В седмата част на  „Учението за Десетте Сфирот”, която ние сега изучаваме, се разказва за спускането на световете отгоре надолу и тяхното разбиване.

За нас е важно да знаем това, за да разберем работата на природата, и от нея вече да разберем как да се издигаме, със своите дребни поправки и с косвени, спомагателни действия, подготвяйки себе си за това изкачване.

Всяко такова неголямо действие подготвя много по-голямо действие в бъдеще.

При спускането на световете, едно огромно разбиване породило множество малки действия. А сега ние се издигаме отдолу нагоре, извършвайки множество малки действия, които съединявайки се, предизвикват едно голямо действие на поправяне.

Така малките поправки се вливат в едно напълно поправено състояние – Гмар Тикун.

Разбира се главната цел на учението е да притегли светлината, възвръщаща ни към източника. И все пак ни се налага поне малко да знаем за протичащите процеси в духовното.

Ние изучаваме разбиването на световете така подробно, за да го оправдаем и да разберем неговата необходимост!

Благодарение на него сега се намираме тук долу, обладавайки всичките информационни данни (решимот) за подем и постигане на окончателното поправяне.

На нас не ни стига само висшата светлина, която ще вземе тези информационни данни, ще ги съедини с материала, в който ние се намираме, с желанието и ще реализира едното върху другото!

Решимо – това е с една дума програмата в компютъра. Аз поставям диска с програмата в компютъра и там всичко се организира вътре и приема формата на програмата. Точно така работи решимото.

Аз съм длъжен да реализирам (да пришия) всяко следващо решимо на своя материал, за да може то да се „форматира” върху него, да се организира вътре в системата, да „извая” от него някаква определена форма.

Аз имам информационен ген (решимо), материал (желание), който също се разкрива, а аз само трябва да ги наложа едно върху друго и да ги подредя – това се прави с помощта на обкръжаващата светлина.

Т.е. ние имаме два компонента, трябва да получим само третия, недостигащия – силата на Твореца.

Главата, разказваща за разбиването на световете, ни обяснява откъде у нас са се взели такива вътрешни информационни гени, и ни дава да усетим своята вътрешна същност.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот”, 15.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние усещаме реалността, ако две сили се спуснат свише и въздействат на нещо общо между тях.

Ако те могат да приведат в действие решимо (информационнен запис) да го разкрият в нас, то те влизат в него – и от решимо се образува картината на света, моето състояние – и тогава аз го усещам.

Ако те не са способни да достигнат решимото, за да го приведат в действие и не го включат – то аз не усещам реалността, тя не съществува за мен.

Цялото мое съществуване, цялата картина на света, всяко състояние, в което аз усещам себе си и обкръжаващия свят – това решимо, което се включва в действие за сметка на тези две сили – дясната и лявата, получаване и отдаване. А аз като робот, усещам вече реализирането на решимо в себе си.

Ако тези сили сами по себе си включат решимо – това означава, че аз се намирам в този свят, където ме управляват, като животно и нямам никаква свобода на избора.

Тези две сили преминават всички мои кръгообороти, цялата моя история, цялото наше развитие в този свят. Те през цялото време въздействат на решимо, показвайки ни кадри в този филм на живота.

Но постепенно ми става все по-тежко и тежко, от мен вече искат аз сам да задействам решимо с помощта на тези сили, за да създам тук средната линия, да добавя своето отношение към въздействието на двете сили на решимото.

И тогава от мен зависи как виждам собственото си състояние, целия свят. А в света аз искам да видя само едно измерение – присъствието на Твореца, силата на отдаването и любовта.

Така реализирам решимо – вече със свое участие и с разкриване на Твореца – според моето желание да Го привлека в моя свят.

От урока по Книгата Зоар, 12.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

От писмо №26 на Баал Сулам, „Плодове на мъдростта“: „Златно звънче и нар по полите на мантията и се чува звук, когато ще влезе Първосвещеника в светилището».

Думата «ефод» (дрехата на Първосвещеника) произлиза от думата «Къде тук е вратата?» Тъй като там, където е вратата, там е и входа, дори ако е закрит.

В материалния свят може да се види закрита врата, закрит вход, но в духовното има само отварящ се вход.

Той може да бъде видян само благодарение на пълната вяра: тогава става видима вратата – и в същия миг той се превръща във вход.

В този миг, когато човек достигне съвършената вяра, т.е. пълната степен на отдаването, на него му се отваря входа и вратата, като едно цяло. А миг до тогава, той не е виждал нищо: нито врата, нито вход – и изведнъж тя му се разкрива.

И така, съществувала ли е врата преди или не?! Не е имало, тъй като самото свойство, което сега е получил, се превръща във вход и във врата, позволявайки му да влезе.

Материална врата съществува дори дотогава, когато човек се е подготвил и е готов да влезе. Но в духовното на нас ни е нужно да построим своите келим (духовните съсъди), за да усетим в тях новата реалност.

А дотогава тя не съществува. Ние сме тези, които и предаваме форма и затова и входа и вратата се строят от човека, благодарение на това, че придобива съвършена вяра – отдаване.

През периода на възпитание, човек се колебае насам-натам, подобно на всеки, който търси вратата.

В последната секунда на придвижването той е близо до входа – но именно тогава изведнъж се уморява и се връща обратно.

И няма в човек сили, за да отвори вратата, а прекарва живота си в ходене насам-натам, в търсене на вход, но не достига до него.

Нашият път се състои от придвижване и връщане, и така много пъти, докато не се оформи в човек настоятелна потребност да влезе.

Та нали трябва да подготвим желанията си. И доколкото в духовното няма форма, докато ние не я създаем – човек не е готов за правилно възприятие, реакция и към следващо изясняване, докато не премине всички четири нива на всяко желание.

И постепенно в него се натрупват всички изяснения и се обединяват в една форма, която той разкрива в светлината.

Единственото, което можем да направим тук, е да ускори времето на своето развитие. Но сме длъжни да преминем през всички състояния.

От урока по писмо на Баал Сулам, 09.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава ”Лех леха”, п.4: „ … Две линии, които съдържали влага и се смесвали една с друга, били замразени посредством средната линия, т.е. Тиферет, и повече не се смесвали една с друга.“

Отгоре към нас идват само две линии. А ние със своята работа, реализирайки решимот (информационен запис), появяващ се в нас, трябва да изградим върху тях средната линия.

Върху решимот въздействат две линии – дясна и лява, или свойството милосърдие (рахамим) и свойството съд (дин), т.е. отдаване и получаване.

Те въздействат върху мен, на моето решимо, а аз трябва, с помощта на решимо, оптимално да реализирам тези две сили – и това ще се нарича средна, трета линия.

В това е моята работа – правилно да използвам двете сили, които получавам от Твореца, правилно да ги съчетавам в себе си.

Как да разпозная тези две сили? Откъде да зная как да ги съединя?

В мен винаги има решимо, което трябва да реализирам, във всяко състояние, на всеки мой подем до окончателното поправяне.

Следващото състояние вече е дадено и не нужно да го търся. Трябва само да изуча как правилно да съединя силите, как да сформирам следващото състояние по най-оптималния начин, за да може във всяко дадено ми състояние да бъда подобен на Висшия.

Творецът е формирал тези две сили, идващи към мен свише. А аз трябва, в своята работа, долу, да намеря и да си изградя форма, подобна на Него, с помощта на двете сили и решимо.

В мен има всички данни: има ”двигател” (решимо), има ”плюс” и ”минус” (две линии), трябва само да зная за какво го пускам, заради каква цел.

Всичко вече съществува. Нужно ми е само да добавя своите усилия – но усилия не в построяване на състоянието, а в осъзнаване за какво и защо. И с това ще съм подобен на Твореца.

Често мислим, че трябва да поправим или да построим света. Но от нас се изисква само да се съсредоточим върху много обикновени дела.

Въпреки че именно нашата работа е много семпла, то тя действително изменя цялата реалност.

От урок по Книгата Зоар, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Действията са безвъзмездни, обществената молитва – това е над човешките сили.

Даже да молиш за това, са нужни сили. С какво да се започне, откъде ще дойде сила да изпълни такива действия над нашата природа.?

Отговор: Ние можем да разберем това с примера на човешкото развитие.  Той се е появил в резултат на съвместните действия на бащата и майката, изминава дълго развитие в майчината утроба, ражда се, в него се появяват собствени сили, но разбира се несъзнателно.

Макар да казваме, че той реагира, всъщност е ясно, че това все още не е той самият, това са натрупващите се в него сили, който предизвикват реакцията. Но в някакъв момент ние започваме да виждаме в това същество личност?

Разбира се, може да се каже, че силите на природата предизвикват реакции, характер, поведение, наклонности, но свойствата са се струпали в него в определено съчетание и придобили лична форма.

Къде започва да се проявява самостоятелността – в молитвата, в молбата за себе си или за другите … ?

Висшата светлина – единствената действаща ни сила, ни влияе без нашето съзнание, както природата въздейства върху плода на детето.

А ние се стараем да предизвикаме нейното по-голямо въздействие и с това да ускорим своето развитие. Затова трябва просто да положим усилия, от нас се изисква само това.

От урока по статия на Рабаш, 14.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех леха ”, п.7: „Заедно те се украсяват и светят, и стават трима” – ХАГАТ, благодарение на средната линия, която ги съединява.

Затова „три влизат в една” – тъй като средната линия, Тиферет, сама получава и се разпространява отделно в три други линии, НЕХИ.

Тъй като с цялата степен, повикана от долния в светенето на висшия, се удостоява също така и долния, доколкото той е повикал това.

Ако ти не можеш да възбудиш висшия, да предизвикаш в него желание да ти даде, значи, ти самия нямаш още желание за получаване на духовно напълване.

В онова количество, в което низшият може да пробуди висшия, той е готов поправен, да получи от висшия – и затова получава.  Та нали от висшия не произтича никакво действие, а нисшия сам си отваря изхода – и получава.

Но целия процес за довеждането на цялото творение към съвършенство си има своя програма „Беито” (в своето време), съгласно която ние сме длъжни за определено време да достигнем целта на творението, обединявайки се в едно желание с една светлина, както в света на Безкрайността до съкращаването.

Затова съществува последователност на действието, което ние сме задължени, искайки или не, да извършваме във всеки миг.

И затова се пробуждат в нас във всеки миг непоправени решимот (информация) и сила която ги поправя – и този процес на поправяне ни води от началото на творението към окончателното поправяне, към пълно подобие на свойствата на Твореца.

Затова всичко се започва от това, че Творецът и творението са отделени и полярно разделени един от друг, и въздействието на силата на непоправеното желание (решимо) ги принуждава да се сближават по подобие на свойствата.

Това желание, което низшия не желае и не осъзнава, се усеща в него като страдания, та нали той се придвижва към нещо нежелано. Затова целият ни живот е плътно страдание, та нали ние се придвижваме към Твореца, а усещаме, че се приближаваме към злото.

И всичко за това, че пътят „Беито” (във времето) – процес водещ цялото творение към поправяне, действа автоматично, без да пита низшите.

Но днес ние, изучавайки науката кабала, можем да разкрием за себе си програмата по която работи автоматично процесът на нашето поправяне „Беито”, и да се включим в нея, поправяйки се желателно, по процеса  „Ахишена” (ускорявайки времето за поправяне) – отначало от безизходица, а след това – по желание.

Законът за подобие на свойствата между нас и Твореца, състоянието на света на Безкрайността, който сме задължени да достигнем, ни въздейства и ни влече към това състояние, принудително или желателно.

И затова е желателно да изучим как да осъществим този закон. Иначе всички онези етапи, на които ние не се намираме в подобие на свойствата, ни подлагат на огромни страдания.

Оттук разбери, какви страдание носят на света противниците на Кабала ……

От урока по Книга Зоар. 13.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Кабалистичните книги ни разказват за бъдещите ни състояния, които сме длъжни да рзкрием в себе си, назовавйки ги с имената на световете, парцуфите…

Ако съединим желанията си към това, то ще получим нуждата от поправяне, което ще предизвика въздействието на светлината, тя ще предаде на желанието ни намерение за отдаване и ние ще постигнем тези усещания, които се описват от кабалистите.

Всички тези бъдещи състояния, които искаме да достигнем и почувстваме:АБ, САГ, Аба ве-Има, зивугим, парцуфим – се отнасят само към връзката между нас, към разни видове отдаване.

Говори се само за връзка между душите – започвайки от този свят, както се нарича нашата сегашна връзка и през всички степени на световете до такава връзка, която се нарича Безкрайност, т.е. връзка между всички, без никаква граница.

Безкрайността е отсъствие на ограничение, когато всички души са дотолкова поправени, че се съединяват в едно цяло.

И макар, ние, все още да не се намираме в такова състояние, на нас ни е нужно да го видим като цел още сега: «като един човек с едно сърце» и да чакаме то да се случи между нас.

Много е важно да преминем от външно възприятие към вътрешно, т.е. когато всички светове и всичко, което съществува се намира вътре в човека.

И ние не разбираме какво означава «вътре в човека» – започваме да си представяме геометрично пространство.

Нужно е да работим над правилната картина през цялото време. В началото на пътя човек си представя вътрешната работа, духовното, работата в група  много своеобразно.

Но според степента на придвижване трябва да се грижи всички картини, форми и подходи да си подхождат в една точка и там да се съвместят и целта, и всички измерения – в нея самата. Освен тази точка, няма никакво друго пространство.

Така, ти започваш да си представяш всичко само в точката на твоето усещане и се връщаш в точката на творението «еш ми айн» (нещо от нищото).

И това не е фантазия! Тъй като ние през цялото време живеем в тази фантазия. Във всеки от нас съществува собствен въображаем свят..

От урока от 04.06.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Кой не знае какво е това молитва – нея я има във всичките религии, във всички култури.

Хората се обръщат един към друг с молба, молят за нещо, т.е. молитвата бива обръщение към хората или към висшата сила (както човек си я представя).

В молитвата е заключена огромна сила, та нали когато човек чувства, че е попаднал в безизходна ситуация, от него от самосебе си се откъсва искрена молба за помощ.

Това е такава естествена реакция, която ние наричаме молитва, молба, вик, или това може да бъде благородна молитва, която също се излива от самото сърце.

Такова действие предизвиква огромни вътрешни човешки ресурси и го довежда до изцеляване, способности за преодоляване на непреодолими препятствия.

Но в кабала „молитва” не е обикновена молба, а молба за поправяне, за достигане целите на творението.

До падането от усещането за Твореца не са съществували молитвеници, защото хората са усещали Твореца, и всеки се е обръщал към Него от своето сърце, „душата на човека го учи”.

Човекът сам е знаел, какво му било необходимо да си изясни и направи, за да се приближи още малко към целта и да се съедини с Твореца, да се сравни с Него по свойства.

Така до разрушаването на Храма целият народ е бил в усещане на висшето и е чувствал за какво трябва да моли. Усещането в сърцето, всъщност е било молитва: „каквото на сърцето, такова и на устата”.

Човекът усещал в сърцето си стремеж за отдаване, любов към ближния, любов към Твореца, уподобявайки се с Него – това са чувствали със сърцето и не е имало нужда от думи.

Да изразиш с уста – това за нас е да чуем самите себе си, сам да разбера какво преживява моето сърце.

Това било време, когато ние сме се намирали в поправено състояние.

Но когато се разрушавал Храма в  нашите сърца, вследствие на общото падение от любов към ближния в безпричинна ненавист един към друг – ние сме престанали да се оприличаваме на Твореца по свойства и затова Той е изчезнал от нашето усещане и ние вече просим за своя егоизъм, а не за своето поправяне!

Ние молим за онова, което ни се иска за тези нови завладяващи ни желания – това е егоизъм.

А какво може да иска егоизмът? – Да му бъде на него добре и лошо на останалите, понеже относно тях, аз ще почувствам себе си още по-добре!

Така работи нашето ново сърце – „каменното сърце”. Разбира се, че ние не достигаме истинска молитва, докато не изправим своите желания.

Но от друга страна сме длъжни да знаем каква трябва да бъде истинската молитва, за да разберем, ако не със сърцето, то поне с разума, и да се придвижваме в тази посока, поправяйки своите свойства.

Затова кабалистите са ни съставили молитвеник, за да знаем за какво все пак да молим….

От урока по статията на Рабаш, 12.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Понякога човек чувства, че е умoрен, че се нуждае от почивка, и че пътят не е за него. Въпреки че, е знаел предварително, че тези състояния ще дойдат, той изведнъж забравя какво да прави. Всички статии говорят за това. Те описват вътрешната борба, препятствията и как праведникът се издига, там, където грешникът пада. Така човек стига до състояние, където наистина му се дава свобода на избора.

Това изисква голям успех, където „успех” означава, че той е успял да създаде връзка с обкръжението, групата, учителя и книгите, които не му позволяват да се откаже. Той поема различни задължения и участва във всички действия на групата, за да постигне това, да стане навикът втора природа. Това не му позволява да се откаже от тези действия, тъй като иначе хората около него ще започнат да го презират.

Ако осъзнава колко слаба е неговата природа и създава тези връзки, тогава е способен да се задържи и да остане. Това е подобно на това как моряците на палубата на кораба връзват себе си към кораба с въжета, така че вълните да не ги отнесат в открито море. Те знаят, че няма да имат силата да се задържат в бурното море и затова се връзват с въжета.

Не можеш да се завържеш, когато вече си бил отнесен. Всичко трябва да е готово предварително. Моряците разбират, че нямат силите да преодолеят изключителната сила на бурното море, което ги захвърля във всяка посока.

Това е, как човек трябва да се подготви и групата трябва да предлага сигурна подкрепа, че той няма да напусне пътя, дори и при най-бурни условия. Човек трябва също и да използва всичките си свойства като гордост, основния егоизъм и всякакви видове разчети, за да осигури това да не избяга от пътя и да постигне целта.

От ежедневния урок – 08/07/2010, Рабаш

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Егоизъм - Няма коментари→

Светлината въздейства на нашето желание, подобно на него. Степента на подобие на желанието със светлината, се нарича вяра.

Ако аз чета кабалистични източници с чисто егоистично желание и цел – те няма да ми подействат.

Точката в сърцето – това е разбита точка, тя дърпа човека към духовното, но засега само поради това, че на него му е зле. Той още не се стреми към „Добрият, творящ добро”, към отдаване и любов.

Просто земния живот не носи удовлетворение, бъдещето е тъмно, животът е обезсмислен – всичко това го кара да търси егоистично напълване в „духовното”.

Но светлината не може да подейства на такова желание даже от разстояние. Тя действа на желанието със степента на вярата в него, т.е. стремежът за отдаване.

Вярата се проверява с предаността на човека по пътя и целта, със себепроверка за чистотата на намерението да достигне свойството за отдаване.

Самата вяра, свойството за отдаване, човекът получава свисше, като награда за усилията към това – тогава „нощта” ще изчезне и ще се удостои да види „светлината на деня ”.

Ако човек използва Тората за свое егоистично напълване, тя става за него смъртоносен наркотик.

Т.е. той не е просто „духовно мъртъв ”, но в наркотична смърт – защото си мисли, че това е духовен живот! Той още повече подхранва своя егоизъм и не може да повярва, че живее в лъжа.

Пътят към правдата: ако ние правим всичко заедно, то всеки получава от всички останали такива сили, че може с лекота да изисква въздействието на светлината О”М – и пътят ще стане за него увлекателно приключение. Само да се държим заедно!

Ако ти останеш сам, тутакси пред теб изниква стена! Обединяваш се с другите, за да вървите заедно – стената тутакси пада, и се отваря широк път.

Има или стена, или път, а изборът е – всеки миг да бъдеш сред другарите, или не. Всичко ще направи висшата светлина, ние трябва да изпълним единствено това условие.

От урока по статията „Предисловие към ТЕС ”, 27.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→