да я има отразената светлина.

Но самото напълване ми е нужно не за самонаслаждение, а за да проверя и измеря колко отдавам.

И макар напълването да ми доставя огромно наслаждение, то изцяло се измерва чрез светлината на отдаване, чрез отразената светлина.

От урока по статията на Рабаш, 27.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо е написано, че преходът от едно стъпало на друго се осъществява при увеличаването на (авиюта) дебелината на екрана? Нали авиют е характеристиката на съсъда, а не на екрана?

Отговор: Екранът – това е духовният съсъд. След първото съкращаване, желанието не може да служи за съсъд. Духовният съсъд, „кли” показва, колко аз мога да платя.

Ако отида на ресторант и кажа, че съм гладен, те няма да гледат моето желание, а ще поискат да видят колко пари имам, екрана.

Тоест какъв авиют (дебелина) на покриване имам, възможността да получа заради отдаване, силата на намерението, колко от моето минало егоистично желание мога да присъединя към анти егоистичния екран, към намерението за отдаване.

Нищо не можеш да получиш с екран, който няма никаква дебелина – това е просто съкращаване.

Съкращаването е екран с нулев авиют (дебелина), т.е. за себе си, аз не искам нищо да получавам, а заради отдаване – не мога.

Колко мога да получа заради отдаване? Точно толкова, колкото е дебелината на моя екран.

Аз имам 20 гр. сила на екрана – толкова и ще ми разрешат да получа, защото аз ще мога да ги получа заради отдаване.

И двете действия – и получаването и отдаването, трябва да се съединят в екрана. Тогава това ще бъде получаване заради отдаване.

От урока по статията „Увод към коментарите „Сулам”, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Не разбирам, кога се смята, че човек се намира в галут – изгнание?

Отговор: Галут, в превод означава заточение, изгнание – има се предвид от духовния свят, от свойството отдаване и любов.

Т.е. необходимо е да се желае това свойство и тогава, според степента на неговото отсъствие, се усеща галут, изгнание от него.

Виж, например, статията „Истинската молитва” от Рабаш: „Галут е, когато няма възможност да бъдe в намерението да действа без каквато и да е награда, защото това е против неговата природа.”

(רב“ש. מאמר „תפלה אמיתית“: הגלות – היינו, שלא נותנים לו לכוון, שעבודתו תהיה בשלא על מנת לקבל פרס, היות שהוא נגד הטבע).

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

За правилното възприемане на реалността е необходимо да се съвместят всички форми които ни се разкриват.

Съществува само вътрешният свят на човека.

Безкрайността, това не са безкрайни разстояния – това е безгранично съединение!

А после, в този свят на Безкрайността, възниква граница, която определя доколко близко до мен можеш да бъдеш ти.

Вътре в тази Безкрайност се разкрива егоистичното желание, и то създава разстоянието между различните части.

Тя е въобръжаема, тази дистанция между желанията, между Егото.

В резултат на това, започват да се разпространяват световете от Безкрайността надолу, т.е. на същото място възникват усещания за дистанция между различните части.

Това се нарича, спускане на световете или усилване на скриването помежду ни.

Понеже това не е физическо разстояние – то е чувствено. Ние трябва да преминем към по-вътрешно възприемане.

Аз мога да бъда физически близък или далечен с някакви хора и да ги чувствам близки или далечни, но едното изобщо не зависи от другото.

В духовното този въобръжаем свят не същствува, има само чувство.

А чувственото усещане ние измерваме в сфери, парцуфи, светове – съгласно подобието на свойствата между духовните обекти, желанията.

От една страна между желанията, разбира се, има разлика, та това са различни желания!

Но от друга страна, те са подобни, защото искат да бъдат заедно, независимо от естествената разлика на всеки, която не се променя.

Само това „разстояние” се измерва в духовното и такава близост ние искаме да постигнем.

Колкото и да се различават нашите първоначални желания, колкото и безкрайно отдалечени едно от друго да са те, чрез екрана и отразената светлина (взаимното отдаване), т.е. общият стремеж да станем близки, ние постигаме чувствено съзнание за безкрайното и безграничното.

В самите свои желания ще усетим безкрайна, като че ли физическа дистанция, а в нашия чувствен стремеж да бъдем заедно, ще прекрачим тази граница и ще почувстваме своето безкрайно, безгранично съединение, когато всички ние се намираме в една точка.

И тези две форми на измерване: безкрайната дистанция, разделяща нашите желания, противоположни едно на друго и съединението в една точка на всички, без край и граници, в общо намерение, стремеж, трябва да съществуват заедно и да осигурят мощността на нашето съединение и сливане.

От урока, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Увод към коментарите на «Сулам»:  Първо трябва да узнаете имената на Десетте Сфирот: Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут.

Тези десет покрития на висшата светлина са създадени, за да могат низшите (творенията) да получат светлината на Твореца.

И това е подобно на светлината на слънцето, която може да бъде гледана само през опушено стъкло, което намалява светлината и я приспособява според възможностите на човешкото око.

И не би било по силите на творенията да получат Неговата светлина, ако не беше скрита зад десетте покрития, наречени „десет сфирот“. А всяка по-висока сфира – все по-силно скрива светлината на Твореца.

За да можем да съществуваме, висшата светлина е била принудена да намали, да ограничи себе си, да се обгърне с десет покрития.

Поради това, ние можем да бъдем напълно самостоятелни, да чувстваме, че съществуваме, че постепенно се приближаваме към Твореца, доколкото можем да приемем Неговата форма и да се уподобим с Неговите свойства. Т.е. можем постепенно да Го постигнем – макар и не веднага, наведнъж.

От висшата светлина ни отделя не една, а десет степени. Именно в такава форма светлината разкрива желанието да се насладим, което е способно да съществува като противоположно на нея.

Връзката между светлината и желанието е възможна само чрез тези десет покрития, наречени сфирот.

Но нали думата „сфира“ не произхожда от скриване! Напротив, тя означава светене! Т.е. тя свети в нас, при условие, че сме в съответствие с тази сфира – при същите тези условия, със същите свойства.

По същите стъпала на сфирот, по които светлината се е спуснала отгоре надолу, за да бъде с нас, ние се издигаме отдолу нагоре, за да бъдем заедно с Нея.

И сега се срещаме с Нея на някакво стъпало на тази стълба и според това отброяваме сфирот – десетте покрития, в които се крие висшата светлина.

Всеки ден светлината възобновява Първоначалното действие на Творението, събуждайки все повече и повече егоизма в нас през десетте покрития.

Ние трябва да се почувстваме противоположни на светлината, тъй като иначе, няма да бъдем творения.

Откъс от урока по статията „Увод към коментарите на „Сулам”, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Обкръжаващата светлина влияе на човека според степента на желанието му към духовното, което той получава от кабалистичната група.

Това е заобикалящата го среда, която се намира на едно ниво с него, и той поема всичко от нея, както посаденото в земята зърно.

Самото зърно е мъртво. Само, когато го посадят в земята, то оживява благодарение на околната среда.

Без тази среда зърното не е живо – то е само информационен ген. Но, когато оживее благодарение на обкръжението, започва да му въздейства слънцето и всички останали природни сили.

Зърното трябва да има връзка с околната среда, за да започне общата висша сила да работи върху него.

Така е и с човека! Този, който не се поставя в правилното обкръжение, подобно на зърното, посадено в почвата, той не може да очаква духовен напредък. Това трябва да е ясно на всеки.

В зависимост от това, колко човек може да поема от обкръжението, той получава слънце и кислород, които започват да отглеждат от него „дърво“.

И тогава, тази сила ще усещат в него дори онези, които не могат да я видят със своите „материални” очи.

И тъй като всички заедно се намираме в единна обща система, те ще почувстват, че в нас е заложен истински и ясно усещащ се духовен заряд – светлината вътре в съсъда.

От урока по статия на Рабаш, 14.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Висшият винаги се намира в съвършенство – нищо не му е необходимо, освен да отдава.

Това не е нещо, което чувства и променя своето настроение, а система, установен, постоянен закон.

Ако приведеш себе си в съответствие с този закон, той ще има положително въздействие върху теб в степента, в която си го направил.

А, ако не се подчиниш на този закон, не си подобен на него –той ти действа отрицателно.

Защото вече са определени нашето начално и крайно състояния в творението, и те трябва изцяло да се реализират – независимо дали съдействаш за това или се съпротивяваш, разбираш или не разбираш.

Низшият (тоест ти) има само една добра възможност – да участва в този процес съзнателно и да предаде на Висшия своето желание за това.

Ние трябва да постигнем това желание – нищо друго не ни трябва, освен желанието! И трябва да знаем как да го издигнем, за да го предадем на Висшия.

Висшият е съвършен, но винаги е готов да даде на низшия всичко необходимо.

Низшият е съвкупност от всички души, а Висшият е един: една светлина, един замисъл, една сила.

И, ако низшият пожелае да стане подобен на Висшия, тоест също да се обедини и да стане като един, той ще може да издигне към Висшия своето желание. Висшият не чува никакви други молби, освен тази.

Именно това се нарича молитва, МАН – тоест желание да станем едно цяло.

От урока по статията „Увод към коментарите „Сулам“, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Може ли да се получи от групата осъзнаване на необходимостта от любов към ближния без молитва, без вътрешно пречупване?

Отговор: В групата, ти трябва да работиш – да я задължиш да ти влияе. Как можеш да я задължиш? Като я купиш! Както е казано:  „Купи си приятел”.

Трябва да влагаш себе си в групата, за да задължиш другарите си да ти окажат влияние. Трябва да принизиш своето его спрямо тях, защото само по-малкият получава от по-големия.

Работа в групата:

1. Да окажа своето влияние върху другарите там, където съм по- високо от тях – да им дам всичко, което искат, сякаш съм над тях. Давам им, както по-големият дава на по-малкия.

2. В степента, в която съм по-малък от другарите, аз трябва да получа от тях осъзнаване за важността на целта на творението – аз се принизявам и получавам от тях.

Сякаш им казвам: „Аз ви давам колкото и каквото искате, за да получа от вас осъзнаване за важността на отдаването и любовта! Само това искам да получа от вас. Всичко останало си имам, но това не мога да получа от никъде, само от групата.”

Въпреки, че любов и отдаване, аз не получавам от другарите – от тях получавам усещането за недостиг и желание за това. И чак след това идва светлината и ми донася любов и свойството отдаване.

Желание за това свойство, аз получавам от групата. А след това светлината, връщаща към източника, вместо усещане за недостиг донася поправяне.

От урока по статията „Предговор към ТЕС”, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Нека си напомняме един на друг и да се възхищаваме на величието на духовната цел, на стремящото се към нея обкръжението, на уникалната възможност за свобода на избора, която ни е предоставена.

Колко са хората по света, които имат възможност да действат свободно? Ако всички хора действат по волята на своята природа, тогава няма никой „действащ”.

Ако съм напълно управляван свише, то липсва „аз”. Казано е: „Дойдох Аз, и няма нито един човек”…

Има много хора, но тях сякаш ги няма, тъй като нито един от тях не е свободен в своите действията.

Ако го няма човекът, притежаващ свобода на волята, то няма никакви светове, няма нищо, освен света на Безкрайността.

По отношение на Твореца нищо повече не съществува. Съществува само този, който изпълнява свободно действие.

Представете си такава картина на света – пълна пустота! И в нея се виждат само няколко желания, които са се издигнали и са способни да изпълняват свободни действия.

И ти имаш възможност да бъдеш свободен и да станеш Човек!

Нека осъзнаем величието на тази уникална възможност.

От урока по статията „Предговор  към  ТЕС“, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ако се издигам над своя егоизъм и приемам желанията на другите хора, аз получавам безкраен духовен съсъд, в който мога да усетя цялата светлина на Безкрайността.

Това става много лесно. Все едно има голяма тръба, по която тече светлина, а на нея кран.

И с този кран аз мога много силно да променям протичането на светлината, отваряйки тръбата напълно.

Както в нашия свят, където даже малкото дете може да върти крана и да променя налягането на водата, така и аз.

Аз имам само малка частица желание към духовното – една точка в сърцето.

Но ако се насочвам към желанията на другите хора, включвайки се в общото тяло на душата, като една от неговите клетки, то аз отдавам на това общо тяло, а в отговор то започва да се грижи за мен. И тогава аз получам всичките негови безкрайни възможности.

Тоест Кабала не само говори за това, какво струва да се излезе от своите желания и да се влезе в желанията на другите.

Тъй като ние с това получаваме “613” пъти повече възможности – духовни съсъди, желания – в сравнение с тези, които сме имали!

Имали сме само една точка, а сега ние получаваме на свое разположение цялото тяло, всеки от нас!

От урок по статията “Предговор към ТЕС”, 10.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→