Най-важно по време на четенето на Книгата „Зоар” е да мислим за връзката между нас, за да станем „като един човек с едно сърце“.

Тъй като светлината, връщаща ни към източника се намира наоколо, всичко зависи от нашите усилия да се съединим един с друг в системата Адам Ришон.

Светлината въздейства точно на разпадналите се връзки между нас. Ако се опитваме да се обединим и не сме способни на това, светлината ни свързва.

В 155-ти пункт от „Въведение към Учението за Десетте Сфирот“ е написано, че обкръжаващата светлина въздейства според силата на желанието да се познае изучаваното.

Какво значи „да се познае изучаваното“? Да познаеш не означава да придобиеш знание, както е в нашия свят.

Тъй като в духовното всичко се постига от връзката, то „да познаеш“ означава да се съединиш, както е казано: „И Адам познал Ева“.

Затова, колкото повече се стремим да се съединим един с друг в желанието за отдаване и любов, толкова повече пробуждаме обкръжаващата светлина, а след това – светлината на мъдростта (ор хохма).

Тази светлина се появява и въздейства само там, където желаем да се съединим и не сме способни на това.

Затова няма смисъл да се опитваме да изучаваме Книгата „Зоар” като наука или мъдрост, защото не разбираме нейния език и за какво се говори в нея. За да разберем, трябва да се намираме в същия свят.

И поради това, трябва да се стремим да се съединим един с друг. Тогава обкръжаващата светлина ще дойде именно в тези места, където липсва връзка между нас, за да ни съедини помежду ни, и в тези възстановени връзки ще усетим свойството отдаване – Твореца, светлината Хасадим, а след това ще разкрием в нея – светлината Хохма.

Затова, желанието да се съединим трябва да предшества нашето учене, и по време на изучаването на „Зоар“ това не трябва да се забравя.

Както казва Баал аСулам в 17-ти пункт от „Предговор към Учението за Десетте Сфирот“: „И затова изучаващият се задължава преди учене да укрепи вярата си“ – в свойството отдаване, което той желае да постигне като резултат от учебните занимания, за да стане то негов живот.

От урока по Книгата „Зоар”, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Творец - Няма коментари→

Ние винаги мислим за напълването, защото сме създадени за него. Обаче, съвършено напълване е възможно само в неограничено, безкрайно желание. Това желание се обновява постоянно. Изпълваш го с твоето отдаване и любов и затова чувстваш, че съществуваш в съвършенство и безкрайност.

Да отдаваш, означава, да имаш желание и възможност да отдаваш, както и желанието, и възможността никога не изчезват. И все пак, целта на творението е не отдаване, а напълване на творенията. Целта на Твореца е да напълни творенията, да им даде наслаждение, да получаваме от Него.

Това е вярно от гледна точка на Твореца, но от наша гледна точка получаване, означава, винаги да искаме да получаваме, за да даваме възможност на Твореца да ни отдава. Това ще даде на Него и на нас непрекъснато, безкрайно наслаждение.

С други думи, целта на моята работа е постоянно да се стремя към Него и този стремеж е също и моето изпълване. В крайна сметка, изпълването на Парцуфа са екранът и Отразената светлина. Днес, ние изобщо не разбираме това състояние. Струва ни се неестествено, отблъскващо и нереално. Въпреки това, днес, ние също живеем според степента на нашето напълване, което е егоистично и затова е ограничено. Всъщност, то дори ни причинява страдания!

Истинското напълване не е Пряката светлина, а напълване чрез отдаване. Това са екранът и Отразената светлина. Как може екранът да бъде „напълването”? Екранът е  нещо, което връща светлината обратно като не и позволява да влезе в душата (Парцуфа). Това е граница. Как може „напълването” да идва от граница?

Когато, аз сам поставя тази граница, когато, аз сам я създам, тя ме напълва, тъй като това е моето отдаване на Твореца, това е граница против моя егоизъм, моето желание да се наслаждавам (по начина, по който гостът би), но не против Стопанина (виж притчата за „Госта и стопанина”). Това е граница, която не ми позволява да получавам безплатно и Отразената светлина е моето напълване. Дава ми възможност да направя нещо, с цел отдаване, и това и ме изпълва.

Ако това е така, тогава защо ни е нужно напълване? Нуждаем се от него само за това, екранът и Отразената светлина да съществуват. Творецът не чувства наслаждение от изпълване, а от отдаване и аз също се наслаждавам като отдавам. Това равенство на формата е сливане с Твореца.

Затова първоначалното желание за наслаждение, което Творецът е създал, и изпълването срещу него са необходими условия, които ние трябва да използваме като основа, за да изградим ново желание и ново напълване над тях. Аз съм този, който създава новото желание и напълване!

Откъс от урока по статиите на Рабаш, 04.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо кабалистите често пишат, че не искат да добавят към това, което вече е казано, преди тях, от техните учители?

Отговор: Казано е, че няма по-голям пророк от Моше. За какво пишат след него кабалистите? Какво може да се добави към казаното от тях в Тора?

Те се стараят повече да обяснят направеното от Моше разкритие на Твореца. Всички те се захранват от този първоизточник и се стараят така да го поднесат на учениците, че те да разберат  по-правилно неговия вътрешен смисъл.

Да допуснем, че двамата сме отишли в магазин, купили сме еднакви продукти, а после всеки, у дома си, е приготвил от тях храна – по свой вкус.

Казано е, че ”всичко, което е съдено да се разкрие на който и да е кабалист, вече е разкрито на Моше в планината Синай ”, тъй като на него се е разкрила светлината на Безкрайността, в която е заключено всичко. А ние, поправяйки себе си, откриваме на части това, което  се намира там.

Кабалистите от миналото са знаели много повече от своите последователи, но не са умеели да разкриват своите постижения.

А нашето поколение, завършващо цялото общо развитие със своята работа, разкрива най-големите желания (Нэ Х”И), благодарение на което се проявява най-голямата светлина (нивото нешама) – но тази голяма светлина Хохма идва в желанието(келим) на праотците (Ка Ха”Б).

Ние чувстваме как всеки урок ни се разкрива с все по-голямо разбиране  системата на творението.

В какво се състои разкритието, направено от Баал аСулам? Той е привел всичко в ред, в система, където всичко е свързано едно с друго.

Науката Кабала е разкритие на вътрешните връзки – анализ и синтез, действащи паралелно едни с други – разбор на части и съединение.

И всичко това става вътре в творението, хранейки го с жизнена енергия, започвайки от нивото на обикновената животинска храна до духовните степени. Целият наш живот се състои от процеси на разлагане и на синтез.

А докато нямаме сили да разкрием този ред, ние действаме на принципа: ”Направи всичко, което е само по силите ти!”. Този ред, разбира се, вече съществува, но само ти все още не си го изяснил за себе си.

Засега не повтаряш след Твореца всички Негови движения, а се суетиш, като немислещо малко дете.

Но постепенно твоите действия стават все по-смислени, и ти се предпазваш, правейки безсмислени движения. Така човек расте в духовното.

От урока по статията «Предговор към ”Паним Меирот”», 01.07.2010

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Предговор към книгата „Паним меирот“, п.5: И оттук разбери казаното в „Зоар”: „Благодарение на тази книга ще излязат синовете на Израел от изгнание“.

И това се среща още в много източници, в които се говори, че само чрез разпространение на науката Кабала сред масите, ще бъдем удостоени с пълно освобождение.

И е казано от мъдреците: „Нейната светлина връща към източника“… Така че всеки поотделно и всички заедно не ще могат да изпълнят своето предназначение, заради което са били създадени, освен чрез постигане вътрешната част на Тора и нейните тайни.

… И в съответствие с това, разпространението на науката Кабала и идването на Машиаха зависят едно от друго.

С други думи, нашето поправяне е невъзможно без разпространението на науката Кабала. Човек е устроен така, че сам не може да се свърже с висшия свят, тъй като е противоположен на него. Той може да направи това само по „изкуствен“ начин.

Ние се намираме в този свят, в това егоистично желание, за себе си. В това желание може да се пробуди малко егоистично желание към висшия свят – точката в сърцето.

В сърцето, желанията на този свят, усещаме празнота, разочарование. И в допълнение към това усещане за празнота в нашия свят, в нас се събужда точката в сърцето – неразбираем стремеж, тъга за нещо по-висше.

Тези две желания заедно: празнотата по отношение на този свят и стремежът към висшия свят, са подготовка към усвояване на висшия свят.

Това е максималното, което човек получава вътре в себе си, в нашия свят, за своя духовен напредък.

Останалото получава отвън – изкуственото средство в този свят – кабалистична група, книги и учител.Това са средства, приготвени за нас свише – в нашия свят тази възможност не съществува.

Излиза, че вътре в човека се намира зародишът на бъдещето – точката в сърцето. И извън него възниква зародишът на бъдещото обкръжение – книги+учител+група – чрез това обкръжение той се съединява с духовния свят.

Авраам е разкрил възникването в човека на:

(.) на душата + обкръжението (книги+учител+група),

даващи възможност да се привлича светлина от духовния свят, развиваща от (.) на душата, за да може чрез развитата душа, човек да се издигне в духовното.

(.) и нейното обкръжение – нашето 1. най – малко и 2. разбито (станало егоистично) духовно състояние.

Използвайки го, ние можем да поправим (.) – разбития (егоистичен) зародиш на душата (.).

Затова разпространението на науката Кабала е абсолютно необходимо – без това никой от нас няма да знае какво трябва да правим: как с помощта на обкръжението (книги+учител+група) да развием зародиша на душата (.) и да усетим в него поправения и развил се духовен свят.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот“, 30.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тази точка, която се появява в сърцето, в опустошеното желание в този свят?

Отговор: Всички желания на човека се наричат „неговото сърце”. Точката в сърцето е бившата връзка на сърцето с другите сърца, останала от разбиването на връзката между тях.

Някога сме били свързани чрез своите желания, сърцата, заедно – в една система Адам. Тези взаимни връзки между нас са изчезнали – останали са само разбитите парчета.

Съединени заедно, ние сме представлявали духовен съсъд – единно желание, напълнено със светлина. С разкъсването на връзката между нас, светлината е изчезнала.

Необходимо е изчезналата светлина да се върне и да възстанови предишната връзка, да ни направи отдаващи един на друг, „да ни върне към източника”.

Затова тя се нарича „Светлината, връщаща към източника”, към доброто, възвръщаща ни към взаимна връзка, която се нарича добро.

Тази връзка е всъщност Твореца. Той се намира във връзката между нас, а самото желание (сърцето)  е само материал на творението.

То не се променя и може да бъде малко или голямо, но състоянието ни зависи от степента на връзка между нас.

Засега тази точка в сърцето не се усеща от всички. Нашето егоистично желание трябва да се развие до определено ниво, за да се прояви в него точката в сърцето.

В началото желанието усеща празнота от този свят, а след това разкрива в себе си стремеж към друго напълване…

При това напълване, светлината не се намира в желанието, а му свети отдалече и затова се нарича обкръжаваща светлина.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 30.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Ако дам нещо на своя син, той няма да почувства срам, защото аз го обичам. Защо тогава трябва да чувстваме срам пред Твореца, ако Той ни отдава?

Отговор: Синът не чувства срам, получавайки от баща си, защото му принадлежи и се чувства част от него.

Той получава всичко от бащата, с правото си на син, но всичко, приемано от него, не е негово, а на бащата. По този начин, обаче, синът не се развива самостоятелно.

Тази форма на развитие се нарича ”зараждане” и ”отглеждане” – синът, като  мъничък, получава всичко от бащата – от възрастния.

Но после децата порастват и започват да се откъсват от бащата. Искат да станат самостоятелни и вече не желаят да получават от родителите, защото това ги задължава да состанат под тяхната власт. И бащата чувства, че е дошло време да се отдели от сина, за да станат децата независими – възрастни – да могат и те да станат родители на своите деца.

Затова, според  независимостта си, децата се откъсват от бащата и не получават от него, а печелят сами.

Творецът желае ние да станем независими, подобни на Него. Затова, Той прави Съкращаване, създава Свое скриване и ни дава възможност да станем такива, какъвто е Той – със собствени сили, сами да спечелим това съвършенство, величие и изпълване. Иначе ще останем малки, получавайки всичко от Него и цялата ни работа ще се състои само в отмяна на себе си, пред Него за да се направим малки и през цялото време  да молим. Но Творецът не желае ние да оставаме в това състояние. Затова на този етап, когато ние, като малки, се учим от Него да станем такива, какъвто е Той, получаваме независимостта си.

В духовното развитие, даже в стадиите ”зараждане” и ”отглеждане”, ние действаме срещу природата си и затова вече тези степени са нива на нашата независимост.

Целият проблем е да създадеш творение, т.е. да му придадеш независимост за да се откъсне от Твореца, тъй като без откъсване от Него – няма творение.

Откъсването е необходимо и задължително. Това е нашата същност – иначе, ние не се чувстваме съществуващи.

А засега, даже не си се представяме като капка семе в Твореца…

От урока по статия на Рабаш, 29.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Световете АБЕА, по които ние се изкачваме като по стълба, се раждат така, че висшият духовен обект (парцуфът) избира най „светлите”, най-малко пострадалите при разбиването на информационните записи (решимо), поправя ги и ражда следващия след него нисш духовен обект.

Така и аз избирам някакво ниво на онези решимот, информационните данни, които сега мога да поправя, и това става моята нова реалност, моят свят.

Аз сякаш слагам нови по-силни очила и мога да разгледам следващия, много по-нисък слой на информационните записи.

Светлината започва да идва отгоре не само до моето най-светло решимо, но доколкото аз вече съм го реализирал, създал съм по неговите данни свой духовен парцуф, през него започва да преминава светлина по-дълбоко, до записите, отнасящи се към следващия парцуф.

Така слой след слой, желанията стават пригодни за това, да получим въздействието на висшата светлина.

А висшият парцуф, построен на предходния етап, става буквално като леща, като лупа, фокусираща светлината на много по-ниските слоеве на информационните записи.

Избират се записи от един слой, строи се по него един духовен парцуф, през него преминава светлината по-нататък и разкрива информационните записи, отнасящи се към следващия духовен парцуф.

И така всеки път, създаването на висшия парцуф дава възможност на висшата светлина да се пристрои към следващия слой от желания и да влезе в съприкосновение с тях.

А преди това те просто не се усещат, защото са твърде далече един от друг по своите свойства.

Но раждащият се сега парцуф става като адаптер между висшата светлина и информационните записи, намиращи се в следващия по-нисък слой.

Така стъпало след стъпало идва поправянето. Всеки, завършил изграждането и поправянето си, предава целия пакет от решимот по-нататък, за да може следващият духовен обект да избере и отдели оттам своите записи, и завършвайки своето поправяне, да предаде остатъка по-нататък.

Така ние трябва да изпълним своята работа – да изберем най-светлото и леко решимо/желание и с него да работим, а на останалото засега да не обръщаме внимание, то ще се изясни по-нататък.

От урока по статия „Въведение в коментара Сулам”, 29.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно да се стремим към отдаване, ако ние не усещаме духовното, не виждаме пред себе си ясна целта, някакви си духовни обекти и форми?

Как мога да се ориентирам сред тях, да направя поне някаква крачка в тяхна посока, без да сгреша?

Отговор: Всичко това е вярно, ако говорим за външното. Но духовно се нарича вътрешният свят и трябва вътрешно придвижване, което се случва за сметка на нашите вътрешни изменения.

Избирайки обкръжението, което ще ми влияе, всеки път избирам какви ще бъдат моите следващи желания, промени. И постоянна проверка: придвижвам ли се или не, основана на това, за сметка на какво аз се придвижвам.

Получил ли съм егоистично напълване и удовлетворение от това, че нещо съм извършил, чул съм одобрение, почувствал съм гордост от самия себе си, повече усетил, повече разбрал – или се придвижвам, без да гледам на пустотата, във всичките тези егоистични желания, и готов да вървя, без да получавам в тях напълване, а за сметка на друга сила.

Каква е тази друга сила – аз не знам! Това е силата на отдаването, любовта, която изисквам да ми се даде. Тази сила е невъзможно да се получи от групата – групата може само да ми внуши важността от нейното получаване. Но самата тази сила е длъжна да дойде от Твореца.

И тогава изведнъж започвам да усещам в себе си цялата вътрешна лаборатория – и не се нуждая от никакви външни образи.

Аз започвам да виждам, че всичките тези градации на свойствата и тяхното изясняване се осъществяват вътре в мен. А какво се случва отвън, за мен не е важно.

Също виждам духовната цел вътре в мен – в това да работя само с горивото на любовта и отдаването! Аз искам, моите желания да се напълват от обкръжаващата ни светлина, а не пряко напълване – усещане на отдаване, а не насищане със светлина.

И се получава така, че аз отстранявам всички тези съмнения : къде е тази висша цел и как мога да я постигна?! Понеже сега чувствам, че тя се намира вътре в мен и аз проверявам и я  оценявам по онова, от какво се напълва моя духовен съд, от какво той получава жизнена енергия, какво чака – преситено напълване или само гориво за работа?

И в такъв случай аз вече не чувствам, че ми липсва каквото и да било зрение и външни признаци по пътя на духовното – а всичко това се намира вътре в мен.

Когато човек постепенно премества своето внимание от външните параметри към вътрешните – това е онзи същия преход, по който можем да проверим себе си, доколко ти си се приближил до махсома – границата, отделяща ни от духовния свят (ниво).

Понеже човек започва да се управлява (манипулира) отвън, с помощта на Твореца, с помощта на групата така, че може да работи не заради това, за да израсте съгласно своите егоистични критерии, а по-високо от знанието.

Той започва да работи с някаква чужда енергия, която не е имал по рано. Неговото тяло, машина, започва да работи от само себе си, като ”вечен двигател”- това означава, че той вече е започнал да получава енергия за отдаване, която му служи за гориво.

От урока по статия на Рабаш. 28.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В книгите винаги има главен герой, около когото се развива цялата история.

Ако аз чета кабалистична книга и се опитвам да си представя всички тези сили вътре в себе си, там също ли има някаква централна сила и второстепенни, по-маловажни?

Отговор: Когато ти четеш кабалистична книга, не е важно до колко я разбираш, а твоето усилие.

В доховното разкриване има противоречие: от една страна разкриването става интимно, лично, в мен, но силите необходими за това разкриване съм длъжен да получа от другите, чрез съединението ми с останалите души.

Излиза, че едното противоречи на другото. На мен ми се иска да остана само с Твореца, с моето духовно желание, светлината, която се връща към източника.

Но ако аз искам да разкрия духовното, аз мога да го видя само в светлината на отдаването, а светлината на отдаването може да дойде при мен само чрез групата.

Получава се, че аз с точката в сърцето, духовното желание, чета книга и искам да изградя в себе си картина, каквато описва книгата. Но как мога да осъществявам своите изменения?

За тази практическа работа ми е дадено само обкръжението, групата. Само при нашата взаимна връзка, ако аз правилно се отнасям към тях, а те правилно се отнасят към мен, от нашето съединение ние издигаме молбата, МАН.

И вече в отговор аз получавам светлина свише, връщащата се към източника – правилното отношение, което ми позволява да видя това, което е написано в книгата.

Ето тогава започвам да се пренастройвам и виждам своята истинска връзка с останалите. Тогава вече нямам проблем да се съединя с тях.

Те всички се превръщат в мой свят, в който аз реализирам това, за което съм чел – аз чувствам свойството на отдаването във връзката с другите, връзката за която разказва книгата.

А за сега, все още, чувствам конфликт, който не мога да разреша. Аз съм съгласен с такива отношения: аз и Творецът, аз и книгата, аз и светлината, аз със самия себе се, аз и света, аз и групата. Но всичко трябва да започва с мен.

А тук е необходимо съединение между мен и останалите, за да мога да им служа, само за тяхно благо… това е нещо напълно неразбираемо за мен.

Как аз мога да превключа от себе си към другите и да не чувствам разлика между тях, разкривайки, отдавайки им своето сърце?

В началото аз се отнасям към книгата егоисточно, но после разбирам, че ми е необходима силата на отдаването.

А когато осъзнавам, че в мен няма и не може да има такова свойство, разбирам, че ни е необходима светлина, връщаща се към източника, за да мога да се пренастроя по книгата. 

Затова от нашето общо желание, получено от групата, ние издигаме МАН и в отговор получаваме светлината на поправянето и се отнасям към книгата по нов начин, мога се построя по нейните указания, т.е. сглобявам своето „лего”.

От урока по Книгата Зоар, 24.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Не трябва да се забравя, че главното е въздействието на висшата светлина върху нас! Това е най-важният компонент, за който ние винаги забравяме.

Когато светлината въздейства върху нас, тя ни позволява да почувстваме малко и от другата страна – природата на отдаване и нейна малка искра, която е в нас, започва да расте.

Аз целият се намирам вътре в своя голям егоизъм, с тази единствена дадена ми искра на отдаване – точката в сърцето. И ако изучавам кабалистични книги и работя с другарите, желаейки да ги присъединя към себе си, с това аз привличам обкръжаващата светлина, която ме връща към източника.

Моята точка в сърцето се разширява и става по-голяма, и в този допълнителен обем аз започвам да усещам, какво е отдаване – в противоположност на получаването, което е егоистично свойство. И така, изучавайки едното в контраст с другото, мога да проверявам тези качества – плюс срещу минус.

Както е във физиката и химията – за да оценя, винаги е необходимо да сравня противоположностите, в противен случай, няма да мога да направя разлика. Трябва да има светлина срещу тъмнината, само тогава ще започна нещо да разбирам.

Затова, сядам и уча, и макар че нищо не разбирам,  постепенно привличам към себе си обкръжаващата светлина, благодарение на това, че се намирам в група и в близост до оригиналните първоизточници.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→