Зоар, глава „Ваикра”, п.324:

„Щастливи  са праведниците, които Творецът обучава в дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и всичко заради Тора, защото всеки, който се занимава с Тора се увенчава с короната на Неговото свято име.

Защото Тора е свято име и който се занимава с нея, това се отпечатва и увенчава със светите имена, и знае тогава за скритите пътища и дълбоките тайни на висшите и нисшите степени и никога не се плаши.“

Тъй като в нас няма друга връзка с Твореца, с истинската висша реалност, за да съумее да я разкрие, да влезе в нея и да живее в нея, това може само с помощта на светлината, която ни свети, ако изразим желание към това.

А желание може да се развие само с помощта на групата, тъй като в човека има само точка в сърцето, а за да притегли светлината възвръщаща към източника са му нужни допълнителни сили, които може да получи само от обкръжението.

Тогава в човека ще има връзка с висшата светлина, доколкото желанието получено от обкръжението е вече с намерение за отдаване.

Тъй като, за да намери връзка с обкръжението, човек трябва да принизи себе си пред него, да даде важност на целта, т. е. да работи против своето желание за наслаждение, против своето его.

Затова, при работа с групата, човек има с какво да се обърне към светлината, възвръщаща към източника, за да му бъде дадена връзката със свойството на отдаване, с духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 27.05.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако се казва, че главното – това е скоростта на придвижването и количеството изяснения, то не става ясно какво трябва да се прави: как може по-дълбоко да се изясни всяко състояние или да се стараем колкото се  може по-бързо да го сменим с ново?

Отговор: Но ти не можеш да преминеш в следващото състояние, ако не си завършил изясняването на предходното.

Трябва подробно да се изясни състоянието, в което се намираш, и в онзи миг, когато завършваш този анализ – състоянието се сменя.

Ние не можем принудително да променяме своите състояния. Всяко едно съществува до онзи момент, докато не почувстваш, че не си способен повече да оставаш в него и трябва да се придвижиш. Така върви материалното, еволюционно развитие, и точно така и духовното.

Когато ние започнем да ненавиждаме своето състояние и нямаме сили повече да го търпим, тогава това отношение ни кара да излезем от него. Та нали ненавист означава отделяне в духовното, и затова ние попадаме в ново състояние.

Но тук е важно правилното изясняване, за да не се получи, че „глупавия седи скръстил ръце и гризе сам себе си”.

Трябва да се използват  всички дадени ни средства: учение, група, разпространение – а не някакви си други ефимерни възможности, които също ни се струват реални.

Ако ти работиш, за да се обединиш с другарите и да разкриеш между вас отдаването, взаимното поръчителство, и в него да разкриеш общата сила за отдаване, Твореца – то това е правилната посока за работа.

А ако се разхвърляш в още хиляда различни направления и действия – ти само хабиш сили и в случая слизаш от онези релси, по които върви твоето развитие.

От урока по статията на Рабаш, 21.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Написано е: „Създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне”. Привикнали сме към всички тези изказвания и мислим, че това са просто красиви думи около Тора.

Но в действителност, това е много стойностно и сериозно. Тъй като ако не започнем да изучаваме Тора по правилен начин, то ще страдаме от нея, тъй като това е светлина – мощна сила, която ни въздейства, с помощта на която можем да постигнем благо или точно обратното.

Това «обратно» е същия този път, т.е. с помощта на разкриването на злото сме длъжни да постигнем добро. Виждаме това с примера по последното изгнание.

Изгнание означава, че ти си откъснат от духовното и нямаш шанс да достигнеш връзка с Твореца до завършване на изгнанието.

Но когато сме откъснати от духовното и пребиваваме в намерение за себе си, как можем да се занимаваме с Тора?

Нали цялото твое занятие е заради самонаслаждение, получаване на награда, дори не «ло лишма», т.е. без каквото и да е правилно намерение.

Но сега ние разбираме, че за сметка на това, че по време на изгнанието ние също се занимаваме с Тора (външна, не кабала), ние привличаме обкръжаващата светлина, но тази светлина, вместо да ни приближи към поправяне, ни отделя от нея. Това означава, че използваме Тора като «Смъртоносна отрова».

Но за сметка на това откриваме, че пребиваваме в злото и с падението на нивото на поколението, когато «лицето на поколението става като «кучешка морда» ние достигаме до състояние за което е казано: «…и изнемогнаха синовете на Израел от тази работа».

Т.е. през цялото време, в постижение или в изгнание, винаги използваме светлината, заключена в Тора – с отрицателна страна или с положителна. Без това никога не бихме успели да постигнем усещането за изгнание и необходимостта от избавление.

Затова сега, когато се намираме в такова особено състояние, за което пише Баал Сулам – в поколението на Месия, на прага на избавлението – за нас е много важно да разберем, че всичко това е условие, дадено ни свише, но още неприето от нас.

Какво означава това? – Дали са ни възможност да започнем да използваме същата тази светлина, възвръщаща ни към източника, към Твореца – но по нов път, който да ни върне към първоизточника, а не да ни отделя от него, както ни е действала по време на изгнанието.

По време на изгнание нашите намерения през цялото време са били насочени към себе си – как да заработим с помощта на Тора и в този свят и в бъдещия.

А сега сме длъжни да изменим намеренията си и за сметка на това да изменим въздействието на обкръжаващата светлина върху нас. Която действително ще ни върне към източника – пряко към нея а не към своята обратна страна.

Затова днес сме длъжни да мислим главно за намерението, с което пристъпваме към обучение.

Колкото по-ясно и желано е намерението ни, колкото по-добре се организираме така, че нашата молитва да бъде «групова молитва» и всички да се съединим в едно цяло, срещу единственния източник – толкова повече ще успеем.

От урока по Книгата Зоар, 23.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво трябва да прави човек, който едва започва да учи мъдростта на Кабала, докато стои пред книгата Зоар без абсолютно никаква представа за това какво е написано в нея?

Трябва ли да се опитва да има намерение през 45-те минути на урока? Много е обезсърчително да седиш пред такава невероятна книга и да не получаваш нищо от нея. Какво да правя?

Отговор: Единственото нещо, което е нужно да получа от Зоар, е силата на отдаване, нищо друго. Ако в мен има минимална сила на отдаване, аз ще започна да усещам Зоар, моето занимание с нея и потока на текста в нея. Ще започна да усещам колко ми е скъпа тази книга. Постепенно, чрез моите реакции на думите в нея, ще започна да усещам за какво говори тя.

Но всичко това следва моето желание над самия мен за силата на отдаване и моето желание за отворено сърце. Трябва да отваряме Зоар само с такова намерение. Когато ти излизаш „от себе си” (от своя егоизъм), това е, когато Зоар влиза в теб.

От ежедневния Кабала урок – 19.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Казано е за зародиша: „Майката му дава червената част, бащата – бялата част, а Твореца – душата”.

Част от проблема в работата е, че ние забравяме за третата „компонента”, за Твореца, който трябва да завърши цялата работа за нас.

Човек полага много усилия, а след това недоумява, къде е все пак желания резултат?

И не разбира, че той не довежда това действие до края, понеже забравя, че всички негови действия трябва да започват и да завършват с Твореца, с висшата сила. А човекът е по средата.

По същият начин ние се издигаме от начално състояние „1” в крайното състояние „3 ” – излизаме от Безкрайността и се завръщаме Безкрайността.

А „по пътя” се развиваме и поправяме – или по пътя на страданията, или по пътя на светлината – но във всеки случай тук работи светлината, а ние само добавяме своето желание. Но не се поправяме, а само ускоряваме своето развитие.

Но обикновено човек забравя, че той е само един от компонентите на своето развитие – само малко го усилва, и от това усеща как действието се променя от лошо към добро.

Но самото действие протича за сметка на силите, които вече съществуват в природата. Главното тук е силата на Твореца.

Ако човек не призовава на помощ Твореца, за да завърши действието – този трети компонент, не присъстващ в неговата картина на природата, то нито едно действие няма да се завърши докрай, и затова човек си остава такъв, какъвто си е бил!

Това е известна грешка, която често остава незабелязана. И тук има само едно решение – да се обърнеш за помощ към групата.

Ако в групата има единно мнение, че Творецът е главната сила, определяща в случая действията, то всеки включен в групата, няма да забрави за това.

И тогава няма да му се налага да изпитва горчиво разочарование от онова, че той толкова е работил, а не е достигнал нищо.

Търсете Твореца (както е казано): „На ложето нощно търсила съм аз възлюбления на душата моя”(Песен на Песните) и помнете че не е по силите на човека сам да победи в тази битка – има още и Партньор.

А без Него човек има само празно желание, което постепенно угасва като пламък.

От урока по статия на Рабаш,19.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да се подготвя за Мега Конгреса този уикенд (23-25 юли), така че, да дойда на него сякаш на Царския пир?

Отговор: Като се събираме заедно на Конгреса, ние можем да направим усилие да усетим духовния живот поне за кратко. Духовният живот е обединен в изграждането на духовен съсъд. Това е връзката между нас, в която  изживяваме духовния свят. Това е единство между противоположни части. Между тези части има противоречие и несъгласие, но върху това ние постигаме съюз, защото го желаем и се стремим към него.

Желанието привлича Светлина. И дори, и да не сме готови да я задържим за постоянно, поне за кратко можем да задържим усещането на духовността. Няма проблем и да усетим падение после. Може да се случи, може и да не се случи. Може да не усетим падение, а вместо това да се издигнем по-високо, започвайки от първата духовна степен.

Мисля, че можем да го направим. Имаме всичко необходимо: знание, материали, подготовка, външната система и връзката между нас. Всичко е готово. Сега трябва да го използваме! Зависи единствено нас. Ние ще можем да усетим духовното, ако силно желаем да се свържем един с друг и да намерим духовния живот в съюза между нас, в отдаване, над нашия личен егоизъм.

Много важно е, че ние трябва да почустваме духовното, без да получим наслаждение от това. Ако получим наслаждение, ние със сигурност ще паднем. Обаче, ако  го усетим и продължим да го използваме само, за да отдаваме един на друг, пазейки себе си да не го използваме егоистично, тогава светлината ще ни се разкрие.

От ежедневния Кабала урок – 18.07.2010

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Зоар, глава „Лех Леха (Върви напред)”, п. 32: „И Аз ще ви направя велик народ”… „И Аз ще ви благословя”… Като се отдели от дясната линия, която не е смесена с лявата, той беше награден с осветяване на дясната, която е смесена с лявата..

Защото, той се отдели от осветяването на лявата, която не е смесена с дясната, той беше награден с обещанието „И (Аз) ще направя името Ви велико”, което е осветяването на лявата, смесена с Хасадим на дясната.

… „И вие ще сте благословени”, което е осветяването на средната линия.

Придвижването по трите линии е като ходенето на два крака: от едната страна е силата на отдаване (дясната линия), а от другата – силата на получаване (лявата линия). Човек използва тези две сили или линии да се придвижва, „стъпвайки” на едната и после на другата. Обаче посоката, в която се движи, която определя, и как той задейства тези две сили на дясна и лява, се нарича средната линия.

Затова средната линия не е някакъв вид трета сила. Няма трета сила! Средната линия е правилното съчетание на лявата и дясната линия. Правилното съчетание осигурява придвижване, първо чрез управлението на съда и после на милосърдието, първо добро, после зло. Един разкрива лошите сили, което го бута отзад. Друг разкрива силите, които го дърпат напред.  Човек напредва с помощта на тези две сили. Те са като две юзди, които човек управлява и се придвижва. Има цяла наука за това как да ги използва.

Мъдростта на Кабала се нарича третата линия – „златният път”. Тя е метод за правилната употреба на тези две сили на природата: силата на получаване и силата на отдаване, плюс и минус. Цялата ни материална наука също се заключва в способността да използваме тези две природни сили: от атомна енергия, която също се състои от „плюс” и „минус”, до молекули, които се свързват и разделят въз основа на позитивни и негативни валентности. Всичко се състои от две противоположни сили.

Затова правилното учене се състои в това: да разберем как да вземем тези две природни основи (светлината и желанието, плюсът и минусът), да ги съединим в едно цяло и да съберем цели системи до безкрайната вселена, която включва всичко. Трябва да се научим, за да може „механизмите”, които изграждаме чрез обединяване като „мотор”, „хладилник”, „климатик” и т.н. да работят по най- добрия и оптимален начин.

В основата си цялата мъдрост се свежда до това: да извлечем максимална полза от тези две сили. И ние стоим по средата, между тях, в така наречената „средна линия”.

От ежедневния Кабала урок – 16/07/2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Вярно ли е, че всеки път, когато четем Книгата Зоар тя описва в точност моето духовно състояние?

Отговор: Всички духовни състояния включват в себе си всичко – като в холографска картина.

Тъй като във всяко духовно състояние има десет сфирот. И под какъвто и ъгъл да гледаш, във всяко състояние ти узнаваш себе си.

Как е възможно това? Защото всичко това – е универсално състояние, единно цяло и само ние различаваме в него градация на свойствата.

Няма разни състояния, има само едно – първо и последно, състояние на сливане.

Но за нас то се проявява в различни ракурси, сякаш гледаме на една и съща картина под различни ъгли.

Затова мога да разпозная, да видя и да узная себе си във всяко следващо състояние.

От урока по Книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Аз изучавам Зоар ден след ден, но освен растящото в мен желание, не усещам нищо друго. В правилна посока ли се придвижвам?

Отговор: Това е много добре! Ако желанието расте от ден на ден, повече нищо не трябва!

Проблемът е в това, че към растящото желание, независимо, че то донася ограничения, трябва да се отнасяте като към възнаграждение. Та нали желанието е отсъствие на напълването – това е силата на движението напред. От празното желание аз усещам, че на мен не ми достига нещо за сливане с Твореца, усещането за връзката с Него, свойството отдаване.

Правилното желание – това вече е отплата! Та нали в нашия свят ти си длъжен да изработиш напълването, а в духовния трябва да изработиш духовен съд, желание. Напълване се подразбира – вземай! Но какво? Това вече е въпрос…

Сега около теб се намират духовни съкровища: „брилянти”, „злато”, „пари”, всичко онова, което можеш да си пожелаеш.

Само че ти не проявяваш желание към тях и затова не ги разпознаваш. Струва ти се, че пространството около теб е празно!

Всичко най-добро, което можеш да си пожелаеш – всичко има. Но на теб сякаш са ти запушили устата, вързали са ръцете и краката ти, поставили са те пред това богатство и ти казват: „Това е твое”. Но как това е твое, щом не можеш да го вземеш…

Необходимо е да отгледаш желание, духовен съд, да го подготвиш – и това е всичко. Затова възнаграждението – това е желание, стремеж. И затова то било създадено от светлината.

Ние сме длъжни да променим нашето възприятие, нашето отношение към възнаграждението и наказанието. В нашия свят желанието се усеща като недостатък – това е наказанието, а възнаграждението – напълване, което ме успокоява, та нали аз пребивавам  в желанието да се наслаждавам.

Но ако пребивавам в желанието да отдавам и имам желание да отдавам – това е награда. Защо има такава разлика? Вследствие на съкращаването. Нали на получаването е направено съкращаване, а на отдаването няма никакво ограничение.

Ако ти вече имаш желание да отдаваш – пред теб всичко е отворено, в тази степен ти се разкрива всичко. В своето желание да отдаваш, ти започваш да виждаш в отразената светлина всичко, което се намира наоколо, заповядай, вземай!

Така постепенно, от ден на ден, Зоар променя нашия мироглед, посоката на нашите мисли, строи друго, ново отношение към живота, към етапите на духовното придвижване.

От урока по книгата Зоар, 18.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какви признаци говорят за това, че ние се намираме на първото духовно стъпало?

Отговор: На първото духовно стъпало ние вече усещаме истинска необходимост да се обединим заедно, доколкото се разкрива на изкачващия общата система за връзка на всички души, свързваща всички в здрава мрежа на взаимно отдаване и любов, в която се намират нашите души. И тази мрежа е напълнена с висша обща сила – с Твореца.

Колкото повече сме готови да се уподобим на светлината, толкова по-силно нашите души се съединяват, под нейното въздействие, усещайки я как преминава през нас.

Душите все повече се сравняват по свойства със светлината, без да създават някаква преграда (съпротивление) по нейния път, и тя свободно минава през тях, премествайки се от една душа на друга.

Светлината става едно цяло, както в света на безкрайността. На нея не и се налага да извършва никакви движения, действия, за да премине от едно място на друго – тя просто запълва цялата мрежа съвършено и равномерно.

Същата мрежа съществува и на първото, и на последното духовно стъпало.

Но по нивото на стъпалата, тя се открива все по-свързана, повече напълнена със светлина, та нали все по-малко различия остават между душите и светлината, в която те пребивават.

Това означава, че душите все повече разкриват Твореца, запълващ пространството между тях.

Ние разкриваме това още на първото духовно стъпало, тъй както човек, раждайки се в нашия свят със земни органи на чувствата, вече в някаква степен усеща този свят, имайки зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Той още не знае как да задейства своите органи на чувствата, но все пак се ориентира. Същото е и на първото духовно стъпало.

Разбира се, изкачили се на него, ние съществуваме и в този свят, в своето физическо тяло, а също така вътре в своята душа – в духовния свят.

Духовният свят е вечен и намирайки се в него, аз вече не усещам задължителна нужда от физическото си тяло. Аз мога да бъда и без тяло – само с усещането на висшия свят.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност” 16.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→