Въпрос: Защо отначало казахте, че забелязваме само това, което се различава от нас по свойства – т.е. не равното, а това, което  е над или под  нас.

А след това казахте, че равенството по свойства е необходимо условие за да приемем чрез своите „приемници” духовната вълна?

Отговор: Нашият егоизъм не забелязва това, което е равно на него! А ако искаме да възприемем равенството, то трябва да се повдигнем над своето его!

Нужна ми е група, за да постигна равенство с Твореца по свойството отдаване. Настройвайки се на равенство с другарите, по този начин се изравнявам с Твореца.

Иначе не мога да бъда равен на Него. Аз ще се прекланям пред Него от корист, или от желание да се прилепя като малко дете, за да властва Той над мен. Т.е. поставям Го над или под себе си, но не и равен на мен.

Равен мога да стана само чрез групата. Групата – това е този преобразовател, с помощта на който достигам равенство и подобие на свойствата с Отдаващия.

Групата в действителност съществува само в моето въображение, за да мога да постигна равенство с Твореца, равенство, което не съществува в природата!

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Всичко, за което кабалистите ни разказват, е станало в техните усещания – но и в мен, в моя материал, сега става същото, само че аз не го усещам!

Трябва да получа свойствата на процесите, които искам да усетя и тогава – ще ги почувствам.

Всички действия, описани в Учението за Десетте Сфирот, се случват вътре в нас – безкраен брой действия, всяка секунда. Но ние не ги усещаме, тъй като се намираме в „без(духовно)съзнание“.

И в материалния свят е същото: сега ме пронизват хиляди различни вълни – вълни от всички прибори на големия град преминават сега през мен!

Милиони телефонни разговори и всички канали на радиото и телевизията! С помощта на прибори ние можем да възприемем тези вълни.

По същия начин сега съществуваме в духовната природа, където се извършват действията, описани от кабалистите, и трябва да се научим как да ги разпознаваме.

Трябва да станем чувствителни към отдаването: какво е отдаване, на кого да отдаваме и защо, каква награда ще има за това, струва ли си да се прави или не?

Ако започна да си изяснявам това, ще развия в себе си сетивен орган, възприемащ отдаващите свойства. И тогава ще започна да чувам вълните на отдаването, подобно на радиовълните.

И вътре в мен ще се създаде приемник, който улавя различните видове вълни на отдаването, които се наричат светлини.

И чрез вълните ще започна да откривам източниците, от които те идват, а също: къде, при кого, с каква цел, защо. И главното: каква е предавателната станция, пораждаща тези вълни – Творецът!

Но всичко това е само при условие, че изградя вътре в себе си приемник, който реагира на тези свойства.

Тъй като според закона за подобие на свойствата, закона за резонанса, за да уловя вълните, идващи отвън, трябва да създам същата вълна вътре в себе си.

Във вътрешните и външните вълни има една обща съставка – „носещата вълна“. Но във външната вълна има още една допълнителна вълна, която се наслагва върху основната и тя ми носи информация.

Трябва в твоя приемник (душата) да се създаде вълна със същата честота (например 93 мегахерца), и тогава ти ще уловиш външния сигнал (Твореца), ще отделиш полезния сигнал – наложената вълна (глас, песен или обръщение на Твореца).

Духовният приемник работи на същия принцип, както и земния, тъй като природата е една и съща! Трябва ни обща основа с Твореца – тази вълна (93 МГц) сила (намерение) на отдаване, а върху нея се наслагва малък сигнал за твоето получаване, който влиза в теб и ти го улавяш.

Когато се изравняваш с идващата вълна в нейното свойство отдаване, тя ти предава от Твореца малко допълнение за получаване, светлината Хохма – напълването.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

„Предговор към книгата „Паним меирот“, п.12: Това е тайната за съществуването на времето в нашия свят.

Отначало двете гореспоменати противоположности се разделили на две отделeни една от друга същности, т.е. на система на чисти и нечисти светове, за което е казано: „Едното като противоположност на другото създал Творецът“, в които все още не може да се осъществи поправяне, тъй като те трябва да се съчетаят в един носител – човека.

И затова ни е необходимо съществуването на времето – за да може двете противоположности да се появят в човека една след друга.

Невъзможно е веднага, в един и същ момент да се съединят двете противоположности: свойствата на Твореца и свойствата на творението.

И затова сме задължени да се движим стъпаловидно: ту да се потапяме в празно желание, ту да извършваме поправяне и да се изпълваме със светлина, и отново: пустота, поправяне и светлина.

Така спускайки и издигайки се, ние се придвижваме отдолу нагоре, усилвайки своето желание и поправяйки неговото намерение на отдаващо.

Именно тези изменения ни дават усещането за време. А, ако в нас не се променяше желанието и намерението, не бихме усещали времето, оставайки в неизменно състояние. Затова в света на Безкрайността, когато всичко вече е поправено, няма време.

Да се намираш в духовното пространство значи да се прилепиш към едно състояние, един принцип, над всички изменения. И затова там ние не усещаме време.

Това състояние ни е познато дори от обикновения живот– ако сме увлечени от някаква игра или работа, не усещаме как върви времето.

Възможно е, ние да преминем през много състояния, но над всички тях сме прикрепени към една единствена точка – и тогава времето не се усеща.

Тоест времето не зависи от това, как напредваме чрез падения и подеми, малки и големи състояния, а доколко сме преданни на тази посока, на единствената точка на сливане, независимо от всички колебания.

Затова в духовния свят се издигаме над времето. Тъй като да преминеш махсома значи да се придържаш към този принцип. Тогава започваш да усещаш, какво значи да бъдеш над времето.

Тук няма никаква мистика – ние се издигаме в своите усещания над измененията и затова времето изчезва.

От урока по статията „Предговор към „Паним Меирот““, 07.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

За да се настроя на вълната на Твореца, аз трябва да избера своя  „честота”- мярка за отдаване (екран).

Аз настройвам своето желание да се насладя на отдаването и в зависимост от него, улавям различни  „станции”. Променям в себе си честотата на вълната и се превключвам от едно ниво (на авиюта) на желанието на друго, и съгласно с това, възприемам различните въздействия на Твореца.

Как мога да позная, че съм се настроил правилно? – По реакцията, ако съм „хванал” от Неговата вълна, нещо съм получил – означава, че съм се настроил на отдаване.

Ето, ако аз можех да видя в каква посока да въртя бутона на настройката, за да се доближа до някакъв канал, ако те бяха маркирани, както при радиоприемниците … Но в духовното няма надписи.

Макар че ако ние достигаме такова състояние, когато вече сме способни да въртим настройката, то тогава душата започва да ни учи нас.

От урока от статията „Предисловие към  „Паним Меирот””, 08.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творението – това е празно желание, а Творецът – светлина. Как да се свърже празнотата със светлината, тези две противоположности?

Иначе творението, чиято природа е празното желание, така и ще си остане завинаги празно.

Как да съчетаем двете противоположности? Тъй като съгласно закона за подобията на свойствата, действащи в природата, те не могат да се сближат и съединят, като два полярни полюса!

Затова възниква необходимост от смесване на желанията да се получава и отдава.

В главата (Рош) възниква намерение да получава заради отдаване, а в тялото (Гуф) се пробужда егоистична сила да получи не заради отдаване, а заради себе си – и става разбиване между главата и тялото – загуба на връзка между нас, възможност да мислим и действаме съгласувано.

В главата една мисъл, а в тялото съвършено друго желание. Сърцето и разума не са заедно.

От урока по статията „Предисловие към „Паним „Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В нашия свят зародишът трябва да се развива, от ден на ден, с нужната скорост, за да се роди на време.

Ако се роди по-рано от срока или по-късно, това ще бъде вредно за него.

Как ще можем да узнаем, че нашата точка в сърцето се развива с правилна скорост и на време достига духовното раждане?

Отговор: Правилната скорост, това означава, през цялото време да се следва една цел. А целта израства и става голяма, за да се роди в духовното и по-нататък да расте до пълното подобие с Твореца, както Аба ве Има, хохма и бина.

Ако следваш само тази цел и всички намерения и желания отнасяш само към нея, използвайки ги като средство за придвижване, това означава, че ти се развиваш с правилната скорост.

А ако се откажеш от целта, означава, че ти спираш времето на своето развитие.

Времето в духовното, това е количеството направени от теб действия, а не механичен брояч.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казват, че е забранено да се изучава Тора без намерение. Тъй като самият ти, не привличаш светлината, възвръщаща към източника и в същия миг превръщаш ”еликсира на живота” в ”смъртоносна отрова”. Тази точка на избора е единствения твой избор в живота.

Затова, ако имаме работа с единственото оръжие против злото и егоизма – Книгата Зоар, то трябва да се стараем да я използваме правилно.

Ясно е, че не можем да натиснем ”червения бутон” и да доведем света към вредни, непоправими последствия, но има възможност да влезем в състояние на страдания, което вече е ставало в миналото (виж ”Предисловие към Книгата Зоар”, пп. 70, 71).

И затова, преди четенето на Книгата Зоар, човек трябва да си подготви някакви ”крилати фрази”, които го впечатляват и с помощта, на които да започне да се пробужда от ниво животно (желание за себе си) към ниво човек (стремеж към единство, отдаване и любов).

Нивото човек, това е желанието да се съедини с другите. Нали изправената система от души се нарича ”Адам” (Човек).

Когато тази система се разбива, се разсипва на голямо количество парчета и всяко от тях се превръща, изключително, в животинска част.

Човешкото ниво (подобие на Твореца, Адам – от ”подобен на Твореца”) се появява в нас тогава, когато разбитите части (души) започнат да се съединяват и между тях възниква единно желание.

Получава се, че душите живеят не вътре в себе си, а във връзката между тях, във взаимното отдаване и това се нарича живот ”по-високо от разума”.

И има Творец, съединяващ нас по между ни – съвкупност от всичките тези отдаващи връзки. Тази свързваща ни сила, пробуждаща се отдалече, се нарича ”обкръжаваща светлина”.

Тоест Творецът, това е силата, действително съединяваща нас по между ни. Обкръжаващата светлина, това е Неговото проявление отдалече.

Тук няма нищо, освен светлина и желание (кли). Ние им даваме множество имена, но в крайна сметка те са само две.

От урока по Книгата Зоар, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Ние се намираме в система от души, свързани по между си, пребиваващи в изправено състояние, първоначално създадено от Твореца.

Казано е: ”Последното действие е в началото на замисъла”. Със своята мисъл Творецът прави всичко – той е замислил и всичко се е осъществило.

Ние трябва да достигнем същото такова състояние на своята собствена работа. Защо? – За да можем да различим, в това точно състояние, всички градации на свойствата, всички съставящи – да почувстваме себе си властващи, чувстващи и постигащи Него.

Затова се намираме в такова състояние – само в пълно безсъзнание. Какво трябва да направим? – Да молим осъзнаване. Аз искам да видя, да узная, да усетя къде се намирам!

Какво състояние, в усещания от мен свят, е подобен на това духовно състояние, създадено от Твореца? – Това е връзката между нас, които сме устремени към Него.

Сега, лошата връзка между нас, ми дава усещане, което наричам ”този свят”. Аз я чувствам такава, доколкото се усещам напълно потопен в самия себе си.

Ако моите органи на чувствата, започнат да работят по противоположен начин, отвътре – навън, аз ще почувствам истинската реалност, в която се намирам.

Това изменение на усещането ”отвътре – навън” става постепенно, по 125 стъпала, за сметка на нашата работа, на нашите усилия, на нашите молби да се случи това.

Къде мога да реализирам целия този процес, за да не изпадна в илюзии, да не се объркам и да не сгреша? – В групата, в моето сегашно състояние, аз трябва да реализирам това на практика.

Именно за това, аз моля. Всичко е много осезаемо и ясно: има група, в която всички се стремят да постигнат връзка между себе си. За това ние молим по време на четенето на Книгата Зоар.

Защо? Защото, четейки тази Книга ние активизираме нашата истинска връзка със силата, царуваща между нас, наричана ”Творец”.

Тогава очакванията ни имат шанс да се осъществят – дори, ако не са достоверни,а изкуствени. Затова е казано ”Правим и усещаме”.

Такова отношение към нашето състояние, към обучението и към това, което трябва да стане, се нарича намерение, а нашата работа – вътрешна работа на човека или работа с Твореца.

Използването на тази система чрез книгата и силата, която цари в нас, се нарича Наука Кабала.

Всички тези етапи са разкриване на Твореца от творението. Какво означава ”разкриване на Твореца”? – Разкриване в нас силата на отдаване.

Затова Творецът (Бо-ре) се нарича ”Ела (Бо)-Виж (Ре)”. В крайна сметка ние се занимаваме с работата на Твореца – в това е цялата Наука Кабала.

От урока по Книгата Зоар, 04.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как е възможно по време на падение да се държа така силно за целта,  че да използвам падението за подем, когато се спускам сам, а не Твореца ме хвърля надолу?

Отговор: Аз трябва да управлявам това падение и сам да реша, че ми е необходимо да се спусна. Потготвям се за спускането предварително, както се ппотготвят за хирургична операция.

Какво ще ми помогне при падението да не „загубя главата си”, да не попадна под властта на желанията? Ще ми помогне връзката с целта, за да чувствам падението, но да не губя себе си, а да се издигна. Сам на себе си обаче това не мога да гарантирам.

Затова ми е необходимо правилно обкръжение, което да ме подкрепи, когато загубя власт над себе си, вследствие на много силни желания.

Когато на духовния зародиш му дойде времето да се роди, т.е. да премине на степен захранване, как може да свърже тези две състояния, та нали при раждането той губи своята степен, преобръщайки се с „главата надолу”?

Но как му се удава от това състояние на пълна загуба, „с главата надолу”, да не стане пометнат плод, а да се роди в новия свят и да се прикрепи към Твореца на много по-висока степен?

Затова са дадени различни решимот де-авиют и де-итлабшут (от желанието и от светлината) 1/0. Така, че аз винаги мога да се съединя с двете степени едновременно! Това ми помага да се родя.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 07.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Статия от Рабаш „И му се разкри Творецът в Алоней Мамре”: Защо в Алоней Мамре, а не на друго място? Защото Мамре дал на Авраам съвет за съюза (обрязване).

Когато Творецът посочил на Авраам да направи обрязване, отишъл Авраам да се съветва с приятелите си.

Казал му Мамре: Спомни си за оня ден, когато те хвърлиха халдеите в горящата пещ. И онзи глад, който премина през света … И онези царе, след които препускаха твоите хора и ги покориха.

Творецът те спаси измежду всички и никой не може да ти причини зло. Стани и изпълни заповедта на твоя Господин”.

Всеки човек е миниатюрен свят, с една дума във всяка част на холограмата, в която има всичките свойства на света, само че във всеки от нас тези свойства са в различни съчетания.

Малхут от света на Безкрайността се разделила на много части, на множество души, но във всяка част има всички свойства – само че някои от желанията в душата могат да бъдат изявени по-силно, а някои по-слабо.

Първото поправяне на егоизма се заключава в това, да отстраним от себе си всички желания за самонаслаждение.

Това действие се нарича съюз с Твореца (по цел) или обрязване (по действие). Т.е. човек, за да се издигне до свойството отдаване (степен Бина), прави обрязване на желанията да получава от желанията да отдава.

Човекът се управлява от три души: животинска, разумна и направляваща душа. Едната управлява човека с помощта на чувствата, другата – с разума, третата го притегля накъдето си струва да се устреми.

Те ни оживяват и всичко зависи от това, коя ще вземе връх. В случая, ние сме длъжни да използваме всичките дадени ни сили, но е важно кой ще взема решенията и кому ще се подчинят останалите ни свойства.

Всеки човек, преминавайки етапите на поправяне на егоизма, проверява, готово ли е неговото „тяло” (желанието) да вземе решение за присъединяване към стъпалото на Бина (отдаване).

И тогава той придобива кли, духовен съд, желание за отдаване и извършва поправяне „обрязване ” – като че ли отрязва от себе си егоистичните желания.

Той вижда, че останалите му желания не са съгласни с Твореца, в него няма сили да ги поправи, но има сила да ги отреже от себе си (казано е „от края на своето сърце”).

В последствие, на следващите стъпала, той дори ще може да ги поправи така, че те сами да поискат да се присъединят към действието отдаване и да му помогнат да се издигне още по-високо.

Тази сила, това свойство, се нарича Мамре, което човек намира в себе си – неговата подготовка (другар), благодарение на която той може да достигне свойството отдаване.

От урока от статията на Рабаш, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→