Все още не можем да оценим какво е направил Рабаш за нас. Той е първият кабалист в историята, който е описал  духовната работа на човек по точно определен и последователен начин.

Като ръководство за вътрешната работа на човек към постигане на Твореца, трудовете на Рабаш нямат равни.

Има различни книги, които говорят за това в различни подробности, но никоя от тях не описва целия път на вътрешната промяна на човек по систематизиран начин. Рабаш, обаче, дава кратки и разбираеми обяснения с ясни примери.

Той допълва метода на Баал Сулам с всичко, което липсва за практическото осъществяване на поправянето, така че, цялото човечество да може да го изпълни.

Ние вземаме произведенията на Баал Сулам и статиите на Рабаш и ги адаптираме за модерния човек, премахвайки всичко, което би могло да го обърка.

Тези велики кабалисти са създали две части на метода за поправяне. Всеки се нуждае от тях днес, за да достигне целта на творението.

Баал Сулам ни свързва с източника на обкръжаващата светлина О“М, а Рабаш ни учи как да се подготвим да се свържем с този източник.

Той обяснява как аз трябва да организирам себе, си стъпка по стъпка, и как да съсредоточа своите мисли и намерения. И когато съм готов, тогава отварям книгите на Баал Сулам.

Баал Сулам е като светлината, която идва към мен отгоре надолу, а Рабаш ме подготвя чрез работата отдолу нагоре, към източника. Ако използвам тези две сили, успехът ми е гарантиран.

От беседа за работата върху статиите на Рабаш, 15/06/2010

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Тъй като ние сме създадени от желанието да получаваме наслаждение, то цялата ни духовна работа се извършва през нощта.

Не усещайки наслажденията, ние можем да проверим себе си: способни ли сме да направим нещо, задвижвани от друго „гориво” така, че възнаграждението да не определя, колко ще работим, а да го прави работата сама по себе си. Не разкриването на Твореца, а само вярата в това, че можем да Му доставим удоволствие.

А да работим, за да доставим удоволствие на Него, а не на себе си, ние можем само „през ноща” – в състоянията, когато не чувстваме наслаждения.

Затова, всеки път в нашето желание да се наслаждаваме, специално пробуждат нови пластове на непоправеното желание, искащи за себе си награди, напълване.

Тогава, ние можем да работим с това непоправено желание, за да се появи в него стремеж за работа не заради наградата, а за да доставим наслада на Твореца. За да не бъде разкриването на Твореца наградата за нас, а награда да бъде самата работа при Него. Тогава тя ще изхожда от осъзнаването на величието на Твореца.

Когато човек открие, че не е способен на това, той иска помощ свише. А силата свише идва при него чрез групата. Защото човекът няма връзка с висшето.

Той започва да търси това „ свише” и след много такива опити да се закачи за нещо стига до отчаяние, докато не започне да разбира, че „свише” означава „чрез групата”.

Ако той се включи в група, чрез нея ще може да получи същата онази сила, която ще промени неговата природа от получаваща на отдаваща, и ще бъде способен да работи именно „през нощта”, благославяйки Твореца.

Тогава, човек работи не, за да запълни своите празни егоистически желания, изискващи напълване, а именно с помощта на тази „нощ”, той издига себе си към отдаването.

Човекът не иска „нощта” да отмине, защото денят му е необходим, за да работи за отдаването. Когато не чувства „светлината” в своите желания, а работи по-високо от тях, не заради напълването на своите потребности, тогава той усеща „деня”.

Затова, в усещанията на получаващите желания той се намира в „нощта”, а в усещанията на отдаващите желания, за него свети „денят”.

От урока по Книгата „Зоар”, 24.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Ваигаш”, п.120: … И казано е: „Аз ще сляза с теб в Египет” – т.е. Шхина се е спуснала заедно с Него в изгнание.

И, на което и да е място, където Исраел се оттеглят в изгнание, оттегля се заедно с тях в изгнание и Шхина.

Иначе това, не може да бъде изгнание. Защото изгнание означава, че ти усещаш скриването. Чувстваш, че тук има духовно, Творецът, и усещаш Неговата обратна страна.

Тя ти свети така, че усещаш присъствието на скрития от теб Творец. Тогава, това се нарича изгнание.

Ако нямаш усещането, че Творецът е скрит от теб – това не е изгнание. За теб, Той просто не съществува – ти се намираш под нивото на духовното.

Изгнанието е също духовно усещане, по-високо от нивото на нашия свят. Затова, за обикновените хора, съществуващи в нашия свят, не може да се каже, че се намират в изгнание.

Но, ако знам, че тук задължително трябва да има нещо духовно, ако имам такова усещане и по някакъв начин съм запознат с онова, което е скрито – тогава това се нарича скриване и аз се намирам в изгнание.

Това е връзка, само че с обратната страна, светеща ми в черна светлина, а не в бяла.

Затова, „Исраел в Египет” – това е духовно стъпало. Те имат светлина, особено осветяване и не са откъснати от духовното.

Докато ние, сме „подобни на смъртни животни”, защото нямаме никакво усещане за изгнание.

Сега, с помощта на четенето на книгата „Зоар”, постепенно пробуждайки се от нашето животинско съществуване, ние започваме малко, по малко да усещаме, че се намираме в изгнание.

Не е лесно да се издигнем на нивото на изгнанието – това означава, наистина да усетим скриването, стремежа, желанието към духовното, по-някакъв начин да го различаваме от тъмнината, Кой е скрит от теб, с помощта на какво можеш да се хванеш за Него.

Изгнанието – това е духовно стъпало, обратната страна на същата степен на разкриване. Усещането на обратната страна, на работата в нея – това е част от работата на Твореца.

От урока по Книгата „Зоар”. 09.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да разпознаем в себе си „Моисей”?

Отговор: „Моисей“ в човека – това е най-близката до Твореца точка – точката на контакт с Твореца.

Ако човек се развива правилно, той се грижи за нея и я пази, като свое най-голямо съкровище.

Та нали тя го свързва с Твореца. „Моисей” – това е най-близкото свойство до духовното.

Всички останали точки се стремят към духовното само понякога, при определени условия, на различни нива на авиют (дебелина на желанието), по различни причини.

Докато „Моисей” в човека наистина е отдаден на целта.

От урока „Зоар” по неделната глава, 11.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Тора - Няма коментари→

Книга „Зоар“, глава „Ваигаш”, п. 126: Има небосвод над небосводите и този небосвод властва над нас.

Т. е. три небосвода, където десният и левият се намират един над друг, a средният небосвод властва над тях, съгласува ги и ги включва един в друг.

…” И под свода на техните разперени крила”, понеже те властват над тези, за които са предназначени…

Тъй като средната линия дели реално, осветявайки едновременно: т. е. дясната свети отгоре надолу, а лявата –отдолу нагоре. И затова дясното крило е уравновесено с лявото крило…

Как въобще може да се измери, равни ли са дясната и лявата линия? По количество, по тегло, по сила? Това са съвършено различни свойства. В нас няма възможност да се оцени това, според някаква външна мярка за измерване, както в нашия свят.

„Равни” – има се предвид, че се допълват един друг по такъв начин, че всяка от тях дава на другата всичко необходимо.

Хасадим от дясната линия напълно допълва Хохма в лявата линия. А Хохма свети в Хасадим толкова, колкото е способна.

Това означава, че те са равни. Т.е., те са партньори и всеки отдава всичко, само за да съществува взаимна връзка между тях в оптимална форма, което и се нарича средна линия. Затова те се считат равни.

Възможно е Хасадим да съставлява 90%, а Хохма само 10%, а на следващата степен съотношението може да бъде 70% и 30%, или 99% и 1%.

Но това се нарича равенство, тъй като всеки допълва другия толкова, на колкото е способен.

В тях има едно намерение, една мисъл, една сметка и затова те се наричат равни. В никакъв случай не е задължително съотношението между тях да бъде 50 на 50.

В духовното равенство означава, че аз допълвам теб с всичко, което ти желаеш от мен. И тогава сме равни.

От вечерния урок по книгата „Зоар”, 09.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Как да съвместим двойното отношение:  от една страна, аз съм длъжен да виждам всеки един от другарите си като по-голям от мен, като велик човек на това поколение.

А от друга страна, съм длъжен да го виждам по-малък от себе си – като намиращ се под моята постоянна грижа?

Отговор: Ние умеем да се отнасяме така към собственото си дете – то е по-важно от мен, тъй като неговото желание определя какво трябва да правя. Ако му е нужно нещо, аз захвърлям всичко и го правя.

Но когато се грижа за него, аз се отнасям към него като към някой, който е по-малък от мен и не може да се справи без мен. Т.е. в едно и също време е възможно едно такова двойно отношение.

Разбира се, че общото желание е по-важно от моето собствено – тъй като това е мини- модел на общата душа. В нея има вече всичко, както в една холографска картина.

Ако аз изпълня закона за поръчителството по отношение на тази малка група (да допуснем от 10 човека) – то е все едно, че това са 10 милиарда. Няма никаква разлика.

Тъй като трябва да изляза от собствения си егоизъм – не е важно дали ще е относно 10 човека или 10 милиарда. И в тях аз разкривам духовния свят – така че кой е по -важен за мен: аз или те?

Сам аз не мога да разкрия нищо, освен този земен материален живот. А в правилната връзка с тях, аз ще разкрия духовното и, разбира се, групата за мен става по –  важна от самия мен по отношение на целта.

Трябва да приема тяхното желание като свое най-заветно желание, като закон! Тъй като по този начин  ние се съединяваме.

А от друга страна, трябва да ги почувствам по-малки от себе си, за да почувствам, че им е нужна моята помощ и да им дам всичко, което имам.

Там, където става дума за съединение и любов, е възможно да погледнем на другия и като на по-малък и като на по-голям – тук няма противоречия.

Това е както новороденото по отношение на възрастния – то става по-важно от всички. Малкото дете  е като глава на семейство, тъй като цялото семейство се върти около него.

От урок по статия на Рабаш, 10.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Въпрос: Как човек може да извърши грях на най-първото ниво на двойното скриване (както се споменава в пункт 58 на „Въведение в учението за Десетте Сфирот”)? На този етап той даже не вижда духовното. Човек, за да прегреши, трябва да е способен да вижда какво прави.

Отговор: Кабала казва, че ти си престъпник от самото начало, роден си такъв. Всички сме престъпници! Но не е необходимо да бъдем залавяни, защото вече сме затворници, бидейки в този свят. Всичко, което можем да направим е да осъзнаем, че сме осъдени престъпници и такова състояние ни е дадено от самото начало. Ако някой пожелае да напусне затвора, той може да го направи, вратата е отворена. За да го направи обаче, човек трябва да промени себе си.

Нашите грехове и грешки ни разкриват колко противоположни сме на Твореца. Ако не ги преценяваме като такива, то значи няма никакви грехове или грешки. Това състояние се нарича „управление на възнаграждението и наказанието”. Възнаграждение е възможността да действаш в отдаване. Наказание е нейната липса.

Греховете са резултат на двойното скриване, грешките – на единичното. Първото скриване е, че „Няма друг освен Него”, а второто, че – „Той е добър и творящ добро”. Ако грешим и при двете състояния, това се нарича грях. Ако бъркаме само в едното, то това е грешка.

Затова е по-лесно да се поправят грешките. Поправим ли грешка, поправили сме половината грях и става по-лесно да го поправим напълно, защото грехът вече се е превърнал в грешка. Всъщност ние винаги коригираме грешките, тъй като дори греховете от начало да се превърнат в грешки, те се поправят напълно, когато започнем да отдаваме с намерение за отдаване. Това се нарича разкаяние от любов, не от страх.

От урока по „Въведение в учението за Десетте Сфирот“, 13.06.2010 г.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Сутрешни Уроци - Няма коментари→

Духовният път не е много прост и се състои от възвишения и падини. Това не е гладък, асфалтиран път, а изпълнен с ями.

За да се преместиш напред, дълго ще скачаш на място и ще се натъкваш на всевъзможни проблеми и препятствия.

На всяка стъпка възникват някакви усложнения и спънки – ту гумите са спаднали, а двигателят не всеки път пали, бензинът свършва по някое време, а шофьорът заспива на кормилото и т.н. и т.н. Но какво да се прави! Такъв е пътят.

Или изведнъж твоето магаре – твоят егоистичен материал (на иврит хамор – магаре, от думата хомер – материя) – застава на средата на пътя и не дава на колата ти да премине.

Ти трябва да го преместиш от пътя. А опитай да преместиш магаре – биеш го, а то не помръдва, примамваш го с морковче – не тръгва, нужна му е по-сериозна примамка.

Докато не натовариш своето магаре върху себе си и не го прибереш от пътя, дотогава няма да се придвижиш напред. Или както съветват кабалистите: „ Дай му в зъбите!“

И така през цялото време възникват нови проблеми, докато на пряко на пътя не падне дървото на живота… Тогава ти идва да се изнесеш от шосето и да обяздиш това дърво.

А после облак се спуска над пътя. И какво да правиш? – гъста мъгла, нищо не се вижда. Къде да вървиш? – няма път напред, няма нищо…

Това е много трудна, особена, избрана работа – работа за човек – за този, който действително иска да бъде човек!

Избран път за избрани хора!

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Въпрос: Как ние можем да търсим сега поправяне, ако напълно се намираме в егоистичните желания?

Отговор: Разбира се сега не можем да искаме поправяне. Ако съм пълен егоист, как мога да моля за поправяне?

Но от мен се иска само малко, доколкото съм способен да моля за отдаване, намирайки се в егоизма.

Това се нарича, че от «ло лишма», т.е. от лъжи, от егоизъм, от желанието си да се насладиш, от мисли за себе си, ти започваш да крещиш, че искаш да бъдеш отдаващ.

Разбира се, това е лъжа и ти не искаш да бъдеш отдаващ, да обичаш другите, да им отдаваш, да се уподобиш на Твореца.

Ти просто не знаеш какво е това отдаване и затова можеш да произнесеш тези думи. Ако знаеше какво е това, веднага би избягал.

И затова истината е скрита от теб, за да не знаеш какво искаш, доколкото това е обратно на природата ти – действително смърт за всички твои днешни желания и свойства.

В науката кабала ние изучаваме отношенията между светлината и желанията. Има съсъд, желание и срещу него – светлина.

А освен това има друго състояние, когато и желанието е неистинско, лъжливо, и светлината срещу него е непряка, а обкръжаваща. Именно в такова състояние се намираме сега.

Но засега, сякаш желаем да станем отдаващи, ние молим светлината да дойде и да ни даде това желание да отдаваме. И по тази причина това работи.

Системата е така устроена, че винаги от сегашното ни състояние, в което не желаем следващото състояние и все пак молим за него, ние можем да го постигнем, да го пожелаем, да го получим и да се намираме в него.

Това е обусловено от това, че в нас съществуват решимот от поправеното състояние, което впоследствие се е разбило. Тези решимот пробуждат светлините, намирайки се далече от нас, в света Ацилут и ние можем да ги привлечем, за да ни въздействат и тогава те се наричат обкръжаващи светлини.

Разбира се, ние се намираме в лъжи и не желаем отдаване и любов към ближния. Всичко това е вярно. Тора не скрива това от нас.

Даже обратно, тя ни казва, че Творецът и духовното са скрити, доколкото ако ти го видиш, никога няма да го поискаш.

Но за да можеш да си представиш, че сякаш това е добро за теб, дори в егоистичните ти желания – духовното е скрито.

И когато ти, като че ли го искаш, представяйки си някакво егоистично възнаграждение – светлината във всеки случай ти въздейства и изменя твоите желания и мисли от получаване към отдаване. Така работи тя. Системата е построена именно за такъв процес.

Така става не само в нашето състояние, когато се изкачваме от тази степен на получаване на първата духовна степен на отдаване.

Преминавайки махсом ние също се издигаме от състояние в състояние на същия този принцип, желаейки нежеланото.

Макар, че там «душата на човека го учи» и  има някаква поддръжка, доколкото вече се намираме в духовното.

Откъс от урока по Книгата Зоар, 02.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това вяра, докато още не е преминат махсом?

Отговор: Докато човек не е преминал махсом и не е влязъл в духовния свят – в него няма вяра.

Понятието вяра в кабала, съвсем не е това, което е прието в обикновения живот. В кабала всички определения се намират напълно на различно ниво.

Вярата – това е усещане на Твореца. Ако Го чувствам – аз вярвам в Него. Погледнете колко е противоположно на това, което мислех преди. В обикновения живот е прието, че вярата е, когато нищо не виждам, но вярвам, като че ли съществува пред мен.

Но кабала казва, че това не е вяра, а фантазия. Тя се основава само на реално вътрешно усещане. Ако аз чувствам Твореца, то в същата степен получавам сила да работя срещу своето Его.

Едната сила срещу другата – положителната срещу отрицателната. Ето това се нарича да притежаваш сила на вярата, по-голяма от твоя разум , по-голяма от егоизма ти и усещането в него.

Аз се издигам над всичко това, защото вече мога да използвам висшия разум и усещания. Но ако ги няма в мен, на каква основа  ще работя? На основата на разказите на някого?

Това не се нарича вяра. Това просто е игра, която хората водят в този свят от безизходност, за да се успокоят някак си. Затова за вярата е необходимо да се стигне до разкритие! Науката кабала – това е разкритие на Твореца от творенията и това се нарича вяра!

От урока по статия от книгата “Шамати”, 11.06.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→